Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-4-1

2024/4, стр. 367 - 372

ТВОРЧЕСТВОТО КАТО АСКЕЗА И ГОРЕСТ „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“ (ВИКТОР ПАСКОВ)

Магдалена Костова-Панайотова
OrcID: 0000-0002-5174-7679
WoSID: E-1046-2014
E-mail: mpanayotova@diuu.uni-sofia.bg
Sofia University

Резюме: В настоящия текст романът на Виктор Пасков е разгледан като явление, което е част от неговата запомняща се и ярка проза на страданието и отхвърлянето на един дехуманизиран свят, в които еснафството и посредствеността са водещи. Неприкаяността на твореца, невъзможността и нежеланието да се приспособи към една нечовешка действителност са във фокуса и на други творби на писателя, но тук догадката, че нещата, които имат смисъл, които би трябвало да ни извисят, носят присмех и изолиране на твореца, чертаят неуютните контури на една действителност, в която състраданието и любовта са по-скоро изключение. И все пак силата на този роман е в посланието за творчеството като контрапункт и за смисъла на сътвореното.

Ключови думи: български роман; културни послания; творчество; литература от края на XX век

Романът „Балада за Георг Хених“ (1987) е втората книга на композитора, музикален критик и писател Виктор Пасков. Макар първата му книга „Невръстни убийства“ да не впечатлява литературния Парнас, още в нея се набелязват темите и проблемите, които ще бъдат във фокуса на вниманието и в следващите книги на писателя: „Ций Кук“ (1991), „Германия – мръсна приказка“ (1992), „Аутопсия на една любов“ (2005).

В романа „Балада за Георг Хених“ Ал. Панов открива четири жанрови парадигми, които според него са и в основата на четирите начина на представяне на истината: балада, повест, мемоар и пасион (Panov 2022, рр. 126 –145). Аз бих казала, че тези начини на представяне не са равностойни. Защото и в извисяващите страданието парадигми, и в отпратките към легендарни и исторически образи ужасът от съществуванието не като екзистенциална категория, а като конкретна характеристика на реалния живот напира от този роман.

Ярка и запомняща се проза на отчаянието, страданието, безумието, грозотата на еснафския бит, текстовете на Пасков рисуват света клоака, в който красотата и поезията просто липсват. Друг повторителен момент в цялостния интерес на писателя е съдбата на твореца, неприкаяността на истинския музикант, който е контрапунктът на едно общество, в което зверското лице наднича зад всеки ъгъл, а човешкото е по-скоро маргиналия. Неслучайно още в „Невръстни убийства“ става дума за дете, което е наясно, че няма да има абсолютно верен слух, после се появява старият майстор на цигулки Георг Хених, след това младият Виктор от „Германия – мръсна приказка“, а също и героят от „Аутопсия на една любов“, който също е музикант, но живее в един отвратително еснафски и грозен свят.

Романът „Балада за Георг Хених“ още в началото постулира две от централните свои питания: какво се случва с твореца след смъртта, остава ли той в съзнанието на другите, съхранява ли се духът му в последователите и учениците му? И второто – за смисъла на вложената любов: „винаги ли нещата, които създаваме с най-голяма любов, единствените, които сме в състояние да създадем – които би трябвало да ни извисят, ни носят присмех, горчилка и кикот?“ (Paskov 1987).

Още тук е загатнат и отговорът, допълнен от финалните размисли на немладия вече Виктор, момчето герой от романа: очевидно дори когато искаме да вярваме, че изкуството е вечно – според известната мъдрост от древността (Ars longa, vita brevis), невинаги истинският занаят, истинският майсторлък може да бъде съхранен от поколенията ученици. Още по-скептичен е писателят по отношение на всички онези неща, които правим с любов и влагаме в тях сърцето си: много малко успяват, на присмех и осъждане често е подложено голямото изкуство.

Най-яркият символ в творбата на тази идея – за безполезността в еснафския смисъл на думата – на голямото творение, това е цигулката, която прави майсторът Георг Хених, цигулката, която не прилича на никоя друга, затова и учениците му не я намират за полезна, присмиват се на стария лютиер. Затова тя е посветена на единствената достойна фигура, въплъщение на любовта – на Господ. Неслучайно Георг Хених я нарича виола д’аморе, защото основополагащата човешка и християнска ценност – любовта, липсва. Хората, които насъскват злото куче срещу беззащитния старец, глупавите ученици, които не влагат никакви чувства в творението си, еснафите, за които върхът на благополучието е придобивката на материални блага – всички те не знаят какво е любов, нито истинско изкуство. Затова и светът, в който живеят, е подобен на ада. В него хората умират, разболяват се, полудяват. Това е свят на изтляващото и нежизнеспособното:

Стамен го сгази камион.

Една година по-късно почина и Врана. Техният син стана известен артист. Дъщеря им се парализира.

Йорде умря от пиене. Синът му Митко стана легационен шофьор и работи в Чехословакия. Любка се жени и развежда няколко пъти и роди куп деца. Ако се срещнем, едва ли ще се познаем.

От пиене умря и Манолчо. Той се поду, набъбна целият като гигантска буба и умря за три дни. Смъртта му била мъчителна. Пепи се състари и тежи сто и двадесет килограма. Тя е в непрекъснат конфликт с дъщеря си, която скита с чужденци и не работи.

Роленска и Роленски избягаха в Америка. Те също вече са покойници. Дъщеря им Силвия е американка и не знае нищо. Нищо за нашата улица и нашата къща.

Умря и Цанка. Малко преди да се побърка, тя се ожени за един човек от съседната махала, който я заведе в точно такава къща като нашата. Покъсно умря в лудницата.

Йордан хлебарят отдавна е покойник.

Чичо Бръм – също.

Също и Сакатела.

Забравих ли някой? – дори и да съм забравил, няма голямо значение. Почти всички хора, за които ставаше дума тук, са влачили през целия си живот едно и също битие. Те тъй си приличат, че сещайки се за тях, сякаш виждам една и съща физиономия върху много – мъжки и женски – лица.

Тъжно ми е за тези хора. Тъжно ми е за годините, в които са живели. Понякога си мисля, че ако не беше проклетата стара къща, те щяха да са съвсем други, но… едва ли. (Пасков 1987)

Самата къща, в която живеят, някога италианско посолство, после еврейска къща, публичен дом и сега натъпкана с бедни семейства, еснафи, с безизходен живот, напомня развалина и може да се сравни с изгнилия стар свят, в който доброто, състраданието, красотата и изкуството нямат никакво място. Борбата за хляба е единственото, което вълнува десетките семейства в квартала, и посредственият живот, който живеят, като че ли разлага отвътре всички тях, не е случайно, че няколко пъти в творбата се повтаря името на Хектор Мало и неговия роман за бедното момче „Без дом“.

Светът, описан в романа, много напомня картина от „Зимни вечери“ на Смирненски – с пияния „безхлебен“ баща, който „ругай“, със силуетите на бедни, немощни и болни хора.

На върха на материалното благополучие в този еснафски свят е бюфетът – вещта, признак за разкош и престиж.

Бюфетът, за който мечтае майката на повествователя и който бащата не може да ѝ купи и затова сам го издялва, предизвиква завист и отхвърляне от страна на бедните съседи, но не прави по-щастливи родителите му. Той е част от желанието за един по-добър живот, но и фиксация, която оправдава неуспелите реализации на родителите.

Все пак трябва да отбележим, че при описанието на работата по бюфета и дървото, което използва музикантът Марин, има ясни аналогии с работата на Георг Хених по цигулката и дървото, от което е направена. Защото една от идеите, отразена от стария майстор в думите му, е, че ако не вложиш душа, няма да получиш произведение на изкуството.

Тези думи остават в душата и на бащата Марин, един от малкото хора в този роман. Все пак само семейството на Виктор се грижи за болния и беден майстор на цигулки, именно те са онова изключение, където проблясват обичта и пълнотата: когато Георг Хених им идва на гости, той се превръща за момчето в липсващата брънка: любим дядо, едновременно чудесен и странен приятел.

Бащата, Марин Бръмбара, който също е добър музикант, обаче е отчаян от бедността и посредствения живот, който живее. Той говори на сина си, че талантът не струва пукната пара, защото светът иска да демонстрираш престиж и успех, и нищо освен материалното няма значение. На този фон много различни послания носи образът на Георг Хених.

Той има исторически прототип и в него са отразени безспорно най-важните послания на романа. Текстът не разказва за целия живот на чешкия лютиер, а само фрагменти от пристигането и установяването му в България заедно с неговата красива съпруга Божена, като основният разказ има за фокус последните години от живота на престарелия майстор.

Последователно целият образ на героя е пресъздаден през очите на детето Виктор, което се запознава с майстора, когато е на четири години, и Георг Хених изработва специално за него малка цигулка осминка. Още тогава той изглежда фантастично същество за детето, което по-късно го приема със сърцето си като част от нещо скъпо и родно, неприличащо на никого от еснафския и тъжен кръг, в който живее.

Заедно със стареца Виктор слуша сенките, които идват да го посетят, учи чешки, за да разговаря с мъртвите, и живее във вълшебен свят, в който мъртвият брат на Георг препуска на своя кон, а самият Виктор е онзи малък цар, на когото е съдено да продължи гениалния майстор.

За да помогне на стареца да направи своята странна цигулка, Виктор дори говори с дървото, така, както е усвоил идеята за вложената любов в произведението на изкуството:

– Виж какво, дърво – затворих очи и оставих думите сами да идват. – Дядо Георги трябва тебе направи! Май че трябва, не питай защо. – Дървото стана твърдо. – Чакай! Ще ти кажа – бързо продължих, – те го викат отдавна. Той не отиваше при тях, защото… ние тук правехме бюфет. Сега обаче трябва да направим цигулка. Вземе те със себе си и занесе на дядо господ. Ние не знаем кой е той, дядо Георги вече не знае. Преди знаеше, но сега мисли, че… – дървото сякаш настръхна – … чакай, чакай… Господ е… на господ трябва цигулка. Дядо Георги никога няма да направи цигулка за някой лош човек....Дървото бе леко и топло под пръстите ми. Като пластилин. Като жива плът. Не смеех да отворя очи.

Стори ми се, че в стаята се разнесе нежен, мелодичен звън, който идваше под пръстите ми. И някакъв полъх идваше оттам – дървото въздишаше. (Пак там)

Характеристиките на стария Георг Хених отпращат непрекъснато към образа на Исус: той е кротък, търпелив, дори не споделя за ухапания си крак, когато насъскват кучето срещу него, не се гневи – освен когато искат да му вземат инструментите, пуши фасове и гледа да не причинява грижи и разходи на семейството на Марин, който му помага. Дори фактът, че двамата му ученици се отричат от него, напомня за библейската притча и отричащия се от Исус ученик. Финалът утвърждава аналогията с фразата „Георг Хених, ти, който си на небето!“, трансформирана фраза от известна християнска молитва.

Друга литературна аналогия, която също се натрапва, е аналогията с романа на Булгаков „Майстора и Маргарита“ чрез идеята както за Йешуа (Исус), така и за Майсторството като послание на съвършената своя същност, влагането на любов във всяко свое творение.

Аналогично на големия руски роман, в който ученик на Майстора е Иван Бездомни (Иван – най-употребимото руско име, а Бездомни, както е бездомна цялата тогавашна истинска литература), и тук няма дом нито за майстор Хених, нито за творенията му. Затова и цигулката той носи със себе си.

Хених е крайно беден, но не се смята за такъв, разубеждава и Виктор в това, защото за него бедността не е липсата на материални удобства, а липсата на вдъхновение в сърцето, „калта в главата“, както казва той. Хених има най-голямото богатство – своето майсторство, начина, по който влага душа в произведенията си, хармонията на своя вътрешен свят, хармонията на творенията си. Опасността да загуби човешкото си достойнство заради материални блага, е единствената истинска опасност.

Чрез своя „непобиращ се в рамките на занаята инструмент“, непригоден според учениците му, Георг Хених показва свръхжест, защото този докаран до краен предел от бедността творец дава урок по любов и смисъл на другите, загатва за идеята, че творецът по принцип не се побира в рамки и шаблони, че именно затова образът му излъчва невероятна сила и заразителност за младия Виктор. Ако си над обикновените мерки, често приживе носиш кръст в душата си и не си разбран.

Горчивите размисли за смисъла във финала на творбата, когато повествователят търси липсващия гроб на стария си приятел и не го намира („Занаятът ли е по-голям от живота, или животът – от занаята? Защо на света има хора, които обиждат и унижават майсторите? Бедността е насилие, мрак, подлост, безчестие, смърт! Кое ни прави алчни, зли и безсърдечни? Кое ни унизява и принизява?“), отново показват невъзможността на писателя да се примири със света на еснафството, в който хората не работят с любов и не живеят смислено, не са братя, а състраданието и подкрепата са бели врани. Един страховит, но и честен роман, който не се страхува да покаже отвращението си от посредствеността и дехуманизацията на света.

ЛИТЕРАТУРА

ПАСКОВ, В. 1987. Балада за Георг Хених. Български писател, София.

ПАНОВ, АЛ. 2022. Жанрови парадигми в „Балада за Георг Хених“. Български език и литература, кн. 2.

REFERENCES

PASKOV, V. 1987. Ballad of Georg Henich, Bulgarian writer, Sоfiya.

PANOV, AL. 2022. Genre paradigms in „Ballad of Georg Henich. Bulgarian language and literature, vol. 2.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.