Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/1, стр. 84 - 89

ВИДИМИТЕ ПЛОДОВЕ НА НЕВИДИМАТА ШКОЛА

Резюме:

Ключови думи:

На 28, 29 и 30 ноември 2012 г. в Новата конферентна зала на Софийския университет се проведе Националната научна конференция „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов“. Организатори на форума бяха направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“ и Културният център към СУ.

Ощесъс заглавието си конференцията провокираи поставяинтерпретатора пред сериозно изпитание. Имаме ли основание да говорим за школа в българското литературознание? И как да тълкуваме оксиморона „невидима школа“? Оксиморон, защото наличието на школа в традиционния смисъл на думата предполага и дори изисква „видими“ маркери на институционализация, като манифести, тезиси, издания, пространствени центрове. А в работата на Мирослав Янакиев (1923–1998), Никола Георгиев (1937) и Радосвет Коларов (1942) такива маркери категорично отсъстват. Близостта в работата на тримата филолози е очевидна. Те задават една от тенденциите в българското литературознание, която, поради липсана по-подходящ термин, обикновено определяме като „структуралистка“. Цели поколения филолози ги наричат свои учители. Но достатъчно ли е това, за да ги определим като създатели на школа? И още, ако все пак приемем съществуването на такава „невидима школа“, по какви критерии да оценяваме нейната значимост?

Както ще се види и от прегледа по-долу, всички доклади на конференцията взеха отношение по повечето от тези въпроси, било то явно или имплицитно изразено, подкрепящо едната или другата теза. Тук ще се опитаме да отговорим на последното питане. Според прагматизма на американския философ Чарлс Сандърс Пърс значението на даден обект, идея или на който и да е феномен е не в самия него, а в ефектите, които той предизвиква. По-точно, тези ефекти са неговото значение. Това важи в пълна степен и за учените и школите в хуманитаристиката. Значението, а оттам и значимостта им, се определят не от работата имсама по себе си, а от приложимостта на въведените от тях понятия, идеи и анализи, от студентите, които са вдъхновили, от отзвука, който са предизвикали в културните и обществените среди – изобщо, от всичко онова, което обикновено назоваваме с думата „влияние“. Или, казано библейски-алегорично: „По плодовете ще ги познаете“.

От тази гледна точка проведената конференция заема централно място в осмисляне на ролята на тримата филолози в българската наука, защото изпълнява двойна функция. От една страна, представените в нея доклади ясно очертаха (без обаче да изчерпят напълно) огромното влияние, което М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов са упражнили и продължават да упражняват в родното литературознание. От друга страна, темата на всеки от докладите беше директно изведена от концепциите, подходите и анализите на тримата учени. Въвличайки за пореден път идеите им в истинско научно обращение, конференцията се превърна и в един от най-силните ефекти на „невидимата школа“ и следователно – в част от значението й.

Конференцията бе замислена не като юбилейна (въпреки юбилейните годишнини на Н. Георгиев и Р. Коларов), а като работна, и успя да удържи този режим от първото до последното изказване. Тя напълно оправда и определението „национална“. През трите конферентни дни бяха представени над 30 доклада на изследователи от всички големи научни центрове в България. Взеха участие колеги от различни поколения, които представиха изключително пъстра палитра от текстове, научни проблеми и подходи. Въпреки това ясно се откроиха три ядра, около които бяха организирани докладите:

– Лично – осмисляне на работата на М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов през личния опит на докладчиците.

– Метатеоретично – заемане на надредна позиция спрямо работата на тримата учени или спрямо определени аспекти от нея.

– Приложно – използване на техни анализи, концепции или понятия, с по-мощта на които се изпълняват и решават изследователски задачи.

Към първата група се отнасят докладите на Цветанка Хубенова, Александър Кьосев, Михаил Неделчев и Йордан Ефтимов, но лични спомени, свързани с фокусните учени на конференцията разказаха почти всички участници.

В доклада си „Видимата школа на личността“ Цветанка Хубенова (СУ) обрисува завладяващ и емоционален творчески портрет на тримата големи изследователи. Доклада си „За четенето: лично и теоретично“ Александър Кьосев (СУ) определи като „история на едно от разклоненията на „невидимата школа“, имайки предвид себе си. Кьосев представи фрагменти от научната си автобиография с оглед на мястото и ролята на Н. Георгиев и Р. Коларов в нея. Същият фрагментарно-мемоарен подход използва и МихаилНеделчев (НБУ) в текста си „Школите – видими и невидими, реални и въобразени. Ескиз към литературоведски мемоари“. Той представи пред аудиторията изключително интересни лични спомени и впечатления от общуването си с Н. Георгиев в контекста на комунистическия режим. Йордан Ефтимов (НБУ) бе озаглавил доклада си „В художествения свят на романа „Хоро“ и антропологическият обрат в края на 80-те“. Той акцентира върху обратите, в които тримата фокусни учени на конференцията са участвали, и най-вече върху т.нар. от Ефтимов „антропологически обрат“, дефиниран като „въвеждане на културната и обществената ситуация като тема в литературознанието“.

Извън официално обявената програма се изказа Иван Добрев (СУ) – ученик на М. Янакиев, състудент на Н. Георгиев и преподавател на Р. Коларов. Неговите думи хвърлят мост между първата и втората група доклади. След като разказа малко известни факти от кариерата на М. Янакиев, той обърна внимание на някои новаторски идеи на своя учител, като тази за изучаване на процесите, протичащи в мозъка, чрез текстологичен анализ на редакциите на даден текст и идеята му за обучение на децата чрез обемни обекти.

Втората група разработки включва както по-общи наблюдения над трудовете на тримата филолози от различни гледни точки, така и анализи на конкретни понятия.

В доклада си „Три лица на литературоведското безпокойство“ Миряна Янакиева (БАН) изведе на преден план една от общите черти на М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов – разбирането им, че филологическото поприще е съпроводено с множество безпокойства. Без да претендира за изчерпателност, авторката разграничи три основни типа тревоги: когатосмисълът и социалната значимост на дисциплината не са поставени под съмнение; тревоги, съпровождащи усъмняването в този смисъл; тревоги от неуловимостта на предмета на дисциплината. За разлика от разработката на Миряна Янакиева, докладът на Амелия Личева (СУ), озаглавен „Фигурата на учителя“, разгледа школата през личното. Личева очерта образа на учителя (в широк смисъл, като синоним на „интелектуалец“) такъв, какъвто трябва да бъде, и такъв, какъвто е според текстове на Н. Георгиев и Р. Коларов. Образ, който след това бе наложен върху самите тях, доколкото те не само разсъждават върху фигурата на учителя, но и са учители. Калина Захова (БАН) представи текст с интригуващото заглавие „Невидимата школа: импакт фактор и литературоведски реактор“. В него тя видя значението на тримата учени в двете посоки, зададени в заглавието на доклада. От една страна, М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов имат най-висок импакт фактор в българската хуманитаристика не толкова заради огромния брой позовавания на техните трудове, колкото заради силното влияние, което са оказали върху мисленето на цели поколения филолози. От друга страна, тримата събуждат потенциала у много изследователи и така произвеждат литературоведска енергия, без обаче да възпроизвеждат себе си. Докладът на Елка Димитрова (БАН) „Предисторията като апория и етос“ представи задълбочен прочит на подхода на Н. Георгиев към литературата и литературната наука.

Част от докладите в тази група поставиха идеите на М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов в по-широкия контекст на фундаментални за хуманитаристиката питания. В доклада си „Изплъзващите се предмети и литературоведът в сянка“ Магдалена Костова-Панайотова (ЮЗУ) представи размисли по въпроса за мисията на хуманитарните науки и мястото на литературознанието в това „поле, състоящо се от зевове и промеждутъци между една изплъзваща се рефлексивност“, умело вплитайки работата на тримата учени, станали повод за конференцията. Към проблемите на методологията в известната статия на Н. Георгиев насочи докладът на Ирен Александрова (СУ) „Пресичане на херменевтичния кръг“. Има ли литературознанието свой предмет или в литературоведските изследвания винаги става дума за нещо недефинируемо, което поражда непрекъснато преразглеждане и усъмняване в наличието му? Този фундаментален въпрос постави Виктория Кирилова (СУ) в доклада си „Изплъзващият се предмет на литературознанието“.

Най-дискутирани от понятията на тримата учени бяха „трансмодална идея“ (Р. Коларов) и „надредно литературознание“ (Н. Георгиев), но бяха представени задълбочени изследвания и на други проблеми. Разработката на Дарин Тенев (СУ) „Авторът тук: между скритото несъгласие и невидимата промяна“ предложи реконструкция на едно теоретично преобразование, отнасящо се до завръщането на автора в литературоведския дискурс. За целта Тенев изследва привидното противоречие между Н. Георгиев и Р. Коларов по отношение на релевантността на биографичните факти на автора за анализа на творбите му. Завръщането на автора в последната книга на Р. Коларов („Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността“) е видяно не като скрито несъгласие и имплицитна критика към Н. Георгиев, а като разгръщане на нещо, заложено у самия Георгиев. Еньо Стоянов (СУ) продължи съпоставителната линия, зададена от Д. Тенев. В доклада си „Статусът на идеята – литературоведска и трансмодална“ той предложи сравнение между проектите на Н. Георгиев в „Тревожно литературознание“ и Р. Коларов в „Повторение и сътворение“ от гледна точна на понятията „литературоведска идея“ (при Георгиев) и „трансмодална идея“ (при Коларов). Описването на статута на тези две идеи в съпоставителен режим показа много общи черти, но и съществени различия между тях. „Трансмодалната идея“ бе в центъра и на доклада на Боян Манчев (СУ) „Мислещата литература. Трансмодална идея, потенциалност и сътворяване“. Той предложи изненадващ прочит на книгата на Р. Коларов „Повторение и сътворение“ като завръщане към теорията на немските романтици. Разработката на Мария Калинова (СУ) „Невидимата матрица: двойната сцена на сътворението“ пък се фокусира върху понятието „матрица“ и неговата свързаност с проблема за сътворяването при Р. Коларов. От една страна, матрицата е невидима в творбата (в смисъл на „изтласкана“), а от друга страна, в текста тя е заместена от нейни двойници. Появата на ново произведение е видяна като следствие от трансформация на самата матрица. А Камелия Спасова (СУ) в доклада си „Двете сцени: сцена в сцената“ интерпретира „надредното литературознание“ (термин на Н. Георгиев) през метафората за „пиеса в пиесата“.

Към метатеоретичната група могат да се причислят още няколко текста. Докладът на Дечка Чавдарова (ШУ) „(Не)проблематичната свързаност на Гоголевия текст през българския прочит (Никола Георгиев и Радосвет Коларов)“ представи основните тенденции в съвременното руско гоголеведение и мястото на трактовките на Н. Георгиев и Р. Коларов в този контекст. Чрез отношението между двама големи изследователи, анализирано в текста на Рая Кунчева (БАН) „В. Бенямин за художествената творба в аспекта на неговата критика на Ф. Гундолф“, авторката успя да покаже, че иманентният подход (който М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов предпочитат и практикуват) защитава упражняващите го от митологизации и култове и ги съхранява в полето на вечното търсене. А в „Икономическото измерение на литературоведските школи“ Тодор Христов (СУ) проследи превръщането на новия историзъм в школа и потърси причините за това във възникването на един особен режим на потенциалната стойност.

Третата група доклади също респектира с качеството и разнообразието на предложени разработки. В доклада си „Смяната на методологията означава ли и смяна на обекта?“ Александър Панов (БАН) съпостави четири методологически подхода към повестта „Гераците“ от Елин Пелин (един от които бе христоматийният анализ на Н. Георгиев „Жанр и смисъл в повестта „Гераците“) и стигна до извода, че всеки метод конструира свой обект, различен от останалите. В текста си „Литературата – кодът на имплицитното (себе)познание“ Миглена Ходжева (БАН) предложи нов подход към поетическите текстове, основан на когнитивната психология и целящ да разкрие скритите закономерности в организацията им. Опирайки се на „трансмодалната идея“, анализирана от Р. Коларов в книгата му „Повторение и сътворение“, докладът на Миглена Николчина (СУ) „Надредност и трансмодалност: учение за трансподобието“ маркира връзките и трансформациите, които формират диалоговото поле на българското литературознание. В доклада си „Мълчанието в литературата – форми, употреби и функционалност“ Петя Абрашева (БАН) изследва този феномен, вземайки за отправна точка статията на Н. Георгиев „Вик и мълчание в лириката на Ботев“. А текстът на Р. Коларов „Теоретическо отклонение за колебанието“ от книгата му „Повторение и сътворение“ бе използван като основа за проблематизиране на отношението между мълчание, колебание и свобода в литературата. В „Жанр и „виртуален контекст“ Ренета Божанкова (СУ) направи преглед на актуалните жанрови теории, за да очертае жанровата картина на дигиталната литература. За изходна точка бе използвана статията на Н. Георгиев „Жанр, херменевтика и един прочит на „Хаджи Димитър“ и неговото настояване за „напрегнат подход към жанра“.

Голям брой доклади предложиха анализи на конкретни литературни творби, използвайки трудове на М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. Николай Гочев (СУ) прочете доклад на тема „Книги за българския народ (1897–1991)“ – артистично народопсихологическо есе върху „Книга за българския народ“ от Стоян Михайловски, провокирано от сборника статии на Никола Георгиев „Нова книга за българския народ“. Текстът даде отговор и на въпросите: какъв тип интелектуалец е Ст. Михайловски и какви са причините за неговата изолираност в историята на българската литература и публицистика? В доклада си „The Usylessly unreadable blue book of Eccles“. Фигурата на твореца между автотекстуалността и мълчаливия диалог с романтизма“ Божана Филипова (СУ) показа конструирането на фигурата на твореца при Джойс, използвайки понятията „автотекстуалност“ (Р. Коларов) и „мълчалив диалог“ (Н. Георгиев). А в „Авторефлексия чрез „автополемика“ – свобода и подчиненост на интерпретатора“ Катерина Кокинова (СУ) обърна внимание на проявите на автополемика (по термина на Р. Коларов) в романите „Фердидурке“ на Витолд Гомбрович и „Лолита“ на Владимир Набоков и последиците от авторефлексивното поведение на двамата автори. С автотекстуалността бе свързан и докладът на Сирма Данова (СУ) „Автопародия и контекстуализация при Пенчо Славейков“. Той бе посветен на един конкретен случай на автопародия в творчеството на Пенчо Славейков. Детайлният анализ на този пример показа, че автопародията се свежда не само до текста, а и до контекста, в който се появява дадена творба. Опирайки се на анализа на Н. Георгиев и на други изследователи, в доклада си „Опити за нови прочити на стихотворението „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев“ Гергана Златкова (СУ) предложи нови посоки за интерпретация на Ботевата балада. Заедно с това тя оспори тезата, че няма математическо обяснение на някои стихове на „Хаджи Димитър“. В доклада си „Звукът на Тихата победа. Мълчаливите промени в последното Дебеляново стихотворение“ Иван Русков (ПУ) проследи множеството премоделирания, на които е подложена последната публикувана Дебелянова творба от 1916 г. (когато е отпечатана за пръв път) до наши дни.

Концепции на Н. Георгиев и Р. Коларов бяха използвани за анализ не само на литературни текстове, но и на произведения на други изкуства. В „Ефектът на „остранението“: творчеството и машините“ Галина Георгиева (БАН) предложи опит за съпоставка между интертекстуалността в литературата и монтажа в киното, използвайки като изходна точка възгледите на Р. Коларов за отношението между машината и творчеството. А в доклада си „Цитиращият човек в съвременното визуално изкуство“ Катерина Костадинова (НХА) успешно приложи концепции от книгата „Цитиращият човек в художествената литература“ от Н. Георгиев при интерпретацията на текстови присъствия в две творби на съвременното българско визуално изкуство.

Връщайки се към началото на изложението, можем да заключим, че въпреки многото „за“ и „против“, конференцията не даде категоричен отговор на въпроса: има ли школа в българската литературна наука? Не това беше и нейната цел. Но тя ясно показа две важни особености на съвременното ни литературознание. Първо, че то е дорасло до необходимостта от авторефлексия, от обръщане към собственото си дело през годините, за да го обобщи и осмисли. И второ, както отбеляза и Р. Коларов в края на конференцията, идеята за „невидимата школа“ изведе на преден план глада на колегията по общност, въпреки индивидуалистичната природа на българина. Копнеж по общност, който бе удовлетворен, поне през трите дни на конференцията.

Assist. Prof. Andrey Tashev, PhD
Institute for Literature, BAS
Sofia, 52 Shipchenski prohod Blvd., bl. 17, fl . 7–8
Tel.: 02 979 29 90; Tel./Fax: 02 971 70 56
and_tashev@abv.bg

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.