Български език и литература
Вход / Регистрация

2022/1, стр. 53 - 66

УЧЕБНО-МЕТОДИЧЕСКАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ В БЪЛГАРСКИТЕ НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ПСИХОЛИНГВИСТИКАТА

Резюме:

Ключови думи:

1. Уводни думи

Важен момент в обучението по български език в неделните училища зад граница са новите учебни програми, които вече включват и модул „Български език като втори“, ориентиран към децата, невладеещи езика. Програмите влязоха в действие и бяха публикувани на сайта на МОН през периода 2017 – 2021 г.1) заедно с методическо ръководство за работа с тях с автори С. Халачева и Й. Дабчева-Германова2).

Целта на настоящата статия е тези учебни програми в частта им относно обучението по български език като втори, както и методическото ръководство да бъдат видени и осмислени от психолингвистична гледна точка.

2. Защо е важен психолингвистичният ракурс към езиковото обучение?

За времето на своето съществуване психолингвистиката се утвърди като наука за усвояването и употребата на езика с оглед на човешките когнитивни и перцептивни способности и осъществяваните ментални и невробиологични процеси. Тя се доказа като наука, достигаща до дълбоката същност на езика като компонент на човешкия ум. Психолингвистиката дава знания за това какво точно владее носителят на езика, за да може по автоматизиран начин да поражда и възприема безкраен брой правилно построени изречения, и как се формира това знание. Затова е важно всяко обучение, свързано с усвояването на език, да получи и психолингвистична оценка. Така преподаваните знания и прилаганите методи и подходи ще бъдат осмислени с оглед на тяхната адекватност и ефективност. Защото, образно казано, само обучение, съобразено с това, което се случва в главата на обучаемия, може да бъде наистина резултативно.

Постиженията на психолингвистиката могат да бъдат от значение за съставяните програми за езиково обучение с оглед на поставяните цели на обучението, на мястото му в общия учебен процес, на съдържанието на учебния процес и спецификата на преподаваните знания и начините на усвояването им. Изводите на психолингвистиката за езикоусвояването са важни и за концептуализирането на самия процес на езиково обучение и избора на прилаганите методи и подходи.

Нека да видим кои постижения на психолингвистиката могат да бъдат от ключова важност при съставянето на учебни програми по езиково обучение.

3. Въпроси на психолингвистиката с основополагащо значение за езикоусвояването

3.1. Научният концепт „втори език“

Въпрос от основополагащо естество за езикоусвояването е различаването на усвоявания език с оглед на реда на усвояването му – първи и не първи, условно наричан „втори език“. Това е противопоставяне, утвърдено в психолингвистиката (вж. например Osgood & Sebeok 1954, 126 – 146; Hatch 1983; Steinberg & Sciarini 2006, 1 – 173; Fern†ndez & Cairns 2011; VanPatten 2014), възприето и в приложната лингвистика от теоретиците на езикоусвояването (вж. например Krashen 1982; Ellis 2003; Cook 2008; Meisel 2011; Gass & Selinker 2008, 7). Така се избягват емоционално натоварените термини „роден“, „майчин“ и „чужд“ език, родени в ежедневното професионално общуване, а не в рамките на строги научни парадигми. Различаването е принципно, а не формално. То се характеризира не само с реда на усвояване на езика, но и с редица особености, които са негово следствие. Първият език се усвоява по естествен начин, единствено чрез общуване, а не чрез целенасочено обучение3); той играе решаваща роля за познавателното развитие на детето и неговото формиране като човешко същество; за първия език има критична възраст, след която е невъзможно неговото пълноценно усвояване, и това е обусловено от развитието на мозъка. Вторият език също може да се усвои по естествен начин, но и чрез обучение, както най-често се случва; той не е с такава решаваща роля за познавателното развитие на индивида; няма критична възраст за неговото усвояване, но е факт, че децата по-добре се справят от възрастните.

Противопоставянето „първи – втори“ език е същностно, то е в основата на фундаменталните научните изследвания на езикоусвояването. Когато усвояването на даден език бъде определено като „усвояване на втори език“, този акт има методологична стойност, защото препраща към съответната теоретико-методологична научна база, която се разработва под това наименование. Съвременните фундаментални научни изследвания на усвояването и преподаването на не първи език се класифицират като изследвания на усвояването и преподаването именно на втори език. Вж. например цитираните по-горе монографични изследвания на Р. Елис, С. Крашън, В. Кук, Ю. Майсел, С. Гас и др., в наименованията на които присъства терминът „втори език“ (second language).

Трябва да отбележим и компромисната синонимна употребата на термина „чужд език“, както и на израза „чуждоезиково обучение“. Някои автори правят и следната разлика: под „чужд“ разбират втори език, изучаван в среда, където той не се говори, а относно случаите на усвояване на езика в среда, където той се говори, употребяват термина „втори език“. Получава се двояка употреба на термина „втори език“ – генерична, с противопоставяне на „първия език“, и видова, с противопоставяне на „чужд език“ в рамките на категорията „втори език“ (вж. например Steinberg & Sciarini 2006, 135; Gass & Selinker 2008, 7). Тази употреба на термина „чужд език“ заради мотивираността на термина не би била приемлива за случаи като обучението по български на деца от българските общности в чужбина.

3.2. Психолингвистиката за езиковите знания

Друг базисен въпрос на езикоусвояването, който е в компетентността на психолингвистиката, е въпросът за това, какво точно знае човекът, за да бъде носител на даден език, и каква е спецификата на тези знания, как са представени те в ума, респективно в мозъка, и как се усвояват/формират.

Усвояването на първи или втори език представлява процес на развитие на езикова компетентност (linguistic competence), въз основа на която според Чомски се извършва автоматизираното пораждане и възприемане на безкраен брой правилно построени изречения, наричано „езиков перформанс“ (linguistic performance) (Chomsky 1965, 3 – 34). В съвременната психолингвистика до голяма степен е консенсусно разбирането, че езиковата компетентност включва ментален лексикон и ментална граматика (вж. например Ullman 2001; Fern†ndez & Cairns 2011, 5 – 67). Това е разбиране, което по неоспорим начин се подкрепя и от изследванията на невролингвистиката (вж. по-долу). Mенталният лексикон съдържа запаметени думи, а менталната граматика – правила (неосъзнавани), по които се образуват производни думи и по които лексикалните форми последователно и йерархично се свързват във фрази и изречения. Има основания да се смята, че всяка ментална граматика включва универсална съставна част, така наречената „универсална граматика“ (Chomsky 1965, 6; Chomsky 1988; White 2003; Parodi 2013; Wilson 2018), която е вродена, но се проявява само когато е налице усвояване на език, когато индивидът е изложен на езиково въздействие и има възможност да общува, да произвежда реч, без да получава обяснения за съответните граматически категории и правила. Според Чомски въз основа на вродени универсални принципи и на вродени параметри, които подлежат на регулиране в процеса на усвояване на езика от индивида, се изгражда неговата ментална граматика (Chomsky 1988, 3 – 4). Затова е уместно с оглед на граматиката да се говори не само за усвояване на езика, първи или втори, като нещо, което идва изцяло отвън, но и за езиково развитие на базата на вродени, изначално заложени универсални принципи и параметри, които се фиксират под влияние на входящия език.

Самите езикови знания от гледна точка на спецификата на тяхната репрезентация в ума и на когнитивните системи, които ги обработват, се класифицират като декларативни и процедурни. Това показват изследвания, изпълнени чрез комплексното прилагане на изследователския инструментариум на психолингвистиката, когнитивната наука и невролингвистиката, в това число и въз основа на образни изследвания на работата на мозъка (Ullman еt al. 1997; Ullman 2001; 2004; 2016; Hamrick et al. 2018). Съгласно тези изследвания менталният лексикон, включващ запаметени думи, се отнася към декларативните знания – осъзнати, експлицитни знания, обработвани и съхранявани в декларативната памет, локализирана в медиалния темпорален лоб на мозъка, с активното участие на хипокампуса. Към декларативните знания се отнасят и образуваните по нерегулярен начин запаметени граматически форми. От своя страна, менталната граматика, включваща правилата за регулярно образуваните граматически форми и за линейното и йерархичното свързване на думите във фрази и изречения, се отнася към процедурните знания – неосъзнати, имплицитни знания, обработвани от системата на процедурната памет, която е функция на фронталния кортекс и базалните ганглии. Цитираните изследвания показват, че двата типа неврокогнитивни системи, обработващи езиковите знания, са едни и същи и за първия, и за втори език и че това не са специфични системи, отговорни единствено за обработването на езика (language processing). Авторите подчертават, че това са същите системи, на декларативната и процедурната памет, отговорни за управлението на декларативните и процедурните знания изобщо, и от развитийна (с оглед на онтогенезата) и еволюционна (с оглед на филогенезата) гледна точка те са доезикови.

Трябва да отбележим, че квалифицирането на дадено езиково знание като декларативно или процедурно е предпоставка за определяне и на начина на усвояването му – чрез съзнателно учене, с възможност за обясняването му, или чрез неосъзнато, имплицитно усвояване чрез трениране, без възможност усвоеното знание да бъде обяснено от самия индивид. Именно езиковото трениране чрез произвеждане на устна реч при усвояването на граматиката като процедурно знание е способно да даде възможност и на универсалната граматика да участва активно във формирането на езиковата компетентност на втория език.

При усвояване на първия език декларативните и процедурните езикови знания по естествен начин се усвояват/формират като такива. При усвояване на втори език, което често се случва в класна стая, чрез преднамерено обучение, съществува риск основната част от езикови знания да бъдат преподавани като осъзнати декларативни знания, в това число и граматическите. Това, от своя страна, би означавало несъобразяване с работата на неврокогнитивните системи на мозъка и би било предпоставка за неефективност на обучението.

Изследване на Р. Елис показва например, че така нареченият „структурен силабус“, ориентиран към преподаването на осъзнати граматически знания (които от когнитивна гледна точка можем да определим като декларативни знания), не спомага за формирането на така необходимите имплицитни знания за втория език (т.е. процедурни знания) поради проблеми с научимостта (learnability) – обучаваните не са способни да усвоят преподаваните структурни характеристики, тъй като „начинът, по който те се преподават, не съответства на начина, по който се усвояват“. Според автора експлицитните граматически знания могат само да подпомогнат усвояването на езика, но не и да бъдат водещи в този процес. Те могат да накарат усвояващия езика да обръща внимание на формални структурни особености във входящия език и да коригира грешки от своя изходящ език (Ellis 1993, 91). Последният извод на Р. Елис кореспондира с хипотезата на С. Крашън за мониторинга върху пораждането на речта с помощта на осъзнатите граматически знания, който е възможен на неранен етап на усвояване на втори език; възможен е само при произвеждане на реч, и то при наличие на време. Срв. и с тезите на автора, че осъзнатите знания за правилата на езика, сами по себе си, не пораждат изказвания, не водят до свободно владеене на езика, че ученето на език (като осъзната дейност) не води до неговото усвояване (като неосъзната дейност) (Krashen 1982, 15 – 20, 83). Аналогичен е и изводът Дж. Траскот и М. Шарууд Смит, че осъзнатите знания за езика, формирани по веригата: входяща езикова информация – поемана езикова информация (информация, която може да бъде възприета и обработвана от „процесора“), с участието и на забелязването (съзнателното регистриране на дадено събитие, факт) (input, intake, noticing), не водят до усвояване на езика, за който са важни автоматизираните знания (Truscott & Sharwood Smith 2011).

Както отбелязва М. Улман, усвояването на декларативни и процедурни знания има своите специфики. Декларативните знания се усвояват бързо, докато за усвояването на процедурни знания е необходима практика, изискваща време, която, от своя страна, води до автоматизиране и устойчивост на знанията. Тези закономерности, приложени към езика, се проявяват с по-бързото усвояване на лексиката и по-бавното, постепенното усвояване на граматиката (Ullman 2016, 956, 959, 960, 961). Относно граматическите знания за втория език, които могат да бъдат преподавани и усвоявани като декларативни или процедурни, М. Улман отбелязва, че „усвояването на граматиката в декларативната памет може да инхибира нейното усвояване в процедурната памет“, тъй като двете системи си взаимодействат и ученето или обработката на езика в едната система може да блокира или инхибира другата (Ullman 2016, 961).

Този тип изследвания на усвояването/формирането на езиковата компетентност показват колко е важно познаването на работата на неврокогнитивните системи на мозъка, за да бъде преподаван езикът ефективно. И всяко разработване на учебни програми задължително трябва да стъпи върху необходимите теоретични основи по този въпрос.

За самата езикова компетентност като психолингвистично понятие, означаващо способността за автоматизирано кодиране и декодиране в устната реч на правилно построени изречения (минималните единици на езиковата комуникация), трябва да отбележим, че тя е ядрото на по-широкото разбиране на това понятие, формирано в парадигмата на обучението по втори език, включващо също и способността за пораждане и разбиране на писмена реч. От своя страна, езиковата компетентност в по-широкото ѝ разбиране е централен компонент на комуникативната компетентност, съдържаща в себе си и други важни за езиковата комуникация компетентности – социолингвистична и стратегическа според Кънали и Суейн (Canale – Swain 1980, 29 – 31), социолингвистична и прагматична според Общата европейска езикова рамка (ОЕЕР), където комуникативната компетентност е наречена „комуникативна езикова компетентност“ (CEFR 2001, 13 – 14, 108 – 130). И все пак не трябва да се забравя, че централно място в комуникативната компетентност заема именно способността за пораждане и разбиране на изречения в устната реч.

3.3. Психолингвистиката за основните езикови умения

Друг базисен въпрос на усвояването на втори език, прецизиран от позициите на психолингвистиката, имащ отношение към съставянето на учебни програми, е въпросът за езиковите умения, които индивидът трябва да усвои, за да може пълноценно да използва езика. Психолингвистиката, като наука, изследваща произвеждането (пораждането) и възприемането (разбирането) на речта, съсредоточава вниманието си върху тези две страни на речевата дейност. Те се специфицират с оглед на ф—рмата на речта – устна и писмена. Така се прави разлика между произвеждане на устна и писмена реч и разбиране на устна и писмена реч. Всяко едно от тези четири умения трябва да бъде тренирано и автоматизирано в процеса на обучение по втори език. Това е принцип на съвременното чуждоезиково обучение. Освен че го подкрепя, психолингвистиката достига и до самите механизми на тези четири езикови умения и процесите на тяхното формиране и автоматизиране за постигане на свободно владеене на втория език (Hulstijn 2007, 798 – 794); тя дефинира трудностите, които изпитват обучаемите при усвояване/формиране на всяко едно от тези умения, и дава препоръки за тяхното преодоляване (Demirezen 2004, 30 – 32).

4. Психолингвистична оценка на учебните програми по български език за българските неделни училища зад граница в частта им относно обучението по български като втори език

Нека въз основа на казаното дотук да видим дали и в каква степен новите учебни програми по български език (БЕ) и литература за българските неделни училища в частта им, засягаща усвояването на българския като втори език, задават адекватни концептуални рамки на обучението, доколко са съобразени с постиженията на психолингвистиката относно езикоусвояването.

Самото включване на модул „Български език като втори“ трябва да бъде оценено като важна положителна черта на тези програми. Наличието на този модул съществено отличава програмите от предходните адаптирани учебни програми, които не се съобразяваха с факта, че децата, обучавани в българските неделни училища в чужбина, не представляват хомогенна група – сред тях има и такива, които не са усвоили БЕ по естествен начин, най-често като първи, чрез общуване в семейна среда. Включването на този модул е крачка с концептуална и методологична стойност. Тя показва, че за част от учениците планираното обучение ще има за цел също и усвояването/формирането на езикова компетентност по БЕ. То може да се осъществи при адекватното концептуализиране на учебния процес и прилагането на методиката на обучението по втори език, традиционно известна като методика на чуждоезиковото обучение. Тази крачка е още по-значима, като се има предвид фактът, че в държавните нормативни документи не е видяна нехомогенността на целевата група на обучението по БЕ в българските училища в чужбина. Например в Наредбата за усвояването на българския книжовен език (ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г.) се казва, че „на децата на българите в чужбина с цел съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност се осигуряват условия за усвояване на българския книжовен език чрез обучение по български език и литература“ (чл. 4, ал. 4). Не е уточнена спецификата на обучението. Срв. уточнението относно обучението по БЕ на децата на чужденци (в това число бежанци и мигранти), невладеещи езика, за които е посочена необходимостта от „допълнително обучение по български език като чужд“ (чл. 10, ал. 3, т. 3) по учебни програми, разработени „по нивата на Общата европейска езикова рамка“ (чл. 13, ал. 3). За обучението по БЕ на децата от българската диаспора, неусвоили езика като първи, би бил уместен терминът „втори език“, но трябва да отбележим, че като цяло, в държавните нормативни документи този термин не се употребява (вж. по-подробно Koleva-Zlateva 2018, 62 – 64).

Друг положителен момент в разглежданите програми е декларираното обвързване на модул „БЕ като втори“ с ОЕЕР (CEFR 2001). На сайта на МОН е заявено, че „програмите по български език като втори език съответстват на изискванията на Общата европейска езикова рамка“.4) Важна особеност на Рамката е, че тя стъпва на постиженията на психолингвистиката, когнитивната наука и социолингвистиката относно усвояването на втори език, относно видовете езикови знания и компетентностите, които определят успешното усвояване/формиране на езиковата компетентност. Това създава очаквания за организиране на обучението по БЕ като втори в разглеждания модул по начин, съответстващ на съвременното състояние на науката за езикоусвояването.

Няма да бъде пресилено, ако кажем, че с употребата на термина „втори език“ и обособяването на модул „БЕ като втори“, както и с позоваването на ОЕЕР положителните страни на модула се изчерпват. Нека да видим кои са основанията за такова твърдение.

На първо място, не е дефинирана адекватно главната цел на обучението по БЕ в този модул като обучение по „втори език“. В уводната част на програмите се казва, че в модул „БЕ като втори“ „учениците овладяват прагматичния аспект на езиковите категории“. В методическото ръководство също е направено уточнението, че „в обучението по български език като втори език акцентът е върху изграждане на компетентности, свързани с прагматичния аспект на категорията“ (с. 6; вж. бележка 2 относно методическото ръководство).

Прагматичният аспект на граматическите значения трябва да се разглежда в контекста на прагматичната компетентност, а тя в съвременната лингвистика е смятана за компонент на комуникативната компетентност. Както беше отбелязано и по-горе, прагматичната компетентност надгражда езиковата компетентност на носителя на езика, определяща неговата способност за автоматизирано пораждане и разбиране на изречения. Така че не би било обосновано цел на обучението по втори език да бъде само прагматичната компетентност. Още повече че и в ОЕЕР, с която е заявено, че са съгласувани програмите, прагматичната компетентност е ясно дефинирана – тя е част от комуникативната езикова компетентност, свързва се с функционалната употреба на езиковите ресурси, с висшето умение за изграждане и разбиране на различни типове текстове с оглед на контекста (CEFR 2001, 13, 123 – 129).

Бихме могли да помислим, че под усвояване на „прагматичния аспект на езиковите категории“ се има предвид практическото им усвояване, макар и това да е в разрез с употребата на термина „прагматичен“ в съвременната лингвистика и в частност и в ОЕЕР, след като в методическото ръководство е направено уточнението, че този аспект е свързан с „образуването и автоматизирането на формите“. В такъв случай не става ясно защо даденият аспект се свързва също с усвояването само на „спецификите“ в употребата на категориите, а не изобщо с тяхното усвояване. Също и „осмислянето на приликите/разликите между формите и значенията на езиковата единица в българския език и подобни форми в езика на съответната страна, в която се обучават учениците“, за което също се твърди, че е свързано с прагматичния аспект на граматическите категории (с. 5), няма общо с практическото усвояване на езика, което във висока степен е свързано с неосъзнатото усвояване/формиране на менталната граматика като процедурно знание.

Водещ принцип на обучението по БЕ в разглежданите учебни програми е едновременното обучение по двата модула – „БЕ като втори“ и „Български език“. За модул „Български език“ акцентът на обучението неточно е представен като „овладяване на лингвистичния терминологичен апарат, свързан с усвояване на нови понятия“ (с. 5). Всъщност този модул, както и обучението по БЕ в средното училище в България, би трябвало да предлага усвояване на декларативни знания за езика от ученици с вече усвоена/формирана езикова компетентност. Не става ясно обаче как ученици, невладеещи БЕ, ще участват в учебния процес по модул „Български език“. Не е взет под внимание фактът, че за да се разбира речта във връзка с преподаван учебен материал, е необходима езикова компетентност поне на ниво B1.2, и то, ако беседите са ясни и добре структурирани и учениците вече знаят нещо по темата.5) В разглежданите учебни програми едва в VIII клас се предвижда усвояването на БЕ на ниво B1+, а в IX клас – на ниво B2 (което е с по-добра способност за разбиране на по-трудни устни текстове в клас6)). В такъв случай учениците, за които е актуално обучението в модул „БЕ като втори“, не биха разбирали преподавания материал в модул „Български език“ до VIII клас включително. Те не биха могли да се включат успешно и в обучението по география и икономика и по история и цивилизация, предвидено за V – VII клас.

Има проблеми и с предлаганите принципи на обучение с оглед на формирането на четирите основни езикови умения: произвеждане на устна и писмена реч и разбиране на устна и писмена реч. В ОЕЕР те са наречени „езикови дейности“ (language activities) и са определени като първични дейности; те са в основата на общуването и осъществяването на посредническа дейност чрез езика. В ОЕЕР въз основа на първичните езикови дейности и общуването се оценява усвоената/формираната комуникативна езикова компетентност за всяко ниво. Самите езикови дейности се контекстуализират с оглед на областите на човешката дейност (обществена, лична, образователна, професионална) и предполагат произвеждането и разбирането на текстове във връзка с определени теми. Това, от своя страна, предопределя тематичния принцип на обучение (CEFR 2001, 9, 14, 26 – 27, 45 – 46, 51 – 53).

В модул „БЕ като втори“ за нито едно от нивата не са дефинирани компетентностите по отделните езикови умения, които да бъдат обвързани с произвеждането и разбирането на текстове по определени теми. Програмите не дават предписания за обучение чрез трениране на тези умения. Тук можем да направим паралел с публикувани на сайта на МОН учебни програми по други езици, изучавани като чужди (според традиционната терминология).7) В тях е предвидено следването на предписвания от ОЕЕР тематичен принцип на обучение, с трениране на обвързани с предвидените теми езикови дейности за разбиране и произвеждане на устни и писмени текстове, като за всяка тема е определена и усвояваната нова граматика и лексика. Това са програми, по които наистина може да се провежда обучение по всички правила на усвояването на втори език. Странно е, че в разглежданите учебни програми по БЕ, за които е декларирано съобразяване с ОЕЕР, темите за модул „БЕ като втори“, наречени „глобални теми“, са граматически – например „Лични местоимения – именни форми“; „Глаголът съм – сегашно време“ и т.н., в редки случаи и лексикални – например „Съществителни имена за националности“ (вж. например програмата за А1.1), а не свързани с човешката дейност, предполагаща комуникация.

Сериозен недостатък на модул „БЕ като втори“ е и това, че той не е базиран на ясното разбиране за съществуването на два типа езикови знания – процедурни и декларативни, и за начините на усвояването им с оглед на научимостта (learnability) като психолингвистичен феномен. Усвояването на менталния лексикон, като съвкупност от декларативни знания и неделим компонент на езиковата компетентност, е игнорирано напълно поради игнорирането на тематичния принцип на обучение. Относно граматическите категории в методическото ръководство е отбелязано, че всяка една от тях „се изучава постъпателно чрез усвояване на различните ѝ аспекти: теоретичен и прагматичен“, което неясно защо е определено като спазване на „принципа на лингвистичната прогресия“ (с. 5). Приведен е пример с деепричастието. Отбелязано е, че „темата за деепричастието се въвежда в VI клас в модул „Български език“, а се доразвива в IX клас в модул „БЕ като втори език“ (с. 6), когато „степента на абстрактно мислене вече е доста по-висока“ (с. 7). Не е обосновано как в шести клас ученици, усвоили в предходния клас БЕ едва на ниво А2+ чрез модул „БЕ като втори“, ще разберат и усвоят теоретични знания за образуването, семантиката и синтактичната употреба на деепричастието при обучението си в модул „Български език“, които ще съхранят в паметта си до IX клас, когато се предвижда усвояването на употребата на деепричастието в модул „БЕ като втори“. Не е ясно и каква е връзката между „абстрактното мислене“ на учениците и практическото усвояване на граматиката, което по своята същност представлява усвояване на неосъзнати процедурни знания. Приведен е пример и с минало несвършено време, което в теоретичен аспект се усвоява в модул „Български език“ в V клас, когато учениците, усвояващи БЕ като втори, са усвоили езика на ниво А2.2. Отново не е ясно как ще бъдат разбрани теоретичните обяснения и как тези знания (по своята природа декларативни) ще бъдат съхранени до VIII клас, когато в модул „БЕ като втори“ неясно чрез какви механизми се очаква те да работят за практическото усвояване на граматическото значение, т.е. за формиране на неосъзнати процедурни знания. Трябва да отбележим, че в програмите и методическото ръководство вниманието е съсредоточено основно върху граматиката, и то като декларативно, а не като процедурно знание, каквото е необходимо за усвояването/формирането на езиковата компетентност. Изрази, като: „Разпознава членувани от нечленувани форми“; „Ориентира се във вида на глагола, разпознава видовите двойки“; „Познава формите на бъдеще предварително време в миналото“; „Осмисля многозначността на предлозите“, „Осмисля приликите и разликите между формите и употребата на бройните числителни в български език и в езика на съответната страна“, с които се формулират усвоените компетентности в модул „БЕ като втори език“, не говорят за усвоени процедурни знания, каквито са знанията на менталната граматика.

5. Заключение

Включването на модул „БЕ като втори“ в програмите по български език и литература за неделните училища в чужбина е важна крачка с концептуална и методологична стойност. За съжаление, самите програми не задават адекватни концептуални и методологични рамки, произтичащи от този факт – и по отношение на целите на обучението, и по отношение на усвояването/формирането на менталната граматика и менталния лексикон на езиковата компетентност и на уменията за произвеждане и разбиране на устна и писмена реч, и по отношение на вътрешната организацията на обучението по български език и на мястото му в цялостния учебен процес, тъй като не стъпват върху здрави теоретични основи относно езикоусвояването.

БЕЛЕЖКИ

1. Министерство на образованието и науката (МОН) – Учебни програми и помагала. <https://mon.bg/bg/100760; https://mon.bg/bg/174> [Посетени на 16.08.2021.].

2. Халачева, С., Германова, С. Методическо ръководство за работа с учебни програми по български език и литература, компонент „Български език“, за обучението, организирано в чужбина. – Ръководството не е датирано, не е публикувано от издателство, няма ISBN. < http://mon.bg/bg/174> [Посетен на 16.08.2021.]

3. Изключение прави усвояването на първия език от нечуващи незрящи, което е възможно единствено при планирано обучение, а не по естествен начин.

4. МОН – Учебни програми и помагала. <https://mon.bg/bg/100760> [Посетен на 26.08.2021.]

5. Вж. дескриптор Ho66 в: Self-assessment descriptors for learners in lower secondary education (2009). <https://www.coe.int/en/web/portfolio/overviewof-cefr-related-scales> [Посетен на 06.20.2021.]

6. Вж. дескриптор Ho80 в цитираната по-горе скала.

7. МОН – Учебни програми по чужд език. <https://mon.bg/bg/1698> [Посетен на 07.09.2021.]

REFERENCES

CANALE, M. & SWAIN, M., 1980. Theoretical Bases of Communicative Approaches to Second Language Teaching and Testing. Applied Linguistics,1(1), 1 – 47.

CEFR 2001: Common European Framework of Reference for Languages: Learning, teaching, assessment. Council of Europe Publishing, Strasbourg. Available from: www.coe.int/lang-cefr [Accessed on 20.08.2021].

CHOMSKY, N., 1965. Aspects of the Theory of Syntax. Cambridge, MA: MIT Press.

CHOMSKY, N., 1988. Lectures on Government and Binding. The Pisa Lectures. Dordrecht, Holland: Foris Publications.

CHOMSKY, N., 2006. Language and Mind. Cambridge University Press.

COOK, V., 2008. Second Language Learning and Language Teaching. Fourth edition, Hodder Education Publishers.

DEMIREZEN, M., 2004. Relation between Psycholinguistic Approach and Foreign Language Learning and Teaching. Ondokuz Mayıs …niversitesi Eğitim Fakültesi Dergisi, (17), 26 – 36.

ELLIS, R., 1993. The Structural Syllabus and Second Language Acquisition. TESOL Quarterly. 27(1), 91 – 113.

ELLIS, R., 2003. Second language acquisition. Oxford Introductions to Language Study series. Oxford University Press.

FERNÁNDEZ, E. M. &CAIRNS, H. S., 2011. Fundamentals of Psycholinguistics. Fundamentals of linguistics series. Wiley-Blackwell.

GASS, S. M. & SELINKER, L., 2008. Second Language Acquisition: An Introductory Course. Third ed. New York, London: Routledge.

HAMRICK, P. et al., 2018. Child first language and adult second language are both tied to general-purpose learning systems. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. 115(7), 1487 – 1492. Available from https://www.pnas.org/content/ pnas/115/7/1487.full.pdf [Accessed on 16.08.2021].

HATCH, E. M., 1983. Psycholinguistics: A Second Language Perspective. Newbury House.

HULSTIJN J.H., 2007. Psycholinguistic perspectives on language and its acquisition. In: Cummins J., Davison C. (Eds.) International Handbook of English Language Teaching. Springer International Handbooks of Education, 15, 783 – 795. Springer.

KOLEVA-ZLATEVA, Zh., 2018. Kam vaprosa za standartizatsiyata na obuchenieto po balgarski ezik kato vtori. Orbis linguarum, 16(1), 59 – 66.

KRASHEN, S. D., 1982. Principles and Practice in Second Language Acquisition. Pergamon Press Inc.

MEISEL, J. M., 2011. First and Second Language Acquisition: Parallels and Dierences. Cambridge University Press.

OSGOOD, C. E. & SEBEOK, T. A. (Eds.), 1954. Psycholinguistics: A Survey of Theory and Research Problems. Baltimore: Waverly Press.

PARODI, T., 2013. Universal Grammar and Second Language Acquisition. In: The Encyclopedia of Applied Linguistics. C. A. Chapelle (Ed.), Blackwell Publishing Ltd. Available from: doi:10.1002/9781405198431. wbeal1235 (accessed on 16.08.2021)

STEINBERG, D. D. & SCIARINI, N. V., 2006. An Introduction to Psycholinguistics. Second ed. Learning about Language series. Harlow etc.: Pearson Longman.

TRUSCOTT, J. & SHARWOOD SMITH, M., 2011. Input, intake, and consciousness. Studies in Second Language Acquisition, 33, 497– 528.

ULLMAN, M. T., 2001. The declarative/procedural model of lexicon and grammar. Journal of Psycholinguistic Research, 30(1), 37 – 69.

ULLMAN, M. T., 2004. Contributions of memory circuits to language: The declarative/procedural model. Cognition, 92(1 – 2), 231 – 270.

ULLMAN, M. T., 2016. The declarative/procedural model: A neurobiological model of language learning, knowledge, and use. In: Hickok, G, Small, S. L. (Eds.) Neurobiology of Language, 9, 53 – 968. San Diego etc.: Elsevier.

ULLMAN et al., 1997. A Neural Dissociation within Language: Evidence that the Mental Dictionary Is Part of Declarative Memory, and that Grammatical Rules Are Processed by the Procedural System. Journal of Cognitive Neuroscience, 9(2), 266 – 276.

VANPATTEN, B., 2014. The Psycholinguistics in SLA. In: J. Jegerski & B. VanPatten (Eds.). Research Methods in Second Language Psycholinguistics, 1 – 19. New York, NY: Routledge.

WHITE, L., 2003. Second language acquisition and universal grammar. Cambridge etc.: Cambridge University Press.

WILSON, I., 2018. A brief overview of psycholinguistic approaches to second language acquisition, Applied Linguistics Research Journal, 2(2), 1 – 7.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.