Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2022-6-IT

2022/1, стр. 67 - 72

МЕДИЦИНАТА И ВЪПРОСЪТ ЗА БЪДЕЩЕТО

Ивета Ташева
OrcID: 0000-0001-5787-8859
E-mail: igtasheva@uni-sofia.bg
SofiaMed Hospital
16 G.M. Dimitrov Blvd.
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Текстът обсъжда едно от многото приложения на медицинския превод, а именно способността му да осъществява превод на знания. В това си значение той е пряко свързан с темата за бъдещето и развитието на трансхуманизма. В конкретната статия се разглеждат някои от опорите на трансхуманизма, които засягат медицината – идеята за генните подобрения и технологично обусловеното еволюиране на индивидите, футурологичните утопии и антиутопии, дебатите около безсмъртието.

Ключови думи: медицина; трансхуманизъм; безсмъртие; генни подобрения

В своята широка дефиниция не просто като превод на термини и езикови конструкции, но като превод на смисъл, послания, на една култура в друга, медицинският превод осезаемо ни изправя и пред въпроса за бъдещето. Защото каквито и визии да чертаят философите и културолозите, както и да пророкуват, никоя от тези визии не минава без медицината и необходимостта да се изработи език, на който да се говори за това, което медицината може да обещае. С други думи, така да се преведат медицинските постижения, че хората да са в състояние да си въобразят какво очаква не просто телата им, но и съзнанието им.

Ясно е, че цялата тази визия за бъдещето, от която медицината е основна част, е свързана много активно и с развитието на трансхуманизма.

Днес много изследователи на трансхуманизма все по-често припомнят „Разсъждение за метода“ на Рене Декарт и неговата представа за радикално нов вид медицина, която ще направи хората здрави и пълноценни завинаги – ще имаме здрави тела, прескочили стареенето и дегенерацията, както и енергични умове, които много ще надскачат естествените си сили и компетенции. Защо изследователите толкова активно припомнят тази мечта? Защото по-тенциалът на бъдещите биотехнологични интервенции ще доведе до мощна промяна и ще наложи една радикално нова идея за това какво е да си човек от бъдещето, при това едно съвсем реално бъдеще. Много от футуристите свързват промяната още с идващите десетилетия, когато ще настъпи истинско медикализиране на средата и на ход ще са генетичните подобрения, роботизацията и нанотехнологиите.

Както е добре известно, трансхуманизмът в основата си е и медицинска идеология, която насърчава технологично обусловеното еволюиране на индивидите. Ако се позовем на Световната трансхуманистична асоциация1), идеята е новата медицина да подобри ума, тялото и психиката на човешките същества и да ги изведе от познатите ни граници. Затова и в повечето манифести на трансхуманизма се настоява върху свободата и правото на модифициране и подобрение.

С такива нагласи нормално е трансхуманизмът да поддържа идеологията на съвършенството и безсмъртието, заради което е и много критикуван от философи като Юрген Хабермас, Франсис Фукуяма, Люк Фери.

Достатъчно е да се вгледаме във визиите на някои от най-известните футуристи. Ще изберем да сумираме прогнозите на Ювал Ноа Харари заради изключително голямата популярност и влияние, които има той.

В своята „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“2) Харари говори за опита да се постигне безсмъртие през XXI век. Смъртта се оценява като престъпление срещу човечеството и срещу нея ще се води „тотална война“ със средствата на генното инженерство, регенеративната медицина и нанотехнологиите. Също така тя се третира като „технически проблем“, който може и трябва да се реши. На всеки десет години човек ще ходи на ремонт в някоя болница, където ще актуализират ръцете, очите и умовете ни. А лекарите ще са призвани да изнамират нови лекарства, подобрения и приспособления. Както казва авторът, „Ако сърцето спре да работи, можем да го съживим с лекарства и електрошок, а ако и това не помогне, можем да присадим ново сърце“. Като лекар, няма как да не коментирам наивността, а и безотговорността на тази теза, защото футурологията и утопиите са хубаво нещо, но подклаждането на подобни вярвания е опасно. То може да постави пациентите в ролята на съдници, а и на приписващи на лекарите божествени възможности, което да провокира грандиозни проблеми. Нещо повече, покрай ковид пандемията се видя, че човечеството – при цялото развитие на медицината и технологиите, е изключително уязвимо и говоренето за безсмъртие е една красива, но доста неправдоподобна и спорна идея.

Дебатът за безсмъртието има много страни и са възможни множество интерпретации. Отвъд религиозните основания, голяма част от недоволствата се насочват към проблемите, които постигнатото безсмъртие би донесло. Защото ако то стане факт, земята ще се пренасели, раждането на деца ще стане безсмислено, а и невъзможно, защото никой няма да умира и няма да се овакантяват територии. Едно безсмъртно човечество, както предполага Харари, ще се сблъска и с кризите по изхранването, а следователно – и с глада. И най-сетне, безсмъртието влече след себе си и въпроси като този каква ще е мотивацията на човека да работи, да създава, изобщо – да става от леглото. Целият вековен опит на човечеството е свързан с идеята за уязвимост и крайност на човешкото същество, която е в основата на неговите действия и противодействия още от Античността. Каква би била тази човешка същност, която знае, че е вечна, неуязвима, непробиваема? Дали някакво творчество би могло да се роди така? Или ще станем свидетели на някакъв ступор и на краен егоизъм?

Да обобщим. Когато трансхуманистичната медицина насочва усилията си към преодоляването на човешките недостатъци, това предполага преодоляване на болестите, смъртта, а и както многократно стана дума – на самата човешка природа. Очевидно е, че този модел на медицината заменя традиционната концепция за нея като осигуряваща лечение и възвръщаща нормалното здравословно състояние на пациентите.

Тук не искамe да подценяваме темата за бъдещето на медицината, защото то е и в роботизацията, но роботизация, която подпомага лекарите и възвръща здравето на хората, а не превръща пациентите в киборги, а лекарите – в нови създатели на Франкенщайн. Така че патосът ми не е в отрицанието на технологиите, а в степента и границите, в отстояването на онази линия, която не трябва да се престъпва, за да не вървим срещу естествения ход на живота. Затова няма как да не споменем, че различни интерфейси мозък – машина вече са били използвани за терапевтични цели, че роботизацията има сериозен принос при подпомагането на възстановяването на мобилността на парализирани след инсулт или при пациенти със сериозни физически травми, частично възвръщане на зрението и пр.

Въпросът обаче е къде ще спрем. Защото можем, както са констатирали много изследователи на проблема, да използваме електроди, за да се прокара електрически ток през мозъка – процедура, известна като транскраниална електростимулация с прав ток (tDCS), и това да е част от лечението, но същата процедура може да се използва, за да се увеличи пластичността на мозъка, което да улесни способността за познание, за запомняне, за научаване...

Една от най-оспорваните тези за бъдещите възможности и достижения на медицината е свързана с генните подобрения. Революцията, която вече е започнала и се очаква да ескалира, е свързана със способността медиците да упражняват несравним контрол върху човешкия геном, който да доведе до т.нар. подобрения, като се започне от цвета на очите и се стигне до творческите способности. Тази революция, както можем да констатираме, обещава да превърне човечеството в сбор от съвършени същества. Или което е по-правдоподобно, тъй като геномните подобрения ще се сведат до това кой може да си ги позволи, и кой не, ще се стигне до едно разделено на класи човечество: класата на съвършените подобрени и тази на несъвършените „естествени“ човешки същества. Ще се родят малко свръхчовеци и много нисши, безполезни същества. А като цяло, промяната ще засегне и онова, което сме свикнали да наричаме същност, стабилен аз, идентичност, доколкото не ние, като господари на себе си, а алгоритмите ще започнат по-добре да разбират какво се случва вътре в нас, и съвсем естествено властта ще премине в тях.

Ако използваме един образ, който често се появява в статиите, посветени на трансхуманизма и мястото на медицината в него, тя разглежда човека в механистични термини – като кола, чиито части могат да се сменят по желание, и предлага програма за подобрение, която изкушава хората да си купят „по-добър клас“. И изобщо призванието на медицината започва да се свежда до прилагането на технология за преодоляване на ограниченията, наложени от нашето биологично и генетично наследство.

Казаното дотук важи най-силно за Съединените щати, но не подминава и Европа (например държави като Нидерландия). Така че благодарение на научните изследвания и големия финансов ресурс, който се влага в тях, трансхуманизмът все повече и повече процъфтява, обявявайки се за употребата на новите технологии на всички нива, за широкото използване на стволовите клетки, клонираното възпроизводство, генното инженерство, хибридизацията човек/машина…

В публикувания през 2007 г. Манифест на трансхуманизма Ленард Дейвис и Дейвид Морис3) открояват следните негови особености.

1. Природните науки и хуманитаристиката са непълни една без друга (кауза, която дори тази статия с предмета си се опитва да защити и имплицитно настоява върху интердисциплинарността и отварянето на научното поле, доколкото последното се обявява за цел и от МОН).

2. Необходимо е да се работи с данни, защото резултатите не могат да се разберат, без да се познават.

3. Нищо човешко не е универсално или временно. Телата винаги са колкото биологични, толкова и плод на културата; важни са връзката род – тяло и социокултурните обвързаности.

4. Границата между органичното и неорганичното вече не е ясна.

5. Технологията поглъща човешкото; хората се превръщат в киборги.

6. Пациентите и субектите, чрез които се експериментира, са част от процеса на вземане на решения.

7. Биологията, като наука, не може да съществува извън културата; културата, като практика, не може да съществува извън биологията.

Коментирахме вече темата за безсмъртието от гледна точка на лекаря, който в практиката си се сблъсква със смъртността ежедневно. Но няма как да подминем още едно от сериозните възражения, а именно – питането морално ли е да се търси вечната младост, да се прави опит да се удължава старостта и да се преодолее смъртта. Ясно е, че трансхуманизмът влиза в остър конфликт с християнската религия, с вярата изобщо и с идеята за божественото и обещаното спасение на човека. Но дори и да отхвърлим този аргумент, въпросът за морала остава, защото той опира, както вече подчертахме, до намесите в човешката природа. Трансхуманистите безусловно приемат, че човешката природа може да се съчетава с изкуствения интелект, и си представят един нов постчовек, чийто мозък е свързан с компютър. Дали този постчовек ще е киборг, машина или някакво странно подобрение на биологията, това вече зависи от визията, която учени или писатели предлагат. И затова и страховете, които подобна визия поражда, са много – генните промени в едни части на организма могат да предизвикат неочаквани влошавания в други; възобновява се страхът, че срещата на човека с машината ражда чудовища; говори се много за възможността новите роботи да убият и малкото останало човешко и с това човешката природа, каквато хуманизмът я познава, да изчезне завинаги; и накрая, силна е тревогата, че интелигентните машини ще разпознаят като свой основен враг човека, защото само той може да ги изключва, и ще го унищожат. Подобни сюжети изпъстрят научната фантастика, а вече и романите на автори като Иън Макюън или Казуо Ишигуро.

Опонентите на постхуманизма не подминават и социалните критики, защото те осъзнават, че с роботизацията и дигитализацията ще се заличат много професии и рязко ще се увеличи безработицата, ще се промени идеята за образованост, ще се налага постоянна преквалификация, ще се забрави какво е това професионален избор, призвание и пр.

И най-сетне, цялата тази идея за генните намеси и подобрения отпраща директно към експериментите на д-р Менгеле и фашистката евгеника, натоварвайки с много лош привкус едно бъдеще, което се връща към най-зловещите експерименти, правени с човешки същества.

БЕЛЕЖКИ

1. Renée Mirkes, Transhumanist Medicine: Can We Direct Its Power to the Service of Human Dignity? - Published online 2019 Mar 29. doi: 10.1177/0024363919838134

2. Ювал Ноа Харари, „Homo Deus. Кратка история на бъдещето“, прев. от английски Юлия Гешанова, изд. „Изток – Запад“, С., 2018.

3. Biocultures Manifesto – New Literary History, Vol.38, Number 3, Summer 2007. Тези особености са цитирани и в посветения на трансхуманизма текст, включен в Панчева, Е., Личева, А., Янакиева, М., „Теория на литературата. Новият век“, изд. „Колибри“, С., 2020.

REFERENCES

Biocultures Manifesto. New Literary History, 38(3) [Summer 2007].

MIRKES, R., 2019. Transhumanist Medicine: Can We Direct Its Power to the Service of Human Dignity? doi: 10.1177/0024363919838134 [Published online 2019 Mar 29].

2017. The Journal of Medicine and Philosophy: A Forum for Bioethics and Philosophy of Medicine, 42(3), [1 June 2017].

HARARI, Y. N. 2018. Homo Deus. Kratka istoria na badeshteto. Sofia: Iztok-Zapad. [In Bulgarian. Translated from English: Yulia Geshanova].

2021. The Routledge Handbook of Translation and Health, Edited by ebnem Susam-Saraeva and Eva Spišiaková, Routledge, 2021.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.