Български език и литература

2014/3, стр. 301 - 307

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

Интервюто взе: Мая Падешка

Резюме:

Ключови думи:

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе конференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“.

Конференцията се организира съвместно от Министерството на образованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в Австрия, Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ и Българоавстрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена.

Специално за читателите на списание „Български език и литература“ предлагаме интервю с д-р Ирина Владикова – заместникпредседател на АБУЧ, директор на българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена, Австрия, член на редакционната колегия на научното списание „Български език и литература, НИОН „Аз Буки“.

Г-жо Владикова, към какви проблеми насочвате вниманието на обществеността чрез наслова на тазгодишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ)?

Конференцията „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“, която ще се проведе от 25 до 27 април 2014 година във Виена, Австрия, има за цел да дискутира образователната политика за българите в чужбина и перспективите за развитие, както и актуални въпроси, посветени на изучаването на българския език в чужбина и на различни аспекти, свързани с динамиката в преподаването, разпространението и функционирането му като майчин и чужд език в интеркултурна среда.

Обучението по български език в чужбина няма алтернатива, тъй като без него няма завръщащи се в България, няма българи. То реализира защитата на езиковите права и образователните потребности на децата, озовали се в чужбина. Конференцията се явява естествено продължение на активната работа на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) през последните няколко години и на българските държавните институции в търсене на пътища за по-пълното обхващане на българските деца от всички краища на света в образователния процес по роден език като главно условие за противодействие на бързите асимилационни процеси в чужбина.

Основният акцент на конференцията ще бъде свързан с подобряването на условията за осъществяване на образователно-възпитателни дейности в българските училища зад граница. Някои от основните проблеми, които ще се дискутират, ще засегнат въпросите, свързани със:

– новите методики в преподаването на български език в чуждоезикова среда;

– предизвикателствата и успешните практики в различните образователни системи;

– създаването на адаптирани програми, учебници и учебни помагала за училищата в чужбина;

– сертифицирането на българския език като чужд език;

– въвеждането на електронно обучение по български език, история и география на България за училищата в чужбина;

– създаването на възможност в българските училища в чужбина да се държат матури по български език;

– както и въпросът за включването на българския език като матуритетен предмет в чуждите образователни програми на страните от Европейския съюз и САЩ.

Голяма част от времето на конференцията ще бъде отделено и за обмяна на добри практики в обучението по български език, история и география на България в нашите училища.

В конференцията ще участват ръководители и преподаватели от българските училища зад граница, представители на държавни институции, неправителствени организации, академични центрове от България и чужбина и журналисти.

Всяка година АБУЧ провежда своя годишна конференция. До каква степен според Вас дискусиите, споделеният опит, решенията, които вземате, повлияват върху ефективността на учебния процес в училищата, членове на Асоциацията?

АБУЧ може да е един много добър пример за безкористна дейност „на ползу роду“. Десетилетия българските правителства загърбваха необходимостта от грижа за запазване на националната идентичност на българите в чужбина. В това време българите в различните общности по света се самоорганизираха на възрожденски принцип и сами изградиха образователна инфраструктура от училища в цял свят. През 2007 година се създаде Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), която принуди държавата да обърне внимание и да поеме грижа над вече работещите от години училища по света.

За това решаваща роля определено изиграха конференциите, организирани от АБУЧ:

16.07.2008 г., Първа конференция на АБУЧ на тема „Българските училища в чужбина и новата държавна политика за българите зад граница“;

30.07.2009 г., Втора конференция на АБУЧ на тема „Роден език и култура зад граница“;

29.07.2010 г., Трета конференция на АБУЧ на тема „Българските училища зад граница“;

През учебната 2010 – 2011 година срещите ни излязоха извън границите на България:

20.11.2010 г. в Мадрид, Испания – Конференция на българските училища в Испания;

05.02.2011 г. в Дъблин – Първи семинар на българските училища в Република Ирландия и Северна Ирландия на тема „Българските училища в чужбина – проблеми и перспективи за развитие“;

09.03.2011 г. в Лондон – Среща на деветте български училища в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и училищата от Република Ирландия;

30.04.2011 г. в Чикаго – Форум на българските училища и подкрепящите ги организации в САЩ на тема „Ролята на българските общности в САЩ за запазване на българския език и националното съзнание“;

28.07.2011г., София – Кръгла маса на тема „Образователната политика за българските училища зад граница“.

В продължение на 4 години АБУЧ се стремеше към това, което днес ни дава основание да определяме форума в Чикаго за най-големия ни успех – излизането на Постановление № 334 на Министерския съвет на Република България от 08.12.2011 г., което изцяло е посветено на българските училища в чужбина. Постановлението е признание от страна на държавата както на огромния дългогодишен труд на българските учители зад граница, така и на многодишните усилия на АБУЧ. Този документ и последвалите го допълнения ни позволиха в периода 2012 – 2014 г. да фокусираме усилията си към включването на българските училища извън България в новия Закон за обществено образование, което, от своя страна, стимулира процеса на обхващане на все повече ученици и повишаване на качеството на обучение в образователните звена извън пределите на България.

Следващите конференции тематично насочиха вниманието към проблемите, свързани със спецификата на обучението по български език, история и култура в чуждоезикова среда, интерактивното обучение, ограмотяването в детска възраст, електронното обучение по български език и много други:

26.07.2012 г., София – Конференция с презентация на образователни продукти за целите на училищата зад граница;

26 – 27.10.2012 г., Будапеща – Семинар на тема „Обучението по български език в чуждоезикова среда – съвременни методи и високи технологии“;

19.04.2013 г., Мадрид – втора среща семинар на тема „Българското училище в Испания. Специфика, постижения, предизвикателства“;

24 – 26.07.2013 г., София – Образователен семинар за администратори и преподаватели от българските училища в чужбина.

В малкото отпускарски дни през лятото, в тези ден-два, отделени за конференция или семинар, има и една особена тръпка за членовете на Асоциацията на българските училища в чужбина, които знаят, че лятото е и за да се видим всички наедно и да сберем Света в България. Това, разбира се, е метафора, но е и факт, че цялото ни учителско войнство именно в тези наши летни срещи има възможност да сподели грижите си, да отчете успехите си, да потърси решение на сложните проблеми, пред които е изправен всеки от нас – преподавателите в българските училища в чужбина. Защото проблемите ни са много.

– Необходима е нова концепция за обучението по български език в чужбина, теоретично обоснована, съобразена със социокултурните условия и полагаща цели, стандарти, критерии и методики.

– Необходимо е да се осигури нормативно регулиране за изпити, матури, електронно обучение и в българските училища в чужбина.

– Необходими са нови механизми и за обратна адаптация при завръщането на децата в България и включването им в българското образование.

Опитваме да осъществим и всички важни срещи с хората от държавните институции, които трябва да бъдат запознати с онова, което ни тревожи или радва.

Как бихте обобщили промените в статута и дейността на българските училища в чужбина през последните години? Какви са тенденциите?

След като през 1989 година България затвори своите държавни училища зад граница, сънародниците ни по света организираха най-разнообразни по статут, форма и финансиране образователни звена, създадени с цел изучаване на български език и култура. Наличието на Българско училище зад граница е неоценима възможност и привилегия за децата ни да учат български език в заобикалящата ги чуждоезикова среда, да знаят и тачат миналото на прадедите си, да не забравят българските си корени и да имат възможност по всяко време да продължат образованието си в родината. Самоорганизиращите се образователни структури, които българската държава все още не нарича „училища“, през последните 20 години са безспорно далеч най-многобройните и най-бързо увеличаващите структури на българските общности зад граница. Общият брой на български неделни училища в момента надхвърля 280.

Едва 2009 година българските училища в чужбина започват да се подпомагат финансово от българската държава чрез националната програма „Роден език и култура зад граница“ на МОН, а от 2012 година – и чрез Постановление № 334 на Министерския съвет.

Лицензираните български училища зад граница (над 120) се подчиняват на всички нормативни изисквания на Закона за учебни програми, планове, учебници, хорариум учебни часове и подбор на кадри. Те могат в определени моменти да бъдат възприемани като част от системата на училищното образование в България, защото подпомагат завръщащите се българи да се включат в нея. Можем даже смело да заявим, че хорариумът по български език и Човекът и обществото надвишава 80% от общия брой учебни часове в I – IV клас, което ги поставя почти наравно с едно самостоятелно функциониращо начално училище в България, особено ако добавим към това и извънкласните СИП форми.

Можем да отчетем, че в момента процесът на създаване на български образователни звена в чужбина се намира в най-динамичния си етап. Все още предстои много работа.

Вие сте директор на Българо-австрийското училище във Виена. Защо „българо-австрийско“?

До 1989 г. във Виена функционира българско държавно училище към посолството на (Народна) Република България. В резултат на сътресенията в системата и случилите се промени държавата спира да отпуска пари за училището и то е закрито. Но за всички нас, живеещи в този град, бе важно децата ни да имат възможност да учат майчиния си език. На 31 януари 1992 г. е открито т. нар. Bulgarische-Österreichische Freizeitschule, или в превод „Българо-австрийско училище за занимания в свободното време“ – първото самостоятелно училище на самоиздръжка извън България след 1989 год., осъществяващо обучение по български език и литература, история и география на България за учениците от I до XII клас, регистрирано по законите на чужда държава (Австрия) и същевременно лицинзирано от МОН. Някак естествено е организацията, създадена от хора с български корени, живеещи в Австрия, да е „българо-австрийска“.

Как се приобщават децата от български произход и техните семейства към българския език и култура в чуждоезична среда? Какъв е Вашият опит в тази насока?

Никой не задължава нашите ученици да идват на „българско училище“. Идват по лично желание или по желание на всеотдайните си български и чуждестранни родители. Тези деца много често в междучасието говорят помежду си на немски – чуждият език за тях се е превърнал в първи. И ако не сме ние – родители и учители, за тези деца просто друг език един ден може и да няма. Немският език и глобалният английски ще пометат всичко. Пред българските училища в чужбина стои задачата да увеличават броя на децата в училищна възраст.

През 1992 г. Българо-австрийското училище за занимания в свободното време „Св. св. Кирил и Методий“ започва със седем деца. Днес в него се обучават над 220 деца, обхванати в две предучилищни групи, три I и три II класа, един III и така до XII клас. Вярно е, че имаме класове с двама-трима ученици (в гимназиалната степен), но това се дължи на тежката учебна програма и матура в австрийската гимназия, започваща от V клас, която кара голяма част от децата да прекъсват обучението си по български език. Безспорен успех за спиране на този процес бе въвеждането през 2007 г. на българския език в програмата за изучаване на чужди езици в австрийските гимназии. За съжаление, езикът ни все още не е матуритетен и всички ние очакваме намесата на българската държава.

Официалното включване на българския език като матуритетен в чуждите образователни програми на страните от Европейския съюз и признаването на българския език за кредитен предмет в образователните системи на други страни (например в САЩ) ще мотивира голям брой българчета да продължат да изучават родния си език до завършване на пълния 12-класен курс на обучение и ще им предостави възможност с помощта на българския език да ползват предимство при кандидатстване в чуждестранни вузове или за връщане в България, за да продължат академичното си образование и да реализират професионалните си умения в нея.

Темата на Вашия доклад за конференцията тази година е показателна: „Българският език – роден и/или чужд“. Разкажете повече за статута на българския език в австрийските училища – като първи (майчин), като втори (чужд)... Какви са възможностите, които австрийската държава предлага за ученици, желаещи да изучават български език?

Докладът, който подготвям за конференцията във Виена, съм озаглавила „Българският език – роден и/или чужд“. В него ще се опитам да очертая основните проблеми на обучението по български език в българските училища в чужбина – сложната езикова ситуация, с която се сблъсква всеки преподавател в тях, и произтичащата от това необходимост от нова концепция за обучението по български език в чужбина – теоретично обоснована, съобразена със социокултурните условия и целеполагаща и стандарти, и критерии, и методики.

В Австрия се подкрепя и стимулира много изучаването на майчиния език. Във виенския държавен училищен инспекторат има отдел, който отговаря за това. Всяка година се издават редица брошури и материали с информация за задължителността и необходимостта от знаенето на майчиния език. В момента в австрийските гимназии се предлагат за изучаване 19 „нови“ езика, като директорите им се инструктират специално да насочват учениците с немайчин език немски към курсовете по майчин език.

Изучаването на български език като майчин език в рамките на австрийската образователна система може да се осъществи под две форми – с оценка, която се вписва в свидетелството като свободноизбираем предмет, или без оценка с отметка, че детето е взело участие в курс по съответния майчин език. И в двата случая още в началото на всяка учебна година се подава специален формуляр за обучение по майчин език в училището, което детето посещава.

За по-големите ученици съществува възможността да изучават български език като втори (трети) чужд език по време на средното си образование в австрийското училище. В повечето гимназии (особено в тези с езикова насоченост) след втората учебна година се въвеждаоще един език – най-често трябва да сe избира между латински и френски. Нашите деца спокойно могат да запишат и български език. На практика това означава, че те могат да посещават часовете по другия език, но без да правят контролни и класни и да имат оценка. Оценката по български език се получава след успешното преминаване на изпит (писмен и устен) пред външна комисия, която изпраща резултатите в училището. Голяма част от родителите обаче не са запознати с тази възможност и не се възползват от нея. Има я и амбицията децата да учат повече езици. Това само по себе си е добре, но само в случай че нивото на немския и българския наистина вече е високо и детето има потенциал да натрупва нови езикови познания. Започването на трети чужд език (за нашите деца той се явява такъв след немския и английския) може да се окаже много натоварващо за ученика и да доведе до лоши резултати. Имали сме случаи на прекъсване на гимназия заради несправяне с чуждия език (например френски, латински и др.).

Изборът на български език в този случай има редица предимства – детето задълбочава и развива знанията си по езика, не е поставено пред изпитанието да влага много сили и енергия в изучаването на още един непознат език и може да се съсредоточи върху другите предмети. Тук искам да уточня, че когато говорим за владеене на един език, нямам предвид елементарната комуникация в ежедневието. Неслучайно езиците, които са стандартизирани, имат няколко нива – А1, А2, В1, В2, С1, С2. Те измерват богатството на речника, гъвкавостта на израза, правилното използване на сложните глаголни времена, познаването на специфични думи и изрази. Тези изисквания се отнасят и към майчиния език. За съжаление, имаме много случаи на деца, които говорят елементарен български, пишат с грешки и трудно четат. Често такова остава и нивото им на немски и на английски език.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,