Български език и литература
Вход / Регистрация

2015/6, стр. 615 - 621

СТИХЪТ КАТО ПЪТЕШЕСТВЕНИК: ПРЕДСТАВЯНЕТО НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ В ЧУЖБИНА. АСПЕКТИ И ПРОБЛЕМИ

Иван Ланджев
E-mail: i_landzhev@yahoo.com
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Основна идея на текста е да оспори най-честите стереотипи, свързани със съвременната литературна сцена в България (дефинирана като „семеен живот“). Авторът се съсредоточава върху проблемите, на които се натъква съвременната българска поезия при представянето си в чужбина. Други ключови въпроси, на които се обръща внимание, са преводът, популярните митове за езика ни, използвани като оправдание за липсата на международен успех, както и различните типове конформизъм, които биват окуражавани в малките „семейни кръгове“.

Ключови думи: family, family life, local, poetry, translation, language, good practices, conformism, initiatives, festivals

Когато през 1939 г. Уистън Хю Одън емигрира от Великобритания, за да се установи в Ню Йорк, той бяга не само от задаващата се война. Разбира се, при тежестта на такава причина за отпътуване другите възможни мотиви закономерно остават в сянка, но това не значи, че не съществуват. В късните сиинтервюта поетът назовава и „истинската“ подбуда за заминаването си – културната среда в родината му. Той нарича английския литературен живот от онова време, живот, в който е участвал активно, „а family life“ (семеен живот). Ако определението е вярно за Обединеното кралство, то не е трудно да си представим колко по-вярно ще прозвучи, съотнесено към литературния живот на България.

Ще започна с неоптимистичното твърдение, че „семейността“ на нашата литература в момента изглежда неизкоренима – спорен е въпросът дали това се дължи на геополитически фактори, дали е резултат от историческите ни перипетии, или от естествените „лимити“ на българския език, респективно малкия брой говорящи по света. Но съвсем не е спорно, че и трите изброени причини звучат като наизустено оправдание, отправено към някакъв невидим, но вездесъщ обвинител. Оправдателният тон е станал и официално приетият, когато се заговори по темата и се подеме популярната дискусия: за несгодите на българската литература в чужбина, за откъслечните, спорадични успехи на съвременни български писатели в „големия“, „извънсемеен“ западен контекст и изобщо за незавидната ни роля на „екзотика“, скрита някъде по неосветените ъгли на рафтовете в книжарниците на запад от Калотина.

Междинната ми позиция на литературовед и автор на художествени текстове на български език донякъде ми позволява да гледам на проблема и от дистанция, и отвътре. Пак поради собствените ми занимания и натрупания от тях емпиричен материал, за мен е по-достъпно да говоря за премеждията конкретно на съвременната българска поезия при представянето є в чужбина. Въпросът, разбира се, е твърде обширен и предполага обемно изследване, времето тук ми позволява само да го щрихирам.

Говорейки за локалността на литературния ни живот и в частност на поезията ни, ми се струва необходимо преди всичко да се простим с всеизвестните митове. Те са няколко и носят характера на псевдоаргументи в дебата.

1. Митът за „малкия език“

В целия свят български език говорят около девет милиона души. Подобни статистически данни автоматично се усвояват от оправдателния дискурс за „участта“ на съвременната ни литература – езикът е малък, неразпространен, оттам интересът към него е малък, следователно и потенциалният пазар е нищожен. Преводите – неблагодарен труд за малък език – също съвсем закономерно са малко. Приблизително такава е реториката в услуга на устойчивата митологема.

При анализ на доводите тя се руши от самосебе си.

Далеч „по-малки“ езици от българския се радват на активен обмен и диалог с другите национални литератури, уверено излезли извън прегръдката на „семейството“. Бих посочил примера със Словения. По света словенски език говорят малко повече хора от населението на София. През 2011 г. имах възможността да участвам в международен поетичен фестивал1) , провеждащ се в няколко словенски града, и така от първа ръка да се запозная с несъстоятелността на аргумента за „малкия език“ – чисто практически. Оставям настрана безрадостния за нас паралел – броя имена2) , успели да излязат от локалната среда и да се позиционират в световната литература, едновременно с това манифестирайки националното като ценност. По-важното е, че се поддържат програми и инициативи за „пропускливост“ на литературата. Освен Dnevi poezije in vina ежегодно се провежда и още един международен фестивал от голям мащаб (Vilenicа3) ), гостуват световноизвестни автори (и тук нямам предвид самоцелното им показване, а практическата им въвлеченост в културни инициативи – дискусии, лекции, семинари и т. н.), а в чужбина същото правят и съвременните словенски писатели. „Семейството“ върши своята работа по възпитание на литература, която пораства.

Същите добри практики видях и в Словакия през 2013 г. като гост на фестивала Ars Poetica в Братислава. Словашкият език се говори от 5.5 милиона души по света.

За сравнение, в България единственият международен поетичен фестивал е София Поетики, който от няколко години насам намалява наградния си фонд и разчита повече на външната ефектност на формата – условието в него е публиката да гласува за своя фаворит на място. Това правило е, разбира се, твърде лесно податливо на компрометиране (чрез „агитки“, приятелски кръгове, дошли да гласуват и т. н.) и дългосрочните ползи за литературата могат да останат на заден план дори при непринуденото добро желание на организаторите.

Едва през 2013 г. се появи алтернатива на София Поетики в лицето на Софийския международен литературен фестивал, при чието организиране, изглежда, се обръща повече внимание на единна водеща идея, която да доминира всяко издание. Но за изводи и оценки е все още прекалено рано – изданията на този фестивал досега са само две.

2. Митът за „трудния език“

Вторият „аргумент“ на локалната, семейна среда е този за трудността на българския език: недоказана (защото е освен всичко друго и твърде релативно понятие), но неизменно разпознавана като препъникамък за „конвертируемостта“ на нашата литература. Според него освен че е малък, българският език, за съжаление, и се превежда трудно. А още по-лошо е, че също толкова трудно се превежда и на него. Сиреч, различията между оригиналния език и превода, от която и страна да сме застанали, винаги са в наш ущърб. Например това „обяснява“ стряскащата липса на български преводи на канонични произведения, включително и до днес. Особено в поезията дефицитът е омаломощаващ4) , но стереотипите за „трудността“ услужливо се заемат да обяснят и него.

Същият „аргумент“, гласящ буквално „българският е труден, а заедно с него и английският, немският, всички езици са трудни“, „осветлява“ и друго причудливо явление в семейната ни среда – липсата на канонични преводи. У нас те са отново необичайно малко. Към тях се числят преводите на Шекспир от Валери Петров, във философската проза канонични са преводите на Кант от Цеко Торбов... Всъщност списъкът не може да бъде продължен още дълго. Често проблемът се изражда и в диаметралната си противоположност: например „Евгений Онегин“ има тринайсет превода на български и нито един масово припознат като каноничен (помоему такъв трябва да бъде този на Григор Ленков).

„Трудността“ обаче не е спряла Валери Петров. В предговора към своите преводи на Шекспировите сонети поетът пише: „И накрая две думи за проблемите при превода. Споменатата вече разлика в граматиката на двата езика прави тъй, че преводачът трябва да определя категорично пола на адресата в много случаи, в които оригиналът оставя на читателя да реши този въпрос за себе си. Друго – и по-важно – е постоянното оплакване на преводачите от английски: този език е много „по-сгъстен“ от нашия и вече само по тази причина 10-те или 11-те срички на стиха могат да поберат в оригинала много повече не само информация, но и поезия… В резултат немалко от бароковото богатство, от тънкостите на изразите, от прецизността на мислите неизбежно се губи. Финалът на № 87 казва по смисъл: „Насън се виждах крал, събудих се – нищо подобно!“. Как това да бъде предадено на български тъй живо и просто, както е в оригинала? Сякаш стихът се отнася за самия преводач: бленувал е, че ще преведе всичко „по кралски“, но се събужда – no such matter!“ (Петров, 1999: 19 – 20). Обективните препятствия за преводача винаги са налице, но Валери Петров се е справил с грандиозното предизвикателство, вярвайки безрезервно, че „все пак това е Шекспир и нещо от хубостта на поезията му ще е останало. Тук пишещият разчита и на читателя“.

„Трудността“ не е спряла и Александър Шурбанов да преведе „невъзможния“ Дилън Томас, „вдъхновен и ненаситен ковач на думи“ (Шурбанов, 1992: 12). Пред нея не е отстъпил и Николай Кънчев, правейки своите стилизирани преводи на Езра Паунд, без всъщност да знае английски, с помощта на други преводи, други преводачи и други езици – в резултат на което е написал повече или по-малко нови стихотворения. Самият Паунд, както знаем, пък прави нещо подобно със своите „преводи“ на китайска поезия.

В интервю за „Труд“ на журналистическия въпрос: „Мислите ли, че езиковите нюанси, на които е написана „Възвишение“, са преводими и възпроизводими на други езици?“, авторът на романа Милен Русков (самият той също и преводач от английски) отговаря: „Оказа се, че да. Смятах, че това е невъзможно, но моят приятел Кристофър Бъкстън, който знае много добре български, защото преподава в английската гимназия в Бургас от 80-те години, преведе 25 страници от „Възвишение“ на своя роден диалект от графство Съфък, Англия. Получи се много хубаво и много смешно. Неговият диалект е много смешен, когато се съпостави със съвременния английски книжовен език“ (Русков, 2014). Споменатият Кристофър Бъкстън работи и по няколко превода на мои стихотворения, в които наличието на рими, особената структура на стиха на български, различна от тази на английския, както и редица други формални препятствия (специфични идиоми, музикалност на фразата в оригинала и т. н.) не го отказаха от начинанието – това собствено представлява и работата на преводача.

3. Митът за „уникалния“ език

Той е резултат от сумирането на предните два. Малък и труден език според тази представа моментално се отъждествява с уникален език.

Според така построения „аргумент“ на български могат да се предадат нюанси, емоции, специфична информация и прочие елементи, които остават скрити и недостъпни за останалите световни езици. Казаното звучи абсурдно, но буквалното тълкуване е точно такова. А нима всеки език не е уникален? И не е ли задачата на художествения превод да предаде, доколкото е възможно, именно уникалността, пренасяйки я в едно друго поле на уникалност, извън „семейството“?

Може би дори по-опасен от разпространените митове оправдания на семейната среда е конформизмът, който тази среда поражда. За разлика от изброените стереотипи той не е зает да извинява затвореността на литературата ни, а я утвърждава все повече и повече, прави я да бъде в реда на нещата. Накратко – авторите се нагаждат според локалната си среда.

Най-видим е конформизмът на лавирането – авторът извършва действия, които да се понравят на локалната среда, с надеждата да бъде приет в семейството. Веднъж изготвил си такава „програма“, той вече не се интересува никак от гледната точка на вечността, sub specie aeternitatis, от големите задачи и проблеми на литературата, от стремежа за превъзмогване на времето, положен в писаното слово по необходимост. Такъв автор иска да е част от семейството преди всичко защото, оглеждайки средата, набързо си дава сметка, че е зависим от семейството, преди да е зависим от по-високите принципи на изкуството си.

Такъв автор, разбира се, греши, но той не е сам. Многобройните му копия започват постепенно да възпитават вкус вътре в семейството, увличат сеот провинциалните междуособици, сплетни и малки борби, характерни за затворения, локален контекст, и в резултат литературата търпи загуби.

Често пъти непринудената реакция срещу това явление води до друг вид конформизъм – този на дистанцията. Авторът се затваря и се маргинализира сам, самоубеждавайки се, че постъпва достойно, като не представя творчеството си (а в действителност какво по-нормално от това да покажеш какво си написал?) и не участва в нищо. Той пък е сигурен, че бъдещето и вечността ще бъдат благосклонни към него. Сигурност, непочиваща на никакъв здрав, естетически фундамент.

Този автор също греши. Защото неучастието му в големите клики не значи, че не участва по инерция в малки, реакционни такива – според обичайния сценарий самодистанциралите се автори също се обединяват в малки групи, където основно занимание е взаимното поощрение и хвалене, съчетано с демонстративна незаинтересованост от литературния живот „навън“.

Най-опасен за литературата обаче е творческият конформизъм – данагаждаш самото си писане според претенциите и изискванията на господстващите клики: „сега се харесват такива и такива стихове – следователно ще пиша така; сега не е популярно да се пише в рими – следователно няма смисъл и да се разучава прозодията, буквално всичко може да бъде свободен стих; сега трябва да се пише за града; за нощта; за София; за конкурс; за награда, която се дава от тези и тези, а те харесват това и това“. Познавам съвременни български поети, които пишат в свободен стих от чисто практически съображения – за да може да се преведе по-лесно, че инак с римите става сложно – и са безсилни да видят откровения цинизъм, залегнал в това решение.

За да не завършвам песимистично, ще отбележа и добрите практики, които през последните години все пак успяха да се утвърдят в страната ни. Благодарение предимно на чуждестранни фондации сътрудничеството със западните литератури се засили: бих отбелязал в този контекст най-вече Созополския семинар по творческо писане, който се провежда ежегодно и събира български и англоезични автори в рамките на наситена програма, включваща четения, лекции, семинари и превод. Нека към него добавим и годишната награда „Кръстан Дянков“ за превод на съвременен англоезичен роман, учредена през 2007 г. също от фондация „Елизабет Костова“.

Прави впечатление обаче, че това са все чуждестранни инициативи, буквално начинания на „Америка за България“, а не наши. Тоест Западът се интересува повече от езика ни, отколкото нашата собствена държава, където „семейството“ е твърде заето да се занимава с незначителни проблеми и караници. Оттук идва и специфичното усещане за свобода при всяко четене в чужбина или участие в поетичен фестивал извън България – намирайки се в такава ситуация, винаги съм забелязвал, че чуждестранната публика остава само с текста и това прави реакцията є по-необременена. Читателската аудитория в Словения, Словакия, Австрия, САЩ, Германия и на други места, където съм представял стиховете си или са излизали в периодичния печат, не се интересува от дрязгите в малкото ни литературно семейство. Това прави рецепцията в чужбина обективна и безпристрастна, а излизането от „семейството“ – неизменно приятно.

За да престане стихът ни да бъде просто турист, а да се превърне наистина в горд пътешественик, е нужно осъзнаване, че има не толкова страшен, колкото любопитен и гостоприемен свят извън пределите на локалното. Литературата ни ще бъде незряла, докато не излезе свободна извън семейството си. Българската държава не е добра майка на езика си, тя не иска и да чува за поощряване на изкуството и добри практики (именно поощряване, защото другата крайност – упражняване на контрол – би означавала тоталитаризъм, а всичко това ни е печално известно и добре познато).

Възможните изходи от това положение са два – или майката да положи усилия, за да се промени (по-малко вероятното), или децата, растящи в проблемно семейство, да се оправят сами. По-вероятното.

БЕЛЕЖКИ

1. Dnevi poezije in vina“.

2. И като общ брой, и на глава от населението цифрите не са в наша полза. „По-големият“ български не успява да „изнесе“ съвременна литература с темповете на „по-малкия“ словенски.

3. В рамките на този фестивал имах удоволствието да превеждам стихове на нашия поет Румен Леонидов.

4. Цитираният вече У. Х. Одън – един от най-големите поети на XX век, има само няколко преведени стихотворения у нас, в антологията „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“, датираща от 1980 г. Справедливостта изисква да прибавя към тях и спорадичните опити, публикувани тук-там в интернет през годините, но дори и с тях общият брой преведени на български стихотворения трудно ще надвиши десет.

ЛИТЕРАТУРА

Петров, В. (1999). За времето и вечността (предговор на преводача). – Шекспир. Сонети/ Shakespeare, William. Sonnets. София: Захарий Стоянов.

Шурбанов, Ал. (1992). Словоделецът от Уелс (предговор на преводача). – Томас, Дилън. И смъртта ще остане без царство. София: Народна култура.

Русков, М. (2014). Милен Русков: Обществото ни е пред праг, който не може да прескочи. Интервю. – В-к „Труд“, електронно издание, 27.09.2014, (07.10.2015) <http://www.trud.bg/Article. asp?ArticleId=4333535>

REFERENCES

Petrov, V. (1999). Za vremeto i vechnostta (predgovor na prevodacha). – Shekspir. Soneti/ Shakespeare, William. Sonnets. Sofiya: Zahariy Stoyanov.

Shurbanov, Al. (1992). Slovodeletsat ot Uels (predgovor na prevodacha). – Tomas, Dilan. I smartta shte ostane bez tsarstvo. Sofiya: Narodna kultura.

Ruskov, M. (2014). Milen Ruskov: Obshtestvoto ni e pred prag, koyto ne mozhe da preskochi. Intervyu. –V-k „Trud“, elektronno izdanie, 27.09.2014, (07.10.2015) <http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4333535>

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.