Български език и литература

https://doi.org/10.53656/bel2024-2-4A

2024/2, стр. 176 - 186

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ В ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ КАТО ЧУЖД

Антония Радкова
OrcID: 0000-0002-4154-7366
WoSID: AAY-9249-2020
E-mail: radkova@slav.uni-sofia.bg
Faculty of Slavic Philologies
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда възможностите за използване на изкуствен интелект, и по-точно на ChatGPT и Bing в практиката на преподаване на български език като чужд. Текстът запознава с принципите на функциониране на тези две платформи и дава предложения от практиката на създаване на материали за обучението по български език. Разглеждат се предимствата и недостатъците в използването им и се предлагат се варианти за генериране и модифициране на текстове и упражнения и формулиране на задачи.

Ключови думи: български език като чужд; изкуствен интелект; методика на преподаването

Образованието е динамична система, която постоянно се изправя пред предизвикателствата на новите технологии. Преди 15 – 20 години преподавателите се учеха как да правят и използват презентации, а днес те са нещо обичайно и дори станало скучно поради прекалената употреба. Преди 5 години онлайн формите на обучение се използваха рядко, а днес всички преподаватели имат опит с тях и знаят плюсовете и минусите им. Ако се върнем още по-назад във времето, можем да споменем използването на мултимедия, компютри, принтери и т.н.

С бързото развитие на технологиите за изкуствен интелект (ИИ) и те все по-често ще се използват в областта на образованието и в преподаването на чужди езици. Едно от последните предизвикателства е ИИ, и по-специално големите езикови модели (LLM – large language model). Възможността да се използва ИИ свободно и от всекиго, е относително ново явление. Приложението му в образованието предизвиква голям интерес и се възприема, от една страна, като предизвикателство, като нова перспектива, но и като потенциален проблем и риск (Liu 2023).

Настоящата статия има за цел да обсъди влиянието на ИИ върху преподаването на чужди езици, да анализира неговите предимства и недостатъци, да изследва бъдещите тенденции в развитието му и да предостави предложения как да се използват по-добре технологиите на ИИ за подпомагане на преподаването. Ще разгледаме само една малка ниша в прилагането на ИИ и големите езикови модели в образованието, а именно възможностите за използване на ChatGPT и Bing при създаване на учебни материали за целите на обучението по български език като чужд. Проучването ни има за цел да обсъди влиянието на ИИ върху преподаването, да анализира предимства и недостатъци при използването на ИИ и да предостави предложения как да използват по-добре технологиите на ИИ за подпомагане на преподавателя. Целта ни е да споделим опита си в използването на ИИ като помощник в работата на преподавателя и като средство за подготовка на учебни материали. Примерите и препоръките са изцяло основани на личния ни преподавателски опит, натрупан чрез проби, грешки, поправки и самообучение. Тук ще се ограничим само до използването на ИИ в обучението по български като чужд, но принципите на работа с ИИ са валидни и приложими и в практиката на обучението по роден език.

В настоящия текст ще коментираме използването на две платформи (чатботове): на безплатната версия на ChatGPT и на Bing. Първата – чатботът ChatGPT (или Chat-based generative pre-trained transformer), е система, изградена на базата на невронна мрежа, която работи добре в задачи за обработка на естествен език. ChatGPT: (1) може да генерира отговори на въпроси (generative); (2) предварително е обучен на базата на голямо количество от текстове, достъпни в интернет (pre-trained); (3) и може да обработва и трансформира изречения и текстове (transformer) (Glossary 2023). За първи ChatGPT е въведен за свободен достъп в края на 2022 година и в момента прави първите си крачки в различни области на живота, в това число и в образованието. ChatGPT е със свободен и безплатен достъп на адрес https://chat.openai.com/auth/login, на който след регистрация могат да се поставят задачи. Те и отговори към тях се запомнят в меню отляво на лентата за въвеждане и генериране на текст.

Втората анализирана платформа е чатботът Bing на компанията Microsoft, който е достъпен само от браузъра Edge или като приложение (за разлика от ChatGPT, който е достъпен от всички браузъри). Bing има определени настройки за сигурност и на степента на „креативност“. Предимството му e в способността за генериране освен на текстове и на изображения и звуци, което няма голямо приложение в езиковото обучение.

Съществуват и други аналогични форми на ИИ, като платената версия на ChatGPT (ChatGPT 4), Bard, асоцииран с търсачката Google, Claud. Част от тези модели (Claud 2 и Bard) не са достъпни в Европа в момента на написването на този текст (юли 2023).

Защо изобщо да използваме ChatGPT или Bing

Първоначалните отзиви от свободния достъп до анализираните платформи варират от безкрайно оптимистични до апокалиптично негативни. Настоящото изследване се стреми да заеме прагматична позиция и да предложи някои възможности за използването на ИИ в преподаването. Философските, социалните, моралните и други по-абстрактни въпроси са също много интересни, но са извън предмета на този текст.

На преподавателя по български като чужд често му се налага да изработва собствени материали, чието създаване е предизвикано от проблемите или интересите на студентите, от вижданията на самия преподавател, от случващото се във и извън университета. Няма две еднакви групи, в които се провежда обучението, както няма и един перфектен учебник, който да е подходящ за всички контексти, аудитории и ситуации на преподаване. Затова на преподавателя често му се налага да създава собствени материали, да намира, адаптира или пише текстове, упражнения, тестове и др.

Такъв тип преподаване би могло да се нарече ad hoc преподаване – създаване и използване на материали, които отразяват нуждите и интересите тук и сега, в последно време. Това може да са материали по теми, свързани със събития от културата, спорта, политиката, като например нов филм, изложба, спортно състезание, климат – всичко, което се случва и което в момента е интересно и полезно за студентите и би било добре да се използва. Наред с темите често има конкретни граматични или лексикални проблеми, които преподавателят преценява, че е добре да се преговорят или да се представят по-задълбочено и с повече упражнения. Но никой преподавател няма времето и възможността да съставя или дори да търси постоянно нови текстове, нови дейности, нови упражнения, и точно в това ИИ може да помогне.

Какво конкретно може да се прави с ChatGPT и Bing?

Основното предназначение на големите езикови модели, като част от ИИ, е да извършват задачи като генериране или обработка на текст въз основа на разговор с потребителя. Те работят по различен начин в сравнение с познатите ни търсачки. Основните функции на ChatGPT и Bing, които могат да бъдат използвани от преподавателя, са създаване и модифициране на текстове и упражнения.

1. Генериране на текст

ChatGPT и Bing могат да създават нови текстове в съответствие с по-ставената задача и зададени критерии.

Ето един пример. В полето за инструкция поставяме задачата: „Преподавател съм по български език като чужд. Напиши текст за четене за студентите, които изучават български като чужд, на тема „В ресторанта“. Текстът е диалог между сервитьор и двама клиенти, както и между самите клиенти, които обсъждат поръчката, храната и атмосферата в ресторанта. Нивото на студентите е А1. Използвай лесни синтактични конструкции и често употребявани думи“.

Ето генерираният от Bing текст, който даваме без редакции.

„Сервитьор: Добър ден! Добре дошли в нашия ресторант. Как мога да ви помогна днес?

Клиент 1: Здравейте! Бихме искали да видим менюто, моля.

Сервитьор: Разбира се! Ето ви менюто. Имаме различни предложения за закуска, основно ястие и десерт. Моля, изберете какво искате да поръчате.

Клиент 2: Аз бих искал да започна със салата за предястие, моля.

Сервитьор: Добър избор! Имахте предвид салата от домати и краставици или можете да опитате нашата зелена салата?

Клиент 2: Ще взема салата от домати и краставици, моля.

Сервитьор: Разбирам. А за вас, господине?

Клиент 1: Бих искал да опитам главното ястие с пилешко месо и пържени картофи, моля.

Сервитьор: Изключително! Нашето пилешко ястие е много популярно.

Искате ли да придружите ястието с някакво питие?

Клиент 1: Да, бих искал бутилка минерална вода, моля.

Сервитьор: Отлично! Салата и главното ястие с пиле с пържени картофи и бутилка минерална вода. Ще го занеса веднага.

(Сервитьорът отива да поръча храната)

Клиент 2: Какво поръча? Звучи вкусно!

Клиент 1: Избрах салата от домати и краставици, а за главно ястие – пилешко с пържени картофи. И ти?

Клиент 2: За предястие ще взема супа, а за основно ястие – паста със сирене и зеленчуци.

Клиент 1: Звучи страхотно! Трябва да опитам и твоята паста.

Клиент 2: Със сигурност. Този ресторант има чудесна атмосфера, нали?

Клиент 1: Да, напълно съм съгласен. Уютно и приятно е тук. Със сигурност ще се върна отново“.

Текстът далеч не е перфектен, може да се определи като скучен и неоригинален, нуждае се от езиково и стилистично редактиране, а някои изрази в него звучат неестествено на български език. Същевременно след редакциите текстът не се отличава особено от по-голямата част от текстовете, използвани в учебниците по чужд език, тоест притежава ако не „абсолютно“, то поне „относително“ качество. Създаден е за секунди и още няколко минути са необходими за редактирането му. Качеството на генерираните текстове зависи и от стимула, ситуацията, целите и други характеристики, които са зададени, и трябва да отчетем, че диалог в ресторанта не предполага кой знае каква оригиналност.

Ако текстът не ни допада, може да се поиска втори, трети, четвърти вариант, като формулираме в каква посока бихме искали да бъде променен текстът. След като е генериран, текстът може да бъде редактиран или модифициран. Например: „Редактирай текста, като замениш конструкциите с условно наклонение, например замени „бих искал“ с „искам“. Може да поискаме всякакви промени в менюто, в оценките на клиентите, в лексиката, да се добави описание на храната, на ресторанта и др.

2. Генериране на въпроси към текст

Към текста могат да се генерират въпроси за четене с разбиране от различен тип: вярно/невярно, задачи с множествен избор, въпроси с отворен отговор, изречения с пропуски или за допълване. Важно е да се отбележи, че въпроси могат да бъдат създавани към всякакви текстове, не само генерирани от ИИ. В този случай копираме автентичния текст и поставяме задача за създаване на упражнения и въпроси към копирания текст. По-долу ще дадем примери на генерирани задачи.

– Въпроси от типа „вярно (съответства на текста) / невярно (не съответства на текста)

Сервитьорът препоръчва паста със сирене и зеленчуци за предястие. (Да/Не)

Клиент 1 поръчва пилешко ястие с пържени картофи и минерална вода. (Да/Не)

– Тестови задачи с множествен избор

Каква атмосфера има в ресторанта?

a) Неуютна и неприятна b) Чудесна c) Скучна

Може да се постави изискване за 4 или 5 варианта за отговор, дистракторите да са във вид на изречение и др.

– Въпроси с отворен отговор

Какво предлага ресторантът за предястие?

Каква храна поръча Клиент 1 за главно ястие?

– Задачи за допълване на информация в съответствие с текста

Сервитьорът посрещна клиентите с усмивка и ги попита: „_______ мога да ви помогна днес?“.

Клиентите поискаха да видят _______.

Към друг тип текстове, например есета, могат да се генерират идеи за теми за обсъждане, свързани с текста, предложения за задачи за създаване на писмен текст въз основа на прочетения и т.н.

3. Модифициране на текст

Един от проблемите при използването на автентични текстове в обучението по български като чужд са дължината и трудността на автентичните текстове при четене на по-ниските равнища (А1, А2, В1) или за четене в рамките на един учебен час. ИИ може лесно и бързо да съкрати, опрости или обратното – да продължи и разгърне въведен в полето текст. Ако имаме текст, който е подходящ като тематика и жанр, но е прекалено сложен за хора, които тепърва усвояват българския език, ChatGPT сравнително добре ще модифицира този текст в съответствие със зададените му критерии. Примерна инструкция в този случай е: „Съкрати този текст до една/половин страница и опрости лексиката и конструкциите в него така, че да е подходящ за студенти, изучаващи български като чужд на ниво А1“. Така избягваме използването на „скучните“ генерирани текстове и си спестяваме времето по съкращаване и адаптиране на автентичните текстове. Това е една от най-удобните функции на ИИ. Известен недостатък тук е ограничението в обема на текста, много дълги текстове не могат да бъдат обработвани в свободните версии на платформите.

След като текстът е модифициран, към него могат да се добавят различни дейности, както беше показано по-горе с генерирания текст.

4. Лексикални задачи

ChatGPT се справя със съставянето на езикови (лексикални или граматични) задачи, макар и да допуска повече грешки в тях (според опита ни) и там се налага повече редактиране в сравнение с дадените по-горе примери на модифицирането на текстове, генерирането на текстове и създаване на въпроси към текстове.

Възможни инструкции за лексикални задачи са: направи списък на ключовите думи/глаголи/прилагателни в текста, състави задачи за синоними/антоними с думите от текста/по определена тема, със зададени думи или с произволно избрани думи, напиши задачи с пропуснати думи по модела, напиши задачи за множествен избор по модела/по темата … и т.н. ИИ също така може да съставя честотни списъци и конкорданси по определени теми или на базата на корпус от текстове (Lin 2023).

По всяка изучавана тема може да се изиска генериране на текст по зададен списък от думи, например: „Напиши текст със следните думи: ветровито, време, топло, ден, днес, дъжд, дъждовно, есен, зима, месец, облачно, през, деня, през, нощта, слънчево, сняг, студено“.

Ето генерирания текст: „Днес е един от тези дни, когато времето променя своята форма през целия ден. Сутринта беше слънчево и топло, но въпреки това можеше да се усети ветровитото време. През деня облаците започнаха да се събират и скоро след това започна дъждът. Беше дъждовно и студено, като напомняше за зимата, въпреки че все още беше есен.

След месец ще бъде зима и ще има сняг, но днес вечерта дъждът спря и облаците се разсеяха. През нощта небето беше ясно и звездите светеха ярко. Въпреки студа, беше красиво да се гледа нощното небе след дъждовния ден“.

Може да бъде поставена задача за генериране на текст в друг жанр или стил: във вид на диалог, прогноза за времето, статия в списание или вестник, енциклопедична статия и др. Както и първият примерен текст за диалог в ресторанта, и този се нуждае от редактиране.

5. Граматични задачи

Чатботовете могат да се използват и за създаване на задачи или тестове за въвеждане, упражняване или оценяване на граматичен материал.

Ето един пример за генериране на упражнение за време на глагола: „Напиши упражнение за употреба на минало свършено време (аорист) в българския език“.

Генерираното упражнение е: „Прочетете текста и изберете правилната форма на глагола в скобите: „Вчера (отидох/съм отишъл) на кино с приятели. (Гледахме/Сме гледали) новия филм на Тим Бъртън. Филмът (беше/е) много интересен и забавен. (Харесах/Съм харесал) актьорската игра и специалните ефекти. След филма (излязохме/сме излезли) да ядем пица в близкия ресторант. (Похапнахме/Сме похапнали) с голям апетит и (разговаряхме/сме разговаряли) за филма. (Приключихме/Сме приключили) вечерта с една чаша вино и (заминахме/сме заминали) по домовете си“.

След текста са дадени правилните отговори и обяснение (даваме съкратено обяснението): „В този текст се използва аорист, защото се разказва за завършени действия в миналото, които нямат връзка с настоящето“.

В сравнение със задачите за генериране или модифициране на текст или с лексикалните задачи ChatGPT и Bing се справят по-лошо с генерирането на граматични задачи. Чатботът няма ясна представа за всички граматични категории на българския език, бърка глаголни времена, няма представа какво е бройна форма, и др. Също така ChatGPT и Bing не боравят с понятия като буква и сричка. На поставената задача „Напиши пет български думи с пет букви“ ChatGPT даде следния отговор: „Ето пет български думи с пет букви: дъга, мечта, река, жаба, майка“.

ChatGPT и Bing генерират, като цяло, адекватни упражнения за образуване на множествено число на съществителните, но когато изискването е да се дадат повече примери с трудните за чужденците множествени числа на съществителните от мъжки род с една сричка, генерират грешни примери. Задачата „Напиши списък на често употребяваните съществителни, които образуват множествено число с -ове, като например град – градове“ получи отговор: „Ето някои от често употребяваните съществителни имена, които образуват множествено число чрез добавяне на -ове: 1. Дом – Домове; 2. Стол – Столове; 3. Маса – Маси; 4. Човек – Хора; 5. Планина – Планини; 6. Село – Села; 7. Парк – Паркове; 8. Брат – Братя; 9. Студент – Студенти; 10. Котка – Котки. Това са само някои от примерите, но има още много други думи, които образуват множествено число с -ове“.

Сравнително по-добре ИИ се справя с генериране на задачи по зададен модел и конкретен пример, инструкцията: Създай задачи по модела „Вчера аз видях/съм видял Иван“ е по-ясна от „Създай задача за избор между аорист и перфект“.

ChatGPT и Bing най-добре генерират текстове в отговор на поставен въпрос. Затова най-адекватни са приложенията им в създаването на материали за обучение по четене, лексика и донякъде граматика. В по-малка степен ИИ може да бъде използван също така в обучението по писане, слушане, говорене (диалогична реч).

Недостатъци и ограничения в използването на ChatGPT и Bing

ChatGPT и Bing са добри в създаването на текстове, в които няма фактическа информация от типа на време на събитие, реална личност и по-добни, те са добри в „измислянето“ на текстове. Генерирането на текст за личности, събития, места, научни явления не е силната му страна – чатботът започва да си съчинява (да „халюцинира“, както вече се нарича това явление в научната литература) и да си измисля информация, която не съответства на действителността. Това се случва, защото ChatGPT и Bing са обучени да предсказват последователност от думи, които най-добре отговарят на вашата заявка, но им липсва способността да прилагат логика или да вземат предвид фактически несъответствия в информацията, която генерират (Silva 2023).

Ето пример, от който е дадено само началото: „Разкажи накратко за съдържанието на романа „Възвишение“ на българския писател Милен Русков“.

Генерираният текст е: „Възвишение“ е роман, написан от българския писател Милен Русков и издаден през 1934 година. Творбата разказва историята на главния герой, Иван Гьоров, който е учител в малко българско село. Иван е интелектуален човек, който се стреми да издигне себе си и да промени обществото около себе си“.

Както се вижда от примера, ChatGPT дава грешна информация на различен принцип от „фейк“ информацията, която можем да намерим в интернет и която е създадена с цел да окаже определено политическо или друго влияние. ChatGPT генерира случайна невярна информация без определени цели. В дадения пример за романа „Възвишение“ грешната информация лесно се открива, но ще е проблем, когато фактите в генерирания текст са извън познанията ни. Например може да е сбъркан архитектурният стил на сграда, състав на ястие, име на улица, град и т.н.

Още един съществен недостатък в генерираните от ИИ текстове е видимото влияние на английския език. Българският език и английският имат съществени различия във възприетата структура на изреченията, граматическите правила и изразителните средства. ИИ, базиран на голям обем данни, включващи английски текстове, може да представи текстове, които запазват някои от характеристиките на английския език: нетипични за българския, но характерни за английския език синтактични структури, устойчиви изрази, дори лични имена (например Джон, Смит). Редакцията на генерирания от ИИ текст играе важна роля в коригирането на езиковите трансформации и в превръщането на текста в правилен от езикова и адекватен от културна гледна точка.

Накратко ще изброим и някои други недостатъци и несъвършенства на използването на ИИ при създаването на учебни материали: автентичността на генерираните от изкуствен интелект текстове; авторските права върху създадените текстове; въпросите, свързани със защитата на личната информация, и др.

Препоръки за формулиране на инструкции

Може би най важното, след като се запознаем с базисните положения на използването на изкуствения интелект в практиката на обучението по български език като чужд, е да се научим как да поставяме задачите към изкуствения интелект. Доколко добре ИИ ще се справи, зависи до голяма степен от това дали задачата е адекватно формулирана с оглед на особеностите на функционирането на ИИ.

1. Агент – на кого са необходими текстът или задачите: професия, роля, например, учител или преподавател в …

2. Контекст – в какъв контекст ще се използват текстът или задачите.

3. Аудитория – към кого са насочени генерираният текст или създадените задачи, например студенти, владеещи езика на ниво …, ученици на възраст … и др.

4. Цел – каква е целта на текста/задачите – например, за да се усвои лексика по темата, да се упражни образуването на граматична категория и др. Платформата „разбира“ и може да съобрази предложението си в зависимост от това дали целта е въвеждане на нов материал, упражнение, преговор или оценяване, и да генерира различен формат отговори.

5. Пример или модел – ChatGPT генерира по-добре по аналогия, отколкото по инструкция, а още по-добре е да се предоставят и двете.

6. Не е задължително, но е добре да се предложи и тема: „В ресторанта“, както беше даден пример по-горе, „Лято“, „Ваканция“ и др.

Уменията за добро формулиране на задачи са изключително важни. Непремислените и зле формулирани изисквания най-вероятно ще доведат до генерирането на некачествен отговор.

Накрая ще споменем някои от другите възможности за приложението на ИИ: за самообучение, за провеждане на диалози с ИИ, които имитират разговор, за коригиране на грешки, при превод, за търсене на варианти на изрази, изречения, текстове, преформулиране и т.н. Също така ИИ може да бъде доста добър помощник в административната работа на преподавателя и да го подпомага в създаването на учебни програми, отчети и др.

Заключение

Развитието на изкуствения интелект и приложението му в образованието вече са и все повече ще бъдат предмет на изследвания. Дадените в настоящата статия примери и анализ доказват, че изкуственият интелект може да бъде помощник и фасилитатор в работата на учителя. Но те също така показват, че функциите и резултатите на дейността му са ограничени до определени видове дейности, задачи и материали. ИИ не би могъл да замени традиционните учебници и други учебни материали, а още по-малко – преподавателя или учителя. Или ако се изразим метафорично, той е по-скоро калфа, а не джин.

REFERENCES

GLOSSARY of Artificial Intelligence Terms for Educators. [viewed 15 July 2023]. Available from:

https://circls.org/educatorcircls/ai-glossary [viewed 15 July 2023].

LIU, M. Y. 2023. Exploring the Application of Artificial Intelligence in Foreign Language Teaching: Challenges and Future Development. SHS Web of Conferences, vol. 168. EDP Sciences. ISSN 24165182; e-ISSN 22612424. https://doi.org/10.1051/shsconf/202316803025

LIN, Ph, 2023. ChatGPT: Friend or foe (to corpus linguists)? Applied Corpus Linguistics, vol. 3, no. 3. E-ISSN 2666-7991. https://doi. org/10.1016/j.acorp.2023.100065

SILVA, A. D. O., & Janes, D. D. S., 2021. The Emergence of ChatGPT and its Implications for Education and Academic Research in the 21st Century. Review of Artificial Intelligence in Education, 2 (00), e06. https://doi.org/10.37497/rev.artif.intell.education.v2i00.6

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,