Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/5, стр. 495 - 503

НЕКОРЕКТНА АРТИКУЛАЦИЯ НА СЪГЛАСНАТА [Л] . ПЕРЦЕПЦИЯ, ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ

София Мицова
E-mail: sofiamitsova@swu.bg
Department of Bulgarian Language
Faculty of Philology
SWU “Neofit Rilski”
2700 Blagoevgrad Bulgaria
Гергана Падарева-Илиева
E-mail: gerypadareva@swu.bg
Department of Bulgarian Language
Faculty of Philology
SWU “Neofit Rilski”
2700 Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Сред по-младите носители на българския език изговорът на алвеоденталната съгласна [л] като [ў] във всяка позиция в думата, с изключение на позиция пред предни гласни, е масово явление. Според нас съществува и тенденция да се задълбочават правописните грешки вследствие на тази артикулация и съответната перцепция. В предишно изследване, проведено сред ученици от основно училище в Западна България, представихме резултатите от експеримент, който потвърди нашите предположения. За да отхвърлим евентуални допускания, че резултатите могат да са повлияни от диалектните особености, тук представяме втора част на изследването, реализирано в училище в Източна България. В експеримента участваха четиридесет и един ученици от V и VI клас от основно училище в град Варна. Въпреки някои разлики в получените от двете части на експеримента резултати и този път установихме същата тенденция към задълбочаване на проблемите в правописа, дължащи се на неправилната артикулация и на съответната перцепция на алвеоденталната съгласна [л].

Ключови думи: spelling mistakes; perception; alveolar consonant l; incorrect articulation

Представеното тук изложение е продължение на предишен експеримент, който изследва възможността масовата артикулация на съгласната [л] като [ў] да повлиява перцепцията, а в резултат на това и правописа. Вече сме отбелязвали неведнъж, че коректната основна артикулация на [л] не включва участие на устните (Padareva-Ilieva, Mitsovа, 2012; Padareva-Ilieva, Mitsova, 2014; Mitsova, Padareva-Ilieva, 2016). Това учленение е в процес на избледняване през последните три десетилетия и се променя към учленение на [ў] . Типично за учленението на [ў] е участието на устните, като върхът на езика не образува алвеодентална преграда, а е отпуснат зад долните резци, както при артикулацията на високата задна гласна [у]. Резултатът е [ў]. И тук ще отбележим, че не засягаме алофона на [л] пред лабиални гласни (лула, слон), където устните се закръглят, но като допълнителна артикулация към основната, която се запазва. Т.е. налична е преграда зад горните резци. Не включваме също така веларния алофон [ł], типичен за западните говори (разложко-бански говор – мЛеко, Лек и т.н.), както и т. нар. „пернишко л“ („ПиУе със зеУе“,„скакаУец“).

Вече няколко години изследваме артикулацията на [л] във всяка позиция без позиция пред предни гласни, защото сме установили, че дори и лица, които артикулират [ў] вместо [л], произнасят смекчения вариант на съгласната [л] пред предни гласни, както е според правоговорните норми (лек, плитък, пиле) .

В българската лингвистична литература проблемът е разглеждан от две страни:

1. като диалектен и социолектен маркер (Stoykov, 1956; Kochev, 2007; Burov, 2013 и др.);

2. като „нова“, „модна“ тенденция (Haliolchev, 1974; Mladenov, Sotirov, 1992; Savitcka, Boyadjiev, 1988; Zhobov, 2004 и др.).

Актуалност на проблема

Според нас проблемът е все по-актуален, защото изговорът е масов и повлиява правописа. Преди няколко десетилетия тази артикулация става „модерна“ и се възприема по подражание на начина, по който артикулират членовете на определени социални групи (софийските младежи) (Mladenov, Sotirov, 1992: 64). Понастоящем тя е дотолкова разпространена и дори наложена, благодарение на постоянното езиково влияние, идващо от медиите, че според нас вече не е териториално ограничена. Стига се дотам, че някои носители на езика са убедени, че произнасяйки [ў] следват правоговорната норма.

Тъй като някои, включително лингвисти, смятат това за логопедичен проблем, е редно да отбележим, че според нас масовото разпространение го изключва от определянето му само като такъв. Приемаме, че въпросът е по-скоро социолингвистичен и се базира на определени фонетични закономерности, свързани с коартикулацията и речевата икономия (Padareva-Ilieva & Mitsova, 2014).

Нашите наблюдения сочат, че масовото учленяване на [л] като [ў] води до съответната перцепция. Слухово звукът не се възприема като [л], а по-скоро като [у], в резултат на което се появяват и грешки при писане – замяната на буквата л с буквата у и обратно (Константинопоу вм. Константинопол, Халс вм. Хаус, валчер вм. ваучер, Рейнбол вм. Рейнбоу, Хил вм. Хю, палза вм. пауза, Алди вм. Ауди, алдио- вм. аудио-, калчук вм. каучук, алдитория вм. аудитория, какало вм. какао, както и пропускане на буквата л, когато звукът [л] е в лабиално вокално обкръжение (филоогия вм. филология, научквам вм. налучквам, Уксор вм. Луксор, умпен вм. лумпен) или вмъкването ѝ в позиция пред или след у (блуза вм. буза, куплувам вм. купувам, ситулация вм. ситуация). Резултатът от всичко това е създаване на впечатление за ниска езикова и правописна култура, а допускащите такива правописни грешки стават обект на присмех в социалните мрежи. Все по-често се натъкваме на примери като Козметичен продукт „Лош & Гол“, деликатеси като „Роуца от раци“, VIP персони като „Word Минчев“.

Тези наши наблюдения ни провокираха да проведем пилотен експеримент, в който проверихме доколко в действителност се допускат по-добни правописни грешки сред ученици в Благоевград. По този начин установихме, че съществува тенденция да се задълбочават проблемите в правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съответната перцепция на алвеоденталната съгласна [л] (Padareva-Ilieva, Mitsova, 2016). За да потвърдим или отхвърлим нашите предположения, че този изговор не е ограничен локално и не е повлиян само от диалектната принадлежност на респондентите, решихме да повторим експеримента, но този път сред ученици от Източна България.

Представеният тук експеримент повтаря този, който проведохме в Благоевград. Участниците са 41 ученици в V и VI клас, но от основно училище във Варна.

Вербалният материал се състои от същите 5 изречения, в които има думи, съдържащи л. Те бяха продиктувани от двама филолози с коректна артикулация на алвеоденталната съгласна [л].

– За рождения ми ден ми подариха ваучер от магазин за играчки.

– Децата слушаха приказката на аудиозапис.

– Гумите на автомобилите са направени от каучук.

– Аудиторията беше празна.

– След всяко изречение има кратка пауза.

– За да станеш учител по български език, трябва да учиш българска филология.

– Моята сестра е студентка във филологическия факултет.

Във вербалния материал са включени и познати, и по-малко познати за изследваните субекти думи. В този етап от обучението си учениците все още не са запознати с правописа на някои от сложните думи в експеримента. Но нашата цел е да проверим не правописа на самите думи, а само слуховото възприемане на консонанта [л] и отражението му при писане. Пет от думите (група 1) съдържат вокално съчетание [ау], където, по наши предварителни наблюдения, при писане е възможно буквата у да бъде заменена с буквата л (ваучер, аудиозапис, каучук, аудитория, пауза) и 5 думи (група 2), които съдържат консонанта [л] в различни позиции и където, по наши предварителни наблюдения, при писане очакваме буквата л да бъде заменена с буквата у (слушаха, учител, българска/и, филология/филологически, факултет).

Резултати

При анализа на резултатите установихме, че 11 от всички 41 участници в експеримента са написали всички думи вярно. Три от думите (учител, български, слушаха) са написани правилно от всички ученици. Думите каучук, пауза и филология са с най-много грешки. 15 (39%) ученици са написали „калчук“ вместо каучук, а 8 (22%) – „палза“ вместо пауза и „филоогия“ вместо филология. Факултет, вероятно като най-малко позната и употребявана от учениците на тази възраст, се среща написана в различни варианти („факлотет“, „факлултет“, „факулутет“). Общо шестима (15%) ученици са я написали грешно. Филологически е сгрешена също 6 пъти („фиологически“, „филоогически“), а аудитория и ваучер са написани 7 пъти (17%) като „алдитория“ и „валчер“.

Сравнението между двата експеримента дава по-ясна представа какви са приликите и разликите в допускането на правописни грешки по отношение на разглеждания проблем сред учениците в Благоевград и Варна. Анализът показва, че по-непознатите и вероятно рядко употребявани думи каучук и ваучер са написани грешно от най-много ученици. За сравнение, думата пауза например, която е със същото вокално съчетание в ударена позиция, е с наполовина по-малко грешки в Благоевград, но затова пък на нея са допуснати повече грешки от учениците във Варна. Но като цяло, съотношението между резултатите, показани от учениците в Благоевград и Варна, е почти еднакво, като забележима е разликата в резултатите при думите пауза и ваучер. Оказва се, че при вокалното съчетание -ау в ударена сричка се допускат най-много грешки независимо от териториалната принадлежност.

Фигура 1

Фигура 2

Фигура 3

Според нашите очаквания думите слушаха и български/а са написани вярно от всички ученици. Убедени сме, че причина за това е честата употреба на тези думи в писмени текстове. Децата вече имат изградена визуална представа за правописа им, поради което смятаме, че влиянието на перцепцията по отношение [л]/[у] се изключва. Проблем отново представляват думите, които са с по-рядка употреба. Само 6 ученици от Благоевград са написали филология/филологическия правилно, а останалите са написали думи в различни варианти: фиология, филоогия, фиулогия, фиологическия, филоугическия. Подобно е и положението с думата факултет, факлотет, факлутет. За разлика от първата група думи тук съотношението грешка – вярно при учениците от двата града е различно. Вярно е, че всички са допуснали най-много грешки на тези думи, но докато в Благоевград само 6 са ги написали вярно, то във Варна само 9 са ги сгрешили.

Фигура 4

Анализът на думите от втората група потвърждава вече изказаната по-горе теза, че при провеждането на подобни експерименти лексикалният подбор е важен и той би трябвало да включва по-скоро непознати и рядко употребявани думи, чийто правопис не е познат.

Заключение

Тъй като изследването е пилотно, не можем да правим генерални заключения, но все пак намираме, че резултатите са достатъчно показателни, за да отчетем явна тенденция да се задълбочават проблемите в правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съответната перцепция на алвеоденталната съгласна [л] без значение на диалектната принадлежност. Разбира се, трябва да бъдат отчетени и определени субективни и социално-демографски фактори, които биха могли в някаква степен да се отразят на резултатите. Интересно би било например да се сравнят резултатите от такъв експеримент, получени от различни училища, различни възрастови групи, различно ниво на подготовка на учениците, но ние предполагаме, че не биха били в полза на по-правилния правопис.

Благодарим на колегите Дора Солакова – учителка по български език и литература в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Варна, и Красимира Билева – учителка по български език и литература в ОУ „Димитър Талев“, Благоевград, за съдействието при анкетирането на учениците.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Burov, St. (2013). Za dve normi na balgarskata ustna knizhovna rech (predvaritelni belezhki) (ss. 42 – 74). – V: Ilieva, M. (red). Problemi na ustnata komunikatsiya, kn. 9, tom 1. Veliko Tarnovo: Univ. izd. “Sv. sv. Kiril i Metodiy” [Буров, Ст. (2013). За две норми на българската устна книжовна реч (предварителни бележки) (сс. 42 – 74). – В: Илиева, М. (ред). Проблеми на устната комуникация, кн. 9, том 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“].

Zhobov, Vl. (2004). Zvukovete v balgarskiya ezik. Sofia: SemaRSH [Жобов, Вл. (2004). Звуковете в българския език. София: СемаРШ].

Kochev, Iv. (2007). Plavnite saglasni v balgarskiya ezik. – Ezikov svyat, 3, 19 – 22 [Кочев, Ив. (2007). Плавните съгласни в българския език. – Езиков свят, 3, 19 – 22].

Mitsova, S. & G. Padareva-Ilieva (2016). Tendentsii v izgovora na alveodentalnata saglasna l v savremennata balgarska rech (ss. 232 – 237). – V: Angelov, A. (red). Problemi na sotsiolingvistikata. Ezikovata situatsiya. Sastoyanie i tendentsii, T. 12. Veliko Tarnovo: “Znak`94” [Мицова, С. & Г. Падарева-Илиева (2016). Тенденции в изговора на алвеоденталната съгласна л в съвременната българска реч (сс. 232 – 237). – В: Ангелов, А. (ред). Проблеми на социолингвистиката. Езиковата ситуация. Състояние и тенденции, Т. 12. Велико Търново: „Знак`94“].

Mladenov, Hr, Sotirov, P. (1992). Kam problema za fonostilistichnoto opisanie na ezikovata variativnost. – Balgarski ezik, XLI, kn.1, 62 – 67 [Младенов, Хр. & Сотиров, П. (1992). Към проблема за фоностилистичното описание на езиковата вариативност. – Български език, XLI, кн.1, 62 – 67].

Padareva-Ilieva & G., S. Mitsova (2012). Kam vaprosa za ў vmesto l v rechta na savremenniya balgarin. – Balgarski ezik, 3, 99 – 104 [Падарева-Илиева, Г. & С. Мицова (2012). Към въпроса за ў вместо л в речта на съвременния българин. – Български език, 3, 99 – 104].

Padareva-Ilieva, G. & Mitsova, S. (2016). Vodi li nepravilnata artikulatsiya i pertseptsiya na saglasnata [l] do greshki pri pisane? – Balgarski ezik i literatura, V. 58, 3, 307 – 314 [Падарева-Илиева, Г. & Мицова, С. (2016). Води ли неправилната артикулация и перцепция на съгласната [л] до грешки при писане? – Български език и литература, V. 58, 3, 307 – 314].

Savitska, I. & T. Boyadzhiev, (1988). Balgarsko-polska sapostavitelna gramatika. T.1. Fonetika i fonologiya. Sofia: Izdatelstvo na BAN [Савицка, И. & Т. Бояджиев, (1988). Българско-полска съпоставителна граматика. Т.1. Фонетика и фонология. София: Издателство на БАН].

Stoykov, St. (1956). Edna nova promyana na saglasnata l v balgarski ezik. – Balgarski ezik, 1956, № 8, s. 239 – 244 [Стойков, Ст. (1956). Една нова промяна на съгласната л в български език. – Български език, 1956, № 8, с. 239 – 244].

Holiolchev, Hr. (1974). Za rechta na govoritelite, redaktorite, reportyorite i korespondentite na Radio Sofia (ss. 30 – 37). – V: Andreychin, L. (red): Problemi na balgarskata knizhovna rech. Sofia: “Nauka i izkustvo” [Холиолчев, Хр. (1974). За речта на говорителите, редакторите, репортьорите и кореспондентите на Rадио София (сс. 30 – 37). – В: Андрейчин, Л. (ред): Проблеми на българската книжовна реч. София: „Наука и изкуство“].

Padareva-Ilieva, G. & Mitsova, S. (2014). Is Bulgarian Language Losing Its Alveodental Consonant [l]? – IJLC, 2, 1, 45 – 65.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.