Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-6s -AР

2023/6s, стр. 30 - 38

МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ЧЕТЕНЕ ПРИ ОГРАНИЧЕНО ВЛАДЕЕНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Антония Радкова
OrcID: 0000-0002-4154-7366
WoSID: AAY-9249-2020
Faculty of Slavic Philologies
University of Sofia
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда характеристиките на четенето при ограничена комуникативна и езикова компетентност. Текстът представя модел за мотивиране и обучение по четене, подходящ за тази специфична аудитория. Предлагат се различни стратегии и практики за четене, предназначени да подпомогнат както преподавателите, така и читателите с ограничено владеене на български език.

Ключови думи: български език зад граница; четене; литература

Увод

Уменията за четене, за разлика от уменията за слушане и говорене, не се развиват инстинктивно и не се попиват от обкръжаващата среда, а са предмет на обучение и са част от ограмотяването. Tова обучение започва с първите стъпки в училище и продължава цял живот. В настоящия текст ще разгледаме една специфична ситуация на четене и обучение по четене, а именно развитие на читателските умения при ограничено владеене на българския език. Този контекст се отнася предимно за децата от български семейства с роден или майчин български език, които израстват и се ограмотяват зад граница.

1. Четенето на роден, чужд и майчин език

За да анализираме читателските умения на хората с ограничено владеене на български език, е полезно да разгледаме как е протекло усвояването на езика и как се различава езиковото развитие на децата, които растат в билингвална среда, от това на децата, които израстват в монолингвална среда.

Монолингвалните деца придобиват постепенно пълна компетентност на родния си език чрез слушане и общуване в естествена среда чрез взаимодействие с родителите и обкръжението си. С времето подрастващите се доближават до равнището на другите възрастни членове на своите речеви общности.

За разлика от това децата, които растат в двуезична и многоезична среда, имат потенциал да развият пълна езикова и комуникативна компетентност на един, два или на всички езици, на които са изложени. Реализацията на този потенциал зависи от множество фактори: от поведението на родителите, достъпа до образование на този език, статуса на езика в обществото, наличието на речева общност извън семейството, отношението към езика и т.н. (Benmamoun 2013). Често срещана ситуация при билингвалните деца е те да използват родния език предимно у дома в неформален контекст. Както и монолингвалните деца, първоначално те усвояват езика естествено, чрез взаимодействие със семейството, но разликата е, че и след това езикът им продължава да се развива единствено или предимно в семейството. Това означава усвояване на устната форма на езика (говорене и слушане), а развитието на умението за четене, както и за писане, се осъществява предимно в институционализирана учебна среда. Ограниченият достъп до езика, и особено до писмената му форма през периода на езиковото развитие е една от основните причини за непълното усвояване на езика, а следователно и на уменията за четене. За разлика от монолингвалните деца, които постигат пълно развитие на родния си език, билингвите могат да имат характерни пропуски в знанията за езика, ограничен речников запас, интерференция от другия език, на който общуват, и др. Всичко това предполага читателските практики на билингвалните ученици да са различни, т.е. те да четат по различен начин и по различен модел в сравнение с начините на четене и читателските практики на учениците, които израстват в България и са заобиколени от българския език.

Основната цел на това изследване е да се покаже по какъв начин художествените текстове присъстват или могат да бъдат интегрирани в преподаването на български език зад граница. Затова първо ще бъде анализирана и обоснована мотивацията за включване на литературни текстове в обучението и след това ще бъдат представени предложения за взаимодействие на учащите с тези текстове, съпроводени с конкретни практически примери.

2. Цели на обучението, мотивация и четене

Целите на обучението, както са формулирани в образователните документи, могат да се отличават от мотивацията на обучаемите: преподавателят може да предполага запознаване с културата и литературата, за обучаемите е възможно мотивацията да е да научат български с цел общуване, но и също така да се запознаят с корените си и да научат за българските традиции, култура и литература, тъй като обучението по чужд език предполага и обучение по култура (Mavrova 2005, р. 137).

При изучаването на български език зад граница в повечето случаи мотивацията за изучаване на български език не е прагматична: реализацията на пазара на труда с български език не е приоритет за учениците и родителите им. В този случай българският език се възприема като екзотичен – в смисъл на непознат и интересен, но и като език без лингвистичен капитал, тоест без перспективи за използването му в професионален план. При такава мотивация на учениците преподавателят може да промени общоприетите цели на обучението и да се ориентира към обучение, предлагащо, доколкото е възможно в рамките на програмата на обучението, мотивиращи и интересни текстове. В тази ситуация мотивацията е в създаването на усещане за удовлетворение от четенето и запознаването и научаването на нова информация.

Мотивацията за включване на художествени текстове в езиковото обучение е анализирана многократно (вж. преглед на литературата по темата в McKay 2001). Когато учащите се, в този случай читателите на художествения текст, получават естетическа наслада от четенето на литература, мотивацията да четат текстовете, се увеличава и се подобряват уменията и за четене. Литературните текстове са мотивиращи и поради своята автентичност и смисления контекст, който предоставят.

Подборът на текстове зависи от вижданията за ролята на литературата в обучението, която може да бъде различна.

А. Просветителска – четат се текстове, които „просвещават“, т.е. запознават с българската литература, култура, история.

Б. Литературоведска – подбират се текстове, които дават обобщена информация за основните автори и литературни течения в българската литература.

В. Хедонистична – изборът е върху текстове, които биха предизвикали интерес и доставили удоволствие на съответната аудитория, независимо от своята литературоведска ценност.

Г. Лингвистична – литературните текстове носят и богата езикова информация и в този смисъл биха могли да бъдат използвани за изучаване на отделни лексикални или граматични явления.

В зависимост от вижданията за ролята на литературата са възможни различни подходи при избора на литературни текстове: дали да се четат текстове от литературния канон, или не само от него; дали акцентът да е върху ценността и важността на текста за българската литература, или върху интереса и мотивацията за четене, която той би могъл да предизвика у учениците; дали текстовете да са свързани тематично или лингвистично с езиковото обучение, или да се дават откъснато от него; дали текстовете да са априори езиково достъпни (лесни за четене), или е допустима адаптация или съкращаване; дали изборът да е на текстове, представящи България, българите и българската литература като непозната, екзотична, различна, или като world literature (Harper, Kambourov 2020).

3. Начини за четене и разбиране

Четенето в реалния живот е занимание самотно, обикновено читателят е сам с текста, с текст, който той сам е избрал по време, с обем, бързина и начин на четене, удобни за него. В обучението тези характеристики на четенето не са възможни, затова преподавателят (или авторите на учебника) трябва много внимателно да подберат начините за четене на литературата.

3.1. Предчетене

Първият етап или първата трудност, с която се сблъскваме, е изборът на текстовете. Най-очевидният проблем тук са езиковите трудности: изучаващите български зад граница не владеят езика на ниво, което да им позволява успешното четене на всякакви текстове. Езиковите трудности са най-очевидните, но далеч не единствените. Още един технически и логистичен проблем е обемът на текста: дълги текстове не само е трудно да се четат дни наред в часовете, но е и невъзможно преподавателят да изостави цялата си работа върху другите аспекти на езика и обучението и да се съсредоточи само върху четенето на художествена литература. Затова в часовете е най-удобно да се работи с кратки литературни форми или с откъси.

Запознаването с текста не би трябвало да започва с инструкцията: „Отворете страница … и прочетете текста“. Най-важното преди самото четене на текста е да се направи необходимото, първо, текстът да бъде разбран, и второ, текстът да бъде интересен на читателите/учениците. Това предполага контекстуализация на четенето, която може да става по различни начини: чрез въвеждащ кратък обобщаващ текст за предстоящото четене, какво могат да очакват и за какво да се настроят учениците. Ако конкретният текст „подсказва“ визуализация, то може да се даде илюстрация, картина, кратко видео. При по-дълъг прозаичен текст може да се даде обобщено съдържание, кои са главните действащи лица. Изследванията показват, че представянето на действащите лица и контекста на протичане на историята, както и даването на фонови знания за този контекст водят до по-добро разбиране, отколкото липсата на всякаква подготовка (Grabe, Stoller 2019).

Традиционно преди самото четене се дава кратка информация за автора: кога е роден и починал, какво е написал, някои по-важни моменти от биографията му. От просветителска и литературоведска гледна точка тази информация може да е важна, но тя не е непосредствено свързана с четенето на текста, не е насочена да подпомогне разбирането и да повиши мотивацията за четене. В зависимост от текста може да се представи епохата на създаването на текста.

Практически неизбежно, макар и в известен смисъл отклоняващо от настроя към естетическа, хедонистична, лудитивна дейност, е въвеждането на непозната за читателите лексика. Преди прочитането на текста би следвало да се дадат само ключови думи, необходими за повърхнинното разбиране на текста. Непознатата българска лексика, която не би попречила на общото разбиране на текста, би могла да бъде оставена за по-късно. Четенето на текст, съдържащ известен неголям брой непознати думи, може да бъде успешно, чрез такъв тип дейност учениците са поощрявани да използват езиковия си усет, да правят догадки, което развива, като цяло, техните умения за четене на български език.

3.2. Прочитане

Превръщането на четенето в социално или споделено действие не е невъзможно, но изисква определена организация от страна на преподавателя. Текстът може да бъде четен по различни начини: наум и на глас, ако е на глас, това би могло да е от преподавателя (обикновено по този начин се въвежда поезията), при възможност може да бъде намерен запис на произведението в изпълнение на актьор. Немаловажно за всеки дори и малко по-дълъг текст е как той ще бъде разделен на поетапно четене.

3.3. Препрочитане

Четенето на език, който не владееш добре, не е лесно, затова в подобни ситуации често се налага препрочитане на текста. В процеса на четене при недобро владеене на езика обикновено едно прочитане не е достатъчно, за да бъда възприет и разбран текстът. Същевременно препрочитането на текста изисква допълнително мотивиране на учениците и целеполагане на препрочитането: защо ще четат отново, какво ново и интересно ще узнаят или възприемат в резултат на това.

3.4. Следчетене

В реалния живот най-често четенето приключва със затварянето на книгата (изключването на таблета или на електронния четец). По време на урока четенето не приключва, то продължава със задълбочаване на разбирането, обсъждане, осмисляне. Тук ролята на преподавателя е решаваща, тъй като от този завършек на четенето зависят впечатлението, настроението, удоволствието от прочитането на текста и желанието да бъдат прочетени други текстове. По-долу ще представим някои възможности за работа с текста, които биха могли да поддържат мотивацията за четене и интереса към текста.

3.4.1. Въпроси за четене с разбиране

В обучението най-често използваният вид дейност след четенето на текстове са така наречените въпроси за четене с разбиране – правилен, но не особено смислен превод на английския израз reading comprehension, тъй като предполага възможността четенето да е без разбиране. Този тип въпроси връщат читателя отново към текста, де факто предполагат избирателното или пълното му препрочитане с цел да бъде намерена информацията от въпросите. Тази дейност има за цел по-доброто разбиране на текста, въпросите могат да насочат вниманието на учениците към отделни ключови или интересни части от текста. Важно в случая е да се намери балансът и да се следи буквалното разбиране на текста да не „погълне“ естетическото усещане и удоволствието от прочитането на текста.

3.4.2. Коментирано четене

Учениците могат да се запознаят с по-трудни литературни текстове чрез коментирано от страна на преподавателя четене. Коментираното четене съчетава четенето с кратки лекционни форми, чрез които преподавателят може да помогне на учениците да преодолеят трудностите в текста, но и да им разкаже за епохата, реалиите или други аспекти на текста.

3.4.3. Писане (дописване, писане по аналогия, креативно писане и др.)

Художествените текстове дават много възможности за развиване на писмената реч на учениците. По-долу ще дадем няколко примера от практиката, в които различни съвременни български произведения са използвани като основа за създаване на ученически текстове.

3.4.3.1. Дописване на текст

Пример 1: Какво става след това? Допишете текста.

Една сутрин вратата рязко се отвори. Оная, малката женица, влезе вътре…….

Пример 2: Напишете текст, като добавите думи, имена на качества на характера, които са важни според вас. Аргументирайте се.

Първо и най-важно, нямам думи да подчертая колко е важно човек да бъде ………………………..............……… . Ако това не е черта на характера ви, то е много важно – и много трудно – за постигане. Особено докато човек е млад, това качество му липсва. Можете да правите всичко и в същото време да сте ………………………………....…….

Другата ми основна поука от тези 20 години, която сигурно ще прозвучи малко странно, е колко е важно човек да бъде ……………………………...

3.4.3.2. Писане по аналогия

Пример: Прочетете още веднъж описанието на баба Ласка. Използвайте го като основа и опишете баба си или друг възрастен човек. Най-често в тази ситуация се използва минало несвършено време.

Външност:

Той/тя имаше зелени очи, беше висок/нисък

Характер:

Често се ядосваше/смееше/срещаше/...

Поведение:

Говореше бързо, много се смееше, беше винаги отговорен/спокоен/...........

Заедно ходехме за риба/готвехме ...

Ако описвате история, случка, използвайте минало свършено време: тя отиде, направи, каза, ...

Веднъж отидохме на реката. Там .………………………….

3.4.4. Езикови задачи

Литературният текст може да бъде използван като всеки друг текст и с цел развиване на езиковите и комуникативните умения. В този смисъл упражненията на базата на литературни текстове не се отличават от всеки друг тип текстови задачи. Художествените текстове могат да бъдат използвани като задачи за: попълване на пропуски, синтактична синонимия, морфологичен анализ и др.

3.4.4.1. Попълване на пропуски

Литературните текстове могат да се използват за лексикални и граматични задачи. Примерът е за работа върху системата на българските времена върху разказа „Коледно разказче“ на Деян Енев.

Пример: Попълнете глаголите в скобите в подходящото според контекста време.

Само допреди няколко години, като наближеше Коледа, започваха да му звънят от редакциите.

– Господин N, как сте? Радваме се, радваме се. Нали пак …………… (напиша) за нашия вестник едно коледно разказче като миналата година. Много благодарим. ………………………… (чакам).

И той ………………………… (сядам) и ………………………… (написвам) коледно разказче. Понякога разказчетата ………………………… (ставам) тъжни, понякога – весели. Разказчетата ………………………… (излизам) във вестниците и списанията.

3.4.4.2. Задачи за синтактична синонимия

Задачите за синтактични синоними помагат на учениците да се справят с трудния за невладеещите добре български език стил и на художествените текстове. Те подпомагат разбирането и същевременно обогатяват рецептивните им синтактични ресурси на езика. Примерите са върху текста на разказа на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“.

Пример: Посочете фразата, синонимична на дадената.

Не ме интересуваше, че ще я излъжа.

А. Няма да излъжа жената.

Б. Ще излъжа жената.

В. Интересувам се дали да излъжа жената.

3.4.4.3. Морфологичен анализ

Литературните текстове дават богати възможности за преговор или въвеждане на нова лексикална или граматична информация. С примера по-долу показваме как може учениците да се запознаят с българското преизказно наклонение, което те до този момент не са изучавали. Примерът е пак от разказа на Здр. Евтимова.

Пример: Кръвта на къртицата лекува. (Сегашно време, индикатив)

Кръвта на къртицата e лекувала. (Перфект, индикатив (факт))

Кръвта на къртицата лекувала. = Хората казват, че лекува. – ренаратив (не е факт, а несигурна информация, която някой е казал)

3.4.5. Слушане (и гледане) на литературни текстове и на видеа, създадени на базата на литературни текстове

Аудио и видео ресурсите с българска литература не са много, но са напълно достатъчни за подбор на отделни произведения. Освен записите в сайтовете за видеосподеляне те могат да бъдат намерени на сайтове като https://gramofonche.chitanka.info/, https://www.audioknigi.bg/, както и в платените сайтове за стрийминг услуги за аудиокниги и за аудио- и видеосподеляне.

Заключение

В настоящото изследване представихме някои от възможностите за работа с художествени текстове при обучение на ученици, които не владеят достатъчно добре български език. Описани са и са анализирани модели за четене, съответстващи на мотивацията, предварителните познания и езиковото равнище на учениците, изучаващи български език зад граница. Предложените модели и похвати за работа с художествени текстове целят не само децата да бъдат обучени да четат, но и чрез обучението да бъдат мотивирани да четат българска литература.

Благодарности. Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgments. This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

REFERENCES

BENMAMOUN, E., MONTRUL, S., POLINSKY, M., 2013. Heritage languages and their speakers: Opportunities and challenges for linguistics. Theoretical linguistics, vol. 39, no. 3 – 4, рр. 129 – 181. ISSN 0301-4428.

GRABE, W., 2004. Research on teaching reading. Annual review of applied linguistics, no. 24, pp. 44 – 69. ISSN: 0267-1905 (Print), 1471-6356 (Online)

Grabe, W., & Stoller, F. L., 2019. Teaching and researching reading. Routledge. ISBN 978-1-138-84793-4.

HARPER, M. P., KAMBOUROV, D. (Eds.), 2020. Bulgarian Literature as World Literature. Bloomsbury Publishing USA. ISBN 978-1501369780

MAVROVA, A., 2005. The problem of intercultural competence in contemporary academic discourse. Communicative Competence in Contemporary Academic Discourse. Sofia, Bulvest 2000, pp. 128 – 137. ISBN 954-18-0455-1 978-954-18-0455-0 [in Bulgarian ]

MCKAY, S., 2001. Literature as content for ESL/EFL. Teaching English as a second or foreign language. Heinle & Heinle. ISBN 978-0-8384-1992-2

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.