Български език и литература

2019/4, стр. 452 - 456

ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МИСТИЧНИЯ СИМВОЛИЗЪМ У НАС ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

Венцислав Божинов
E-mail: v_bozhinov@abv.bg
South-West University „Neofit Rilski“
Blagoevgrad Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Азманова-Рударска, Е. (2018). Иван Грозев в българската литература.

Социологически, исторически, политически и религиозно-мистични контексти, полемики и диалози. София: РИВА. 368 стр.

През ноември 2018 г. издателство „Рива“ публикува монографията на Елeна Азманова-Рударска „Иван Грозев в българската литература“, която представя творческата и житейска биография на писателя. Поет, драматург, публицист, но и учител, общественик и редактор на издания – амплоато на Иван Грозев е богато и разнопосочно.

Изследването разказва активния културен живот в България през първата половина на ХХ век – с неговите страсти и пристрастия, полемики, дискусии и диалози, където образът на Грозев се оказва константа, която измерва и с която се измерват културните и литературните прояви. Защото тези „взаимоотношения, полемики и диалози“ (както е уточнено в подзаглавието) довеждат естествено до най-голямото признание за един писател – да бъде предложен за Нобелова награда за литература за 1928 и 1929 година (с. 199). За това престижно отличие Иван Грозев е предложен с три от драмите си – „Златната чаша“, „Йов“ и „Семела“, и трите са написани под влияние на споделяния от него мистичен символизъм.

Както посочва Азманова, като писател Ив. Грозев се изявява с най-голяма сила в символистичния регистър – и с поезията, и с драмите си (с. 243). Защото символизмът е най-доброто средство за изразяване на богатия, наситен със знаци свят на мистичното, тайнственото, езотеричното. Символизмът на Грозев е именно от този порядък – за високите измерения на знанието, издигнато в култ, а пътят към него е дългата и трудна трансформация на човешкия дух.

Заниманията на Грозев със символизма започват още към 1905 г., но към Годината на българския символизъм – 1907, той вече има няколко публикации на стихове, повлияни от новото литературно течение в България. Творбите на Грозев, писани под влияние на символизма, са най-многобройни в творческия му списък, като в него попадат поезия, драма и критика.

Символизмът на Ив. Грозев в изследванията на Ел. Азманова е дългогодишна тема, която преминава през различни методи на изследване – литературнокритически, литературноисторически, компаративистки, биографичен и др. Първото по-голямо изследване е поместено в сборника „Неканоничната българска литература. Том 2“1) (2010) в обем от около 60 стандартни страници – „Иван Грозев. Скритата литература“. В него Ел. Азманова поднася първата систематизирана биографична информация и интерпретация на творчеството на Ив. Грозев, като подчертава, че „В литературната си дейност е последователен символист мистик“ (Azmanova-Rudarska, 2010: 10).

В годините Азманова създава още десет статии, които изграждат различни литературнокритически концепти за Грозевия символизъм. Например в статията си „Звезди и мистика“, където подробно анализира „звездния“ символистичен апарат на поетическия свят и у Грозев, и у други български символисти, Азманова-Рударска открива закономерност в използването на космическите знаци в мистичен порядък и езотерична употреба – „употребата на „звездната“ символика в творбите им е застъпена с религиозно-мистични елементи и идеи“ (Azmanova-Rudarska, 2017: 242). В монографията си „Ритуалното слово в българската литература след Освобождението“ ритуалните словесни форми на молитвата и заклинанието в поезията на Грозев са представени пък в парадигмата на българския символизъм – сред творбите на Ем. Попдимитров, Л. Стоянов, Т. Траянов. Като разглежда поетическата сбирка „Видения и съзерцания“, Азманова констатира, че творбите „са подредени по строг определен ред и задават едно от смисловите ядра в творчеството на Грозев – стремежът към съвършенство, укрепването на човешкия дух и търсенето на хармония във вселената. Във „Видения и съзерцания“ тясно се преплитат теософските идеи и символизмът“ (Azmanova-Rudarska, 2013: 110).

Но в монографията „Иван Грозев в българската литература“ всички предходни разработки върху Грозев са изоставени, за да бъде обхваната архивната, споменната и документалната информация за писателя. В книгата се вплитат много успешно факт и интерпретация, като анализационните моменти са много балансирани и представляват своеобразен ключ към разчитане на Грозевите творби.

Символизмът в „Иван Грозев в българската литература“ е изследван през решетката на няколко гледни точки – едната е авторовото творчество, втората е времевата събитийност, трета е критическата интерпретация, четвърта са религиозно-мистичните доктрини (теософия, масонство) и отзвуците им в символистичния регистър на Грозев. Така, според Азманова, в символистичното изразяване са положени стиховете на Грозев от 1905 до 1944 година, включително единствената му стихосбирка „Видения и съзерцания“, драмите му „Мъртъвци“, „Змей“ (драматическа феерия) и изявите му в сп. „Хиперион“ – стихове, драмите „Златната чаша“, „Йов“, „Семела“, статиите „Новото изкус тво“, „Шарл Бодлер“, „Изкуство и религия“, „Походът срещу „Хиперион“ и „Богомилството като мистично движение върху фона на историята“ (с. 261). „Новото изкуство“, по думите на Ел. Азманова, „се превръща в своеобразен ключ“ за „образната система, с която оперира творецът – Храм, тайнство, мистерия“ (с. 260). Символистичният стих на мистика Грозев е изпълнен с ритуални практики, обожествявания на слънцето, трансформацията на човека в Свръхчовек, апокалиптични видения, преобразяването не само на човека, но и на цялата вселена под въздействието на мистичното прозрение. Като заключение от наблюденията върху Грозевата поетика, Азманова обобщава: „У Грозев няма да се срещнат нито духовната безприютност и скиталчество, нито тревожната безнадеждност или жестока съдба, която огъва човешкия дух. Грозевите стихове търсят аналог със светлините на мирозданието (слънце, звезди, огън, ден, лъч и др.) и възвестяват патетично победата на доброто над злото. У Грозев мотивът за пътя е развит по нов и различен начин – това не е просто изминатият път или пътят-предизвикателство, а пътят, по който личността претърпява вътрешни трансформации, където житейската предопределеност и духовно израстване белязват етапите на този път. Това пътуване често пъти се оказва „вътрешно“ – това са приключенията на мистичната душа към нейното прозрение“ (с. 251).

Мистичният символизъм в българската литература е изследван и от Цв. Георгиева (Georgieva, 2008), Й. Ефтимов (Eftimov, 2012) и Св. Стойчева (Stoycheva, 2017). Докато Цв. Георгиева се ангажира само и изцяло в регистъра на мистичните послания, а изследването на Й. Ефтимов полага Ив. Грозев в парадигмата на символизма, то Св. Стойчева разгръща литературнокритическите стойности на големия религиозно-мистичен мит в българската култура за Боян Магьосника. Книгата на Ел. Азманова конструира тези три литературни сюжета, като ги обединява от биографичното, надгражда с литературноисторическата връзка и конституира нови полета на паметта за символизма.

БЕЛЕЖКИ

1. Сборникът с изследвания е осъществен по проект на Катедрата по литература при Филологическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Rakyovski, 2010: 7). Там е поместена и студията на проф. Ракьовски за друг български символист – Иван Мирчев (Rakyovski, 2010). Професорът публикува статия и за символиста Л. Стоянов в сп. „Литературна мисъл“ (Rakyovski, 2017). Докато книгата на Ел. Азманова обхваща зараждането на мистичния символизъм в България и неговия израз преди и след войните 1912 – 1918 г., то книгата „Литература и техника“ на проф. Ст. Стоянов (Stojanov, 2014) проследява литературната история в нейната граничност – през възникването на „техническия“ сюжет до границите му с мистичното. Така изследванията на Ел. Азманова не се оказват „самотни“ обозрения, а част от развитието на проектните идеи.

ЛИТЕРАТУРА

Азманова-Рударска, Ел. (2017). Звезди и мистика. Балканистичен форум, 26, (1), 241 – 255.

Азманова-Рударска, Ел. (2018). Иван Грозев в българската литература. Социологически, исторически, политически и религиозно-мистични контексти, полемики и диалози. София: РИВА.

Азманова-Рударска, Ел. (2010). Иван Грозев. Скритата литература. (сс. 9 – 40). В: Ракьовски, Цв. (ред.) (2010). Неканоничната българска литература. Том 2. Благоевград: Неофит Рилски.

Азманова-Рударска, Ел. (2013). Ритуалното слово в българската литература след Освобождението. Благоевград: Неофит Рилски.

Георгиева, Цв. (2008). Unio mystica и българският символизъм. София: За буквите – О писменехь.

Ефтимов, Йорд. (2012). Божествената математика. Тревожната хетероклитност на българския символизъм. София: Просвета.

Ракьовски, Цв. (2017). Людмил Стоянов – теория и практика на критическия жест. Литературна мисъл, 2, 82 – 95.

Ракьовски, Цв. (ред.) (2010). Неканоничната българска литература. Том 2. Благоевград: Неофит Рилски.

Стойчева, Св. (2017). Боян Магесника. Изследване на литературния мит. София: Изток-Запад.

REFERENCES

Azmanova-Rudarska, El. (2017). Stars and Mysticism. Balkanistic forum, 26, (1), 241 – 255.

Azmanova-Rudarska, El. (2018). Ivan Grozev in Bulgarian Literature. Sociological, historical, political and religious-mystical contexts, polemics and dialogues. Sofia: RIVA.

Azmanova-Rudarska, El. (2010). Ivan Grozev. The Secret Literature (pp. 9 – 40). In: Rakyovski, Tzv. (Eds.) (2010). The Non-canonical Bulgarian Literature. Volume 2. Blagoevgrad: Neofit Rilski University Press.

Azmanova-Rudarska, El. (2013). The Ritual Words in Bulgarian Literature after Liberation. Blagoevgrad: Neofit Rilski University Press.

Georgieva, Tzv. (2008). Unio mystica and Bulgarian Symbolism. Sofia: Za bukvite – O pismeneh.

Eftimov, Y. (2012). The Divine Mathematics. The Alarming Heteroclite of Bulgarian symbolism. Sofia: Prosveta.

Stoycheva, Sv. (2017). Boyan Magesnika. Research of the Literary Myth. Sofia: Iztok – Zapad.

Rakyovski, Tzv. (2017). Ludmil Stoyanov – theory and practice of the Critikal Gesture. Literaturna misal, 2, 82 – 95.

Rakyovski, Tzv. (Eds.) (2010). The Non-canonical Bulgarian Literature. Volume 2. Blagoevgrad: Neofit Rilski University Press.

Stoyanov, St. (2014). Literature and technologies. V. Tarnovo: Faber.

Стоянов, Ст. (2014). Литература и технологии. В. Търново: Фабер].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,