Български език и литература
Вход / Регистрация

2025/4, стр. 451 - 467

НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА РОТАЦИЯ. МЕТАФОРИЧЕН ПРОЧИТ НА КРИЗАТА

Резюме:

Ключови думи:

Доц. д-р Диляна Денчева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. В статията се разглеждат метафоричните модели, използвани по време на политическата криза от началото на 2024 г., избухнала по повод предстоящата ротация в кабинета Денков – Габриел. Въз основа на емпиричен материал, ексцерпиран от коментари на политици, политолози и други експерти, се обособяват два вида метафорични модели: а) универсални и общоизвестни като военната, хазартната, медицинската, семейната и др. метафори; б) модели, специфични както за изследваната криза, така и за националния културологичен климат, напр. метафора на гадаенето, на прането, на ловуването. Извежда се изводът, че метафоричната картина на кризата далеч по-реалистично представя взаимоотношенията между политическите субекти ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и внимателният метафоричен прочит на събитията съдържа отговора на въпроса ще се осъществи ли изобщо ротацията.

Ключови думи: политическа метафора; метафорични модели; криза; ротация

Дългият период на политическа нестабилност у нас обогати метафоричния пласт на българския език с нови единици като изчегъртване, сглобка и домова книга, а също и възкреси понятието от световната политическа история джентълменско споразумение. Не е възможно да се прогнозира каква ще е жизнеността на първите примери, защото, както е известно, много често заедно с културно-историческата рамка угасват и езиковите средства, функционирали в нея. Независимо от това появата на нови значения е свидетелство за жизнеността и творческия потенциал на българския език, за способността му да назовава новите реалии по експресивен начин и да поддържа жив един лексикален пласт, в който единиците имат не само референтна стойност, но и във висока степен съдържат оценъчност, отношение и емоция.

По време на кризи, особено обществено-политически, продуктивността на езиковите потребители расте и процесът на словотворчество се ускорява. Емоциите в обществото се усилват и стимулират образното говорене, а необходимостта от персвазивни средства се увеличава и принуждава говорещите да посягат отвъд конвенционалния лексикон. Особено ясно този процес личи в динамиката на метафориката. А. Чудинов нарича периодите с интензивна употреба на метафори „метафорични бури“ и твърди, че обикновено те съвпадат по време с периодите на политически трусове, докато политическото „затишие“ обикновено е характерно за периодите на политическа стабилност1 (Budayev, Chudinov 2008, p. 12).

Политическата криза от началото на 2024 г., започнала в периода на очакваната ротация, обсеби всички медийни канали и ангажира цялата българска политическа класа – една част от нея като участник, друга – като наблюдател. Информацията за преговорите, която идваше от преките политически участници в процеса – коалициите ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, беше доста противоречива и естествено, пристрастна, а пресконференциите съдържаха основно взаимни обвинения2. Вероятно именно по тази причина множество политолози, социолози и ПР експерти бяха поканени да коментират развоя на политическата криза и да прогнозират изхода от нея. „Голямото говорене“, много често емоционално и силно оценъчно, съдържаше езикови средства от широка стилистична палитра.

Настоящото изследване има за цел да проучи участието на едно от най-мощните стилистични средства – метафората, в създаването на езиковия образ на кризата. То е дискурсивно ориентирано, т.е. към изследователския обект се подхожда в рамките на конкретната политическа ситуация. За осъществяването му е събран емпиричен материал, включващ изказвания на политици, журналисти и различни видове експерти. Материалът е събиран в периода 01.01.2024 – 07.04.2024 г. от телевизионни политически предавания, медийни текстове и постове в социалните мрежи.

Що се отнася до конкретния обект на изследването – политическата метафора, тя преживява изключителен разцвет като лингвистична научна цел в световен мащаб. От момента на нейното въвеждане в самия център на реторическия дискурс от М. Озбърн и Д. Енингън (Osborn, Ehningen1962) изследванията на нейните прояви както в чужбина (вж. Steen 2007, Pragglejaz3 Group 2007), така и у нас растат експоненциално (вж. Tsoneva 2012, Аndreeva 2024, Mavrodieva 2020), вкл. на корпусно ниво4. Обособяването на архетипните метафори и ролята им в политическата комуникация от М. Озбърн (Osborn 1967) е последвано от още по-детайлно дефиниране на метафоричните модели, главно в рамките на теорията на концептуалната метафора, създадена от Дж. Лейкъф и М. Джонсън (Lakoff, Johnson 2003). Въз основа на изходната сфера метафорите, използвани в политическия дискурс, се класифицират основно като милитарна, спортна, театрална, семейна, природна, медицинска и др., като прецизирането им варира у отделните автори5 (вж. De Landtsheer 2015, Mavrodieva 2020, Oż–g 2001, Lakoff 1992, Tsoneva 2012, Chudinov 2003, Kiklewicz, Prusak 2006). Изследванията на политическата метафора обхващат епизодични речи, предизборни кампании, предизборни дебати, конкретни периоди (вж. Mavrodieva 2020, Oż–g 2001, Chudinov 2001). Фокусират се върху интензивността на метафориката в диахронен аспект (Brusenskaya, Kulikova 2022) или върху различни видове кризи като икономическа (DeLandtsheer 1994, 2015), военна (Lakoff 1992), мигрантска (Shabanova, Kalugina 2017, Mujagić, Berberović 2019) и др. В рамките на политическия дискурс се разграничават и отделни поднаправления – напр. Ласуел обособява политическите кризи като отделен дискурс (цит. по De Landtsheer 1994, p. 64) , а Де Ландсхеер говори за метафоричен предизборен стил (metaphorical election style) (De Landtsheer 2005). Повдига се и въпросът не само за присъствието на политическата метафора в политическия дискурс, но и за нейната рецепция от адресатите (Perrez, Reuchamps 2015, p. 168).

Дискурсивните изследвания на метафориката ясно експлицират различията в активността и дистрибуцията на изходните сфери в отделните ситуации, напр. в концептуализацията на мигрантската криза изключително фреквентни са зооморфните метафори и метафорите с изходна сфера вода (Mujagić, Berberović 2019; Shabanova, Kalugina 2017), а в концептуализацията на икономическата рецесия особено честотна е медицинската метафора (смърт, болест, кървене) (De Landtsheer 1994).

Анализът на събрания материал показва, че голяма част от горепосочените метафорични модели активно присъстват в дискурса на конкретната „ротационна“ криза, но освен тях се срещат и модели, специфични както за нея, така и за българския културологичен контекст.

Военна метафора

Военната метафора е в основата на може би най-цитираната концептуална метафора – христоматийната СПОРЪТ Е ВОЙНА. По думите на С. Делийски тя води до свръхакцентиране на конфликтния характер на политиката, в която победата за едни е загуба за други (Deliyski 2021). Концептуализиращите я понятия от изследвания период не вещаят политическо партньорство и хармонично техническо изпълнение на ротацията, срв:

– самите понятия война и воювам;

– военни операции – битка;

– място на военни действия – бойно поле, фронт;

– военни похвати – престрелка, стрелба, взрив, залагане на мини, мобилизация;

– военни атрибути – арсенал;

– военни субекти – враг, съюзник, чета, Антанта, войник.

Примери:

Огън на политическия фронт. (Здравей, България, 21.03.2024)

За самите хора, които са предложени за министри те (ПП – бел. моя, ДД) твърдят, че са експерти, а пък изведнъж същевременно се оказа, че са политически войници. (Д. Сачева, Здравей, България, 21.03.2024)

По средата на преговорите вече имаше война. Тази война вече беше с публично заявени позиции и без пространство за отстъпление. (Хр. Панчугов, Референдум, 19.03.2024)

Л. Бориславова: Ние бяхме врагове само допреди девет месеца. Цв. Ризова: Още ми изглеждате като врагове. Л. Бориславова: Точно така, ние сме врагове. (...) Затова трябва да използваме времето, а не да се стреляме по медиите и по телевизиите, а да влезем в разговор. (бТВ, Лице в лице, 21.03.2024)

Хората, които в крайна сметка взимат решенията за тези две коалиции, които си говорят – не си говорят, воюват – не воюват, приятели са – не са, да се разберат за много кратко време и нещата да се случат. (...) Някои виждат разум в това да се свърши тая мъка и нещата да се решат на бойното поле. (Н. Дойнов, Мандатът, 18.03.2024)

Те (ПП-ДБ, бел. моя, ДД) имаха на масата пълния арсенал с политически аргументи, с които да върнат удара. (А. Генов, Твоят ден, 22.03.2024)

Това залага много мини в работата на бъдещия Министерски съвет. (Б. Димитрова, Още от деня, 19.03 2024.)

Семейна метафора

Семейната метафора присъства в политическия дискурс най-често като част от стратегия за изграждане на общност, но в контекста на ротационната криза се появява основно за да експлицира коалиционния характер на деветмесечното предротационно управление. Нейната езикова репрезентация е изключително богата, срв.:

– етапи от живота на семейството: връзка, годеж, брак, първа брачна нощ, развод;

– институционални норми: семеен кодекс, предбрачен договор, имуществена общност;

– лица, свързани със семейството: сватовник, дете, булка;

– семейни отношения: любов, битови скандали.

Примери:

На мен ми прилича цялото това нещо, цялата тази сага, на една любовна връзка, в която единият от партньорите не иска вече да бъде в нея. Това са ГЕРБ, категорично. Обаче някак им е неудобно на ГЕРБ-СДС да кажат истината в очите на своя партньор и да прекъснат тая агония6. (К. Илиев, Още от деня, 18.03.2024)

Ще опазят ли придобитото преди брака хората от ПП-ДБ? (Л. Огнянов, Офанзива, 09.03.2024)

(...) преговорите, които се водят, са забавяне на доста тежкия развод, на който сме свидетели, въпреки че бяха в свободен брак. (Н. Киселова, Референдум, 19.03.2024)

Това (връчването на мандата – бел. моя, ДД) не е годеж, на който освен младоженците трябва да бъдат и най-близките им роднини. (Я. Стоилов, Денят започва, 28.03.2024)

След като девет месеца бяхме заедно дали няма да се окаже, че не можем повече и бракът по сметка да завърши с развод по италиански. (Ю. Велев, Твоят ден, 22.03.2024)

Както се вижда от примерите, семейната метафора е използвана основно от по-литици от опозицията и от коментатори, но не липсват и примери на упот реба от страна на участниците в събитията, макар и оскъдни, срв.:

Най-накрая Делян Пеевски и Бойко Борисов успяха да постигнат своето, взривиха всичко, защото не са съгласни, г-н Пеевски не е съгласен да позволи ясно и документално да стане очевидно за всички, че той няма право на първа брачна нощ за формирането на органите на съдебната власт. (Хр. Иванов, брифинг на ПП-ДБ, 19.03.2024)

Или правим нещо истинско, както жените обичат да казват – брак, или повече – не става така. (Б. Борисов, Национално съвещание на ГЕРБ-СДС, 05.03.2024)

Театрална метафора

А. Чудинов посочва, че корените на театралната метафора се намират в творчеството на Шекспир, но самият той смята, че е възможно и да са много по-древни (Chudinov 2003, p. 190). В очертаването на българската политическа криза тя се проявява чрез понятия от сферата на сценичните изкуства (независимо от тяхната елитарност/популярност), развлеченията и литературата, срв:

– драматургични и филмови жанрове: театър, фарс, драма, комедия, трагедия, моноспектакъл, филм, трилър, сага;

– компоненти на произведението: сюжет, герой, развръзка;

– изпълнители: трупа, актьор;

– конкретни произведения: „Под прикритие“, „Стар уорс“(посочени са в примери от други сфери).

Примери:

Сглобката временно е разглобка, спектакъл ли ни представят некоалиционните партньори? (Г. Ангелова, Денят On Air 11.03.2024)

Да се надяваме и да се радваме може би, че българската публика има здрави нерви и е обръгнала на подобен тип сюжети, защото това вече от драма минава в трилър. За съжаление, голяма част от тази публика и това общество, за което вие попитахте и което чака развръзката, това, което се случва, ще го разбере не в понятията на драмата, нито на трилъра, а вие може би се досещате в понятията на кой жанр: в понятията на комедията. (С. Делийски, БНР, 18.03.2024)

Понеже питахте на какво сме свидетели: ми на цирк. (Е. Димитров, Здравей, България, 20.03.2024)

В очакване сме на политическата развръзка. (П. Златарева, Още от деня, 19.03.2024)

Може ли така да протекат разговорите? В тази сюжетна линия, с тези типажи и герои? (Цв. Ризова, Лице в лице, 21.03.2024)

16 дни или 383 часа – толкова време вече продължава политическият трилър около т.нар. ротация. (Л. Караджова, Твоят ден, 22.03.2024)

При театралната метафора водещо е ясното разграничаване на актьори (по-литици) и публика (общество), а нейната употреба е сигнал за недоверие от страна на обществото, което подозира, че процесите, протичащи пред него, не са истинни. Изборът на жанр пресупонира известна йерархизация на отношението към случващото се – лекият и развлекателен жанр като комедия, цирк и фарс е депрециативен и изразява презрително-подигравателно отношение, а чрез драмата и трилъра се провижда сериозен проблем с тежки политически последици.

Игри и забава

Различен нюанс на обезстойностяването се наблюдава при метафората на играта и забавлението. Чрез нея се постига инфантилизация на политическите субекти и се подсказват тяхната политическа незрялост и неосъзнаване на тежестта на политическата задача.

Примери:

ПП-ДБ получиха един голям подарък – цялата власт след загуба на избори. (…) Тази играчка се опитват да им я издърпат другите (...). (К. Шкварек, Здравей, България, 19.03.2024)

Това не е детска играчка, това не е филм „Под прикритие“. (К. Петков, Здравей, България, 20.03.2024)

Хора, увлечени в игра. (П. Симеонов, Здравей, България, 20.03.2024)

Зрителите си казват: Това е Дисниленд. (Сл. Василев, Денят започва, 20.03.2024)

Хазартна метафора

Дж. Лейкъф обособява концептуалната метафора РИСКЪТ Е ХАЗАРТНА ИГРА (Lakoff 1992, р. 10) в контекста на политически събития от глобална величина. За пример привежда метафорите, използвани от президента Дж. Буш, наричащ стратегическите ходове в Персийския залив „игра на покер“, в която би било глупаво да „показва картите си, т.е. да даде публичност на класифицирана информация“. Стабилна проекция на сферата на хазартните игри в политическия дискурс показват примерите от руския и френския политически живот, срв.: „По време на „политическия покер (poker) обществените и политическите дейци като играчи печелят пота, играят с карти от всички бои (de toutes les couleurs), размесват картите (brouiller les cartes), поставят всичко на една карта (jouer son va-tout) и под.“ (Petrina 2011, p. 101). А. Киклевич и М. Прусак (Kiklewicz, Prusak 2006) обособяват метафорите ПОЛИТИКАТА Е ИГРА НА КАРТИ, ПОЛИТИКАТА Е ИГРА НА РУЛЕТКА, които по-скоро следва да се определят като субметафори в рамките на концептуалната метафора ПОЛИТИКАТА Е ХАЗАРТНА ИГРА.

Що се отнася до концептуализацията на българската криза, тя се осъществява най-вече чрез понятия от областта на игрите, които не разчитат изцяло на късмета (лотария, рулетка, ротативка), а изискват все пак някакви умения, подготвеност, стратегии и не на последно място – психологизъм. Най-често присъстват под формата на:

– атрибути на играта: карти, чипове, залог;

– техники на игра: блъф, коз, ва банк, цакане.

Примери:

Това не е игра с нулева сума в случая. (...) Това, което ПП и ДБ държат като карта в тестето си, силна, това е, че те дават евроатлантическата легитимация на ГЕРБ. (Т. Славев, Денят on Air, 06.03.2024)

Партиите в режим „всичко коз“! (Л. Огнянов, Офанзива, 09.03.2024)

Имаме едно непрекъснато надцакване. (Е. Славкова, Мандатът, 18.03.2024)

В кого ще остане Черният Петър? (В. Николаев, Здравей, България, 20.03.2024)

Може ли ГЕРБ да излезе със собствен кабинет и да играе ва банк? (П. Златарева, Още от деня, 19.03.2024)

Игра на блъфове, това ли се е случило (...)? (Хр. Христова, Денят започва, 26.03.2024 г.)

Когато поради някакви фактори – външни, вътрешни... не знам, някой дойде на масата и каже дай всички чипове на втория и му гледай там просто как ще управлява, след като чиповете са били разпределени по различен начин, няма как тази система да продължи. (Кр. Шкварек, Денят започва, 26.03.2024 г.)

Дали лидерите на партиите от коалицията в оставка блъфират, дали играят политически покер, дали вдигат залозите за удължаване на това съвместно управление, дали мобилизират своите избиратели за нови избори, ще стане ясно – надявам се, най-скоро. (Р. Радев, bTV, 06.03.2024)

Край на „бриджа в Банкя“. (Свободна Европа, 19.03.2024) [достъп на 15.05.2024]

Метафора на насилието

Изследвайки метафоричния образ на финансовата криза от периода 2006 – 2013 г., Де Ландсхеер въвежда метод за определяне на интензивността на метафорите, според който метафората на насилието се определя с индекс силна (De Landtsheer 2015). В момента на силното обществено напрежение у нас, породено от ротацията, тя присъства активно в публичния езиков ареал, репрезентирана от различни физически действия, вкл. убийство, като най-честотно е извиването на ръце.

Примери:

Г. Ангелова: И сега си извиват ръцете кой да вземе повечето? Сл. Василев: Разбира се, и тук не трябва да имаме съмнението, че този, който ще извие китката на партньора отсреща ще бъде Бойко Борисов, защото неговата китка първо е по-здрава и второ той е в позиция (...) (Денят OnAir, 08.03.2024)

Много дълъг стана този период, дали с извиване на ръце, дали с примка на шията. (Б. Димитрова, Още от деня, 19.03. 2024)

П. Златарева: Кой кого е притиснал до стената? М. Любенов: Това, което видяхме вчера (...) е с тази пресконференция ГЕРБ притисна ПП-ДБ. (Още от деня, 18.03.2024)

ГЕРБ искат да покажат своите мускули. (А. Генов, Твоят ден, 22.03.2024)

ГЕРБ на практика извършиха политическо убийство. Те убиха ПП-ДБ. (К. Костадинов, БНТ, 19.03.2024)

Борисов хвърли Габриел под автобуса. (К. Петков, Здравей, България, 20.03. 2024)

В метафоричния прочит на войната Дж. Лейков обособява приказката за справедливата война (the fairy tale of the just war), в която ясно се очертават образите на злодея, жертвата и героя (Lakoff 1992, p. 8). Ехо от тeзи наблюдения намираме и в метафориката на насилието в конкретните български политически реалии, като очертаващият се образ на злодея е предимно на ГЕРБ-СДС, докато другата коалиция е жертвата. Герой обаче няма.

Медицинска метафора

Според Де Ландсхеер метафорите от категорията тяло, която включва болестите, медицината и смъртта, са с най-голяма сила. Те са много емоционални и носят усещането за пълна загуба на контрол и фундаментална необходимост от лекар, който може да възстанови или излекува ситуацията (De Landtsheer 2015, p. 212). В концептуализацията на българската криза картината е крайно песимистична, в нея напълно отсъства образът на лечителя, а „не-коалицията“ се възприема като субект, който е много близо до exitus letalis, защото се дави, обезкървява и агонизира.

Примери:

Ротацията все повече ми прилича на агония. Тя има характеристиките на вътрешноуправленска война с всички средства – изнудвания, заплахи, нецензурен език, агресия, скандали, пазарлъци. (К. Методиев, https://fakti.bg/ bulgaria/861661, 02.03.2024 г.)

С всеки изминал ден те (ПП-ДБ – бел. моя, ДД) остават с кръвоизлив. (К. Илиев, Още от деня, 18.03.2024)

ПП-ДБ започнаха да гълтат вода. (П. Симеонов, Новините на НОВА, 08.03.2024)

Природна метафора

Преобладаващите метафорични репрезентации включват природни явления и географски структури, които създават преди всичко трудности и препятствия за човека, срв.:

– мъгла, слънце, вятър, градушка;

– катаклизми;

– естествени препятствия.

Примери:

Хр. Христова: Както се казва, „ясно като в мъгла“. Л. Стефанов: Мъгла, да. (Денят започва, 20.03.2024)

Преговорите са в информационна мъгла. (Д. Дамянова, Денят започва, 19.03.2024)

Днес е един облачен ден за българската демокрация. Дали слънцето ще пробие в тази зала или ще настъпи буря с градушка? (А. Атанасов, заседание на НС, 26.03.2024)

Ултиматумът, който е поставил ГЕРБ с предложения кабинет е коварен ход на Бойко Борисов, който може да се превърне в коралов риф и да разцепи ПП-ДБ. (П. Чолаков, Нова тв, 19.03.2024)

Нови трусове в коалицията заради меморандума на ПП-ДБ – ще има ли избори 2 в 1? (БНТ новини, 21.02.2024)

Доста слабо е представена субсферата на зоометафорите, която традиционно се вмества в рамките на природната метафора. Анимализмите са конотативно много богати и имат силен метафорогенен потенциал, предимно с инвективна насоченост. Такива не са регистрирани в изказванията на участниците в преговорния процес, което е добър знак, защото означава, че все пак някои етични норми не са били прекрачени7. Регистрирани са два пейоратива, при това в рамките на сравнения, а два примера съдържат позитивния символ бяла лястовица – срв.:

Дали това е някаква бяла лястовичка, че вече и в ПП-ДБ мислят за това, че трябва да има документ, който да налага съгласуване дори и на такива законодателни промени. (Н. Анева, Денят на живо, 15.03.2024)

Не е сериозно постоянно да говорим, да обрисуваме едните като алчни хиени, които искат цялата власт, а ППДБ са добрите, те са бунтовниците от „Стар уорс“, които се опитват да спрат злите. (К. Шкварек, Здравей, България, 19.03.2024)

В момента Борисов ги поглъща като боа. (К. Костадинов, https://bntnews. bg/news, 18.03.2024) [достъп на 18.03.2024]

Метафора на гадаенето

Неизвестността, противоречивите сигнали, идващи от преговарящите, нестабилното политическо поведение, променящите се решения и предложения доведоха до ниво на несигурност, което затрудни дори опитни политолози и анализатори, а това породи метафората на врачуването.

Примери:

За огромно съжаление ние като анализатори сме поставени в ситуацията да хвърляме боб и да гадаем. (Е. Славкова, Още от деня, 19.03.2024)

Цв. Ризова: Няма да врачувам и да ви питам очаквате ли да има някаква промяна или имате гледна точка в позицията. Ст. Балабанов: Наистина няма как да пророкуваме. (Лице в лице, 25.03.2024)

Здравей, България, още веднъж нашите гости да ви представим. Те се шегуват: ние сме последните гадатели, преди да видим какво ще стане в 12 часа. (В. Николаев, Здравей, България, 19.03.2024)

Аз също се чувствам в тая роля – да трябва да гадаеш малко като врачка. (Сл. Василев, Денят On Air, 08.03.2024)

Метафора на ловуването

Метафорите от сферата на лова отразяват донякъде настроенията, концептуализирани с помощта на хазартната метафора – постигане на цели със скрити, неявни средства.

Примери:

Това е един капан, който така или иначе беше заложен в началото на това управление. (М. Любенов, Мандатът, 18.03.2024)

Дали ще има нова сглобка или няма да има нова сглобка? По-скоро аз ще внеса един нов елемент – дали ще има клопка? (К. Паргов, Денят на живо, 15.03.2024)

Това, което ни показват е, че ГЕРБ успяха да отмъкнат част от плячката. (Хр. Проданов, Още от деня, 19.03.2024)

Кинетична метафора

Кинетичните метафори, използвани по време на ротационната криза, се разполагат в рамките на ориентационните метафори ГОРЕ Е ДОБРЕ, ДОЛУ Е ЛОШО. Те се изразяват главно чрез глаголи, назоваващи действие, осъществявано или в посока надолу, или в близост до земята – срв.: клякам, лягам, пълзя, огъвам се, навеждам се. Всички са силно конвенционализирани, със стабилно преносно значение и неоспорима отрицателна оценъчност. Най-общо назовават подчинение, често съпътствано от унижение или подмазвачество.

Примери:

Ако изобщо нещо ще стане, ПП ще трябва да се огънат и да се унижат. (Т. Йорданов, Денят On Air, 11.03.2024)

И те продължиха до последно да настояват за вътрешното министерство, знаейки, че аз, излизайки от тези преговори с отстъпено вътрешно, с министерство на енергетиката, отбраната и е-управлението, съсипвам ГЕРБ, и почвате и вие: навел се, клекнал! (Б. Борисов, https://dariknews.bg/ novini/bylgariia/, 27.03.2024 г.) [достъп на 28.03.2024]

Не очаквам Борисов да им легне за втори път (Ст. Балабанов, Денят започва, 26.06. 2024 г.)

Не знам дали Борисов ще удовлетвори вашите молби, желания и вашето клякане, лягане, пълзене пред него, за да имаме правителство. (Ц. Ганев, НС, 26.03.2024 г.)

Шахматна метафора

Шахматната метафора традиционно се причислява към спортната метафора. По думите на Дж. Лейкъф във възприемането на политиката като шах и състезателни спортове ясно са очертани победителят и победеният, както и краят на играта. В тях се извеждат на преден план стратегическото мислене, екипната работа, подготовката, зрителите, славата на победителя и посрамването на победения (Lakoff 1992, р. 12). А. Чудинов също поставя играта на шах, както и други настолни игри в рамките на спортната метафора, но с уточнението, че я ситуира по-скоро в периферията на сферата (Chudinov 2003, p. 171). В контекста на несбъдващата се ротация шахматната метафора, срв.:

Според мен ставаме свидетели на една абсолютно легитимна политическа игра на шах. (...) (Л. Стефанов, Мандатът, 18.03.2024);

Борисов е добър шахматист. (Р. Коларова, Мандатът изпълнен, 19.03.2024);

Игра на шахмат? ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в размяна на ходове. (Нова тв, 22.03.2024)

е използвана сравнително оскъдно и това, ако реферираме към твърдението на Дж. Лейкъф, е лоша атестация за политическите субекти, участващи в нея. Вероятно се използва рядко, защото в действията на политическите герои не се откриват нито стратегическо мислене, нито подготовка, нито се провижда победител, който, обвеян със слава, ще вдигне купата.

Като цяло, метафорите от сферата на спорта също са спорадични, което означава, че липсват десигнати като състезание по правила, спортсменство, феърплей и под. В тази връзка може би не е случаен фактът, че една от регистрираните спортни метафори е почерпена от сферата на забранените техники, срв.:

В бокса техниката, използвана от ГЕРБ-СДС в политиката, се нарича клинч, при който отстрани изглежда, че боксьорите на ринга са се прегърнали, но единият с цялата си тежест се е облегнал на другия, за да го изтощи и да му попречи да нанася точни удари, докато сам го поразява именно по този начин (Г. Лозанов, ФБ, 16.03.2024).

Метафора на пералнята

Метафората на пералнята преживя истински възход в периода на политическата криза, започнала през 2021 г. и продължи да се използва и по време на ротационната криза, срв.:

Прословутата съдебна реформа сведохте до препиране на Борисов. (К. Нинова, заседание на НС, 26.03.2024 г.)

Метафора на компонентите

Първенството, генеричната функция в тази група несъмнено се полага на „метафората-майка“ сглобка. Да, множество предмети започват да функционират именно след като бъдат сглобени, но конкретно тази метафора не е създадена с профил монолитност, а с профил съставни части, респ. в нея преобладава конотацията не на конструкцията, а на деконструкцията. Това възприемане на деривата доведе народното словотворчество до създаването на друг дериват – антонима разглобка.

Метафората сглобка се появи още в началото на „не-коалиционното“ управление на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и нейният произвеждащ глагол сглобявам може да се разглежда като семантична деривационна база за метафорите слепявам, съшивам, скачвам се8.

Примери:

Когато няма политика, просто не може да слепите счупените неща. (В. Стойнев, Референдум, 19.03.2024)

Това, което в момента се опитваме отново да зашием като някакъв огромен проблем просто не съществува. (Д. Сачева, Здравей, България, 21.03.2024)

Тази ротация, това е като скачване с орбитална станция – никога не е правено, сложно е, но пък единствено възможното в момента в България, за да има действително устойчивост и да напредваме с бързи стъпки. (Б. Борисов, 09.01.2024)

Кулинарна метафора

Кулинарната метафора присъства в „ротационния“ наратив, но слабо, предимно в контекста на температурната метафора и кухнята като работно място, скрито от външни погледи. В нея отчетливо липсва метафората на баницата (вж. Tsoneva 2012), което е логично, защото процесът на подялба на властта не е завършен.

Борисов праща хора да бъдат изпържени, гърмяни. (К. Петков 20.03.2024)

Бавен ротационен огън. (Твоят ден, 22.03.2024)

50 реплики, които вдигнаха градуса в кухнята на коалицията. (Твоят ден, 22.03.2024)

Метафора на греха

Още от самото начало на управлението, замислено като ротационно, в по-литическия наратив се появи една метафора, позиционираща „не-коалицията“ в моралните рамки на християнството, като нейната честотност се усили по време на кризата. Вярата и християнският етичен кодекс са толкова дълбоко вкоренени в езиковата картина на света (вж. Bonova 2006), че изграждат устойчива, конвенционална езикова рамка, която не допуска колебания в интерпретацията. Метафорите „сглобка, зачената в грях“ и „коалиция, зачената порочно“, използвани от множество политици, излизат от политическото битие и стъпват върху фундамента на нравствеността и отдалечаването от абсолютното Добро.

Изводи

Сред представените метафори, изграждащи езиковия образ на кризата, ясно се очертават две групи: на универсалните политически метафори (военна, театрална, семейна, хазартна и др.) и на метафори, специфични само за българската политическа действителност – метафора на гадаенето, ловуването, пералнята, греха и кинетичната. Втората група е не само дискурсивно обвързана, тя до известна степен е отражение на българската народопсихология и етнокултурна рамка и може да се разглежда като „езиков код за разчитане на българския фенотип“ ( Ilieva 2021, р. 206).

Конкретната политическа ситуация диктува подбора и комбинаториката на метафоричните модели. Богатият репертоар на политическите метафори не е представен цялостно, определени модели липсват или са със слаба употреба. Отсъствието им обаче е точно толкова показателно, колкото и присъствието на другите.

Езиковият образ на кризата, паралелен на този от действителността, е различен. В него се експлицира парадоксалната природа на метафората – да изпълнява евфемизираща роля, казвайки едно вместо друго, и едновременно с това да изрича много повече, да изговаря нюанси, които дословната парафраза не съдържа. Затова истинската картина, колкото и парадоксално да звучи, се съдържа именно в метафоричния образ. Зад политическата мъгла стои липсата на ясна стратегия и политическо визионерство, зад извиването на ръце – враждебно налагане на воля, зад стрелбата по медиите и залагането на мини – желание за унищожение, зад надцакването – надхитряване, зад цирка и комедията – политическа несъстоятелност и несериозност, зад гадаенето – пълна непредвидимост, зад театъра – недоверие и скептицизъм от страна на обществото, зад семейната метафора – убеденост, че обвързаността на двете коалиции е била по-голяма, отколкото се твърди, и отричането ѝ е акт на лицемерие.

Метафоричната картина на кризата всъщност съдържа отговора на въпроса, който толкова много вълнуваше обществото. Тя пресъздава емпиричната конструкция, крепяща взаимоотношенията на политическите партньори, и би могла да предскаже логичната развръзка на събитията. От днешна гледна точка завършеният метафоричен образ категорично показва, че ротацията реално не е имала никакъв шанс да се осъществи.

Благодарности и финансиране

Изследването се извършва в рамките на проект № КП-06-ПН 80/15 на тема Българският език в държавните институции и публичното пространство: кризи на общуването и общуване по време на кризи, финансиран от ФНИ на Министерството на образованието и науката.

БЕЛЕЖКИ

1. Тук и по-нататък в мой превод – ДД.

2. Вж. спецификите на националния политически дискурс: доминантна роля на индивидуалния дискурс; агресивно езиково присъствие в комуникацията; доминантно присъствие на разговорната реч за сметка на официалната; манипулиране на обективността и др. (Andreeva 2024, p. 173) .

3. По имената на P. Crisp, R. Gibbs, A. Cienki, G. Low, G. Steen, L. Cameron, E. Semino, J. Grady, A. Deignan, Z. Kövecses (Steen 2007).

4. Вж. https://labmeta.fhn-shu.com/.

5. К. Ожуг очертава метафората на скараното семейство (Oż–g 2001: 61).

6. Емпиричният материал съдържа множество подобни примери, в които в едно изказване съжителстват метафори от няколко сфери, в случая театрална (сага), семейна (любовна връзка) и медицинска (агония).

7. В диахронното изследване на анимализмите в руския политически дискурс Брусенская и Куликова установяват непосредствена връзка между политическата ситуация и способността за репрезентацията ѝ чрез зоометафори. В първите години след Октомврийската революция те наблюдават разцвет на зооморфните инвективи, но с течение на времето започва да се усеща „смекчаване на нравите“ (Brusenskaya, Кulikova 2022).

8. Ст. Грабиас нарича този процес верижна неосемантизация(Grabias 2019, p.196).

ЛИТЕРАТУРА

АНДРЕЕВА, Ж., 2024. Когнитивни аспекти на метафорите в съвременните български политически речи. Български език, приложение, № 71, с. 167 – 182 Print ISSN: 0005-4283, Online ISSN: 2603-3372 doi: 10.47810/ BL.71.24.PR.11 167.

БОНОВА, С., 2006. Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс. Проглас, кн. 1, с. 33 – 56, ISSN 0861-7902.

БРУСЕНСКАЯ, Л., КУЛИКОВА, Э., 2022. Анималистическая метафора в современном политическом медиадиадискурсе. Вестник Московского университета, сер. 10, Журналистика, № 6, с. 87 – 108.

БУДАЕВ, Э., ЧУДИНОВ, А., 2008. Зарубежная политическая метафорология. Екатеринбург: Урал. гос. пед. ун-т. ISBN 978-5-7186-0389-7.

ДЕЛИЙСКИ, С., 2021. Игра, война или шоу. Три метафори за политиката. Реторика онлайн. ISSN 2738-7860.

ИЛИЕВА, Т., 2021. Оказионализмите в медийния дискурс през периода 2014 – 2020 г. – етнопсихологически и словообразувателни аспекти. Български език, Приложение, 68, с. 205 – 223. doi: 10.47810/BL.68.21.PR.14

ПЕТРИНА, В., 2011. Азартные игры кък источник метафор в русском и французском языках. Вестник Московского университета, сер. 9, Филология, №1.

ЦОНЕВА, Л., 2012. Българската политическа метафора. Велико Търново: ИВИС.

ЧУДИНОВ, А., 2001. Россия в метафорическом зеркале: Когнитивное исследование политической метафоры (1991 – 2000). Екатеринбург: Урал. гос. пед. ун-т. ISBN 5-7186-0277-8

ЧУДИНОВ, А., 2003. Метафорическая мозаика в современной политической коммуникации. Екатеринбург: Урал. гос. пед. ун-т. ISBN 5 -7186 -0127 -5.

ШАБАНОВА, Т., КАЛУГИНА, Ю., 2017. Когнитивная метафора ротационного кризиса в Европа. Преподаватель XXI ВЕК, № 1, с. 393 – 398.

REFERENCES

ANDREEVA, Zh., 2024. Kognitivni aspekti na metaforite v savremennite balgarski politicheski rechi [in Bulgarian]. Balgarski ezik, prilozhenie, № 71, s. 167 – 182 Print ISSN: 0005-4283, Online ISSN: 2603-3372 doi: 10.47810/BL.71.24.PR.11 167.

BONOVA, S., 2006. Balgarski i polski frazeologichni edinits, svarzani s akta na vyarata i s hristiyanskiya etichen kodeks. Proglas, kn. 1, s. 33 – 56, ISSN 0861-7902.

BRUSENSKAYA, L.; KULIKOVA, E., 2022. Animalisticheskaya metafora v sovremennom politicheskom mediadiadiskurse [in Russian].Vestnik Moskovskogo universiteta, ser. 10, Zhurnalistika, № 6., s. 87 – 108.

BUDAYEV, E., CHUDINOV, A., 2008. Zarubezhnaya politicheskaya metaforologiya [in Russian].Yekaterinburg: Ural. gos. ped. un-t. ISBN 9785-7186-0389-7.

CHUDINOV, A., 2001. Rossiya v metaforicheskom zerkale: Kognitivnoye issledovaniye politicheskoy metafory (1991 – 2000) [in Russian]. Yеkaterinburg: Ural. gos. ped. un-t. ISBN 5-7186-0277-8.

CHUDINOV, A., 2003. Metaforicheskaya mozaika v sovremennoy politicheskoy kommunikatsii [in Russian]. Yekaterinburg: Ural. gos. ped. un-t. ISBN 5 -7186 -0127 -5.

DE LANDTSHEER, CH., 1994. The Language of Prosperity and Crisis: ACase Study in Political. Semantics // Politics and the individual, vol. 4, no. 2, pp. 63 – 85.

DE LANDTSHEER, CH., 2015. Media rhetoric plays the market: The logic and power of metaphors behind the financial crises since 2006. Metaphor and the Social World, vol. 5, no. 2, pp. 205 – 222, doi: 10.1075/msw.5.2.02del

DELIYSKI, S., 2021. Igra, voyna ili shou. Tri metafori za politikata.[in Bulgarian]. Retorika onlayn. ISSN 2738-7860.

GRABIAS, S., 2019. Język w zachowaniach społecznych. Lublin: Wydawnictwo UMCS. ISBN: 978-83-227-9122-6.

ILIEVA, T., 2021. Okazionalizmite v mediyniya diskurs prez perioda 2014 – 2020 g. – etnopsihologicheski i slovoobrazuvatelni aspekti. Balgarski ezik, Prilozhenie, 68, s. 205 – 223. doi: 10.47810/BL.68.21.PR.14

KAZIMIERZ, O., 2001. Polszczyzna przełomu XX i XXI wieku. Rzesz–w: Fraza. ISBN: 83-909154-8-0.

KIKLEWICZ, A.; PRUSAK, M., 2006. Pragmatyczne aspekty teorii metafor pojęciowych (przy szczeg–lnym uwzględnieniu metafor politycznych w polskich tekstach prasowych). Respectus Philologicus. vol. 9, no. 14, pp. 20 – 30.

LAKOFF, G., M. JOHNSON., 2003. Metaphors We Live By. Chicago: University of Chicago. ISBN: 0-226-46801-1.

LAKOFF, G., Metaphor and War., 1992. The Metaphor System Used to Justify War in the Gulf. Journal of Cognitive Semiotics, vol. IV, no. 2, pp. 5 – 19. https://www.degruyter.com/ document/doi/10.1515/ cogsem.2012.4.2.5/html

MAVRODIEVA, I., 2020. Metaphors in Bulgarian Political Discourse Since 1989. Advances in Journalism and Communication, no. 8, pp. 17 – 27. ISSN Online: 2328-4935 ISSN Print: 2328-4927. DOI: 10.4236/ajc.2020.82002

MUJAGIĆ, M.; BERBEROVIĆ, S., 2019. The IMMIGRANTS ARE ANIMALS Metaphor as a Deliberate Metaphor in British and BosnianHerzegovinian Media. ExELL, vol. 7, no. 1, pp. 22 – 51. doi: 10.2478/ exell-2020-0005

OSBORN, M., 1967. Archetypal Metaphor in Rhetoric: The Light-Dark Family. Quarterly Journal of Speech. 53, no. 2, pp. 115 – 126. https://doi. org/10.1080/00335636709382823

OSBORN, M.; EHNINGER, D., 1962. Metaphor in Public Address. Speech Monographs.vol. 29, pp. 223 – 234. https://doi. org/10.1080/03637756209375346

PERREZ, J.; REUCHAMPS, M., 2015. Special issue on the political impact of metaphors. Metaphor and the Social World, vol. 5, no. 2, pp. 165 – 176, http://hdl.handle.net/2078.1/176675. doi: 10.1075/ msw.5.2.00int

PETRINA, V., 2011. Azartnyye igry kаk istochnik metafor v russkom i frantsuzskom yazykakh [in Russian]. Vestnik Moskovskogo universiteta, ser. 9, Filologiya, №1.

PRAGGLEJAZ GROUP MIP, 2007. A Method for Identifying Metaphorically Used Words in Discourse. Metaphor and symbol, vol. 22, no. 1, pp. 1 – 39.

SHABANOVA, T., KALUGINA, Yu., 2017. Kognitivnaya metafora rotatsionnogo krizisa v Yеvropa [in Russian]. Prepodavatel’ XXI VEK, № 1, s. 393 – 398.

STEEN, G., 2007. Finding Metaphor in Discourse: Pragglejaz and Beyond. Culture, Language anf Representation, vol. V, pp. 9 – 25, ISSN 1697-7750.

TSONEVA, L., 2012. Balgarskata politicheska metafora [in Bulgarian]. Veliko Tarnovo: IVIS.

THE FAILED ROTATION.

A METAPHORICAL READING OF THE CRISIS

Abstract. The article examines the conceptual metaphors, used during the political crisis of early 2024 related to the upcoming rotation in the Denkov-Gabriel government. On the basis of empirical material, excerped from comments by politicians, political scientists and other experts, two types of metaphorical models are distinguished: a) universal and well-known such as Military metaphor, Gambling metaphor, Nature metaphor, Medical metaphor, etc.; b) models specific both to the “rotation” crisis and the national cultural background, such as Fortune telling, Laundry and Hunting metaphor. It is concluded that the metaphorical picture of the crisis presents the construction of the relationship between political subjects PP-DB and GERB-SDS in a much more realistic way, and the careful metaphorical reading of the events contains the answer to the question whether the rotation will take place at all.

Keywords: conceptual metaphors; political metaphors; crisis; rotation

Dr. Dilyana Dencheva, Assoc. Prof.

ORCID iD: 0000-0003-1969-6020
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

1504 Sofia

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.