Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/3, стр. 282 - 295

ЕДНО ИЗДАНИЕ НА „МИТАРСТВАТА“ ОТ ЕПОХАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Резюме:

Ключови думи:

„Българистиката по света, филологията у дома“
„Bulgarian Studies around the World, Philology at Home”

Изданието, което е обект на настоящото изследване, е „Книга нарицаемаѧ МИТАРСТВА“, издадена от Найден Йованович от Татар Пазарджик през 1843 г. в Букурещ. Всъщност това е второ издание на „Сиѧ книга, глаголемаѧ Митарства“ от Йоаким Кърчовски от 1817 г. Настоящото съобщение има за цел да се фокусира върху второто издание на текста, осъществено 26 години след първото и подложено на частично изменение. Въпросът за отношението между двете издания е любопитен. Както личи още от заглавието, в езика на текста също са въведени някои изменения. Тези промени обаче ще бъдат обект на друго изследване.

Основните акценти в настоящата разработка са свързани с фигурите на преводача и издателя на това конкретно издание от 1843 г., както и с езиковите особености на текстовете в изданието, които неминуемо, в една или друга степен, отразяват възгледите за развиващия се книжовен български език не само на преводача и издателя, но и на голяма част от българските възрожденци и родолюбиви радетели на познанието и християнството. Подробно ще бъде обърнато внимание на правописните и езиковите особености на текста, носещ заглавието на изданието.

Книгата на Йоаким Кърчовски представлява превод на популярния разказ за Митарствата на Блажена Теодора от „Житието на св. Василий Нови“ – текст, получил широко разпространение в средновековните славянски литератури.

„Книга нарицаемаѧМИТАРСТВА“, 1843 г. – описание на изданието

Според цялостното оглавление „Книга нарицаемаѧ МИТАРСТВА / Преведена на Болгарски от житіето на Свеѧта-/го Василіа Новаго, за двадесетьте Митарства,/ които  преминала Свѧта ѳеодора, Сказаніе за/ Стращенъ Сꙋдъ, Слово Свѧтаго Пророка Даніи-/ ла, и дрꙋги дꙋшеполезни притꙋрки./“ преводът е направен от църковнославянски на новобългарски език и съдържа следните откъси от Житието на св. Василий Нови: За двадесетте Теодорини митарства, Сказание за Страшния съд, Слово на св. пророк Даниил, както и някои други душеполезни притурки.

От титулната страница черпим още сведения за изданието на книгата – „Напечата сѧ сосъ иждивеніето на Г. Хаџи Найденъ/ Іоанновича учителѧ и книгопродавца жителѧ Та-/таръ-Пазарчичкаго, заради дꙋшевно спасеніе на/ православныте Хрістіаны.“, а именно: 1) сведения за издателя – хаджи Найден Йованович, Татар-Пазарджичанин, и 2) предназначение на книгата – „за душевно спасение на православните християни“, както и 3) мястото – Букурещ, в печатницата на братя Каркалеки, и 4) годината на издаване – 1843 г. (вж. приложението).

На гърба на титулната страница е поместена гравюра с Разпятие Христово. На с. 2 има заставка – щампа на Чаша за св. Причастие, разположена между два кръста (този отляво е еднораменен, а този отдясно – двураменен кръст), поставени върху разтворени „църковни“ книги. От двете страни на Чашата стоят две палмови клонки, разположени около нея в полукръг. Цялата композиция е подредена на перваз, поддържан от крилете на ангел. Тази заставка – щампа – миниатюра е в пряка връзка с „Предисловието (Въведение)“1) на книгата (с. 2 – 13). В него се отправя призив към християните „да дойдат да чуят и видят защо е много страшно, когато умират хората, особено когато не са се причестили“ преди това. Споменава се, че телесните грахове са по-леки от душевните (причинени от помисъл) и че трябва в този живот да обичаме Бога и враговете си и не само да ги обичаме, но и да се молим за тях. Следва кратък преразказ от Житието на св. Василий Нови, за да се аргументира един вид присъствието на приложените в изданието текстове (повечето от които са с есхатологичен характер). Същинският преразказ от Житието започва с факта, че св. Василий живял в Цариград, имал прислужница на име Теодора. Тя му служила вярно, а той я учил на пост и на покаяние за граховете ѝ. Освен Теодора имало и друг един постник – Григорий. Когато Теодора починала, Григорий искал да разбере какво е станало с душата ѝ, къде е тя. Затова често молел своя духовен отец – св. Василий, който, не искайки да го огорчава, се помолил на Бог да му разкрие тайната. Така една нощ в съня си Григорий видял блажена Теодора в Рая. Зарадвал се и я помолил да му разкаже за смъртта си и за преминаването през митарствата (баждарницы діаволскіи). Тя му разказва как първо се появили много зли духове „като черни арапи“, издаващи различни звуци (вой на кучета или вълци, грухтене на свине), кой от кой по-страшни. После се появили два ангела ‒ светли, с бели коси и с бели дрехи, запасани със златни пояси. След тях дошла Смъртта с дълго наметало и кости под него, а в ръцете си носела различни инструменти за рязане и мъчене (брадви, секири, сърпове, ножове и др. режещи инструменти). Ангелите помолили Смъртта да не мъчи много Теодора, защото „нямала много грехове“. Разказът завършва с излизането на Теодорината душа от тялото ѝ и ангелите я повеждат към Слънцето и небето. Но преди това се явява св. Василий Нови с една червена торбичка, от която ангелите да дават при нужда при преминаването през въздушните митарства.

Пагинацията на изданието е с арабски числа, но в раздела за Митарствата те са разположени в горния ляв, съответно десен ъгъл на страницата (срв. напр. с. 16: 16), докато в Слово за Страшния съд Божий и за Второто пришествие Христово пагинацията е разположена централно отгоре на всяка страница в кръгли скоби и по две щампи на цветчета от двете страни на скобите (с. 38 – 63, срв. напр. с. 63: ֍ (63) ֍). После продължава отново централно на върха на страницата, но с друго оформление – интервал, звездичка, интервал, пореден номер на страницата, пак интервал, звездичка, интервал (срв. напр. с. 65: – – 65 – –). Такова е оформлението на пагинацията до края на изданието.

Всяко поредно Митарство е отпечатано с главни букви – Мытарство, а поредният му номер е с буквени цифри. Разположено е като заглавие в средата на реда, като пред всяко предходно митарство има оставени по два свободни реда. Началото на всяко митарство започва с инициал, наподобяващ двойноконтурните ръкописни инициали, но без орнаментация и без друг цвят мастило. Тоест изпълнението на инициалите е с черно мастило, каквото е и за целия текст на изданието. Текстът на Митарствата, а и останалите текстове в изданието, не са рамкирани. Двойноконтурни, запълнени с черно мастило, инициали са налице и в началото на следващите след Митарствата Слова. Всяко от Словата е предхождано от една и съща заставка от растителен тип и завършва с проста концовка, комбинация от точка и две прави линии, постепенно изтъняващи в посоката на отдалечаването си от точката. Тази своеобразна концовка е в центъра на реда след съответния текст. Различна е концовката в края на Слово за Честния и животворящ кръст Христов, която представлява стрък разлистена роза с четири пъпки. Същата концовка присъства и след текста на Краткото описание на 20-те атонски манастира. Началото на Краткото описание и самото заглавие, предшествано от заставка – перваз, подпиран от ангелски криле, са поместени в спираловидна рамка, определяща ширината на текстовото поле. Спираловидната рамка е характерна само за тази начална страница – с. 79. Другото интересно нещо по отношение на оформлението на изданието е, че текстовете след с. 79 продължават след съответния разделителен елемент (заставка, концовка) на същата страница, а не на нова, както беше в началото на изданието. Липсва концовка след Описанието на Рилския манастир, а следващият текст започва, както вече споменах, на същата страница след заставка – перваз, подпиран от ангелски криле (два пъти в цялото издание).

Тъй като изданието не разполага със съдържание, смятам за необходимо да го представя.

Съдържание:

С. 2 – 13: Предисловие (Въведение на изданието);

С. 14 – 37: Двадесетте Теодорини митарства;2)

С. 38 – 50: Слово за Страшния съд Божий и за Второто пришествие Христово (СЛОВО/ заради/ СТРАШЕНЪ сꙋДЪ БОЖіИ/ и/ второто пришествіе/ ХРістово);

С. 51 – 63: Слово второ на св. пророк Даниил (СЛОВО/ второе свѧтагѡ/ ПРОРОКА ДАНіИЛА);

С. 64 – 78: Слово за въздвижение на Честния и животворящ кръст Господен (СЛОВО/ НА ВОЗДВИЖЕНіЕ ЧЕСТНАГО/ и животворѧщаго Креста Гдⷭ҇нѧ);

С. 79 – 91: Кратко описание на 20-те атонски манастира (КРАТКО СПИСАНіЕ./ На свѧтыйте двадесѧть Манастыри, зарад/ Поклонницыте що идатъ на свѧта гора, и/ за дрꙋги що желаѧтъ да знаѧтъ чꙋдесыте,/ що са по свѧтогорските монастыре.);

С. 91 – 93: Описание на Рилския манастир (ОПИСАНіЕ РыЛСКАГО/ МОНАСТыРѧ);

С. 93 – 97: Описание полезно (ОПИСАНіЕ ПОЛѣЗНО) – кога как се пости, като се прави преглед на цяла една Църковна година;

С. 98 – 104: Списък на местата, където ще се разпространява изданието (ѿ Тиѧ МИТАРСТВА ЩЕ СА НАМИРАТЪ ЗА-/ ПРОДАВАНЕ). Изброени са имена на хора от Гюргево, Браила, Галац и България (Габрово, Сливен, Трявна, Дряново, Севлиево, Турчетата3), Лясковци, Арбанаси, Елена, Котел, Силистра, Шумен, Русе, Свищов, Ловеч). Някои от тях ще се грижат за разпространението на изданието, други са заявили, че искат да го притежават за себе си. И едните, и другите (независимо дали са печатари, книжари, учители, свещеници, спомоществователи) често са определяни в този списък като хора „родолюбиви“. Списъкът завършва с цената на книгата – „Цена на таѧ книга 1.рꙋбие.4) “.

Отбелязан е броят на всяка кола в долния десен ъгъл на началната страница – 13 коли, от които всяка е по 8 страници, общо 104 страници. Точно толкова страници съдържа изданието.

Липсват приписки, но в самото издание има интересно сведение за издателя Найден Йованович, отпечатано от него в края на Описание полезно. След тропара: „По молитвите, Господи, на Пресв. Богородица и на всички светии твои дай ни Твоя мир и помилуй нас като щедър и човеколюбец. Амин!“ следва: „Молѧ са на секой православенъ хрістіанинъ и на-/сщ҃енныйците са мола, и свѣтаѧ десница цѣлꙋемъ/ азъ именемъ наиденъ поклонникъ да ма спо-/мените на ст҃аѧ литꙋргіѧ“. Следвайки средновековната книжовна традиция, хаджи Найден Йованович вмъква в изданието освен сведението, че е „поклонник“, и молба към читателите да се молят за него.

Фигурата на издателя – Найден Йованович, се оказва изключително значима във възрожденската ни културна история. Роден е през 1805 г. в с. Хаджилии5) (дн. Юнаците), Пазарджишко. Смята се, че е инициатор за откриването на първото българско светско училище в Пазарджик през 1823 г6). , и то цели 12 години преди прочутото Габровско училище да отвори врати през 1835 г. И пак според Петър Парижков от 1835 г. учителства в Батак и едва след 1839 г. става пътуващ книжар и книгоиздател7). За отказването му от „даскалъка“, както и за „двете му намерения: 1) да иде на хаджилък, и 2) да напечата славянска граматика8)“, черпим сведения от писмо на Захарий Зограф до Неофит Рилски от 2 февруари 1839 г.9) От същото писмо става известно, че Н. Йованович е „судит“10), „пашапортлия елински“ и че знае гръцки, турски и български език. А прозвището му Татар-Пазарджичанина се обяснява лесно от старото име на Пазарджик, където е учителствал.

„Каталогът на възрожденската книжнина“ на Маньо Стоянов дава информация за 24 негови собствени издания и 12 други, на които той е спонсор или издател. Според първия биограф на Найден Йованович – Никола Начов, хаджи Найден Йованович успява да издаде повече от 35 различни книги – „календарчета, буквари, жития, нравоучителни съчинения и др.“.11)

През 1840 става хаджия и така се изписва на титулните страници на изданията си (първото от които е през 1843 г. в Букурещ в типографията на братя Каркалеки) – „Хаджи Найден Йовановича, учителя и книгопродавца на сичката Словеноболгария, жителя татарпазарджичкаго“12). Смята се, че хаджи Н. Йованович стои на челната позиция в дългата редица на пътуващите книжари13). За безкористността му свидетелстват негови сънародници, които твърдят, че Н. Йованович раздавал книгите си „де с пари, де без пари“, само и само да помогне за просвещаването на сънародниците си14). Умира (сляп и в самота) на 22 март 1862 г. в Белград15).

Интересен е и въпросът до каква степен езиковите възгледи на самия Найден Йованович оказват влияние върху изданията, осъществени от него (и конкретно върху текста на Митарствата). За да се отговори на този въпрос обаче, необходимо е изследване върху езика на собствените му текстове в съпоставка с езика на тези, на които той е само издател. Такова изследване засега не е правено и излиза извън рамките на настоящото научно съобщение, но несъмнено представлява тема за възможно бъдещо проучване.

Правописни и езикови особености на 20-те Теодорини митарства от изданието

А) Правописни и фонетични особености

С голям ер в краесловие са същ. имена в м. р., ед. ч. (на етимологичен принцип): д҃ховникъ, гюмрꙋкъ, ꙗланшайтлъкъ, даръ, грѣхъ, срамъ, ѹмъ, животъ, братоненавистникъ; както и формите на глаголните окончания за 3. л., мн. ч. – посрамихъ, истражꙋватъ и др.

Големият ер е вокализиран в о в много малко случаи при предлозите въ, съ: во адъ, во адѣ (със запазено местно падежно окончание във втория случай), во вѣки; со снага. По-често предлог въ се заменя с ѹ, както е характерно за западните погранични говори, срв.: ѹ хꙋбавы къщи; ѹ мꙋка, ѹ мꙋките; ѹ пари; ѹ стока; ѹ сладостй; ѹ веселіѧ; ѹ (найдолна) землѧ. Предлогът съ в почти всички случаи е вокализиран и удвоен по народному като сосъ. Вокализация се среща по-често в някои представки на думите: въ-, съ-, въз-, срв. напр.: совершенѡ, согрѣшилъ, собирале, собѡры, разсождале; воздꙋшни (діаволи), возможно . В нашите паметници от ХVІІІ век има случаи, в които се пише а вместо (ъ), такива примери от изданието са формите напр.: лажа, лаже. Интерес представлява думата писокъ, която е с вторичен вмъкнат ер, впоследствие вокализиран.

С малък ер са думите, които в стб. завършват на малък ер, като съществителните от стара ῐ-основа, напр.: младость, пропасть, пакость, радость, милость, пѣснь, както и думите любовь, кнѧзь, или думи, завършващи на меките в старобългарския език съгласни ж, ч, ш, както и на съчетанията шт и жд, срв. напр.: речь, сирѣчь; ѡсꙋдишь, ѹкоришь, поминешь, знаешь; помощь, но и помощъ. Малкият ер се вокализира в наставката -ьнъ на прилагателните имена, срв. напр. прилагателното страшенъ.

На мястото на старобългарската голяма носовка се среща рефлекс ꙋ (ѫ>ꙋ) под църковнославянско влияние, срв. напр.: рꙋки < стб. рѫка; мꙋка< стб. мѫка; мꙋжи < стб. мѫжь; ѡсꙋдишь < стб. сѫдити; (чръктаха сосъ) зꙋбы < стб. зѫбъ; но също и пътища, пътишта < стб. пѫть; нещътъ < не хощѫтъ, форма за 3 л., мн. ч. от стб. глагол хотѣт; нескъпа < стб. скѫпт, нестисната, щедра.

Интересни са формите (дреха) гнасна, (речи) гнасни – гнусна, гнусни, при които нас ледникът на големия юс е а (ѫ>а), срв. засвидетелстваните още в стб. паметници дублетни форми на глагола гнѹшат и гнѫшат.

Непоследователно се изписват формите на спомагателния глагол съм, срв. напр.: сꙋмъ, самь < стб. ѥсмь – съм,1 л., ед. ч., сег. вр.; или форматаса– са, 3 л., мн. ч., сег. вр. (< стб. быт).

Думата пъти се среща като пътъ (в ед. ч.), пъты и паты (в мн. ч.).

По отношение на ятовата гласна се наблюдава, макар и не често, преход в е (ý›е), срв. напр.: бехъ и бѣхъ; не махъ (!) вм. нѣмахъ – нямах, некои – някои; некого – някого; големъ грѣхъ – голям грях, голема – голяма, грехове, предъ < стб. прѣдъ. Като че ли обаче примерите с употреба на ят на етимологично място преобладават, срв. напр.: пѣсни, грѣхъ, грѣшни, грѣхови, исповѣдахъ, бѣхъ, бѣха, мѣсто, вѣрныте, исповѣдали, бѣды, сирѣчь.

Интерес представляват отглаголните съществителни в текста, които се изписват с ят на неетимологично място, срв. напр.: піенѣ; немаренѣ; тровенѣ; шепотенѣ.

Ы се използва по-често на етимологичното си място, срв. напр.: бы; былъ, быле; мысли, мыслихъ, мыслимъ, навысокѡ, мытарство и др., което е очаквано. Но се срещат, макар и рядко, случаи на замяна с и, и то в причастната форма биле (срв. по-горе быле), което вероятно е особеност на оригинала.

Правописно се различават формите за мн. ч. при съществителните имена от м. р. в зависимост от синтактичната им функция в изречението. Ако думата е подлог, т. е. е в им. п., окончанието за мн. ч. се изписва с -и, но ако дума изпълнява роля на допълнение (пряко или непряко), тогава се използва в. п. с-ы, срв.: ангели (им. п.), но облацы (в. п.), (чръктаха сосъ) зꙋбы (в. п.), (сосъ некои) човецы, (и съсъ цр҃ковніи) молитвы (в. п.), (на вѣрныте) д҃шы (в. п.); (ѿ тіѧ люти) бѣды (в. п.). Това правило обаче е следвано непоследователно, срв. напр.: рекохъ на ст҃іи аг҃гли – казах на светите ангели (на + им. п.).

Показателното местоимение тези се изписва непоследователно ту с -ы, ту с -и, срв. напр.: тыѧ, тіѧ – тия.

По отношение на групите ър/ръ, ъл/лъ се наблюдават съответно църковнославянските рефлекси ор/ер, ол, които не са редки във възрожденската ни книжнина по принцип, срв. тук: совершенѡ, держала, церкова, сердце, немилосердие; должна, и др. Но в текста на Митарствата се срещат и народни изговорни форми като: скръцаха, сръдила, сръдитъ, сръденѣ, дръжатъ, нестръпимыѧ, тръсатъ и потрасиха, клънеха.

Малката носовка се пише, но е с църковнославянски изговор на я, срв. напр.: с҃таѧ недѣлѧ; ѹтренѧ; славословіѧ Бж҃іѧ . В средисловие ѧ е често на етимологичното си място, срв. напр.: свѧтаѧ < стб. свѧтт; кнѧзь.

Използват се две графеми за звук (и) – и и і, като второто се използва винаги преди гласен звук, срв. напр.: чревоꙋгодіе, ѡсꙋжденіе, литꙋргіа, дрꙋголюбіе – приятелство; кабахатліѧ и др.

Ѡ се среща предимно в началото на някои думи, но не често, като напр.: ѡсꙋждава, ѡсꙋжденіе, ѡсꙋдишь, ѡдꙋмоватъ, ѡпівале, ѡротꙋваха – хортуваха, говореха, но при наречията – и в краесловие, срв.: ѡратꙋванѡ, тамѡ, невидимѡ, далекѡ. О се използва рядко в началословие (они), по-често в корен и в окончанията на думите. Срещат се и двояко изписани форми, като напр. сравнителната степен на наречието нависоко: понавысокѡ и понавысоко.

В глаголните окончания и в окончанията на съществителните имена се използва о. Като изключение с -ѡ- се явява формата на стб. съществително грѣхъ в им. п., мн. ч. (с окончание -ове по стара ŭ-основа вм. стб. форма грѣс), която се среща изписана грѣхѡвы, но още и като грѣхове, грѣхови, грѣховы.

Предлогът отъ задължително се пише като ѿ по традиция още от среднобългарския период от развоя на българския език. Интересна е формата ѿписꙋватъ, която може да се разглежда като с редукция.

При глаголите в 3 л., мн. ч., сег. вр. (I и ІІ спр.) се забелязва затвърдяване на окончанието от -ꙗ в -ат: смеатъ, но покаѧтъ; мислатъ, тръсатъ, ѡставатъ, това е важна черта, показва българско произношение, идващо от западните български говори.

Йотувано ꙗ се среща в: ꙗла, ꙗде, ꙗденѣ, ꙗ (като форма на личното местоимение за им. или в. п.).

Африкатът (дз) се изписва само на неетимологично място, срв. напр.: sли, ѕло, ѕлопомненіе, ѕміи.

Използва се сръбската графема за звука (дж) – џ, и то в думи от чужд произход (турски), срв. напр.: манџи, механџіи, Хаџи, анџакъ.

От звуковите промени, които са срещат в текста, налице са редукция, преглас, елизия и епенеза. Най-чести са примерите на редукция на неударено о в у, срв. напр.: многꙋ вм. много; колкꙋ – колко; дꙋр – дори; тꙋгꙋзй – тогози (диал.), този (книж.). От елизията на съгласни в началото на думите се наблюдава често изпадане на начално х в думите: ѡротꙋваха – хортуваха, фана – хвана, както и изпадане съгласна в от група вс - и вз- , срв. сички, сите – всички, сека – всяка, и зеха – взеха по западнобългарски говорен модел.

Налицеепрегласнанеудареносрв.напр.Налицееивмъкванетонасъгласнад, срв.Епентетичнолсесрещавземлѧта приличеха–напр.:краждба. приличаха.

Б) Граматически особености

– Аналитични степени за сравнение при прилагателните имена и наречията: поголеми – по-големи, поѡсꙋждени – по-осъдени, погнасенъ и посмраденъ (сосъ всемъ)

– по-гнусен и по-смръден (от всички), похꙋбавй – по-хубав, покрасній – по-красив, понавысокѡ – по-нависоко, понагорнѡ – по-нагоре; найповекѣ – най-повече, (ѹ) найдолна (землѧ) – (в) най-долната (земя).

– Употреба на членувани форми при съществителните имена: -та за ж. р., ед. ч., срв. землѧта – земята; -то за ср. р., ед. ч., срв. сл҃нцетѡ – слънцето; кратък опр. чл. -а за м. р., ед. ч., срв. (на) акъла – на ума; пълен опр. чл. -атъ/-ътъ, срв. ѹматъ – умът, хакътъ – заплатата (единичен случай на членна форма -отъ във викотъ); за мн. ч. -те, срв.: аг҃глите – ангелите; грѣховете – греховете; при прилагателните имена членната форма е -те, срв.: грѣшныте – грешните; м҃лтвыте – милостивите (окончанието за мн. ч. при същ. имена от м. р. в повечето случаи е според синтактичната служба в изречението - и за им. п. и -ы за в. п.).

– По отношение на употребата на личните местоимения се използват следните форми: ꙗ, ѧ – аз, 1 л., ед. ч., им. п.; ты – ти, 2 л., ед. ч., им. п., той (в редки случаи) – той, 3 л. ед. ч., м. р. им. п.; го – го, 3 л., ед. ч., м. р., в. п., кратка форма; тѧ (по-често), но и она, – тя, 3 л., ед. ч., ж. р.; ѧ, ꙗ – я, кратка форма на личното местоимение за 3 л., ед. ч., ж. р., в. п. (прави впечатление, че формите за 1 л., ед. ч., им. п. и 3 л., ед. ч., ж. р., в. п. се изписват по еднакъв начин и разликата помежду им идва само от контекста); ніе – ние, 1 л., мн. ч., им. п.; макар по-често да се използва книжовната форма ны, среща се, макар и в единични случаи, говоримата форма нй – ни, 2 л., мн. ч., кратка форма, в. п., среща се и съвременната българска кратка форма ни; они – те, 3 л., мн. ч., им. п., както и нихъ – тях, 3 л., мн. ч., в. п.; г – ги, 3 л., мн. ч., в. п., кратка форма.

– Старобългарските енклитични местоименни форми мѧ и сѧ в текста са: ма (по-често), но и ме – ме (доведоха ма ѹ мой домъ – доведоха ме вкъщи; пакъ ме заведоха – пак ме заведоха); се – се (да се скаже; и се чꙋеше гласъ).

– Показателни местоимения: той – този (по-често е във функция на показателно местоимение, отколкото на лично, вж. по-горе); таѧ – тая, тази, тыѧ, тіѧ – тия, тези, но също и се < стб. се – тези.

– Употреба на притежателни местоименни форми (членувани и нечленувани), срв. напр.: моите; негови – негови; нихно – тяхно; нихна – тяхна; нихните – техните.

– Открояват се ясно именителната и винителната форма при употребата на неопределителното местоимение някой – някои и някого.

– Обобщителни местоимения: сека – всяка; сички, сите – всички.

– Често след предлога ѿ конструкцията е аналитична – ѿ + им. п. (срв. напр.: ѿ рꙋки аг҃глски), но се срещат и синтетични форми в р. п. (срв. напр.: ѿ даръ ст҃агѡ Васіліа – от дара на св. Василий; помощь ѿ с҃тагѡ Васіліа – помощ от св. Василий). Родителен за притежание се открива в следния пример, явно повлиян от църковнославянския оригинал: сосъ молитвы ст҃агѡ Васіліа – с молитвите на св. Василий; съсъ мл҃тва ст҃агѡ Васіліа – с молитвата на св. Василий. Не са малко и примерите, в които дателният падеж се използва за изразяване на притежание, срв. напр.: да дад даръ Бг҃ꙋ – да даде дар на Бога.

– Съществителните многосрични имена от м. р., мн. ч. завършват често с окончание -и , но има случаи, макар и единични, в които се среща окончание -е, и то последователно в следните примери в изданието: діаволете, измекѧре. Това е отражение на говоримия език.

– Еловите причастия в мн. ч. завършват по-често с окончание -е: биле, быле, мъчиле, заборавиле, ѡпівале, преѧдꙋвале, молиле, чаліщісовале, спале, преминале, послꙋшале, скриле, собирале, любиле и т. н. Макар да е малък броят им, срещат се и книжовни форми с окончание - и, срв. напр.: покаѧли, срамꙋвали, исповѣдали.

– Употреба на да-конструкции вм. инфинитив – да се помолят, да изповядат; (не бы могла) да поминешь – да преминеш; (сака) да излезе – да излезе; (и не можехъ нищо) да ѿговоримъ – да отговоря. Не са открити случаи на употреба на инфинитивни форми.

– Употреба на окончание - м за 1 л., ед. ч. (при гл. от I и II спр.) по западнобългарски модел, срв. напр.: мыслимъ – мисля, ѿговоримъ – отговоря; и съответно окончание -ме за 1 л., мн. ч., срв. напр.: знаеме – знаем.

– Бъдеще време се образува с частицата ще, срв. напр. ще идатъ.

– Подчинените определителни изречения често се въвеждат с говоримия вариант на въпросителното местоимение що – който, която, което, които, във функция на относително местоимение, срв. напр.: тогай ст҃ыи аг҃гли, що м водеха, тꙋриха ѿ моите добри работы на терзіѧ (тогава светите ангели, които ме водеха, сложиха от моите добри постъпки на везните); …сосъ некои човецы, и що ѡдꙋмоватъ некого,… (…с някои хора, които одумваха някого,..), и що бехъ ꙗла ранѡ (което бях яла рано), като пунктуационно вече са оформени според нормата в съвременния български книжовен език, макар и непоследователно (срв. напр.: тіе що са со снага). Освен въпросителното местоимение що в изданието се използва и въпросителното местоимение кои – отново във функция на относително, срв. напр.: Тамѡ истражꙋватъ, кои давале сво сребро, и зимале файда ѿ сиромаси – там изтезават/изпитват, които давали свое сребро и взимали лихва от сиромаси. Срещат се в едно изречение и двете употреби (и на що, и на кои), сякаш на принципа да се редуват, срв. напр.: ам тіѧ, кои са катѡ тебе грѣиніи, що не се совершенѡ исповѣдали и покаѧли – ами тези, които са като тебе грешни, които не са се напълно изповядали и покаяли.

В) Лексикални особености

От лексиката най-интересна и с висока честота на употреба са диалектните думи и думите от чужд произход, предимно турска лексика. От диалектните думи в Теодорините митарства често се използват глаголни форми с наставка -ува, характерна за говоримия език, напр.: истражꙋватъ – изпитват; показꙋваха – показваха; ѡдꙋмоватъ – одумват, говорят за нас; ѡратꙋванѡ – говорено; преѧдꙋвале – преяждали. Други думи с диалектен характер са глаголните форми: тражеха – търсеха; запреха – спряха; хариза – подари; преѧле – преяли; чръктаха – чегъртаха, скърцаха; чинила – правила; зима – взима; кꙋрталисамъ – куртулисам, избавя, отърва, успокоя; запреха – спряха; не се найде – не се намери; чꙋва – пази; сака – иска; нестръпимыѧ – неизтърпими; прилагателните имена: криви – лъжливи; правъ – истинен; наречията: тогай – тогава; тамѡ – там; па – отново; дека – където; удвоеният и вокализиран предлог сосъ – със, обобщителното местоимение сички – всички; както и съюзните думи: дека що – кога какво, и що – които. Говоримата думата сгодила се използва в значение на събирам се с някои хора да гуляя. Среща се една сръбска дума и тя е зборови – думи, слова. Голям е броят на турцизмите в Митарствата от изданието, от тях често се използват съществителните: тефтери; лакаръдіи – приказки, шеговити разговори; акълъ – ум; терезіѧ – нивелир, „везна“, а не се използва със значение на шивач; касаветъ – грижа, безпокойство (и ѡтидохме на горѣ без касаветъ); сахатъ, сахати – час, часове; хакъ – възнаграждение; измекѧре – ратаи; гаресъ –(тая) обида; Хаџи (от арабски през турски) – хаджия; файда – лихва; прилагателни, напр. кабахатліѧ – виновен, провинен; наречия, напр. анџакъ – именно, тъкмо, само; кабыль – да може, да има как.

В текста се използват три думи за митарство – две с турски произход (гюмрꙋкъ и баждарница) и една домашна, славянска (мытарство). Редуват се в текста, явно с цел да се избягват повторенията.

Ролята на Йоаким Кърчовски за изграждането на книжовния новобългарски език е неоспорима. Както се вижда, макар и да са включени във второ издание, от текста на Митарствата, налице са следните езикови особености: членуване на имената, аналитизъм при степенуването, аналитизъм при формирането на бъдеще време; замяна на инфинитива с да-конструкция. Освен общобългарски езикови особености Й. Кърчовски използва и такива, тясно свързани с югозападнобългарския диалект: а) фонетични – говорам, сон , верна; б) морфологични – овчаре, народо, носим; в) синтактични – кой, дека, що; но освен това разширява и диалектната основа на писмения език с някои източнобългарски особености – на фонетично ниво, напр. това е наличието на редукция при неударените гласни. Това е началото на формирането на книжовен език на наддиалектна основа.

Предполагам, че изданието на Найден Йованович продължава идейните принципи на Йоаким Кърчовски. Разбира се, това означава, че в изданието могат да се откроят два пласта на езикови иновации – тези на самия Кърчовски и тези на самия Найден Йованович. От една страна, това показва динамиката в развоя на книжовноезиковите изразни средства, макар и да е мотивирано от различната диалектна особеност на двамата книжовници. Найден Йованович е от Татар Пазарджик, дн. Пазарджик , а Йоаким Кърчовски – от Кичевско в днешна Македония. Тоест налице са две нива на континуитет. На първо място, съществува приемственост на съдържателно-текстово ниво – макар и изключително популярен, текстът не се „снизява“ на съдържателно равнище, а само се демократизират езиковите изразни средства. На второ място, налице е приемственост в книжовноезиковата концепция – езикът на Й. Кърчовски, имащ народна основа, четвърт век по-късно отново е подновен, т.е. демократичен характер има самото движение в езика, а не достигнатата фаза от неговия развой. Разбира се, в друго бъдещо изследване тези наблюдения могат да бъдат компаративно и изчерпателно описани и аргументирани. Важно е да се обърне внимание на това има ли концептуални изменения в представата за формиране на книжовен език на народна основа между преводач и издател (преиздател), но това е проблем, изискващ по-пространно изследване, което това кратко научно съобщение нямаше за цел.

Приложение 1

БЕЛЕЖКИ

1. Разбира се, в самото издание липсва определение на тази начална уводна част, която аз условно наричам „Предисловие“ или „Въведение“.

2. Няма заглавие, обобщаващо и представящо 20-те Теодорини митарства. Те започват с изброяването си, напр. Мытарство а҃, Мытарство б҃ и т. н.

3. Така са наричали през Възраждането Долни Турчета (с. Стамболово) и Горни Турчета (с. Бяла черква) – села в днешна област Велико Търново.

4. Рубито е османска златна монета, обикновено равна на ¼ от османския златен цехин. Златни цехини (стари златни венециански монети с висока проба злато – 23.5 карата, еквивалент на проба 980) се секат в Османската империя от 1478 г., а през ХIХ век са заменени от златните турски лири. Златните цехини са най-търсените и ценени и най-дълго в обращение златни монети на територията на цялото Средиземноморие. Много по-късно са започнали да се секат монети, дробни или кратни на основната монета – ¼, ½, 2, 3, 10, 12 и 100 цехина. <bg.m.wikipedia.org/wiki/Цехин>

5. Парижков, 1986: 9. Село Аджилие според Н. Фарманджиев (1980: 44).

6. Парижков, 1986: 9.

7. Парижков, 1986: 9.

8. Найден Йованович е искал да издаде Неофитовата граматика, но тя не била още готова. Даже се срещал с Н. Рилски в Копривщица (Ферманджиев, 1980: 45).

9. Начов, 1904: 1.

10. Парижков, 1986: 9.

11. Парижков, 1986: 9.

12. Названието на книгата е „Книга, нарицаемая святче или календар вечний“ (Парижков, 1986: 7). Припомням, че през същата години излиза и „Книга нарицаемаѧ МИТАРСТВА“.

13. Парижков, 1980: 13.

14. Ферманджиев, 1980: 44.

15. Парижков, 1986: 12; Ферманджиев, 1980: 47.

ЛИТЕРАТУРА

Начов, Н. (1904). Хаджи Найден Иоанович. Отделен отпечатък от Периодическо списание, София, кн. LXV, с. 1.

Парижков, П. (1980). Българските книжари от епохата на Възраждането. – В: Възрожденски книжари, София, с. 5 – 28.

Парижков, П. (1986). Апостоли на книгата. София: Петър Берон, 101 с.

Цоинска, Р. (1989). Йоаким Кърчовски. – В: История на новобългарския книжовен език. София: БАН, с. 72 – 77.

Ферманджиев, Н. (1980). Хаджи Найден Йованович. Книгоиздател и книгопродавец. – Във: Възрожденски книжари, София, с. 43 – 47.

REFERENCES

Nachov, N. (1904). Hadzhi Naiden Ioanovich. Otdelen otpechatak ot Periodichesko spisanie, Sofia, kn. LXV, s. 1.

Parizhkov, P. (1980). Bulgarian booksellers from the Renaissance. – In: Vazrozhdenski kinzhari, Sofia, s. 5 – 28.

Parizhkov, P. (1986). Apostoli na knigata. Sofia: Petar Beron, 101 s.

Tsoinska, R. (1989). Yoakim Karchovski. – In: Istoria na novobalgarskia knizhoven ezik. Sofia: BAN, s. 72–77.

Fermandzhiev, N. (1980). Hadzhi Naiden Ioanovich. Bookpublisher and booksellers. – In: Vazrozhdenski knizhari, Sofia, s. 43 – 47.

AN EDITION OF “THE TRIALS OF THE SOUL”
FROM THE ERA OF BULGARIAN REVIVAL

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.