Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/1, стр. 84 - 87

IN MEMORIAM

Резюме:

Ключови думи:

В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Ликоманова. Тя не беше автор на учебници и учебни помагала за българското училище, не беше сред експертите по въпросите на езиковото и литературното обучение. Тя обаче беше от учените, които дават облика на съвременната славистика и българистика. А от непротиворечивата, добре аргументирана филологическа теория тръгва добрата педагогическа практика. Изследванията на Искра Ликоманова в областта на актуалното състояние на славянските езици, на езиковата ситуация и динамиката на българския език са именно такава надеждна теоретична основа. Общуването с чуждите литератури и култури, въпросите на превода и междукултурния трансфер също бяха част от научната проблематика в нейните текстове.

Искра Ликоманова завършва специалността „Славянска филология“ (полски, сърбо-хърватски и руски) в СУ „Св. Климент Охридски“. След подготовка в Ягелонския университет в Краков през 1983 г. защитава дисертация на тема „Charakterystyka interpunkcji polskiej w swietle normy i praktyki“ и получава научната и образователната степен доктор по филология. От 2006 г. е доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Славяно-славянският превод. Лингвистичен подход към художествения текст.“ Научното є развитие преминава през поредица от специализации в Прага, Варшава, Рим, Оксфорд, чиято научна проблематика е свързана със славянското езикознание, теорията на превода и междукултурните и езиковитеконтакти.

Академичната кариера на Искра Ликоманова започва в Института по български език, а от 1997 г. се свързва със Софийския университет, с Катедрата по славянско езикознание. От 1997 г. тя е доцент по теория на превода в тази катедра, а от 2007 г. – професор. Работила е и като хоноруван преподавател във Великотърновския университет – по дисциплините „Историческа граматика“ и „Съвременен полски език“, в Шуменския университет, в Ягелонския университет в Краков. От 2009 г. до края на дните си тя беше лектор по български език в университета „Ла Сапиенца“ в Рим. В рамките на редица международни програми е изнасяла лекции в университетите в Белград, Варшава, Грац, Дрезден, Ерланген, Марбург, Оксфорд, Рим.

В периода 2001 – 2003 г. като заместник-декан на Факултета по славянски филологии на СУ Искра Ликоманова беше ангажирана с организацията на международната дейност на факултета. Като един от основателите на магистърската програма „Преводач-редактор“ (2002 г.) тя отстояваше с целия си личен авторитет и амбиция правото на съществуване на подобна интердисциплинарна програма именно във Факултета по славянски филологии. След периода на недоверие и скептицизъм, характерен като цяло за прехода към тристепенно обучение в университета, днес тази програма вече се е утвърдила като най-предпочитаната и успешна магистърска програма във Факултета по славянски филологии.

Широтата на научните интереси на Искра Ликоманова, търсенето нановото, непознатото или нетрадиционното се проектират особено ярко в научните проекти, в които е участвала: координатор на проекта „Автобиографичните истории – езикови, културни и психологически характеристики“, финансиран по програма на Централноевропейския университет (1994 – 1996 г.); координатор на проекта „Библиотека Славика“, финансиран от фондация „Отворено общество“ (2001 – 2002 г.); координатор на проекта „Balkan media mutual reading“, в който участват Софийският университет, Университетът в Скопие, Белградският университет (2002 г.). Тя е част от екипа на проекта „Балканските традиции – съжителство на култури, религии и езици“, финансиран от фондация „Отворено общество“ (2004 – 2005 г.) и ръководител на проекта „Старинна българска култура в полиетничен контекст (фолклор, език и традиции на банатските българи във Войводина)“, с финансовата подкрепа на фонд „Научни изследвания“ на МОН (2007 – 2010 г.). Тематиката на тези проекти я води от личните истории на жени от различни поколения в района на Банско през филологическото славистично наследство до многоезичието на областта Банат, попадаща днес в териториите на три държави – Румъния, Сърбия и Унгария. Научните проекти срещат изследователските интереси на Искра Ликоманова с колеги и съмишленици, стават повод за нови инициативи, поставят началото на нови творчески контакти. Но се заявяват най-ясно в над 200 научни публикации, в рецензиите и обзорите, в преводите, в научните редакции на различни авторски и преводни текстове, които ИскраЛикоманова ни остаави.

Поглеждайки към монографиите, статиите и научните съобщния на Искра Ликоманова веднага може да очертаем нейните безспорни научни приноси в няколко области на филологическото познание: теория на превода, описание на славянските езици (актуално състояние на граматическата и лексикалната система, езикова ситуация и развойни тенденции), лингвистикана текста (устни и писмени текстове). Сред тях като най-значими могат да се определят приносите є в теорията на превода, в частност на славяно-славянския превод. Те са представени в две от нейните монографии: „Преводът: между теорията и практиката“, С., 2002, и „Славяно-славянският превод. Лингвистичен подход към художествения текст“, С., 2006. Първата от тях представя вижданията на Искра Ликоманова за теоретичните основи на тази дисциплина. Тя определя теорията на превода като синкретична, интердисциплинарна наука, която анализира различни видове текстове: писмени (художествени, публицистични и т.н.) и устни. Обект на теорията на превода е текстът – текстът на оригиналния език, на който е мислен и създаден, и текстът, препредаден чрез езика на превода. Очакването тези два текста да се припокрият смислово и функционално се реализира в една или друга степен в зависимост от езиковата и социо-културната компетентност на преводача. В монографията един от централните теоретични въпроси е този за същността на преводната единица – транслема, транслатема. На практика може да се превеждат единици на всички езикови равнища, включително и на фонетично (затова е отделено подобаващо място на въпросите на транскрипцията и транслитерацията). Понеже анализът на превода се прави най-вече на текстово и интертекстово равнище, важно е и преводъчът, и теоретикътв областта на транслатологията да са запознати с особеностите на различните видове текстове. Отделено е място и на въпроса за видовете превод. Искра Ликоманова много точно систематизира и онагледява типовете класификации, като предлага и свой комплексен модел. Откроени са специфичните граматически и лексикални особености на превода на видовете писмени текстове: научно-технически, публицистично-информационен, административно-делови и превод на поезия. Практиката на превода е илюстрирана именно чрез конкретни наблюдения върху превод на поетически текстове – шест превода на български език на едно стихотворение; превод на една творба на български, на английски и на два славянски езика; на два превода на български език на една творба с дистанция от 60 г. между преводите.

Монографията Славяно-славянският превод, Лингвистичен подход към художествения текст, С., 2006 е първото по рода си цялостно изследване на особеностите на превода от славянски на друг славянски език. Определят се редица славянски специфики на превода, свързани с транспозициите и лексикалните трансформации, както и със стилистичното (не)съответствие при превода. Задълбочена е класификацията на преводните текстове; разширен е анализът на трансформациите при превод. Теоретичните въпроси са илюстрирани чрез наблюдения върху преводите на „Майстора и Маргарита“ на М. Булгаков – едно от любимите произведения за сравнителни транслатологични анализи на Искра Ликоманова, представено и в редица нейни статии и доклади.

Наред с езиковите и социо-културните аспекти на превода като процес на разбиране, интерпретация и преизразяване на оригинала със средствата на друга езикова система и в друг контекст, Искра Ликоманова се занимава и със семиотичните аспекти на превода – в статиите за превод на каламбури, на значещи заглавия, за неузуалното словообразуване и авторските неологизми, за езиковите игри. Нейните наблюдения показват, че не само в разговорната реч, но и в езика на печата, и в политическия език на трансформация се подлага най-комуникативно значимата част, като подмяната на информативно значими елементи цели нарушаване на стереотипа.

Наблюденията на Искра Ликоманова върху актуалното състояние на лексикалните системи на славянските езици са приносни и за теорията на славянското езикознание, и за теорията на превода. В статиите є на тази тема четем за механизмите на заемане на лексикални елементи в различните славянски езици, за процесите на терминологизация на нова лексика, за рестандартизацията и колоквиализацията в южнославянското езиково пространство. Материалът, който Искра Ликоманова е анализирала, също е впечатляващ – в корпусите є наред с лексикографските данни и медийните масиви присъстват ежедневни битови устни и писмени текстове, различни типове кратки информативни текстове (реклами, обяви, рецепти, инструкции и под.). Друга „тема с продължение“ в славистичните изследвания на Искра Ликоманова е темата за актуалното състояние в езиковите системи на славянските езици: за спецификата на езиковите ситуации в отделните славянски страни, за отношението между книжовно и разговорно, за стандарта и субстандарта и влиянието на обществените промени върху езиковите формации.

Пионерска беше работата на Искра Ликоманова по изследване и на още един специфичен обект – устната реч, устните текстове както на български език, така и в съпоставка с други славянски езици. И досега монографията є „Синтаксис на българската разговорна реч (в съпоставка с други славянски езици), С., 1992, остава единственото по рода си цялостно детайлно изследване на синтактичните особености в устната спонтанна неподготвена комуникация. Със завидна изследователска интуиция Искра Ликоманова е регистрирала онези специфични черти, които отличават устното от писменото общуване, подготвеното от спонтанното, диалогичното от монологичното. Изследванията є по тази тема се основават на богата база данни, резултат от личната є събирателска дейност чрез теренни проучвания, включено наблюдение, анкети и т.н. В океана на живата реч тя успяваше да види промените в езиковата система, иновациите и тенденциите в динамиката на българския език. Статиите є за особеностите на устните текстове, за структурата и организацията на репликите вустната реч съвсем основателно могат да се окачествят и като основополагащи, и като христоматийни, защото задават параметрите на обективното научно изследване на актуалното състояние на българската реч.

Пак с българската реч, само че реализирана в чуждоезиково обкръжение, бяха свързани едни от последните творчески проекти на Искра Ликоманова – за езика на българите павликяни, живеещи в областта Войводина в Сърбия. Ентусиазмът да се изследва неизследваното беше първото предизвикателство – защото за тази българска общност почти нямаше данни, включително и в подборните диалектоложки изследвания на български говори извън територията на България. Освен анализ на актуалното състояние на именната система в говора ина особеностите на многоезичната езикова ситуация, в която живеят банатските българи, Искра Ликоманова извърши огромна проучвателска работа върху граматиките на павликянския език на Й. Рил, издадени в средата и края на ХIХ век. Сравнението на предлаганата в граматиките норма с реалната диалектна норма, представена в устните и писменитe текстове на банатските българи, очертава динамиката в диалектната система.

Препрочитайки списъка с публикации на Искра Ликоманова, за пореден път бях впечатлена от широтата на научната проблематика, с която беше изпълнено динамичното є ежедневие. Видях и недовършените проекти, започнатите анализи или само набелязаните въпроси, които чакат своята пълна разработка – наред със спомените, емоциите, съпреживените моменти и тези „програми“ за бъдещи изследвания са част от наследството, което Искра Ликоманова ни остави.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.