Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/4, стр. 418 - 425

AМЕРИКАНСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В РАЗКАЗИТЕ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ ОТ КРАЯ НА 20-ТЕ И НАЧАЛОТО НА 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК\(^1\)

Мария Русева
E-mail: mariya_ruseva@yahoo.com
Department of Slavic Studies
University of Sofia
15 Tzar Osvoboditel
Sofia Bulgaria

Резюме: Настоящата статия се фокусира върху образа на Северна Америка и стереотипите за американската действителност, които биват репрезентирани в сатиричните разкази на Светослав Минков, включени в неговите книги „Игра на сенките“ (1928), „Автомати“ (1932) и „Дамата с рентгеновите очи“ (1934).

Ключови думи: American reality; Svetoslav Minkov’s novels; 1930s.

В книгата „Америка“ (1988) френският социолог и философ Жан Бодрияр пише: „Американската улица може би не познава историческите моменти, но тя е винаги раздвижена, жива, кинетична и кинематична, по образ и подобие на самата страна, […] където заразата на промяната, подхранвана от някаква технология [...], е голяма – тя е самият напор на начина на живот“ (Bodriyar, 1996: 60). По своята пъстрота на рекламите и динамика на движението американската улица ежедневно презентира неуморния човешки стремеж към нови достижения. По американската улица се прокарват пътищата на техническия напредък, а самата тя започва да се разглежда като знаков образ на Съединените щати; като типичен изразител на американската действителност. Северна Америка през XX век се превръща в символ на прогреса на света, определя се като „културна метафора на модерността“2) (Antov, 2017: 16), а самият XX век започва да се назовава от изследователите „Американският век“ (Fernandes-Armesto, 2004: 184). Америка е страна на мащабите, на „неограничените възможности“, а пътуването до САЩ традиционно се мотивира посредством очарованието от т.нар. „американска мечта“. И съвсем оправдано, през XX век САЩ е название на желана дестинация за туристите и емигрантите, която привлича окото и перото на европееца, в т.ч. и на българина3).

Америка през погледа на пътуващия човек се изгражда като разпознаваем образ в българското съзнание при изучаването на българска литература през класическите „пътни бележки“ на Алеко Константинов. Пламен Антов определя „До Чикаго и назад“ (1893 – 1894) като „родоначалното заглавие на българската американистика […] на българското „откриване“ на Америка и в пряк, пространствен, и в метафоричен, социокултурен мащаб“ (Antov, 2017: 12). В литературата от периода между двете световни войни северноамериканската тема ще получи своето по-широко разгръщане, като ще стъпи върху вече зададената и възприета от Алековия пътепис културна представа за американския свят.

Интересът към САЩ през 20-те и 30-те години на XX век се засвидетелства от появата на преводна европейска литература – ще отбележим пътеписните книги „Какво видях в Америка“ (1927) на Кнут Хамсун и „Едноетажна Америка“ (1938) на Иля Илф и Евгени Петров; романа „За богатство в Америка“ (1929) на Хенрик Сенкевич; книгата с разкази „Вуйчо в Америка“ (1934) на Емил Сувестр (в превод на Николай Райнов) и др. В българската литература от периода пътуването до САЩ е обект на внимание в пътеписните книги „В Америка“ (1926) на Васил Узунов и „Америка. Скици“ (1937) на Златка Чолакова. Щатите се открояват и като значим геопоетически топос в книгата „Скитница“ (1940) на Олга Чавова, посветена на околосветското пътешествие. Извън рамките на пътеписния жанр северноамериканската действителност намира израз в разказите на Светослав Минков, включени в сборниците „Игра на сенките“ (1928), „Автомати“ (1932) и „Дамата с рентгеновите очи“ (1934). В тези разкази, които ще бъдат обект на разглеждане в настоящата статия, Америка и американското ингригуват с ироничносаркастичния поглед към стереотипно зададените масови културни представи. По своя невъобразим технологичен напредък Северноамериканските щати привличат вниманието и предизвикват дебати през периода между двете световни войни, като въпросът за „реалната“ американска действителност бива изведен на преден план и в публичния дискурс – ще споменем остро критичния документален разказ на Д. Цветков „Какво видях в Америка или Какво не знаем за Америка: Адът на „Острова на сълзите“ и др.“, който се появява в самостоятелна книжка през 1936 г. в отговор на изнесената през 1934 г. реч на Симеон Радев „Америка, каквато я видях“, публикувана във в-к „Мир“ от с. г4).

Образът на Америка в представите на българския междувоенен човек традиционно се полага в стереотипните разбирания за глобален прогрес, радикални реформи, технически чудеса и небостъргачи – изобретения на „хората автомати“. В разказите на Светослав Минков от края на 20-те и началото на 30-те години американската действителност се моделира в ироничен план под формата на добре смазан механизъм, който безпогрешно комбинира в общ научно-технически подем възхода на човешкия ум с монотонните фабрични движения на „стандартните“ хора. Америка е пространство, в което се завъртат и сливат в непрекъснато движение многомилионен човешки поток и машини, както и множество (псевдо) научни идеи и (не)осъществими хипотези. От една страна, американските гротески на автора улавят и осмиват първоначалната възхита от Новия свят, позната от пътеписната традиция, а от друга страна, разказите усъмняват, поставят под въпрос преимуществата на механизацията и преобръщат концепцията за американското откъм неговата отрицателна, дехуманизираща страна. Разгледана през сатиричното оптично стъкло на автора, Америка може да се определи като пожелана, но и нежелана действителност, която привлича и отблъсква, приветства и потиска в пределите на своята парадоксалност.

В книгата „Разказвачът на „модерните времена“ (1990) Валери Стефанов определя Светослав-Минковата картина на Америка като „иронично-пародийна редакция на една масово тиражирана социална представа“ (Stefanov, 1990: 115). Нееднократно е обговарян фактът от българските изследователи, че сюжетите за своите разкази Св. Минков черпи от средствата за масова информация5) – от представените във вестниците, списанията и по радиото съобщения за интересни събития. Северна Америка от разказите на Св. Минков се явява фикционално пространство, което очертава своите социокултурни граници, като разчита на „достоверността“ на общоустановените характеристики по медийните канали. Според Жан Бодрияр Америка трябва да се разглежда тъкмо като фикционална: „Това, което трябва да направим, е да навлезем във фикцията Америка, в Америка като фикция. Всъщност именно като такава тя властва над света“ (Bodriyar, 1996: 77). Стереотипно разписаната фикционална Америка в разказите на Св. Минков задава правилата, по които ще се изграждат представите за действителността, и съответно обуславя иронично-критичните оценки спрямо нея.

Америка – пожеланата действителност

В разказите на Светослав Минков Америка може да се разглежда като пожеланата действителност, към която модерният човек се устремява, копнее и цели да достигне. Както вече беше отбелязано, Северна Америка е образ, стъпил върху стабилна система от стереотипи. По думите на американския журналист Уолтър Липман това е система, която представлява „подредена, малко или повече цялостна картина на света, към която нашите навици, предпочитания, умствени способности, утешения и надежди сами се приспособяват“ (Lipman, 2001: 82). Тя може да се изгражда както от лични наблюдения, така и по-често на базата на познания, които са част от актуалния резерв на обществения опит – „преди да сме видели света, вече ни е казано за него“ (пак там, 78). Началният образ на американското в сюжета на Св. Минков ще се задава преди всичко от това, което е „казано“ за Америка.

Северна Америка е бленуваното „идеално“ пространство, което кипи от изобилие и живот, но и още далечно, забулено в мистичност пространство за европееца – земя „на другия край на света“ (Minkov, 1934: 80). Образът на Америка се обрисува за читателя с помощта на познати медийни клишета, които в рамките на Светослав-Минковия разказ могат да се четат като иронично обагрени суперлативи: „обетованата американска земя“ („Американското яйце“/„Made in USA“); „далечната земя на чудесата“ („Водородният господин и кислородното момиче“); „вълшебното царство на машините“ („Лунатин!... Лунатин!... Лунатин!...“); „чудесна страна на рекордните скорости“ („Филантропична история“) и мн. др. Акцентът се поставя върху една подчертано проблематична представа за Америка, изградена като неправдоподобен, позитивистичен, утопичен образ, който би могъл да се впише в категориите на приказното или приключенското.

Разгледана от гл. т. на американеца, родната действителност на САЩ се задава изключително през стереотипа за непрекъснато усъвършенстване и прогрес въз основа на научно-технически открития (Lipman, 2001: 92). Сходна картина се наблюдава в разказа „Американското яйце“, където Северна Америка е пространство на надеждите и национална гордост за двамата американци, които бързат да отнесат при професор Честер Частертон откритата „знаменита находка“ по време на европейската експедиция в Боливия, Южна Америка. Каубоят от разказа „никога не би допуснал да оставят в ръцете на европейци съкровища, изровени из самото сърце на свещената американска земя“ (Minkov, 1928: 43). Ако се допусне, че яйцето бъде отнесено в пределите на Стария свят, може да се предположи, че то би останало завинаги непокътнато и вкаменено. От грамадното вековно яйце би могло да се излюпи живо „чудовище“ единствено в земята на възможностите и под грижите на американския учен. Само по този начин то би могло да „демонстрира“ успешно своята американска принадлежност и да се впише в нейната символика на прогресивността.

Разгледана от гл. т. на европееца, Америка гради не по-малко привлекателна визия на успеха, към която част от героите на Светослав Минков се стремят и целят да овладеят/завладеят благата на американския свят. Ученият Хераклит Галилеев от разказа „Лунатин!... Лунатин!... Лунатин!...“ бива удостоен с шестмесечна командировка в Америка от Рокфелеровата фондация, като „за пръв път върху замисленото лице на Хераклит Галилеев засия щастливата усмивка на завоевател“ (Minkov, 1932: 90, курсив мой – М. Р.). За героя от разказа „Филантропична история“ – полския емигрант Тадеуш Валдек, читателят научава, че „Заради нея [неговата годеница Ядвига – бел. моя, М. Р.] той замина за Америка. Искаше да спечели много пари и да се върне богат човек“ (Minkov, 1934: 78). И в двата разказа, върху които ще спрем вниманието по-подробно, амбициите на героите се подхранват от представата за „миражната“ Америка, почерпена от общественото мнение, а поемането на път се оказва решаващо за последвалата трансформация на техните идейни образи.

За командировката на Хераклит Галилеев читателят не научава почти нищо – неговият живот в Америка бива „забулен в мрака на пълна неизвестност“ (Minkov, 1932: 91). Въпреки това американската действителност се явява знакова за сюжета на разказа – героят на Светослав Минков претърпява промени в пространството на пътя, за да се завърне от своето пътешествие като преобразен учен – със самочувствие и хладнокръвие по американски стандарт и преоблечен с „каскет на главата и в бял тренчкот“ (пак там). Хераклит Галилеев усвоява „американското“, като това допринася не само за направата на неговото научно откритие – изобретението „Лунатин“6), вследствие на което луната печално бива изстискана „като лимон“. Благодарение на успеха на героя, който „завладява“ достиженията на Новия свят, в разказа „позитивистичната“ американска действителност се „проектира“ и наслагва в рамките на българското национално пространство: „нашата бедна земя цъфна като приказен оазис сред пустинната залязваща шир на европейския континент“ (пак там, 101), като образът в описанието на Св. Минков еволюира до „весела интернационална републичка“ (пак там). Пожеланата американска действителност може да се разглежда като обезличаваща идентичността както в частен, индивидуален план, така и в по-общ, национален.

Във втория споменат разказ „Филантропична история“ героят Тадеуш Валдек е напуснал родния град Краков, за да поеме по вълнуващия и изпълнен с изненади живот на скитника емигрант в страната, „където сиромасите ставаха милионери“ (Minkov, 1934: 80). За разлика обаче от „успешната“ история на Хераклит Галилеев, разказа за пътуващия поляк ще отнесем към примерите за „атрактивната“ Америка през хипостазата на нейната непривлекателна действителност.

Америка – нежеланата действителност

В разказите на Светослав Минков Америка може да се разглежда като нежелана действителност, от която модерният човек страда, преживява произшествия и търпи негативи. Това е образът на Америка, който излиза отвъд рамките на стереотипната система и/или се проявява с негативна отсянка вследствие на и като резултат от нейните правила. Америка е страна на бъдещето, а „бъдещето принадлежи на стандартните хора“, които заличават човешкото („Човекът, който дойде от Америка“, Minkov, 1932: 28). Америка е страна на неумолими логически закони, които „по някакви необясними и загадъчни пътища доказаха, че са по-силни“ от влюбените и пренаписват неписаните правила на любовта („Водородният господин и кислородното момиче“, пак там, 63). И още, Америка е страна на строги научни изследвания, които имат авторитетното, легитимно право да определят дивака като „преходен феномен между човека и маймуната“ („Новият Робинзон“, Minkov, 1934: 36).

В разказа „Филантропична история“ Америка е пространство на самотата, на човешката нищета:

В тая чудесна страна на рекордните скорости, където аеропланите, експресите, метрополитените, моторните лодки, автомобилите с висока мощност, телефоните и радиото гълтаха лакомо разстоянието и времето, човек можеше да изтлее съвсем бавно, като сред пустиня, от гладна смърт, без никой да му протегне ръка за помощ. („Филантропична история“, Minkov, 1934: 66)

Героят на „Филантропична история“ преминава през редица перипетии, които непрекъснато променят неговия социален статус. В ролята на скитник емигрант Тадеуш Валдек е завладял в географски, пространствен план американската земя, но не е успял да я усвои в нейния по-съществен икономически аспект: „Наивният ловец на долари започна да се люшка безпомощно от щат в щат, от прерия в прерия, за да попадне най-сетне в необятните равнини на Пампасите, а оттам – в джунглите на Патагония“ (пак там, 80). В рамките на актуалното време на разказа преди финалната среща с електрическия стол Тадеуш Валдек, по ирония на съдбата, от работник във фабриката за панталонени копчета влиза поетапно в ролите на уволнен и безработен скитник – убиец на фабриканта Оливер Блямбил – осъден на смърт затворник – болен от апандесит пациент – опериран в болницата на затвора – до пируващ съобразно предсмъртното си желание на трапеза, каквато „негово превъзходителство Джон Пиерпон Морган“ би имал по случай рождения си ден (пак там, 82). На фона на така подреденото сигурно пропадане на героя „Филантропична история“ рисува картини на човешкото милосърдие в лицето на американските персонажи – лекуващите лекари; изпълняващия предсмъртни желания служител на затвора; даващия последно причастие свещеник и др. Те се явяват неизменна (но не и компенсаторна) част от същата безусловна американска действителност, която дирижира неволите в живота на вечния друмник.

Сходна картина може да се проследи в разказа „Новият Робинзон“, където героят попада насилствено на територията на САЩ и странства от щат в щат, подложен на строго научно изучаване. В хода на текста откритият дивак на пустинното тихоокеанско островче получава определенията: „странният островитянин“ – „обезумял Тарзан“ – „човекоподобно същество“ – „екземпляр“ – „получовек, полумаймуна“ до научното становище: „истински питекантропус еректус“ (Minkov, 1934: 27 – 36). В ироничния дискурс на пътешествието от безлюдния остров в Полинезия до зоологическата градина във Филаделфия, шотландецът Хенри Робълс от Хадингтон заплаща своето спокойно бягство от цивилизацията със смъртта под вещото „научно“ ръководство на американското общество.

Може да се обобщи, че американските разкази на Светослав Минков изграждат пъстър свят на научнофантастични истории, в които човекът търпи чудноватите въздействия и последици от разписаните закони на американската действителност. Това е фикционално построена, несъвпадаща с реалността действителност, но явяваща се актуална за контекста на 20-те и 30-те години на XX век спрямо властващите стереотипи за Америка и необходимостта от тяхното преосмисляне. Това е теза, която може да се прочете във финала на разказа „Водородния господин и кислородното момиче“, с която ще завършим: „Аз, драги читателю, те моля да си вземеш бележка от всичко гореизложено и да имаш предвид какво става по широкия свят“ (Minkov, 1932: 68).

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Статията е изготвена в рамките на проект за млади учени „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ към Фонд „Научни изследвания“, ДМ 10/1 от 13.12.2016 г.

2. Вж. още заглавието на сборника „Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.)“. В уводните думи Пламен Антов изказва тезата, че през XX век „самата идея за модерност, смисълът на понятието вече са радикално променени – модерността оттук насетне, бъдещата модерност на XX век, ще е от нов, американски тип, различна от европейската. Това не е, няма да е повече модерността на XIX век и неговата „столица“ Париж (Бенямин); не е вече модерността на Бодлер“ (Антов 2017: 11 – 12). Вж. и тезата на Жан Бодрияр, който пише, че Америка е „оригинална версия на модерността, а ние сме нейната дублирана или субтитрирана версия“ (Бодрияр, 1996: 163).

3. Вж. статията на Веселин Трайков „Българската емиграция в Северна Америка и Балканските войни“ (1993): „В сравнение с други европейски народи българската емиграция в САЩ и Канада започва сравнително късно. Първите документирани сведения датират от средата на XIX в. и бавно се увеличават до края на века. Фактически истинското преселване започва от началото на настоящото столетие и особено от края на героичното, но жестоко потушено ИлинденскоПреображенско въстание от 1903 година“ (Трайков, 1993: 41)

4. През 1934 г. се организира поредица от сказки, посветени на условията за живот в САЩ, по инициатива на българо-американското дружество в София и на бившия пълномощен министър на САЩ у нас Фредерик А. Стерлинг (Цветков, 1936: 3). По този случай Симеон Радев, по това време пълномощен министър в Лондон, изнася реч, свързана с престоя му като посланик във Вашингтон през периода 1925 – 1933.

5. Вж. изследванията на Симеон Султанов „Насаме със Светослав Минков“ (1972), Валери Стефанов „Разказвачът на „модерните времена“ (1990); студията на Мильо Петров „Светослав Минков – специфика на идейно-естетическите му търсения и открития“, включена в книгата „Трима от големите“ (2001), статията на Сава Сивриев „За концепта на словото милосърдие във „Филантропична история“ на Светослав Минков“, вкл. в сборника „Америките ни 2“ (2017) и мн. др.

6. Образът на луната във връзка с изобретението „Лунатин“ в разказа създава любопитен паралел с образа на изобретателя в контекста на ироничната рефлексия на научното откривателство. Темата за изобретателя в българската литература, и в частност в „Лунатин!.. Лунатин!... Лунатин!...“, беше разгледана наскоро от Надежда Стоянова в доклада „Изобретателят и „чарът на луната“, прочетен на националната конференция с международно участие „Литература и техника“, състояла се в София на 9 – 11 март 2017 г. в рамките на проекта „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ към Фонд „Научни изследвания“.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Antov, P. (2017). Uvodni dumi. V: Amerikite ni 2: SASHT kato metafora na modernostta. Balgaro-amerikanski otrazheniya (XX – XXI v.). Sofia: Institut za literatura, BAN, 9 – 17

[Антов, П. (2017). Уводни думи. В: Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.). София: Институт за литература, БАН, 9 – 17].

Bodriyar, Zh. (1996). Amerika. Pleven: EA [Бодрияр, Ж. (1996). Америка. Плевен: ЕА].

Lipman, U. (2001). Obshtestvenoto mnenie. Sofia: LIK [Липман, У. (2001). Общественото мнение. София: ЛИК].

Minkov, Sv. (1928). Igra na senkite. Sofia: T. F. Chipev [Минков, Св. (1928). Игра на сенките. София: Т. Ф. Чипев].

Minkov, Sv. (1932). Avtomati. Sofia: T. F. Chipev [Минков, Св. (1932). Автомати. София: Т. Ф. Чипев].

Minkov, Sv. (1934). Damata s rentgenovite ochi. Sofia: Hemus [Минков, Св. (1934). Дамата с рентгеновите очи. София: Хемус].

Stefanov, V. (1990). Razkazvachat na „modernite vremena“. Sofia: Balgarski pisatel [Стефанов, В. (1990). Разказвачът на „модерните времена“. София: Български писател].

Traykov, V. (1993). Balgarskata emigratsiya v Severna Amerika i Balkanskite voyni. V: Voennoistoricheski sbornik, 1993, № 3, 41 – 55 [Трайков, В. (1993). Българската емиграция в Северна Америка и Балканските войни. В: Военноисторически сборник, 1993, № 3, 41 – 55].

Fernandes-Armesto, F. (2004). Dvete Ameriki. Sofia: Prozorets [Фернандес-Арместо, Ф. (2004). Двете Америки. София: Прозорец].

Tsvetkov, D. (1936). Kakvo vidyah v Amerika ili Kakvo ne znaem za Amerika: Adat na „Ostrova na salzite“ i dr. Sofia [Цветков, Д. (1936). Какво видях в Америка или Какво не знаем за Америка: Адът на „Острова на сълзите“ и др. София].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.