Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/4, стр. 433 - 439

КАТЕГОРИАЛНОСТ И НЕКАТЕГОРИАЛНОСТ ВЪВ ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМАТИКА НА А. В. БОНДАРКО

Енчо Тилев
E-mail: encho_1@abv.bg
Plovdiv University
141 Bratia Bakston St.
4004 Plovdiv Bulgaria

Резюме: Статията разглежда две от понятията, които са в основата на създадената от А. В. Бондарко теория на функционална граматика. Представят се признаците на категориалните значения в езиковата система и на некатегориалните значения в речта и се проследява еволюцията на идеите на А. В. Бондарко за същността на тези граматични абстракции.

Ключови думи: functional grammar; A. V. Bondarko; categorial and non-categorial meanings

Сред направленията на съвременната лингвистика функционалният подход в изследването и описанието на езиковото съдържание не губи своята актуалност. Дори напротив: той намира приложение в методологията на различните лингвистични течения и школи, напр. френския функционализъм, английското направление във функционалната лингвистика, функционално ориентираните теории на генеративната семантика, холандската функционална школа на С. Дик и др. Сред изследователите функционалисти в Русия се открояват имената на В. Г. Гак, Г. А. Золотова, Н. А. Слюсарева, Ю. С. Степанов, Н. Ю. Шведова, Д. Н. Шмельов. Към тях безспорно трябва да се причисли и А. В. Бондарко със създадената от него теория на функционално-семантична граматика.

Разглежданият в настоящата статия въпрос – за категориалните значения на граматичните категории и за проявите на некатегориалност – предхожда създаването на цялостната функционално-семантична теория. Това обстоятелство, разбира се, не е случайно, като се има предвид, че морфологичните категории са ядрото на функционално-семантичните полета. Класификационният (таксономичният) подход според А. В. Бондарко е особено значим, тъй като той отразява и обяснява единствата и отношенията, съществуващи в езиковата система и в езиковото знание (Bondarko, 2002: 232), което предполага недвусмисленото разбиране на отделните абстракции. Именно в трудовете на А. В. Бондарко се решава проблемът за същността на граматичните категории, които и по-рано са предмет на изследване, но са описвани твърде непоследователно или за тях се говори мимоходом. Дефинициите на другите лингвисти в голяма степен се оказват непълни и често изпадат във вътрешни противоречия. Приносът на А. В. Бондарко е в обобщаването на постигнатото преди него, в критическия поглед към най-висшите езикови абстракции и в цялостните изводи за същността и принципите на функциониране на граматичните категории. Ще припомним, че А. В. Бондарко дефинира категориите като „системи от противопоставени едни на други редове морфологични форми (в рамките на определена част на речта) с еднородно съдържание“ (Bondarko, 1976: 10 – 11). С даденото определение се превъзмогва често срещаното смесване на езикови абстракции с различна йерархична поставеност, като се отхвърля възможността за приравняване на термините граматична категория и част на речта. В дефиницията се акцентира върху системния характер на граматичните категории, които съществуват единствено във вид на опозиции, при които се противопоставят форми с еднородно съдържание. Върху това базисно понятие се изгражда и по-нататъшната теория на функционално-семантичните полета и категориалните ситуации. При това е важно да се отбележи, че в изследванията си А. В. Бондарко застъпва някои от идеите на А. А. Потебня1) , О. Йесперсен, И. И. Мешчанинов, като ги осмисля и доразвива за целите на собствената си теория.

А. В. Бондарко нарича категориални значенията, които са присъщи на граматичните класове и единици – на класовете морфологични форми и на всяка от словоформите като единица, влизаща в дадения клас, и на класовете синтактични конструкции и на всяка конкретна конструкция като единица, влизаща в дадения клас. В по-ранните периоди от изследователската си работа (вж. „Грамматическое значение и смысл“, Bondarko, 1978) към категориалните А. В. Бондарко отнася и значенията, присъщи на частите на речта като класове думи. В по-късните си изследвания той игнорира тези значения (срв. Bondarko, 2002: 247 – 257). Основания за това се откриват вероятно във факта, че категориалните значения са свързани със системите от граматични форми и репрезентират противопоставени една на друга грамеми (членове на морфологичните категории) или противопоставени синтактични конструкции (Bondarko, 2002: 247). Изключването на значенията на частите на речта е съвсем закономерно, като се има предвид недвусмислената дефиниция на понятието граматична категория2) .

Според А. В. Бондарко основните признаци на категориалните граматични значения са следните.

1) Облигаторност – задължително реализиране на конкретното граматично съдържание във всяка лексикална единица, влизаща в съответния граматичен клас, във всеки акт на функциониране на тази единица или в централната сфера на функционирането ѝ. В свойството облигаторност А. В. Бондарко отделя два аспекта – системно-езиков и речев. Системноезиковият аспект на облигаторността на категориалните значения се проявява в това, че те конституират определени граматични класове (редове) и са присъщи на всички членове на тези класове в конкретната им репрезентация. Като пример А. В. Бондарко посочва задължителното изразяване на темпорална семантика от всички глаголни форми в изявително наклонение. Речевият аспект на облигаторността на категориалните значения се проявява в процеса на речта, когато говорещият е длъжен да избере едно от противопоставените едно на друго категориални значения (наред с избора на форма). Речевият аспект е свързан конкретно с говорещата личност и изказа, но самият А. В. Бондарко отбелязва, че той винаги в някаква степен е свързан със системата на езика, т.е. този аспект е и речев, и езиков, докато първият не е свързан с речта (Bondarko, 2002: 243). За отбелязване е, че в редица случаи облигаторността може да бъде възпрепятствана от различни фактори – лексикални (напр. не е възможно да се образуват числови форми при неброимите съществителни имена), свързани с езиковата норма (напр. липсата на форма за 1 л. ед.ч. на глагола победить и замяната му с глаголноименното словосъчетание одержать победу) и с контекста (срв. значението за бъдеще време, изразено чрез форма за минало време: Если я не свалю его с первого удара, я погиб) и т.н.

Както в руски, така и в български облигаторността често се превръща в предпоставка за граматични излишества.

2) Инвариантност – това свойство е пряко свързано с облигаторността. Ако дадено категориално значение е задължително за определен граматичен клас и се реализира във всяка единица, то е постоянно и инвариантно. Инвариантна е темпоралната семантика при всички лични глаголни форми в индикатив, а значенията на отделните грамеми следва да се разглеждат като варианти на темпоралния инвариант.

3) Системна релевантност – при това свойство значението се разглежда като признак (или комплекс от признаци), залегнал в основата на определени граматични класове и единици, противопоставени на други класове и единици в затворена система, т.е. категориалното значение е един от интегралните и диференциални признаци, които са съществени за структурата на съответната система.

4) Опора на интегрирана затворена система от формални граматични средства – това свойство произтича от системната релевантност на значенията, която предполага наличието на система за граматично изразяване със структурна организация. Липсата на такава затворена система не означава, че не е възможна експликацията на едно или друго значение, а че за това се използват средства от различни равнища (напр. изразяването на опозицията определеност ~ неопределеност в руски).

А. В. Бондарко посочва, че към тези четири признака могат да се прибавят и експлицитност, специализираност и непосредственост на изразяването на категориалните значения, а също така и високата им честотност (Bondarko, 2002: 248).

Некатегориални, от друга страна, са онези значения, които остават извън разредите, по които се разпределя частното съдържание на езика. Те са граматично релевантни, но нямат признаците, присъщи на категориалните значения. А. В. Бондарко посочва, че названието „некатегориални“ е условно, тъй като и те репрезентират една или друга семантична категория. Некатегориалността им се проявява по-скоро в липсата на системно-структурно изразяване, а разликата между категориалните и некатегориалните значения е в типа структурна организация, в по-ниската степен на стабилност, в специализацията и регулярността на некатегориалната семантика.

Примери за некатегориалност се срещат при всички категории и тя далеч не е изолирано явление. Такива са „несобствените“ функции на морфологичните категории. Наред с функциите, присъщи на съответната категория или грамема, тя може да изпълнява функциите на друга граматична категория или грамема, или да експлицира значения, за които няма специализирани форми (вж. Bondarko, 1971: 61 – 65). Примери за това са употребата на повелителни форми в императивна ситуация, при която могат да се предават и темпорални отношения (срв.: Вернись он вовремя, ничего бы не случилось3) ), изразяването на модално-експресивни значения чрез вида на глагола, засилване на ролята на именителния падеж във функцията на casus generalis в руски, експликацията на суперлативна семантика чрез компаративни форми при степенуването на прилагателните имена и т.н. Тези елементи на значението трябва да се имат предвид при семантичния анализ, но сами по себе си те не са системно релевантни, защото не са съществени за парадигматичните системи на категориите.

Разновидност на некатегориалните значения са значенията на контекстуалните лексикални средства, които взаимодействат с граматичните форми. Такива са например маркерите за време от типа позавчера, год назад, в прошлом году, отнасящи ситуацията в минал момент, като предават значения, сходни с категориалните. Напълно логично А. В. Бондарко посочва, че в определени случаи лексикалните средства могат да играят ключова роля, когато в дадения език липсва система от форми за граматична експликация на конкретната семантика (Bondarko, 1978: 148; Bondarko, 2002: 249 – 250). В съпоставителен план като пример най-често се посочва липсата на формални показатели за изразяване на преизказност в руски. В случая лексикалните средства (т.е. спецификаторите във функционално-семантичното микрополе на преизказността) изразяват това значение, срв. Говорят, что он наконец вернулся из-за границы = Он, мол, наконец вернулся из-за границы. Екзотичен (по определението на Св. Иванчев) в сравнение с останалите славянски езици е българският език, в който съществуват специализирани морфологични преизказни форми, срв.: Той най-накрая се върнал от чужбина. Сред неславянските езици може да се посочи например немският език, в който също има преизказни форми (т. нар. Konjunktiv I), срв.: Er sei endlich aus dem Ausland zurückgekommen.

Важно е да се напомни, че между категориалните и некатегориалните значения не съществува рязка граница. Въз основа на категориалната семантика морфологичната форма влиза в определена система от форми и се противопоставя на другите членове на опозицията, но морфологичната форма може да изпълнява и периферни функции, които всъщност са некатегориалните значения. В други случаи границата между периферните и централните функции на формата е толкова относителна, че е трудно да се определи дали е налице категориално, или некатегориално значение (повече по въпроса вж. Bondarko, 1978: 149 – 151).

А. В. Бондарко отбелязва, че при реализацията си в речта категориалните значения придобиват в различна степен и некатегориални елементи, които са следствие от влиянието на контекста и на лексикалната семантика на думата. В процеса на функциониране на формата чистата категориалност изчезва и се появява „сплав от категориалните граматични елементи в изразяваните семантични комплекси и от некатегориалните елементи, произтичащи от обкръжаващата среда“ (Bondarko, 2002: 252).

От направения анализ се вижда, че некатегориалните значения са нееднородни. Сред тях се отделят две разновидности:

– некатегориални значения, които са тясно свързани с категориалните и се доближават до тях;

– значения, които са изразени чрез лексикални средства и които имат отношение към граматиката само във функционален план.

Некатегориалните значения, както твърди А. В. Бондарко, обхващат по-широки функционални единства – функционално-семантични полета, като те излизат извън семантичната област на граматичните категории в дадения език. Некатегориалната семантика се отнася към т.нар. „скрита“ граматика или към случаите на постепенни преходи от явната към скритата граматика (Bondarko, 2002: 253).

Представените в тази статия факти от функционалната теория на А. В. Бондарко не изчерпват всички възможни случаи и могат да се попълват с нови. Въпреки това те са основополагащи за изследването и описанието на езика било чрез методите на традиционното езикознание, било през призмата на функционално-семантичната граматика. Цялостната теория на граматичните категории е изключителен принос на А. В. Бондарко в световната лингвистика и отхвърлянето ѝ по една или друга причина предполага също толкова задълбочена аргументация.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. По този въпрос вж. (Бондарко, 1985), (Тилев, 2014).

2. За сравнение: О. С. Ахманова нарича значенията на частите на речта „категориални“, като под това тя разбира „обобщено (абстрактно) значение, което се наслагва върху конкретното лексикално значение на думата“ (Ахманова, 2010: 162). Такова е например значението предметност при съществителните. Различното тълкуване на понятието категориално значение изначално се дължи на нееднаквото разбиране на категориите в концепциите на А. В. Бондарко и на останалите учени.

3. Примерът е от (Бондарко, 1978: 145).

REFERЕNCES/ЛИТЕРАТУРА

Ahmanova, O. S. (2010): Slovar’ lingvisticheskih terminov. Moskva: URSS [Ахманова, О. С. (2010). Словарь лингвистических терминов. Москва: URSS].

Bondarko, A. V. (1971). Grammaticheskaya kategoria i kontekst. Leningrad: Nauka [Бондарко, А. В. (1971). Грамматическая категория и контекст. Ленинград: Наука].

Bondarko, A. V. (1976). Teoria morfologicheskih kategoriy. Leningrad: Nauka [Бондарко, А. В. (1976). Теория морфологических категорий. Ленинград: Наука].

Bondarko, A. V. (1978). Grammaticheskoe znachenie i smysl. Leningrad: Nauka [Бондарко, А. В. (1978). Грамматическое значение и смысл. Ленинград: Наука].

Bondarko, A. V. (1985). Iz istorii razrabotki kontseptsii yazykovogo soderzhania v otechestvennom yazykoznanii XIX veka (K.S. Aksakov, A.A. Potebnya & V.P. Slanskiy) (ss. 79 – 123). V: Katsnel’son, S. D. (red.). Grammaticheskie kontseptsii v yazykoznanii XІX veka. Leningrad: Nauka [Бондарко, А. В. (1985). Из истории разработки концепции языкового содержания в отечественном языкознании ХІХ века (К.С. Аксаков, А.А. Потебня & В.П. Сланский) (сс. 79 – 123). В: Кацнельсон, С. Д. (ред.). Грамматические концепции в языкознании ХІХ века. Ленинград: Наука].

Bondarko, A. V. (2002). Teoria znacheniya v sisteme funktsional’noy grammatiki. Na materiale russkogo yazyka. Moskva: Yazyki slavyanskoy kul’tury [Бондарко, А. В. (2002). Теория значения в системе функциональной грамматики. На материале русского языка. Москва: Языки славянской культуры].

Tilev, E. (2014). Grammaticheskoe nasledie A. A. Potebni v svete funktsional’no-semanticheskoy grammatiki (ss. 111 – 114). V: Gochev, G. & Tsoneva, L. Teoretiko-prakticheskoe izuchenie russkogo yazyka i ego sopostavitel’no-tipologicheskoe opisanie. Doklady i soobshteniya.

Veliko Tarnovo: IVIS [Тилев, Е. (2014). Грамматическое наследие

А. А. Потебни в свете функционально-семантической грамматики (сc. 111 – 114). В: Гочев, Г. & Цонева, Л. Теоретико-практическое изучение русского языка и его сопоставительно-типологическое описание. Доклады и сообщения. Велико Търново: ИВИС].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.