Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/1, стр. 98 - 102

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

Мария Панова
E-mail: mariapanova89@abv.bg
Plovdiv University “Paissii Hilendarski”
24 Tsar Asen St.
Plovdiv Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски.

Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

Сборникът „Васил Левски. Из кривините на литературната иконография“ представя док ладите от юбилеен научен форум, посветен на 180-годишнината от рождението на Апостола. Книгата е своеобразна втора част на уникална по рода си инициатива, която стартира на рождената дата на българския национален герой през 2013 г. с международна студентска конференция. И двете прояви, които се провеждат в къщата музей „Васил Левски“ в град Карлово, се реализират благодарение на литературоведи от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Организираният през 2013 г. научен семинар „Текстът Левски – прочити в свой и в чужд контекст“ откри за първи път срещата на студенти българисти от университети във Виена, Фрайбург, Страсбург, Познан, Пловдив и София. Поставени в интригуващата ситуация едновременно на отстранението и своеобразното присвояване/припознаване на мита Левски, участниците в този семинар моделираха представата за единна интеркултурна комуникация. Докладите им, събрани в сборник, носещ заглавието на проекта, изграждат едно по-различно разбиране за сложния комплекс от процеси, превръщащи фигурата на Васил Левски в културогема. Проблематизирането на преводаческия трансфер, вглеждането в художествени и историографски текстове, търсенията на концептуални подобия на мита в сравнителната историческа перспектива, наблюденията върху особени индикатори за културната памет, каквито са монументите, изградени в чест на Апостола, реализират говорене за Левски отвъд утвърденото и специфично българското. Темите, организирани около задачата да се разбере и осмисли централната позиция на Васил Левски в българския национален пантеон, осъществяват друг поглед към пространствата на българската културна памет и същевременно конструират възможности за пораждане на нова памет, а принципите на диалогичността, разбирането и съпреживяването изискват ново знание, нова опитност.

Водеща роля във формирането на тази опитност имат учените и преподавателите, които ръководят възпитаниците на различните европейски университети по пътя към прецизната научна работа. Тъкмо те са тези, които подемат и разгръщат тона на диалога в сборника „Васил Левски. Из кривините на литературната иконография“. Докладите, поместени в него, маркират изследователския интерес на литературоведи, историци и културолози от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Хайделбергския университет и Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“.

Самите имена на авторите са достатъчна провокация към всичко онова, което читателят трябва да очаква от интерпретациите. Издаващи богата ерудиция и разностранни интереси, изследователските текстове деликатно и целенасочено градят необходимото същностно разбиране за фигурата на Васил Левски. Проследяването на пътя към превръщането на българския национален герой в икона всъщност последователно обяснява конструктите на паметта. Сложният и комплексен процес на иконизация се оказва разчетен именно в различните механизми на паметта, в стратегиите както на нейното изграждане, съхраняване и препредаване, така и в устойчивия отказ от помнене или изтласквания в сферата на полузабравата. Така очертаните интерпретационни линии тръгват от образците на лирическия епос и началото на големия наратив за нацията, пресичат употребите на името и образа на Левски в българската и чуждестранната преса от края на XIX и началото на XX век, „сблъскват“ различни дискурси в анализите за формирането на революционната философия на Апостола на българската свобода, преминават през специфичното визуално закодиране на паметта за героя във фотографията и рисунъка на комикса, за да стигнат до най-съвременни литературни издания.

Прочитът на единадесетте текста, поместени в сборника „Васил Левски. Из кривините на литературната иконография“, би следвало да осмисли говоренето за Васил Левски най-вече като ценностно значим диалог. От една страна, този диалог продължава разширяването и преодоляването на границите на конкретно българското, заложени в проекта „Текстът Левски – прочити в свой и чужд контекст“. Включването на образа на Левски в словенски епос за българската героика на Априлското въстание; мистериозно появилото се в британските медии писане за пехотен полк, носещ името на героя; търсенето на идейни паралели между национализма на Джузепе Мацини и революционната философия на Апостола; маниерът във фотографията на един унгарец, запаметил образа на Левски подобно портрета на румънски владетел; моделирането на мита Левски в лириката на бесарабските българи и мястото му в самосъзнанието на подрастващото поколение българи от Молдова са обектите на изследователски вглеждания, които несравнимо разширяват времевите и пространствените кодове в иконографията на Апостола.

От друга страна, принципът на диалогичността рефлектира върху подредбата на докладите в книгата. Интерпретативните подстъпи оформят няколко дискусионни ядра, в същността на които подбраните тези изключително провокативно се засрещат и допълват. Така например, проблематиката на първите два текста засяга литературните стратегии на канонизация и иконизация в проекциите на българския лирически епос. В търсене на отговор на питането кой задава началото на сакралния статут на героя, Людмил Димитров настоява Ботев да бъде припознат като първи стратег. Авторът гради тезата, че Христо Ботев съзнателно и последователно следва Омировата „Илиада“, за да изгради модела на българския пантеон. Погледът върху механизмите на паметта в представеното изследване от Любка Липчева-Пранджева се отправя към една отлагана с повече от век среща диалог между два текста на Вазов и словенеца Антон Ашкерц, които, както се оказва, попадат най-вече в измеренията на несъгласията. Своеобразният спор е в начините, по които моделират паметта за българското и за Апостола. Рапсодията се изправя срещу одата, за да посочи Левски като значима личност, но в практики, които отреждат мястото на мита в изконната езиковост на колективната народна памет.

Преход от високите литературни образци към медийното отразяване осъществяват изследванията на Елена Гетова и Благовест Златанов. Вглеждането в употребите на името на Апостола в българската и британската преса от втората половина на ХIX и началото на XX век ясно показва тенденция към политическо инструментализиране на фигурата на Васил Левски. Но същевременно, докато родното журналистическо говорене от това време гравитира около разразилата се битка между различните социални типове на интелектуалци и поборници, на противоречиви обществени, политически и житейски нагласи, в британските вестници назованото от Благовест Златанов „държавническо иконизиране“ на Левски среща съпротива. Публикациите на Джон Макдоналд изместват държавническата символика, за да представят изключителността на българския национален герой.

Тази изключителност на Апостола сякаш е най-естествено да бъде обмислена през призмата на неговите собствени думи и дела, както и чрез словата на неговите съратници. Формирането и развитието на идеите и възгледите на Левски е обединяващото звено между докладите на Горан Благоев и Тодор Радев, които на пръв поглед поставят в конфликт християнската вяра и радикалния национализъм. Нов и интересен с дълбочината на своите аргументи е разказът за религиозността на Левски, която според Горан Благоев оформя и неговата революционна философия. Сюжетиката на замонашването и размонашването в подобен дискурс чертае именно човешкия образ на смирения и отдаден на отечеството живот. Православните ценности се оказват неизменно вплетени в идеологията на българския революционер. Без да отхвърля тази теза, Тодор Радев добавя нови смисли към анализа на живота и делото на Васил Левски. Историографският поглед цели оттласкването от митичните и социополитическите пластове на времето, за да отдели истинската историческа личност. Това преоткриване проследява прехода от консервативен към революционен национализъм, осъществен благодарение косвеното влияние на Джузепе Мацини върху формирането на идеолога Левски.

Траекторията, която описва конструирането на националната памет, несъмнено преминава и през символиката на различните визуални образи на Апостола. Тази спорадично подхващана изследователска зона коментират текстовете на Григор Григоров и Николай Чернокожев. Първият текст анализира придобилата популярност във времето снимка на Левски в хусарска униформа, проследява съдбата на нейния създател и прави аналогии с други портрети от същия фотограф. А вторият описва употребата на портрета на Васил Левски в първия и единствен епизод на комикс за него. Интригуващият анализ на представената случка извежда портрета като ключ в разбирането на посланията. В този смисъл техниките в изграждането на визуалните представи на нацията за Дякона се оказват не по-малко значими и съдържателни механизми на неговото иконизиране.

Последните три текста от книгата насочват вниманието към съвременни литературни издания. Акцентът пада върху интерпретацията на фигурата на Апостола в лирическите книги у нас от последните десетилетия, откриваме наблюдения върху поезията на бесарабските български автори, както и информация за последните книги за Васил Левски, предназначени за детската и чуждестранната аудитория. И ако проучването на Елена Рацеева за символизациите на образа на Васил Левски в самосъзнанието на бесарабските българи в поезията и резултатите от олимпиада в Тараклия свидетелства за значимото му място на централен идентификационен етнически маркер, то изследването на Гергина Кръстева коментира (не)наличното присъствие на Апостола и делото му като тема в лириката у нас. Проследеното движение на художествените превъплъщения на фигурата на Левски в творбите на „Априлското поколение“ и на поетите на „тихата лирика“ се оказват необходимо припомнени типологични детайли, за да се стигне до картината, която гради особената физиономичност на съвременната ни поезия. Съпроводена с отказ от интерпретации, обвързани с фигурата на Апостола, тя сякаш изтласква паметта за него в маргиналното поле на художествени изяви, а вглеждането в две лирически антологии спомня различните вариации на лирическия език от епохата на социализма. Връщайки се към докладите, коментиращи медийните употреби на името на Апостола, възниква питането дали не можем да говорим за особена симптоматика, в която българското приема паметта за Апостола като самодостатъчна наличност и неведнъж си позволява посредствени употреби, докато в чужд контекст сякаш съвсем безпроблемно се издига статутът му на национална икона.

Важен акцент в текстовете на Елена Рацеева и Дора Чаушева е образованието на подрастващите поколения българи у нас и в чужбина. Личността на учителите, адаптираните детски издания и интерактивните обучения имат изключително значение както за съхраняването на паметта за Апостола на българската свобода, така и за формирането на национална идентичност.

Тъкмо механизмите на съхраняване и предаване на паметта събират в ценностно значим дебат изследователските усилия на литературоведи и историци в сборника „Васил Левски. Из кривините на литературната иконография“. Прочитът на текстовете, включени в него, поражда усещането за нестихващ диалог по неприключващия във времето и пространството път на познанието за Васил Левски и за българското. Така пред авторите и читателската им аудитория остава отворена перспективата за превръщането на подобни инициативи в традиционна част от празниците, организирани в чест на Апостола.

(Lipcheva-Prandzheva, L. & Getova, E. (2018). Vassil Levski.

Iz krivinite na literaturnata ikonografia. Sofia: Az-buki)

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.