Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/5, стр. 515 - 525

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА ЕЗИКОВИТЕ, СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИТЕ И СОЦИОКУЛТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛЕН ЕТАП СПОРЕД УЧИТЕЛИТЕ

Десислава Петрова
E-mail: d_petrova@edusofia.bg
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията представя анализ на теоретичните постановки във връзка с езиковите, социолингвистичните и социокултурните компетентности и на резултатите от емпирично изследване чрез анкета на начални учители относно тяхното мнение за степента на формирането на езиковите, социолингвистичните и социокултурните компетентности у учениците от начален етап на основната степен на образование. Анализира се мнението на учителите относно провеждането на дистанционно обучение по отношение на въведеното извънредно положение във връзка с ограничаването на разпространението на Covid-19. Правят се конкретни изводи.

Ключови думи: начално училище; компетенции; майчин език

Съвременното развитие на обществото изисква бързо приспособяване на младия човек към динамично променящите се условия на пазара на труда. Това налага грамотно владеене на езика и речта и издига ролята на обучението по български език и литература. Социално активната личност има нужда от овладяване на нормите на езика, за да общува свободно и да се реализира в различните сфери на общественото пространство. Училището е призвано да подготви мислещи хора, които имат не само знания, но и умения да използват тези знания в практиката, да са мотивирани да общуват и да спазват необходимата култура на поведение.

Актуалното развитие на методическата наука на обучение по роден език налага решаването на задачи, свързани с подготовката на учениците за пълноценно общуване в устна и писмена форма. Те трябва да могат да решават комуникативни задачи, изискващи високо равнище на формираност на умения за ориентация в комуникативната ситуация, определяне на целите на общуването и избор на адекватна стратегия за комуникация.

Това е причина обучението по български език и литература в началната степен на образование да се отличава с „комуникативноречевата си насоченост“ (Ivanova, 2007: 12).

Методиката на обучението по български език и литература се ръководи от някои принципи, които имат основополагащо значение. „Комуникативноречевият принцип (подход) е израз на знанието, че езикът е диалектическо единство от структура и функция, от строеж и употреба“ (Кoleva, 2000: 37). По този начин формирането на комуникативно-речеви умения е едновременно цел и мотивация за по-доброто изучаване на езика. Друг принцип е функционално-стилистичният, който предполага в процеса на „практическото въвеждане на малките ученици в основни знания за стилистичните ресурси на езика … да формира умение за подбор на езикови средства – фонетични, морфологични, лексикални, синтактични … в зависимост от конкретната речева ситуация“ (пак там: 41).

Комуникативноречевият принцип на обучението по български език и литература в началния етап на основната степен на образование предполага формиране на комуникативна компетентност у учениците и съдържащите се в нея езикова и социокултурна компетентност. Комуникативната компетентност е ключова цел на обучението по български език в началния етап на образование. Тя е най-важният му продукт. Овладяването на езикови знания е безсмислено, ако те няма да се използват адекватно и целенасочено от личността в процеса на социалната ѝ реализация.

Според Ст. Симеонова социокултурната компетентност „се вписва в няколко контекста, от които определящите са два: от една страна, системата на културата и системата на обществото; от друга страна – системата на образованието“ (Simeonova, 2005: 83). Авторката описва социокултурната компетентност като „комплекс от личностни характеристики, знания и умения, които в своята съвкупност подпомагат изразяването на собствената позиция като комуникативен акт“ (пак там: 83). За да се анализира социокултурната компетентност, тя се сравнява със социолингвистичната, социалната и културната. Предложените изводи са, че социокултурната се отнася към социолингвистичната като видово към родово понятие, а социалната компетентност е родово понятие по отношение на социолингвистичната.

В резултат на горепосоченото важно значение на езиковата и социокултурната компетентност и във връзка с въведеното от правителството на Република България извънредно положение с цел ограничаване разпространението на Covid-19, през месец май 2020 г. на територията на Столична община беше проведено изследване на мнението на начални учители по отношение степента на формиране на езиковите и социокултурните компетентности у техните ученици. С помощта на анкетна карта под формата на „Гугъл“ формуляр бяха анкетирани 128 начални учители от столични училища. От тях 8 (6,3%) имат образование професионален бакалавър, 63 (49,2%) – бакалавър, 56 (43,8%) – магистър, и 1 (0,8%) – доктор. 19 (14,8%) нямат присъдена професионалноквалификационна степен (ПКС), 32 (25%) имат пета ПКС, 29 (22,7%) имат четвърта ПКС, 25 (19,5%) имат трета ПКС, 14 (10,9%) имат втора ПКС и 9 (7,0%) имат първа ПКС. Над 15 години професионален опит имат 77 (60,2%) от респондентите, от 5 до 15 години имат 34 (26,6%) и до 5 г. професионален опит имат 17 (13,3%).

В условията на извънредното положение, въведено с цел ограничаването на разпространението на вируса Covid-19, 18 (14,1%) от учителите провеждат часовете по български език и литература (БЕЛ) асинхронно, като изпращат задачи за подготовка и упражнение на учениците и проверяват изпълнението им. В синхронна форма чрез различни платформи за обучение (Google Classroom, Microsoft Teams и др.) провеждат обучението 61 (47,7%) от учителите и в смесена форма провеждат часовете по БЕЛ 49 (38,3%) от учителите (фиг. 1).

Фигура 1

Според анкетираните начални учители за формиране на езикови компетентности по-подходяща форма на обучение е асинхронната за 83 (64,8%), синхронната – за 25 (19,5%), и смесената – за 20 (15,6%) (фиг. 2). Този резултат показва, че за голяма част от учителите формирането на езикови компетентности означава по-скоро овладяване на знания, отколкото усвояване на умения и нагласи за правилно използване на езика в потока на речта. Друг важен извод, който може да се направи, е за изключителната важност на използването на самостоятелната работа при формирането на езиковите компетентности, защото асинхронната форма на работа практически означава използване на самостоятелна работа на учениците.

0102030405060708090АсинхроннаСинхроннаСмесенаформаПодходящаформа за формиранена:ЕзиковикомпетентностиСоциолингвистичникомпетентностиСоциокултурникомпетентности

Фигура 2

Относно формирането на социолингвистичните компетентности 78 (60,9%) от респондентите посочват като по-подходяща асинхронната форма, 36 (28,1%) – синхронната, и 14 (10,9%) – смесената форма. Получените данни отново показват, че за учителите водещ фактор е овладяването на знания за езика, като условие за успешно реализиране на речевия акт.

За формирането на социокултурните компетентности според 69 (53,9%) от респондентите по-подходяща форма е синхронната, според 34 (26,6%) – асинхронната, и според 25 (19,5%) – смесената. Може да се направи изводът, че във връзка със същността на социокултурните компетентности необходимостта от реално общуване между учениците и между учениците и учителя е по-значима за тяхното успешно формиране.

Интерес представлява въпросът за употребата на различни методи за самостоятелна работа, които използват учителите в условията на дистанционно обучение. Задачите за репродуциране на знания се използват най-често от учителите. Вероятната причина за това са особеностите на психофизиологическото развитие на учениците в ранна училищна възраст. Много често такива задачи използват 98 (76.6%) от учителите, често ги използват 20 (15,6%), понякога – 7 (5,5%), рядко – 3 (2,3%), и никога – нито един. Задачите за формиране на умения се използват много често от 86 (67,2%) от учителите, често – от 25 (19,5%), понякога – от 12 (9,4%), рядко – от 5 (3,9 %), и никога – от нито един учител. Много често творчески задачи задават 14 (10,9%) от учителите, често задават 78 (60,9%), понякога – 33 (25,8%), рядко – нито един, и никога – 3 (2,3%). Учебните проекти като метод за самостоятелна работа се използват много често от 12 (9,4%) от началните учители, често – от 18 (14,1%), понякога – от 58 (45,3%), рядко – от 21 (16,4%), и никога – от 19 (14,8%) от учителите (фиг. 5). Може да се направи изводът, че учителите предпочитат да използват самостоятелната работа за усвояване и автоматизиране на знания и умения и не толкова често дават възможност на учениците да достигнат сами до определени изводи и да проявят творчество.

Фигура 3

В настоящите условия интересен е въпросът как се отразява според учителите дистанционното обучение на формирането на езиковите, социолингвистичните и социокултурните компетентности. Според 78 (57,0%) от учителите дистанционното обучение улеснява формирането на езиковите компетентности, а според 55 (43,0%) го затруднява. Вероятно това мнение е израз на разбирането, че езиковите компетентности представляват преди всичко усвояване на знания за езика и формиране на умения за целесъобразната им употреба в потока на речта. Според 45 (35,2%) от учителите дистанционното обучение улеснява формирането на социолингвистични компетентности, а според 83 (64,8%) го затруднява. Може да се очаква, че според началните учители формирането на социолингвистични компетентности изисква пряк контакт както между учениците, така и между учениците и учителя. Формирането на социокултурните компетентности се затруднява от въведената дистанционна форма на обучение в условията на извънредно положение според 90 (70,3%) от учителите, а според 38 (29,7%) се улеснява (фиг. 4). Вероятната причина за това изразено мнение е, че социокултурните компетентности включват освен вербални и невербални компоненти, усвояването на които онлайн е силно затруднено.

0102030405060708090ЕзиковикомпетентностиСоциолингвистичникомпетентностиСоциокултурникомпетентностиКаксеотразява дистанционнотообучениеУлесняваЗатруднява

Фигура 4

Като цяло, преобладава мнението, че учениците са усвоили очакваните социолингвистични компетентности във висока и средна степен. Във връзка с използването на речевия етикет, 41 (32,0%) от началните учители считат, че учениците им са усвоили тази компетентност във висока степен, 42 (32,8%) – в средна, и 45 (53,2%) – в ниска степен. Според учителите уместно употребяват вербални и невербални средства 56 (43,8%) във висока степен, 40 (31,3%) в средна и 32 (25%) – в ниска степен. При коментара на резултатите, получени на тези два въпроса, следва да се имат предвид различната социална среда на учениците, различното културно и образователно ниво на семейната им среда, формираният още преди постъпването в училище езиков опит (идиолект).

Компетентността на учениците уместно да се включват в диалог по конкретна тема, е формирана във висока степен според 38 (29,7%) от учителите, в средна – според 46 (35,9%), и в ниска – според 44 (34,4%). Тези резултати могат да се свържат с неукрепналата детска психика, с трудното задържане на вниманието за дълго време, с което се характеризира този период от психофизиологичното развитие на детето.

Умението да се ориентират в комуникативната ситуация, учениците са овладели във висока степен според 63 (49,2%) от учителите, в средна – според 45 (35,2%) от учителите, и в ниска – 20 (15,6%). Формирането на това умение започва още от първите часове по български език и литература в първи клас и учителите старателно и целенасочено работят за неговото развитие. Същата причина може да се предположи и за данните, получени на следващия въпрос. Умението уместно да употребяват видовете изречения в съответствие с комуникативноречевата ситуация, учениците са усвоили във висока степен според 78 (60,9%) от учителите, в средна – 31 (24,2%), и в ниска – 19 (14,8%).

В най-висока степен учениците са усвоили умението да употребяват правилно частите на речта: според 90 (70,3%) от учителите във висока степен, в средна – 27 (21,9%), и в ниска – 11 (8,6%). Причината за това може да се търси в доброто усвояване на майчиния език и целенасочената работа на учителите в тази посока за развитие на устната реч още от първите часове в училище.

Сравнително в по-ниска степен са развити уменията за правилна употреба в речта на сложни думи, синоними и антоними: според 35 (27,3%) от учителите във висока степен, според 41 (32,0%) – в средна степен, и според 52 (40,6%) – в ниска степен) (фиг. 5). Това би могло да се дължи на малкия житейски и литературен опит на учениците и на факта, че тези понятия са включени в учебната програма по български език и литература в четвърти клас и не е налице достатъчно време за упражнения и затвърждаване на знанията и уменията.

020406080Степен наформираненасоциолингвистичнитекомпетентностиВисокаСреднаНиска

Фигура 5

Както беше посочено по-горе, според учителите формирането на социокултурните компетентности у учениците се възпрепятства в условията на дистанционно обучение във връзка с въведената извънредна ситуация в страната. В подкрепа на тази теза са резултатите, получени по отношение на мнението на учителите в каква степен са формирани тези компетентности у техните ученици. Най-често учителите са посочили, че техните ученици са усвоили тези компетентности в средна степен.

С най-голяма лекота учениците се ориентират в съдържанието на изучено литературно или фолклорно произведение, съставят в устен вид благопожелания, свързани с празничния календар на българския народ и интерпретират текста на литературно или фолклорно произведение чрез участие в екипна дейност на игрови и сценични форми. Най-често тези компетентности се формират с помощта на прякото участие на учителя. Според 58 (45,3%) учениците могат да се ориентират в съдържанието на изучено литературно или фолклорно произведение в средна степен, 46 (35,9%) – във висока, и 24 (18,8%) – в ниска. В тясна връзка с тази компетентност е умението да четат с разбиране текст от хартиен и електронен носител, което е формирано във висока степен според 21 (16,4%) от учителите, в средна – според 69 (53,9%), и в ниска – според 38 (29,7%). В подкрепа на този резултат са отговорите на въпроса за формирането на компетентността за четене правилно и с подходяща интонация на произведения на различни култури, тъй като то изисква умение за четене с разбиране на текста. Според 39 (30,4%) от учителите тази компетентност е формирана във висока степен, според 61 (47,7%) – в средна, и според 28 (21,9%) – в ниска. Тези резултати показват необходимостта от целенасочена и упорита работа на учителите за усъвършенстване на тези умения, защото те са предпоставка за усвояването на учебния материал не само по български език и литература, но и по всички останали учебни предмети. Към учителите може да бъде отправена препоръка да се използва компетентността на учениците да интерпретират текста на литературно или фолклорно произведение чрез участие в екипна дейност на игрови и сценични форми, която според 45 (35,2%) от учителите е формирана във висока степен, според 58 (45,3%) – в средна, и според 25 (19,5%) – в ниска.

По-трудно за учениците е да споделят и разбират прочетеното от детски списания, енциклопедии и достъпна информация от интернет. Тази компетентност е формирана във висока степен според 41 (32,0%) от учителите, в средна – според 45 (35,2%), и в ниска – според 42 (32,8%). Сходни резултати са получени на въпроса за умението на учениците да откриват белези на своята национална идентичност в самостоятелно прочетени литературни или фолклорни произведения. Според 32 (25%) от учителите това умение е формирано във висока степен, според 51 (39,8%) – в средна, и според 45 (35,2%) – в ниска. Вероятна причина за тези резултати е неумението за самостоятелна работа на учениците, което може да се избегне чрез системна работа в тази насока.

Формирането у учениците на компетентността да съставят в устен вид благопожелания, свързани с празничния календар на българския народ, е формирано във висока степен според 43 (33,6%) от учителите, в средна – според 49 (38,3%), и в ниска – според 36 (28,1%). Високите резултати са във връзка както с работата на учителите, така и с натрупания житейски опит на учениците.

Значително по-трудно за учениците е съставянето на писмен текст с помощ та на словесна или визуална опора във връзка с изучавано литературно или фолклорно произведение, тъй като изисква по-висока степен на формиране на езиковите компетентности на учениците. Според 32 (25%) от учителите тази компетентност е формирана във висока степен, според 57 (44,5%) – в средна, и според 39 (30,5%) – в ниска степен.

Учениците се затрудняват и при откриването на белези на културни различия в изучавани литературни или фолклорни произведения, което е продиктувано от бедния им социален опит. Според 32 (25%) от учителите тази компетнтност е формирана във висока степен, според 54 (42,2%) – в средна, и според 42 (32,8%) – в ниска.

020406080Степен наформираненасоциолингвистичнитекомпетентностиВисокаСреднаНиска

Фигура 6

Изводи

1. За формиране на езикови и социолингвистични компетентности по-подходяща форма на обучение е асинхронната, а за формирането на социокултурните компетентности – синхронната.

2. Според учителите дистанционното обучение улеснява формирането на езиковите компетентности, но затруднява формирането на социолингвистичните и социокултурните компетентности.

3. У учениците са формирани очакваните социолингвистични компетентности във висока и средна степен. Необходимо е да се имат предвид фактори като различната семейна среда и съответно усвоен идеолект и особеностите на психофизиологичното развитие на учениците.

4. Най-често учителите са посочили, че социокултурните компетентности са формирани в средна степен у техните ученици.

5. Може да бъде отправена препоръка към учителите да използват формираната у учениците компетентност да интерпретират текста на литературно или фолклорно произведение, чрез участие в екипна дейност на игрови и сценични форми с цел формиране на умения за самостоятелна работа.

С благодарност към проф. д.п.н. Н. Иванова, под чието научно ръководство изследванията и проблемите, интерпретирани в статията, са финансирани от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски“ за научни изследвания през 2020 г. по научноизследователски проект на тема „Равнище на формираност на социокултурните и социолингвистичните компетентности у учениците в начална училищна възраст чрез обучението по български език и литература“.

ЛИТЕРАТУРА

Иванова, Н. (2007). Съвременното обучение по български език и литература в началния етап на образование. Част първа: Български език. София: Образование.

Колева, В., Д. Йорданова & М. Мандева. (2000). Методика на обучението по български език и литература (четене) – I – IV клас. Част първа. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий.

Симеонова, Ст. (2007). Модел на социокултурната компетенност (формирана чрез обучението по български език). Образование, бр. 3.

REFERENCES

Ivanova, N. (2007). Savremennoto obuchenie po balgarski ezik I literatura v nachalnia etap na obrazovanie Chast parva: Balgarski ezik. Sofia: Obrazovanie

Koleva, V., D. Yordanova & M. Mandeva (2000). Metodika na obuchenieto po balgarski ezik I literatura (chetene) – I – IV klas. Chast parva. Veliko Tarnovo: St. st. Kiril I Metodij”

Simeonova, St. (2007). Model na sociokulturnata kompetentnost (formirana chrez obuchenieto po balgarski ezik. Obrazovanie, br. 3.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.