Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/2, стр. 177 - 183

„БЪЛГАРСКИЯТ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК“ В ИНТЕРНЕТ – ИЗТОЧНИК НА ВСЕСТРАННО ЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Христина Дейкова
E-mail: hristina.deykova@gmail.com
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski Prohod Blvd. bl. 17
Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се представя многотомният „Български етимологичен речник“ като един от основните академични трудове на Института за български език, който може да служи като ценно практическо помагало в обучението по български език. Накратко се изясняват характерът и концепцията на Речника, а върху конкретни примери се показват възможностите за неговото пошироко използване като източник на всестранно знание за българския език и българския народ.

Ключови думи: Bulgarian etymology; etymological dictionary; Bulgarian language teaching

„Българският етимологичен речник“ (по-нататък БЕР) е един от основните лексикографски проекти на Института за български език, който се изработва в Секцията за българска етимология. Работата върху Речника започва през 50-те години на XX в. по инициативата и под ръководството на изтъкнатия български езиковед акад. Владимир Георгиев. Речникът излиза от 1962 г. на свезки, а от 1971 г. – на томове, като до момента са издадени 8 тома (до края на буквата ф-) в обем от общо 6620 страници (вж. BED). От 2017 г. отпечатаните томове на Речника се дигитализират и са достъпни на интернет страницата на Института за български език в рубриката „Електронна библиотека“.

БЕР е единственият по рода си у нас съвременен етимологичен речник на българския език, в рамките на който се извършва цялостно проучване на произхода на българската лексика.1) Съгласно концепцията на Речника в него се включват широки пластове от българския речников състав – общонародна лексика (книжовна и разговорна) и богата диалектна лексика от всички краища на българското езиково землище, коренни и производни думи, лексика от различни исторически периоди (с особен акцент върху старобългарските думи), жаргонна лексика, неологизми, както и интересни от езиково, културно или етногенетично гледище собствени имена. Изключват се само твърде специални научни термини, които традиционно се обясняват в речниците на чуждите думи. Широкият обхват на анализирания езиков материал превръща БЕР в ценен източник на знания за словното богатство на българския език, който може да бъде използван като незаменимо помагало в обучението по български език. Благодарение на включения исторически и богат диалектен материал БЕР може да служи и като исторически и диалектен речник на българския език.

С оглед на възможността това ценно помагало да бъде използвано по-широко в обучението по български език, е необходимо да представим съвсем накратко концепцията на Речника. БЕР е замислен като научен, а не популяризаторски тип речник, който обаче е предназначен и за по-широк кръг читатели. Като речник от научен тип, в него се представя богата информация за произхода на думите, като се привеждат в максимална пълнота съществуващите етимологични хипотези за произхода на думите, свързани както с по-старите, така и с най-новите научни достижения в областта на българската, славянската, индоевропейската и балканската етимология. Голяма част от думите получават етимологично обяснение за пръв път, при други се правят поправки и допълнения към съществуващи етимологии. Големият обем на материала предопределя и лексикографската структура на речника. БЕР е етимологичен речник от гнездови тип, в който материалът е организиран по етимологични гнезда, но с редица отстъпления от строгия гнездови принцип, които са обусловени както от научни съображения, така и от по-широката читателска рецепция на речника. Речниковите статии се разполагат на азбучен принцип и са структурирани по следния начин: 1) заглавна дума – книжовна или диалектна дума (с данни за нейното разпространение), като при заетите думи се сочи по възможност първа регистрация, следват всички диалектни или по-стари фонетични и морфологични варианти, а в края се сочат засвидетелстваните старобългарски форми;2) 2) производни думи – привеждат се всички установени общонародни и диалектни думи, образувани от заглавната дума (деривати – с наставки и представки, сложни думи, а понякога и съставни наименования); 3) етимология – ново тълкуване или коментар на всички досегашни етимологични обяснения, вкл. с библиографски препратки;3) 4) експанзия на думата – в кои от останалите балкански и други езици е заета българската дума, а в случай на общобалканска заемка (предимно от гръцки или турски език) – в кои други балкански езици е заета думата.

Основната задача на БЕР е да обясни произхода на българската лексика, затова от него могат да бъдат почерпени основни знания за произхода на български думи в помощ на обучението по български език, но също и в помощ на обучението по други учебни дисциплини. Чрез изясняването на изконния славянски или чуждоезиковия произход на широки пластове от българския речников състав в БЕР се осветляват въпроси, свързани с генезиса и историята на българския народ, с неговата материална и духовна култура през вековете, като се разкриват връзките на българския език и народ с други езици и народи – славянски, балкански, индоевропейски и неиндоевропейски, от най-древни времена до днес.

От БЕР може да се научи повече за произхода на:

– унаследени славянски думи (напр. детè, ду̀ма, слàва, слòво, стрèлям, у̀ча и мн. др.) и старобългарски думи, създадени чрез превод или по модела на гръцки образци (напр. благодаря̀, тържествò и мн. др.);

– думи от балканския субстрат (тракийски, дако-мизийски, балкано-латински), като: бу̀за, кàтерица, му̀ся се, стопàнин, стръ̀га, тùкла и др.;

– стари тюркски заемки (от праславянско време и по-късни от прабългарски и други езици) – бъ̀брек, крагу̀й, сур, тоя̀га, остар. тълмàч и др.;

– заемки от балканските езици (гръцки, румънски, албански и турски) – елèк, ергèн, карнàче, керемùда, молùв, софрà, стòмна, тигàн, фенèр и много други, които съставят една значителна част от българския речников състав;

– вътрешнославянски заемки (от руски, вкл. обратни заемки чрез черковнославянски, и други славянски езици) – невèжа, оборòт, обоня̀ние, свèдение, спòсоб, суетà и мн. др.

– заемки от западноевропейските езици, прониквали директно по културен път или с посредничеството на руски и на балканските езици – велосипèд, етажèрка, етикèт, капрùз, лотàрия, òдеколон, тàлия и мн. др.

– международни културни заемки (от гръцки и латински) – естèтика, кòдекс, рецèпта и мн. др.

Огромният езиков материал и богатата научна информация в БЕР могат да бъдат използвани по подходящ начин от учителите по български език при обяс няването на различни езикови явления и процеси, а също и като допълнителна любопитна информация, чрез която да се засили интересът на учениците към изучаването на родния български език или да се улесни усвояването на книжовните норми. БЕР би могъл да бъде ценно практическо помагало в различни аспекти на обучението по роден език, някои от които ще илюстрираме с конкретни примери по-долу.

БЕР е ценен източник на знания за различните значения на думите. Чрез етимологията можем да научим повече за първичната мотивация на думите и да си обясним различните значения на думите.

Думите магданòз ‘раст. Petroselinum sativum’ (заета чрез турски от гръцки, където пък е от латински, вж. BED 3, 1986: 600) и мерудùя/меродùя се сочат обикновено като синоними, но в диалектите мерудùя/меродùя означава още: ‘джоджен’, ‘копър’, ‘чубрица’, ‘сминдух’, ‘шарена сол’, ‘миризлива растителна подправка, миризма’, тъй като думата е от средногръцкото μυρωδία ‘миризма, аромат’ (първичната форма е миродùя и тя е регистрирана в диалектите), като при заемането си е претърпяла метонимичен развой на значението ‘миризма, аромат’ > ‘растителна подправка с миризма’, с последвала специализация на значението ‘вид растителна подправка с характерна миризма’ (BED 3, 1986: 750; 4, 1995: 118).

В БЕР могат да бъдат открити редица примери за синонимното богатство на езика, чрез които да се онагледят и обяснят различните пътища за обогатяване на езика със синоними.

Синоними на думата клàденец са освен по-разпространените диалектни думи герàн и бунàр/пунàр също и диалектните студенèц и сту̀бел/сту̀бла/ сту̀блица` :

клàденец е унаследена от праславянския език дума (стб. кладťçь) с две хипотези за нейния произход – производно от клàда ‘голямо дърво или греда’ или стара германска заемка от корена в нем. kalt ‘студен’ (BED 2, 1979: 412 – 413);

студенèц (стб. ст¹деньць) е унаследена от праславянския език дума, производна от студèн (срв. BED 7, 2010: 518);

сту̀бел (с вариант сту̀бла ж. р. и производно от него сту̀блица) е праславянска дума с първично значение ‘дънер на дърво’, което се специализира в значение ‘широк издълбан дънер на дърво, през който изтича водата на извор, кладенец’, от което по метонимичен път се развива значението ‘кладенец с такова приспособление’ (BED 7, 2010: 514 – 516);

герàн е заемка от гръцкото γεράνι ‘крик’, като при заемането си думата отново е претърпяла метонимичен развой ‘приспособление за вадене на вода от кладенец’ > ‘кладенец с такова приспособление (геранило)’ (BED 1, 1971: 237);

бунàр/пунàр ‘копан кладенец, излак’ е заемка от турското диалектно bunar със същото значение, книжовно punar (BED 1: 1971, 90).

БЕР е незаменим източник на знания за словообразуването в българския език. В дяловете за производните думи в речниковите статии могат да бъдат открити примери за богати словообразувателни гнезда и цели словообразувателни вериги, които да обогатят знанието за словообразувателната структура на думите, за различните словообразувателни начини и средства. От друга страна, историческите знания за словообразувателния строеж на думите при тяхното възникване може да помогнат при подходящия избор на сродни думи за морфемен анализ.

Ще посочим два неподходящи примера за морфемен анализ на сродни думи в началния и прогимназиалния етап на обучението, при които се е извършило преразлагане на основата в резултат и на фонетични промени. Без исторически знания за езика на синхронно равнище трудно би могъл да бъде идентифициран коренът на тези думи и те да бъдат свързани с други сродни думи в езика.

Глаголът облекà се извежда от праславянско *ob-(v)elk-ti (BED 4, 1995, 748)4), което след изпадане на началната коренна съгласна -v- се преосмисля структурно като *o-belk-ti, въз основа на което възниква и праславянското *sъ-belk-ti, водещо до днешното съблекà (BED 7, 2010: 642). Същинският корен на двете думи откриваме днес в сродното на-влек-à.

Чрез преразлагане на основата в отвòря [от праславянско *ot(ъ)-vor-i-ti, преосмислено словообразувателно в *o(b)-tvor-i-ti, т.е. като образуване с представка о(b)- вместо ot(ъ)-], отвàрям [от праславянско *ot(ъ)-var-ja-ti, преосмислено словообразувателно в *o(b)-tvar-ja-ti] са образувани глаголите *za-tvor-i-ti, *za-tvar-ja-ti (> затвòря, затвàрям), *pri-tvor-i-ti, *pri-tvar-ja-ti (притвòря, притвàрям), *orz-tvor-i-ti, *orz-tvar-ja-ti(разтвòря, разтвàрям) (BED 4, 1995: 955–956; 6, 2002: 161; 7, 2010: 868, под -творя), вследствие на което словообразувателната структура на тези глаголи е затъмнена. Същинският корен на глаголите, но в друг отгласен вариант, се открива във вра, заврà, на-врà. Всичко това трябва да се има предвид и при морфемния анализ на сродните съществителни отвòр (BED 4, 1995: 957) и затвòр (BED 1, 1971: 612). От своя страна, глаголът раз-т-вòр-я, раз-т-вàр-ям ‘отварям широко’ е омоним на раз-твòр-я, раз-твàр-ям ‘правя разтвор’, образуван от твор¾ (BED 7, 2010: 957).

От БЕР могат да бъдат почерпени и знания, свързани с правописа на думите. Допълнителната информация за произхода на чуждите думи може понякога да помогне при усвояването на правописа на тези думи.

В резултат на различни комбинаторни фонетични промени думата крèнвирш много често се изговаря [крèмвирш], [крèнвиш], [крèмвиш]. Допълнителната информация за нейния немски произход (от австр.-нем. Krenwürstchen), и по-специално за нейния сложен строеж – думата е образувана от славянската заемка в немски Kren ‘хрян’ и Wurst ‘наденица’, букв. ‘наденичка с хрян’ (BED 2, 1979: 734), би улеснила усвояването на правилния правопис на думата.

И накрая, БЕР може да бъде използван при прилагане на интердисциплинарен подход в обучението. Богатата езикова и извънезикова информация в Речника би могла да помогне за обвързване на знанието по български език за произхода на думите с обучението по други учебни дисциплини, като: история, география, биология или чуждоезиковото обучение. Така например етимологичното тълкуване на някои по-важни или по-интересни речни, планински, селищни или лични имена би могло да се обвърже като любопитна информация със знанията по други учебни предмети. Ето и един интересен пример.

Средновековното българско име на Кюстендил Велбъжд е от старобългарското прилагателно вельб©ждь ‘камилски’, производно от вельб©дъ ‘камила’. Доказателство за това е фактът, че близо до Кюстендил има чукар, наречен с турското по произход име Деве баир, букв. ‘камилски рид’. Старобългарската дума е заета от готското ulbandus (с преосмисляне на началото по стб. вел¸¸ ‘голям’), което, от своя страна, е от гръцкото ελέφας със значение ‘слон’, а то е от източен произход (BED 1, 1971: 130). Различното значение на старобългарската и гръцката дума се обяснява с факта, че в началото на хилядолетието подобни екзотични животни не са били познати по нашите земи, поради което заетото название е било отнесено към друг по-едър животински вид. Гръцката дума е заета, на свой ред, чрез латински във френското éléphant и английското elephant, следователно средновековното име на Кюстендил е еднакво по произход с френската и английската дума за слон.

„Българският етимологичен речник“ изобилства с подобни и много други примери, които могат да намерят съвсем конкретно практическо приложение в обучението по български език, като го обогатяват откъм съдържание и похвати. Речникът би могъл да се използва в много по-голяма степен от преподавателите по български език не само като научен справочник по редица езикови проблеми, но и като незаменим източник на любопитни примери, чрез които да се засили интересът на учениците към изучаването на родния български език.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Първият етимологичен речник на българския език, чийто автор е Стeфан Младенов, е еднотомен и излиза през 1941 г. (Mladenov 1941).

2. За заглавна дума се взема обикновено основна форма, която съдържа т.нар. етимологичен минимум и не е производна от друга дума, но когато тази дума е с по-рядко диалектно разпространение, като заглавни думи се извеждат също и производни от нея (с препратки), които са по-широко разпространени общонародни думи или са унаследени от праславянския език производни, и прочие. По правило същинската етимология на думите се дава под думата, която е етимологичен минимум, срв. приведените в Предговора към I том примери на речниковите статии бол, бòлен и бòлест (BED 1, 1971, III – IV).

3. При изконната лексика се привеждат всички славянски и индоевропейски съответствия, като се възстановяват съответната праславянска форма и съответният индоевропейски корен. При заемките се привежда чуждоезиковата форма от езика източник и езика посредник.

4. Праславянските форми в БЕР се възстановяват вместо с о с а, тъй като се следва теорията на акад. Вл. Георгиев, според която в праславянски до най-късната епоха не е съществувал звук о, а противопоставяне между кратко а (ă) и дълго а (ā), като краткото а е преминало в о.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

BED: Bulgarian Etymological Dictionary (1971 – 2017). Vol. 1 – 8. Sofia: Prof. Marin Drinov [Български етимологичен речник (1971–2017). Т. 1 – 8. София: Проф. Марин Дринов].

Mladenov, S. (1940). An Etymological and Orthographic Dictionary of the Literary Bulgarian Language. Sofia: Hristo G. Danov [Младенов, Ст. (1940). Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София: Христо Г. Данов].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.