Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/2, стр. 150 - 155

БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ В СЪВРЕМЕННАТА СРЪБСКА ПРЕДСТАВА (НАБЛЮДЕНИЯ НАД СТУДЕНТСКАТА РЕЦЕПЦИЯ НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, НАД СТУДЕНТСКИ ТЕКСТОВЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК)

Антоанета Алипиева
OrcID: 0000-0002-7248-3334
E-mail: a.alipieva@shu.bg
Researcher ID: I-9872-2016
University of Belgrade
Belgrade Republic of Serbia
University of Shumen “Ep. K. Preslavski”
Shumen Bulgaria

Резюме: Проблемът за рецепцията на една литература в рамките на друга е сложен – той е езиков, традиционно-културоложки, ситуационно-културоложки, политически, естетически. Чуждата литература рядко е реципирана единствено по естетически съображения, рядко е реципирана и по пазарни съображения. Пазарните ниши обикновено са шанс за големите култури от типа на руската, френската, английската и пр., които разполагат със силна реклама, експлоатирани по света езици, т.е. те са културни колонизатори. За малките езици и култури е нужна силна подкрепа от оригиналната култура, която трябва да разработи специални инструменти за популяризиране и превод на малките литератури. Обикновено това става чрез финансиране на преводи от страна на фондации или програми на държавата, от която идват. И понеже говорим за българската литература, тя навсякъде има различен прием, защото и културните ситуации, в които се вписва, са различни.

Ключови думи: студентска рецепция; българска и сръбска менталност; национални канони

В съвременна Сърбия българската литература е непопулярна и непозната, което не може да се каже за сръбската литература в България, доста превеждана, четена и харесвана. Предпоставките за това са обобщителни: Сърбия винаги е била обърната към запад, сръбският манталитет включва идеята за империя, за доминация в имперските рамки, за присъствие в световната култура чрез световно утвърдени културни факти – Нобелови лауреати, известни режисьори и артисти. В рамките на Втората Югославия културата се ползва с доста голяма отвореност, приобщаваща новопоявилите се „-изми“ в Европа и Северна Америка. След разпадането на Югославия в края на миналия век Сърбия се лишава от хърватската, словенската, македонската, босненската култура и трябва да разчита само на собствения си идентитет. Точно това поражда съвременната затвореност на сръбския манталитет и желанието му да се доказва чрез етнофакти – исторически, манталитетни. Чрез героически и расови хиперболи, посредством които сръбската идентичност се представя като онтологична и уникална. С други думи, по-малко политика, рационалност, експерименталност. Повече традиционност, национална идеология и затвореност.

Критическата рецепция на българската литература към този момент е семпла. Преведени са Алек Попов, Георги Господинов, Милен Русков, разкази от Здравка Евтимова, няколко поети, представени чрез отделни творби. Нито един от изброените не се радва на задълбочена рецепция, нито на читателски интерес. Тези автори са избрани за превод не от сръбска страна, а са презентирани и заплатени от българска страна. Още: в момента Сърбия разполага с добри преводачи от български език, но те нямат адекватна култура за естетическите процеси в България, за литературна естетическа йерархия и в този смисъл те превеждат това, което им се предложи (преди всичко като хонорар), а не с оглед на значението на творбите и авторите за българската представителност. В обсега на този доклад критическата рецепция на българска литература няма да даде съществени изводи за присъствието и приемането на българската литература в Сърбия. Защото критическа рецепция почти липсва и ако има такава, тя е по-скоро информативна, кратка или рекламна.

Затова ще се спрем на емпирични наблюдения, получени чрез студентски анализи относно четенето и тълкуването на българска литература – класическа и съвременна. Студентите в Белградския университет са специалност „Българска филология“, с други думи, те би трябвало да имат процесуална представа за литературата ни, както и по-задълбочени рецептори при чувстването ѝ. Младите хора принципно са не дотам подготвени професионално, което ще рече, че те възприемат литературата спонтанно, приемат и отхвърлят „по сърце“, което пък е достатъчно, за да видим срещите и несъгласията между две култури, които са близки заради много неща, но мисля, че са повече различни.

Предварителната призма, през която се предпоставя студентската рецепция, включва въпроси като „Кои са българите – близки или далечни?“, „Имате ли предразсъдъци или клиширани представи за тях?“, „Какво мислят родителите ви за българите, какво мислите вие за тях?“, „Какво мислят вашите приятели за българите?“, „Кои български автори и произведения разбирате и кои не?“. Обобщената панорама е следната: българите са братя, нямам предразсъдъци към тях, но родителите ми ги мислят за бедни и изостанали, аз ги мисля за богати, защото са в ЕС, приятелите ми се чудят защо уча „българска филология“, защото според тях България е неважна, а българският език няма приложение в съвременния живот, семейството е важна институция за сърбите, семействата се движат заедно и разделите не са толкова чести, мъжът е повече прав от жената. На въпрос „Бихте ли коригирали представите си за българите съобразно сегашните процеси?“ почти всички отговарят, че те вече имат изградена представа и не чувстват нужда да я ревизират. Попитани откъде черпят представата си за българите, от официални или неофициални източници, студентите почти вкупом отговарят, че в техните учебници по история българите са представени като исторически врагове, като примитивни и жестоки, като крайно несправедливи към сърбите. А за българска литература, до идването си в университета, не са и чували. Тоест налице е видимо митологично културно съзнание, което трудно се поддава на „де“-процеси. Факт, безспорно предизвикан от разпада на Югославия и изострения национализъм, затворил Сърбия като сакрална самобитност.

От общата визия на българската литература студентите безусловно възприемат националния разказ за турското робство, който чувстват близък, едно, поради сходни исторически периоди, и второ, поради есенциалния, митологичен манталитет, който вижда в романтичната героика напълно познат стереотип. Вазов тук е предпочитаният автор, неразбираеми остават съвременните трактовки на Генчо Стоев или Милен Русков. Те са приети от студентите по-скоро като чудати и не провокират особена възможност за дълбочина. Затова пък „Време разделно“ от Антон Дончев се радва на пълен успех и на свръхемоционално преживяване. В аспекта „турско робство“ българи и сърби по-казват съгласие именно на ниво масова митология. Тук сме близки.

И макар постоянното твърдение, че сме братя и много си приличаме, в рецепцията на класическата българска литература напълно неразбираеми остават автори като Алеко Константинов и Йордан Радичков. Сиреч авторите, които градят психопортрета на българите в дълбочина, а не чрез универсални сюжети и образи. Не помага дори и визуалната илюстрация с филма „Бай Ганьо“, където отново трагиката на образа остава безразлична. Студентите считат Алековия герой повече за невъзпитан, отколкото за българин. „Суматоха“ пък от Йордан Радичков се оказва напълно ненужен текст, въпреки опитите да бъде обяснен и чрез магическия реализъм на Костурица. По същия безразлично-неразбираем начин студентската рецепция се отнася към модния в България Константин Павлов, чиято биография е удобна да произведе десидентство и така да се изобличи социализмът като негативно общество. Сатиричните метафори на този поет се оказват странни, колкото и преподавателят да се старае да ги обясни като съпротива към порочно по същността си време. Младите сърби не знаят какво е тоталитарно общество, нито как се е живяло в неговите рамки. Излиза, че поезията на Павлов е родена в социализма и е възможно да се прочете само чрез социализма. Към този факт може да се приложи и друг ключ: расте рационално поколение, което ден след ден се отдалечава от традиционните култури, от регионите и търси себе си в познати за тях представи. Съпричастието към българската литература става не толкова в средището на расовата прилика, колкото във възела на общата екзистенциалност. В този смисъл, много изживявана и анализирана е поезията на Атанас Далчев и Елисавета Багряна. Първият видимо поразява аудиторията със съвременния сюжет за празнота, самота, с дилемата тяло-душа, с крайността на човешкия живот. Елисавета Багряна е любимка на нежния пол, в женската еманципираност госпожиците виждат романтичната власт на красотата и любовта. Всъщност виждат противостоенето на патриархата, изживяват отмъщението над мъжа. За отбелязване е, че феминистичните теории са отхвърлени в момента в Сърбия. Всички магистърски или дисертационни теми относно феминизма са решително отклонени от научни катедри и комисии.

В сръбската спонтанна рецепция успех има и т.нар. „котловинна литература“, илюстрирана в учебния процес чрез „Диви разкази“ от Николай Хайтов. Самата сръбска литература има дълбока традиция в тази насока. Автори като Меша Селимович или Иво Андрич по блестящ начин реализират „духа на мястото“, превръщайки го в универсална мъдрост. Дивото, неопитоменото, примитивното се оказват близки категории на сръбската рецепция. Българското и сръбското могат да се сговорят в по-широката ниша на „балканския манталитет“, въпреки постоянните напомняния и питания докъде точно се простират културните граници на Балканите. Но за България и Сърбия „балканското“ видимо работи и в неговото съдържание се разчита тъкмо дивото и примитивното, които толкова дразнят Централна Европа, а пък за културния еталон на ХХ век – Северна Америка, е направо неразбираемо. В „Диви разкази“ всички се впечатляват от откровената мъжка гама, от мъжкото внушение, защото, съгласете се, една от културните характеристики на Балканите е тъкмо мъжката парадигма. Подсъзнателно, спонтанната рецепция търси силовото, мъжкото, романтично-героичното. Експерименталната трактовка на „балканското“ в лицето на „Цената на златото“ от Генчо Стоев или „Възвишение“ от Милен Русков среща и неразбиране, и вътрешна съпротива относно експериментирането с познати културни стереотипи. Търси се мъжкото като сериозна презумпция, като доминация и като романтичен национализъм, който все още е много популярен в Сърбия. В този смисъл, на емоционална и интелектуална рецепция подлежат и „Антихрист“ и „Легенда за Сибин“ от Емилиян Станев. В техния дискурс се възприема атеистичното, атавистичното, ако щете, бунтарското – все характеристики, които можем да отнесем към нишата на балканизма (разбира се, ограничен до сръбско-българската гама, защото в гръцката или румънската менталност подобен езически пласт трудно може да бъде припознат като „свой“. Да не говорим за хърватите, словаците и словенците, които Централна Европа подбутва към балканското, но те яростно се съпротивляват на подобно приобщаване).

Тук можем да отбележим факт, който е видим в сръбския културен контекст, но който трябва да бъде специално разработен. Това е сръбската силно емоционална ориентация към Русия. Но студентите, въпреки че постоянно повтарят, че Русия е тяхна генеалогия, политическа и геополитическа закрила, не могат да посочат нито едно руско произведение или автор, включително Толстой, Достоевски или Чехов. Нито пък демонстрират каквото и да е по-знание относно руска история, съвременност или политика. Следващо доказателство, че ирационалното, стереотипното действат с пълна сила и тяхното разбиване е плод на дълъг труд и добре аргументирана културна информация.

И сръбската, и българската литературна традиция налагат като отработено и проверено чрез дълъг опит типажното представяне на човека. Прийом на реализма, който и в двете традиции е силен канон – и учебникарски, и критически. В този смисъл, социалните типажи или манталитетните типажи са лесно разпознаваеми. На пълно приемане се радват героите от Вазовите разкази, тези герои са вечните социални субекти, кръстосващи балканските общества и населяващи балканския политически живот. От съвременните романи такъв цялостен успех има например романът „Разруха“ от Владимир Зарев, който също поднася социални типажи, но от времето на преход между тоталитарния режим и демокрацията. Историческата реалност на това време е изживяна по сходен начин и в България, и в Сърбия. Затова и романът е бързо рецепиран и приет като „свой“. Типажите са познати.

Голяма драма е четенето на „Майките“ от Теодора Димова. Разпадането на майчинството не е факт в съвременна Сърбия. Майката и бащата са монолитни културни фигури, нужни в живота на децата. Девалвирането на майчинството, детската агресия се разчитат по-скоро като приближаващи се теми, отколкото като вече художествено реализирани. Знае се, че в сръбското семейство има голямо домашно насилие, но студентите предпочитат да не го изживяват и чрез литературата. Затова пък скечовите разкази на Здравка Евтимова се радват на весело възприятие, на витална съпричастност. Все едно „Декамерон“ е влязъл със своята игрова жизненост.

Използването на читателска аудитория, която има слаба ерудиция, която възрастово е необременена от опит, е добър показател за срещите и раздалечаванията на две съседни култури и литератури. Студентите (които в този случай са сърби) не разполагат с подробен и задълбочен литературен канон, придобит в училище. Обратното, те самите доста слабо познават собствената си литература и точно този факт е използван при обобщението на рецепцията. Защото възприятията и осмислянето се изграждат върху традиционни стереотипи на националната култура, чиито граници рядко се прекрачват. Това, което се натрапва, е родовото, котловинното или локалното, митологичното, т.е. онези инструменти, които са характерни за затворените култури. И за травмираните (за отбелязване е, че значителна част от сръбската литературна продукция е посветена на гражданската война по време на разпадането на Югославия). Травмата и до ден-днешен е тема на обществото. А това поражда затвореност и локалност.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.