Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/5, стр. 463 - 469

МИСИЯТА НА ДОКТОР ИВАН БОГОРОВ

Донка Димитрова

Резюме:

Ключови думи:

Сред изтъкнатите възрожденски дейци от Карлово д-р Иван Андреев Богоев-Богоров заема особено място.

Многообразна и със сложна душевност личност, Иван Богоров е новатор в много области. С разностранната си, дълбоко демократична дейност за духовното издигане на нашия народ, с огромната си любов и преданост към българския език и изключителните си грижи и заслуги за неговото книжовно изграждане д-р Иван Богоров се налага като характерна и ярка личност между най-заслужилите дейци на Българското възраждане.

Макар и лекар по образование, Богоров е посветил най-голямата част от живота и творческите си сили на българския език, на неговото изграждане, развитие и процъфтяване като основен фактор за подем и обособяване на народа ни.

Съществуват безспорни данни, че Богоров още като ученик в Ришельовския лицей в Одеса се е готвил да пише българска граматика. А. Т.-Балан в „Българска литература“1) привежда следните думи от едно писмо на В. Априлов: „Младите ученици... се отвличат от своите занятия, па се залават да поправят граматичните правила и да дирят писателската слава; един от тях се обещава да издаде свои разсъждения за новобългарския език и правила за правопис, а другият готви граматика“. Първият очевидно е Найден Геров, а вторият – несъмнено Иван Богоров. Резултатите от техните „отвличания“ от преките учебни занятия не закъсняват. Минава само една година след излизането на Богоров от лицея, която той прекарва като учител в Стара Загора, и в Букурещ е поставена под печат неговата „първичка“ граматика. Богоров съобщава по-късно в автобиографията си, че е написал граматиката си в Стара Загора: „През една година даскалуване можах да напиша една Българска граматика, та след напускуване Вета Загора тръгнах за Букурещ, дето и дадох та са потисна тя книжка с презиме „Първичка българска граматика“2). За да можем да си обясним написването на граматиката само в течение на една учебна година, при това от толкова млад (23-годишен) автор, трябва да се съгласим, че както съобщава Васил Априлов, Богоров е живял още в руския лицей с въпросите на българската граматика.

Половин век след издаването на „Първичка българска граматика“, до края на живота си (1892 г.) Богоров продължава да публикува различни трудове (книги, брошури, периодични издания), насочени към проблемите на езика. През 1848 г. в Цариград излиза второ издание на „първичката“ му граматика3). През 1879 г. се появява кратка „Словница за изучаване на родния наш език“4) . Същата книга е преиздадена два пъти – през 1880 и 1882 г. Преди Освобождението излизат и големите му лексикографски трудове – „Френско-български речник“5) и „Българо-френски речник“6) . На два пъти Богоров е започвал да издава тълковен речник на българския език7).

Много характерни за дейността на Богоров са неговите периодични издания, посветени на строителството и чистотата на българския книжовен език. През 1869–1872 г. излизат във Виена три книжки – „Упътване за българския език“ (всяка по 16 страници)8), след това – „Книговище за прочитание“ (6 кн. по 32 стр.)9), „Чисто българска наковалня за сладкодумство“ (7 кн. средно по 16 стр.)10), „Бранилник на българския език и за народна облага“ (14 броя)11). Богоров издава и единични листове с критични бележки върху езика на различни български издания, като „Пукнуване зора“ и „Сипнуване зора“12), както и редица брошури с езиково съдържание. И в останалите свои издания – учебници по география, литературни преводи („Чюдосиите на Робенсина Крусо“ – 1849, „Еничерите“ – 1849), пътеписи, вестници, произведения с културен и стопански характер – Богоров винаги се е отнасял с голямо внимание и грижа към строителството на книжовния език, а често е засягал и непосредствено езикови въпроси.

Процесът на формиране на българската нация през Възраждането поставя два основни въпроса с голямо историческо значение – борба за национално обособяване чрез пресичане на влиянието на гръцката образованост в българските градове и борба за правилно изграждане на общонароден писмен (книжовен) език, Богоров е дал своя принос в тези две насоки.

В автобиографията си („Живота ми описан от мене“) Богоров пише, че при завръщането си в България от Одеса, където е ученик в Ришельовския лицей, той минава през Свищов, Търново, Габрово, Изворник (Казанлък), Стара Загора и вредом се мъчел да придумва българите да не се учат вече гръцки, а само български: „По тази причина в последния град ме поканиха да им бъда български училник, което приех на драго сърце, но тук не можах да остана повече от една година, че имах опорник – гръцки училник, който можа тогава да раздели учениците, щото едни да се учат само български, а други само гръцки..., кога от моя страна се искаше сичките ученици да учат български и гръцки“.

Условията на живот, стопанските, обществените и културните нужди на българския народ и подчертаният патриотизъм тласкат нашите възрожденци да се занимават съзнателно със строителството на книжовния ни език, въпреки недостатъчната си теоретическа подготовка. Те пределно ясно са осъзнавали огромното значение на езиковия въпрос в дадения исторически момент. Не е случаен фактът, че Богоров е поставил мото на един от своите речници: „Дор език живее, народ не умира“.

Д-р Иван Богоров има основни заслуги в две съществени насоки в изграждането на нашия книжовен език: от една страна, той допринася значително, след Петър Берон, за поставянето на книжовния език върху съвременна народна основа, а от друга страна, прави много за предпазването на книжовния ни език от чужди влияния, за запазване на народностния му облик. „Първичка българска граматика“ на Богоров от 1844 г., появила се двайсет години след „Рибния буквар“, довежда до най-чист вид народната основа на новия книжовен български език.

Затова, че е на основата на „народния изговор“, тя е наречена от своя автор „първичка“, макар преди нея да има вече издадени граматики от Неофит Рилски, Неофит Бозвели и от Христаки Павлович. Значителна част от просветните и книжовните дейци по това време, настроени консервативно, в духа на черковнославянската традиция, не могат да разберат и да приемат новото в „първичката“ граматика на Богоров. Но Васил Априлов е оценил много високо значението на Богоровата граматика. От началото на своята любословна обществена дейност Богоров разбира проникновено, че е нужно изграждането на един книжовен език за всички българи. Малко по-късно той заявява категорично: „Един и същ писмовен език за синца нас, българите, струва много, той е безценен камък нам“. И той винаги е деен участник в изграждането на книжовния език и енергичен защитник на неговата народност и чистота. Интересен момент от творческата лаборатория на Иван Богоров е неговият краен пуризъм.

Как би могъл да се обясни пуризмът на д-р Иван Богоров и в какви форми се проявява той?

Трябва да се отбележи, че умереният пуризъм е бил присъщ на езика на всички наши възрожденци. Той се е налагал от историческия момент в народния живот и нашето езиково развитие, а границите му – от чувството за езиков реализъм у отделните книжовници. В книжовната дейност на Иван Богоров пуризмът получава по-големи размери поради някои негови лични качества – оригиналност на характера и предразположеност към словотворчество. Към това се прибавя и недостатъчното разбиране на природата и начина на функциониране на книжовния език като специфично явление в живота на народа.

Така, излизайки първоначално от един правилен и добре формиран от самия него принцип – „нам е простено кога пишем или кога говорим да заемаме речи от друг език, ал ониз, които го няма народът“, – с течение на времето Богоров се отклонява от него.

Пуризмът на Богоров се проявява най-подчертано в описваната от самия него „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“ (1878–1879), защото там той, освен че го проявява, го и обосновава подробно, както никъде другаде в своите работи. Според него литературният език на България в тази нова фаза след Освобождението е трябвало да бъде чисто български в смисъл – основан върху „Български народен език“, който се говори по селата и се намира от памтивека в народните песни“. Идеята за това, че българският език е преди всичко езикът, който се говори по българските села, е застъпвал и преди Освобождението. През 1874 г. той пише: „Насякъде по нашенско селяните говорат по чисто български и по-добре изговарят думите, когато гражданите, размесени с разни народности си са изпоразвалили езика и употребяват много речи чужди, Турски, Гръцки и др. т., та нам на Българите бащин език е селскиат народен език, който живее днес.“ Този език Богоров е искал да бъде единственият език на новоосвободена България, на него не само да се говори, но и да се пише, като чиновниците да бъдат задължавани да учат този език, а който не иска да знае народния език, да няма право да яде народен хляб. Езикът, който се оформя у нас след Освобождението, не би могъл да бъде така чист, както е бил преди това, защото в него по силата на историческата необходимост са навлезли всякакви чужди думи, на първо място руски, но успоредно с тях и думи от други езици, особено френски.

Иван Богоров не е бил против това, в българския език да влизат чужди думи. „Ние – казва той – ще заемаме от людски езици някои речи, които ги нямаме, се като ги побългарим, най-малко в краищата им“13). Сам обаче много рядко прибягва към това. Празнотите на българския език той е искал да запълни с нови думи, български, или, както казва, славянски по произход не само по отношение на „краищата“, но и изцяло. Славянският произход е бил нещо важно за Богоров, когато е било въпрос да съчини нова дума или да се въведе някоя съществуваща вече чужда. Така, в „Наковалня“ пише: „ако не направим дума поща, пашапорт, сарай и др. т. български, сиреч славянски, ний ще достигнем да имаме половината от езика ни с людски думи“.

По-интересно е да се забележи: д-р Богоров не е бил по принцип против въвеждането на чужди думи от славянски произход и специално на руски думи, но когато е дошло времето за действителното им въвеждане, той се противопоставя.

Въвеждането на руски думи и особено на отвлечени, абстрактни понятия е нещо, което е било разбирано у нас още преди Освобождението. Схванато е било от Васил Чолаков – автора на „Български народен сборник“. В предговора на този сборник Чолаков употребява ПОПРАВЯМ, ПОЛЕЗНО, ЗАНЯТИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ПРОЧЕЕ, ТОЧКА – думи, заети от руски, но от които нашият език е имал нужда тогава, както има нужда от тях и сега. Богоров не ги одобрявал, защото не били „народни“ – нямало ги нито в песните, нито в гатанките, събрани от Чолаков. След Освобождението, в „Наковалня“, също така отхвърля много руски думи, някои от които са годни за употреба на български и до днес. Между отхвърлените от Богоров руски думи са ПРИЯТЕЛСТВО, ПОСОЛСТВО, ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, ОТЧЕТ, ПРОВЕРКА, ЗРЕЛИЩЕ, РАЗОЧАРОВАНИЕ, ИЗПАРЕНИЕ, ПРОИЗВОЛ, ОБЯТИЯ.

Някои от руските думи, против които се обявява Богоров, са били възприети у нас, макар че заедно с тях се употребявали и други, които Богоров одобрявал. Например МЕНШЕСТВО, вместо която Богоров предлага в „Наковалня“ да се употребява МАЛЦИНСТВО. Усвояването на МАЛЦИНСТВО – от думата има образувано и прилагателно МАЛЦИНСТВЕН – е доказателство за това, че в някои отношения пуристичната дейност на Богоров не само е уместна, но и резултатна.

Новият език, който е почнал да се разпространява у нас след Освобождението, е озадачавал Богоров не само с чуждите си думи, а и с някои по-рядко употребявани тогава форми, които в някои отделни случаи, под руско влияние, са започнали да се използват по-често – например формата на множествено число на думата ЦЕЛ. Богоров е бил решително против въвеждането на тази дума, защото не била славянска, но не тази била единствената причина той да я отхвърли. Тя наистина се употребявала рядко у нас преди Освобождението: няма я ни у Дювернуа, ни у Геров. Обаче интересно е това, че колкото и да е неприемлива за Богоров в единствено число, тя е била още по-неприемлива за него в множествено число. Иван Богоров не признава множествено число и на СТОКА (въпреки че думата се употребява в такава форма: има я у Дювернуа). Според Богоров като множествено число от СТОКА било правилно да се казва на български „всякаква стока“, а СТОКИ било множествено число от съвсем друга дума – пак СТОКА или СТОК „мястото, дето се оттичат две реки“ (обяснение на Богоров; думата е дадена у Геров).

Случаят със СТОКА показва колко едностранчиво е било отношението на Богоров към известни думи. Това, че омонимът на дадена дума се употребява в множествено число, няма защо да бъде пречка за употребяването в множествено число на самата нея. Богоров е искал за известни неща да се употребяват думи, употребяеми у нас, но не и в обикновените им значения. По отношение на такива думи той упражнява буквално казано насилие: тласка ги в нова семантична посока, без това да има достатъчно основание. Така иска за „пергел“ да се използва ЧЕПЕРЕК (мярка за дължина), за „фалшив“ – НЕХЕЛИТ, и т. н., все в името на чистотата на българския език. Забележителен е самият ред, в който Богоров тълкува някои думи в „Наковалня“, например ДЪРЖАВА. За него тази дума означава на първо място „преголяма ширинея земя с нивя, лозя, ливади, гори и други да ги владее един стопанин и прочее и след това „една страна, населена от един народ, който да бъде самовластен“.

Пуризмът на д-р Иван Богоров е бил насочен и против турцизмите в българския език. Той предлага вместо СИНДЖИР да се употребява ВЕРИГА, вместо КАЛАБАЛЪК – НАВАЛИЦА, вместо ОДАЯ – СТАЯ, вместо БОКЛУК – СМЕТ, вместо БУНАР – КЛАДЕНЕЦ, вместо ДЖАМ – ЦЪКЛО (т. е. стъкло), вместо КЮП – ДЕЛВА. Предложения съвсем уместни, защото употребяването на тези и на други турски думи у нас е ставало и става често само по инерция, без те да са по-разпространени от българските думи, които им отговарят.

Едностранчивото отношение на Богоров към чуждите думи в българския език се е обуславяло от решението му да напомня, че „има на света български език“. Богоров е съчинявал думи, които са напълно годни за употреба. Такива са обикновено цитираните думи, когато се говори на тази тема: БЕЛЕЖКА, ЧАКАЛНЯ, ЧАСОВНИК. Някои съчинени от Богоров думи, които не са добили разпространение навремето, са добили разпространение по-късно – съчинени от други хора и предназначени да означават не тия неща, които е искал да означава с тях той, но думи, напълно същите по форма, което показва, че съчиняването е ставало в духа на българския език. Например „калници“, с която Богоров искал да замени „галоши“. Замяната не успяла, но думата „калник“ остава, макар с друго значение.

Езикът на Богоров съдържа винаги съчинени думи, едни от които са сполучливи, а други несполучливи (или не много сполучливи). Думите от по-следния вид се срещат особено често в работите, които той е писал към края на живота си. Но дори и там на места езикът е естественият, основан върху живия говор език, много близък до тоя на П. Р. Славейков например: „кога един народ стои в една затворена околовръст страна и няма никакво зиманедаване с други, нито пък са учили книга, неговия говорни език остава си на един ред, и много пъти се случва, че той като изгуби някои от нещата, забравя и думите им, па ако не знае и писмо всякое негово познаване отива ва дънземе“14).

Недоумението на Богоров пред повечето от новите, навлезли у нас след Освобождението, руски и други чужди думи и реагирането му против тях е характерно за човек, който не може да излезе извън границите на своето време – времето, през което се е оформил, макар и да го е изпреварил в други отношения. Когато Богоров казва няколко години преди Освобождението, че „днес общиат ни език, речи го говорни или писмовни, е „готов“, той не е могъл да знае за промените, които са щели да настъпят скоро в България по отношение на всичко, включително и на езика.

Пуризмът на Богоров е важен момент от културната история на България. Ако крайните му прояви са нещо, което не може да служи за пример, умерените и разумни прояви, които са немалко в неговите езикови търсения, са пример, който твърде много ни задължава и днес.

БЕЛЕЖКИ

1. Балан А. Т. „Българска литература“. Пловдив, 1896 г., с. 171.

2. Богоров Ив. „Животът ми описан от мене“, 1879 г.

3. Богоров Ив. „Първичка българска словница“, Стамбол, 1848 г.

4. Богоров Ив. „Словница за изучаване на родния наш език“, Сария, 1879 г.

5. Богоров Ив. „ Френско-български речник“, Виена, 1869 г., второ издание 1873 г., трето издание 1884 г.

6. Богоров Ив. „Българо-френски речник“, Виена, 1871 г.

7. Богоров Ив. „ Български речник с тълкувания и примери, пръв листак“, 1871 г., 48 стр. (Виена) и „Български речник“, книжка I (А-градство), 1881 г.,с. 64, книжка II (градъ-зиманье), 1882 г., 64 стр., Русе.

8. Богоров Ив. „Упътване за българския език“, (по 16 стр.), 1869–1872 г.

9. Богоров Ив. „Упътване за българския език“, (по 16 стр.), 1869–1872 г.

10. Богоров Ив. „Чистобългарска наковалня за сладкодумство“, (7 книжки, средно по 16 стр.), Пловдив, 1879 г.

11. Богоров Ив. „Бранилник за българския език и език за народна облага“, (14 броя), София, 1880 г.

12. Богоров Ив. „Пукнуване зора“ и „Сипнуване зора“, Русе, 1881 г.

13. Богоров Ив. „ Чистобългарска наковалня за сладкодумство“, Пловдив, 1879 г.

14. Пак там.

Donka Dimitrova, teacher
Vassil Levski School,
4390 Karlovo, Stremsko pole Str. №6
+335 95593
sou_v_levski_karlovo@abv.bg

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.