Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-5-5M

2023/5, стр. 524 - 531

БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ МЕЖДУ БАНАТСКИЯ ГОВОР И ПАЛКЕНСКИЯ ЕЗИК

Магдалена Абаджиева
WoSID: GSE-2886-2022
E-mail: m.abadzhieva@ibl.bas.bg
Institute for Bulgarian Language “Prof. Ljubomir Andreychin” BAS
1113 Sofia
52 Shipchenski Prohod Blvd. block 17

Резюме: Статията разглежда понятията „банатски говор“ и „палкенски език“ в контекста на стремежите на банатските българи за съхраняване на тяхната културна идентичност. Изследването дава примери от съвременни автори, банатски българи, за начините, по които те възприемат езиковите характеристики на своето творчество. Използвани са данни от проведена през месеците май и юни 2023 г. онлайн анкета сред банатски българи, които онагледяват разбиранията на тази общност за нейния език. Преразгледана е установената терминология в научните среди и са дадени препоръки към бъдещите изследователи.

Ключови думи: банатски българи; банатски говор; палкенски език; българи католици

Проектът на Института за български език „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“, започна своята работа в средата на месец декември 2022 г. Като част от резултатите е предвидено издаването на христоматия с текстове от книжнината на българите католици и банатската книжнина, както и буквар за изучаването на т.нар. „палкѐнски“ език от децата в Румънски Банат. Eдна от основните поставени цели на Проекта е да се обобщи и преосмисли досегашната терминология по отнош ение на банатската българска книжовна норма, като се предложи единен терминологичен апарат. Настоящата статия прави опит в тази посока, като разглежда банатските българи, поставени в сложната културно-езикова ситуация между банатския говор и палкенския език.

Банатските българи (палкени) са част от българската католическа общност, а утвърждаването на езиковите и културните връзки между тези две групи е необходимо, за да се помогне за утвърждаването на идентичността на банатските българи и припознаването им като пълноценна част от българското общество – със своите специфики, но и със своите общи черти. В по-следните години изследванията върху българите католици, в частност върху тяхната литература, се увеличават с нови и обстойни проучвания (Petkov 2022; Ilieva 2020; Abadzhieva 2020). Актуалността на темата нарасна и с посещението на папа Франциск в България през 2019 година. През 2017 г. проф. Лилия Илиева откри в гр. Модена, Италия, считаната за изгубена История на Петър Богдан Бакшич („За древността на бащината земя и за българските дела“) и това популяризира допълнително приноса на българите католици за духовното и културното израстване на българския народ (Vasilev 2020). През 2019 година Секцията за история на българския език към ИБЕ – БАН, получи осем неизследвани ръкописа, образци на книжнината на българите католици, а проучванията върху този научен сегмент стават все по-актуални.

Значимостта на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“ се измерва и с интереса, който ще се предизвика към изучаването на т.нар. „палкенски“ език и съхраняването му като говорим и писмен език, белег на културната идентичност на банатските българи. Тъй като българите католици в голямата си част са бивши павликяни*, банатските българи запазват това наименование, наричайки себе си „палкени“, а езика си – „палкенски“. В училищата в областта Банат, където има българско население, децата изучават факултативно книжовен български език. В домашна среда обаче, както и в часовете по катехизис в църквата, които са задължителни за децата от католическата общност, подрастващите използват „палкенския“ език, който трудно се асоциира с българския език в съзнанието на децата поради натрупваните в продължителния период на емиграция отлики. Различията се задълбочават и заради латинската графика, на която пишат българите католици в Банат. Тази азбука е приета още в средата на XIX в., когато Йозу Рил пише своето „Правописание“, с което установява правописна норма за банатските българи (Rill 1866). Необходими са усилия, за да бъдат начертани връзките между българския книжовен език и т. нар. „палкенски“, които ще улеснят както изучаването на книжовния български език от децата в Банат, така и запазването на „палкенския“, особено в неговото лексикално богатство.

Терминологията по отношение на езика на българското малцинство в Банат трябва да бъде преосмислена и уеднаквена, защото това създава неудобства, на първо място, на самата общност. Тук ще цитирам названията, които използва Габриел Кочуба от с. Винга, за да назове своя език (Groškva 2022):

– Za ko piša u balgarsćja-banátsći jézić?;

– Sam haznuval hurti u banátsćija-balgarsći diálekt;

– Bišnovsćja diálekt;

– Palćensći;

– Balgarsći jézić;

– Banatsćja diálékt;

– Banatska balgarska pisménust.

Държа да отбележа, че всички тези названия са извадени от първите седем страници на книгата, което говори за това колко са объркани самите банатски българи в терминологията и как не знаят по какъв начин да назовават езика си. Това мое впечатление се потвърди и в лични разговори с българи от с. Стар Бешенов, Румъния.

В научните проучвания също се откриват различни формулировки. Първият изследовател, занимавал се с литературата на банатските българи, е Л. Милетич, който я определя като банатско-българска книжнина (Miletich 1987, p. 484), азбуката – банатско-българска писменост (Miletich 1987, p. 496), а езика – банатско-български книжовен език (Miletich 1987, 518). Има случаи обаче, в които той нарича тази книжнина българска (Miletich 1987, p. 502).

Ст. Стойков говори за български диалект, на който са правени опити да се създаде книжнина, т.е. да се издигне до отделен, самостоятелен литературен език (Stoykov 2002, p. 195).

Т. Бояджиев дава следното обяснение: „създаден въз основа на диалекта (т.е. банатския говор – бел. моя) регионален писмен банатски книжовен вариант на книжовния български език“ (Boyadzhiev 2012, p.188).

Последното изключително подробно изследване принадлежи на М. Младенова, която разглежда теорията за микроезиците на А. Дуличенко, който пръв определя банатския български като микроезик. М. Младенова приема термина „банатски български книжовен език“ (Mladenova 2021).

Банатските българи от Стар Бешенов живеят в чужда езикова среда. В миналото те са били в пределите на Австро-Унгария, владеели са добре немски и унгарски език. Днес езикът на тяхната държава е румънският. Определянето на езика им от тях самите става в противопоставянето „аз“ и „другите“, където езиците се разделят на „мой“ и „друг“ (чужд). В тази опозиционна линия българите в Банат трудно могат да разделят език от говор (диалект), въпреки че се опитват да го правят. Тяхната културна идентификация е свързана с миналото, което са пренесли със себе си след емигрирането в Банат в началото на XVIII в. Затова наричат себе си „палкени“, тъй като преди да приемат католицизма, голяма част от тях са били павликяни. Етнонимът „палкени“ е важен за тяхната идентичност, защото в българските земи ги е отличавал от православните, а в Банат – от останалите чужди народности. Сигурна съм, че в съзнанието на банатските българи „палкенин“ означава „българин католик“, а „палкенски език“ – „български език“. Това е тяхната отличителна черта, която ги съхранява през годините и ги спасява от асимилация. Затова ми се струва напълно приемливо науката да допусне и да се съгласи, че при самоопределяне банатските българи говорят „палкенски език“.

В търсене на доказателство за тази теза в месеците май и юни 2023 г. проведох анкета с банатски българи от с. Стар Бешенов и с. Винга (в Румънски Банат). Анкетата поставя следните въпроси, които касаят начина, по който банатските българи наричат своя език: Moite roditeli hurtuvat / sa hurtuvali na...; U doma s mojata familija hurtuvam na...; Kakvi jezici sti učili u škulata? U škulata sаm učil…; U čarkvata hurtuvam na…; Kakvi drugje jazikj ištiti da učiti? Išta da uča…

Анкетата е попълнена от 40 души на възраст от 42 до 73 години. На въпроса на какъв език говорят със своето семейство, 50% отговарят „на палкенски“; 15% – „на палкенски и румънски (влашки)“; 10% – „на румънски (влашки) и български“; 5% – „на банатски български и румънски“; 5% – „на банатски“; 5% – на румънски; 10% не посочват нищо.

Още при тези отговори се вижда, че българите в Банат определят езика си по различен начин – „палкенски“, „банатски“, „банатски български“ и „български“. В преобладаващата част в семействата си говорят на своя диалект, който назовават език. Това се потвърждава и от въпроса какви езици са изучавали в училище. Тук 55% от запитаните отговарят „български“, което означава, че за преобладаващата част от банатските българи българският книжовен език е чужд, те имат нужда от допълнителна помощ за неговото изучаване. 70% от анкетираните посочват, че в църквата говорят на „палкенски“, което потвърждава историческия факт, че именно църквата е спомогнала за запазването на банатския говор през годините и продължава да бъде пазителка на езиковата идентичност на банатските българи и днес.

Аз приемам в своите изследвания термина „банатски книжовен вариант на българския език“ и се съгласявам донякъде с формулировката на Т. Бояджиев (Boyadzhiev 2012, p.188). Според мен е важно в определението да се премахне думата „регионален“, тъй като днес има банатски българи, живеещи извън пределите на географската област Банат, които продължават да пишат на своя т. нар. „палкенски език“. Думата „вариант“ е важна във формулировката, тъй като тя подчертава, че това не е самостоятелен език. Считам, че не трябва да се върви в посока към това диалектът да бъде превърнат в език, и в този смисъл определението „банатско-български книжовен език“ ми се струва подвеждащо и некоректно. Писмените текстове сред банатските българи възникват като необходимост от религиозни текстове на български език в противовес на чуждото езиково влияние и като средство за народностно самоопределяне. Те нямат за цел да издигнат банатския говор до ниво на друг, самостоятелен език, а по-скоро да укрепят народностното съзнание у своите носители, подчертавайки тяхната българска принадлежност. Така според мен в обръщението „драги палкени“ авторът на първата печатна книга за банатските българи Имре Берец влага именно българската принадлежност на своите читатели (Berecs 1851). Обръщам внимание на факта, че когато Йозу Рил издава правописните правила, върху които да се изгради бъдещата банатска книжнина, той озаглавява своята книга „Българското правописание“ (Rill 1866), като подчертава неговата българска принадлежност.

Изучаването на банатския книжовен вариант на българския език от децата в българските католически селища в Банат ще спомогне за съхраняването на тяхната идентичност и ще ги доближи до книжовния български език като мост, който ще очертае общото и различното в отношението между език и диалект. Институтът за български език към Българската академия на науките вече успешно осъществи проекта „Дигитален диалектен интерактивен речник за деца“, финансиран от Национален фонд „Култура“ в периода 2021 – 2022 г. (https://dialektizadeca.com/), Проектът има за цел по интерактивен и съвременен начин да помогне на децата да опознават българското диалектно богатство. Букварът за децата в Банат, който ще бъде изготвен в следващите две години, ще стъпи на вече осъществените успешни практики. Неговата основна цел ще бъде да разкрие българската принадлежност на банатския говор. Специално внимание ще бъде отделено на латиницата, която е традиционното писмо на банатската книжнина. Посредством буквара децата ще свържат своето настояще със своето минало и това ще им помогне да открият и осмислят редки и остарели думи от сферите на бита, семейството, животинския и растителния свят, природата, абстрактните понятия и др. Чрез отбелязването на думите, които се срещат не само в банатския говор, но и в други български диалекти, децата ще разберат по-добре принадлежността на своя говор към българската езикова територия.

Българският език се учи задължително от всички деца в българските училища, но българските диалекти са слабо представени в учебния процес – както в страната, така и сред българите зад граница. Освен това липсва важният елемент да се обясни на децата защо е необходимо да се изучават редки, остарели или диалектни думи, особено такива, които са характерни за родното им място, за диалектната географска област, към която принадлежи техният говор. Българският език се употребява не само в съвременните държавни граници. Съществуват широки области в чужбина – напр. Република Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия, Северна Гърция, Турция, Украйна, Унгария, Германия, Великобритания, САЩ и др., където се говори български език, но той не се изучава или се изучава в крайно ограничена програма в училище. Такъв е случаят и в Румънски Банат сред банатските българи. Децата там познават българския език предимно в неговия регионален вариант и на битово равнище. За тях букварът, който Институтът за български език ще изготви в рамките на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, ще бъде начин да видят мястото на родния си говор в диалектната система на българския език и да осъзнаят, че са част от българската народностна общност. Това ще насърчи техния интерес към изучаването не само на банатския книжовен вариант на българския език, но и на българския книжовен език, което е важна предпоставка за тяхната успешна интеграция в българското общество в случай, че решат да продължат образованието си в българските образователни институции.

Благодарности и финансиране

Публикацията е резултат от изпълнението на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, съгласно договор КП-06-Н70/1.

NOTES

* Павликянството възниква като еретично движение през втората половина на VII в. в източните погранични територии на Византийската империя, в земите на Сирия и Армения, по времето на царуването на византийския император Констанс II (642 – 668) (Yovkov 1991, p. 5; Radeva 2015, р. 39; Matanov 1975, p. 128). Проникването на павликянството в българските земи започва през средата на VIII в. при император Константин V Копроним, който заселва павликяни в Тракия, за да подсили северозападната граница с България (Yovkov 1991, p. 15; Matanov 1975, p. 130; Ivanov 1922, p. 23), и продължава в следващите векове, като е особено активно през X в. по време на царуването на император Йоан Цимисхий.

ЛИТЕРАТУРА

АБАДЖИЕВА, М., 2020. Ръкописният българско-италиански речник на отец Маурицио от 1845 г. София: Симолини.

БОЯДЖИЕВ, Т., 2012. Книжовен език и диалекти. Избрани трудове. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

ВАСИЛЕВ, ЦВ., 2020. За древността на бащината земя и за българските дела. Том 1, 2. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

ИВАНОВ, Й., 1922. Произход на павликяните според два български ръкописа. – В: Списание на БАН, кн. XXIV, с. 20 – 31.

ИЛИЕВА, Л., 2020. Огледало на истината между Източната и Западната църква: Венеция, 1716 г. Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски“.

ЙОВКОВ, М., 1991. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV – XVIII в. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

МАТАНОВ, ХР., 1975. Павликянското движение в балканските земи. – В: Студентски проучвания – СУ „Св. Климент Охридски“, Том V, с. 127 – 154.

МИЛЕТИЧ, Л., 1987. Изследвания за българите в Седмиградско и Банат. София: Издателство „Наука и изкуство“.

МЛАДЕНОВА, М., 2021. Банатският български книжовен език в контекста на славянската микролингвистика: история, динамика на нормата и езикови политики. Благоевград: Унив. изд. „Неофит Рилски“.

ПЕТКОВ, П., 2022. Zaropismo illi Balgarska istoria на отец Едоардо Валпа от 1849 г. София: Буквица.

СТОЙКОВ, СТ., 2002. Българска диалектология. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“.

BERECS, I., 1851. Manachija kathekismus za katholicsanske paulichane, Imre Berecs. Temisvar: Stampal ij Iosu Beichel.

GROŠKVA, B., 2022. Vinga. Retuširani stári poštensć kartički. Timişoara: Waldpress.

REFERENCES

ABADZHIEVA, M., 2020. Rakopisniat balgarsko-italianski rechnik na otets Maurizio ot 1845 g. Sofiya: Simolini.

BOYADZHIEV, T., 2012. Knizhoven ezik i dialekti. Izbrani trudove. Sofiya: Sv. Kliment Ohridski.

VASILEV, TSV., 2020. Za drevnostta na bashtinata zemya i za balgarskite dela. Tom 1, 2. Sofiya: Sv. Kliment Ohridski.

IVANOV, Y, 1922. Proizhod na pavlikyanite spored dva balgarski rakopisa – V: Spisanie na BAN, kn. XXIV, s. 20 – 31.

ILIEVA, L., 2020. Ogledalo na istinata mezhdu Iztochnata i Zapadnata tsarkva: Venetsiya, 1716 g. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

YOVKOV, М., 1991. Pavlikyani i pavlikyanski selishta v balgarskite zemi XV – XVIII в. Sofiya: UI „Sv. Kliment Ohridski“.

MATANOV, HR., 1975. Pavlikyanskoto dvizhenie v balkanskite zemi. – V: Studentski prouchvaniya – SU „ Sv. Kliment Ohridski“, vol. V, pp. 127 – 154.

MILETICH, L., 1987. Izsledvaniya za balgarite v Sedmigradsko i Banat. Sofiya: Nauka i izkustvo.

MLADENOVA, M., 2021. Banatskiyat balgarski knizhoven ezik v konteksta na slavyanskata mikrolingvistika: istoriya, dinamika na normata i ezikovi politiki. Blagoevgrad: Neofit Rilski.

PETKOV, P., 2022. Zaropismo illi Balgarska istoria na otets Edoardo Valpa ot 1849 g. Sofiya: Bukvitsa.

STOYKOV, ST., 2002. Balgarska dialektologiya. Sofiya: Prof. Marin Drinov.

BERECS, I., 1851. Manachija kathekismus za katholicsanske paulichane, Imre Berecs. Temisvar: Stampal ij Iosu Beichel.

GROŠKVA, B., 2022. Vinga. Retuširani stári poštensć kartički. Timişoara: Waldpress.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.