Български език и литература

2021/1, стр. 67 - 82

ПИСАНЕТО НА ЕСЕ КАТО КОМПЕТЕНТНОСТ. КАКВО И КАК ОЦЕНЯВАМЕ

Резюме:

Ключови думи:

Действащите в момента критерии за оценка на есе са разпределени в три основни групи: компетентности за изграждане на есе; компетентности за изграждане на аргументативен текст и езикови компетентности. Последната група изваждам от кръга на вниманието си веднага – владеенето и прилагането на езиковите норми е задължително условие за правилното функциониране на българския книжовен език и затова не се нуждае от проблематизация. По отношение на първите две групи обаче още на пръв поглед възникват няколко трудно решими проблема.

Най-напред на мен лично не ми е съвсем ясна разликата между понятията „изграждане на есе“ и „изграждане на аргументативен текст“. Не е ли есето вид аргументативен текст? Или тук се имат предвид чисто структурните елементи на този тип текст – теза, аргументация, композиция, от една страна, а от друга – неговият съдържателен аспект, при който се оценяват уменията на ученика да изрази личната си позиция по поставения от темата проблем; да го постави в актуален за нашето съвремие контекст (т.е. да открои актуалната му социална значимост); както и да интерпретира различни аспекти на проблема? Недоумение буди обаче присъствието в този „съдържателен“ панел на умението за използване на подходящи стилово-езикови средства с цел постигане на убедителност и въздействие. Все пак, поне за мен, този критерий се отнася в много по-голяма степен към уменията за изграждане езиковата тъкан на текста, отколкото към неговото съдържание. В скоби бих отбелязал, че според класическата реторика „съдържателните“ аспекти на речта се управляват от т.нар. inventio, структурирането на „изнамереното“ съдържание се регулира от т.нар. dispositio, докато проблемът за използваните при акта на вербализацията езикови изразни средства, превръщащи съдържанието в реален дискурс, е предмет на т.нар. elocutio.

На второ място, недоумение предизвиква въвеждането на точно тези три критерия – лична позиция, полагане в актуален контекст и умение за интерпретиране на различни аспекти от проблема. За мен поне остава неясна липсата на най-важния за всяко оценяване на компетентности критерий, свързан с осъзнаването на поставения от темата проблем. Не са ли другите три критерия всъщност следствие от този пропуснат в списъка на оценяваните умения въпрос?

После: какво означава понятието „лична позиция“? Дали то изразява лично разбиране на проблема, при което се дава някакво ново, несъществуващо до момента обяснение, респ. решение, или с него се означава просто личната ангажираност на пишещия с проблема, върху който пише? А може би става дума за откриване на някакъв нов аспект при прилагане на предложеното лично решение в актуалната обществена ситуация? Другите два критерия – умението за полагане в актуален контекст и умението за интерпретиране на различни аспекти от проблема, като че ли насочват именно натам. Този въпрос не е маловажен, особено ако го поставим заедно с въпроса за същността на проблема, който пишещият трябва да реши. Но към него ще се върнем след малко.

Най-сериозно недоумение у мен обаче предизвиква пълното отсъствие на критерий, оценяващ социалната функция на създавания от ученика текст. С други думи, не се разглежда вписаността на създаденото от пишещия изказване в общественото пространство с неговия комуникативен и идеологически аспект. Къде се позиционира създаденият от ученика текст и как функционира? Към кого е насочен? Какъв проблем си поставя и с каква цел иска да го реши? Каква е обществената функция на продуцираното от ученика комуникативно действие? Каква ответна реакция иска да постигне, както и за какво ще послужи тя? Няма изказване, което по необходимост да не отговаря на тези въпроси – те произтичат от самата природа на човешката комуникация. Не означава ли липсата на този критерий, че ние не оценяваме есето на ученика като специфичен комуникативен акт? А както теорията на комуникативните актове недвусмислено показва, текстът е следствие на един реално протекъл дискурс. Без дискурс няма и текст. Защото, както Карлхайнц Щирле казва:

Бързото разграничаване между текст и реч и определянето на речта като „parole“, т.е. като езиково действие в Сосюровия смисъл, не носи обаче, както на мен ми се струва, специфичния смисъл на речта като действие. Сосюр възприема „parole“ като непосредствено изразяване на една управлявана от субективните намерения на говорещия комуникативна ситуация, докато речта като действие, определяно от неговата субективна интенция, се вписва в един структуриран свят на действието. Вместо да разграничаваме текст и реч в Сосюровия смисъл на „parole“, т.е. като субективен езиков акт, по-добре е да правим разграничение между текст и дискурс. Понятието за дискурса, за разлика от понятието за „parole“, се определя чрез момента на обществената, нормативно стабилизирана и институционализирана ситуираност. Дискурсът е реч в общественото пространство. Текстът сам по себе си е в този смисъл само едно базово равнище. […] Това, което преди всичко различава текста от дискурса, е излизащият извън рамките на простата кохерентност момент на идентичността на извършваното от субекта на речта езоково действие. Текстът като текст, т.е. като езикова даденост, има кохерентност, но няма идентичност. Това, което характеризира текста в неговата консистенция, са моментите на рекурентността, т.е. на повтарянето на еднакви езикови форми в даден текст, и свързаността. Свързаността и рекурентността обаче ще добият качеството идентичност, само ако бъдат преведени в измерението на дискурса (Stierle, 1979: 508).

Първият извод, който можем да направим в този случай, е, че не можем да измерим и оценим каквато и да е компетентност при писането на есе, ако не разгледаме създадения от ученика езиков акт като специфично комуникативно действие.

Втората група въпроси, възникващи при интерпретацията на трите групи оценявани компетентности, е свързана със самото понятие „компетентност“. Едва ли всички изброени критерии напълно се вписват в неговото смислово поле. При езиковите компетентности, свързани с владеенето и прилагането на езиковите норми, то е употребено коректно. Защото и най-дребният въпрос, например дали да се постави, или не даден препинателен знак, може в точния смисъл на думата да се възприеме като решаване на проблем с всички произтичащи от това действия – активиране на необходимите за решаването на проблема знания, прилагане на изградени умения, както и изразяване на специфични отношения като отговорност при коректното използване на книжовния език (вж. повече в: Панов, 2020).

Не може обаче да се каже същото за някои от критериите в първите две групи. Можем ли например да възприемем като компетентност изискването за „Недвусмислено изразяване на лична позиция, провокирана от поставения проблем“? Ако възприемем изразяването на личностна позиция като компетентност, ще трябва да отговорим на въпроса какъв проблем решава тя. Защото определението на понятието „компетентност“ произлиза от идеята за решаването на някакъв проблем (виж по-долу). Тук единственият възможен отговор е свързан с въпроса: да изразя ли личностна позиция, или не? Ако решението е „не“, означава ли това, че то е било взето след актуализиране на знания, прилагане на умения и проява на отношения? Или става дума за липсата им? Но човек може да откаже да изрази лична позиция и в същото време да владее проверяваните знания, умения и отношения. А и изразяването на лична позиция необходимо условие ли е за успешното справяне със задачата „писане на есе“? Тази задача по необходимост ли произтича от определението на есето като жанр? Всички тези въпроси се нуждаят от отговори и аз ще се опитам в рамките на тази статия да ги дам. За да стане това обаче, трябва да започнем от началото. Тоест, от определението на двете базови понятия – „компетентност“ и „есе“. А след това трябва да определим и съдържанието на задачата „писане на есе“ като специфична компетентност.

Понятието „компетентност“ в образователния смисъл на думата се появява сравнително скоро – през 60-те години на ХХ век. За пръв път американският лингвист Ноам Чомски употребява понятието „езикова компетентност“, за да означи с него онова равнище на владеене на езика, което и двамата участници трябва да притежават, за да се осъществи пълноценно общуване (Chomsky, 1980). Малко по-късно Дейвид Хаймс въвежда понятието „комуникативна компетентност“, която е резултат от взаимодействието на индивида със социалната среда, в която се осъществява общуването (Hymes, 1971). През седемдесетте години понятието „компетентност“ излиза извън рамките на лингвистиката, когато Д. Макелънд предлага на проверка да се подлагат компетентностите на човека, а не неговата интелигентност (McCleland, 1973). А през 80-те години Джон Рейвън представя и първата консистенция, на компетентностите (Raven, 1984).

От този момент нататък понятието „компетентност“ започва да се употребява системно, за да се определят средствата за измерване на различни по вид способности на човека, както и постигнати образователни резултати.

Понятието „компетентност“ етимологически произхожда от сегашното деятелно причастие competens на латинския глагол competere, който означава „изисквам“, „опитвам се да постигна“, „длъжен съм“, „полага ми се“, но също така и „съпернича“, „състезавам се“. Последното значение откриваме и в съвременния английски глагол compete, означаващ именно „съревновавам се“, „състезавам се“.

От своя страна, глаголът competere е съставен от представката cum-, означаваща „с“, „заедно с“ и корена peto, означаващ „искам“, „изисквам“, „опитвам се да получа“.

Така в значението на понятието „компетентност“ съжителстват идеите: „способен съм“, „длъжен съм“, „полага ми се“, „съревновавам се“, „съответствам“.

Съчетавайки тези толкова разнородни идеи, получаваме следното значение на понятието „компетентност“:

Способен съм да победя в житейското състезание, съответствайки на изискванията, поставени от проблема, който трябва да се реши, показвайки, че съм способен да го реша.

Същевременно трябва да отбележим, че в съвременната езикова практика често се употребяват две различни думи за означаване на едно и също понятие – компетенция и компетентност. Причината за това очевидно се крие във факта, че на английски думата е една – competence, но с нея се означават различни неща. Според Чомски езиковата компетентност (competence) е: „абстрактна система, стояща в основата на поведението, система, изградена от правила, които във взаимодействието си определят формата и потенциалното значение на едно потенциално множество от изречения“, т.е. това е „вродената способност на човек да произвежда граматически правилни изречения“ (Chomsky, 1980: 80). Преведено на малко по-разбираем език, това определение иска да каже, че понятието „езикова компетентност“ назовава способността на човека да построява неограничено число правилни в езиково отношение изречения с помощта на усвоените езикови знания и правилата за тяхното съчетаване.

В това определение ключовите идеи са две:

– най-важният елемент от езиковата дейност на човека е изречението;

– граматически правилното построяване на изречението се определя от степента на овладяност на знания за езика, както и на правилата за съчетаване на елементи от неговите основни равнища – фонетично, морфологично, синтактично и лексикално.

Идеята, че изречението е основна единица на езиковата дейност на човека, беше оспорена от М. М. Бахтин, според когото не изречението, а изказването трябва да се възприеме като такава основна единица (Bachtin, 1979). Според него хората общуват не с изречения, а с изказвания, като овладяването на нормите за тяхното построяване върви заедно с овладяването на думите в езика и правилата за тяхното съчетаване. Но тъй като изказването трябва да се съобразява с множество фактори, произлизащи от социалната среда, в която протича общуването, от смисловата завършеност на изказването, от комуникативната цел и от очакваната ответна реакция, способността да се построяват правилни изказвания, далеч не зависи само от владеенето на езиковите правила.

Ето защо в последно време се наложи практиката единното понятие competence да се раздели на две: компетенция и компетентност. По този начин става възможно да се преодолее противоречието между задължението да се овладее определен обем от знания (думи и правила, т.е. езикова компетентност), и субективната способност на човека правилно да построява изказвания, съобразени с обществената ситуация на общуване, смисловата интенция, комуникативното намерение и очакваната ответна реакция, т.е. комуникативната компетентност. В този смисъл с понятията компетенция и компетентност трябва да се означават:

компетенция: обективно съществуващи изисквания (знания, умения и способности), които са необходими за осъществяване на някаква дейност;

компетентност: субективната способност на човека да извършва на базата на овладени знания и умения някаква дейност, за да постига резултати.

Това разграничаване е много важно, защото позволява ясно да се отделят обемът от знания, който трябва да се овладее при изучаване на определен учебен предмет, от една страна, а от друга – какви способности трябва да се развиват у учениците в процеса на обучение, за да могат те ефективно да използват придобитите знания в личната, обществената и професионалната си практика, както и за общо развитие на личността. Само така знанието ще се превърне във функционална необходимост и ще престане да бъде самоцел.

Да се даде определение на есето като специфичен жанр на разсъдъчноаргументативната реч, не е проста работа. Най-вече заради комуникативната му неопределеност и произтичащата от тази неопределеност неясна социална функция. А знаем, че не съществува текст „изобщо“, както и че не съществува изказване „изобщо“. Въпреки това обаче продължава практиката да се дават определения на есето на базата на два критерия, единият от които е съдържателен – есето разработва важен морален, житейски или граждански проблем, а другият критерий е свързан с изискването този проблем да бъде разгледан от една подчертано лична гледна точка. Ако обаче се опитаме да определим есето като специфично комуникативно действие, тогава веднага ще възникнат множество въпроси.

Първият от тях е същностен – кое провокира автора на есето да вземе думата и да започне да разсъждава върху поставения проблем. Отговорът, че този текст възниква като резултат от възложена образователна задача, е несериозен. Всички образователни задачи имитират реални общественозначими практики. С други думи, първият проблем, с който трябва да се справим, опитвайки се да определим есето като специфично комуникативно действие, е да изясним как се стига до необходимостта да се продуцира някакво изказване, резултатът от което ще бъде зафиксиран в писмен текст. Още М. М. Бахтин установи, че всяко човешко изказване възниква на базата на друго (други) изказвания, изразявайки определена позиция спрямо тях (Bachtin 1979). С други думи, трябва да съществува специфична обществена и комуникативна ситуация, която да изисква продуцирането на съответния дискурс. Такива ситуации по принцип възникват, когато:

А) В своя личен или обществен живот човекът се сблъсква с някакъв проблем, решаването или поне разбирането на който би позволило на този човек да заеме съответстваща на ситуацията позиция. Проблемът може да има морален, житейски или граждански характер, но това не отменя нуждата да се разсъждава по него. Тъй като в този случай изказването няма пряк адресат (четенето на един такъв текст съществува като потенциална възможност, но изказването не е построено като непосредствено обръщение към експлицитен събеседник), можем да приемем, че става дума за лична рефлексия (размисъл) с цел изясняване пред самия себе си, на възникналия проблем. Обективирането на тази рефлексия в писмен текст обаче, който по принцип съдържа в себе си възможността да бъде прочетен, води до необходимостта тази рефлексия да се подчинява на определени логически и комуникативни правила за постройка на речта.

Б) В своя личен или обществен живот човекът се изправя пред необходимостта да отговори на някакъв въпрос (проблем), който по принцип съдържа в себе си две или повече възможности за отговор. Например в едно съдебно дело задължително трябва да се даде отговор на въпроса виновен ли е обвиняемият, или не. И тъй като по принцип всички подобни ситуации изискват вземането на решение кой отговор да се приеме за правилен (или поне адекватен), говорим за решаване на казус. В този случай съществуват няколко възможности за комуникативно поведение на отправителя на изказването: да защитава някоя от възможните позиции (тези) или да изпълни ролята на арбитъра, който, разглеждайки всички изложени тези и аргументите към тях, решава коя от тезите е най-добре аргументирана и следователно може да се приеме като решение на поставения въпрос.

В) В своя личен или обществен живот човекът искрено вярва в някаква идея (ценност) и много иска да я сподели с другите, за да ги спечели за съмишленици. В този случай можем да говорим за ситуация, в която се отправя апел. Тук комуникативните роли както на отправителя, така и на адресата на изказването произтичат от самата същност на ситуацията.

Както се вижда, тези три възможни ситуации, провокиращи продуцирането на изказване, зафиксирано в писмен текст, се различават както по своите комуникативни цели; така и по функционалните характеристики на участниците в общуването; по начина, по който се поставят предметът и темата на изказването и се изразява отношението на участниците към тях; а не на последно място и по резултата от комуникативното действие. Вследствие на този извод може да приемем, че съществуват три основни разновидности на специфичния жанр на разсъдъчно-аргументативната реч, който наричаме есе, а именно: есе рефлексия, есе казус и есе апел. Във всеки отделен случай комуникативната структура на изказването ще бъде подчинена на изискванията, които съответната ситуация поставя. Това на практика означава, че участниците в общуването – отправителят и адресатът – ще имат различни функционални характеристики (респ. различно функционално поведение в комуникативния акт); същността, целта и резултатът на изказването ще бъдат различни при всяка от изброените ситуации; това, от своя страна, ще доведе до различия при начина на аргументация, при изграждането композицията на изказването; както и до специфики в използването на езика и езиковите изразни средства. Нека съпоставим трите възможни вида есе, систематизирани в следващата таблица.

ХарактеристикаЕсе рефлексияЕсе казусЕсе апелСъщностПоставя и обосноваваморален, житейски илиграждански проблем.Поставя, обосноваваи решава проблем,при който съществу-ват две различни въз-можности за решение.Представя някаквапозиция, в която ав-торът иска да убедивъзприемателя.ЦелДа изясни проблема.Да вземе решение ида убеди читателя, чето е правилното.Да внуши на читателяопределено разбира-не за света, в коетоавторът вярва.РезултатРазбиранеПреценкаВяраАвторМислителАрбитърили защитник на едноот възможнитерешения.ПроповедникЧитателСтреми се към разби-ране и затова следвакритично хода наразсъждениятаи аргументацията.Изпълнява ролятана арбитъра,ако авторът защитаваеднотоили двете възможнирешения.Ако авторът се еизявил като арбитър,преценява как се есправил.Съмишленик, съу-частник и последова-тел, който трябва даповярва безрезервнов проповядванатаидея.
АргументацияЛипсва начална теза –тя се оформя едва приизвода. Аргументитесе стремят да обхва-нат всички възможнигледни точкикъм проблема и дапосочат причините засъществуванетои поставянето му.Една теза, доказваначрез претеглянена аргументи иконтрааргументи илиформулиранена теза и антитеза.Аргументите трябвада изтъкнат всичкипредимстваи недостатъци навсяко от възможнитерешения.Една страстно защи-тавана теза. Контра-теза и контрааргумен-ти се допускат самоза да бъдат иронизи-рани и отхвърлени.Аргументитена авторасамо натрупватдоказателства къмзащитаваната теза.КомпозицияСледва ходана анализа и доказа-телствената верига.Състои се от:въведение, основенанализ на пробле-ма, аргументативнаверига, сумиране ирезюмиране, извод-те-за, заключение.Следва борбатамежду различнитепозиции и възможнитерешения.Състои се от: въведе-ние, поставянена проблема,открояванена основното противо-речие, натрупванена аргументи.Следва логикатана максималнотовъздействие.Състои се от:въведение, поставянена проблема и него-вата актуалност, теза,аргументация, спор спротивницитеи отхвърляне на тех-ните аргументи, кул-минация – изповед наверуюто, извод.Изразни средстваПодбират се точнии ясни понятия, можеда се използват тропии фигури, но самос цел да се терминоло-гизират.Реторически стил –ритмизация, повто-рения, реторическивъпроси, антитези,широко застъпенипреносни употреби наезика.Реторически стил.Използват се многотропи и фигури.Широко са застъ-пени преноснатаупотреба на думите,личните пристрастия,иронията, хуморът,сарказмът.

След като определихме двете основни понятия, с които работим в настоящия текст, идва ред и на разсъждението за тяхното възможно съчетаване. С други думи, за определяне писането на есе като специфична компетентност.

Вече става дума, че основното изискване за определянето на компетентността, е способността на човека да постига резултати, решавайки някакъв проблем от личната, образователната, професионалната или обществената сфера. На практика това изисква спазването на определен алгоритъм на работа, успешното реализиране на който дава убедително доказателство, че съответният човек е компетентен в дадената област. Този алгоритъм изглежда така.

– Да осъзнаеш проблема за разрешаване, неговата същност и обществената необходимост от намиране на решение.

– Да осъзнаеш какво е породило този проблем, което ще подскаже какви са възможните пътища за търсене на решение.

– Да имаш цялостен образ на света и на реда в него – космически и обществен, за да осъзнаеш мястото на този проблем в световния ред.

– Да избереш най-адекватния начин за решаване на проблема.

– Да активизираш в съзнанието си точно тези знания, умения и отношения, които ще ти помогнат да решиш проблема.

– Да осъзнаеш какви знания и информация не ти достигат, за да решиш проблема, както и да знаеш как и откъде да ги получиш.

– Да си способен да съставиш точен алгоритъм на действията, необходими за решаването на проблема.

– Да решиш проблема, прилагайки знания, умения и отношения.

– Да наложиш решението в социалното пространство.

Нека сега последователно преминем през отделните точки на този алгоритъм, опитвайки се да определим в какво трябва да се състои компетентността на ученика при реализиране на дейността „писане на есе“.

Първата стъпка при реализиране на алгоритъма е свързана с осъзнаване същността на проблема, който предстои да бъде разрешен. При писането на есе обаче тази задача проявява една особеност. Най-вече заради това, че проблемът за разрешаване е раздвоен. От една страна, имаме проблем, поставен от зададената тема на есето. Това е, така да се каже, съдържателната му страна. От друга страна обаче, е проблемът, свързан със самото писане на есето. Каква обществена нужда е накарала пишещия да започне да разсъждава върху поставения проблем? Какъв е характерът на този проблем? Какъв е личният интерес на пишещия да разсъждава върху него? Каква е целта на разсъждението и какъв обществено значим резултат би постигнал създаденият текст?

Много е важно още преди да се започне работата върху текста на есето, тези въпроси да получат ясен и точен отговор. На първо място е, разбира се, осъзнаването същността на поставения от заглавието проблем. Тази същност обикновено се постига след внимателен и задълбочен анализ на понятията, чрез които проблемът е формулиран. Всеки от елементите, съставящи заглавието на есето, има своя принос за изясняване на проблема (вж. повече в: Панов, Стефанов, 2004). Тясно свързан с въпроса за същността на проблема е и неговият характер. Както е известно, учебните програми по български език и литература предвиждат няколко различни вида есета, свързани с различни по характера си проблеми – морален, граждански и житейски. А последният, от своя страна, е разделен на житейски проблем, който се наблюдава в живота изобщо, и на такъв, който е интерпретиран в една или в няколко художествени творби. Може ли характерът на поставения проблем по някакъв начин да повлияе на работата по структурирането на есето, при определяне целта на създавания текст, както и при очакванията за постигнатия с негова помощ резултат или ответна реакция? На пръв поглед, отговорът би трябвало да е отрицателен, доколкото есето като жанр на разсъдъчно-аргументативната реч има сравнително ясна структура, която не зависи от характера на проблема, върху който се разсъждава. Ако помислим обаче, ще установим, че различните по своя характер проблеми изискват различни подходи не само при изясняването им, но и при самата постройка на текста, формулирането на тезата, начина за изграждане на аргументацията, композицията и използваните изразни средства. Моралният проблем, който е свързан с универсалния закон за доброто и злото, най-често изисква написването на есе рефлексия с всички конструктивни особености на този тип текст. Гражданският и житейският проблем обаче най-често са свързани с нуждата от вземането на някакво решение или с привличането на съмишленици. С други думи, този тип проблеми най-често ще се разработват чрез структурите на есето казус или на есето апел.

Втората стъпка при реализацията на алгоритъма е свързана с осъзнаване на причините, породили проблема. Точно тук най-ясно ще проличи и личната позиция на пишещия. Защото осъзнаването на причините, породили проблема, ще превърне задачата „писане на есе“ от загадка с готов отговор, зададена от учителя, на която ученикът се мъчи да налучка онова, за което той си мисли, че изпитващият очаква, в проблем за решаване, за което личното участие на пишещия е изключително важно.

Третата стъпка от алгоритъма – актуализиране цялостния образ на света и на реда в него, който пишещият носи в съзнанието си, за да осъзнае мястото на този проблем в световния ред, до голяма степен кореспондира с критериите за оценка: поставяне на проблема в актуален обществен контекст и интерпретиране на различните негови акпекти. Само този, който осъзнае какво е мястото на интерпретирания проблем в цялостното световно устройство, може да намери и адекватното му решение. А това означава, че ще изгради и тезата, и аргументацията си възможно най-адекватно, за да стигне до също така адекватен извод, съдържащ решението. Именно от реализирането на тази стъпка от алгоритъма зависи и правилното осъзнаване на функцията, която изпълняват двата най-подценявани елемента от композицията на есето – въведението и заключението. Тогава, когато ученикът не осъзнава тази функция, която най-често е свързана с изясняване на обществената ситуация породила проблема, която се изяснява във въведението и с предложение за това как намереното по време на разсъждението решение ще помогне за решавнето на проблема в реалния живот, което е задача на заключението, той обикновено прибягва до т.нар. универсални уводи и заключения. А това, както знаем, е смислов абсурд, но за съжаление, изключително често срещана практика.

Четвъртата стъпка от алгоритъма – избор на най-адекватния начин за решаване на проблема – също има две страни: съдържателна и структурна. От една страна, най-подходящият начин за решаване произтича от същността на проблема, върху който се разсъждава. От друга страна обаче, резултатът много зависи и от това дали проблемът може да се реши чрез възможно най-задълбоченото му осъзнаване (задача на есето рефлексия), чрез вземането на добре аргументирано решение (функция на есето казус) или чрез привличане на повече последователи (функция на есето апел).

Тъй като есето изисква разрешаване на някакъв морален, житейски или граждански проблем, появил се в общественото пространство, а разсъждаването върху него има общохуманитарен характер, независимо от това дали по-водът, отключил разсъждението, е литературна творба, или не, знанията, уменията и отношенията, които пишещият трябва да активира в съзнанието си, както изисква петата стъпка от алгоритъма, са основно от проблемната област „социокултурни компетентности“. Вярно е, че ако поводът за разсъждението е литературно произведение, както изисква един от жанровете, включени в учебната програма (есе по житейски проблем, интерпретиран в една или в няколко художествени творби – УП за XI кл.), неминуемо ще се наложи активирането и на знания от областта на литературните компетентности, защото произведението принадлежи към някоя литературна епоха или художествена школа, които изразяват определени светогледни идеи, но това отново е само отправна точка на разсъждението. В този смисъл, писането на есе изисква от ученика да покаже, че е способен да осъзнава единството на човешкия свят, обединявайки знания, получени в обучението не само по литература, но и по история, философия и всички останали хуманитарни дисциплини. По този начин писането на есе се превръща в един от най-ефективните учебни механизми за осъществяване на междупредметни връзки и образователен интегритет.

В пряка връзка с предходната стъпка на алгоитъма е и следващата, която изисква от пишещия есето да осъзнае каква информация още не му достига, за да се справи успешно със задачата. Така писането на есе развива и уменията на учениците да боравят с различни източници на информация, а така също и да систематизират и използват получените от тях сведения. А това, както знаем, е една от основните задачи на модерното образование, формираща една от най-важните ключови компетентности на личността.

Следващата стъпка изисква съставянето на точен алгоритъм на действията, които ще доведат до изграждане съдържателната структура на подготвяния текст. Най-важната предпоставка това да се случи, е точното определяне вида на есето, което ще се пише – дали то ще бъде есе рефлексия, есе казус или есе апел. Както вече видяхме, всеки от тези видове есе има своята комуникативна задача и се стреми да постигне определен резултат. А това, от своя страна, изисква определен начин за постройка на аргументацията. Като практически резултат съставянето на точен алгоритъм на работата трябва да доведе до съставянето на точен и изчерпателен план на есето. Ако в този план има добре формулирана теза, както и добре съставена аргументативна верига (вериги), вероятността да се постигне добър резултат при написването на готовия текст, е много голяма. Особено внимание при съставянето на плана трябва да се обърне на определяне функциите и съдържанието на въведението и заключението. Защото именно тези две структурни части представляват връзката между проблема, върху който се разсъждава и на който се търси решение, със социалната реалност. Въведението трябва да покаже какво е породило нуждата пишещият да разсъждава върху проблема, а в не по-малка степен и какъв е неговият личен интерес към него (да не забравяме определението на жанра, което изисква проявата на ясно изразена лична позиция). Заключението, от своя страна, трябва да покаже как пишещият смята, че предложеното от него решение ще бъде полезно в социалното пространство. Което е и задачата на последната стъпка от алгоритъма.

Преди да се стигне до нея обаче, трябва да се премине през главното действие – решаването на поставения проблем чрез прилагане на знания, умения и отношения. Тук е мястото да припомним, че проблемът, който компетентността „писане на есе“ решава, има двойна природа. От една страна, това е проблемът – морален, житейски или граждански, предложен от темата на есето. От друга страна обаче, е проблемът за социалната функция, която ще изпълни създаваният от пищещия текст. Именно тази двойна природа на проблема за решаване изисква дългата и систематична работа, описана в представения алгоритъм. Ако ученикът извърши всички описани в него стъпки, тогава той ще се справи успешно и със задачата, която на повечето от учениците изглежда не само главна, но дори и единствена – написване текста на есето. На практика обаче тази дейност би била по-скоро техническо действие, ако пишещият си е дал труда добросъвестно да премине през всички предходни стъпки на аргоритъма.

А сега, след като определихме съдържанието на компетентността „писане на есе“, идва време да погледнем към проблема как тази компетентност трябва да се измерва, респективно оценява. Както вече се убедихме, тази компетентност съдържа в себе си и съдържателни, и комуникативни, и езикови аспекти. Ето защо най-адекватно ми се струва прилагането на класическия реторически модел – изказването да се осмисли от гледна точка на неговите три конструктивни компонента – inventio, dispositio и elocutio. С други думи, да се проследи как пишещият изгражда съдържателната структура на своя текст, отчитайки неговата социална функция; как построява композицията на есето, отчитайки комуникативната му задача и очаквания резултат; както и как изгражда езиковата тъкан на своя текст, спазвайки задължителните езикови норми, от една страна, но от друга – използвайки изразните средства на езика за постигане на максимално въздействие върху рецепиента. Така стигаме до следната трикомпонентна скала.

1. Изграждане съдържателната структура на текста – максимален брой 12 точки.

1.1. Осмисляне на поставения от темата на есето морален, житейски или граждански проблем. От 0 до 3 точки.

1.2. Осмисляне и правилно определяне на социалната функция, която създаваният текст трябва да изпълни. От 0 до 2 точки.

1.3. Осмисляне на личния интерес на пишещия към поставения за решаване проблем и правилно определяне на неговата позиция при търсенето на решение. От 0 до 2 точки.

1.4. Осмисляне мястото на проблема, върху който се разсъждава, в актуалния социален контекст, както и определяне на социалната нужда, изискваща неговото решаване. От 0 до 2 точки.

1.5. Умение за интерпретиране различни аспекти на поставения за разрешаване проблем, при което се показва способност за активиране на социокултурни компетентности, постигнати в цялостния образователен процес, както и на умения за осъзнаване какви точно знания и информация не достигат за решаването му, което изисква демонстриране на умения за работа с различни информационни източници за набавяне, организиране и използване на нужната информация. От 0 до 3 точки.

2. Изграждане комуникативната структура на текста. Максимален брой 10 точки.

2.1. Правилно построяване композицията на текста в съответствие с по-ставения за решаване проблем и комуникативната задача на есето. От 0 до 3 точки.

2.2. Формулиране на адекватна на поставения за разрешаване проблем, както и на комуникативната задача и очаквания резултат, теза. От 0 до 3 точки.

2.3. Правилно изграждане на аргументацията в съответствие с характера на поставения за решаване проблем, както и на комуникативната задача на текста и очаквания обществен резултат. От 0 до 2 точки.

2.4. Правилно определяне функциите на въведението и заключението за поставяне на проблема и за налагане на намереното решение в обществената практика. От 0 до 2 точки.

3. Изграждане езиковата тъкан на текста – максимален брой 8 точки.

3.1. Владеене и прилагане на правописната и пунктуационната норма. От 0 до 2 точки.

3.2. Владеене и прилагане на граматичните – морфологична и синтактична – норми на езика. От 0 до 2 точки.

3.3. Владеене и прилагане на лексикалната и стилистичната норма. От 0 до 2 точки.

3.4. Използване на подходящи стилно-езикови изразни средства за постигане на убедителност и въздействие. От 0 до 2 точки.

Предложената скала за измерване и оценяване на компетентността „писане на есе“ има две основни предимства:

1. дава сигурна база за адекватно и обективно измерване и оценяване на постигнатия от ученика резултат;

2. дава логична и разбираема перспектива за работа по овладяването на компетентността „писане на есе“, която според учебните програми продължава четири години, което налага следването на една ясна и систематична програма.

А постигането на тези два резултата е важна част от очаквания образователен резултат, който средното образование иска да постигне.

ЛИТЕРАТУРА

Бахтин, М. (1979). Проблема речевых жанров. В: Бахтин, М. М. Эстетика словесного творчества. Москва: Искусство.

Панов, Ал. (2020). Компетентностният подход при преподаването на литература в училище. Цели, задачи, проблеми. В: Панов, Александър, Борисова, Елена и Спасова, Андриана (Съст.). Компетентностният подход при преподаване на литература в училище. Studia humanitaria et litteraria. Vol I. 2020, с. 5 – 65.

Панов, А., В. Стефанов (2004). Изкуството да пишем. София: Диоген.

REFERENCES

Bachtin, М. (1979). „The problem of speech genres“. In: Bachtin, М. М. Aesthetik of word Work. Moskow: Isskustvo.

Panov, Al. (2020). „The competence-oriented approach in school-level literature instruction. Goals, tasks and problems“. In: Panov, Alexander, Borisova, Еlenа and Spassova, Andriana (Edrs.). The competenceoriented approach in school-level literature instruction. Studia humanitaria et litteraria. Vol I. 2020, рp. 5 – 65.

Panov, А., V. Stefanov (2004). The Art of Writing. Sofia: Diogen.

Chomsky, N. (1980). Rules and Representations. Oxford: Backwell.

Hymes, D. (1971). Competence and Performance in linguistic Theory. In: Huxley, R. and Ingram, E. (eds.) Models and Methods. New York Academic Pres.

McCleland, D. (1973). Testing for competence rather than for intelligence. In: American Psychology, 28.

Raven, J. (1984). Competence in Modern Society. London.

Stierle, K. (1979). Identitaet des Gedichts. Hoelderlin als Paradigm. In: Marquard, Odo und Stierle, Karheinz (Hsg.) Identitaet. Poetik und Hermeneutik VIII. Muenchen, Wilhelm Fink Verlag, 1979, S. 505 – 552. Absract. This article analyzes the problems that arise in the measurement and grading of writing skills in one of the main genres of school-level texts – the essay. After analyzing the current grading criteria according to the Bulgarian Ministry of Education and Science (MES), the author reaches the conclusion that an adequate and objective grading scale is possible only after we have clearly defined the criteria that constitute the competence of essay writing. The author’s main proposition is that this competence is dual in its nature – on the one hand, it is content-related, and on the other – communication-related. Neither of these two competences is defined clearly enough in the current educational criteria. The article describes in detail all aspects of the essay writing competence and offers a clear working algorithm. Hence the author offers the idea that an adequate grading scale can only be created if one follows the classic rhetorical scheme which describes the three main components of any discourse formation – inventio, dispositio, and elocutio. A practical measurement and grading scale is proposed. Its usage would grant two major advantages: it would allow the authorities to assess the students’ results adequately and objectively, and it would frame a clear and systematic working algorithm for the acquisition of essay writing skills. According to Bulgarian school programs, this competence is supposed to be taught for four entire years within the two high-school stages of the secondary education.

Keywords: competence; skill; essay; grading

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,