Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/5, стр. 526 - 537

НЕОБХОДИМА КОРЕКЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА ИНДИКАТИВНА ТЕМПОРАЛНА ПАРАДИГМА: ПЕРФЕКТ СЕ ОБРАЗУВА И ПОСРЕДСТВОМ ИМПЕРФЕКТНИ ПРИЧАСТИЯ

Резюме:

Ключови думи:

В българските граматики битува твърдение, според което индикативните форми на българския перфект се образуват посредством спомагателния глагол съм, спрегнат в сегашно време, и минало свършено (аористно) деятелно причастие от спрегаемия глагол (Bulgarian Academy Grammar, 1983: 318; Georgiev, 1991: 328; Nitsolova, 2008: 292; Pashov, 2013: 153 – 155). С други думи, перфект не се образува чрез несвършени (имперфектни) причастия. Според тази теза, чийто първоначален тласък е може би в основополагащия за българската темпорална система труд на Андрейчин от 1938 г. (Andreychin, 1976: 24), формите от типа е пял, е учил, е работил са перфект, но формите от типа е пеел, е учел, е работел не са перфект, а са „нещо друго“ – за което обикновено се заявява, че е в сферата на модалността.1) Според Bulgarian Academy Grammar (1983: 324) това „друго“ е модална категория, изразяваща предположение или умозаключение. Повечето изследователи наричат формите от типа е работел не перфект, а имперфект, който е преизказан (ренаратив) или е предположителен/умозаключителен (конклузив), вж. Nitsolova (2008: 338); Pashov (2013: 155); Aleksova (2004). Maslov (1982: 277 – 278) назовава тези форми „преизказно минало-сегашно“.2) В книга, специално посветена на българския перфект, Marovska (2005) почти не обръща внимание на формите, образувани от имперфектно причастие (канел съм се, учел е). Отделя им няколко изречения и ги нарича дистантен имперфект3), а образуваните от аористни причастия форми нарича дистантен аорист (Marovska, 2005: 83). Твърди, че аористната форма на перфекта е „правилна“, а формите с имперфектно причастие не просто могат да се заменят „с правилната“ форма, перфектната, а това винаги трябва да се прави (Marovska, 2005: 83). Неправилността на това схващане, на което Маровска е един по-категоричен изразител сред българистите, е разкрита по-долу чрез подробен анализ на езиков материал.

Тезата, че перфект не се образува от имперфектни причастия, се поддържа от голямото мнозинство българисти, но има и изключения, сред които Lindstedt (1985) и R‹ Hauge (1999) – скандинавски българисти. Lindstedt заема компромисна позиция, наричайки перфекта от аористни причастия „нормален“, а перфекта от имперфектни причастия – „вторичен“. Причината за разграничението? Според автора обхватът на значенията на вторичните перфекти е по-ограничен от този на първичните (Lindstedt, 1985: 273). R‹ Hauge (1999: 113) разглежда формите от типа е говорел като перфектни (т.е. перфект се образува от имперфектни причастия) и неутрални по отношение на свидетелствеността (както в израза тук се е говорел български), за разлика от свидетелски маркирания имперфект (както в тук се говореше български). Странното е, че Ро Хауге използва за тях термина перфектен прогресив.4)

Неадекватността на тезата, че перфект не се образува от имперфектни причастия и/или че такива форми са „неправилни“, лесно се разкрива след конструиране на подходящи изречения. Срв. (1a) и (1b) с форми за имперфектен перфект (перфект, образуван от имперфектно причастие) и аористен перфект (перфект, образуван от аористно причастие)5):

(1) a. Тревопасните динозаври са се хранелиимпфперф с растения b. *Тревопасните динозаври са се хранилиаорперф с растения

Възможно е привърженици на тезата за невъзможността да се образува перфект с имперфектно причастие, да възразят, че перфектът с имперфектно причастие тук е някакво особено явление, свързано с по-специфичното значение на субекта тревопасните динозаври – генерично, или че формата са се хранели не е перфект, а нещо особено, модално – ренаратив, конклузив и пр. Твърдение, че в изречения като (1a) се съдържа ренаратив или конклузив и пр., т.е. модални и други подобни особени форми, би било не просто неадекватно, но и нелепо, като се има предвид, че исторически и научни факти от рода на посочения в (1a) няма как да бъдат изказвани чрез аорист или имперфект, т.е. няма как да бъдат свидетелски, защото няма как да има живи свидетели. Тези факти са винаги или следствие от научни умозаключения, т.е. конклузиви, или нещо преразказано (преизказано), т.е. ренаративи. При това тези факти са огромен брой, неизброими. Следователно формите от типа са се хранели, образувани от имперфектни причастия, са стандартен перфект (също както формите от типа са се хранили). Те нито са редки, нито са неправилни. Те не са „нещо друго“. Те не са „неперфект“. Те са истински перфект и се образуват от имперфектни причастия.

Да разгледаме и друго възможно възражение на несъгласните с тезата за имперфектния перфект – свързано с факта, че в (1a) е налице особен субект, генеричен, и че може би това води до употребата на имперфектно причастие. Подобно възражение също би било неадекватно, защото в българския език са налице и безброй изречения с имперфектни причастия, в които субектът не е генеричен, а е реално съществуващо (съществувало) човешко същество, срв.: (2) a. Тесла е мислелимпперф, че преносът на електричество по въздуха е практически възможен b. *Тесла е мислилаорперф, че преносът на електричество по въздуха е практически възможен

В (2a-b) отново, в пълен противовес на разбиранията на повечето българисти, правилна е формата с имперфектното причастие, а неправилната е с аористното. Евентуално ново възражение тук би било, че в изреченията (1a) и (2a) са обрисувани ситуации, обхващащи целия живот на субектите – и това са „състояния“ (states) по , а не са дейности/процеси (activities).6) Подобно възражение също е обречено, тъй като перфект с имперфектни причастия, описващ актуални, конкретно извършващи се в даден момент ситуации, също така се образува и широко се използва в българския език. Срв. изречения от типа (3a) и (3b), където отново тъкмо формата с имперфектно причастие е правилната, а неправилна е формата с аористно причастие:

(3) a. Детето е спялоимпперф, когато майка му е влязла в стаята b. *Детето е спалоаорперф , когато майка му е влязла в стаята

Тук в изречението с имперфектно причастие е налице дейност/процес (activity) по , т.е. несвършено действие в даден конкретен момент в миналото. Ясно е защо Ро Хауге използва за изречения като (3a) термина перфектен прогресив. Защото напомнят на форми като has (had) been sleeping или was sleeping в английския език.

Що се отнася до въпроса за възможния модален характер на форми като е спяло в (3a), отново няма значение дали те могат да се разглеждат и като умозаключителни (конклузив), преизказани (ренаратив) и пр. Както е известно, самият перфект, и от свършено причастие, винаги или почти винаги може да се разглежда като резултат от умозаключение и подобни мисловни операции или като нещо предадено по чужди думи (Chakarova, 2012). Но това не означава, че съществуването изобщо на перфект в българския език трябва да се отхвърли и да се приеме, че всичките му форми, както от типа на е мислил, така и от типа на е мислел, са конклузиви или ренаративи (или нещо друго модално).

И така, в обобщение на направения дотук анализ с конструирани изречения и обратно на разбиранията на мнозинството българисти, в съвременния български език има безброй изречения, в които правилната за употреба форма за перфект (сегашен перфект) е с имперфектно причастие, вж. (1a), (2a), (3a), а съответните на тях изречения с аористно причастие са неправилни, неграматични, срв. (1b), (2b), (3b). Разбира се, необходимо е да се отговори на въпроса защо е така – и това ще бъде направено в следващите абзаци.

Тезата, че перфект не се образува от имперфектни причастия, се опровергава не само чрез конструиране на съответни изречения, но и разбира се, чрез анализ на автентичен езиков материал. Намирането на такъв материал днес е лесно – в интернет, благодарение на търсачките от типа Google. Вж. в (4) – (7) по-долу голямо множество най-различни изречения, регистрирани в интернет, с глаголите ходя, боря се, работя, смея се, правя, правя се. Всички тези изречения са подбрани така, че да съответстват на граматичните и семантичните норми на съвременния български език. Това са правилни, граматични изречения и във всички тях са налице глаголни форми, образувани от имперфектни причастия. Те няма как да не бъдат определени като перфект (сегашен), а трите последни изречения (7) съдържат форми за плусквамперфект. (4) a. Свидетелят И. е ходел по молба на Г. в сиропиталището, за да по-правя вратите

b. Люси [австралопитекът] е ходела изправена като човек

c. Димитрина е ходела винаги с дълга коса

(5) a. Докато е работел над базиликата „Свети Петър“, Микеланджело се е борел с тежък артрит

b. Свидетелката обяснява, че познава ищеца, тъй като са работели заедно в керамичната фабрика. Сочи, че е работела във фабриката от 08.12.1965 год. до закриването ѝ през 1984 год. Заявява, че ищецът е работел в керамичната фабрика от 1976 до 1978 год. (6) a. Докато е стрелял, убиецът се е смеел

b. През 50-те години на миналия век възрастният индивид се е смеел средно 18 минути дневно

(7) a. Ако тогава Западът не се беше правел на важен, а бяха подходили конструктивно, войната отдавна да е приключила

b. Скатаваше се, както го беше правел преди много години в казармата Още първоначалният преглед на изреченията (4) – (7) показва, че замяната на имперфектен с аористен перфект в някои случаи е възможна, дори и без промяна в значението на съответното изречение или с малка промяна. Но в никакъв случай тази замяна не е необходима, както твърди Marovska (2005: 83). Например имперфектната форма се е смеел в (3a) може да се замени от аористна – се е смял, почти без промяна в смисъла. В повечето случаи в (4) – (7) обаче замяна е невъзможна без съществена промяна в значението на изречението, а в отделни случаи замяна дори е напълно невъзможна, тъй като тя води до неграматичност на новополученото изречение. Срв. изречението (4e) с (8a), а след това и с (8b):

(4) e. Димитрина е ходелаимпперф винаги с дълга коса
(8) a. *Димитрина е ходилааорперф винаги с дълга коса
b. Димитрина е ходилааорперф винаги с дълга коса на училище

Изречението (8a) е неграматично, защото не съответства на ситуацията, изразена в (4e), която обхваща целия живот (приблизително) на субекта. Причината е, че в семантиката на несвършения аорист се съдържа елемент „темпорална ограниченост“, т.е. приключеност на ситуацията, но без пълна завършеност (както при свършения аорист) и без наличие на прагматичен резултат7). Този елемент в семантиката на българския несвършен аорист („темпорална ограниченост“) е идентифициран още преди шест десетилетия от Yanakiev (1962), който отбелязва, че при употреба на несвършен аорист е нужно „в контекста да се съдържат думи, които да подсказват, че действието е било прекратено в определен минал момент“. Авторът илюстрира явлението чрез два примера в език без противопоставяне аорист/имперфект – руски, които следва да се преведат на български съответно с несвършен аорист и несвършен имперфект:

(9) a. Наша избушка тонула в снежных сугробах до конца весны

‘Нашата къщурка тънансваор в снежните преспи до края на пролетта’
b. Наша избушка тонула в снежных сугробах, когда мы приехали в

деревню
‘Нашата къщурка тънешенсвимп в снежни преспи, когато пристиг
нахме в селото’

На базата на семантиката на несвършения аорист, включително елемента „темпорална ограниченост“, към Вендлеровите четири ситуации има предложена пета ситуация, епизод (Kabakciev 2000: 279 – 307), различна от Вендлеровите. В междуезиков план епизодът има широко представителство. Освен в несвършения аорист в българския език и в делимитативните свършени глаголи във всички славянски езици той се открива и в адвербиалите от типа for-time в езици от типа на английския. И така, изречението (4e) не съдържа елемент „темпорална ограниченост“ и типът ситуация в него не е епизод, а е състояние. Това е така, защото липсват индикации за приключеност на ситуацията „носене на дълга коса“ от страна на субекта. Напротив, ситуацията в (4e) обхваща, грубо казано, целия живот на субекта, оттам нейният период на валидност е неясен, неизвестен. Необходимо условие за употреба на несвършен аорист обаче е да е налице епизод, ограничен период от време на валидност на ситуацията, която в случая е „носене на дълга коса“. Оттук неграматичността на изречението (8a), което повтаря липсата на индикации за приключеност на ситуацията в (4e), но въпреки това в него е употребен несвършен аорист. Несвършеният аорист представя ситуацията епизод, а тя, със своя елемент „темпорална ограниченост“, влиза в колизия с останалата част на изречението. Резултат: неграматичност! Но в (8b) условието да е налице епизод, „темпорална ограниченост“, за да може да се употреби несвършен аорист, е изпълнено. Чрез израза на училище в него е обрисувана ситуация, ограничена до училищния живот на субекта – и това дава възможност за упот реба на формата е ходила вместо е ходела.

Следва да се отбележи, че ситуацията епизод търпи темпоралната ограниченост да бъде в широки рамки, както в (8b). При още по-силно ограничаване на периода на валидност, срв. (10a), където периодът на валидност на ситуацията е тази сутрин, несвършеният аорист е съвсем на място. Обратно, замяната му тук с несвършен имперфект, срв. (10b), води до неграматичност. Формата ходела предполага обичайност и това я прави несъвместима с темпорални адвербиали с кратък обхват от типа тази сутрин. Но трябва да се има предвид, че механизмът на взаимодействие между елементите в изречението, обуславящ употребата на аорист и имперфект, съответно аористен перфект и имперфектен перфект, е изключително сложен (както при явлението композиционен вид, вж. Kabakciev 2000; 2019). Сложността е видна от изречението (10c), в което адвербиалът тази сутрин допуска имперфектен перфект, а това се дължи на замяната на адвербиала за начин с дълга коса с адвербиала само по бански:

(10) a. Димитрина е ходилааорперф на училище тази сутрин с дълга коса b. *Димитрина е ходeлаимпперф на училище тази сутрин с дълга коса c. Димитрина е ходeлаимпперф из градината тази сутрин само по бански Казано без теоретизиране, ходенето с дълга коса е нещо, което трае дълго време и не се променя бързо, минута по минута. Обратно, ходенето по бански е нещо, което трае кратко и може да се променя бързо, минута по минута. Но по каква още причина адвербиалът тази сутрин в (10c) допуска имперфектен перфект? Защото, докато имперфектният перфект в изречение като (4e) експлицира обичайност (т.е. Вендлеровата ситуация „състояние“), в изречение като (10c) той експлицира актуално действие, темпорално неограничено, валидно за съответния конкретен момент (прогресивност, а прогресивността е Вендлерова ситуация „процес“). Този тип ситуация (10c) имплицира възможност за промяна – Димитрина може тази сутрин пет минути да ходи по бански, следващите пет минути да е в рокля, а следващите десет отново да е по бански. Обратно, Димитрина не може (при нормални обстоятелства) пет минути да ходи с дълга коса, следващите пет с къса, следващите десет пак с дълга. Като обобщение: обичайността и прогресивността са два базови елемента в семантиката на имперфекта, които се повтарят в семантиката на имперфектния перфект8).

Ясно е сега, че семантичната разлика между аористен перфект и имперфектен перфект произтича от (и покрива) семантичната разлика между аориста и имперфекта. Аористният перфект повтаря семантиката на аориста; имперфектният перфект – на имперфекта.9) Да проверим дали е така, като разгледаме следните две изречения съответно с имперфект и аорист, образувани на базата на изречението (4a), т.е. трансформирани от него:

(11) a. Свидетелят ходешенсвимпф по молба на Г. в сиропиталището, за да поправя вратите b. Свидетелят ходинсваор (ходѝ) по молба на Г. в сиропиталището, за да поправя вратите

Разликата между (11a) и (11b) е очевидна. Ходеше (11a) означава, че свидетелят е посещавал сиропиталището неограничен, неопределен брой пъти, неизвестен за говорещия. По тази причина значението на изречението (12а) е равностойно на значението в (11a), докато вмъкването на адвербиал за неограничена повторителност като често или редовно в изречението с аорист (11b) води до частична неприемливост на новополученото изречение (12b):

(12) a. Свидетелят често/редовно ходешенсвимп в сиропиталището, за да по-правя вратите b. ?Свидетелят често/редовно ходинсваор (ходѝ) в сиропиталището, за да поправя вратите

Казано без теоретизиране, ако заменим формата е ходел в (4a), вж. също (13a) по-долу, с е ходил, срв. (13b), това коренно променя смисъла на изречението: (13b) вече означава, че свидетелят е посетил сиропиталището ограничен брой пъти. Нещо повече, възможно е посещението да е било едноединствено! Обратно, формата е ходел, както в (4a) или (13a), означава, че свидетелят е посещавал сиропиталището неизвестен за говорещия (неограничен) брой пъти – в смисъл, че говорещият не знае къде започва и къде свършва периодът на посещенията:

(13) a. Свидетелят е ходелимпперф в сиропиталището b. Свидетелят е ходилаорперф в сиропиталището

И нещо особено важно, в изреченията с е ходел, (4a) и (13a), свидетелят, първо, непременно е посещавал много пъти сиропиталището, второ, изключено е да го е посетил само веднъж! Обратно, при формата е ходил, както в (13b), свидетелят може да е посетил сиропиталището един-единствен път или да го е посетил дватри пъти (или няколко) пъти. Но при всяко положение е налице определен брой пъти, за разлика от предишния случай (4a) или (13a), в който посещенията са неопределен, неограничен брой пъти. Следва да се подчертае, че изречението (4a) е от съдебната практика – и е излишно тук да се обяснява, че различията в значенията на такива изречения са от решаващо значение за изясняване на съответния правен казус. Допускането на грешка в употребата на едната вместо другата глаголна форма (аористен перфект вместо имперфектен перфект или обратното) би била фатална както за изясняването на казуса, така и на делото.10)

Но да продължим с анализа на семантиката на изречения с форми за аористен и имперфектен перфект. Например в изреченията с имперфектен перфект по-горе (4) – (7) употребата на аористен перфект би имплицирала, че е налице нещо допълнително случило се, докато употребата на имперфектен перфект имплицира, че говорещият не знае къде точно в миналото започва описваната ситуация и къде точно свършва. Имплицирането на нещо допълнително случило се при аористен перфект се дължи на темпоралната ограниченост, приключеността на периода на описваната в изречението ситуация. Щом нещо е приключило, след неговото приключване по необходимост възниква нова ситуация, т.е. нещо ново се случва.

В този смисъл особено абсурдна би била употребата на аористен перфект в изречението (6b), срв. (6b'):

(6) b'. През 50-те години на миналия век възрастният индивид се е смялаорперф средно 18 минути дневно

Изречението (6b') с аористен перфект изразява мисълта, че възрастният индивид е произвеждал смях средно 18 минути дневно от началото на 50-те години на миналия век до края на този период – вж. отново Yanakiev (1962), според когото при несвършен аорист е нужно контекстът да подсказва, че действието е прекратено в определен минал момент. Оттук изречението (6b') имплицира, че преди и след 50-те години на миналия век възрастният индивид вече не е произвеждал смях средно 18 минути дневно. Но подобна мисъл, произтичаща от употребата на несвършения аорист (се е смял вместо се е смеел) е невярна в дадения случай, тъй като оригиналното изречение с имперфектен перфект (6b) нито съдържа, нито имплицира мисълта, че след 50-те години на миналия век възрастният индивид вече не е произвеждал смях средно 18 минути дневно.

Нека да опростим горното обяснение чрез примерите (14a) и (14b), съответно с аорист и имперфект:

(14) a. Сутринта детето спансваор b. Сутринта детето спешенсвимп

Изречението (14a) имплицира мисълта, че са налице два периода преди сутринта и след сутринта, в които детето непременно е било будно, т.е. не е спяло. Точно обратното, (14b) допуска мисълта, че детето може да е спяло и през нощта и че може да спи и в момента. Това са две коренно различни пропозиции, две коренно различни ситуации. Едната (14a) е епизод, другата е Вендлеровата activity. Изреченията (6b) и (6b') се различават точно така, както се различават (14a) и (14b) – (6b') имплицира мисълта, че преди и след 50-те години на миналия век възрастният индивид е произвеждал порция смях различна от 18 минути дневно, докато (6b) имплицира (без да налага) друга мисъл, а именно, че преди и след 50-те години на миналия век възрастният индивид може би също така е произвеждал смях 18 минути дневно. Колкото и да е фино различието, това са две съвсем различни ситуации, като първата (6a) е епизод, втората (6b) е Вендлеровата activity.

Заключение. Анализът и на конструирани, и на реално срещащи се изречения в съвременния български език с употребени в тях форми за имперфектен перфект (образувани с имперфектно причастие) показва абсолютно категорично, че е налице необходимост от корекция в българската индикативна темпорална парадигма. Следва да се приеме, че в нея перфект се образува и от имперфектни причастия, не само от аористни. В противовес на досегашните твърдения на мнозинството български лингвисти, тук се застъпва позицията, че двете форми – аористен перфект и имперфектен перфект, са еднакво правилни и често употребими. Доколкото аористният перфект или имперфектният перфект могат да бъдат употребени неправилно и това да предизвиква неграматичност на съответните изречения, тази неграматичност се дължи на несъвместимост между отделните компоненти в изречението. Често пъти несъвместимостта е между аористната или имперфектната семантика, повтаряща се в съответните форми за перфект, и някакъв присъстващ в изречението темпорален адвербиал (или друг елемент, променящ едни или други темпорални характеристики). Аористът и аористният перфект предполагат употреба на темпорални адвербиали за ограничен обхват на ситуацията. Имперфектът и имперфектният перфект предполагат употреба на темпорални адвербиали за неограничен (неизвестен за говорещия) обхват на ситуацията, включително обичайност или актуалност (прогресивност). Що се отнася до честотата на употреба на двете форми, аористният перфект изглежда малко по-често употребим от имперфектния перфект, но това не е резултат от „неправилност“ на имперфектния перфект, а се дължи на необходимостта в езиковата комуникация да се изобразяват едни или други ситуации, сред които едни са по-често срещани, други – по-рядко.

БЕЛЕЖКИ

1. Освен тезата, че перфект не се образува чрез имперфектни причастия до неотдавна в повечето граматики и различни други публикации за грамемата перфект се лансираше неадекватният термин „минало неопределено време“. В тази статия сегашен перфект (или просто перфект) са глаголните форми както от типа е работил, така и от типа е работел.

2. Въпреки че формите за преизказан имперфект като общо правило се образуват чрез изпускане на спомагателния глагол, срв. Катя пееше (индикатив), Катя пеела (преизказно вместо Катя е пеела). Формата е пеела обаче, която видимо е перфект, може да се разглежда и като умозаключителна (умозаключително наклонение, конклузив), а също така, по-рядко, като преизказна. Преизказен смисъл на е пеела не може да се изключи, въпреки че „официалната“ преизказна форма е без спомагателен глагол. Някои българисти настояват, че преизказността била не наклонение, а друга категория, немодална (наричана различно). В теорията на общото езикознание е прието, че наклонение (mood) е формалният израз на модалността (modality), а модалността, както отдавна е установено върху материал от много езици по света, бива деонтична и епистемологична. Няма спор, че преизказността е епистемологична модалност, оттук няма причина преизказността да не се разглежда като наклонение.

3. Под дистантен се има предвид несвидетелски.

4. Терминът перфектен прогресив се използва за английските перфектно-прогресивни глаголни форми (has been working), които имат някои характеристики, сродни на българския имперфект, но и някои различни. Перфектният прогресив изразява несвършено действие, но в конкретен период на оста на времето (Kabakciev 2017), за разлика от български форми като се е говорел, които в дадения от Ро Хауге пример (тук винаги се е говорел български език) изразяват обичайни ситуации.

5. Налице е известна нелогичност в термини като имперфектен перфект, но тя произтича от нелогичността при доста от термините в областите темпоралност и аспектуалност. Например, докато българският имперфект изразява несвършеност, т.е. имперфективност на обрисуваната ситуация, имперфектът в немския език не изразява само имперфективност. Чрез него може да се изрази както имперфективност, Hans spielte Schach ‘Ханс играеше шах’, така и перфективност, Hans antwortete ‘Ханс отговори’. В този смисъл и за българския език, в който са налице имперфективен аорист и имперфективен имперфект, не е особен терминологичен проблем да се постулира, че са налице и имперфектен перфект, и аористен перфект.

6. Класификацията на Вендлер (Vendler 1957) е базово лингвистично познание, затова тук се приема, че описанието и обяснението ѝ са излишни.

7. При свършения аорист е налице темпорална ограниченост плюс прагматичен резултат (вж. Kabakciev, 1984; 2000: 279 – 307; 2019: 202).

8. Но няма как да бъдат обект на внимание тук поради липса на място.

9. Разбира се, към семантиката на аористния перфект и на имперфектния перфект допълнително се наслагва семантиката на перфекта (Kabakciev 2020), но тя не е обект на анализ тук.

10. Казано на обикновен език, едно нещо е редовното или често посещение на дадено място, съвсем друго нещо е посещението на същото място един път или няколко пъти (ограничен брой пъти).

ЛИТЕРАТУРА

Алексова, К. (2004). Отново за отношението индикативен перфект – конклузивен аорист (някои теоретични аспекти с оглед и на обучението по български език за чужденци). В: Трета международна конференция „Езикът – средство за образование, наука и професионална реализация“. Варна: СТЕНО, 183 – 191.

Андрейчин, Л. (1976). Обща характеристика на българската глаголна система. В: П. Пашов, Р. Ницолова, Помагало по българска морфология. Глагол. София: Наука и изкуство, 22 – 28.

Българска академична граматика (1983). Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. София: БАН.

Георгиев, С. (1991). Българска морфология. В. Търново: Абагар.

Маровска, В. (2005). Новобългарският перфект: функционални метаморфози и теоретични предизвикателства. Ромина.

Маслов, Ю. (1982). Граматика на българския език. София: Наука и изкуство.

Ницолова, Р. (2008). Българска граматика. Морфология. София: Св. Климент Охридски.

Пашов, П. (2013). Българска граматика. София: Хермес

Чакърова, К. (2012). Към въпроса за функционалните еквиваленти на българския конклузив в сърбохърватския език. В: Езикът на времето. Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Иван Куцаров. Пловдив: Издателство на Пловдивския университет, 270 – 281.

Янакиев, М. (1962). Българските глаголни форми, с които се съобщава за минали събития, и начините за превеждане на руското „прошедшее время“. Български език и литература 2, 3 – 10.

REFERENCES

Aleksova, K. (2004). Otnovo za otnoshenieto indikativen perfekt – konkluziven aorist (nyakoi teoretichni aspekti s ogled i na obuchenieto po balgarskji ezik za chuzhdentsi). V: Treta mezhdunarodna konferentsiya “Ezikat – sredstvo za obrazovanie, nauka i profesionalna realizatsiya”. Varna: STENO, 2004, 183 – 191.

Andreychin, L. (1976). Obshta harakteristika na balgarskata glagolna sistema. V: P. Pashov, R. Nitsolova, Pomagalo po balgarska morfologiya. Glagol. Sofia: Nauka i izkustvo, 22 – 28.

Bulgarian Academy Grammar (1983). Gramatika na savremenniya balgarski knizhoven ezik. Tom 2. Morfologiya. Sofia: Bulgarian Academy of Sciences.

Chakarova, K. (2012). Kam vaprosa za funktsionalnite ekvivalenti na balgarskiya konkluziv v sarboharvatskiya ezik. V: Ezikat na vremeto. Sbornik s dokladi po sluchay 70-godishniya yubiley na prof. d.f.n. Ivan Kutsarov. Plovdiv: Plovdiv University Press, 270 – 281.

Georgiev, S. (1991). Balgarska morfologiya. V. Tarnovo: Abagar.

Kabakciev, K. (1984). The article and the aorist/imperfect distinction in Bulgarian: an analysis based on cross-language ‘aspect’ parallelisms. Linguistics 22. 643 – 672.

Kabakciev, K. (2000). Aspect in English: a “common-sense” view of the interplay between verbal and nominal referents. Dordrecht: Kluwer.

Kabakciev, K. (2017). An English Grammar: main stumbling blocks for Bulgarians learning English. Stuttgart: Mariana Kabakchiev Verlag.

Kabakciev, K. (2019). On the history of compositional aspect: vicissitudes, issues, prospects. Athens Journal of Philology, Vol. 6, 3, 201 – 224. https://doi.org/10.30958/ajp.6-3-4

Kabakciev, K. (2020). On the raison d’tre of the present perfect, with special reference to the English grammeme. Athens Journal of Philology, Vol. 7, 2, 125 – 146. https://doi.org/10.30958/ajp.7-2-4

Lindstedt, J. (1985). On the Semantics of Tense and Aspect in Bulgarian. Helsinki: Helsinki University Press.

Marovska, V. (2005). Novobalgarskiyat perfekt: funktsionalni metamorfozi i teoretichni predizvikatelstva. Sofia: Romina.

Maslov, Y. (1982). Gramatika na balgarskiya ezik. Sofia: Nauka i izkustvo.

Nitsolova, R. (2008). Balgarska gramatika. Morfologiya. Sofia: Sofia University Press.

Pashov, P. (2013). Balgarska gramatika. Sofia: Hermes.

R‹ Hauge, K. (1999). A Short Grammar of Contemporary Bulgarian. Bloomington, Indiana: Slavica Publishers.

Vendler, Z. (1957). Verbs and times. The Philosophical Review 66: 143 – 160.

Yanakiev, M. (1962). Balgarskite glagolni formi, s koito se saobshtava za minali sabitiya, i nachinite za prevezhdane na ruskoto “proshedshee vremya”. Balgarski ezik i literatura / Bulgarian Language and Literature 2, 3 – 10.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.