Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-3-7-8

2024/3, стр. 334 - 340

НАУЧЕН ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ В ИТАЛИАНСКИТЕ И ВЪВ ВАТИКАНСКИТЕ АРХИВИ“: ПЪРВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНАЛИЗ НА ВАТИКАНСКИЯ ВЕСТНИК „ОСЕРВАТОРЕ РОМАНО“

Тициана Ди Феличе
E-mail: tiziana.difelice@uniroma1.it
Germanic and Slavic Studies
Università degli Studi di Roma “La Sapienza”

Резюме: Главната цел на научния проект „България в италианските и във ватиканските архиви“ е търсенето на информацията за Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и за Българския народ във вестника Осерваторе Романо. Докладът представя един възможен метод на анализа на броевете на вестника, който е приложен за броеве 148 и 149.

Ключови думи: Осерваторе Романо; вестник; Ватикана; Руско-турска война (1877 – 1878); българска история

В рамките на научния проект „Неразказните истории на българите“ на 24 април 2024 г. се проведе форумът „България в италианските и във ватиканските архиви“, който беше организиран от Лектората по български език, култура и литература на Неаполския университет „Ориентале“. Целта на форума беше да се представят първите резултати на процеса на дигитализацията на статиите на вестника Осерваторе Романо, които излизат от 1 януари 1877 г. до 30 декември 1877 г. Осерваторе Романо е основан от Никола Занкини и Джузепе Бастия през 1861 г. с финансовата подкрепа на Ватикана. От 1885 г. вестникът принадлежи на Ватикана и става неговият информационен орган, а от 1929 г. самата му редакция се намира във Ватикана (Dizionario di Storia Treccani 2010).

Този доклад, който беше представен на форума, съдържа един възможен метод за анализ1 на броевете на Осерваторе Романо. Главната цел на доклада е да се опише и анализира съдържанието на два броя на вестника – брой 148 от 1 юли 1877 и брой 149 от 3 юли 1877. Основните методологични принципи, които се приемат за анализа, са следните.

1. Установяване на непосредствена връзка с текстовете на вестника и откриване на местата в тях, свързани с руско-турския конфликт (1877 – 1878) и с българския народ.

2. Транскрипция на релевантната на научния проект информация.

3. Превод на български на тези откъси от текста.

4. Реконструкция на културно-историческия контекст на епохата, за да се стигне до по-добро разбиране на избраните откъси на Осерваторе Романо.

5. Превод на български на коментарите, свързани с реконструкцията на културно-историческия контекст.

Всеки брой на Осерваторе Романо се състои от четири листа, последният от които е за реклама. Включва различни секции, които са посветени на Руско-турската война, на Източния въпрос и на българския народ. Тези секции се наричат: Bollettino politico („Политически бюлетин“); Notizie Estere („Външни новини“); Ultime Notizie – Guerra d’Oriente („Последни новини от Източната война“); Dispacci della Guerra („Военни депеши“) и редакционни статии. Освен това във вестника се наблюдават секции, които са посветени на икономика, на борси, на религиозни въпроси (Cronaca religiosa – „Религия“) и на последните събития във Ватикана и Италианското кралство (Cronaca cittadina).

Транскрипцията на секцията Ultime Notizie – Guerra d’Oriente („Последните новини от Източната война“, брой 148, неделя, 1 юли 1877, с. 3)

“i Turchi erano preparati a resistere al passaggio dell’ottavo corpo russo presso Zimnica di rimpetto a Sistova. Qui […] la lotta fu viva, ma i Turchi furono respinti dalle loro posizioni avanzate.

Sistova è un vecchio castello con difese completate da terrapieni e palizzate, le truppe che difendono Sistova saranno probabilmente rinforzate da altre truppe. Se i Turchi non conoscevano in precedenza che il punto prescelto al passaggio dei russi era Sistova, non possono avere ivi concentrate forze numerose, per cui lunga non può essere la loro resistenza. I russi non mancheranno di trincerarsi in entrambe le rive della Jantra, sia per arrestare il corpo di Rustschuk, se si avanzasse, sia per procedere quindi tanto ad est verso il quadrilatero, quanto a sud verso Tirnovo e i Balcani. Altri due o tre corpi d’armata sono in grado di passare il Danubio a Sistova in seguito all’8 corpo. Rustschuk è una fortezza importante per la sua posizione come testa di linea della ferrovia bulgara, come porto interessante del Danubio rispetto a Giurgevo. Testa di linea delle ferrovie rumene, essa è destinata a diventare il punto più importante della linea di approvvigionamento dell’esercito russo operante nella Bulgaria. I russi faranno ogni sforzo possibile per impadronirsene. È probabilissimo il passaggio degli altri due corpi […] altra parte per impedire che Rustschuk sia soccorsa dai corpi di Silistria e di […]. Il 14 corpo è tutto entrato nella Dobrudscha, e presto sarà occupata anche […] essendosi già, per quanto sembra, per quanto sembra, da qualche scorreria russa raggiunto la ferrovia Tschernavada-Kustendje.”

Превод на български на секцията от вестника

„Турците са готови да устоят на преминаването на руския осми корпус близо до Зимнич срещу Свищов. Тук †2 битката беше оживена, но турците бяха отблъснати от позицията си, вече доста напреднала.

Свищов е стар замък със защита от земни насипи и палисади, войските, защитаващи Свищов, вероятно ще бъдат подсилени от други войски. Ако турците не са знаели предварително, че избраната точка за преминаване на руснаците е Свищов, те не биха могли да съсредоточат многобройни сили там, така че съпротивата им не може да бъде продължителна. Руснаците няма да пропуснат да се задържат около двата бряга на Янтра както за да спрат корпуса от Русчук, ако той напредне, така и за да продължат на изток към четириъгълника и на юг към Търново и Балкана. Два или три други въоръжени корпуса успяват да преминат Дунава при Свищов, следвайки 8-и корпус. Русчук е важна крепост поради позицията си на начало на българската железница. Той е предназначен да се превърне в най-важната точка от снабдителната линия на руската армия, действаща в България. Руснаците ще положат всички усилия да го превземат. † Целият 14-и корпус навлезе в Добруджа и скоро също ще бъде окупиран †, след като вече, както изглежда, известен руски набег е достигнал железопътната линия Черна вода – Кюстендже.“

Кратка реконструкция на историческия контекст

Секцията описва битката при Зимнич – Свищов на 15 (27) юни 1877 г. – военната операция, благодарение на която руската армия пресича Дунав и от румънския град Зимнич влиза в българска територия. Организирането на операцията се държи в пълна тайна до последния момент; в продължение на три дни се бомбардират крепостите Русе, Никопол и Видин, за да се отвлече вниманието на османската армия в различни пунктове на Дунав. Благодарение на успеха на руската военна операция Свищов става първият български град, освободен от османското робство (Mitkov, Choreva 2016).

Транскрипция на някои откъси на секцията Il Proclama dello zar ai Bulgari („Обръщението на цар Александър II към Българите“, брой 149, вторник, 3 юли 1877, с. 3)

“Le mie truppe hanno passato il Danubio; esse entrano oggi nel vostro territorio, dove già parecchie volte hanno combattuto per il miglioramento della sorte degli abitanti cristiani della penisola dei Balcani. Fedeli alle antiche tradizioni storiche, traendo nuove forze dall’unione intima e secolare esistente tra essi e il popolo ortodosso della Russia, i miei avi erano riusciti colla loro influenza e colle loro armi ad assicurare successivamente la sorte dei Servi e dei Rumeni, chiamandoli ad una nuova esistenza politica. […]

Abitanti del paese bulgaro, lo scopo della Russia è di edificare e non di distruggere: essa è chiamata per la volontà della Provvidenza a pacificare e a conciliare tutte le razze, tutti i culti in tutte le parti della Bulgaria dove vivono degli abitanti d’origini e di credenze diverse. […]

Nella Bulgaria, a misura che le truppe russe si avanzeranno nell’intorno del paese, il potere turco sarà surrogato da un ordinamento regolare; gli abitanti indigeni saranno tosto chiamati a parteciparvi attivamente sotto l’alta direzione di autorità speciali e nuove. Le legioni bulgare serviranno di nucleo alla forza armata locale, destinata a mantenere l’ordine e la sicurezza. […] Obbedite alle autorità russe; seguite fedelmente le loro istruzioni; là è la vostra forza; là è la vostra salute.”

Превод на откъсите на секцията

„Моите войски преминаха Дунава; днес влизат във вашата територия, където вече няколко пъти са се борили за подобряване на съдбата на християнските жители на Балканския полуостров. Верни на древните исторически традиции, черпейки нови сили от вековния съюз между тях и православния народ на Русия, моите предци успяха с влияние и оръжие да гарантират съдбата на сърбите и румънците, призовавайки ги към ново политическо съществуване. […]

Жители на българската страна, целта на Русия е да гради, а не да руши: тя е призвана по волята на Провидението да умиротворява и примирява всички раси, всички култове във всички краища на България, където живеят хора с различен произход и с различни вярвания. […]

В България, докато руските войски напредват из страната, турската власт ще бъде заменена с редовна власт; местните жители скоро ще бъдат призовани да участват активно под високото ръководство на новата власт. Българските легиони ще служат като ядро на местните въоръжени сили, предназначени да поддържат реда и сигурността. […] Подчинявайте се на руските власти; спазвайте вярно техните инструкции; там е вашата сила; там е вашето здраве.“

Кратък коментар на Обръщението на цар Александър II към българите Четейки Обръщението, можем да наблюдаваме няколко главни теми в него. В началото на прокламацията се твърди, че руската военна намеса има за цел да подобри условията на живот на християнското население на Балканите. След това се подчертават многовековната връзка, която съществува между християнското население на Балканите и руснаците, и фактът, че действията на Руското царство са водени от Божественото провидение. Освен това българите са призвани да се подчинят на руската власт, и се обявява установяването на нов ред в свободна България. Интересно е, че се наблюдава съответствие между Обръщението и Манифеста на 12 април 1877 г. на император Александър II за обявяване на Руско-турската война. И в двата документа се акцентира на връзката между християнското население на Балканите и християнското население в Руското царство и на намерението на руския цар да даде военна помощ на балканските християнски, поданици на Османската империя. Забелязва се още едно съответствие между Манифеста и Обръщението във факта, че действията на Руското царство са описани както отражение на Божественото провидение или подкрепени от Божествената помощ.

Манифестът на 12 април 1877 г.[…] Всѣмъ Нашимъ любезнымъвѣрноподданнымъ извѣстно то живоеучастіе, которое Мы всегда принимали въсудьбахъ угнетеннаго христіанскаго насе-ленія Турціи. Желаніе улучшить и обез-печить положеніе его раздѣлялъ съ Намии весь русскій народъ, нынѣ выражающійготовность свою на новыя жертвы дляоблегченія участи христіанъ Балканскагополуострова. […][…] Глубоко проникнутые убѣжденіемъвъ правотѣ Нашего дѣла, Мы, въ смирен-номъ упованіи на помощь и милосердіеВсевышняго, объявляемъ всѣмъ Нашимъвѣрноподданнымъ, что наступило время,предусмотрѣнное въ тѣхъ словахъ Наши-хъ, на которыя единодушно отозвалась всяРоссія. […](BG diaspora 2024)Превод на български на МанифестаНа всички наши любезни верноподаницие известно онова живо участие, което Ниевинаги сме вземали в съдбата на угнете-ното християнско население в Турция.Желанието да се подобри и осигури него-вото положение, е споделял с Нас и целиятруски народ, който изразява сега своятаготовност за нови жертви за облекчаванеучастта на християните на Балканскияполуостров. […][…] Дълбоко проникнати от убеждение-то в правотата на Нашето дело, Ние всмирено упование за помощ и милосърдиеот всевишния обявяваме на всички Нашиверноподаници, че настъпи времето,предвидено в тези Наши думи, на коитоединодушно се отзова цяла Русия. […](Lazarova 2019)Обръщението към българите3Моите войски преминаха Дунава; днесвлизат във вашата територия, къдетовече няколко пъти са се борили за по-добряване на съдбата на християнскитежители на Балканския полуостров. Вер-ни на древните исторически традиции,черпейки нови сили от вековния съюзмежду тях и православния народ наРусия, моите предци успяха с влияние иоръжие да гарантират съдбата на сърби-те и румънците, призовавайки ги къмново политическо съществуване. […][…] Целта на Русия е да гради, а неда руши: тя е призвана по волята наПровидението да умиротворява ипримирява всички раси, всички култовевъв всички краища на България, къдетоживеят хора с различен произход и сразлични вярвания. […]

Заключение

Първите резултати на анализа на броевете 148 и 149 показват интересни свидетелства на Битката при Зимнич – Свищов и за Обръщението на Александър II към българите. Подробният анализ на броевете на Осерваторе Романо от 1877 г. може да доведе до по-многостранно разбиране на епохата на Руско-турската война и на Освобождението на България, взимайки под внимание гледната точка на един вестник, който отразява или е много близко до ватиканското схващане на целия Източен въпрос.

Благодарности. Текстът е част от проекта по Националната програма „Неразказаните истории на българите“, Министерство на образованието и науката, България. Авторката завършва магистратура в Неаполския университет „Ориентале“, където изучава български език. Към момента е докторант в Римския университет „Ла Сапиенца“ с научно ръководство от Неапол и Прага. Ръководител на проекта „България в италианските и във ватиканските архиви“ е д-р Мая Падешка. БЕЛЕЖКИ

1. Резултатите, които ще бъдат представени тук, са прелиминарни и самият метод на анализа ще бъде усъвършенстван по течение на изследването.

2. Бележа със знака † тези места в снимките на текстовете, използвани за дигитализацията, които са нечетливи.

3. Не намерих оригиналния документ на руски език на Обръщението, затова го представям в българския превод от италианския текст на брой 149 на „Осерваторе

Романо“.

ЛИТЕРАТУРА

BG diaspora 2024. Высочайший манифест 12 апреля 1877 г.

http://bgdiaspora.h3b.ru/11737 [преглед 12.05.2024].

Dizionario di Storia Treccani, 2010, s. v. “L’Osservatore Romano.

https://www.treccani.it/enciclopedia/l-osservatore-romano_%28Dizionariodi

Storia%29/ [преглед 12.05.2024].

ЛАЗАРОВА, ЕМ. 2019. Манифестът за обявяването на Руско-турската война! БГ ПРЕСА

https://bgpressa.wordpress.com/2019/04/24/%D0%BC%D0%B0%D0%

BD%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%82

%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0

%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0

%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83/ [преглед

12.05.2024].

L’Osservatore Romano n°148, domenica 1° luglio 1877.

L’Osservatore Romano n° 149, martedì 3 luglio 1877.

МИТКОВ, П., ЧОРЕВА, ЗЛ. 2016. Форсирането на Дунав 27.06.1877 г. – блестяща военна операция на руската армия. Новини. Национален парк-музей

Шипка – Бузлуджа https://www.shipkamuseum.org/2016/06/24/27-06-1877/ [преглед

12.05.2024].

LITERATURE

BG diaspora 2024. Vaysochayshiy manifest 12 aprelya 1877 g.

http://bgdiaspora.h3b.ru/11737 [pregled 12.05.2024].

Dizionario di Storia Treccani, 2010, s. v. “L’Osservatore Romano“.

https://www.treccani.it/enciclopedia/l-osservatore-romano_%28Dizionario-di

Storia%29/ [pregled 12.05.2024].

LAZAROVA, EM. 2019. Manifestat za obyavyavaneto na Rusko-turskata voyna! BG

PRESA

https://bgpressa.wordpress.com/2019/04/24/%D0%BC%D0%B0%D0%

BD%D0%B8%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%82

%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0

%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0

%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83/ [pregled

12.05.2024].

L’Osservatore Romano n°148, domenica 1° luglio 1877.

L’Osservatore Romano n° 149, martedì 3 luglio 1877.

MITKOV, P., CHOREVA, ZL., 2016. Forsiraneto na Dunav 27.06.1877 g. – blestyashta voenna operatsiya na ruskata armiya. Novini. Natsionalen park-muzey

Shipka-Buzludzha“ https://www.shipkamuseum.org/2016/06/24/27-06-1877/ [pregled

12.05.2024].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.