Български език и литература

2023/6, стр. 661 - 673

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Резюме:

Ключови думи:

Любомир Георгиев

Резюме. Статията има за цел да задълбочи познанието за съвременната българска мемоаристика. В теоретичния си план тази литература е разгледана с оглед на различните ѝ жанрови определения, наративни особености и движение между документалното и фикционалното. Специално внимание е отделено на проблема за субективизма и неговите крайни проявления, водещи до неистинни твърдения. Изследвайки историята на литературата, разработката фокусира спомените за „антифашистките борби“ и преди всичко партизанското движение в България, където се анализират идеологическата тенденциозност на разказа и моралните аспекти на измислянето и редакторското обработване. Мемоарите, които излизат от печат след падането на тоталитарния режим, са представени в едър щрих с оглед на основни тематични кръгове, идейни посоки и авторски присъствия.

Ключови думи:мемоари; документалност; фикционалност; тенденциозност; тоталитаризъм; фалшификация

Миналото не се връща, само се преглъща
(Народна поговорка)

Мемоарите са разнолик литературен вид. На практика, няма възприета строга жанрова норма, припозната от мемоаристите, която те да се стремят да спазват. Жанровите определения, които мемоаристите сами си правят, са най-различни: „записки“, „спомени“, „очерки и спомени“, „роман от спомени“, „автобиография“, „изповеди“, „бивалици“, „бележки“, „бележки под линия“, „преживяна история“ и др. Мемоаристична стойност може да придобие и личният дневник, когато стане публичен (напр. на Б. Филов, Б. Делчев и др. у нас), както и летописът, свидетелстващ за далечни времена. Дори Н. Георгиев, упо-рит в научното си дирене, написал повече от шейсет страници за това как З. Стоянов разказва в „Записки по българските въстания“, и той се „зажегля“ с въпроса какъв е жанрът им, и завършва студията си със заключението: „Ако се стигне до законния въпрос какъв е жанрът на Записките, отговорът вероятно ще бъде: разказ на очевидец, в който максималната широта на света и светноотношението и максималното разнообразие на разказваческите типове образуват взаимно осмислящо се единство. Но такъв жанр науката не познава? В такъв случай толкова по-зле за науката и толкова по-добре за народа, който може да чете „Записки по българските въстания“ от Захарий Стоянов“. Причината вместо множествено число на „мемоар“ някои да предпочитат „мемоаристика“ като термин, е, че той предполага по-либерално отношение към жанра. Все пак най-общо, а така се възприема и от читателя, мемоарът се определя като повествование от името на автора (Аз-ов разказ, Аз разказвам) за действителни събития от миналото, в които той е бил участник или на които е бил свидетел. Мемоаристът може да разказва и за това, което е „чул“ или за научено от анкети, документи, архиви и пр., т.е. на което не е бил пряк свидетел. Мемоарите се родеят с документалната литература, за някои те са част от нея, но по фактографска точност и по обхват на събитията, за които разказват, отстъпват на научното историческо изследване и на документалистиката. Преимущество на мемоарите, с което те привличат читателите, е, че докато историята, както казва поетът, обхваща контурите само и „никой няма да разказва за простата човешка драма“, в мемоарите оживяват, понякога пресъздадени с възможностите на художественото слово, и непознати, отминавани, но значещи подробности от историческо събитие, от панорамата на обществения живот, от житейската съдба и преживяванията на конкретната личност разказвач. Аз-овата стилистика внушава на читателя, че му се откриват важни, но неизвестни или премълчавани истини, че прониква в „задкулисието“ на политическата и социалната динамика или че пред него е откровена житейска изповед за преживяното. Персонажът в мемоара не е от литературни герои, а от действителни лица, назовани със собствените им имена. Затова най-същественото, което по условие трябва да притежава мемоарът, е достоверност и откровеността на разказвача, изразена в самопреценка и самоанализ, без да се крият потайни истини. Това обаче, което мемоарите не могат да избегнат и което може да влияе негативно върху принципа за достоверност, е субективизмът. Той е неизбежен, защото е вътрешно присъщ на разказвача. Субективизмът в мемоара има различни лица и прониква по различен начин – косвено или пряко. Личната гледна точка на разказвача за миналото, идеологическите му убеждения и политическите пристрастия, автобиографизмът, както и моралните качества на мемоариста са източници на субективизъм, отстояване на лична истина. Мемоаристът подбира от своите спомени и преживявания, пресява документалното, като премълчава факти или ги интерпретира тенденциозно. Той домисля, а и измисля, може дори да лъже и да фалшифицира. Така доверието към мемоарите се подронва. Интересът към мемоарите обаче не пресеква, въпреки че читателите са наясно с техния субективизъм, защото даже и когато очакванията за обективно отношение към миналото, за достоверност и откровеност не са оправдани, мемоарите с всичките си възможни грехове са част от миналото, свидетелство за него, а и това е значимо и посвоему привлекателно.

Проблемът за характеристиката на мемоарната литература и за критериите, по които се преценява, възниква винаги когато се насочим към критичния ѝ прочит. Потокът на българската мемоаристика не е пресъхвал. Понякога е слаб, едва бълбука, но понякога става пълноводен и буен. За съжаление, българската мемоаристика не е била предмет на по-цялостно литературноисторическо проучване. Нямаме и нейна пълна библиография, достигаща до по-ново време. Засега единственото известно ми цялостно литературноисторическо изследване е на Цв. Ракьовски за мемоаристиката през Възраждането (Rakjovski 2004)1. Вниманието и на историци, и на литературоведи се е насочвало към отделни мемоари, които са не само ценен документален извор, но са предизвиквали силен читателски интерес и са оказвали обществено въздействие, напр. „Записките“ на З. Стоянов2.

Активизирането на мемоаристиката, особено на историческата и политическата, се случва след отминаването на отчетливо обособен период от историческото време, след качествена трансформация на обществената и социалната действителност или след коренен прелом в световния ред. Така е и при българската мемоаристика – след края на националноосвободителните борби и последвалото ги Освобождение, след 9 септември 1944 г. и след края на комунистическия режим през 1989 г. Ще се спра накратко на последните два периода, близки до нашето време, с оглед проблема за отношението минало – съвременност.

След 9. ІХ. 1944 г. основна и постоянна тема на българската литература става „антифашистката борба“, т.е. конспиративната дейност и терористичните акции на Българската комунистическа партия (БКП) срещу властта, но най-вече бойните действия на организирани партизански чети и отряди. Българските писатели изпълняват задачата, която Г. Димитров им поставя още в първите месеци след 9. IX. 1944 г. – да създадат творби за партизански героизъм, които да служат за вдъхновение при изграждането на новото общество. За някои писатели откликът на този призив е жест на лоялност към новата власт. Тази тема остава актуална десетилетия след 9. ІХ. 1944 г., макар патетиката и тенденцията към величаво епизиране на „всенародната борба“ срещу фашизма постепенно да отстъпват място на по-обективен подход, свързан със стремежа към нови художествени решения („Барутен буквар“ на Й. Радичков, „Леваневски“ на Д. Овадия, „Звездите над нас“ на П. Вежинов и др.). Предимство в разработването на партизанската тематика имат обаче мемоарите. За тях тази тема е не само по-стоянна, но може да се каже и единствена. Бели врани през този период са мемоари като „Път през годините“ на К. Константинов или „Срещи с миналото“ на Г. Цанев. При това приливната вълна на партизанските мемоари става все по-силна. Бивши партизани и нелегални, впоследствие вече на власт и на различни стъпала от партийната номенклатура (окръжни партийни секретари, генерали, министри, членове на Централния комитет (ЦК) и на Политбюро на БКП), се чувстват задължени да увековечат своя принос за победата над фашизма. Има обаче и такива, които отказват. Когато Т. Павлов е на смъртно легло, посещават го, за да се простят с него, редакторите на статиите му в „Работническо дело“ Ив. Кирилов и П. Писарев. За да му вдъхне надежда, Ив. Кирилов казва: „Кураж, др. Павлов, трябва да се държите, не сте си написали още спомените“. „Какви спомени, бе, Иване – отговори му старецът, – ако ги напиша, нито един член на партията няма да остане в нея, че и в международното комунистическо и работническо движение“ (Pisarev 2011, p. 157).

Както и при другите мемоари, когато се зачетат партизанските спомени, несъзнателно заработва детекторът за достоверност и откровеност на написаното. Показанията му са противоречиви. Той отчита, че в ред случаи са описани правдиво формирането и организацията на партизанските чети, протичането на сраженията, гибелта на някои от участниците, проблемите с прехраната и оръжието, помощта от ятаци, предателствата и пр. Читателският критерий за достоверност и откровеност обаче открива и неизбежния субективизъм, който намира най-различни изяви и води до неистини. Преди всичко такава измислица е разработването и внушаването на мита за „всенародния характер“ на партизанското движение и нелегалната борба. Партизанското движение възниква, след като Хитлер обявява война на СССР, и е организирано от БКП, защото Съветският съюз е единствената реална сила, която може да ѝ помогне да постигне целта си – властта, както и става след 9. ІХ. 1944 г. Броят на партизаните се увеличава едва през втората половина на 1944 г., когато съветската армия наближава българската граница, и особено бързо в навечерието на 9. ІХ. 1944 г. В спомените си М. Гръбчева разказва, че на Девети септември установява, че през нощта отрядът се е увеличил двойно, т.е. с нови кандидати за „активни борци против фашизма и капитализма“. Величаенето на партизанското движение е подтиквало разказвача по-скромно или по-открито да величае и личното си участие в него. Както пише един мемоарист, „Че кой не съчинява и украсява, когато пише спомени, кой не се изкарва по-велик и кой не разчиства със задна дата сметки“ (Pisarev 2011, p. 176). При това колкото по-късни са партизанските мемоари, толкова повече тенденцията за „всенародната борба“, за разлика от ранните художествено-документални творби и мемоари, се засилва. Премълчават се горчиви истини, които могат да помрачат апотеоза, или се загатват под сурдинка. Партизанските чети у нас са действали всъщност самостоятелно, не са били свързани една с друга. Българските партизани до 9. ІХ. 1944 г. не успяват да отвоюват своя територия, както е в Югославия. В командването на отделните чети и отряди е имало съперничество, което е водело до раздор и саморазправа с трагични последици, напр. при родопския отряд „Антон Иванов“. Някои са загивали от „приятелски огън“. Партизанските рейдове, като изключим слизането им в отделни случаи до населени места, са от мандра до мандра. Палежът на производствени предприятия, които не работят нито за българската, нито за немската армия, носи вреди на работещите в тях. Освен дисциплинирани комунисти и идеалисти ремсисти в партизанските чети са намирали спасение от полицията и криминални престъпници, които са стигали до командни постове, като са действали „в името на народа“. Не всички са издържали на тежките условия, някои са ставали и предатели. Излиза, че не само Балкана крие много тайни, както пееше някога Г. Пинджурова („Хей, Балкан, ти роден наш, колко мъки знаеш, колко тайни криеш“), но и партизанските мемоари крият тайни, някои прикрити или неразбулени даже по времето, когато БКП беше властта. Така се получава и с твърдението за „всенародно въстание“ на 9. ІХ. 1944 г., което даже някои участници в преврата опровергават. Властта всъщност не оказва никаква съпротива, защото е преценила, че би била безсмислена – Съветският съюз е обявил война на България и няма сила, която да спре армията му. На 8 септември следобеда полицейските началници на София се съгласяват да капитулират, даже помагат на преврата. Те нареждат след 10 ч. вечерта да се премахнат всички полицейски постове в града, а участъковите началници да останат пасивни, без никакво отношение към това, което става в града. Военният министър в правителството на Муравиев – ген. Маринов, издава заповед софийският гарнизон и командирите на гарнизоните из страната да минат изцяло под нарежданията на правителството на Отечествения фронт (Vranchev 1968, p. 615). Следва: на 9. ІХ. 1944 г. Т. Живков посреща партизаните, победили фашистката власт, поздравява ги и се ръкува с тях.

Подборът на факти, измислицата, лъжата, тенденциозността, самохвалството не се срещат само в партизанските мемоари, но относителният им дял в тях е голям. Вероятно това е причината Й. Вълчев, който по това време има наблюдения върху документалните очерци, да публикува в сп. „Наша родина“ през 1982 г. „Трактат за мемоара“, който акад. Ив. Радев възприема като „реквием за мемоара“. Едва ли, когато е писал своя „трактат“, Й. Вълчев е предполагал, че след десетина години ще стане автор на редица мемоари за концлагерите и за съдбата на хората от „черния списък“ и че ще бъде обвиняван в измислици и клевети. Научил за „една страшна и много човешка случка с ръжевоконарската чета – как двайсетина слабо въоръжени партизани, обградени от войска, успяват да пробият обсадата и да се спасят, той се „запалва“ да я опише (малко преразказ е необходим на всички, които не са чели „трактата“ на Й. Вълчев – б.м.). Командирът на четата го завежда на мястото, за да му покаже къде и как е било. Всичко в неговия разказ, изпълнен с убедителни подробности, внушава доверие, докато той не започва да настоява непременно да се пише, че били обградени от две дивизии и с двайсет души победили две дивизии. Й. Вълчев, който е бил офицер, се противопоставя – две дивизии са шестнайсет хиляди войници, хиляди картечници, коне, камиони... те даже не могат да се поберат в местността около горичката. Започват да се „пазарят“ – двете дивизии стават две роти, а накрая командирът признава как е станала възможна победата над двете дивизии – картечарят, към когото са се насочили за пробив, залегнал по очи до картечницата, разперил ръцете си встрани и когато се измъкнали, започнал да стреля по горичката. Този пример, добавя писателят, е за „мемоаристите изобщо“, но ще признае, че и той като тях преди години е съгрешил с измислен „мемоар“, в който герой е Сл. Трънски, проявяващ дързост, смелост, находчивост и самообладание. Фелдфебел-школникът, който е участник в случилото се и разказва, е на лагер със своя полк край с. Мало Бучино. Той е назначен за началник на караула, другите офицери са извън полка. Всичко е спокойно, докато към лагера не се задава военна кола, с каквото се движи гарнизонният началник на караулите. Решил, че голямото началство идва на проверка, строява караулната рота. От колата слиза „снажен, приятен и усмихнат майор“. Рапортува му, майорът поздравява и командва „Свободно“. Караулът се прибира. Майорът го пита какво е положението в полка. След това влиза в караулното помещение, пише в тетрадката за караулна служба и си заминава. Успокоен, след малко разказвачът влиза в караулното и разтваря тетрадката да прочете какво е написано: „Намерих всичко в пълен ред. Подпис: Славчо Трънски“ (Щирлиц ряпа да яде). Изхвърчава навън, но колата вече не се вижда. Голямата лъжа е обградена от толкова верни описания на уставния ред във войската и на войнишкия бит, че не ти остава нищо друго, освен да се възхищаваш от разузнаваческия подвиг на Сл. Трънски. Редакцията, в която Й. Вълчев е дал своя „мемоар“, изпраща текста на Сл. Трънски, който отговаря: „Че не съм бил – не съм бил, нито съм се казвал Славчо Трънски тогава... Разказаното от автора в началото (за ръжевоконарската чета – б.м.) е така: аз също съм се възмущавал от мемоаристи, които най-грубо лъжат и безцеремонно измислят и с това намаляват или съдействат за намаляване на доверието към мемоарната литература“.

„Трактатът“ на Й. Вълчев не е заупокойна молитва за мемоара, както смята Ив. Радев, а предупреждение и към читателите, и към мемоаристите. Освен това мемоарът се оказва много жизнеустойчив литературен вид и като че ли е надарен с вечен живот въпреки греховете си.

Често пъти ръкописите на тези, които искат да споделят своите спомени, страдат от липса на разказваческа дарба и от слаба езикова култура. Те започват да търсят чужда помощ и така мемоарите довеждат до възникване на „професията“ писател – „обработчик“, който придава приемлив вид на текста, без да може да го превърне в текст с високи литературни достойнства. В сравнение с консултантите при мемоарите на политици от световна величина (буди удивление например списъкът на тези, на които М. Тачър благодари за всестранната им помощ) нашите „обработчици“ са от по-нисък ранг. Те действат като занаятчии – по поръчка на клиента. За „обработчика“ няма значение какво съдържание обработва. Той прилага професионалните си умения и това му носи допълнителен доход, а сближаването му с лице от властта е по-важно от парите. Г. Мишев обработва езиково спомените на ген. Кацаров, защото той ще му издейства временно софийско жителство. Много по-сложна и противоречива е „обработваческата“ работа на Г. Данаилов – талантлив писател, есеист и драматург. През 1970-те години той обработва, по-меко казано – редактира – спомените на М. Гръбчева, вече легендарна личност и героиня в историята на БКП, една от „черните ангели“, които „в името на народа“ ликвидират ген. Луков, полк. Пантев и журналиста С. Янев. Редакторската работа на Г. Данаилов, при която той даже се проявява и като цензор, когато М. Гръбчева споделя някои неприятни истини, както и филмът по спомените ѝ вероятно му носят добър хонорар. На Конгреса на кинематографистите малко преди 10. ХІ. 1989 г., когато се изказва като поддръжник на гласността и преустройството и против култовщината, П. Попандов го репликира: „Искам да попитам Г. Данаилов. Ти, който написа сценария на сериала „В името на народа“, кога беше честен – тогава ли, когато вкарваше в нашите, актьорските уста, реплики с патос от онова време, които сега се виждат фалшиви, или тогава, когато в Дома на киното, веднъж на чашка, ми каза на шега, че новото заглавие на нашия филм не било „В името на народа“, а „Вимето на народа“ (Danailov 2002, p. 443). Нека тези, които не са живели в годините на комунистическия тоталитаризъм, не бързат да се възмущават. Едва ли тогава би се намерил писател, който да не се чувства удостоен, ако му се предложи да работи върху спомените на личност като М. Гръбчева. Смятам обаче, че не хонорарът, а нещо друго е било по-ценно за Г. Данаилов. Над него винаги е тегнело отношението като към „не наш“ по произход. Сближаването му със семейство Гръбчеви (дъщерята Ив. Гръбчева е режисьорка на филми за деца по негови творби, а М. Гръбчева го приема и му се доверява) заличава донякъде клеймото на „не наш“, става своеобразна амнистия и това е много по-ценно за него от какъвто и да било хонорар. Г. Данаилов не може да не е благодарен и му прави чест, че със задна дата не се нахвърля върху „комунистическата терористка“, а я обрисува такава, каквато е по това време, с някои положителни черти в характера и в поведението ѝ.

Въпросите около „обработваческите“ прояви на Г. Данаилов, се усложняват, когато след 1989 г. не само редактира, но става и основен двигател за издаване на спомените на Лиляна Пиринчиева (Pirinchieva 2007). В послеслова дъщерята на Л. Пиринчиева му изказва гореща благодарност: „Специална благодарност дължа на Г. Данаилов, без чието всестранно съдействие и безкористна помощ тази книга нямаше да бъде това, което е, както и за всичко, направено от него, думите на мама да достигнат до повече хора“. С какво Л. Пиринчиева е привлякла вниманието на Г. Данаилов? По убеждение тя е била троцкистка и затова е изпратена на лагер след 1944 г. Пиринчиева разказва сдържано, без емоционални изблици, без самоизтъкване за преживяното по лагерите в Добруджа и край Дунава, но силата на нейните спомени е в тяхната неоспорима автентичност и достоверност. Съдбата ѝ в концлагера е като на другите концлагеристки, но в техните спомени, добавени към текста на Пиринчиева, изпъкват онези черти от характера ѝ, за които си спомнят с благодарност. Въпреки тежките условия Л. Пиринчиева става пример за човешко достойнство и за морална устойчивост. Помага всеотдайно и безкористно на всички, стреми се да поддържа духа им, за да устоят на изпитанието, да запазят човечността си въпреки нечовешките условия. Заслугата на Г. Данаилов спомените на Л. Пиринчиева да видят бял свят, заслужава признание. Като знаем и как усърдно е работил над спомените на М. Гръбчева, възниква морален казус, подобен на тези в някои негови пиеси, който може да предизвика неприятни въпроси. Например: проява на гузна съвест ли е безкористната помощ на Г. Данаилов, за да се издадат спомените на Л. Пиринчиева; не търси ли Г. Данаилов своеобразно опрощение, когато след спомените на фанатизираната комунистка, която най-вероятно би оправдала съществуването на концлагерите, се загрижва за спомените на Пиринчиева – жертва на комунистическия терор; само благородни ли са мотивите, поради които Г. Данаилов работи с такова съпричастие над спомените на Л. Пиринчиева; в работата на Г. Данаилов като „обработчик“ няма ли доза цинично безразличие за кого и над какво работи; писателят или конформистът е вземал връх при обработваческите изяви на Г. Данаилов. Сигурно могат да се зададат и други заядливи въпроси, но тук ще отговоря на най-съществения от тях. Смятам, че у Г. Данаилов при обработката на мемоарите и на М. Гръбчева, и на Л. Пиринчиева взема все пак връх писателят, който не може да устои на възможността да опознае и проникне в характера, в душевността и поведението на знакови личности с необикновена съдба, да вникне в превращенията на човека във време на световен катаклизъм и в условията на тоталитарен режим. Нали литературата е човекознание!

Партизанските мемоари, както и въобще мемоарите за нелегалната дейност и въоръжената борба на БКП, не просто доминират, а представляват българската мемоаристика през периода от 1944 г. до 1989 г. Партийността на мемоаристите довежда – къде по-малко, къде повече – до пренебрегване на основни критерии за достоверност. Партизанската мемоаристика, като цяло, придобива все повече манипулативен характер, като внушава, че властта на БКП е едва ли не осъществена народна мечта и резултат на всенародна борба, като допълнително се оправдаят пенсиите на „активни борци против капитализма и фашизма“, които и 30 години след 9. IX. 1944 г. продължават да излизат от гората. Даже и така партизанските мемоари имат своята документална стойност и са свидетелство за времето както преди, така и след 9. ІХ. 1944 г., когато пишат и стават действен идеологически фактор.

* * *

Времето след 1989 г. се оказа благоприятно за мемоаристиката. Премахването на държавната цензура, свободата на словото и особено свободното книгопечатане и свободното книгоиздаване съдействат мемоарите да станат един от най-продуктивните литературни видове. След 1989 г. корпусът на българската мемоарна литература се обогатява с различни по времева насоченост и тематика творби. Преиздават се мемоари на държавници, политици, дипломати и др. от по-далечните преди 1944 г. времена, които дотогава са в спецфондовете на библиотеките и са недостъпни за широката публичност. Бял свят виждат и спомени на политици с важна роля в кризисни моменти през годините непосредствено преди 9. ІХ. 1944 г. (К. Муравиев например). Същевременно новите държавници и партийни лидери от посткомунистическо време се стремят да оставят своя визия за периода на прехода. Като основна тема на съвременната мемоаристика обаче се налага 45-годишният период на социализма под диктата на БКП. Тя е пример как, когато гръм удари, ехото може да отзвучава по различен начин. Тези мемоари, насочени и към миналото, и към съвременността, потвърждават, че един от основните властови принципи на тоталитарната Океания от антиутопията „1984“ на Дж. Оруел – „Който контролира миналото, контролира бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото“, е валиден за всички общества. Това е причината една от основните „опорни точки“ в политическата стратегия на днешните и леви, и десни партии да е защита или отрицание на „реалсоциализма“, по определението на Г. Мишев. „Мъртво време“ го нарича Л. Левчев, но то сякаш възкръсва, за да участва активно в съвременния политически живот, за което пряко или косвено имат своя принос и мемоарите.

Защитник на социалистическото минало е БСП, наследничка на БКП. Пъпната връв между тях не е прекъсната. Въпреки идейните лъкатушения линията на БСП в защита на наследството е последователна. След 1989 г. БКП е стресната, дори уплашена от избухналата спонтанна омраза към нея. Тя знае, че наяве ще излязат престъпленията ѝ от миналото, че то ще ѝ тежи, и бързо взема защитни мерки. В знак на промяна те се преименува в БСП. Колко му е, тя преименува българите от Пиринско в македонци, а по-късно снабди турското малцинство с български имена. Въпреки че името е променено, недоверието, подозрението и страхът на българина остават. За такива случаи той има две поговорки: „Преоблякъл се Илия, пак в тия“ и „Вълкът козината си мени, но не и нрава си“. Същевременно БСП се заема да заличи следите от престъпленията. Още повече че репресивният ѝ апарат е непокътнат. „Министерството на истината“ заработва на пълни обороти. Държавна сигурност (ДС) унищожава, пречиства и манипулира досиета. Изгарят архиви в Партийния дом. Тъй като следите все пак остават, БСП постоянно настоява да се закрие Комисията по досиетата. Тя не допуска да се приеме закон за лустрацията на висши кадри от номенклатурата на БКП, както и от репресивния апарат на ДС. Всъщност БСП овладява прехода, за да внушава на обикновения гражданин каква беда му е донесла демокрацията.

* * *

Като цитира М. Горки, че „ако всеки напише нещо за себе си, историята на народите е готова“, П. Писарев призовава: „Хайде, обръщам се към всички: сядайте пред компютъра, няма кой друг да разкаже вашата история“. И без неговата подкана мнозина държавници, политици, функционери от високите етажи на предишната власт, агенти на ДС, журналисти, учени, както и нестрадащи от липса на самочувствие плейбои и други от същия вид се захващат да си изградят „паметник неръкотворен“ заедно със своята истина за миналото си, а и за току-що отшумели събития от различен характер и пр. Картината е изключително пъстра, но и неравностойна по съдържателност, жанрово, композиционно, езиково, а и по степен на неизбежния субективизъм. Във всеки мемоар, независимо кой е авторът му и какви са пристрастията му, прониква поне зрънце от обективната истина, което не трябва да се пренебрегва. Ще се спра само на тия, които освен че съдържат най-характерните черти на мемоаристиката в днешно време, поставят в центъра на повествованието си истината за човека, за неговата съдба, психика, морал и гражданско поведение през годините на комунистическия тоталитаризъм и същевременно се открояват с преливането на документалното и художественолитературното, без да се нарушава достоверността на факти и събития. Такива са най-вече мемоарите на талантливи писатели, оформили се и творили през годините на социализма, и на такива, които са били част от тоталитарния механизъм за управление на културата. Всеки човек има правото да представи публично историята на своя живот, но не всеки е мотивиран да го стори, или пък няма възможност за това. Животът започва, развива се и свършва по законите на природата, но какъв океан от неизречени и останали неизвестни истини за човешкото многообразие и за времето, когато човекът е живял, се крие зад лаконичния надпис на паметниците – име, години на раждането и на смъртта. Мълчаливото мнозинство, което не оставя по различни причини написани спомени, като че ли възлага своето право на писателите, които и с художественото си творчество, но особено със своите мемоари стават негови говорители. Дядото на Г. Мишев всяка вечер чете „Записките“ на З. Стоянов. Ако биха го запитали какво чете, не би отговорил с „учената дума“ мемоари. У него няма и помисъл да разкаже какво е изживял и какъв става животът му, след като е насилен да предаде земята си и земеделския си инвентар на ТКЗС. Вместо него внукът му, писателят, ще разкаже как го е заварил, впрегнал в хамута бабичката си, да оре с ръждясал, оставен му поради негодност плуг парчето земя за „самозадоволяване“. Дядо Добри е имал хубави коне. Сега не иска, унизително му е магаре да влезе в двора му, и затова е впрегнал баба Иванка. Успокоява внука си: „Баба ти Иванка не гледай, че е слаба, държелива е като трактор талинец“.

Тъй като една от най-характерните жанрови особености на писателските мемоари е „романизирането“, естествено възниква въпросът за измислицата в мемоарите – има ли я и ако я има, как тя се съчетава с основния критерий за достоверност и фактологична истинност. В мемоарите – не само писателските, има измислица, и нейната функция е различна от тази в белетристичните литературни видове. Литературният герой в белетристиката е фикционален, т.е. налице е персонализирано обобщение чрез художествената измислица и чрез асоциативността на творческото въображение. В мемоара, бил той и романизиран, за разлика от белетристиката, както вече изтъкнах, се разказва за действителни лица с максимално възможната или допусната от автора пълнота. Мемоарните герои, взети от натура, са конкретни лица. Тяхното изображение се постига и със съзидателното участие на художествената измислица, но функционално ограничена от основната задължителност за достоверност. Мемоарът е литература на спомена. Възобновяването на спомена, попълването на „белите петна“ в него („доколкото си спомням“, „ако помня добре“, „ако не се лъжа“ и други уговорки) иска не само досещане, но поражда и неговото уплътняване, дотворяване, като споменът се допълва с вероятното и възможното при конкретната житейска ситуация чрез художествена измислица. Нейни източници са условният характер на езика като „материал“ на литература, неговата метафорика, както и речевостилните предпочитания и възможности на разказвача. Тя е в описанията на случки и събития, в подбора на детайли, в пряката реч и диалозите, в портретизацията, която се стреми да постигне не само външна прилика, и пр. В мемоарите на съвременните писатели, чиято дарба и творческо осъществяване е в белетристиката или в поезията, художествената измислица се чувства по-свободна. Не можем да очакваме, а и да искаме от белетриста да се освободи от свойствения му художественоизобразителен стил, да не се подмами от възможността достоверното и фактологичното да прерасне в художествен образ. Творческата му природа взема връх и разширява пространството за художествено домисляне. Цитирането напр. от Л. Левчев на негови стихотворения, знакови според него за творческата и житейската му съдба, е косвена намеса на поетическата фикция, която прониква на места и в повествованието. Колкото и да се основават на срещи и разговори с оцелели български и чуждестранни интербригадисти от Гражданската война в Испания, пространните монолози и диалози в „По особено мъчителен начин“ на Св. Бъчварова са досъчиняване с неизбежното участие на художествената измислица. Пряката реч и нейният преразказ са често срещани в „Мир на страха ни“ на Г. Мишев. Със стремеж към точност той преразказва например назидателното слово на Т. Живков, когато го извиква и иска от него, по-скоро му нарежда, да си даде оставката като председател на Комитета за Русе. Това е паметна случка за Г. Мишев, момент на избор. Поучителното слово на Т. Живков не е снето от стенографски или друг запис, а е предадено все пак приблизително, като авторът се опира на общото съдържание, на запомнени фрази, като в конструирането им вплита и някои лексикални и други особености на речта на Т. Живков, популярни не само сред културните среди.

Художествената измислица обаче може да служи както на истината, така и на лъжата. Тя може да внуши достоверност и на най-наглата фалшификация.

Въпреки вероятността художествената измислица да крие лъжовност, въпреки възможните грехове спрямо достоверността и откровеността, ако идните поколения поискат да получат по-многостранна представа за годините на социалистическия експеримент, ще трябва да се насочат към мемоарите – те надхвърлят автобиографичността и са като многоцветна мозайка, в която се очертава двуцветният образ на социалистическа България – тоталитарната БКП и... другите. Такива през последните две десетилетия, по реда на публикуването им, са „Бивалици“ (2000) на В. Мутафчиева, „Доколкото си спомням“ (2002) на Г. Данаилов, „По особено мъчителен начин. Документален роман“ (2008) на Св. Бъчварова, „Подир изгубеното време. Спомени“ (2011) на П. Писарев, „Отворена книга. Личен роман“ (2011) на М. Георгиев, „В търсене на изгубеното време: вместо мемоари, вместо литературна анкета, вместо живот и вместо завещание“ (2012) на М. Ганчев, публикуваният в продължение на години „Роман от спомени“ (2014) на Л. Левчев, „Мир на страха ни. Бележки под линия“ (2014) на Г. Мишев, „Моят луд век. Роман от парчета“ (2016) на Л. Стефанова. Могат да се прибавят и мемоари на други писатели и културни дейци, като Й. Вълчев, особено с „Куциян“, „От нулата нагоре“, „С досието напред“ и др., Н. Генчев, П. Динеков, Н. Хайтов, С. Хаджикосев, А. Вагенщайн, В. Караманчев и др. Направената извадка е представителна не само за мемоарите на писатели и културни дейци, но и за основните характеристики на съвременната българска мемоаристика. Впрочем битката на мемоаристите с различен поглед към социалистическото минало и с различна оценка за него продължава. В последно време (2017 г.) почти едновременно се появиха мемоарите на Г. Йорданов – министър на културата през 80-те години, и сборникът „Бивши хора“ от Хр. Христов и В. Лилков с документи от т.нар. Народен съд и от архива на ДС.

БЕЛЕЖКИ

1. Впоследствие Любомир Георгиев се запозна обстойно и с публикуваното през 2018 г. изследване на Паулина Стойчева „Автобиографията, мемоарите и другите жанрове“ [бел. на Огняна Георгиева-Тенева].

2. Обикновено днешната поява на нов мемоар се посреща с кратък отзив, рекламна анотация и рядко с цялостна критична преценка. За засилен напоследък интерес към съвременната мемоаристика подсказва студията на Албена Вачева: Вачева, А., 2016. Конструирайки миналото: Българската мемоаристика от посткомунистическия период. – Език и литература, vol. 70, no. 3 – 4.

ЛИТЕРАТУРА

БЪЧВАРОВА, СВ., 2017. Земя за прицел. София: Бгкниг@.

ВРАНЧЕВ, П., 1968. Спомени. София: Държавно военно издателство.

ДАНАИЛОВ, Г., 2002. Доколкото си спомням. Велико Търново: Абагар.

МИШЕВ, Г., 2015. Мир на страха ми. Пловдив: Хермес.

ПИСАРЕВ, П., 2011. Подир изгубеното време. Пловдив: Жанет 45.

ПИРИНЧИЕВА, Л., 2007. По бодлите на идеалите. Велико Търново: Абагар.

РАКЬОВСКИ, ЦВ., 2004. Образи на българската памет. Велико Търново: Фабер.

REFERENCES

BYCHVAROVA, Sv., 2017. Zemia za pricel. Sofiia: Bgknig@.

VRANCHEV, P., 1968. Spomeni. Sofiia: Dyrzhavno voenno izdatelstvo.

DANAILOV, G., 2002. Dokolkoto si spomniam. Veliko Tyrnovo: Abagar.

MISHEV, G., 2015. Mir na straha mi. Plovdiv: Hermes.

PISAREV, P., 2011. Podir izgubenoto vreme. Plovdiv: Zhanet 45.

PIRINCHIEVA, L., 2007. Po bodlite na idealite. Veliko Tyrnovo: Abagar.

RAKJOVSKI, CV., 2004. Obrazi na bylgarskata pamet. Veliko Tyrnovo: Faber.

MEMOIRS AND MODERNITY

Abstract. The article aims to deepen the knowledge of contemporary Bulgarian memoirs. In its theoretical terms, this literature is examined in view of its different genre definitions, narrative features and movement between documentary and fictional. Special attention is paid to the problem of subjectivism and its extreme manifestations leading to false statements. Exploring the history of literature, the paper focuses on the memories of the “anti-fascist struggles” and, above all, the partisan movement in Bulgaria, where the ideological tendenciousness of the narrative and the moral aspects of fiction and editorial processing are analyzed. The memoirs, which went out of print after the fall of the totalitarian regime, are presented in a big touch in view of the main thematic circles, ideological directions and author's presences.

Keywords: memoirs; documentary; fiction; tendentiousness; totalitarianism; forgery

Ljubomir Georgiev
2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,