Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/6, стр. 623 - 636

ПРОЯВЛЕНИЯ НА СТРАШНОТО В ЧЕШКИ И БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОРНИ ПРИКАЗКИ

Резюме:

Ключови думи:

Въпросът за страшното във фолклорните приказки е тясно свързан, от една страна, с психологическото тълкуване на жанра, а от друга – с рецепцията и аудиторията на приказното повествование. Тези проблеми са застъпени в изследванията на М. Енчев, който изтъква ролята на плашещото за овладяване на неясните детски страхове посредством емоционалната разтуха, породена от щастливия финал в приказката (Enchev, 1994: 134). Още от древността се разказват истории за различни свръхестествени същества (зли духове, демони и пр.) като средство, с което родителите плашат децата си, внушавайки им норми на поведение, а процесът на идентификация с героя на приказката има немалка роля за победа над страха. Мислители като Бруно Бетелхайм и Карл Юнг също определят функцията на приказката като полезна и дори терапевтична заради стремежа ѝ да възстанови нарушената хармония (често изходна ситуация в приказките) с помощта на компенсаторни процеси. Близостта на детското мислене до фолклорното съзнание е причина проявленията на страшното да се търсят именно в примитивния страх от природата. Заложеният у човека страх от непознатото или по-скоро от това, което не може да подчини и/или да овладее, е в основата на демонологизирането на редица природни явления. П. Паяк нарича този изконен страх от демоничния характер на природата ирационален натурализъм, който в същността си е начин за справяне с ужаса (Pajak, 2017: 35). Анимистичната представа, която проблематизира въпроса за това кое е жива природа и кое не, е в основата на детското и на фолклорното мислене. Според Паяк, страхът от природата е по същество „страх от смъртта, предизвикан от живота“, а причина за ужаса в повечето случаи „не е смъртта на живия, а животът на мъртвия“ (Pajak, 2017: 36 – 37). Идеята за „живите мъртви“ произхожда от примитивната представа, според която смъртта не е пасивно състояние, а активна сила – живот, който не познава ограничения, това е есенцията на хаоса в природата, който се ражда от взаимодействието между живота и смъртта (Pajak, 2017: 37). Именно култът към мъртвите и забраните, които той поражда, сформират една сложна фолклорна система, чийто основен изразител са демоните. Е. Мицева изтъква, че всички демонични същества, или т.нар. „нечисти сили“, са проява на вярата в съществуването на един друг свят, който съществува за фолклорния човек като реалност (Mitseva, 1984: 150). Настоящият текст ще се ограничи в рамките на един жанр – приказката, за да може да изследва някои специфични въпроси, свързани с демоничния персонаж в конкретния материал. Позовавайки се на психологическото тълкуване на приказката, чешката изследователка М. Бенова определя ролята на страшните персонажи като символи на персонифицирани чувства у децата, които им помагат да достигнат едно по-високо ниво на душевно и емоционално развитие (Benov†, 1960: 240). В немската традиция съществува специална категория „страшни приказки“ (от немски: Shreckm‰rchen), където са обособени две функционални категории на разказваното – като назидателен разказ (дидактична, дисциплинираща фунцкия) и като предупреждение. В първия случай възрастните внушават страх у децата, за да ги подчинят, а във втория – за да ги предпазят от някаква реална опасност (Kvideland, 2007: 190). Като антипод на страха в българския фолклор съществува цяла група приказни сюжети, свързани с безстрашието. Обикновено младите мъже са подложени на редица изпитания, в които разкриват своето безстрашие, но едва след женитбата си познават страха – напр. в „Безстрашният печели“ (KBP 326 1) жената на момъка по време на сън го полива с вода, в която има рибки. Варианти на този сюжет са още „Момъкът, който не знае какво е страх“ (KBP 326) и „Безстрашен момък взема гривните на самодиви (таласъми)“ (KBP 326 2).

Ако се позовем на популярната класификация на фолклорната приказка, очертаваща три основни дяла: вълшебни приказки, приказки за животни, битови (новелистични) приказки, трябва да изтъкнем, че „страшните“ сюжети са в по-голяма степен характерни за вълшебната и битовата приказка и по-рядко се срещат в приказката за животни. Това е така, защото вълшебната приказка си служи с по-разгърнати инициационни схеми за препятствията на героя, а присъствието на свръхестествени същества в нея е закономерно явление. Трябва обаче да подчертаем, че появата им доста често е под формата на вълшебни помощници, което в известна степен дискредитира плашещия елемент в тях. Чешката демонология е изключително богата на персонажи и фолклорни представи, като редица от тях са идентични с българските. Тъй като основен дял в чешката приказна традиция представляват вълшебните приказки, то естествено в тях се срещат най-много страховити създания. Контактът между човека и демоничния персонаж във вълшебните приказки може да бъде приятелски, неутрален или навреждащ, а конфликтът обикновено е породен от изходната ситуация в приказката. Според Хорак приказката предполага едно екзистенциално безсилие на злото, което по презумпция не може да устои срещу силата на доброто, а в чешката приказка ужасяващите образи и явления имат по-скоро умерено присъствие (Hor†k, 1960: 37).

В българската приказна традиция съществува един специфичен дял, познат и описан в томовете на СбНУ под наименованието „Приказки за зли духове, мъртъвци и др.“ или съкратеното „Приказки за зли духове и др.“ Функцията на страшния персонаж в тези текстове е предимно вредителска и е построена върху конфликта между човека и демоничното същество.

Чест герой в тези приказки е вампирът, а ролята му на антагонист обикновено се свежда до сплашване и по-рядко до навреждане или убийство на засегнатите. Вампирът е популярен персонаж в народната демонология, като той има множество проекции и в приказния жанр. Произходът му от тялото на мъртвец и невъзможността му да премине в отвъдния свят, го отнасят към категорията „завръщащи се мъртъвци“ (където спадат още мотивите „мъртъв годеник“, „мъртъв брат“ и пр.) (цит. по Mitseva, 1984: 13). Характерен за вампира е зооморфизмът, който се изразява в превръщането му в различни животни – куче, заек, елен и др. (SbNU III, 1890: 10). Ще се спрем на няколко типа сюжети с антагонист вампир в българските приказки: надхитряне на вампира – „Мара и вампирут“ (SbNU III, 1890: 149); надхитряне на вампира с помощта на вълшебни помощници – „Марапипилашка и вампирут“ (SbNU III, 1890: 150), и илюстрация на определено по-верие, служеща за назидателен пример – „Вуденичар и Вампир“ (SbNU III, 1890: 155). В първата приказка е налице внезапна поява на вампира, която вероятно се дължи на факта, че девойката е оставена сама вкъщи. Липсата на родителите ѝ в дома е предпоставка за разгръщане на опасността и нападението на вампира. Надхитрянето е резултат от находчивостта и острия ум на девойката (отвързва крака си и завързва крака на една коза на въжето, което вампирът е приготвил за нея). Втората приказка е вариант на популярния сюжет за „Мара Пепеляшка“, където е налице ясна поляризация на героите – доведената дъщеря е добра и смирена, докато собствената притежава само лоши характеристики. Помощта на вълшебните помощници – куче и котка – се реализира на принципа на отплатената доброта – оказват помощ на доброто момиче, което ги е нахранило. Наказанието на дъщерята е описано по доста зловещ начин – червата на убитата от вампира девойка са разхвърляни из цялата воденица. Фолклорното поверие, че човек не бива да излиза от дома си, докато не пропеят първи петли, откриваме в третата приказка. Въпреки усилията си да надхитри срещнатия вампир, воденичарят е наказан заради неспазването на установените социални и морални норми. Нравоучителната история служи само за пример и аргумент в полза на поуката, изведена в края на текста. Съществува цяла група сюжети в българския фолклор на тема „омъжена/сгодена за вампир“, като не са ясно очертани жанровите граници, където се среща моделът – някои текстове биват отнасяни към демонологични легенди, а други – към вълшебни приказки. В „Годеник вампир“ (BNPP 7: 252) умрелият годеник на млада девойка се връща в дома на годеницата и изпива кръвта ѝ. Връщането в света на живите обаче е следствие от неспазване на морално-етичните норми и нарушаване спокойствието на мъртвеца (годеницата изравя трупа на мъжа и отрязва пръста му, за да вземе пръстена от ръката му, който смята, че ѝ принадлежи). Записвачът на сюжета Ц. Гинчев отбелязва, че функцията на подобен род „страшни приказки“ е за сплашване на момите вечер по седенки, от което ергените се възползват, за да ги изпроводят до домовете им (BNPP 7: 535). Типичен за вампира (чеш.: up‘r) в чешките приказки, подобно на българските, е зооморфизмът – превръща се най-често в прилеп, в различни птици и дори в хора. Феноменът на вампирясването в някои случаи може да бъде провокиран от непремерената тъга на близките на покойника.2) Персонажът е изцяло негативен – функцията му в приказките е вредителска, като той действа само през нощта, а през деня почива в гроба си. Популярен приказен сюжет от битов тип е този за починал златар, който бил изключително богат, но живеел със семейството си в немотия и вършел само злини. След смъртта на скъперника духът му се скита като вампир из града. След надхитряне от страна на пазача на гробището (който му взима наметалото и бие камбаната) вампирът e обезвреден (Pecha, 2016: 141).

Други свръхестествени същества, характерни най-вече за българските битови приказки, обобщени в СбНУ под названието „духове“, са: сайбии (домашни духове – пазители на къщата, могат да бъдат старци или змии); чума (женски зъл дух с големи нокти и страшно лице); самодиви/самовили (женски духове, бродещи през нощта); стихии (женски духове с дълги разплетени коси, които давят хората в реката); наречници (три жени, които на третия ден след раждането отиват до люлката на детето и наричат съдбата му) и пр. (SbNU IX, 1893: 130). Представата за змията като стопанин на дома присъства и в чешкия фолклор, като според поверието този, който убие змия в дома си, ще има много лош късмет. Тази представа откриваме в чешката приказка „Момиченцето и змията“ („Děvč†tko a had“)3), където страхът, който змията предизвиква у възрастните, е причина влечугото да напусне дома и това да донесе само злощастие на семейството. Представата за чумата в българския фолклор се приближава до тази за смъртта – персонифицираният женски образ „работи“, носейки тефтер с имената на хората, които трябва да си отидат от този свят, а често хората се опитват да избягат от нея и от мястото, където върлува, но неуспешно – вж. „За чумата“ (BNPP 7: 238). Сходни персонажи са тези на треската и шарката като персонифицирани образи на тежки за времето си болести, от които рядко можеш да се измъкнеш – вж. „Чумата и треската“ (BNPP 7: 2410) и „За шарката“ (BNPP 7: 242).

Изявени демонични персонажи, често срещани във фолклорните приказки, са халата, ламята и змеят. Общото между трите демона е, че представляват чудовища, подобни на змия, с дълга опашка и огромна уста, често с повече от една глава (Mitseva, 1994: 12). Във вълшебната приказка ролята на сеещия страх змей е в голяма степен дискредитирана, тъй като по правило в схемата на препятствията на героя змеят почти винаги е надхитрян или побеждаван от протагониста. В приказката „Цане и ламята“ (SbNU VII, 1892: 152) напр. откриваме доста съкратен модел за изпитанията на героя при борбата му с ламята и спечелването на царската дъщеря. На практика той си служи с един-единствен ход, който е характерен за битови приказки – надхитряне: Цане кара ламята да влезе в ковчег, твърдейки, че царят е умрял и му прави ковчег. Много разпространен в българския фолклор (песенния фолклор и проза) е сюжетът за любовна връзка между жена и змей. Съществуват два варианта на любовта – ако жената е омъжена, връзката е тайна и може да продължи с години, а ако е мома, змеят често я отвлича – от хорото, от празничните люлки на Великден/Гергьовден, от извор (река), или отива в дома ѝ със сватове (Zmej, 2016: 25). Според М. Беновска, сватбата на мома и змей може в известен смисъл да се тълкува като смислов еквивалент на смъртта, разбирана като преминаване в света на отвъдното и като възмездие за нарушени забрани (Zmej, 2016: 25). В „Злата умира от змейова любов“ смъртта e видяна както бавно умиране на девойката, поболяване от любовта на змея, а впоследствие и в буквален смисъл – умира пеленачето на младата невеста, а после и самата тя (наказание за встъпване в брак с друг). Отпечатъците (сини перки) по тялото на бебето и жената са ясен знак за свръхестественото присъствие на змея, което ги погубва (Zmej, 2016: 173). Сходен до змея персонаж е този на ламята (халата), като общото между тях е произходът им от змията. Обикновено женският аналог на змея е именно ламята, като тя може да бъде както зооморфно чудовище, така и жена, а за образа ѝ е характерна прекомерна лакомия и ненаситност. Появата ѝ се свързва обикновено с опустошителните природни стихии – черен облак, градушка, вихрушка и пр., като персонажът има способността да приема различни образи. Специфична е и представата за халата като аграрен вредител, като обект на набезите ѝ обикновено са ниви, лозя и пр. Такъв е приказният сюжет „Селянин убива хала, която обира лозето му“, където откриваме и способността на образа да се превръща в птица (орел), както и в различни атмосферни влияния – мъгла, облаци, буря (Zmej, 2016: 173). За разлика от змея/дракона (чеш.: drak), ламята (чеш.: san’) в чешкия фолклор има не една, а няколко (най-често три) глави. Често срещана е във вълшебната приказка, където обикновено е част от схемата на изпитанията на героя в битката за спечелване ръката на принцесата. Характеристиките ѝ са свързани с бързото израстване на нови глави на мястото на отсечените стари, с изхвърлянето на огън през устата и способността да лети с помощта на крила. Вариант на българската приказка „Тримата братя и златната ябълка“ е чешкият сюжет за „Двата дракона“ („Dva draci“),4) в която обаче липсват трима братя, а протагонистът е беден момък, борещ се да спечели ръката на царската дъщеря. В модела на изпитанията присъства златният плод, който протагонистът трябва да откъсне от върха на дървото.

Друг персонаж е този на людоеда (човекоядеца), който притежава по-реалистични черти, свързани с канибализма. За разлика от змея (халата, ламята), присъствието на людоеда е по-осезаемо в битовата приказка, което допълнително подсилва страшната му характеристика. В сюжетния тип за „Децата и бабата людоедка“ (KBP 327А) откриваме образа на жена людоедка, чиято характеристика и живот по нищо не се различават от тези на обикновените хора, с изключение на захарната къщичка, в която живее.5) Благодарение на хитростта си и без намесата свръхестествени сили или помощници децата успяват да надвият злосторницата. Мъжки антропоморфен образ на людоеда откриваме в приказката „Людоед изяжда жена си“ (KBP 327G) – момък отива да краде в дома на людоед, но е заловен, завързан и подготвен на готвене. С помощта на измама момъкът успява да отвърже ръцете си и да завърже жената на людоеда. Вместо него людоедът изяжда собствената си жена. Подобни сюжети за „глупавото чудовище“ са много типични за хумористичните приказки, докато във вълшебните е по-характерна схемата за „победеното чудовище“ (Zmej, 2016: 490).

Много характерен персонаж както в българската, така и в чешката фолклорна приказка, е дяволът. Като олицетворение на злото в християнската митология и във фолклорната култура, дяволът е възприеман като противник на Господ и се появява в различни по жанр текстове: пословици, поговорки, легенди, приказки и пр. В приказките дяволът може да се явява като дарител или помощник, като слуга или като антагонист, като вредител и пр. (Georgieva, 2013: 249). Интересна представа за дявола в българската фолклорна традиция, която в известна степен го доближава до чешкия воден дух, е свързана с обиталището на дяволите в морето, където те се криели, обръщали гемиите и давели хората. Тази идея намира отражение в приказката „Гьавуло и Ветер-волк“ (SbNU III, 1890: 153), в която оказаната помощ на дявола от човека му се отплаща след време, когато корабът му се обръща в морето. И в тази приказка, както и в „Зашто е гьавола с един крак?“ (SbNU IV, 1890: 148), персонажът на вълка се явява като най-голям враг на дявола и негов антагонист. Върколакът обаче, чийто персонаж е проекция на вълка, рядко присъства в нашата демонология, и особено в приказките. Подобно на дявола в българския фолклор, чешкият образ е черен, космат и притежава рога и опашка. Обща представа е също за куция дявол, който има само един крак. В приказките е популярна концепцията, че с дявола може да се споразумееш, а много често и да го надхитриш. Именно този мотив за сделка с дявола намира отражение в приказката „Дяволът и девойката“ (“Čert a d‘vka”).6) Скъперник мелничар обещава дъщеря си на дявола, когато навърши осемнадесет години, което създава множество препятствия за дъщерята, която се опитва да избяга от рогатия персонаж. В повечето случаи е налице липсата на морални ценности у родителя, заради което е наказано детето. Една от известните версии на сюжета в чешкия фолклор, в който е заложена идеята за изкупление на греховете, е „Захоржово ложе“ (“Zahořovo lože”), преработен от К. Я. Ербен в едноименната балада.

Друг често срещан образ, откриваем в българските и в чешките приказки, е този на орисниците (чеш.: sudičky) – най-често три баби, явяващи се край люлката на новороденото и предсказващи съдбата му. В чешката традиция едната от бабите по правило е зла и проклета и предрича лоша съдба на младенеца (Kopecký, 2010: 117). В българския фолклор също често едната от орисниците нарича лоша съдба на новороденото, което провокира чувство на страх от тяхната орисия. Такъв е случаят с приказката „Орисана да умре от змия“ (BNPP 7, 1983: 243), където орисниците предсказват смъртта на новороденото – от змия – и по този начин предопределят страха в живота на семейството за чедото. Разбира се, финалът затвърждава тезата, че никой не може да избяга от орисията си – добра или лоша, колкото и предпазни мерки да бъдат взети, за да се избегне тя.

Често срещано демонично същество в чешкия фолклор е върколакът (чеш.: vlkodlak), който, подобно на вампира, убива жертвите си, като ги удушва и пие кръвта им. Щом се развидели, върколакът добива отново човешки образ и през следвашите 29 дни живее като нормален човек (Kopecký, 2010: 131). В някои вълшебни приказки обаче откриваме появата на върколака в качеството му на вълшебен помощник. Такъв е примерът с приказката „Легендарният вълк (върколак)“ (“Pověstný vlk (vlkodlak”)7), която е сходна по модел с българския сюжет за тримата братя и златната ябълка. След оказана помощ от страна на най-малкия брат на срещнат в гората вълк той му се отблагодарява с действия и съвети, за да бъдат в края на приказката наказани антагонистите – другите двама братя. Вълкът, в крайна сметка, се оказва омагьосан принц, който е спасен чрез посичане от най-малкия брат. В България образът на върколака се свързва с представите за нощния демоничен светец Тодор8), който се явява като конник с бял плащ, излизащ от гробищата през нощта на Тодоровата неделя като овълколачен мъртвец (Dimitrova, 2013: 244). Друга близка до този персонаж е образната представа за песоглавците (още цоглавци – същества с кучешки глави), като тези същества се срещат по-често в българските вълшебни приказки, но съществуват и в чешките. Приказки, в които песоглавците са вредители, са напр.: „Мома и цоглавци“ (BNPP 6, 1982: 158) и „Брат и сестра – слънце и месец“ (BNPP 6, 1982: 102).

Характерен демоничен образ в чешкия фолклор е бялата жена (чеш.: b‘l† pan‘) – най-вече в приказките и в градските легенди. Макар да предизвикват страх и ужас у повечето хора, функцията на белите жени е на пазителки на аристократични домове, като те са и обитателки на подобни локации (замъци, имения и пр.). По същество това са духове, които се явяват само там, където са живели, и не вредят на живите (Kopecký, 2010: 23). В българския фолклор също откриваме образа на бялата жена – най-вече в преданията и легендите за селища и местности от времето на османското владичество9). В легендата „Черквата „Света Параскева“ в Търново, превърната в джамия“ появата на бяла жена в точно определен ден се свързва с издевателствата на турците при обсада на някогашната църква и убийството на младоженците в църквата (BNPP 7, 1983: 113). Друга легенда разказва за жена, облечена в бяло, която се явява в църквата (новопостроена джамия) „Свети 40 мъченици“ в Търново, излизайки от гробницата в деня на Свети 40 мъченици (BNPP 7, 1983: 114). Антипод на бялата жена в чешки контекст е черната жена (чеш.: čern† pan‘), която се среща значително по-рядко в приказките. Появява се на места, където е извършила някакво злодеяние. Съществува и друга представа за черната жена – омагьосана принцеса (Kopecký, 2010: 31). Такъв е примерът с приказката „Черната девица и трите гарвана“ (“Čern† panna, tři havrani”)10), където черната дама е омагьосана обитателка на старинен замък заедно с тримата си братя. Развалянето на магията включва обичайната за вълшебната приказка схема, свързана с изпитания и доказване смелостта на героя.

Черният мъж (чеш.: černý muž) е сходна ужасяваща фигура, чийто български аналог е Торбалан. Персонажът е характерен най-вече за страшилките, с които плашат непослушните деца в Чехия. Основен атрибут, подобно на българския персонаж, е торбата (чувал), в който мъжът събира непослушните деца. Появата на черния мъж обаче може да има и функцията на вълшебен помощник в някои вълшебни приказки. Например в приказката „Черният мъж“ (“Černý muž”)11) героят среща демоничното същество в лабиринта на гората, смятайки го за вредител. Той обаче не само му оказва незаменима помощ и го спасява в тъмнината, дава му съвети как да убие змея и да спечели ръката на принцесата, но и сам се оказва омагьосан принц. Подобна обърната схема е сравнително рядко срещана в модела на вълшебната приказка.

Йежибаба (чеш.: Ježibaba) е персонаж, сходен с този на Баба Яга в български контекст, който е с изцяло негативна характеристика. Вредителството е в основата на образа ѝ, като дори външният ѝ вид е отблъскващ – стара баба с брадавици на носа и с черен котарак (или жаба) зад врата (Kopecký, 2010: 67). Най-популярната ѝ поява е в приказката „Захарната къщичка“ (“Pern‘kov† chaloupka”)12), където Йежибаба е людоедка и угоява децата, за да ги изяде.13) Аналогичен персонаж, който често се среща в чешката приказна традиция, е този на мурата (чеш.: můra). В повечето случаи това е уродлива възрастна жена (баба), която има вредителска функция – приема различни форми (най-често се превръща в сламена клечка), за да влезе в дома на жертвите си. Времето, в което се изявява, е след полунощ до първи петли, като често буди хората от сън и се опитва да ги удуши. Всъщност този страшен персонаж се среща и във фолклора на останалите славяни под названието „мара“14), като са известни редица ритуали за предпазване от него (в Чехия напр. изсипват зад прозорците зърна от мак, за да не може страшилището да ги преброи до сутринта; или спят с обърнати наобратно нощници, за да не може мурата да ги разкъса) (Pecha, 2016: 96). В речника на Найден Геров също се съобщава за същество мара = мора, означаващо „женски домашен дух, малко старо същество, което седи на печката и преде“ (цит. по Dukova, 1980: 108 – 113). Други трактовки, свързани с названието мора/мура, са: „потискане насън, предизвикано от злосторно същество“; „невидимо женско същество, което се превръща в котка, муха, бълха“ (Dukova, 1980: 108). Според Дукова понятието е наследено от праславянски – mara, чието значение е „зъл женски демон, който нощем мъчи спящите, като ги натиска по гърдите, дави ги и смучи кръвта им“ (Dukova, 1980: 108). Именно такава е семантиката на образа в „Как обущарите се спасиха от мурата“ („Jak si ševci pomohli od můry“)15), в която мурата измъчва младо момче – калфа, като се по-явява в дома му и го души всяка нощ. Спасението за момъка идва след пробождане с шило на сламката, в която се трансформира мурата.

Друга страховита фигура, която има характеристиката на стара баба, е Поледницата (чеш.: Polednice). Появява се винаги в бели одежди и в горещо пладне. Ако бъде извикана по име, тя отнася със себе непослушните деца. Персонажът има силно заявена педагогическа функция, като често се използва като страшилка за сплашване на децата в предучилищна възраст. Фигурата ѝ откриваме в много приказки, като може би най-известният вариант на сюжет с нейно присъствие е едноименната балада на К. Я. Ербен. Антипод на този образ в Чехия е т.нар. Пулночник (чеш: Půlnočn‘k). Фигурата се появява в полунощ, като има визията на малко дете по нощница, което буди обитателите на къщите. Ако му се даде нещо сладко, то го изяжда и изчезва. Няма вредителска функция, а плаши единствено с присъствието си (Kopecký, 2010: 101).

Интересно плашещо явление или по-скоро атрибут, характерен за чешките вълщебни приказки, е т.нар. подвеждащ корен (чеш.: bludný kořen) – този, който го прескочи или се спъне в него, започва да се лута и не може да намери пътя към дома. Растението обикновено се среща в гората, а надежда за спасение има само онзи, който бива намерен и изведен от пространството на гората от друг човек (Kopecký, 2010: 26). В някои случаи обаче блудникът намира пътя към дома, щом се развидели, а спъването в растението е резултат от нощния мрак и избирането на по-краткия път през гората (Pecha, 2016: 17). Подобно явление са и светлинките (чеш.: světýlka), които имат двояка характеристика – може както да помагат, така и да навреждат на загубилите се. Представляват малки блуждаещи огнени светлини, които се виждат само нощем и могат или да помогнат на героя, или да го доведат до смъртна опасност. Функцията им се мени в зависимост от настроението им, затова е прието, че с тях не бива нито да се говори, нито да се правят гримаси, които издават някакво отношение (Kopecký, 2010: 118). В българския фолклор също откриваме „светлини“, които се възприемат като трансформации на различни демони: огънче, звездички, бяло петно. Е. Мицева съобщава, че демоните приемат различни форми (светлини или животни) само тогава, когато срещнат закъснял пътник и желаят да го подмамят (заблудят). Светлините обаче често имат и друга функция – за указване на мястото на заровено имане (Mitseva, 1984: 115).

Eдин от най-разпространените в чешкия фолклор демонични персонажи е този на водния дух (чеш.: vodn‘k). От една страна, образът му се свързва с този на вампира заради човешкия произход на духа, а от друга – с този на русалката заради водното му обитание: реки, потоци, езера и др. (Šid†k, 2018: 28). Според една от популярните трактовки на образа водният дух съхранява душите на удавниците в гърненца под водата и се хвали с имуществото си. Друга представа за духа е как отвлича млади девойки във водата и не ги пуска обратно при близките им.16) В приказките водният дух има вредителска функция, като по-често се среща в битови приказки. Широко разпространен сюжет е този за воден дух, който отвлича младо момиче и сина на воденичар, за да служат на него и жена му (Tille, 1929: 246). Планът за бягство на двамата се гради върху схема на надхитряне на демоничните персонажи, която, в крайна сметка, завършва щастливо за младежа и девойката – опитвайки се да избягат от водния дух, те се влюбват и се оженват. Интересен сюжет за непозволена любов между воденичарски син и дъщеря на воден дух откриваме в каталога с чешки приказки на В. Тилле (Tille, 1929: 247). Демоничността на персонажа е смекчена заради добротата на дъщеря му, макар и в случая той отново да има вредителска функция (отвлича сина на воденичаря във водата и го отглежда заедно с трите си дъщери; опитва се да осуети любовта и брака между двамата, преследвайки ги и поставяйки тежки изпитания помежду им). Аналог на подобен любовен съюз между човек и свръхестествено демонично същество откриваме и в българската приказна проза – в сюжета за любената от змей девойка, но там чувствата са по-скоро едностранни, а девойката се откроява като жертва и заложник на змея. В чешкия фолклор е популярен още съюзът между момък и самодива (чеш.: lesn‘ panna), който обаче винаги завършва пагубно за мъжа поради изначално демоничния характер на горското същес тво, чиято цел е да съблазни и убие човек17)а. Близък до персонажа на водния дух в българската фолклорна демонология е този на водния бик18). Това, което свързва хтоничното същество с чешкия воден дух, е, на първо място, неговото убежище – водата. Негативната му функция се свежда до две основни характеристики: навреждане на стадата след кървави противоборства с бикове, както и навреждане на селския социум посредством предизвикване на наводнения. Отношението на хората към съществото е враждебно, като действията на колектива са насочени към неговото прогонване. Съществото е чест герой на местни легенди от Пъстрина планина, в чиято област съществуват редица истории за демонични същества – караконджули, пълтеници, сайбии, бродници, самодили, гяволи и пр. (Malchev, 2017: 37).

Функцията на страха във фолклора, и по-специално в приказките, е свързана, от една страна, с прекрачването на определени културни норми, а от друга – с активирането на определена сетивност за едно по-внимателно и по-задълбочено наблюдение на света. Именно това предизвиква и развлекателния аспект на този тип наратив – съспенсът и напрегнатото очакване са негови специфични характеристики. От друга страна, страхът и ужасът, които предизвикват тези приказки (подобно на страшилките), имат своята педагогическа и етическа функция по отношение на детската аудитория, понеже задават определен модел на поведение, основан върху релацията вина – наказание. Страшните персонажи са богато изследвани в народната демонология на двете страни, но малко внимание е обърнато на тяхното присъствие и функционалност в приказките. Дискусията около приказката и нейното отражение върху детската психика е актуална от началото на миналия век.19) Мелетински например подчертава произхода на широко разпространените приказни сюжети на вълшебните приказки и приказките за животни от тотемическите митове, митологическите анекдоти за трикстери и митовете за културни герои. Много от приказките, разказващи за деца, попаднали във властта на човекоядец и спасили се от него, за унищожаването на могъщ демон или историите за освобождаването на пленнички, намиращи се далече – съдържат мотиви, присъщи на посветителските обреди (Meletinski, 1995: 233 – 234). Целта на използването на тези мотиви е да маркират важните моменти по пътя на героя и да се превърнат в символи на неговата героичност. Самоидентификацията на детето с героя на приказката е важен момент от рецепцията ѝ и именно това е една от причините за победа над страха в т.нар. страшни приказки. Несъвършенството на света, изразяващо се в контрастни образи и явления, e ясно заявено в приказките. Нарушаването на определени морално-етични норми е причина за появата на страшния елемент в голяма част от тях. Присъствието на страшното е универсално и има своите характерни особености в различните фолклорни жанрове, като в приказките може да откроим следните функции: развлекателна, етическа, педагогическа, терапевтична и познавателна. Значението и различните проявления на страха във фолклорната приказка са вместилище на наследен културен и цивилизационен опит, който си струва да бъде описан и изследван.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът на статията е публикуван в изпълнение на научноизследователски проект по Национална програма „Млади учени и постдокторанти“.

2. Такъв е случаят с вампира годеник, подложен на стилизация в духа на романтизма, в баладата на К. Я. Ербен „Сватбени ризи“. Вж.: Pajak 2017: 156 – 157.

3. Вж. Hykel, 1980: 60.

4. Вж. Otčen†šek, 2015: 69.

5. Сюжетът е международен, като негови популярни варианти са немската приказка „Хензел и Гретел“ и чешкият вариант „Захарната къщичка“ (Pern‘kov† chaloupka“).

6. Вж. Otčen†šek, 2015: 81.

7. Вж. Otčen†šek, 2015: 174.

8. Легендите „За свети Тодор“ и „Свети Тодор на бял кон“ са представени като част от „Легенди и разкази за демонологични същества“ в БНПП 7, 1983.

9. Вж. БНПП 7, 1983: 97 – 136.

10. Вж. Otčen†šek, 2015: 62.

11. Вж. Otčen†šek, 2015: 29.

12. Вж. Otčen†šek, 2015: 115.

13. Българският вариант на приказката е „Децата и бабата людоедка“ (КБП 327А).

14. Праслав. „мar“– смърт, болест. Вж. Дукова, У., 1980: 108 – 113.

15. Вж. Хикел, Ц. 1980: 70.

16. Върху тази представа е изградена баладата на К. Я. Ербен „Воден дух“.

17. Ф. Л. Челаковски претворява този сюжет в баладата си „Томан и самодивата“ (“Toman a lesn‘ panna”).

18. Вярата в съществуването на съществото е регистрирана в Монтанска и Врачанска област – планината Пъстрина. Вж. Малчев, Р. 2017.

19. За възпитателния аспект и прекомерната жестокост в някои приказки във връзка с т. нар. „борба за приказката“ в Чехия говори Я. Червенка в своя статия върху темата. Вж.: Červenka 1960: 261 – 301.

Използвани съкращения

БНПП 6 (BNPP 6) Българска народна поезия и проза. Т. 6. Приказки. Съставителство и редакция: Любомира Парпулова и Доротея Добрева. София: Български писател, 1982.

БНПП 7 (BNPP 7) Българска народна поезия и проза. Т. 7. Предания, легенди, пословици, гатанки. Съставителство и редакция: Василка Кузманова, Йорданка Коцева. София: Български писател, 1983.

КБП 1994 (KBP 1994) Даскалова-Перковска, Лиляна, Доротея Добрева, Йорданка Коцева, Евгения Мицева. Български фолклорни приказки. Каталог. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.

Речник на фолклора 2013 (Pechnik 2013) Otčen†šek, Jaroslav – Vihra Baeva a kol. Slovn‘k term‘nu slovesnho folkloru. Bulharsko / Отченашек, Ярослав – Вихра Баева и кол. Речник на термините от словесния фолклор. България. Praha-Sofie: Etnologický ústav Akadenie věd Česk republiky [Rechnik na folklora 2013: Otchenasek Jaroslav – Vihra Baeva a kol. Slovnik terminu slovenskeho folkloru. Bulharsko / Otchenasek Jaroslav – Vihra Baeva a kol. Rechnik na terminite ot slovesniya folklor. Balgaria. Praha-Sofie: Etnologicki ustav Akademie Ved Cheske republiki].

СбНУ (SbNU) Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (от кн. 27, 1913 – Сборник за народни умотворения и народопис). Кн. 1 – 65, 1889 – 2012. София: Министерство на народното просвещение / Българско книжовно дружество / Издателство на БАН / Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“.

Сборник Змей (Zmej) Змей. Змейца. Ламя и хала. Сборник с фолклорни текстове. Съставителство и редакция: Вихра Баева, Албена Георгиева, Валентина Ганева-Райчева, Доротея Добрева, Николай Вуков, Светла Петкова. София: Изток – Запад, 2016.

ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, А. (2013). Демонологичен разказ. В: Речник на фолклора, Прага – София: Етноложки устав към Чешка академия на науките, 249 – 250.

Димитрова, Ц. (2013). Върколак. – В: Речник на фолклора, Прага – София: Етноложки устав към Чешка академия на науките, 244 – 245.

Дукова, У. (1980). Названия на демонични същества от общослав. mor – в българския език. – В: Език и поетика на българския фолклор. София: Издателство на БАН.

Енчев, М. (1994). Пародийното и играта със страха в детската рецепция на приказката. Литературна мисъл, кн. 1, 132 – 144.

Малчев, Р. (2017). Агиология и демонология. Напрежения в структурата на фолклорната вяра. София: Род.

Мелетински, Е. (1995). Поетика на мита. София: Христо Ботев.

Мицева, Е. (1984). Демонични представи и персонажи в българския фолклор. Дисертация за получаване на научната степен „Кандидат на филологическите науки“.

Мицева, Е. (1994). Невидими нощни гости. София: Наука и изкуство.

REFERENCES

Benov†, M. (1960). K psychologii poh†dky. – In: O poh†dk†ch. Sborn‘k stat‘ a čl†nků. Praha: SNDK, 227 – 242.

Červenka, J. (1960). Poh†dka a výchova d‘těte. – In: O poh†dk†ch. Sborn‘k stat‘ a čl†nků. Praha: SNDK, 261 – 301.

Georgieva, A. (2013). Demonologichen razkaz. – In: Rechnik na folklora. Praha – Sofia: Etnologický ústav Akadenie věd Česk republiky, 249 – 250.

Hor†k, J. (1960). Česk† poh†dka v lidov a sběratelsk tradici. – In: O poh†dk†ch. Sborn‘k stat‘ a čl†nků. Praha: SNDK, 25 – 63.

Hykel, C. (1980). O pokladech na Kotouči: poh†dky a pověsti ze Štramberka a okol‘. Ostrava: Profil.

Dimitrova, Ts. (2013). Varkolak. – In: Rechnik na folklora. Praha – Sofia: Etnologický ústav Akadenie věd Česk republiky, 244 – 245.

Dukova, U. (1980). Nazvaniya na demonichni sashtestva ot obshtoslav. mor – v balgarskiya ezik. – In: Ezik i poetika na balgraskiya folklor. Sofia: Izdatelstvo na BAN.

Enchev, M. (1994). Parodiynoto i igrata sas straha v detskata retseptsiya na prikazkata. Literaturna misal, kn. 1, 132 – 144.

Kopecký, J. (2010). Album strašidel a děsuplných př‘zraku. Praha: Nakladatelstv‘ Epocha.

Kvideland, R. (2007). Shreckm‰rchen. In: Enzyklop‰die des M‰rchens 12, Berlin/New York/Boston, 190 –192.

Malchev, R. (2017). Agiologiya i demonologiya. Naprezheniya v strukturata na folklornata vyara. Sofia: Rod.

Meletinski, E. (1995). Poetika na mita. Sofia: Hristo Botev.

Mitseva, E. (1984). Demonichni predstavi i personazhi v balgarskiya folklor. Disertatsiya za poluchavane na nauchnata stepen „Kandidat na filologicheskite nauki”.

Mitseva, E. (1994). Nevidimi noshtni gosti. Sofia: Nauka i izkustvo.

Otčen†šek, J. (2015). Čern† nevěsta: poh†dky a pověsti spolupracovn‘ků a studentů K.J. Erbena. Praha: Nakladatelstv‘ Plot.

Pajak, P. (2017). Hrůza v česk literatuře. Praha: Akademia.

Pecha, J. (2016). Tajemný svět strašidel. Praha: Nakladatelstv‘ Ber†nek knihy.

Šid†k, P. (2018). Mokře chod‘ v suše: vodn‘k v česk literatuře. Vyd†n‘ prvn‘. Praha: Academia.

Tille, V. (1929). Soupis českých poh†dek. V Praze: n†kladem Česk akademie věd a uměn‘.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.