Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-5-8AN

2023/5, стр. 547 - 552

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Антон Николов
OrcID: 0009-0006-2641-6866
E-mail: antonn1@uni-sofia.bg
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Изследването „Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век“ е първата книга на Мария Русева – монография, стъпваща върху нейния дисертационен труд и няколкогодишен докторантски опит, който е бил концентриран до голяма степен в областта на пътуването през междувоенния период и неговата литературна страна. Това, че е първи издаден монографичен труд, може да зададе по-скромни очаквания към изследването. Например, че то ще се опита да борави с добре изследвани текстове и с по-безопасни прочити; подобни очаквания биха останали излъгани. На „Поетика на пътя“ не липсва нито амбиция в подбирането на обекта и предмета на изследване, нито научна смелост да борави с множество текстове от хетерогенно жанрово естество, да борави с тях литературоведски и културоведски, да се опира, когато е уместно и полезно, и на социологията, психологията, философията. Русева успява в един текст да съчетае изследване върху пътуването между войните и неговото литературно изображение, диалога между националната и европейската/световната идентичност, темата за чуждото и своето, характера на модерния човек през неговия профил на пътуващ човек и много още, без при това научният текст да изгуби здравата концептуална спойка между отделните въпроси, които обглежда.

Книгата се стреми да очертае поетическия образ на пътя в зададения в заглавието период, посредством систематизиране на водещите пътни маршрути между двете войни и анализиране на литературните им осмисляния в пътеписи, художествена проза и поезия. Една от открояващите се черти на научния труд е неговата свръхпрецизност в очертаването на собствените граници, в обговарянето на всеки изследователски завой. Някои по-важни уточнения за бъдещите читатели са, че в изследването не е засегнат пътят в посока изток (СССР, Азия в по-общ смисъл, Япония и т.н.), нито е обърнато внимание на маршрутите вътре в България. Причините за това решение не се намират просто в нуждата от самоограничение на обхвата на научния труд до по-достъпни за коректно изследване размери, но и в желанието на Русева да улови някои от спецификите на модерната идентичност, което е постижимо най-вече, като погледът се фокусира на запад, към Модерността.

Книгата има много ясна и лесна за ориентация структура, в която преходът между отделните глави е винаги плавен. Русева предлага една най-вече теоретична първа глава, в която е изяснен терминологичният апарат (поетика, път и пътешестване най-вече). Също така са разгледани различни възможни и осъществени от други учени подстъпи към категорията на пътя, като тук се появяват ключови за книгата имена, като Георг Зимел, Мишел дьо Серто, Мераб Мамардашвили, Михаил Бахтин, Цветан Тодоров, Владимир Проп, Джоузеф Кембъл, Гастон Башлар и др. Всяко от тези имена е употребено през неговата собствена перспектива към пътя (било тя антропологична или психологическа в зависимост от избрания подстъп).

Главният герой на това изследване е модерният човек (или поне опитващият се да е модерен), именно той пътува. Затова е особено интересна и полезна типологизацията на пътешествениците, която прави Русева. Разбира се, с уговорките, че не е напълно изчерпателна. Очертават се пет основни типа: поклонник, турист, фланьор, емигрант и скитник. Изведени са различните мотивации за пътуването при тях, всяка от които отразява някакъв вид отделен начин на съпреживяване на пътешествието и чуждата среда.

След положената теоретична основа и обяснения понятиен апарат, основният модел, по който се развива изследването, се състои в концентрацията върху отделни градове като основни топоси на пътешестване. В следващите три глави – „Пътешественикът и Европа. Приобщаване към вечността и миналото“, „Пътешественикът и Европа. Интегриране в чуждото пространство“ и „Пътят към Новия свят“, Русева принципно се спира върху известни европейски и американски градове, като описва впечатленията на българина (в ролята му на пътешественик) от тях. Прави впечатление, че на Европа е отделено повече място, като две отделни глави правят разбор на литературата за европейския път.

В „Пътешественикът и Европа. Приобщаване към вечността и миналото“ са анализирани поетапно (град по град) Атина, Рим, Неапол, Флоренция, Венеция, Брунате и Прага. Както Русева демонстрира посредством прочит на различни текстове, пътеписи, поезия и разкази, това, което мотивира и води пътешествениците да посещават тези градове, е най-вече желанието за досег до гръко-римското минало на континента и желанието за себеидентификация с Европа като културен проект, към който могат да принадлежат и българите. В такъв смисъл разгледаните текстове отразяват и силата на въображението на пътешествениците да провидят миналите епохи в тези места, да пропътуват времето. Най-добрият пример в това отношение сред книгите, които са по-подробно анализирани от Русева, е сборникът „Блянове край Акропола“ (1938) на Д. Шишманов. В нея буквално е пресъздадено своего рода връщане назад през хилядолетията на пътника, воден от скитника евреин Ахасфер, до времето на Древна Гърция. Италия е разгледана през няколко от своите градове, като особено важни се оказват пътеписните впечатления на Ана Каменова и Богдана Дочова, които също предпочитат да провидят в тези топоси тяхното минало и история. Важен прочит получава позната и на други изследвания (и все пак сравнително маргинална) книга на Алекси Бекяров – „По следите на Пенчо Славейков в Италия“, публикувана през 1946. Пътеписът описва един вид поклонническо пътуване към местата, където Славейков прекарва последните си дни. Прага също е сред разгледаните градове, като особено място заема образът му на „каменен град“ в „Пражките сонети“ на К. Христов. Обединяваща между изброените градове е тяхната старинност, ролята им на носители на културното европейско наследство, към което пътникът може да се приобщи посредством досег с историческите паметници.

Най-обемната част от цялата е книга е третата глава. Тук вече литературните текстове показват един по-усилен интерес към модерния лик на Европа през живота в големите европейски мегаполиси: Париж, Лондон и Берлин. Акцентът започва да попада върху градските пространства, модерните достижения, политическата обстановка, социалното поведение и норми. Именно в тази част на изследването Русева употребява най-силно културоведската и антропологична призма, всеки от градовете е представен не само през литературните текстове на българите, макар че те са водещи, но и през съвременни и класически изследвания върху историята и характера на тези топоси. Най-обемно в цялата книга е разгледан Париж, който и най-пряко се свързва в междувоенния период с модерното градско пространство, въпреки че подобно на градовете от предната част той също има богата история. Множество са подстъпите, от които Париж е видян в литературните творби, анализирани от Русева. Тези подстъпи се характеризират с предпочитания към определени образи от градското пространство на града. Например Париж може да се засегне чрез основни топоси като катедралите „Сакре Кьор“ и „Парижката Света Богородица“, Пантеонът и „Пер Лашез“, „Тур д‘Ефел“ и други. Може да се подходи към Париж и през неговия характер на „град на любовта“ – независимо дали романтична и авантюристична, или плътска. Много са интересни отделните перспективи, които Русева отличава при българските пътешественици, върху по-свободните нрави на парижани в това отношение. Увлекателна е книгата и в очертаването на образите на Париж като град на изкуството, на антикварните магазини и букинистите. Не са пропуснати и маргинализираните във френската столица, те също са отразени в българските впечатления от града; просяците и бездомниците, пиещите, зависимите от хазарта. Това са само някои от перспективите към Париж, през които Русева превежда читателя.

Другите два мегаполиса – Лондон и Берлин, също се оказват много интересни. Лондон Русева е избрала да анализира предимно през два малко познати текста, които ще спомена: книгата с автобиографичен характер „Скици из Лондон“ (1945) на Асен Христофоров и „Лондон“ (1930) на Ст. Андреев. Тук темата за „своето“ и „чуждото“ е може би най-актуална: да се впишеш като чужденец в английското общество, се оказва твърде трудна задача. Изискват се добро познаване и спазване на определен поведенчески етикет, прилично и специфично за града облекло. При все това вписването в това общество е възможно за чужденците, както по-казват спомените на Христофоров от времето на студентстването му там. Фрагментът върху Берлин е още по-любопитен, градът е видян през високия интензитет на модернизация и засилващото се и тревожно присъствие на нацизма; 1933 година (Хитлер идва на власт) е разпозната като преломен етап в развитието на града, както и в това как той е бил виждан отвън. Безспорно един от по-важните текстове, които разглежда Русева в тази част, е „Как ми се мерна Европа“ (1939 г.) на Христо Бръзицов. В тази книга българинът описва своите впечатления от първия концентрационен лагер, Дахау, където се оказва, че в началото е имало туристически обиколки за чужденците. Берлин преди Втората световна война поражда твърде противоречиви отношения към себе си: от една страна, той е основен европейски град, от друга страна, полъхът на нацизма оставя пътешествениците трайно обезпокоени за европейското бъдеще.

В четвъртата и последна глава Русева отправя поглед към Северна и Южна Америка. Пътешествието в посоката на Новия свят е пътешествие, отдалечаващо се от опита за себеприобщаване към общ цивилизационен проект. Ако „чуждото“ в Европа е всъщност чуждо само до известна степен, то американският свят си остава далечен: „Американският свят се окачествява като напълно несходен спрямо европейския – ако Европа се осмисля през общите категории като цивилизована, опитна и изпълнена с културни знаци на миналото, то Америка се определя като нейна противоположност – млада, неопитна и обърната в посока на бъдещето“. Пътешестването до Америка е разгледано и през досега на стереотипите и шаблоните, много от които добити посредством развилите популярност през 20-те и 30-те години пътеписни книги за американските земи – популярна преводна литература в България, с наблюдаемата реалност. Така се отключва темата за това колко повлияни са от собствените си предварителни нагласи пътешествениците и дали четивото, което са погълнали, преди да потеглят на път, не закрива от погледа им реалността.

Корпусът от текстове, с който борави Русева, пак е голям и пак има немалко слабо познати произведения в него. Някои от имената на авторите, които се разглеждат, са Васил Узунов, Златка Чолакова, Олга Чавова, Борис Шивачев, Матвей Вълев, Тодор Цонков… Светослав Минков и др. Защо Светослав Минков? Русева прави интересен и ползотворен избор да употреби в анализа си на пътя до Новия свят художествените разкази на Минков, защото през тях тя разкрива медийния образ на САЩ в Европа като някаква обетована земя на неспирния технологичен прогрес и личното забогатяване. Тук не трябва да се забравя, че Минков пародийно използва медийни текстове в много от по-сатиричните си произведения, че борави със стереотипните образи на САЩ, такива каквито са популярни в Европа.

Постепенно се оформя галерия от образи, които символизират американския начин на живот и са централни за впечатленията на пътешествениците от Америка. Такива са уличната реклама, която Русева чете през Мутафов като изкуство на баналността и всекидневното, такива са и небостъргачите, които свидетелстват за въздигането на човека над небето и природата. Много отчетлив е образът на фабриката. През нея може да се провиди идващата автоматизация на човека в Америка. Тя е и образът, който обикновено бива изправен срещу представите за бързо и безпрепятствено забогатяване. Два текста, на които се спира Русева, са особено интересни в своя диалог – „Америка каквато я видях“ на Симеон Радев и пътеписният разказ „Какво видях в Америка или Какво не знаем за Америка: Адът на „Острова на сълзите и др.“ на Д. Цветков – текст, пряко противоположен на този на Радев. Докато Радев предава информация от гледната точка на посланик, Цветков претендира за по-земен поглед от позицията на емигрант, който се спира и на неприятните реалии в страната, като просещите за хляб безработни емигранти. САЩ през погледа на Цветков е силно враждебна на новопристигналите чужденци страна, за тях се оказва, че под маската на гостоприемната осиновителка държавата крие студеното лице на мащехата. Русева се спира подробно на текста на Цветков и прочитът ѝ заслужава внимание.

Книгата завършва собствения си път с текстовете за Латинска Америка, принадлежащи на Светослав Минков, Матвей Вълев, Тодор Ценков и др. Латинска Америка е прочетена от Русева през тези автори като другото на САЩ; Америка на „международните авантюристи“, фермери, гаучоси и кафето. Рискът и желанието за приключение се оказват водещите модуси на пътешественическия живот в Южна Америка. Както във всички свои анализи на литературата върху определен топоси, Русева прави обзор на наличните текстове, като отделя (съвсем логично) повече внимание на някои от тях. Тук от особено значение е пътеписът „Другата Америка. Едно пътуване отвъд Екватора“ (1938) на Светослав Минков, а сред впечатленията, откроени от Русева, бих фокусирал следното: „Столицата на „многомилионната емиграция“ – Буенос Айрес, се запечатва в спомените на пътешественика интелектуалец като своеобразна театрална сцена, издигната по подражание на западноевропейския живот“. Оказва се, че аржентинците са били обзети от мания по аристократизъм, от желанието да подражават на Европа и да се приобщят към нея (макар и най-вече по формални признаци като облекло и обноски на поведение). След другите важни текстове в тази глава, чийто по-подробен прочит читателят би могъл да очаква, бих маркирал пътеписната книга „Към Екватора. На световното изложение в Рио де Жанейро“ (1923) на Стоян Омарчевски, която коментира емиграцията на българите в Бразилия. Емигрантите от България често могат да се превърнат в скитници, да живеят приключенски по принуда, защото или не могат да си намерят работа, или средата въобще се оказва твърде трудна за тях. Лутането и опитът за прехрана в Латинска Америка са сюжет за произведенията на някои малко по-добре познати (и все пак маргинални) имена, като Борис Шивачев, Тодор Ценков и Матвей Вълев. Русева успява да очертае типичния литературен маршрут на емигранта скитник в литературата на тези автори. Очертава го посредством образите на Емигрантския дом (осигурен от приемащата държава), Фабриката, Кръчмата и Публичния дом. Основни топоси на пътешествието в Латинска Америка, между които пътешествениците се лутат. Като цяло, пътуването в Южна Америка за българите се оказва противоречиво преживяване, а интеграцията – твърде трудна.

Накрая искам да се спра и върху книжното тяло на „Поетика на пътя“, което има един доста приличен дизайн. На корицата, чийто дизайнер е самата Русева, пощенска картичка от Венеция изобразява нейните канали и плаващите по тях гондоли. Сред страниците читателят може да открие и редица други пощенски картички на някои по-известни и репрезентативни локации от основните градове в текста. Например каменните пътища в Рим, Белия дом и някои по-известни небостъргачи в САЩ и т.н.

Дори след формалния край на пътуването, когато пътникът вече се е прибрал вкъщи, пътешествието не получава окончателно заключение. Неговият край може да се окаже началото на едно творческо премисляне на изживяното и затова, както казва Русева накрая на книгата си, поетическият образ на пътя е мислен „през потенциала на края като ново начало – откриването на нови хоризонти, перспективи, маршрути, идеи…“. Така и след като затворим кориците на „Поетика на пътя“, остават обещанието и надеждата за бъдещи изследвания от страна на Русева върху пътуването; този път и в посока изток.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.