Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2025-3-ZA

2025/2, стр. 180 - 189

РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев
OrcID: 0009-0005-6269-7768
E-mail: zetridy@uni-plovdiv.bg
Paisii Hilendarski University of Plovdiv
4000 Plovdiv Bulgaria

Резюме: За отправна точка в обмислянето на връзката между ризата/дрехата и публичното присъствие на човешкото тяло е използвано предпогребалното обгрижване на мъртвеца в българската народна култура. Като атрибут на ритуализираната дейност ризата може да бъде възприета не само за граница, а и за връзка между света на живите и света на мъртвите. Изследователските търсения се интересуват от това как в смъртта човекът остава човек именно чрез ризата/дрехата. Особено показателна за настоящия контекст е грижата за ризата/дрехата. За народа ни ризата става знакова, щом се белее от чистота. „Бялото“ и „чистото“ в случая надхвърлят физическите закони и се превръщат в нравствен и духовен ориентир за връзката между ризата и човешкото тяло – и живо, и мъртво. Откроява се и своеобразното срастване на ризата с тялото и възприемането ѝ от народа ни за „втора кожа“. Тази представа е обвързана с насилието над робското тяло и свалянето на естествената му защитна преграда. И тази невъобразима оголеност на мъртвото робско тяло е пример, че робското тяло, дори в смъртта си, е лишено от всякаква защитеност.

Ключови думи: фолклор; Българско възраждане; погребение; риза; голота; бяло; тяло

Предпогребалното обгрижване на мъртвия в българската фолклорна култура разкрива особена връзка между дрехата/ризата и тялото/плътта. Измиването и стъкмяването в чиста дреха (бяла риза) са действия, присъщи за живите и задължителни за мъртвите. Всяка извънредна грижа за дрехата и тялото в народната ни култура обикновено се възприема като отграничаваща профанното (делничното, обичайното) и сакралното (празничното, необичайното) в света на живия. Ежедневното мъжко-женско обличане е съпътствано от наличието на дрехи по даден празнично-обреден повод. Преди обаче да се влезе в ритъма на това знаково делнично-празнично (пре)обличане, трябвало да се осигури първата ризка – както за момчето, така и за момичето, защото „за старите българи за облечено се приема дете, което вече носи ризка. Преди това новороденото се смята за голо...“ (Zhivkov 2000, p. 245). Така приживе ризата (дрехата) е най-вече „основание за това да бъдем публични, да сме част от всекидневието (Zhivkov 2000, p. 214)“, защото голотата е „белег за природност, отвъдност, хаос... голото е човешкото нечисто, слабо, уязвимо... грешно, което в човешката общност трябва да се покрива и прикрива... (Elchinova 1995, p. 53)“. Да не забравяме и това, че народът ни „по дрехите по-среща“ и чрез тях формира предварителните си социално-антропологически нагласи към ближния. Неслучайно например в повестта „Българи от старо време“ Каравеловият „разказ“ за Хаджи-Генчовите стари шалвари прераства в цяла „етнография“ (Karavelov I, 1965, p. 184), та дано се побере същностното за образа. Не може според настоящия повод да не изкараме сред „безкрайните гащи“ (Vazov VII, 1976, p. 39) на Вазовия хаджи Ахил и ония негови шалвари с „доволно съмнителен артистически вкус“ (Vazov VII, 1976, p. 40), които са с „важна рол в съществуванието на героя“ (Vazov VII, 1976, p. 40). Подобаващо е да попривършим беглите си в случая позовавания за това как дрехата биографизира човека приживе, с ония, дето Ботевият лирически аз вижда като сюртуци и рес (стих. „Елегия“). По ботевски може да заключим, че в никое време и по никакъв повод дрехата всъщност не е „правила“ човека човек. Тя си остава, ако се обърнем към написаното от Иван Хаджийски, „нашето разширено „аз“ (Hadzhiyski II, 2002, p. 141) и оправдано в Ботевата „Елегия“ облеклото на чорбаджии и духовници се оказва просто контур на едно пошло съществуване, което не може да се мери със социален или с религиозен авторитет. И ако изведените вече акценти ни провокират да мислим какви са знаковите измерения на дрехата за тялото на живия с оглед на „мястото, което то заема (във физически и социален смисъл), и уместността (съответно неуместността) на поведението“ (Nikolova 2001, p. 13), то не по-малко важна според народната ни култура е и публичността на мъртвия, зададена чрез дрехата, защото тя вече има и други основания, освен придобитите по време на живеенето. Образно казано – Смъртта има своя премяна. Преди обаче да подходим към пре(ос)мислянето на „дрехата/ризата“ на смъртта, е нужно да подчертаем, че обличането на мъртвия в известна степен дублира функцията на дрехата за живия и защитава тялото от онази негова природност/непубличност – голота, за да го приобщи към повсеместното разбиране за принадлежност към земното. Посредством дрехата мъртвият (в предхристиянските и в християнските предпогребални грижи) остава всъщност посвоему свързан с присъщите за живота топлина и цялост. Дрехата, поне временно, изтласква ужасяващото за живия мислене за неизбежното смъртно разтление на тялото. Телесността все още има свои граници – пространствено удържани чрез дрехата. Така човекът, макар да е освободил душата си, по особен начин все още е. Може да си позволим твърдението, че в смъртта човекът остава човек именно чрез дрехата. Тя скрива поразеното от смъртта тяло и ни кара да възприемем мъртвия като приобщен и към света на живите, макар че фолклорната ритуална предпогребална система изисква разграничение на мъртвия от живите. Отделянето му е представяно, по народному казано, като стъкмяване на мъртвото тяло „за път“. След настъпването на смъртта е особено важно да се запали свещ, за да свети по пътя му към вечния дом. Подготвят му и „пътнина“ – хляб за из път. Сред народа ни умиращият/мъртвият е назоваван „пътник“ може би с ясното съзнание, че движението е присъщо само на смъртния. И не се допуска в онзи „път“ нещо да липсва на незавръщащия се.

Важно повсеместно задължение на живите към „пътника“ е и измиването на тялото му. Ритуалното измиване е действие, което означава прехода и при живите, и при мъртвите. Йордановденското измиване например бележи края на т.нар. от народа ни „погани или мръсни дни“ (6 януари), чието начало е от Божич (25 декември, Коледа). В това време на преход се прилагали защитни действия, които да гарантират доброто ново начало. Измиването (окъпването) на река, извор или езеро било за здраве, за лекуване на болните и недъгавите, за хубост (разбира се, преди всичко на момите, които ритуално измивали лицата си). Не по-малко важно е, че ритуалното измиване на тялото през този ден уподобява кръщението на божия син чрез потапянето му във водите на река Йордан. Акт, който символично означава, че „той отново се ражда“ (Dyakov 2013, p. 26). И неговото повторно рождение „съвпада с езическите представи за раждането на новия годишен цикъл, за излизането от периода на хаос, който разделя старата от новата година“ (Dyakov 2013, p. 26). В съответствие на това (по)раждане на новото „отпътуването“ на смъртника преминава през очистването от старото/земното. Нещо повече – чистото (спрямо мъртвото или живото тяло) е „сред най-красноречивите проявления на невъзможността да се мисли за тялото извън връзката му с душата и духовното. Затова то има широк смислов обем – от хигиена, физиологично пречистване на тялото до нравствена чистота и пречистване. Най-често срещаният синоним на „чистота“ е „почит“, „уважение“... Антоними на „чистота“ са „голота“, „разврат“, „грях“...“ (Elchinova 1995, p. 44). В този ред на мисли и обновата чрез водата, и обличането на мъртвия в нова риза/нова дреха ритуално поддържат различните измерения на чистотата на тялото, за да е нов човекът в новия си дом/свят. Чистотата в случая е граница и не бива да се пренебрегва или прекрачва. Тя охранява различните светове и в някаква степен нормализира тялото на мъртвия за живите. Тяло, което кодира особена двойственост и едновременно е и не е човекът, защото чистотата и дрехата му са своеобразни „веществени доказателства“ за това, че човек трябва да (ре)конструира себе си в смъртта. Ето защо да бъде чисто и с чиста/изпрана/бяла риза за тялото на мъртвия, може да е равнозначно на полагане в сферата на празничното, което съпътства делника на живите. Празник е всяка преходност, която бележи благодатно ново начало. „Празнува се“ и смъртта, не само защото е освобождаване от тегобите на тленното и от неизбежността на греховното. Всеизвестно е, че в пределите на възрожденската ни словесност обличането в чиста/бяла риза „празнично“ ознаменува и саможертвената смърт. Сред народнопесенните варианти отеква хайдушката предсмъртна заръка към зълва/снашица/ либе: „... кат щат да ме обесят, / ризата да ми операт, / перчема да разрошат, / че ми е драго, ... / кога юнак обесят, / ризата да му се белей, / перчема да му се вее“ („Хайдутин на бесилото“) (BNPP VII 1981, p. 187). Без своето „празнично“ облекло юнакът не би могъл да срещне смъртта, щом тя изземва ролята на пожеланата спътница: „... водат ма да ма оженат / за една млада-младица: / тънки конопе кумове, / орлите ми са сватове, / гарване ми са девере, / свахите ми са свраките“ („Хайдутин отива на бесило“) (BNT II 1961, p. 585). В пристъпването към смъртта по този начин изборът на дреха е предопределен и съответства на празничното одеяние. Не подсказва ли това и онзи момент от Ботевото стихотворение „Пристанала“, когато „... сред юнаци, сред дружина / и Стоянка се белее / в прегръдките у Дойчина“ (Botev I, 1998, p. 31)? „Белеенето“ в случая трябва да ни напомни, че греховно се отдава невиността и се обезсилва патриархалният морал. От друга страна обаче, белотата в образа на Стоянка провокира връзка с ризата като характерна част от мъжката народна носия. Мъжката риза е значително по-бедна в сравнение с везбеното, а в този смисъл и цветовото богатство на женската риза. В прегръдката на Дойчина се случва едно знаково приравняване на образите чрез белотата на одеянието. По мъжки белеещата се риза приравнява присъствията и дрехата става отчетлив знак за приобщаването на жената към един всъщност мъжки свят – света на гората / на борбата. И тази по ботевски приобщена към саможертвената кауза мома ще бъде представена пред дружината с думите „туй е мойта горска птица, / туй е мойта годеница“ (Botev I, 1998, p. 31). Стихове, които по неопровержим начин сливат мъжко-женското в една надлична обич и превръщат „белеенето“ в жест, чрез който се сриват условности и се пренарежда светът. „Белеенето“ осветлява едно ново битие, ала „белият цвят в разбирането на българина ... е това, което вече светлината не е, тя е претворена, преживяна, свалила е космическото си лице, за да бъде земен порядък. Светлината твори същността на нещата, дава им образ, а бялото ги изразява, за да имат те своя природа“ (Radev 2021, p. 370). За природата на обичащия (в) борбата Ботев е знаел най-добре.

Да е чиста до бяло ризата и да е измито лицето, са действия, които могат да бъдат възприети не само като „празнично“ сакрализиращи „сватбата“ със смъртта, която трябва да проправи път отвъд робския свят за живите. Бялото (чистото) в онези времена е преди всичко означение на духа на поробения. Според подобаващото обобщение на Радослав Радев: „Ритъмът на бялото е мислен като ритъм на живота – във всички основни дейности на битието и във всяка възрастова характеристика и стопанска организация трябва да има бяло: беленките на момите – избелването на платната, опънати край реките като бели пътища на надеждата; белите навои на момците – като сила на устояването на земята; ризата на първата брачна нощ – неугасената светлина на желанията за вечен живот; млякото, което сред раждането е благословът на пребъдването; белите волове при орането, след които тичат семената на сътворението; белите ръкави, образуващи чудната плетка на българското хоро, с което се потвърждава съществуването на човека на белия свят и с благовестието на бяла бога. Когато си е поемал дъх след тежки изпитания, човекът си е казвал: „Да видя бял ден, да видя и аз бяла бога и да изляза на бял свят“ (Radev 2021, pp. 370 – 371). Белотата/чистотата на българското живеене тогава контрастира на – по ботевски речено – оня „мъртъв свят коварен“ („Към брата си“) (Botev I, 1998, p. 17). Показателно за това черно-бяло възприятие на робските времена е и по-масовото изместване на белодрешните от чернодрешните мъжки облекла до средата на XIX век 1. И щом около бялото и бялата дреха се формира представата за българското в онези времена, то да си отидеш от тоя свят в бялото и с чистото от него, е израз на желанието да запазиш онова, което те прави част от добрата му страна. Нещо повече – бялото/чистото могат да бъдат своеобразна маска за хайдутина и той да се спаси от бесилото. Пример за такава неочаквана развръзка откриваме в народнопесенния вариант „Хайдутин и бесило“:

.....................................

Стоян си Гюлни думаше:
Гюлне, попова снашице,
и да ма, Гюлне, обесат,
мен ми е много мързяно
обесен човек да вида,
риза да му е кирлива,
глава му да е немита...

......................................

Гюлна Стояна послуша,
та му ризата сменила,
та му главата умила...

......................................

Кога е било заранта,
тия Стояна извеле,
извеле да го обесат,
чакат царица да доде,
тогаз щат го обесат.
Ето царица че иде,
тя си Стояна видела
и на селене думаше:
... това ли ви е хайдутин?
Хайдутин такъв не бива!
Хайдутин бива чер...
ризата му е кирлива,
главата му е нечиста...

...................................

Като Стояна пуснаха,
той си на Гюлна хариза
едно кемерче жълтици
(BNT II 1961, pp. 587 – 588).

Към новата Стоянова самоличност бихме могли да отправим традиционното за народа ни поздравление при появата на нова мъжка рожба на белия свят: „Честита риза!“. Честит да е новият живот, образно овеществен чрез онова, което ще съпътства тялото и приживе, и на оня свят – ризата. Оказва се, че не човекът избира дрехата/ризата. Този избор се е осъществил „в традицията и се е въплътил в телата, наред с всички останали правила, които властта на нормата е наложила. Изборът на дреха, доколкото той въобще съществува, не е биографичен избор (както в модерното общество, където дрехата бележи идентичността в нейната уникалност и в нейната поместеност в социалното пространство), а общностен избор, или по-точно родов“ (Kisikova 2007, p. 65). Ризата е одеянието, което ни прави единородни, и в същото време напомня за изконната ни отвъдност. Затова народът ни оприличава ризата на самата майчина утроба и „на места плацентата от раждането също се нарича риза (кошул҆ кя, ризка, ризичка, ризница)“ (Ganeva 2003, p. 169). Ризата се превръща в означение на човешката преходност в обичайното ѝ линейно протичане (по)раждане – съществуване – смърт. И след грижата на природата майка „ризата“ остава поверена на грижите на жената. От нишката до материята, от изтъкаването до съшиването „всяка частица от нея преминава през женски ръце. В различните периоди от живота на мъжа неговата риза, носената най-близо до тялото дреха, е направена от майка му, дар от кръстницата, дар от годеницата или невестата, дар от снахата или кръщелницата (кумицата) – кръг от млади жени в разцвета на женските си сили, които създават първия предпазващ пласт около мъжкото тяло, неговата втора кожа, неговия двойник“ (Ganeva 2003, p. 169). Представата за това срастване на ризата с тялото, за припознаването ѝ като „втора кожа“ ни отвежда към макабрената екзалтация на насилника в сюжетите на възрожденската словесност. И ако одирането на кожата в „Борба“ на Ботев е метонимичен израз на робското безчувствие към беса на насилника („кожата да ти одере звярът“), то в Каравеловата повест „Неда“ образът на одраното тяло е умопомрачително в буквалността си разсъбличане на човека в смъртта: „На тата одрали кожата и приковали я с пирончета на стоборът. Тялото му, одраното му тяло, било набиено на кол и изправено при кожата“ (Из „Неда“), (Karavelov I, 1965, p. 543). Акт, противостоящ на обличането на мъртвия в нешита мъртвешка риза – ризата на смъртта, понякога изработена специално в момента... без възли и шевове...“ (Shniter 2017, p. 310). Без „възли“ и „шевове“ – като онази фина ципа върху кожата на роденото, която сама се свлича, или направо казано – като самата кожа. Отнемането ѝ предполага градация в разбирането за голотата на тялото и не е просто захвърляне на телесното в бездната на природно табуираното. Съдраната кожа допуска нееднозначни разбирания за измеренията на анатомично оголеното мъртво тяло на роба. То не само е поруганото в своята публичност тяло заради абсолютната си оголеност. Не е само унизеното в беззащитността си тяло заради „насилствено сринатите прегради, които го предпазват от студенината на външния свят“ (Stefanov 1993, p. 73). Отнемането на дрехата/кожата е лишаване на плътта от уюта на собствената ѝ приютеност. Дори естествената защитна преграда на робското тяло е обект на завладяване. И няма дом, който с целостта си да гарантира робската приютеност, или подобаващо обобщено с думите на Валери Стефанов: „Кулминирането на цялата социална и политическа голота на българския народ сякаш става тъкмо в тази голота на физическото тяло, в „събличането“ и на последната защитна обвивка – кожата. С обладаването на голото тяло ще се насити и насилническата жажда на тиранина – един акт, удостоверяващ за сетен път цялата бездомност и безприютност на българското, илюзорността на някаква защитеност в тясната просека на частното битие“ (Stefanov 1993, p. 73). Невъобразима оголеност, която ни изправя пред вътрешното пространство на тялото. И макар тялото да е част от обективното пространство, зададено от кожата/ризата, „единственото му възможно разположение е в междината между обективната външност и субективната вътрешност...“ (Chalakova 2021, p. 23). Функцията на дрехата/ризата за разбирането на тази „междина“, оказва се, не е без значение. Така обичайното събличане – обличане и при живия, и при мъртвия променя статута и на дрехата/ризата, а не само на тялото. Казано по друг начин и дрехата/ризата има своя „субективна вътрешност“ – не само тялото – и разбира се, тя е различна в живота и в смъртта. Ако дрехата/ризата е наш двойник, то като одеяние на пътника към отвъдното вече е „премереното, претегленото, ограниченото, затвореното, завършеното, свършеното...“ (Garnizov 1995, p. 16), а не удължението и продължението на живота, който нараства, тоест изпълва всяко потенциално пространство (включително и на дрехата). Смъртта в случая не е нещо повече от една риза, която няма кого да приюти. Подобна на онази кървава кошуля от едноименната поема на Райко Жинзифов, чрез която обезумялата от скръб майка ще се опитва да разбира думите „...немаш вече сина“ (Zhinzifov 1969, p. 109). Предвидимо е да мислим, че кървавата синовна риза е двойник на мъртвия, с когото, по народному казано, Разделина не се е случила. Няма и да се случи, щом изшарената кошуля „от гърло до поли, /... сос кървави капки!“ (Zhinzifov 1969, p. 109) е белязана от жизнодайната сила на кръвта, макар да е насилствено пролята. Именно тази кръв е отекващият зов за отмъщение. А кошулята (дрехата) си остава онази домовитост на тялото, отворена завинаги към живота ... и към смъртта.

БЕЛЕЖКИ

1. По-подробно виж „Мъжкият традиционен костюм между бялото и черното“.

В: Ганева, Радослава. Знаците на българското традиционно облекло. София:

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2003, с. 163 – 167.

ЛИТЕРАТУРА

АНОНИМЕН, 1961. Българско народно творчество в дванадесет тома. Т. II. (Хайдушки песни). София: Български писател.

АНОНИМЕН, 1981. Българска народна поезия и проза. Т. III. (Хайдушки и исторически песни). София: Български писател.

БОТЕВ, ХР., 1998. Съчинения в два тома. Т. I. София: Захарий Стоянов. ISBN 954-9559-14-9.

ВАЗОВ, И., 1976. Събрани съчинения в двадесет и два тома. Т. 7. Разкази (1881 – 1901). София: Български писател.

ГАНЕВА, Р., 2003. Знаците на българското традиционно облекло. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 95407-1792-2.

ГАРНИЗОВ, В., 1995. Тялото в огледалото на разказите за сътворението на човека. Български фолклор, Т. XXI, № 3, с. 4 – 17.

ДЯКОВ, Т., 2013. Народният календар. Празници и вярвания на българите. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-3475-0.

ЕЛЧИНОВА, М., 1995. Телесни измерения на етничното. Български фолклор, Т. XXI, № 3, с. 42 – 57. ISSN 0323-9861.

ЖИВКОВ, Т. ИВ., 2000. Увод в етнологията. Пловдив: Пловдивско университетско издателство. ISBN 954-423-185-4.

ЖИНЗИФОВ, Р., 1969. Съчинения. София: Български писател.

КАРАВЕЛОВ, Л., 1965. Събрани съчинения в девет тома, Т. I. София: Български писател.

КИСИКОВА, М., 2007. Форематология и телесност в традиционното общество – етносоциологически измерения (по примери от Иван Хаджийски). Критика и хуманизъм, № 24, с. 61 – 73. ISSN 0861-1718.

НИКОЛОВА, Н., 2001. Политанатомия на модерния човек. София: Критика и хуманизъм. ISBN 9545870621.

РАДЕВ, Р., 2021. Белите волове и знаковостта на бялото пространство в българската култура. Във: „Време и Приемственост“ – юбилеен сборник в чест на доц. д-р Юлия Николова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, с. 250 – 259. ISBN 978-619-202-679-0.

СТЕФАНОВ, В., 1993. Лабиринтите на смисъла. Критически речник за поезията на Христо Ботев. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

ХАДЖИЙСКИ, И., 2002. Избрани съчинения в три тома. Т. II. (Оптимистична теория за нашия народ). София: Изток-Запад. ISBN 954894510.

ЧАЛЪКОВА, И., 2021. Фактическото присъствие. Тялото и смъртта в творчеството на Мария Тереза Орта, Елия Корея и Инещ Педроза. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 9789540753294.

ШНИТЕР, М., 2017. Пътища през православния ритуал. София: ИзтокЗапад. ISBN 978-619-01-0104-8.

REFERENCES

ANONYMOUS, 1961. Balgarsko narodno tvorchestvo v dvanadeset toma. T. II. (Haydushki pesni). Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian].

ANONYMOUS, 1981. Balgarska narodna poezia i proza. T. III. (Haydushki i istoricheski pesni). Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian].

BOTEV, HR., 1998. Sachinenia v dva toma. T. I. Sofia: Zahariy Stoyanov [in Bulgarian]. ISBN 954-9559-14-9.

VAZOV, I., 1976. Sabrani sachinenia v dvadeset i dva toma. T. 7. Razkazi (1881 – 1901). Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian].

GANEVA, R., 2003. Znatsite na balgarskoto traditsionno obleklo. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“ [in Bulgarian]. ISBN 954-07-1792-2.

GARNIZOV, V., 1995. Tyaloto v ogledaloto na razkazite za satvorenieto na choveka. Balgarski folklor, vol. XXI, no. 3, pp. 4 – 17 [in Bulgarian].

DYAKOV, T., 2013. Narodniyat kalendar. Praznitsi i vyarvania na balgarite. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“ [in Bulgarian]. ISBN 978-954-07-3475-0.

ELCHINOVA, M., 1995. Telesni izmerenia na etnichnoto. Balgarski folklor, vol. XXI, no. 3, pp. 42 – 57 [in Bulgarian]. ISSN 0323-9861.

ZHIVKOV, T. IV., 2000. Uvod v etnologiyata. Plovdiv: Plovdivsko universitetsko izdatelstvo [in Bulgarian]. ISBN 954-423-185-4.

ZHINZIFOV, R., 1969. Sachinenia. Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian].

KARAVELOV, L., 1965. Sabrani sachinenia v devet toma, T. I. Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian].

KISIKOVA, M., 2007. Forematologia i telesnost v traditsionnoto obshtestvo – etnosotsiologicheski izmerenia (po primeri ot Ivan Hadzhiyski). Kritika i humanizam, no. 24, pp. 61 – 73 [in Bulgarian]. ISSN 0861-1718.

NIKOLOVA, N., 2001. Politanatomia na modernia chovek. Sofia: Kritika i humanizam [in Bulgarian]. ISBN 9545870621.

RADEV, R., 2021. Belite volove i znakovostta na byaloto prostranstvo v balgarskata kultura. In: „Vreme i Priemstvenost“ – yubileen sbornik v chest na Associate Prof. Yulia Nikolova, PhD. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisiy Hilendarski“, pp. 250 – 259 [in Bulgarian]. ISBN 978-619-202-679-0.

STEFANOV, V., 1993. Labirintite na smisala. Kriticheski rechnik za poeziyata na Hristo Botev. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“ [in Bulgarian].

HADZHIYSKI, I., 2002. Izbrani sachinenia v tri toma. T. II. (Optimistichna teoria za nashia narod). Sofia: Iztok-Zapad [in Bulgarian]. ISBN 954894510.

CHALAKOVA, I., 2021. Fakticheskoto prisastvie. Tyaloto i smartta v tvorchestvoto na Maria Tereza Orta, Elia Koreya i Inesht Pedroza. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“ [in Bulgarian]. ISBN 9789540753294.

SHNITER, M., 2017. Patishta prez pravoslavnia ritual. Sofia: Iztok-Zapad [in Bulgarian]. ISBN 978-619-01-0104-8.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.