Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/2, стр. 177 - 191

ДИАЛОГЪТ ГУНДРУМ – ВАЗОВ. ИЗДАТЕЛСКИ (РЕ)КОНСТРУКЦИИ

Резюме:

Ключови думи:

За Иван Вазов сякаш всичко е издирено, написано и публикувано. Сред множеството литературнокритически изследвания, посветени на живота и творчеството му, както и публикациите с документален характер много рядко се споменава за връзката му с неговите преводачи и чуждестранни издатели, към които, смятам, че имаме културен и морален дълг. С част от тях той поддържа или личен контакт, или е в писмена връзка. Сред всички обаче изпъква кореспонденцията между него и хърватина Фран Гундрум-Ориовчанин. Никой друг не е превел толкова Вазови произведения, колкото този хърватски книжовник.

Няколко методологически бележки

За съжаление, моето запознанство с архива на Фран Гундрум е косвено, но ще рискувам да поставя акцент върху преводаческата му практика, регламентирането на отношенията между двамата, дългогодишното им сътрудничество и рецепцията на творчеството на Вазов в Хърватия. Предложената интерпретация на „Преписката“ не претендира да изчерпва отношенията между двамата. Задачата ни е – въз основа личната кореспонденция, публикувана в том 10 на „Известия на Института за литература на БАН“ през 1961 г., между д-р Фран Гундрум и Иван Вазов – да направим опит да реконструираме преводните и издателските стратегии на Фран Гундрум. Макар да допуска непълна и в известна степен субективна интерпретация за аналитичните нужди на тук предложения текст, „Преписката“ се разглежда като един от възможните прочити на взаимоотношенията автор – преводач – издател.

Това е и причината текстът да няма претенциите да е с литературноисторически характер. Издателските архиви, „веществения характер на литературата и материалните следи, оставени от самия писател при акта на сътворяване“1), предлагат различна перспектива „Чрез писмата, дневниците, бележниците и хвърчащите листчета – пише Бенбасат – всички трупани с години в личния архив на писателя се преживява литературата.“ Робърт Дарнтън2) пък отбелязва, че еволюцията на издателя, като отделна фигура в противоположност на майстора книготърговец и печатар, все още се нуждае от систематично изследване. Историците, пише той, едва в последно време започнаха да използват документи на издатели, въпреки че те са най-богати от всички извори за историята на книгите. Тук предложеният текст стъпва върху уникалността на писмото като тип изказ с цел анализ на емпиричния материал в издателски аспект.

Накратко за преписката

Факт е, че Вазов е бил доста нехаен към кореспонденцията си и започва да я запазва след настойчивите молби и упреците на проф. Ив. Д. Шишманов. В писмото до Борис Вазов Шишманов пише по въпроса за създаване на Музей „Иван Вазов“: „Идеята да се преобърне един ден домът на Вазова в музей аз я одобрявам, щом и Вие я възприемате по начало. Одобрявам я, защото е в най-голям интерес на Вазовата памет, в интерес на националното в изпитание, в интерес на книжовната и културната ни история. Аз съм развивал тая идея пред покойния и в нашите срещи (водейки се главно – toute proportion gardee – от примера на Гетевия дом във Ваймар), когато съм се мъчел да го убедя да не унищожава вече нищо от своята преписка и своите ръкописи и да ги пази за един бъден архив. Вазов ме слушаше винаги с внимание, но един ден ми отговори с добродушния си хумор: „Да, но ти ми приказваш за Гете. Аз не съм Гете. Кой ще се интересува някога за моите парцали, които изгарям или изхвърлям в книжния кош, отгдето ти ги вадиш с такова трогателно усърдие, като не преставаш при това да ме ругаеш най-безбожно за минали или сегашни прегрешения към литературната наука и критика? Може би само ти.“3)

Хубаво е, че в личния архив на Фран Гундрум – твърде голям по обем, който се съхранява в Литературния институт в Загреб, заедно с ръкописите на оригинални и преводни трудове, материали от биографично и друго естество съдържа петдесет Вазови писма, няколко портрета с автограф и ръкописите на почти всички разкази и романи на Вазов, които Гундрум е превел на хърватски език. Първоначално те са били подредени и описани от известния българовед в Хърватско Иван Есих, който възнамерявал да обнародва писмата на Вазов. Впоследствие Есих се отказва от намерението да подготви подобна публикация, и писмата на Вазов, пръснати из ръкописите, останали неиздадени.

През март 1959 г. Илия Конев със съдействието на директора на Литературния институт в Загреб преснема всички писма и портрети на Вазов, а заедно с тях и други материали от архива на Гундрум. В съавторство с Величко Вълчев издават „Преписката на Иван Вазов с Фран Гундрум“4). Публикуват всички писма автентично, като в правоъгълни скоби поставят само някои дати, установени от тях по пощенския печат на съответните писма. Факсимилетата на публикуваните писма се съхраняват в архивната сбирка на музея „Иван Вазов“ в София, където са заведени под № 1410-1460. Отпечатани според текстовете в цитираната вече Преписка, писмата са включени в 21. и 22. том от пълно събраните Вазови съчинения под редакцията на Величко Велчев.5)

Значението на Преписката е важно за историографски и културологични проучвания от всякакъв характер, във всяка област на хуманитарното знание, независимо от проявената субективност в оценката на пишещия. Във всеки случай изнесените в нея сведения, макар и недостатъчно пълни, свидетелстват за „неуловени“ факти от творческите връзки на Иван Вазов с д-р Фран Гундрум и ни помагат да осмислим забележителните приноси на Гундрум за рецепцията на българската литература в Хърватия. Дълголетната му преводаческа дейност категорично изгражда модел на диалога на българо-хърватските литературни взаимоотношения. Тук трябва да подчертаем, че това е свидетелство за мисия, която Фран Гундрум си е вменил – да бъде преводач и спомоществовател на българската литература в Хърватия. Как Гундрум реализира тази своя мисия?

Кой е д-р Фран Гундрум-Ориовчанин?

Наясно сме, че сложната личност на Гундрум в никакъв случай не може да бъде изчерпана с общи констатации. Следвайки биографичния принцип6), накратко ще щрихирам различните измерения на личността на широко образования и изключително ерудиран д-р Фран Гундрум-Ориовчанин.

Фран Сречко Гундрум е роден на 9 октомври 1856 г. (в семейство от немски произход) в с. Ориовац. Оттук идва добавеното към фамилията му име „Ориовчанин“, което той цял живот носи с гордост. Поради тежко заболяване от малария (което по-късно го насочва към лекарската професия) му се налага често да сменя климата и съответно да посещава много училища. Учи гимназия в Осиек, Загреб и Пожега, след което от 1875 г. до 1882 г. следва медицина във Виена. Тук Фр. Гундрум се запознава и създава приятелства с български студенти. Важен момент, който в един по-късен етап в живота му ще подпомогне решението му да замине за България, където прекарва пет години. Чисто биографични сведения за него могат да се намерят в книгата на Франьо Хуснец „Д-р Фран Гундрум-Ориовчанин“7). Тук ще акцентираме повече върху енциклопедичните му знания и всеобхватните му интереси.

В сложната и многопосочна биография на Гундрум се преплитат лекарската практика, научните занимания по история и теория на медицината, участието в научни конференции, активната работа в Хърватския лекарски съюз и многобройните дописки за „Лекарски вестник“. Освен лекар Фран Гундрум е бил писател, преводач, автор на много разкази, есета, очерци, критики и рецензии. Усърдно е събирал народни песни, приказки и поговорки от района на Крижевци, проявявал е засилен интерес към историята, археологията и опазването на историческото наследство. Любознателен, упорит и владеещ няколко езика (немски, руски, френски, български и турски), той започнал да превежда чужда литература.

Гундрум развива и изключително активна културна дейност в Крижевци. Той е учредителен член на тамошния клон на Матица Хърватска. Бил е председател на певческото дружество „Камбана“. По-късно активно работил и в основаното през 1900 г. певческо дружество „Калник“. Членувал е в планинарското дружество в Крижевци, а през 1904 г. основава клон на спортното дружество „Сокол“ и става първи негов председател. Бил е член на Дружеството на хърватските литератори и председател на Народната читалня в Крижевци, председател и на филиала на Хърватската народна стража, която организирала тържествени чествания с благотворителна цел.

Известен за своето време медик – теоретик и практик, д-р Фран Гундрум полага основите на социалната медицина и училищното здравеопазване, както и на борбата против алкохола и тютюнопушенето в Хърватия. Книгите и статиите му върху медицинските проблеми издават не само изследователска прецизност, но и защитават морала на учен, открито защитаващ своите позиции. В представената фактология ярко се откроява и уникалността в преводаческия натюрел на Гундрум, което ни дава възможност да подчертаем, че той е притежавал способността да бъде увлекателен дори и когато превеждал сериозни медицински съчинения. На страниците на периодичните издания могат да бъдат намерени редица положителни отзиви и рецензии за преводите на медицинските му съчинения, доказателство, че са предизвиквали голям отзвук сред обществеността.

Д-р Фран Гундрум оставя след себе си огромно научно, художествено и документално наследство. Много от неговите статии и очерци са публикувани в периодиката, но и доста от съчиненията му са останали и до днес в ръкопис. За съжаление, преобладават откъслечни спомени без анализи и оценки.

Един епизод от живота му не може да бъде пропуснат. Той ни предоставя възможност да мислим, че е в основата на възгледа за собствената му мисия е да бъде посредник между достиженията на българската литература и културните практики в Хърватия. Работи пет години като лекар в България (1889 – 1894) и голяма част от статиите му отразяват натрупания личен опит тук със случаи с български пациенти.

Но ако лекарската професия за Гундрум е съдба, то преводаческата му дейност е насочена към значимото и важното за българската литературна история и култура, а българската тема за него е обич и преклонение. В Архива на Националната и университетска библиотека в Загреб се съхранява автобиографичният му ръкопис, в който Гундрум споделя:

„Силно обичам българския народ и от сърце се радвам на неговите сияйни победи! ... А България считам за втора своя родина!“.

През 90-те години на ХIX в. д-р Фран Гундрум-Ориовчанин се заема с преводаческа и издателска дейност. Естествено и непринудено той става първият преводач на Вазовото творчество в Хърватия. Бихме могли да твърдим, че благодарение на Гундрум включването на Вазовия роман в хърватския културен контекст не закъснява. Посредством преводаческите усилия на Гундрум и устойчивия му интерес към Вазовото творчество се натрупва значителен по обем корпус от преводи на българския автор.

Започва с белетристиката на Вазов. Представя го със статии и преводи, венец на които е преводът и отпечатването на „Под игото“ през 1898 г. Несъмнено, превеждайки и популяризирайки сред хърватите българската литература, Гундрум дава израз на голямата си любов към България. Никой не е превел толкова Вазови произведения, колкото хърватският книжовник. Освен „Под игото“, разказите „Травиата“, „Иде ли?“, „Хаджи Ахил“ и др., публикувани в списанията “Vijenac”, “Preporod” и др., Гундрум е превел и други Вазови произведения, някои останали в ръкопис. В архива на Гундрум в Загреб се пазят в ръкопис следните преведени от него творби на Иван Вазов: романите и повестите „Светослав Тертер“, „Митрофан и Дормидолски“, пиесите: „Борислав“, „Руска“, „Вестникар ли?“. Разказите: „Една българка“, „Бурната нощ“, „Из кривините“, „Дядо Йоцо гледа“, „Среща“, „Коледен дар“, „Ново преселение“, „Бикоглав“, „Траур“.

В Музей „Иван Вазов“ има библиографски данни за следните Вазови разкази, преведени на хърватски от Гундрум: „Хаджи Ахил“ (“Preporod”, I, бр. 10, 11 и 12, 1898); „Иде ли?| (“Preporod”, I, бр. 5, 1898); „В Пирин“ (“Preporod”, II, бр. 1, 1894); „Слугиня“ (“Vijenac”, XXX, бр. 30, 1898); „Единствен изход“ (“Vijenac”, XXX, бр, 28, 1898); „Паметник“ (“Vijenac”, XXX, бр. 24, 1898).

Освен че превежда голяма част от произведенията на Иван Вазов, той също така превежда и произведения на Алеко Константинов, Петко Тодоров, Илия Миларов, Евгения Марс. Голяма част от тези преводи са публикувани, а ръкописите се съхраняват в Архива на Националната и университетска библиотека в Загреб.

Изнесените биографични данни ни задължават да направим един бегъл житейски паралел между двамата. Вазов е фактор в процесите на утвърждаване на национално самосъзнание и самочувствие. Запознати сме с многостранната му и интензивна културна дейност – организатор на културни дружества, основател и редактор на периодични издания, радетел за основаването на български професионален театър, за обогатяването на книжовния ни език, за утвърждаването в литературата ни на художествени критерии (само ще споменем основаването на литературното сп. „Зора“ и по-късно опитите му да превърне „Денница“ в център на литературния живот в България).

Гундрум и изключителните права за превод

В диалога Вазов – Гундрум неизбежно се откроява ангажиментът на Гундрум с последователното представяне на Вазовото творчество в хърватската среда. Тук само ще вметнем, че първият преводач на Вазов на хърватски е Аугуст Шеноа с превода „Бугарска майка. По бугарске песме Ивана Вазова“ (стихотворението „Жалби“), публикувано в бр. 25 на сп. „Виенац“ от 21 юни от 1877 г. Преводачът е посочен в съдържанието на броя. Първата оценка, дадена на Вазов в чужбина, също е хърватска. В бр. 24 от 16 юни 1877 г., отново в сп. „Виенац“, се подчертава, че стихосбирката „Тъгите на България“ е една от редките български книги, попаднали в ръцете на хърватския читател. Бележката не е подписана, но по стила и изказаните преценки може да се предположи, че е на Аугуст Шеноа. Освен във „Виенац“ Вазови произведения излизат и в други водещи хърватски вестници и списания: „Просвета“, „Обзор“, „Народен вестник“ и др. След Шеноа и Харамбашич в Хърватия се превеждат много малко Вазови стихотворения. Той вече е познат на хърватските читатели, когато през 90-те години д-р Фран Гундрум-Ориовчанин се заема с превода и издаването на белетристиката на му.

Работата с публикувания набор от текстове разкрива не просто модел за литературно общуване, но ни позволява да проследим какви са предпочитанията на Гундрум за превод и издаване, както и какви подходи за работа избира на база натрупания опит, когато започва усилено да представя Вазовото творчество в Хърватия.

Историята, която следва да анализираме, е малко позната. Започва с писмо от 14 септември 1895 г., запазено в архива на Гундрум.:

София, 14 септември 1895.

Многоуважаемий г. Гундрум,

Чест имам да Ви уведомя, че приех любезното Ви писмо.

Благодаря Ви най-сърдечно за добрите чувства и много лестните думи, които ми изказвате. Бързам да Ви явя, че на драго сърце Ви давам съгласието си за превеждането на хърватски на романа ми „Под игото“, както и изключителното право на публикуването му на същия язик.

Приемете, моля, уверение в моето дълбоко уважение, както и изражението на моята симпатия и братска любов към родний хърватски народ.

И. Вазов

Р. S. Прилагам тук фотографич[еския] си портрет от тая година.

Същий

Цитираният, нарочно в пълен вид, документ е важен с редица свои елементи, които четем като своеобразен договор за авторски права. Целта на това писмо е да регламентира отношенията между двете договарящи се страни. В случая за нас е по-интересна преди всичко субективната истина за това твърдение – обстоятелството, че и двамата са запознати с новите тенденции и процесите на промени в книгоиздаването. В чисто исторически аспект ще споменем Бернската конвенция от 1886 г. – първия международен законодателен акт в сферата на авторското право, който закриля преводите на литературните произведения. Тази посока на анализа се разгръща като възможна и от факта, че Вазов – утвърден и модерен автор – е първият професионален писател в България. Не само в смисъл, че се издържа с литературен труд (явление, което още дълги години в България няма да бъде възможно), но и в смисъл, че пръв превръща литературата в свое призвание.8) При разглеждането на проблема трябва да вземем предвид, че той вече е автор, превеждан извън пределите на страната си, разбрал, много преди другите български писатели, че европейското пътуване на текстовете може да бъде решаващо за българското им битие, че определението „български писател“ придобива изключителна стойност само в съпоставка с чуждите творци. Затова той бърза на драго сърце да даде съгласието си, а отговорът му има статут на документ (с наличието на обръщение, дата, подпис). Употребеният от него перформативен глагол „съгласявам се“ ще интерпретираме като прехвърляне правото на превод на Гундрум, което става изрично и писмено, за конкретно негово произведение: „на драго сърце Ви давам съгласието си за превеждането на хърватски на романа ми „Под игото“. Цялото писмо свидетелства категорично, че идеята за интелектуална собственост не е била чужда и на двамата. Като преводач, Гундрум държи произведението да бъде използвано със знанието и съгласието на автора. Какво следва оттук?

В цялата последваща кореспонденция между двамата (разбира се, с няколко уговорки) откриваме предварителен замисъл, структурно-съдържателни ядра и цялостна концепция за отпечатването на преводното издание на „Под игото“. Хърватският превод излиза през 1898 г. „в разкошна издателска подвързия“ при следния наслов: Ivan Vazov. Pod jarmom. Roman iz bugarskog života u oči oslobođenja ispod turskog jarma godine 1876. Dozvolom piščevom iz bugarskoga preveo Dr Fran Gundrum. Sa slikom i životopisora pisca. Križevci, 1898. Разбира се, не се превръща в литературно събитие. В началото на хърватския превод Гундрум публикува обширен увод и посвещение. Тук той говори за големия интерес, с който романът бил посрещнат в Европа, споменава положителния отзив на английския литературен критик Едмън Гос, а също и отзивите на списанията “The Academy”, “The Rewiew of Rewiew”, “United Ireland”, “Atheneum”. Този “Predgovor” всъщност е студия за Вазов, но и личен текст, в който Гундрум изказва благодарност на Вазов, че му позволил да преведе романа на хърватски език. В края на предговора Гундрум дава кратък животопис (стр. IX – XVI), взет от сборника „Юбилеят на Иван Вазов“.9) Същия този предговор-студия през 1899 г. публикува във „Венец“ (брой 6, 8 и 9).

В края Гундрум превежда и поставя няколко реда от по-горе цитираното писмо, снимка от 1895 г. с автограф на поета и също така цялото Вазово писмо от 16. XI. 1897 г., предназначено за хърватските читатели:

Многоуважаемий г-н Докторе,

С истинско задоволство Ви разреших превождането на хърватски романа ми „Под Игото“. Мисълта да го вида и на вашия братски язик ме особенно радва и лъсти. Близки по язик, по кръв, по душа, ние, българи и хървати, по-лесно и по-дълбоко от всеки други се разбираме, по сме способни да си преживяваме и прочувствуваме взаимните национални ламтежи, тъги и минало. Жива страница на българското недавно, „Под игото“ доверчиво иде да търси днес благосклонното снизхождение на хърватския читател. Ще ли го намери? Вашето мъчно и честно предприятие, г-н докторе, ще има във всеки случай тая заслуга, че ще е притурило още едно благородно усилие за по-тясното сближаване чрез духовното общение на двата наши млади, пъргави славянски народа, които тъй инстинктивно и тъй силно се вече обичат и върват с упование към бъдъщето, жедни за наука, прогрес и широк размах на силите си.

София, 16 ноември 1897.

С дълбока почит

И. Вазов

Чрез публикуваните източници установяваме редица важни подробности, характеризиращи преводаческата практика на Гундрум, и стигаме до съществен извод – високи критерии за качествен превод. Поводът за написването на голяма част от писмата са въпроси, които са интересували Гундрум във връзка с произведенията, които превеждал в момента или възнамерявал да превежда – долавя се специфичен аспект, свързан с взискателност и строго следвани принципи, което дава основание да обобщим, че като преводач Гундрум се съобразява със спецификата на художествената творба, с лексиката и синтаксиса, както и стремеж да постигне аналогично на изходния текст естетическо въздействие.

Драгий г. Докторе, получих Ви отворените писма и Ви отговарям. Булгария е въсточен инструмент, един вид китара, мандолина. За новата ружа нищо не ми е известно. Ща питам. [...]

В подкрепа на това твърдение ще да привлечем заключението на Найда Иванова, която в статията си „Под игото“ и хърватският превод на Фран Гундрум (хърватска езикова интерпретация на типовете комуникативни ситуации през Българското възраждане)“10) прави изключително интересен паралел с двата текста и обобщава, че преводът на „Под игото“, направен от Фр. Гундрум, е коректен и проникновен прочит, който потвърждава думите на Ив. Вазов в предговора към хърватското издание: „srodni ро jeziku, ро кrvi, ро čuvstvima, mi Bugari i Hrvati lakše i bolje se razumijemo, nego drugi, sposobniji smo da prosudimo i pročuvstvujemo uzajamne narodne težnje, tuge i prošlost“.

В крайна сметка, в резултат на целенасочената и упорита работа се появява успешен издателски продукт, който носи удовлетворение и на двамата. Ето защо си позволяваме и обобщението, че чрез преводните права, превода, финансирането и издаването на „Под игото“ Гундрум заявява ангажимент и отговорно отношение към автора. Изхождайки от горната констатация, имаме достатъчно основания да твърдим, че разработил и изпълнил прецизно първия съвместен издателски проект, Гундрум предприема необходимите практически стъпки, за да осигури дълготрайни отношения с Вазов. Амбициозна задача, която не се изчерпва с издаването на една конкретна книга, а е свързана с постоянен професионален интерес. Целият комплекс от дейности, които Гундрум извършва, предполага дългогодишно сътрудничество и изисква регламентиране на отношенията между двамата. Със съзнанието за сложността на литературните процеси, в писмата той разгръща схващанията си във връзка с рецепцията на творчеството на Вазов в Хърватия, демонстрира ангажимент и желание за съвместно сътрудничество и предлага конкретен план, който се опитва да защити. Детайлното проследяване на издателските предпочитания на Фран Гундрум показва, че се стреми към притежаването на преводните права над Вазовото творчество:

„С най-голямо удоволствие прочетох „Казаларската царица“. Много е хубав. Задивителен роман! Който го чита, чита го с радост и веселие! Аз ви честитам. И честитам на България, която има един Иван Вазов. И без да от Вас искам позволение, зафанах да го превеждам и онзи ден вече свърших първата част от романа Ви. Извинете, че го правя тъй и без ваше позволение! Зная, че ще се съгласите от драго сърце, за да се наслаждават и хърватите с четенето на „Казаларска царица“, което е едно от най-хубавите съчинения в днешната литература въобще. Мисля, че превода ще бъде печатан във „Vijenac”, а ако не там, тогава ще го издам в посебна книга.“.

В отговор Вазов дава съгласието си за превод на „Казаларската царица“.

София, 23 октомври 1903.

Любезни г. докторе,

Получих последното Ви писмо. На предишните Ваши мисля, че отговарях с пощенски карти. А ако не съм отговорил на сичките, моля простете: аз не бях здрав твърде, за да бъда коректен.

„Казаларската царица“, за доброто мнение, за което Ви сърдечно благодаря, има тука небивал успех11): тя биде срещната горещо и от критиката, и от публиката. Трите хиляди екземпляра, излезли в началото на август, са вече на изчерпване и ще има ново издание. Разрешавам Ви с удоволствие превода й на хърватски и издаването й. Пращам Ви тука исканата моя фотография.

[...] От Вуковар г. Иван Кршич ми явява, че ще преведе на хърватски В е с т н и к а р л и ? и В и д е н о и чуто. Той ми споменува и за Вашите преводи.

К а з а л а р с к а т а ц а р и ц а скоро ще излезе в чешки превод 12), а сега се превожда и на английски.13)

С най-сърдечен поздрав

Ваш предан

И. В а з о в

Фактите ни задължават да бъдем по-внимателни. Като преводач и издател, Гундрум подчертано не просто очаква, а изисква ангажимент от Вазов. В писмото си от 8. XI. 1903 г., като съобщава на Вазов, че вече е превел XXXII глава от „Казаларската царица“ и работел от сутрин до вечер, защото много му харесвал романът. В това писмо Гундрум моли Вазов да не разрешава на Иван Кршич да превежда негови творби, защото Гундрум бил превел почти всичко. На което Вазов отговоря:

София, 29 окт. 1903.

Любезний г. докторе, писах днес на г. Кршича. Казах му, че може, ако желае, да превожда из Пъстър свят, понеже Вие не ми пишете специално да сте го превождали.

Ше гледам да Ви проводя няколко реда за предговор на „Казаларската царица“. Под игото е преведено на английски, френски, руски, полски, чески, хърватски, холандски, шведски, арменски, грузински, а част от него на останалите европейски язици. Преводачите ш,е ви съобщя по-после..

Ваш И. Вазов

Цитираните писма съдържат в себе си концепта за авторскоправни отношения, които книгоиздаването поражда. За целите на анализа ще вметнем, че в следосвобожденската епоха масовата практика е било нерегламентираното издаване, т.е. превод и публикуване без разрешение от автора на чуждоезична литература, защото все още липсва съзнание за право на собственост върху текста от страна на автора. Не можем да изключим вероятността, че тези писма на практика са част от преводаческите стратегии на Гундрум, натоварени с функцията на договор, и регламентират отношенията между двамата. Важно за настоящия анализ, който доказва подчертано професионално отношение към преводите на Вазов, откриваме в следващото писмо. То също носи спецификата на документиращата конкретните отношения епистоларна връзка, като отразява волята и мнението на автора му, а автентичността и документалността на конкретното лично писмо го определят като „културен документ от първа величина“:

Уважаемий г-н д-р Гундрум,

Извинете, че по причина на многото ми занятия не успях още да отговоря на любезните Ви писма.

Разрешавам ви с удоволствие превождането моите книжовни трудове на хърватски язик, също и последният – романа „Светослав Тертер“.

Това право оставям само за Вас.

С най-сърдечни поздравления

Ваш предан

И. Вазов

София, 3 май 1907 г.

В това писмо авторът отстъпва изключителното право за превода на произведенията си на хърватски език. С това цитираните писма надхвърлят жанра си и се превръщат в ценен източник за историята на книгата. Знаем, че „до появата на авторското право издателският договор е съществувал като ненаименовано съглашение, включващо в себе си елементи от договора за продажба, изработка, поръчка“.14) Очевидно е, че Гундрум поема ангажимента по преводите и издаването само и единствено при писмено потвърждение от автора. Като носител на изключителното право за превод над Вазовите „книжовни трудове на хърватски язик“, Гундрум официално вече представлява Вазовото творчество в рамките на Хърватия. Той придобива легитимация и обществено признание.

Вместо заключение

Знаем, че профилирането на длъжностите в книгоиздаването започва по-степенно, затова не е изненада, че съотнесени към историческия период, те биват изпълнявани от едно лице. Гундрум следи с внимание и интерес развитието и успехите на Вазов. За него той е автор „на световно ниво“. Вече стана дума, че с нетърпение очаква да получи по-скоро новоизлязла негова книга, за да я поднесе в свой превод на хърватските читатели, затова и в доста от писмата си той известява Вазов за своите планове за превод на различни негови произведения. И тъкмо това позволява тук да се открои забележителният принос на Гундрум за рецепцията на Вазовото творчество в Хърватия. В многообразието от Вазови текстове, като преводач, оценката и изборът на Гундрум са от решаващо значение. Персоналността на тези избори е съществена особеност – той поема отговорността да приближи българското литературно творчество до хърватската читателска публика. В своето изследване върху преводния рецепционен модел на южнославянските литератури в България15) В. Седефчева разграничава два вида преводачи. Първите са посланици на чуждата литература, представяйки нейните най-важни имена, канонични автори, които превеждат не само словото, но и ценностите на чуждата литература. Вторият тип са преводачите, които знаят, че с акта на осъществяването си преводът вече става литературен факт. Гундрум умело съчетава двата типа преводачи у себе си. Той е посланик на българската литература в Хърватия, който с функцията си на преводач участва в канонизацията на Вазов.

Драгий и уважаемий г-н докторе,

Получих вчера писмото Ви. С удоволствие виждам, че Вие продължавате да превеждате мои неща. Аз Ви благодаря за това внимание. Наскоро се надявам да мога да Ви изпратя една нова моя книга, която ще бъде турена под печат. [...].

Стискам Ви сърдечно ръката.

Ваш предан И. Вазов

Интересът към Вазовото творчество не е случаен. Изборът при Гундрум е плод на критерий – сам избира произведенията, които превежда. Сам осигурява издаването на преводите – за него не съществуват пречки. Именно по този път съумява да стигне до ангажимент и удовлетвореност от сътрудничеството с Вазов. Друга възможна причина за превод и издаване на Вазовото творчество на хърватски, освен личната удовлетвореност, е и кауза, свързана както с популяризирането на българската, така и с обогатяването на хърватската култура. Това, от своя страна, води до констатацията, че е целенасочена преводаческа и издателска политика. Натрупал богат професионален опит, запознат с процесите, които протичат по книгоиздателската верига, той търси удачни механизми за издаване на Вазовите произведения в Хърватия. Естествено и непринудено той става първият популяризатор на Вазовото творчество в Хърватия. Издателският бизнес и терминология обаче припознават в популяризатора функцията на „литературния агент“. Така смело можем да заявим, че д-р Фран Гундрум е Вазовият „литературен агент“ в Хърватия – посредникът, придобил изключителното право за превод не на дадено литературнохудожествено произведение, а над всички Вазови „книжовни трудове на хърватски язик“. Тук бих искала да направя едно уточнение – това е спонтанна роля, която Гундрум приема в тясното си сътрудничество с Вазов. Гундрум оставя знак за незаменимо присъствие и безспорен принос за взаимното опознаване и сближаване на българи и хървати, защото неговите преводи подпомагат за разполагането на българската литература в славянски литературен контекст.

БЕЛЕЖКИ

1. Benbasat, 2010 : 184 – 193.

2. Darntan, 2001 : 55.

3. Vazov, 1949 : 258.

4. Valchev, V., Il. Konev 1961 : 185 – 220.

5. Vazov, 1979 : 438.

6. Husinets, 2006 : 338 с.

7. Husinets, 2006 : 338 с.

8. Цит. по Tsaneva, 2012 :

9. Yubileyat na Ivana Vazov, 1895 : 184.

10. Ivanova, 2003 : 222 – 243.

11. Борис Вазов отбелязва, че романът „Казаларската царица“ бил издаден в 6000 тираж. Възможно е след издадените в началото на август 1903 г. 3000 екз. да са издадени със същия набор още 3000 екз.

12. Чешкият превод на „Казаларската царица“ е направен от Вл. Шак и излиза през 1903 г.

13. He е известно романът „Казаларската царица“ да е публикуван на английски език.

14. Andreev, A. (2011).

15. Sedefcheva, 2016: 350 – 351.

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, А. (2011) Издателски договор. Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ (Изобретателско, авторско и патентно право). [достъпен онлайн на 14.10.2020] http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/viewer/eng/f45adda2-5795-48eb8883-a1bf933145d7?tk=9FrdoleVSOuIg6G_kzFF1wAAAABfht8D. Maw-mRl76P67gbWMo9-bwQ&citation_url=/xmlui/handle/nls/29971

Бенбасат, А. (2010) Литературата като вещ. – В: Печатни пространства и бели полета. – Велико Търново: Слово, с. 184 –193.

Вазов, И. (1949). Сборник от спомени, материали и документи. Под ред. на Николай Лилиев. София: БАН, с. 258.

Вазов, И. (1979). Писма 1909 – 1921. Под ред. на Величко Вълчев. Т. 21. София: Български писател, с. 438.

Вълчев, В., Ил. Конев. (1961). Преписката на Иван Вазов с Фран Гундрум. – Известия на Института за литература: т. 10. София: БАН, с. 185 – 220.

Дарнтън, Р. (2001). Какво е историята на книгите? – В: История на книгата. Книгата в историята. София, с. 55.

Иванова, Н. (2003). „Под игото“ и хърватският превод на Фран Гундрум (хърватска езикова интерпретация на типовете комуникативни ситуации през Българското възраждане). – Българи и хървати през вековете. Т. 2. София: ИК Гутенберг, с. 222 – 243.

Седефчева, В. (2016). Преводен рецепционен модел на южнославянските литератури в България. – Проглас, 2016, № 2, с. 350 – 351.

Хусинец, Ф. (2006). Д-р Фран Гундрум-Ориовчанин. София: Проф. Марин Дринов, с. 338.

Цанева, М. (2012). Иван Вазов: Изследвания и прочити. София: Св. Климент Охридски.

Юбилеят на Ивана Вазов (1895). Тържествено празнуване 25-ата годишнина от книжовната деятелност на И. Вазов на 24 септември 1895 година в София. София: Т. Ф. Чипев.

REFERENCES

Andreev, A. (2011). Izdatelski dogovor. Avtoreferat na disertatsia za prisazhdane na obrazovatelna i nauchna stepen „doktor” (Izobretatelsko, avtorsko i patentno pravo). Sofia.

Benbasat, A. (2010). Literaturata kato vesht. – V: Pechatni prostranstva i beli poleta. – Veliko Tarnovo: Slovo, s. 184 – 193.

Vazov, I. (1949). Sbornik ot spomeni, materiali i dokumenti. Pod red. na Nikolay Liliev. Sofia: BAN, s. 258.

Vazov, I. (1979). Pisma 1909 - 192. Pod red. na Velichko Valchev. T. 21. Sofia: Balgarski pisatel, s .438.

Valchev, V., Il. Konev. (1961) Prepiskata na Ivan Vazov s Fran Gundrum. – Izvestia na Instituta za literatura: t. 10. Sofia: BAN, s. 185 – 220.

Darntan, R. (2001). Kakvo e istoriyata na knigite? – V: Istoria na knigata. Knigata v istoriyata. Sofia, s. 55.

Ivanova, N. (203) „Pod igoto” i harvatskiyat prevod na Fran Gundrum (harvatska ezikova interpretatsia na tipovete komunikativni situatsii prez Balgarskoto vazrazhdane). – Balgari i harvati prez vekovete. T. 2. Sofia: IK Gutenberg, s. 222 – 243.

Sedefcheva, V. (2016) Prevoden retseptsionen model na yuzhnoslavyanskite literaturi v Bulgaria. – Proglas, 2016, № 2, s. 350 – 351.

Husinets, F. (2006). D-r Fran Gundrum-Oriovchanin. Sofia: Prof. Marin Drinov, s. 338.

Tsaneva, M (2012). Ivan Vazov : Izsledvania i prochiti. – Sofia : Sv. Kliment Ohridski.

Yubileyat na Ivana Vazov (1895). Tarzhestveno praznuvane 25-ata godishnina ot knizhovnata deyatelnost na I. Vazov na 24 septemvri 1895 godina v Sofia. Sofia: T. F. Chipev.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.