Български език и литература
Вход / Регистрация

2022/2, стр. 194 - 208

ПРЕВОД И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Резюме:

Ключови думи:

1. Подстъпи към темата

Отправна точка за интереса към интерпретацията в преподаването и ученето на език и литература в средното училище е практическият опит на преводача, оказал се в различни административни и преподавателски роли в иновативното ЧСУ „Проф. Николай Райнов“. Усилията да бъде адаптиран цялостният модел на валдорфското училище (по системата на Рудолф Щайнер) към българските условия, поставят редица въпроси за образователните въздействия върху бъдещите членове на обществото и разкриват редица възможности. Настоящата статия се ограничава до изследването на конкретни възможности за прилагането на художествения превод като учебeн ресурс, чрез който „учениците да „откриват“ знанието, да експериментират и учат чрез правене“, и ще търси отговор на въпроса дали така може да се създадат условия за излизане от сферата на конкретен учебен предмет и „въвеждане на контекст на ученето на основата на общочовешки теми“ (The Competence Approach: Ministry of Education and Science 2020), като по този начин се добиват основни житейски умения (Council Conclusions on the role of youth work: 2017/С 189/06) и интегрирано се изграждат няколко ключови компетентности: езикова грамотност, многоезикова грамотност, компетентност за културна осведоменост и изява; гражданска компетентност, включително интеркултурна компетентност. Един положителен отговор може да бъде последван от разработването на конкретен (интерактивен) модел на работа, приложим в училище, или най-малкото от набелязване на възможни посоки за размисъл.

В контекста на прехода от предметно ориентирано към компетентностно ориентирано обучение в съвременното българско образование подобен опит изглежда оправдан. Ако до приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование през 2016 г. интересът към алтернативните подходи като „базиращи се на оригинални идеи, насочени към разнообразяването и осъвременяването на обучението и възпитанието на учeщите чрез отказ от традиционната организация, форми и методи на работа и от доминиращата роля на учителя“ е бил продиктуван от стремеж към „демократизиране, хуманизиране, диференциране и индивидуализиране на всички дейности в учебната и извънучебната сфера и активизиране участието на учащите в обучението, възпитанието и развитието им“ (Gyurova 2006), днес това е нормата, регламентираща работата на учителя. От друга страна, променят се и възпитателните цели, дефинирани на европейско ниво: от бъдещия член на обществото се очаква „да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда“ – да успява както в индивидуален, така и в социален план (Chavdarova-Kostova 2018). Това поставя редица допълнителни въпроси за културните измерения на проблема, както и за психологическите и философските предпоставки училищното обучение да бъде конструирано по различен начин.

Като конкретен подстъп към темата служи опитът от проведени часове по английски език в VII клас в ЧСУ „Проф. Николай Райнов“ през уч. 2019/2020 г. Съгласно валдорфския метод чуждоезиковото обучение се успоредява с обучението по роден език чрез съпоставяне на езикови явления с акцент върху различията в чуждия език; изучава се литература. В зависимост от възрастовите особености в VII – VIII клас се препоръчва „да бъдем по-прецизни по отношение на значението на думите. Анализираме текстове (напр. чрез превод), за да подчертаем концепцията за „разбиране на думите в контекст“; да усъвършенстваме способността за разграничаване на съществена информация от илюстрация или подробност (например като резюмираме пасажи в три изречения, в едно изречение, в една дума); като намираме подходящо заглавие за откъс. Както и обратното: като разширяваме едно просто изречение до цял абзац... В VIII клас повечето ученици искат да знаят точно какво означават думите, и понякога се изпълват с нетърпение, ако срещат твърде много думи, чието значение „не знаят“. Простото упражнение, което демонстрира как един текст се превежда на родния им език, може (изведнъж) да добие огромна популярност, защото демонстрира естеството на разбирането „в контекст“ – как едва частично разбираемите „откъслеци“ текст се свързват помежду си“1) (Templeton 2014).

При съпоставка с Междупредметни връзки в областта на уменията за общуване на чужди езици, посочени в учебните програми по български език и литература за VI и VII клас, се наблюдават някои съществени паралели. Например в учебната програма за VI клас, компонент Български език, за развиване на ключовата компетентност „Умения за общуване на чужди езици“ се посочват следните дейности и междупредметни връзки: „Разпознава и сравнява езикови факти и закономерности (фонетични, лексикални, синтактични, морфологични) от българския език и от изучавания чужд език. Използва познанията за езиковите единици и закономерности при усвояване на системата на чуждия език. Прави справка за значението на думи в двуезични речници“. Аналогично, за VII клас се посочват: „Уменията за анализ на езикови факти и закономерности (фонетични, лексикални, синтактични, морфологични) са основа за изграждане на комуникативни умения при обучението по изучавани чужди езици. Чрез паралели между езиковите структури на българския и на изучавания чужд език се създава основа за овладяване на структурата и на употребата на съответния чужд език“. В учебната програма за компонент Литература е посочено съответно: „Съпоставяне на превод от/на чужд език като форма на езиково посредничество със сбития преразказ като друга форма на същото комуникативно умение. Съпоставяне на изучавани в часовете по литература текстове с текстове, изучавани в часовете по чужд език, въз основа на общи мотиви и/или обща жанрова принадлежност“ (VI клас) и „Съпоставяне на изучавани в часовете по литература текстове с текстове, изучавани в часовете по чужд език, въз основа на общи мотиви и/или обща жанрова и/или културна принадлежност. Наблюдаване на начините, по които художествената литература функционализира чуждия език (в откъса от „До Чикаго и назад“, в „Бай Ганьо пътува“, в откъсите от „Немили-недраги“ и др.)“ (VII клас).

От сравнението личи, че валдорфският метод не противоречи на учебните програми – дори предлага възможност за постигане на очакваните резултати като компетентности по различен начин. Самият Рудолф Щайнер определя превода в обучението по чужд език като „най-голямата загуба на време“ – в пряк разрез с въведеното от него „златно правило“ на обучението: да не се преподава нищо, което обременява човешката душа (Steiner 2015); затова пък препоръчва устен сбит преразказ на родния език на текстовете, изучавани по чуждия. Днес обаче неговото виждане се преосмисля – и в границите на самата валдорфска педагогика, и в по-широкия разговор за чуждоезиковото обучение. Джереми Хармър например изтъква, че макар и отречен в модерността, извечният начин да се преподават езици по т.нар. метод на граматиката и превода (Grammar-translation method), е посвоему актуален и днес, доколкото изучаващите чужд език, така или иначе, сравняват езиковите явления на родния и чуждия език и мислено си превеждат (Harmer 2007). Както и Щайнер, Хармър е на мнение, че ако учениците само превеждат, не биха активирали знанията си по чуждия език и не биха придобили комуникативни компетентности. Струва си обаче да се изследва в каква степен образователни игри под формата на превод в прогимназиален етап, както и упражнения по превод в гимназиалните етапи биха допринесли за развиването на житейско умение за тълкуване, от една страна, и биха създали нагласа за междукултурна интеграция, от друга. Коментирайки идеите на Пол Рикьор, Ричард Кърни изтъква формиращата роля в развитието на националните и културните идентичности, която играят големите преводи на Библията и класическите произведения, особено по време на Ренесанса, Просвещението и Романтизма; преносът на словното богатство на един език в друг подхранва модерните идеи за еманципация и промяна (Kearney 2006). Владимир Трендафилов също отбелязва формообразуващия принос на чуждата литература за родната: често цели жанрове дебютират през превода, например романа, компенсирайки идейно-тематични липси в културата (Trendafilov 2015).

Работата в поредица от часове следва най-общо следната логика:

– работа с валдорфски помагала – адаптирани книжки на английски език, придружени с учебни тетрадки със задачи за четене с разбиране и езикови задачи;

– свързване на езиковите явления в чуждия език с родния чрез беседа;

– превод, целящ, от една страна, упражняване на работа с източници – речници, енциклопедии и т.н., а от друга – актуализиране на социокултурни, езикови и литературни компетентности при разбирането и предаването на текста на български с фокус върху уместната лексикална употреба и спазването на книжовната норма.

Ако преводът е форма на езиково посредничество, може да се допуска и обратното – че придобитите чрез подобни упражнения умения подпомагат изграждането на уменията за писане на преразказ, включен в Националното външно оценяване в VII клас, и могат да послужат като основа за развиването на уменията за интерпретация в гимназиалните етапи. Чрез този метод на работа са осъществени също интегрирани часове по английски език и изобразително изкуство и по английски език и музика. Обратната връзка от учениците е позитивна: благодарение на игровите упражнения по превод те откриват, „че съществуват и интересни книги за четене“, че „на всеки език се изразяваме различно“ (дете билингва), че „аз мога да стана преводач – това много ми харесва“ и т.н.; провокираният интерес мотивира по-нататъшното изследване, подкрепено с емпирични данни (напр. експеримент с група, която се обучава по този начин, и контролна група; анкети сред студенти в педагогически профил и/или учители по български език и литература).

Като основно затруднение се очертава липсата на единен модел за описание на езиковите структури в двата езика; подробен контент анализ на учебниците и учебните помагала може да предостави по-конкретни данни. Към момента като подходяща теоретична рамка се очертава функционализмът, и по-специално критичният дискурсен анализ, свързан с работата на нидерландския изследовател Теун ван Дайк, доколкото „описва и обяснява как на различни структурни равнища използващите езика действително и стратегически приписват (семантичен) смисъл на думи, изрази, изречения, абзаци и по-големи структурни единици на дискурса и как тези семантични репрезентации са свързани с моделите на индивидуалните потребители на езика и общото знание за света, споделяно от епистемните общности“ (Van Dijk 2011). Авторът още посочва, че подходът може продуктивно да бъде обвързан с херменевтиката: „Съвременното развитие на психологията прави експлицитни много свойства на семантичното и прагматичното (задълбочено и подробно) разбиране (comprehension) на ситуиран текст и разговор (text and talk), например през призмата на менталните модели. По този начин експлицира процеси, които са дефинирани смътно чрез метафорите на интерпретативния „мост“ (Arc), представен от Рикьор. И все пак, ние едва започваме да разкриваме сложните процеси на задълбоченото разбиране (comprehension) на дискурса, особено по отношение на това как структурите на дискурса са свързани с по-широките социални, политически, исторически и културни макроконтексти. Така подробните (sophisticated) дискурсни интерпретации, също и в херменевтиката, могат в бъдеще да бъдат използвани за разработване на по-експлицитни теории на дискурса“ (Van Dijk 2011).

Съчетанието между двата подхода може да послужи като подходяща теоретична рамка за „точното изкуство“ на превода (по Витгенщайн), включително за целите на прилагане на превода като дейност в училище. Обогатена с едно разбиране за разбирането, което държи сметка и за психологическите дименсии на този акт, тя би могло да даде отговор на въпроса дали развитите чрез литературна интерпретация умения за интерпретация могат да послужат като основа за изграждането на основно житейско умение за тълкуване и да бъдат прилагани в житейската практика с цел „личностна реализация, здраве, пригодност за заетост и социално приобщаване“ (Council Recommendation of 22 May 2018: 2018/С 189/01) – възпитателна цел, която работно може да се успореди с идеята на Рикьор за „етичния човек“ като способен да вписва добре обмислени инициативи в хода на нещата; загрижен за другия и участващ (активно) в справедливите институции (Ricoeur 1996). В широк смисъл, преводът посочва онтологичния акт: да говориш по начин, в който не само превеждаш на себе си (от вътре навън, от частната към публичната сфера, от несъзнаваното към съзнаваното), но също и да превеждаш себе си за другите; според Кърни онтологичният модел на превода е една от най-влиятелните идеи на Рикьор (Kearney 2006). От друга страна, изграждането на компетентност може да послужи като основа за (фасилитирано) осъзнаване на модела за изграждане на компетентност изобщо, базирана на натрупване на предметноспецифични знания (по двата езика, по литература и т.н.) и осъществяваща прехода от декларативни през декларативно-процедурни към автоматизирани процедурни знания (Anderson 2002. In: Chavdarova-Kostova 2018).

2. Превод и интерпретация

Разработването на подобни процедури за прилагане в училище изисква внимателно проучване на споменатия херменевтичен модел на превода на Рикьор с неговите лингвистично и онтологично измерение в съпоставка с други философски и психологически позиции по проблема за човешката идентичност, но също и на различни лингвистични и херменевтични теории за превода, включително изследването „След Вавилон. За езика и превода“ (Steiner 2014). Като праксис, процесът на превода се ръководи от следните критерии, систематизирани въз основа на изследването на Владимир Трендафилов върху рецепцията на Чарлс Дикенс в България (Trendafilov 2015):

– преводът предава ли смисъла на оригиналния текст точно, ясно, елегантно (с минимален брой думи);

– следва ли „релефа“ на оригинала, вкл. смислово натоварени граматични неточности;

– уместно и точно ли са подбрани думите, спазен ли е регистърът, има ли отклонения към твърде книжен или твърде разговорен изказ, неуместен за стила на произведението;

– спазена ли е българската книжовна норма;

– „за четене“ ли е правена книгата;

– читателят може ли да се „довери“ на преводача – детайлите пресъздадени ли са в своята пълнота;

– как е издържан паратекстът – точно ли е преценено фоновото знание на българския читател, така че бележките да не са повече или по-малко от нужното за разбирането на текста;

– „личи ли“, че е превод.

Конкретните стъпки включват:

– внимателен прочит и запознаване с контекста на творбата – мястото ѝ сред останалите творби на автора; мястото ѝ в по-широкия културен и исторически контекст; ако е превеждана – преводна рецепция в България; изучаване на жанрови образци от периода от преводната и оригиналната българска литература;

– проследяване на „сходните места в текста“ (Damyanova 2012), като в българския превод се отбелязват английските съответствия на думите с цел разкриване на „системата от значения“ (Рикьор), която текстът представлява;

– „правене“ – „пресъздаване“ на направата на текста като система от значения;

– редактиране и коригиране.

Всяка от тези стъпки може да се възпроизведе в урочна ситуация и под формата на упражнение учениците да актуализират и приложат творчески в нова ситуация опорни знания и умения, както и да усвояват нови.

Описаният работен процес е бил ръководен най-общо от разбирането, че в хода на своето развитие езиковите единици (думи, конструкции) „натрупват“ нови и нови референции или метафорични употреби, които с времето влизат в лексикона; явлението „полисемия“ е подробно описано от Рикьор, наред със свойството на контекста да „подбира“ определени значения на думите и да „заглушава“ други (Ricoeur 1984; 1994). В системата на произведението съчетанието от всички думи с техните значения, свързани по определени правила (синтактични, но и на нивото на текста), създава възможност за конструиране на определен смисъл – от страна на читателя. Доколко смисълът е заложен интенционално в речевия акт (текста) от автора или авторът е позиция, указание в текста (Рикьор, Еко), е предмет на отделно теоретично изясняване. Тук следва да се вземе предвид и разбирането за литературната интерпретация като превод (Mailloux 1992):

Цялата интерпретация е превод:

ние превеждаме едно значение в друго един текст в друг

едно явление в друго

една интерпретация в друга

един превод в друг... и т.н., и т.н.

Авторът посочва, че подобно мнение застъпват и Сюзан Зонтаг (Sontag 1964)2) и Джордж Стайнър (Steiner 2014). Като разглежда непримиримите, а според него и несъизмерими „херменевтични позиции, най-общо назовавани традиционални и деконструктивистки“, Майо формулира дефиниция на интерпретацията като „приемлив и приблизителен превод“. Поставя също въпроса може ли тогава интерпретацията да бъде безкраен превод, и отговаря така: „Потенциално – да, практически – не. Интерпретацията като превод е версия на херменевтичния кръг: всяко начало е вече една интерпретация и потенциално ние можем да се въртим около и около вътре в една постоянно разгъваща се спирала на превеждане. Но не го правим. Ние спираме. Не избягваме херменевтичния кръг – просто се задоволяваме с някакъв превод вътре в кръга. Той създава смисъл. Той е приемливо приближение“.

След като се очертае надеждна теоретична рамка, въз основа на достигнатите отговори могат да се формулират и учебни въпроси, които да бъдат продуктивно обсъждани в урочната ситуация. Така би се създала възможност учениците сами да осъзнаят както „направата“ на текста, така и индивидуалната интерпретация, по-съзнателна или по-спонтанна, по-компетентна или по-некомпетентна, която всеки читател изгражда за себе си. От друга страна, ще могат да съпоставят конструирането на смисъл от страна на читателя за себе си – четенето, със специфичната задача на преводача: да спре в точката на „приемливото изражение“ (остава въпросът как се определя степента на достатъчност); така да предаде думите с техните значения и възможности за смисъл, в съответствие с правилата на езика приемник, че възможните смисли, които ще конструират отделните читатели въз основа на преведения текст, да бъдат разпознаваеми като интерпретации на оригинала. И ще могат също сами да се опитат да го постигнат, например под формата на ситуационна ролева игра.

Един пример може да илюстрира как това би могло да се случи на практика.

Предвидените за изучаване в X клас „Балкански синдром“ и „Ноев ковчег“ могат да се съпоставят с предвидения в учебната програма за XI и XII клас (профилирана подготовка) роман „1984“ на Джордж Оруел (на английски език), проследявайки по-значимите контексти, в които се използва думата swallow (поглъщам).3) 1. [Уинстън] Свали от полицата бутилка безцветна течност с обикновен бял етикет с надпис ДЖИН ВИКТЪРИ. Имаше противен, сладникав аромат на китайско оризово вино. Уинстън си сипа почти пълна чаена чаша, събра смелост и я обърна наведнъж, сякаш е лекарство.

Лицето му веднага пламна и от очите му рукнаха сълзи. Течността беше като азотна киселина, още повече, както я погълна/swallowed на един дъх, сякаш някой го беше цапардосал с гумена палка по тила. (I част, Първа глава)

2. Тъкмо жените, особено младите, бяха най-ревностните последователки на

Партията, поглъщаха/swallowed лозунгите ѝ, занимаваха се с любителски с шпионаж и слухтяха и за най-малкото отклонение от политическата правоверност. (I част, Първа глава)

3. Явно двамата [му родители] са били погълнати/swallowed в една от първите чистки през петдесетте. (I част, Трета глава)

4. После, с колкото се може по-неосъзнато движение, смачка оригиналите и работните си бележки и ги набута в паметовата дупка, където да бъдат погълнати/ swallowed от пламъците. (I част, Четвърта глава)

5. Изглежда, че дори е имало благодарствени демонстрации в чест на Големия брат за повишаването на седмичната дажба шоколад на двадесет грама. А едва вчера, замисли се Уинстън, съобщиха, че седмичната дажба се намалява на двадесет грама. Възможно ли е да погълнат/swallow и това, едва след двадесет и четири часа? Да, погълнаха/swallowed го. Парсънс го погълна/swallowed с лекота, с тъпоумието на животно. Безокото същество на съседната маса го погълна/swallowed фанатично, страстно, с яростно желание да проследи, изобличи и изпари всеки, който би могъл дори да намекне, че миналата седмица дажбата е била тридесет грама. Сайм също го погълна/swallowed – по по-сложен начин, с помощта на двоемислието. Нима тогава Уинстън е сам в своя спомен? (I част, Пета глава)

6. Катрин беше високо, светлокосо момиче, с изпънат гръб и много красиви движения. Имаше орлов нос и дръзко лице, което човек спокойно би могъл да определи и като благородно, докато не открие, че зад него не се крие почти нищо. Още в самото начало на брачния им живот той [Уинстън] бе решил – макар че може би я познаваше по-отблизо в сравнение с всички останали хора – че не е попадал на по-глупав, по-вулгарен и по-празен ум. В главата ѝ нямаше мисъл, която да не е лозунг, и не съществуваше партийно плиткоумие, което тя да не е в състояние да погълне/swallow. Мислено я наричаше „одушевения звукозапис“. И все пак, би понесъл живота с нея, ако не беше едно – сексът. (I част, Шеста глава)

7. Прибра се в апартамента след двадесет и два часа. В двадесет и три и тридесет изключваха осветлението. Влезе в кухнята и пресуши/swallowed почти цяла чаена чаша джин. После се върна при масичката в нишата, седна и извади дневника от чекмеджето. (I част, Осма глава)

8. Изгълта/wolfed още едно безвкусно ястие в столовата и бързо се отправи към Центъра, където взе участие в достолепната измишльотина, наречена „дискусионна група“, изигра два мача по тенис на маса, погълна/swallowed няколко чаши джин и половин час слуша лекция на тема „Ингсоцът и връзката му с шаха“. Душата му се гърчеше от скука, но за пръв път не изпита импулс да изклинчи от идването в Центъра. При вида на думите Обичам те желанието му да запази живота си, започна да нараства и изведнъж му се стори глупаво да рискува за щяло и нещяло. (II част, Първа глава)

9. В известен смисъл партийният светоглед се налагаше най-успешно на неспособните да го проумеят. Можеха да бъдат накарани да приемат и най-безогледното изопачаване на действителността, защото не разбираха докрай залога и не проявяваха достатъчно интерес към публичните дела, за да си дадат сметка за случващото се. Чрез липсата на разбиране те запазваха разсъдъка си. Просто поглъщаха/swallowed всичко, но погълнатото не им вредеше, защото не оставяше следа, както семето преминава несмляно през тялото на птица. (II част, Пета глава)

10. Уинстън вдигна чашата с известно въодушевление. Виното беше нещо, за което беше чел и мечтал. Подобно на стъкленото преспапие и полузабравените стихчета на господин Чарингтън, то принадлежеше на изчезналото, романтично минало, „отминалите дни“, както обичаше да го нарича в скритите си мисли. По някаква причина винаги си бе представял виното с наситено сладък вкус, като конфитюр от къпини, и мигновено опияняващ ефект. Но когато действително го погълна/came to swallow it, остана разочарован. В интерес на истината, след толкова години пиене на джин почти не можа да усети ефекта му. Остави празната чаша. (II част, Осма глава)

11. Поначало военните кампании винаги се планират така, че да погълнат/eat up евентуалния излишък след задоволяването на основните нужди на населението. (II част, Девета глава)

12. Реалността оказва своя натиск единствено чрез битовите нужди – нуждата да ядеш и да пиеш, да се сдобиеш с подслон и дрехи, да избягваш поглъщане/ swallowing на отрова и падане от прозореца на последния етаж и т.н. (II част, Девета глава)

13. Намира се в килия, в която може да е тъмно, а може и да е светло, но той вижда само две очи. Наблизо има уред, който цъка бавно и ритмично. Очите се уголемяват и засияват. Изведнъж той се издига от мястото си, гмурва се в очите и те го поглъщат/swallowed. (III част, Втора глава)

14. – Натиснах първия лост – каза О’Брайън. – Разбираш как е устроен кафезът.

Маската ще легне плътно на главата ти. Когато натисна другия лост, вратичката ще се плъзне нагоре. Изгладнелите зверове ще излетят като куршуми. Виждал ли си какви скокове правят плъховете? Ще се хвърлят върху лицето ти и ще се впият в него. Понякога нападат най-напред очите. Понякога прогризват бузите и поглъщат/devour езика. (III част, Втора глава)

15. Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнимаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, Народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление...

Би било невъзможно този откъс да се преведе на новоговор, като се запази смисълът на оригинала. Най-голямото приближение, до което би могъл да стигне човек, би било да подведе целия пасаж под/swallow думата crimethink (мислопрестъп). Пълният превод би съставлявал идеологически пренос, чрез което думите на Джефeрсън единствено биха могли да бъдат преобърнати в славословие за абсолютисткото управление.

При обсъждането на примерите – на английски език или в съпоставка с различните български преводи – учениците ще имат възможност да наблюдават, че точното пресъздаване невинаги е контекстуално възможно, макар винаги да съществува възможността за реконструиране на цялостната метафора чрез компенсаторния ефект от натрупване на други подходящи места в текста. Доколко то е успешно, е въпрос на индивидуалните възможности на преводачи, редактори, коректори – членовете на един екип. Възможността в час да бъдат превеждани, редактирани, коригирани подбрани пасажи от познат на учениците цялостен текст, дава възможност както за прилагане на усвоените умения за интерпретация за изпълнението на реална, практическа задача, така и за осъзнаване на взаимодействията в екипа и развиване на социалните компетентности – и непряко подпомага подготовката за езиковата част от държавния зрелостен изпит.

От друга страна, примерите са опит да се илюстрира работното разграничение между „значение“ и „смисъл“. Например, ако в пример 5 думата „погълна“ бъде заменена с по-естественото на пръв поглед „преглътна“, ще се наруши възможността за проследяване на метафората в целия текст и за конструиране на смисъл по съответстващ на текста начин от страна на читателя. Един възможен прочит би се движил по оста: В общество, в което военната машина поглъща излишъка от произведените стоки, а Партията – сексуалната енергия на хората, миналото, но също и самите „неправоверни“ хора, поглъщането на джин (какво добавя към смисъла поглъщането на вино в компанията на агента на Полицията на мисълта?) е ежедневието на онзи, който се е осмелил (макар и съзнавайки безразсъдството си) да има скрити мисли, да си задава въпроси, да отчита несъответствията между битието на езика и битието на човека – ежедневие, което завършва с „поглъщането“ му от очите на Партията (чрез същия агент, който следи героя в продължение на цялото действие), но на практика прави невъзможно живеенето (непоглъщането на отрова – каквато трудно можеш да намериш, дори да искаш да се самоубиеш, за да не бъдеш заловен от Полицията на мисълта). Партийният жаргон „поглъща“ битието, поглъщайки волята, ума, емоцията – същността на човека. Тук като възможност за по-нататъшно конструиране на смисъл – интерпретация – превод възниква въпросът дали [Оруел] (указанието в текста) описва, от перспективата на своето културно време-пространство, друг вариант на „онищостяването на човека“ от комунистическия режим (Popiliev 2018) – в някакъв смисъл отпращайки обратно към въпросите как човек мисли себе си, как разбираме, как разбираме текст, как разбираме художествен текст – въпроси, чиито възможни отговори изглеждат неотложни в контекста на образованието.

Опитът с превода отваря поне още един конкретен въпрос: съществува ли валидно разграничение между „значение“ и „смисъл“, важен с оглед евентуалната цел преводът да запази във възможно най-голяма степен за читателя свободата сам да изследва не само връзките вътре в един текст и връзките между текстовете в „квазисвета на текстовете, или литературата“, но и в „текстовете“ на човешките действия и на историята (Ricoeur 1994; 2001). Търсенето на адекватен отговор би наложило по-подробно изучаване на различни приложими теории на интерпретацията, в перспективата на прехвърлянето на мост към дискурсните изследвания, както и експериментално валидиране на приложимостта на превода като обучителна дейност в училище. Ако интерпретацията (и човешката идентичност) действително може да се мисли като превод, залогът на изследователското усилие би бил човешкото съществуване, самото то hermeneia.

Очертаните примери от преподавателската и преводаческата практика-в-търсене-на-своята-теория донякъде показват, че разработването на модел на работа, основаващ се на интегрирано изграждане на компетентности чрез междупредметни връзки в обучението по български език и литература, чужд език, изобразително изкуство, музика, философия и т.н., въз основа на учене чрез действие (превод), предоставя възможност за „въвеждане на контекст на ученето на основата на общочовешки теми“ в отговор на актуалните образователни цели в европейски мащаб. Нещо повече, то очертава теоретичен контекст за размисъл по проблемите на възпитанието и себеразвитието на учещите и създава възможности за реална промяна в ролята на учителя – в ситуацията на конструиране на интерпретацията на разглеждано произведение чрез дискусия (и създаване на конкретен продукт – превод на текст) учителят по неизбежност е равностоен участник в дискусията (и процеса на създаване на продукта), макар и по-теоретично и практически подготвен – и отговорен за цялостното организиране и реализиране на дейността. На последно място, възможността знанията, уменията и нагласите от един „предмет“ да се пренасят в друг, създава предпоставки за практическо изграждане на основни житейски умения и на умение за учене.

БЕЛЕЖКИ

1. Преводът е мой. – В. Е.

2. В превод на български от Златко Енев: Зонтаг, С., 2008. Против интерпретацията. Либерален преглед, 21 юли 2008 г. Достъпно на: http://www.librev. com/index.php/arts-theory-publisher/301-2009-06-16-06-24-15

3. Преводът е мой: Оруел, Дж. 2021. 1984. София: ФАМА.

ЛИТЕРАТУРА

ГЮРОВА, В., БОЖИЛОВА, В., ВЪЛКАНОВА, В., ДЕРМЕНДЖИЕВА, Г., 2006. Интерактивността в учебния процес (или за рибаря, рибките и риболова). София: Европрес.

ДАМЯНОВА, А., 2012. „Знай своя език…“: За отговорността на училището днес, когато „започва разобразоването на Homo sapiens“. България научни трудове, 50(1), сб. а, 2012 – филология, Пловдив: ПУ „Паисий Хилендарски“. Достъпно на: https://lib.uni-plovdiv. net/bitstream/handle/123456789/470/NTF_2012_50_1_A_281_295. pdf?sequence=1&isAllowed=y

ОРУЕЛ, Дж., 2021. 1984. В. Еленкова (прев.). София: ФАМА.

ПОПИЛИЕВ, Р., 2018. Цензурата по времето на комунизма, или режимът на забраняване – позволяване. София: РИВА.

РИКЬОР, П., 1994. Живата метафора. София: ЛИК.

РИКЬОР, П., 1996. Прочити. Градев, Вл. (ред.). София: Св. Климент Охридски.

РИКЬОР, П., 2006. Пътят на разпознаването. Три студии. София: Сонм.

СТАЙНЪР, Дж., 2014. След Вавилон. Аспекти на езика и превода. София: Изток-Запад.

ТРЕНДАФИЛОВ, В., 2015. Употребите на британския ментор: Рецепцията на Чарлс Дикенс в България. София: Колибри.

ЧАВДАРОВА-КОСТОВА, С., ДЕЛИБАЛТОВА, В., ГОСПОДИНОВ, Б., 2018. Педагогика. София: Св. Кл. Охридски.

ЩАЙНЕР, Р., 2015. Педагогическо изкуство. Варна: Сдружение „Валдорфска педагогика за деца, родители и учители“.

МАЙО, Ст., 1992. Конвенции на интерпретацията. Литературна мисъл (1 – 2), 12 – 35.

РИКЬОР, П., 1994, Какво е текстът? Литературата, (1), 50 – 73.

ДОКУМЕНТИ

Препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот (2018/С 189/01).

Заключения на Съвета относно ролята на работата с младежта за подпомагане на развитието на основни житейски умения у младите хора, които улесняват успешния им преход към зрелостта, активното гражданство и професионалния живот (2017/С 189/06). Available from: https://eur-lex.europa. eu/legal-content/BG/TXT/?uri=uriserv%3AOJ.C_.2017.189.01.0030.01.BU L&toc=OJ%3AC%3A2017%3A189%3AFULL

Закон за предучилищното и училищното образование и държавни образователни стандарти, приети с наредби на министъра на образованието и науката.

Учебни програми по БЕЛ, АЕ, философия.

Компетентностният подход – методологическа основа на съвременното образование. Практическо ръководство. София: МОН, 2020.

REFERENCES

CHAVDAROVA-KOSTOVA, S., DELIBALTOVA, V., GOSPODINOV, B., 2018. Pedagogy. Sofia: University St. Kl. Ohridski Press.

DAMYANOVA, A. “Znay svoya ezik…”: Za otgovornostta na uchilishteto dnes, kogato “zapochva razobrazovaneto na Homo sapiens.” Bulgaria Research Papers Vol. 50, Book 1, Part А, 2012 – Languages and Literature. Available from: https://lib.uni-plovdiv. net/bitstream/handle/123456789/470/NTF_2012_50_1_A_281_295. pdf?sequence=1&isAllowed=y

GYUROVA, V., BOZHILOVA, V., VULKANOVA, V., DERMENDZhieva, G., 2006. Interactivnostta v uchebniya protses (ili za ribarya, ribkite i ribolova). Sofia: Evropress.

HARMER, J., 2007. How to teach English. Harlow: Pearson Education Limited.

ORWELL, G., 2021. 1984. V. Elenkova (transl.). Sofia: FAMA.

POPILIEV, R., 2018. Tsenzurata po vremeto na komunizma, ili rezhimut na zabranyavane – pozvolyavane. Sofia: RIVA.

RICOEUR, P. 1984. Time and Narrative. Vol. I. Kindle Edition.

RICOEUR, P., 1994. The Living Metaphor. Sofia: LIK.

RICOEUR, P.,1996. Prochiti. Gradev, Vladimir (ed.). Sofia: Sofia: University St. Kl. Ohridski Press.

RICOEUR, P.,2006. The Course of Recognition. Sofia: Sonm.

DOCUMENTS

Council Recommendation of 22 May 2018 on key competences for lifelong learning (2018/С 189/01). Available from: https://eur-lex.europa. eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv:OJ.C_.2018.189.01.0001.01. ENG&toc=OJ:C:2018:189:TOC

Recommendation of the European Parliament and of the Council of 18 December 2006 on key competences for lifelong learning (2006/962/ EC). Available from: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ TXT/?uri=celex%3A32006H0962

Council Conclusions on the role of youth work in supporting young people’s development of essential life skills that facilitate their successful transition to adulthood, active citizenship and working life (2017/С 189/06). Available from: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TX T/?uri=uriserv%3AOJ.C_.2017.189.01.0030.01.BUL&toc=OJ%3AC% 3A2017%3A189%3AFULL

Preschool and School Education Act, 2016. Available from: http://lll. mon.bg/uploaded_files/ZAKON_za_preducilisnoto_i_ucilisnoto_ obrazovanie_EN.pdf

National curriculum programmes of study for Bulgarian Language and Literature, English, Philosophy

The Competence Approach: Methodological Foundation of Contemporary Education. Practical Guide. 2020. Sofia: Ministry of Education and Science.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.