Български език и литература
Вход / Регистрация

2025/2, стр. 190 - 202

ПИСАТЕЛСКАТА МЕМОАРНА ПАМЕТ ЗА ЙОРДАН ЙОВКОВ – ВАРИАНТИ НА ПОМНЕНЕ

Резюме:

Ключови думи:

Теодора Кашилска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Резюме. В текста хронологично се проследява натрупването на писателска памет за Йордан Йовков в рамките на повече от четиридесет години. Направени са изводи за динамиката при конструирането на тази памет с оглед на политическия контекст в България през втората половина на ХХ век. Особено внимание е обърнато на книгата „Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му“ (1947), която има фундаментална роля в съставянето на паметта за писателя. Във втората част на текста е проследено наличието на няколко топоса на повторителност в мемоарите за Йордан Йовков – склонността му към съзерцание, привързването му към Добруджа. В хода на работата е предложен един различен поглед към тези текстове, според който писателската памет за твореца разпознава персонажите му като идентификационно важни за личността му.

Ключови думи: мемоари; памет; литературна история; българска литература на ХХ век; Йордан Йовков

1. Хронология на натрупването на паметта

Името на Йордан Йовков е едно от най-често срещаните в писателската памет за периода между двете световни войни. Десетилетия след смъртта на писателя през 1937 г. неговите съвременници не спират да записват спомените от познанството си с него.

Първият сборник със спомени за Йордан Йовков е отпечатан няколко месеца след смъртта му под редакцията на Светослав Минков. Това е изданието „Йордан Йовков. Спомени, статии и бележки за живота и творчеството му“ (1937), в което са включени основно текстове на писатели и литературни критици. Сред тях са Елисавета Багряна, Владимир Василев, Дора Габе, Константин Константинов, Димитър Подвързачов, Георги Цанев, Теодор Траянов, Константин Петканов, Христо Радевски и др. В бележка към изданието съставителят Светослав Минков отбелязва, че материалите в сборника са препечатани от изчерпания вече „Йовков лист“, издаден по случай четиридесет дни от смъртта на писателя. Целта е да се даде едно „по-трайно значение на текстовете“ и да бъдат запазени като „ценен извор за бъдещи изследвания върху живота и творчеството на големия покойник“ (Minkov 1937, p. 133). Част от тези мемоарни текстове намират трайно място в писателската памет за Йордан Йовков и са препечатвани в по-късни сборници и юбилейни издания (спомените на Елисавета Багряна, Дора Габе, Христо Радевски, Константин Константинов, Димитър Подвързачов и др.), но част от текстовете не са отпечатани втори път и не добиват широка популярност (спомените на Теодор Траянов, Константин Петканов, Михаил Арнаудов и др.). С увеличаването на времевата дистанция тези текстове се превръщат в библиографска рядкост и скоро са забравени, което ги изтласква от ядрото на паметта за авторовата личност.

През 1940 г. е издадена книгата на Григор Василев „Йордан Йовков. Спо-мени и писма“ (1940). Авторът е общественик и съученик на Йордан Йовков, а книгата е първото подобно издание за писател от междувоенния период. Значително по-късно се появяват книги за отделни личности като „Спомени за Христо Смирненски“ (1955) от Крум Кюлявков, „Срещи и разговори с Никола Вапцаров“ (1961) от Георги Караславов и др.

Необичайна е появата на сборника „Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му“ (1947) под съставителството на Димо Минев. В първото десетилетие след 1944 г. Йордан Йовков е изтласкан от центъра на литературния живот. Обяснение за това отсъствие на писателя дава Любка Липчева-Пранджева в своята книга „Класици, изгнаници, емигранти“ (2020). Предмет на изследването е количественият „пик“ в преводното битие на писателя на немски език в периода 1931 – 1944 г. Търсейки причините за този „пик“, Любка Липчева-Пранджева достига до заключението, че в най-превежданите и в най-публикуваните творби на Йордан Йовков в немскоезична среда присъства топосът Добруджа – това са творби като „Жетварят“, „Чифликът край границата“, „Земляци“ и „Вечери в Антимовския хан“. Изследователката отбелязва, че връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г. е успех за множество стратегии, сред които и на германската политика на Балканите, от което следва, че „огласяването на този успех на всички нива на публичността е повече от желателно – Добруджа (добруджанското) е мястото на справедливо възстановена кръвна връзка със свещената земя. „Певецът на Добруджа“ съответно е и най-желаният български автор, гостуващ на немскоезичния книжен пазар“ (Lipcheva-Prandzheva 2020, p. 175). Този преводачески „пик“, напълно независим от волята на починалия през 1937 г. Йордан Йовков, предопределя „показния драматизъм на отхвърленост, с който следващото десетилетие ще чете вече на български и в родния им контекст произведенията на Йовков (Lipcheva-Prandzheva 2020, p. 176).

В този контекст отпечатването на изданието на Димо Минев, и то през 1947 г., отбелязваща десетгодишнината от смъртта на твореца, е изненадващо. Важно е да се каже, че изданието не е обявено като юбилейно и никъде в него не е посочено, че то се издава по повод годишнината. Обяснение за появата му дава предговорът от Димо Минев. Авторът подробно разказва за зараждането на идеята за сборника и етапите на работа, които довеждат до публикуването на книгата. Димо Минев започва работа по изданието през 1942 г., след като попада на статията „Йордан Йовков в с. Каралии – Добруджа. По разказа на дядо Станю от същото село“ от Г. Ив. Бояджиев във вестник „Българска мисъл“. Това поражда у него любопитство за всичко, което биха разказали Йовковите близки и приятели от различни краища на България. В допълнителен стимул за Димо Минев да започне своята обиколка по издирване на спомени за Йордан Йовков, се превръща фактът, че библиотеките са затворени поради опасност от бомбардировки заради избухналата война. От 1942 до 1946 г. Димо Минев посещава Добрич, Котел, Жеравна и по-малки населени места из Добруджа в събиране на спомени, фотографии и материали за живота и делото на Йордан Йовков. През 1945 и през 1946 г. Българската академия на науките отпуска пари на Димо Минев, за да продължи пътуванията си. По това време секретар на Управителния съвет (по-късно научен секретар) на БАН (1942 – 1949) е Спиридон Казанджиев – един от най-близките приятели на Йордан Йовков.

Книгата на Димо Минев е резултат от дългогодишната работа на съставителя и сътрудничеството му с Българската академия на науките. Самият Димо Минев отбелязва, че приключва работата по изданието през 1946 г., но е възможно умишлено да организира публикуването на книгата през годината, отбелязваща десетгодишнината от смъртта на Йордан Йовков. Въпреки това не може да се твърди, че изданието е юбилейно или че чрез него официалната власт чества паметта на Йордан Йовков. Димо Минев има лична заслуга за появата на тази книга, макар че не трябва да се подценява участието и на Спиридон Казанджиев като помощник за отпечатването ѝ в Българската академия на науките.

Освен спомени на приятели и колеги от учителските години на Йордан Йовков в книгата са публикувани малък брой спомени на негови колеги писатели – „Продължих проучванията си в София през август 1945 г. Там получих някои указания от съпругата на писателя г-жа Д. Йовкова и влязох във връзка с редица български писатели, с които Йовков е поддържал дружба или е имал с тях някакви връзки. От последните получих написани спомени“ (Minev 1947, p. 8). Димо Минев не дава повече подробности за събираческата си работа на писателски спомени, но в книгата са включени текстове на автори като Дора Габе, Стоян Загорчинов, Георги Райчев, Стилиян Чилингиров и Христо Цанков-Дерижан, Йордан Стратиев, литературните критици Владимир Василев, Никола Атанасов, Стефан Попвасилев. В сравнение с включените спомени на близки и приятели на Йордан Йовков писателските спомени за твореца са твърде малко на брой. Това се дължи на специфичния подбор на текстовете – замисълът на Димо Минев за книгата е да бъдат събрани спомените на непопулярни личности, приятели на Йордан Йовков от Добруджа, които той да издири в продължение на няколко години, да обходи места, които никой не е успял до този момент („В предлагания труд давам място само на нови, неизвестни, или малко известни сведения и документи относно живота, службата и творческото дело на Й. Йовков“ (Minev 1947, p. 9). На финала на своя предговор Димо Минев споделя намерението си да бъде събран материал и за втори том.

Втори том на книгата не е отпечатан, но през 1969 г. Димо Минев преиздава вече публикувания том, като отбелязва, че изданието е допълнено и редактирано. Съпоставителният преглед на двете издания обаче показва, че редакциите са основно върху структурата на книгата и подредбата на текстовете в тях, а не в съдържанието. Няма премахнати или добавени писателски текстове към второто издание.

В периода 1947 – 1960 г. липсва цялостно мемоарно издание (било то сборно или авторово) за Йордан Йовков. Едва в края на 50-те години се появяват отделни кратки спомени в различни издания като „Път през годините“ (1959) от Константин Константинов и „Спомени весели и невесели на български писатели“ (1959) от Константин Гълъбов. И Константин Константинов, и Константин Гълъбов са сред авторите, чиито спомени се различават от идеологическите мемоарни разкази за периода между войните. В този период е написан и мемоарният текст на Стилиян Чилингиров за Йордан Йовков, но той е публикуван едва през 2015 г. в книгата „Моите съвременници“, том 2 (2015). Повече от едно десетилетие паметта за Йордан Йовков не се попълва активно, въпреки че спомени за него са включени в едни от най-значимите мемоарни книги за периода.

Паметта за писателя започва да се дооформя отново чак през 60-те години. От огромно значение е книгата на Спиридон Казанджиев „Срещи и разговори с Йордан Йовков“ (1980). Авторът на изданието е един от малцината близки приятели на твореца, мнозина от Йовковите съвременници свидетелстват за близостта между двамата и честите им беседи. Спиридон Казанджиев е не само близък приятел на Йордан Йовков, но и учен, занимаващ се с проблемите на психологията, естетиката и литературната критика, което прави записаните от него спомени и разговори още по-ценни за реконструирането на психологическия и творческия портрет на писателя.

Важно значение за реабилитирането и утвърждаването на Йордан Йовков в канона на социалистическата литература има включването му в първия том на поредицата „Литературни мемоари“ на издателство „Български писател“ през 1962 г. заедно с Елин Пелин и Антон Страшимиров. В изданието със спомени за тримата белетристи са включени най-много спомени за Йордан Йовков (общо тридесет и четири мемоарни текста; за сравнение текстовете за Антон Страшимиров са деветнадесет на брой), което е показателно за обема на натрупания корпус мемоарни текстове за Йордан Йовков до 60-те години на ХХ век. Почти всички спомени в сборника са вече публикувани, изключения правят текстовете на съпругата на писателя Деспина Йовкова и на литературния критик Георги Константинов, които се публикуват за първи път.

Десетки са писателските мемоарни текстове на Йовковите съвременници, публикувани през следващите десетилетия от автори като Малчо Николов, Иван Мешеков, Камен Зидаров, Георги Цанев, Вичо Иванов и др. Едни от най-късно публикуваните писателски спомени за твореца са част от книгите „Спомени. Дневници. Писма“ (1983) на Иван Радославов, „Срещи по пътищата. Мемоарни импресии“ (1984) на Владимир Полянов и „Объркани спомени“ (1986) на Димитър Пантелеев.

Писателската памет за Йордан Йовков се натрупва в продължение на по-вече от четири десетилетия. Прекъсване в това натрупване се наблюдава в първите години след установяването на новия политически режим, приблизително това е времето от 1944 до 1956 г. Въпреки спада в съставянето на спомени за писателя именно в този период е издадена една от най-важните книги, която има фундаментална роля в конструирането на паметта за писателя – „Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му“ (1947) на Димо Минев. От смъртта на писателя през 1937 г. до края на 80-те години, когато са написани и публикувани последните спомени на Йовковите съвременници, паметта за него непрекъснато нараства. Тази памет се консолидира в няколко основни ядра.

2. Варианти на помнене

В паметта за Йордан Йовков се наблюдават няколко топоса на повторителност. От една страна, тази повторителност се изразява в това, че Йовковите съвременници разпознават едни и същи проявления на характера на писателя и ги описват в спомените си – неговата затвореност, мълчаливост, перфекционизма му. От друга страна, е налице и специфична тематична повторителност в мемоарните текстове. В голяма част от тях Йордан Йовков е поставен в контекста на едни и същи обстоятелства, при които се проявяват най-характерни му черти – посещенията в различни столични заведения, по време на които обмисля бъдещите си творби или в по-редки случай беседва със свои колеги по перо; трудностите, свързани с намиране на добра работа, която да му позволи да се отдаде на писане, и др. Тази осезаема повторителност в мемоарните текстове за писателя е коментирана и от Антоанета Алипиева.

Спомените за Йордан Йовков, представени в книгите на Димо Минев „Йордан Йовков. Спомени и документи“ (Вн., 1969) и „Антон Страшимиров, Елин Пелин, Йордан Йовков в спомените на съвременниците“ (С., 1962) имат категоричен лайтмотив, определящ битийното присъствие на писателя: „тих“, „мълчалив“, „срамлив“, „замислен“, „сдържан“, „мрачен“, „неразговорлив“, „затворен“, „съсредоточен“, „кротък“, „свит“, „скромен“, „не дружеше с никой“. Тази устойчивост на един вътрешен психологически портрет е породена от забелязания от всички факт, че „Йовков винаги си запазваше някаква неутрална зона около себе си“ (Стоян Загорчинов(, че никой външен не може вътрешно да присъства в психическите процеси на Йовковата личност, която, пребивавайки в света, поглъща и интериоризира чутото за света (Alipieva 2002).

В текста си Антоанета Алипиева изгражда психологически портрет на Йордан Йовков с помощта на мемоарните текстове, като обвързва създадения устойчив портрет на автора със същността на героите му – „Самотен автор, самотни герои, самотни метафори на градивността, сдобили се със съдба, в която самобитието овладява съществуването и със своята активност го осъществява и подлага на изпитания“ (Alipieva 2002). Тезата на Антоанета Алипиева намира подкрепа в по-ранния мемоарен текст на Петър Динеков.

Когато четем произведенията на Йовков, не можем да не открием въплътена в някои от героите му тая дълбока вътрешна негова съсредоточеност, привидна затвореност и откъснатост от света, зад която се криеше всъщност непрекъснато вътрешно общуване с хората. Нима от нея няма нещо в мислите и съзерцанията на „Дядо Щерьо“, в „Сенебирските братя“, в чертите на Иван Белин, който – както пише Йовков – „обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее; в прекрасния образ на Сали Яшар, прочутия майстор на каруци от Али Анифе в „Песента на колелетата“? […]

Не е трудно да открием дълбокото вътрешно сродство между тоя прочут майстор на каруци и самия писател, чрез него да разберем по-добре самия писател, който като Сали Яшар бе вдълбочен в себе си, „приказваше малко, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено“, който дълги часове съзерцаваше света и хората, останал сам със себе си и с мислите си. Тоя образ на Йовков – мълчалив и замислен, съсредоточен в себе си – ще запомнят всички, които го познаваха (Dinekov 1962, p. 547, 548).

Петър Динеков споделя, че има възможността да общува с Йордан Йовков в последните години от живота му заради разликата във възрастта по-между им („Детинството и ученичеството ми бяха изпълнени с образите на трима български писатели, които най-много обичах да чета – Вазов, Елин Пелин и Йовков“ (Dinekov 1962, p. 544). Дори и по време на по-късните си срещи с писателя Петър Динеков запазва дистанция и не установява близки отношения с писателя. Това подсказват детайлите в мемоарния текст – „приближавах се към с него с безгранично уважение“; „виждах го най-често в книгоиздателство „Хемус“ (Dinekov 1962, p. 545). В този смисъл мемоарният текст на Петър Динеков е преди всичко един литературноисторически портрет на човек, за когото авторът има преки впечатления.

Това сближава текста на Петър Динеков с този на Антоанета Алипиева и го отдалечава от същинските мемоарни текстове на Йовковите съвременници.

В своята „История на българската литература“ Светлозар Игов също коментира близостта между живота на Йордан Йовков и живота на неговите герои, като определя Сали Яшар от разказа „Песента на колелетата“ за „идеален, битиен двойник“ (Igov 2010, p. 736) на писателя.

Изследователи като Петър Динеков, Антоанета Алипиева и Светлозар Игов забелязват характерни черти в Йовковия портрет, които разпознават като въплътени в героите от произведенията му. Възможно ли е обратното – дали паметта за писателя не разпознава част от персонажите му като идентификационно важни за личността му?

В голяма част от мемоарните текстове на своите съвременници Йордан Йовков е описан като мълчалив, затворен, вглъбен в собствените си мисли човек, който се разкрива единствено в компанията на близки приятели, и то в доста редки случаи. Много от авторите подчертават склонността му към съзерцание и съсредоточено вглеждане в света около себе си.

…потънал в съзерцание (Dinekov 1962, p. 545).

… съзерцателен и романтичен натюрел (Zagorchinov 1962, p. 371).

…той беше затворен и необщителен, мълчалив, унесен в съзерцания, съсредоточен в себе си и мъчно се разкриваше в дружеска беседа (Popvasilev 1962, p. 442).

… по-затворен, по-своенравен, по-усамотен от другите (Raychev 1962, p. 349).

… обикновено седеше сам на маса и явно не търсеше общуване с препълненото по това време с писатели и художници помещение; Въобще Йовков беше вглъбен в себе си човек, с честни пориви. Той не общуваше с много хора, не идваше на събрания; …почти слаб, попрегърбен […] приведен леко на една страна, вглъбен в себе си (Polyanov 1984, p. 106).

…Йовков бил тих, скромен и много вглъбен в себе си младеж (Dimitrova1998, p. 120).

…мълчалив, устремил поглед в една точка (Mesechkov1978, p. 265).

…Йордан Йовков беше по-особен характер от другите членове на компанията. Додето другите шумяха, шумно изразяваха своите възторзи или негодувание от нещо, той стоеше през цялото време мълчалив, рядко се вмесваше и винаги съсредоточен и съзерцателен (Radoslavov 1983, p. 137).

…Седи до масата на тротоара, неподвижен, прехвърлил един крак връз друг, с малко вдигната глава, със стиснати устни и поглед, едновременно отправен навън за наблюдение и съсредоточен за вътрешно съзерцание… Посочи ми го Людмил Стоянов: „Ела да видиш Йовков! Истински син на селото… Мълчи по цели часове. С никого не говори“ (Popdimitrov 1962, p. 439).

Всички тези черти са типични и за част от Йовковите герои.

…Той имаше философски наклонности и обичаше тихите съзерцания; обичаше усамотението си (Адамов от „Наблюдател“).

…Токмакчията обичаше да се вглежда и в най-дребните неща, забелязал беше вихрушката и ако беше друг път, кой знай где щяха да го отведат мислите му и какви мъдри заключения щеше да направи (Токмакчията от „Съд“).

…откъснат от всичко, забравил за всичко, потънал в тая странна замисленост, която пълнеше очите му, скрити под гъстите му вежди; …прегърбен малко, спо-коен и загледан в земята; …благ, тих, вдълбочен в себе си. Той приказваше малко, но и малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено, а на ония, които го слушаха, винаги се струваше, че в очите на Сали Яшар остава още много нещо недоречено, премълчано и скрито (Сали Яшар от „Песента на колелетата“).

…тежък, дръпнат навътре поглед, замислен (Вълкадин от „Вълкадин говори с бога“).

…Но в цялата му фигура има сега нещо угнетено и скръбно. Той е приведен много […] неподвижен и загледан в земята (Стоил от „Земляци“).

…замислен, съсредоточен в себе си, мъдър (дядо Недко от „Жетварят“)1.

Способността да съзерцават, да забелязват и наблюдават търпеливо красотата около себе си, да разчитат тайнствения език на природата, притежават и Йовкови герои като Люцкан от „Последна радост“, дядо Щерю от „Сенебирските братя“, Боянов от „Мечтател“ и земляците от едноименната повест.

Образът на съзерцателя, изграден в мемоарната литература за Йордан Йовков, намира място и в литературноисторическото представяне на писателя. В „История на българската литература“, том 4 (1976) Пантелей Зарев включва описание на твореца, утвърдено в споменните текстове – „Обикновено са го виждали в безлюдните кафенета на центъра в София – „България“ на бул. „Цар Освободител“ или „Галата“ на „Левски“ – сам на масата, затворен за околните, потънал в сладостни съзерцания на миналото (подчертаването е мое – Т. К.)“ (Zarev 1976, p. 213).

Сред характерните черти на Йордан Йовков съвременниците му нареждат неизмеримата любов на писателя към родния край. Част от авторите на мемоарни сведения, подведени от Йовковия художествен свят, обаче бъркат родното място на писателя.

Не съм виждал човек по-привързан към родното място и хора, отколкото бе Йовков към Добруджа и добруджанците.

Преди 5 – 6 години една вечер седяхме само двама в кафене „Славейков“.

Говорехме за незначителни неща. После той мълча-мълча и заговори изведнъж бързо, задъхано:

– Ти знаеш ли, Гюро, че аз не съм мислил да ставам писател. Още през войната моята мечта беше, ако ни остане Добруджа, да отида в Добричко и да се захвана със земята. Имах си начертан и план. Щеше да бъде чудесно. И за нищо нямаше да мисля… Ама не можа… (Raychev 1962, p. 350).

Георги Райчев говори за любовта на писателя към родната земя, но забравя, че Йордан Йовков не е роден в Добруджа, а в планинското село Жеравна (област Сливен). Присъствието на Добруджа и добруджанците в Йовковите текстове (достатъчно е да споменем само сборника „Вечери с Антимовския хан“ (1928) е толкова осезаемо, че Йовковите съвременници са склонни да мислят Йордан Йовков за добруджанец. Привързването на писателя към Добруджа потвърждава, че художественият му свят има много силно въздействие върху съвременниците му, той на практика влияе върху цялото помнене и разбиране на околните.

Указател за тази специфична, „компенсаторна“ стратегия при изграждането на литературната памет за Йордан Йовков са и противоречията в нея. В късната си мемоарна книга „Объркани спомени“ (1986) Димитър Пантелеев опровергава твърденията за мълчаливостта на писателя, а и множество други автори свидетелстват за умението на Йовков да разказва увлекателно. Найранният мемоарен текст, в който писателят е представен като човек, който умее да завладява събеседниците си, е на Елисавета Багряна – „Разказваше много хубаво – просто, естествено, равно, но така картинно; с подробности, но така увлекателно – като че го четеше написано пред себе си“ (Bagryana 196, p. 353). Написаното от поетесата потвърждава Николай Лилиев: „Увлечеше ли се да разказва, Йовков увличаше и своите слушатели. Разказваше плавно, образно, както и пишеше. Речта му бликаше от непосредствен хумор, изпъстрен с тънки, едва доловими отсенки, които само окото на автор с богат дар на наблюдение може да приеми и предаде. Сякаш затвореният, нелюдимият Йовков се отделяше и отстъпваше място на впечатлителния, на разговорливия Йовков“ (Liliev 1962, p. 425). И Елисавета Багряна, и Николай Лилиев са част от близкото обкръжение на автора в отделни моменти от живота му, което им позволява да опознаят един по-различен Йовков от „нелюдимия“, утвърден в по-голямата част от мемоарните текстове. За тази откритост на писателя пред единствено близките си хора свидетелства Стоян Загорчинов – „Йовков умееше да разправя случки от своя живот с истинско художество, но само в присъствието на близки и познати хора“ (Zagorchinov 1962, p. 370).

Голяма част от писателите, съвременници на Йордан Йовков, не успяват да установят близък контакт с него. Това се дължи на Йовковата затвореност, необщителност и желание да изгражда около себе си „неутрална зона“.

Познавам по-добре писателя, нежели човека Йордан Йовков (Popvasilev 1962, p. 442).

… трябваше да го познаваш отблизо, за да го разбереш (Popdimitrov 1962, p. 441).

Между него и другите винаги се чувстваше разстояние и студенина (Konstantinov 1966, p. 403).

…този наш голям писател беше като Иван Вазов затворен човек, но не толкоз мълчалив. По тази причина нямам нито един спомен, който да отваря прозорец към вътрешната стаичка на този писател – да ни разказва интимния му живот. Но такива спомени не вярвам да имат и другите му познайници, освен може би професор Спиридон Казанджиев, който беше най-близкият му приятел (Galabov 1959, p. 199).

Тази затвореност на писателя кара част от авторите на мемоарни текстове, непресекли никога „неутралната зона“ около него, да пренесат чертите на Йовковите герои върху самия него, да го видят като идентичен на собствените му персонажи. Матрицата на самия Йордан Йовков като разказвач намира място в стилистиката на помненето за него – оказва се, че тези, които помнят писателя, всъщност отчетливо помнят текстовете му.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът „Наблюдател“ е цитиран по електронната му публикация в сайта „Литературен клуб“ (Текстът е достъпен на: https://litclub.bg/ library/bg/yovkov/nabljudatel.htm). Останалите текстове са цитирани от Българска дигитална библиотека „Словото“ (Текстовете са достъпни на: https://slovo.bg/showauthor.php3?ID=95&LangID=1).

ЛИТЕРАТУРА

АЛИПИЕВА, А., 2002. Окончателната самота. В: Електронно издателство Литернет, 02.08.2002, <https://liternet.bg/publish/ aalipieva/kompleksi/samota.htm> (10.05.2023).

БАГРЯНА, Е., 1962. Спомен за Йордан Йовков. В: А. СТРАШИМИРОВ. Елин пелин. Йордан Йовков. В спомените на съвременниците си. София: Български писател, 1962, pp. 351 – 356.

ВАСИЛЕВ, Г., 1940. Йордан Йовков. Спомени и писма. София: Книжарница Книпеграф.

ГЪЛЪБОВ, К., 1959. Спомени весели и невесели за български писатели. София: Български писател, 1959.

ДИМИТРОВА, С., 1998. Спомените на една змеица. София: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

ДИНЕКОВ, П., 1962. Спомен за Йордан Йовков. В: А. СТРАШИМИРОВ. Eлин Пелин. Йордан Йовков. В спомените на съвременниците си. София: Български писател, 1962, pp. 544 – 551.

ЗАГОРЧИНОВ, С., 1962. Спомен за Йордан Йовков. В: А. СТРАШИМИРОВ. Елин Пелин. Йордан Йовков. В спомените на съвременниците си. София: Български писател, 1962, pp. 368 – 371.

ЗАРЕВ, П., 1976. Йордан Йовков. В: История на българската литература. Т. 4. София: Българска академия на науките, pp. 213 – 271.

ИГОВ, С., 2010. История на българската литература. София: Сиела.

КАЗАНДЖИЕВ, С., 1980. Срещи и разговори с Йордан Йовков. София: Български писател.

КАРАСЛАВОВ, Г., 1961. Срещи и разговори с Никола Вапцаров. София: Български писател.

КОНСТАНТИНОВ, К., 1966. Път през годините. София: Български писател.

КЮЛЯВКОВ, К., 1954. Спомени за Христо Смирненски. София: Народна младеж.

ЛИЛИЕВ, Н., 1962. Спомен за Йордан Йовков. В: А. СТРАШИМИРОВ. Елин Пелин. Йордан Йовков. В спомените на съвременниците си. София: Български писател, pp. 423 – 429.

ЛИПЧЕВА-ПРАНДЖЕВА, Л., 2020. Класици, изгнаници, емигранти. София: Изток – Запад.

МЕСЕЧКОВ, Н., 1978. Завръщане към миналото (Спомени за български писатели). София: Български писател.

МИНЕВ, Д., 1947. Йордан Йовков. Документи и свидетелства за живота и творчеството му. София: Българска академия на науките.

МИНКОВ, С., 1937. Бележка. // Йордан Йовков. Спомени, статии и бележки за живота и творчеството му. Хемус, p. 133.

ПАНТЕЛЕЕВ, Д., 1986. Объркани спомени. София: Партиздат.

ПОЛЯНОВ, В., 1984. Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. София: Български писател.

ПОПВАСИЛЕВ, С., 1962. Спомен за Йордан Йовков. В: А. СТРАШИМИРОВ. Елин Пелин. Йордан Йовков. В спомените на съвременниците си. София: Български писател, pp. 442 – 447.

ПОПДИМИТРОВ, Е., 1962. Спомен за Йордан Йовков. В: А. СТРАШИМИРОВ. Елин Пелин. Йордан Йовков. В спомените на съвременниците си. София: Български писател, pp. 439 – 441.

РАДОСЛАВОВ, И., 1983. Спомени. Дневници. Писма. София: Български писател.

РАЙЧЕВ, Г., 1962. Спомен за Йордан Йовков. В: А. СТРАШИМИРОВ. Елин Пелин. Йордан Йовков. В спомените на съвременниците си. София: Български писател, pp. 348 – 350.

ЧИЛИНГИРОВ, С., 2015. Моите съвременници. Т. 2. София: Кибеа.

REFERENCES

ALIPIEVA, A., 2002. Okonchatelnata samota. V: Elektronno izdatelstvo Liternet, 02.08.2002, <https://liternet.bg/publish/aalipieva/kompleksi/ samota.htm> (10.05.2023).

BAGRYaNA, E., 1962. Spomen za Yordan Yovkov. V: A. STRASHIMIROV. Elin Pelin. Yordan Yovkov. V spomenite na savremennitsite si. Sofia: Balgarski pisatel, pp. 351 – 356.

VASILEV, G., 1940. Yordan Yovkov. Spomeni i pisma. Sofia: Knizharnitsa Knipegraf. GALABOV, K., 1959. Spomeni veseli i neveseli za balgarski pisateli. Sofia: Balgarski pisatel, 1959.

DIMITROVA, S., 1998. Spomenite na edna zmeitsa. Sofia: Natsionalna biblioteka „Sv. sv. Kiril i Metodiy“.

DINEKOV, P., 1962. Spomen za Yordan Yovkov. V: A. STRASHIMIROV. Elin Pelin. Yordan Yovkov. V spomenite na savremennitsite si. Sofia: Balgarski pisatel, pp. 544 – 551.

ZAGORCHINOV, S., 1962. Spomen za Yordan Yovkov. V: A. STRASHIMIROV. Elin Pelin. Yordan Yovkov. V spomenite na savremennitsite si. Sofia: Balgarski pisatel, pp. 368 – 371.

ZAREV, P., 1976. Yordan Yovkov. V: Istoria na balgarskata literatura. T. 4. Sofia: Balgarska akademia na naukite, pp. 213 – 271.

IGOV, S., 2010. Istoria na balgarskata literatura. Sofia: Siela.

KAZANDZHIEV, S., 1980. Sreshti i razgovori s Yordan Yovkov. Sofia: Balgarski pisatel.

KARASLAVOV, G., 1961. Sreshti i razgovori s Nikola Vaptsarov. Sofia: Balgarski pisatel.

KONSTANTINOV, K., 1966. Pat prez godinite. Sofia: Balgarski pisatel.

KYULYAVKOV, K., 1954. Spomeni za Hristo Smirnenski. Sofia: Narodna mladezh.

LILIEV, N., 1962. Spomen za Yordan Yovkov. V: A. STRASHIMIROV. Elin Pelin. Yordan Yovkov. V spomenite na savremennitsite si. Sofia: Balgarski pisatel, pp. 423 – 429.

LIPCHEVA-PRANDZHEVA, L., 2020. Klasitsi, izgnanitsi, emigranti. Sofia: Iztok-Zapad.

MESECHKOV, N., 1978. Zavrashtane kam minaloto (Spomeni za balgarski pisateli). Sofia: Balgarski pisatel.

MINEV, D., 1947. Yordan Yovkov. Dokumenti i svidetelstva za zhivota i tvorchestvoto mu. Sofia: Balgarska akademia na naukite.

MINKOV, S., 1937. Uvodni dumi. // Yordan Yovkov. Spomeni, statii i belezhki za zhivota i tvorchestvoto mu. Hemus, pp. 5 – 8.

PANTELEEV, D., 1986. Obarkani spomeni. Sofia: Partizdat.

POLYANOV, V., 1984. Sreshti po dalgia pat. Memoarni impresii. Sofia: Balgarski pisatel. POPVASILEV, S., 1962. Spomen za Yordan Yovkov. V: A. STRASHIMIROV. Elin Pelin. Yordan Yovkov. V spomenite na savremennitsite si. Sofia: Balgarski pisatel, pp. 442 – 447.

POPDIMIT ROV, E., 1962. Spomen za Yordan Yovkov. V: A. STRASHIMIROV. Elin Pelin. Yordan Yovkov. V spomenite na savremennitsite si. Sofia: Balgarski pisatel, pp. 439 – 441.

RADOSLAVOV, I., 1983. Spomeni. Dnevnitsi. Pisma. Sofia: Balgarski pisatel.

RAYCHEV, G., 1962. Spomen za Yordan Yovkov. V: A. STRASHIMIROV. Elin Pelin. Yordan Yovkov. V spomenite na savremennitsite si. Sofia: Balgarski pisatel, 1962, pp. 348-350. CHILINGIROV, S., 2015. Moite savremennitsi. T. 2. Sofia: Kibea.

THE WRITERS’MEMOIR OF YORDAN YOVKOV – VARIOUS REMEMBRANCES

Abstract. The text chronologically traces the accumulation of writers’ memory about Yordan Yovkov within more than forty years. Conclusions have been derived about the dynamics in the construction of this memory with regards to the political context in Bulgaria during the second half of the 20th century. The book „Yordan Yovkov. Documents and testimonies of his life and work” (1947) deserves special attention and has a fundamental role in forming the memory of the writer. In the second part of the text, the presence of several literary topoi of repetition in the memoirs of Yordan Yovkov is traced – his tendency to contemplate, his affection for Dobrudzha, etc. In the course of the work, a different view of these texts is proposed, according to which the writers’ memory of the author recognizes his characters as identificationally important to his personality.

Keywords: writer’s memoir; memory; literary history; Bulgarian literature of the twentieth century; Yordan Yovkov

Dr. Teodora Kashilska
WoS Researcher ID: GWZ-2937-2022
Plovdiv University „Paisii Hilendarski”
24, Tzar Assen St.

4000 Plovdiv, Bulgaria
E-mail: tkashilska@gmail.com

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.