Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/6, стр. 643 - 653

КРАЙ КЛАДЕНЕЦА НА СВЕТИЦАТА, ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА

Резюме:

Ключови думи:

„Последните работи на Елин Пелин“ е статия, писана от Димитър Митов през 1922 година, но включена и в сборника му „Писатели и книги“. Тази първа критическа позиция настоява за наличие на директно сходство между създаденото до този момент (1922 година) в рамките на 5 разказа (и разказ предговор) от „Под манастирската лоза“ и наложеното като литературен коректив творчество на Анатол Франс. За литературното влияние върху българския разказвач авторът на публикацията Димитър Митов пише:

„На първо място от последните му работи стоят разказите от цикъла „Под манастирската лоза“. Тия разкази, или по-скоро легенди, са истинско отражение на народните легенди, каквито са например Анатол-Франсовите разкази „Le puits de Sainte Claire“. Досега от тоя цикъл са напечатани само 5 разказа с нещо като малък предговор: „Отец Сисой“ (Мitov, 1934: 81 – 89).

Тази ранна рецензия привлича вниманието именно защото в нея за първи път в историята на изследванията върху „Под манастирската лоза“ се споменава директната връзка – жанрова и тематична – със сборника на френския автор.

Посоченото първо наблюдение ще продължи да се налага като водеща тенденция и ще се оказва важен щрих, който присъства настоятелно и в последвалите рецензентски констатации. В рецензиите на появилата се книга „Под манастирската лоза“, от 1936 година, се забелязва посочената особеност. Никола Атанасов обръща внимание на присъщите за френския творец „естетизъм и аскетизъм“ (Аtanasov, 1936: № 6), които изграждат „Изворът на Света Клара“ и които Елин Пелин е „въплътил в разказите си „Под манастирската лоза“ (Аtanasov, 1936: № 6). Димитър Митов също ще продължи да напластява в поредната си публикация за Елин-Пелиновото творчество щрихи от находката си за френското влияние. В рецензията си от 1936 година той буквално повтаря написаното през 1922-ра, но вече има много по-богат ресурс за наблюдение, защото книгата е факт.

Разказите от сборника „Под манастирската лоза“ са истинско ображение на народните легенди, каквито са Анатол-Франсовите разкази от цикъла „Изворът на Света Клара“. С тази разлика само, че веселата философия на Елин Пелин е много по-поетична, много по-сърдечна и съвсем свободна от каквато и да било книжност (Мitov, 1936: 194).

В появилите се в пресата осемнадесет отзива и рецензии за Елин-Пелиновия сборник, публикувани през 1936 година (Vasileva, 2002), се открояват няколко тенденции. Едни от тях проблематизират появата на книгата като резултат от дългогодишни усилия, които отвеждат разказвача до нови тематични територии, други настояват, че въпреки новото в темите общият облик в по-знатия разказвачески диапазон и тематични приоритети на Елин Пелин не са се променили. Сред общото въодушевление около новопоявилия се сборник се открояват няколко рецензии, които изтъкват като особеност сходството на новата Елин-Пелинова книга с литературното наследство на Анатол Франс. Общо четири са тези рецензии. Първите две – от Никола Атанасов и от Димитър Митов – се отличават с категоричността на констатираното подобие. Другите две (от Стефан Попвасилев и от Емил Коралов) са малко по-различни в четенето и откриването на сходства между двамата разказвачи:

Жената, като привлекателна сила, и любовта, като спътница в живота, човекът със своите слабости изобщо и склонности към прегрешения – около тая схема са изградени разказите в „Под манастирската лоза“, разработени с вещина и наблюдателен дар, с тънка ирония, с каквато се славят писанията на покойния Анатол Франс, с избрани художествени изобразителни средства, с каквито изобилства Елин-Пелиновата поетическа реч (Popvasilev, 1936: 16).

В цитираната рецензия от Стефан Попвасилев не се споменава конкретното заглавие на сборника „Кладенецът на Света Клара“ от френския автор, с което обичайно се сравняват разказите от „Под манастирската лоза“. Напротив, тук е споменат целият творчески свят на Нобеловия лауреат, като се избягват уточнения и детайли. Друг профил в посочения съпоставителен хоризонт очертава публикацията на Емил Коралов:

На места, както в „Изповед“ и „Жената със златния косъм“, два особено духовити и тънко изписани разкази, авторът достига до изобразителност, пропита с най-фин еротизъм, в който има нещо от поезията на Таис от Анатол Франс (Коralov, 1936: 3).

В посоченото становище паралели с Анатол-Франсовия творчески свят са направени отново, но не с предсказуемия като търсени подобия негов цикъл разкази „Кладенецът на Света Клара“, а с романа му „Таис“1).

Наследството от тези първи рецензентски наблюдения може да бъде открито и в по-късни аналитични дискурси към сборника на Елин Пелин. Изследователските нагласи на различните поколения търсачи на френските следи са специфични, но резултатите им са изключително сходни и като обща тенденция продължават да се „движат“ сред познатото и направеното от първите рецензенти, като насочват към следващите научни опити върху „Лозата“. Като че ли едно прозрение за това влияние остава почти незабелязано от прегледа на критическите позиции. Това е образът на свети Франциск д’Асизи. Той се появява в крайно критичните страници за Елин-Пелиновия сборник, изписани от Николай Райнов. Сред изобличителния модус на твърденията на Николай Райнов за последователните логически грешки и очевидни художествени слабости в сборника читателят попада и на тази сравнително неутрална позиция на критика:

„Най-хубав разказ от тая сбирка е „Веселият монах“; в него се говори за млад инок, по име Еникий; едни подробности напомнят житието на свети Франциск Асизки, а други – „Светият сатир“ от Анатол Франс“ (Rajnov, 1941: 90).

Същия паралел прави и Светлозар Игов в изследването си върху цикъла разкази (Igov, 1991: 136). Изключително прозорливи са и паралелите, на които се позовава в публикацията си Войчех Галонзка:

„…И именно легендите от сборника „Под манастирската лоза“ са като че ли литературен документ на тогавашните търсения на морални ценности, отнасяйки се към идеята за францисканството, към която много автори са по-сягали, водени от копнежа за ред и хармония в света. В Полша популяризатор на тази идея е бил Леополд Стаф, пишейки в увода към „Цветята на св. Франциск от Асизи“, че „човешката душа е създадена за слънцето, пролетта и веселието“, а „любовта е потвърждение на самата себе си и света“. Та кой друг е отец Сисой, разказвачът на легенди и въплъщение на житейската мъдрост, ако не народният български „свети Франциск“, на когото врабците без страх кацат по раменете? …Нима монахът Еникий, който пее на птиците, не е въплъщение на Франциск от Асизи?“ (Gałązka, 1983: 255).

Ако продължим тази перспектива, наложена вече като модел в посочения съпоставителен режим между френския сборник и този на българския разказвач, ще трябва да отбележим и друга аналогия, актуализирала се с оглед историята на публикуването на Елин-Пелиновия цикъл. Съществува незабелязана до този момент връзка между разказа „Светият сатир“ от цикъла „Кладенецът на Света Клара“ и избора на красноречив псевдоним, с който са подписани първите публикации от цикъла „Под манастирската лоза“. През 1909 година в списанието „Слънчоглед“ Елин Пелин подписва „Отец Сисой“ и „Светите застъпници“ с псевдонима Пан. Това е забележителен случай, в който различният псевдоним на Димитър Иванов Стоянов кореспондира очевидно с общия замисъл на цикъла разкази „Под манастирската лоза“. В последвалите публикации този жест на употреба на псевдонима Пан не се повтаря.

В крайна сметка, неизбежните, признати сходства и съпоставки между двата сборника – френския и българския – предполагат усилията да се систематизират и да бъдат съществено допълнени и изяснени паралелите, които засягат зоните на съвместяване между тях. Тук открояваме най-съществените.

1. Заглавието. И в двата случая може да се говори за озаглавяване, вдъхновено от връзката с моделиращ и маркиращ разказите топос – кладенецът, свързан с легендата за появилия се пред отчаяния свети Франциск образ на обикнатата от него духовна дъщеря Клара; и манастирският двор, над който по вековна традиция се вие щедра на сянка и изобилен плод лоза. Когато отбелязваме озаглавяванията, трябва да споменем, че с изключение на Искра Панова, изследователите използват неточния превод на български език на оригиналното заглавие „Le puits de Sainte Claire“, а именно като „Изворът на Света Клара“, а не по-правилното „Кладенецът на Света Клара“, което разпознава по-адекватното и точно значение на думата le puits с оглед на въвеждащия текст в сборника. Той представя мястото за срещи и вечерни разговори между имплицитния разказвач и монаха францисканец отец Адоне Дони. Подобен парадоксално съвпадащ като смисъл случай е фактът на превода на заглавието „Под манастирската лоза“ на френски език. В един от вариантите на превода се среща „Sous la vigne du monastŽre“ (Zarev, 1977: 149), а в друг – „Sous la treille du monastŽre“ (Еlin Pelin, 1963). В първия превод се предпочита думата la vigne (лоза), чиято етимология я обвързва с лозе (le vignoble). Във втория, който е избран от Роже Бернар за озаглавяване на единствения цялостен превод на Елин-Пелиновия сборник на френски език, е използвана друга дума – la treille (висяща лоза, асма). Разликата в значението на втория френски термин е, че по този начин се означава лоза, която се увива около изкуствена конструкция, която подпомага да се поддържа и оформя силуетът ѝ. Думата се свързва етимологически с treillage (дървена решетка за пълзящи растения). Всички тези подробности посочват като по-адекватен на смисъла на български език превод на заглавието този на Роже Бернар. На въпроса за това какво се досътворява или изчезва при превода на френски на Елин-Пелиновия сборник, обръщам внимание в друга публикация (Getova, 2018).

Още една възможност за съпоставка предлагат следните неслучайни, струва ми се, съвпадения на смисъла и синтаксиса на заглавия, свързани или препращащи към „Под манастирската лоза“ – „Масата под смокиновото дърво“ (France, 1900: 154 – 157) (това е глава в „Кладенецът на Света Клара“ от Анатол Франс) и „Под цъфналите вишни“, първата стихосбирка на Николай Ракитин, публикувана през 1909 година – годината, когато се отпечатват в списание „Слънчоглед“ първите две части от „Под манастирската лоза“.

2. Паратекстовете. И двата сборника имат мото. „Кладенецът на Света Клара“ е с мото на гръцки език, което в оригинала не е преведено на френски език2), но което се открива преведено в изданието на български език от 1914 година. Ето какво четем в превода на Димчо Дебелянов:

„Той знаеше всичко, досяжно природата, нравствеността, математиката и целия кръг знания, – и в изкуствата и занаятите също имаше голяма опитност (Лаерц. IX, 37)“ (Аleksаndrova, 2001: 199).

За съпоставка привеждам превода на фразата от Диоген Лаерций в руското издание на събраните съчинения на Анатол Франс:

„Он был свядущ в учении о природе, в этике, а также в общеобразовательных науках и до тонкостей изучил искуства и ремесла (греч. Диоген Лаертский) (Frans, 1958: 355).

Диоген Лаерций е превеждан на български език3). „Животът на философите“ се публикува през 1985 година в издателство „Народна култура“ и в превод на Тодор Томов (Laertsij, 1985). Там тази част от изречението е преведена така: „...занимавал се с физика, етика, с математика и с целия кръг от знания и бил вещ в областта на изкуствата“ (Laertsij, 1985: 241).

Мотото на „Под манастирската лоза“ е добре известно, адаптирано е на съвременен български език и е проучен произходът му, както и връзката му с общите послания на сборника. Сава Сивриев установява, че такава връзка няма, защото библейският контекст на Псалом 142-ри не отговаря по никакъв начин на философските и религиозните тълкувания в цикъла от разкази от Елин Пелин, и заключава: „В цялост значенията на псалома не са в съответствие със значението на сборника“ (Sivriev, 2017). Интересното е, че звученето на съвременен български език на стих пети от псалом 142-ри не отговаря буквално на оригинала, публикуван от разказвача като мото на книгата. „Помянух дни древния, поучихся во всех делех Твоих, в творениих руку Твоею поучахся“ е представено така: „Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце“ (Sivriev, 2017). („Наистина Синодалният превод на Псалмите е доста свободен, но все пак следва църковнославянската норма, в която лексемите са с променено значение в сравнение със старобългарския език. Глаголът ПОУЧАВАМ СЕ означава ‚размишлявам‘, в превода само би трябвало да се поправи времето на глаголите – те да са в минало време: „Спомних си за старите дни, размишлявах за всички Твои дела, за творенията на Твоите ръце разсъждавах“4).) В този адаптиран на съвременен български език стих се запазват връзките със споменаването и с размишленията върху поуките от миналото – струва ми се, изключително важ ни за смисъла на сборника „Под манастирската лоза“ реторически жестове. Интересни паралели могат да се направят и при съпоставка с мотото от Диоген Лаерций, отправящо връзки и с хуманитарното философско познание на Античността, и с християнските ценности, закодирани в Псалом 142-ри. Като очевидно обобщение обаче се налага да признаем, че и едното, и другото мото остават в маргиналните зони на цялостното осмисляне на двата сборника, а всъщност такава възможност за съпоставка и анализ съществува.

3. Литературният разказвач. Кръстьо Генов директно го отъждествява с автора (Genov, 1983: 290), но разбира се, тук говорим за имплицитния литературен разказвач, чийто образ е авторова инвенция и важна част от композицията на цялото както в „Кладенецът“, така и в „Под манастирската лоза“. Неговата фигура и в двата сборника е изключително необходима, защото представя впечатленията на външен наблюдател. Той е заслушан във вълнуващите разкази на философ свещеник, а своеобразната му дистанцираност от споделеното при срещите предполага различна перспектива на разказа. По такъв начин се създава подходяща сказова ситуация и в двата сборника – тази на прохладните вечери на отмора извън италианския град Сиена, след дълъг труд над библиотечните архиви на отец Адоне Дони и неговия деликатен слушател, разпознали се като сродни души в удоволствието от общите разговори край пресъхналия кладенец на Света Клара; и тази под прохладната щедра сянка на манастирската лоза, на малка масичка в манастирския двор, в омаята на разказите и гозбите на сладкодумния игумен отец Сисой и неговия образцов събеседник.

4. Разказът на литературния персонаж. В единия случай това е споделеното от негово преосвещенство Адоне Дони, а в другия – от отец Сисой. Не може да се твърди със сигурност съществува ли предистория на появата на отец Адоне Дони като персонаж в „Кладенецът на Света Клара“, но отец Сисой се появява и в ранния Елин-Пелинов разказ „Нещастие“, който е публикуван през 1905 година. Отец Сисой в този разказ има съвсем епизодична роля, но притежава запомнящи се визия, прякор и занимания5). Не е необходимо да откриваме връзката между този образ и представите за игумена на неизвестния манастир от „Под манастирската лоза“.

Разказите на литературните персонажи са определящи за цялото, защото тези персонажи, бидейки монаси, са и конструкти в моделирането на основни послания и тълкувания. Не е случайно например, че литературните разказвачи са прилежните слушатели – образцови интелектуалци, които само привидно невинно попадат в познатите ни сказови ситуации или някак непосредствено ги предизвикват. Не е за пренебрегване фактът, че споделените истории с философско-религиозно или фолклорно-сказово съдържание са старателно „подбирани“, за да бъдат разказани пред подходящия слушател (читател) от служители на църквата, посветени в религиозните практики, норми и тайнства.

5. Композиционната логика на сборниците. Композиционната матрица, която наблюдаваме и в двата сборника, не е новост, но в случая съвпаденията са повече от забелязаното на нивото на композиционните решения. Тук се откриват литературни стратегии, които кореспондират с цялостния замисъл на подобни сборници. „Кладенецът на Света Клара“ има сложна вътрешна логика. Изследователи подчертават хронологическа зависимост между сюжетите на първите разкази, вдъхновени от историята на италианския Ренесанс, и края на цикъла, чийто замисъл откриваме в последния разказ – дълбочината на прозренията за мисията на религиозната вяра в делата и съдбата на Наполеон Бонапарт (Frans, 1958: 799 – 804). Да се открие вътрешна логика в „Под манастирската лоза“, оказва се никак не е трудно, защото редица изследвания предлагат подробен конструиращ смисъла на сборника научен подход (Panova, 1978: 222; Nedelchev, 1987: 169 – 180).

6. Графическото оформление. На пръв поглед незначителен факт е графическият „дизайн“, определил маркирането на отделните части на сборниците според издателската политика или авторския замисъл. При Анатол Франс съвсем ясно е подчертана тази особеност всяка следваща част да бъде означена с поредната римска цифра. Същата графическа стратегия се наблюдава и при публикуването на първите разкази от „Под манастирската лоза“. Трябва обаче да обърнем внимание, че оформянето на първите разкази за публикуване и тяхното полиграфическо форматиране в поредица при първата публикация в списание „Слънчоглед“ и в следващите издания се различават именно в тази зона. Издателският жест на подчертаване на частите в цялото чрез използване на римски цифри за означаване на вътрешната поредност се среща единствено във варианта в „Слънчоглед“ – тук наблюдаваме подчертана грижа за графическото маркиране на заглавието на цикъла, на въвеждащия кратък текст „Отец Сисой“ и на първия разказ „Светите застъпници“ – разказът е означен с първо римско. Подобна номерация не се открива в другите по-късни публикации (в периодичните издания) на разказите, съставящи сборника, нито в изданията на самата книга години по-късно. Следователно мислим за възможни налични следи на аналогични сходства с френския сборник дори в този фин детайл.

7. Заемането на сюжети. Историята на заимстванията на чуждите сюжети и образци, подражанията или трансформациите на познатото от фолклора и религиозните текстове в Елин-Пелиновия сборник е добре проучена (Маteeva, 1960: 24 – 27; Georgieva, 2017). Тук ще добавим към посочените влияния изследователски наблюдения върху „Кладенецът на Света Клара“, за да се направят съответните съпоставки и изводи от тях. В бележките след текста на изданието на руски език на сборника на Анатол Франс се представят някои от първоизточниците на вдъхновение и подражание, на които се позовава и чрез които е изграден френският текст. Така например за сюжета на новелата „Поръчителството“ от наблюдавания тук сборник се посочва, че „точно повтаря новелата от „Декамерон“ за търговеца Ландолфо Руфоло (четвърта новела от втория ден). Сюжетът на „Историята на доня Мария д’Авалос и дон Фабрицио, херцога на Андрия“ е „заимстван от Себастиан Брант“, на „Дамата от Верона“ – от „проповедите на францисканския монах от ХV век Оливие Майар“, в последната новела „Бонапарт в Сан Минято“ се „следва сюжетът от мемоарите на Антомарк „Последните дни на Наполеон“ (Frans, 1958: 801 – 802). Очевидно и двата сборника споделят „бремето“ на препратки към други книги.

8. Вариации в превода от френски на български език и обратно. И двата сборника имат интригуваща история на вариантността на посланията в преводите на чужди езици. В случая с „Кладенецът“ разполагаме само с единствения досега превод на български език – споменатия вече Димчо-Дебелянов превод от 1914 година6). Той обаче е непълен – в него липсват две обемни части, озаглавени „Веселият Буфалмако“ и „Човешка трагедия“. По такъв начин българският вариант на „Кладенецът на Света Клара“ съдържа 11 части – толкова, колкото са и разказите в „Под манастирската лоза“. Българският сборник разкази, от своя страна, е познат в няколко частични превода (на отделни разкази) и на целия цикъл на френски език (Еlin Pelin, 1963).

Предложените съпоставки не предлагат в пълнота богатството от възможности за подробен аналитичен подход, но мислят тази проблематика в перспективата на едно бъдещо по-детайлно изследване.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1.Трябва да се отбележи, че в студията на Искра Панова в бележка под линия за първи път се отделя специално внимание на наличието на конкретни Анатол-Франсови персонажи (Таис и Пафнутий) в разказа на Елин Пелин „Светите застъпници“. (Panova, 1978: 220).

2.Тὰ γὰρ φυσικὰ, καὶ τὰ ἠθικὰ,

ἀλλὰ καὶ τὰ μαθηματικὰ, καὶ τοὺς

ἐγκυκλίους λόγους, καὶ περὶ

τεχνῶν πᾶσαν εἶχεν ἐμπειρίαν. (Laert., IX, 37)

Приведеният по-долу превод на френски език е направен по-късно от Робер Женай: „car il connaissait bien la physique, la morale, et par surcro“t les mathmatiques et las arts libraux et avait l’exprience de toutes les disciplines.“ (Traduction Robert Genaille, 1933.)

https://fr.wikisource.org/wiki/Le_Puits_de_sainte_Claire_-_Prologue (9.04.2018).

3. Към цитирания вариант на превода ме насочи доц. д-р Станка Козарова. Тя ми посочи и връзката между частта, използвана за мото на „Кладенецът на Света Клара“, и личността на Демокрит, чието име не се споменава тук, но за познавачите на текста от Диоген Лаерций този момент от книгата е добре известен и разпознаваем. За тази консултация съм ѝ колегиално признателна. Е.Г.

4. Становището, на което се позовавам тук, е на проф. д.ф.н. Христина Тончева, с която консултирах споменатия превод. Благодаря ѝ за академичната отзивчивост. Е.Г.

5. „Престарелият отец Сисой, когото братята наричат баба Аглида, като всякога спокойно и машинално си преде на чекръка пред голямата манастирска порта“ (Еlin Pelin, 1958: 185).

6. По този въпрос Надежда Александрова пише: „Той (Димчо Дебелянов) е един от откривателите на Анатол Франс за българските читатели, към творчеството на когото се е създал траен интерес у нас“ (Аleksandrova, 2001: 266).

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Aleksandrova, N. (2001). Debelyanov kato prevodach. V: Pier Luis. Afrodita. Antichni nravi. Anatol Frans. Izvorat „Sveta Klara“, Sofia: Izdatelska agentsija FDK, 266. [Александрова, Н. (2001). Д. Дебелянов като преводач. B: Пиер Луис. Афродита. Антични нрави. Анатол Франс. Изворът „Света Клара“. София: Издателска агенция ФДК, 266].

Atanasov, N. (1936). Pod manastirskata loza (razkazi ot Elin Pelin). Literaturen svyat. 6, 2. [Атанасов, Н. (1936). Под манастирската лоза (разкази от Елин Пелин). Литературен свят, 6, 2].

Vasileva, E. & R. Trendafilova, G. Sredkova (Eds.). (2002). Elin Pelin (18771949). Bio-bibliografiya. Pod redaktsiyata na Evelina Vasileva, Radka Trendafilova, Galina Sredkova, Sofia: NB “Sv. sv. Kiril I Metodij”. [Василева, Е. Р. Трендафилова, Г. Средкова. (2002). Елин Пелин (1877 – 1949). Биобиблиография. Под редакцията на Евелина Василева, Радка Трендафилова, Галина Средкова. София: НБ „Св. cв. Кирил и Методий“].

Gałązka, Wojciech (1983). Tradycja i wsp–łczesność, Katowice 1983, 254 – 259. (Превод на български език Грета Коминек).

Genov, Kr. (1983). Elin Pelin. Zhivot i tvorchestvo. Sofia: Izdatelstvo na BAN. [Генов, Кр. (1983). Елин Пелин. Живот и творчество, София: Издателство на БАН].

Getova, E. (2018). „Pod manastirskata loza“ na frenski: istoricheski konteksti I kulturni transferi. V: Elin Pelin – nasledstva i prochiti. Sbornil ot natsionalna nauchna konferenciya, posvetena na 140-godichninata ot rozhdenieto na Elin Pelin, SofiaSv. Kliment Оhridski [Гетова, Е. (2018). „Под манастирската лоза“ на френски: исторически контексти и културни трансфери. В: Елин Пелин – наследства и прочити. Сборник от национална научна конференция, посветена на 140-годишнината от рождението на Елин Пелин. София, Св. Климент Охридски] (под печат).

Elin Pelin. (1958). Sabrani sachineniya. Т.II. Sofia: Balgarski pisatel [Елин Пелин. (1958). Събрани съчинения. Т.II, София: Български писател].

Elin Pelin. (1963). Sous la treille du monastŽre. Traduit par Roger Bernard. Sofia: Edition en langues trangŽres.

Zarev, Р. (1977). Panorama de la littŽrature bulgarе. Sofia: Balkan, 1977.

Igov, Sv. (1991). „Pod manastirskata loza“. V: Ot Botev do Jovkov. Literaturni temi, Sofia: Otechestvo [Игов, Св. (1991). „Под манастирската лоза“. B: От Ботев до Йовков. Литературни теми. София: Отечество].

Koralov, E. (1936). „Pod manastirskata loza“ [Otziv]. LIK, 18, 3 [Коралов, Е. (1936). „Под манастирската лоза“ [Отзив]. ЛИК, № 18, 3].

Laertsij, Diogen (1985). Zhivotat na filosofite. Prev. Todor Tomov, Sofia: Narodna kultura [Лаерций, Диоген. (1985). Животът на философите. Прев. Тодор Томов. София: Народна култура].

Mateeva, N. Elin Pelin. Literaturni vliyaniya I tvorcheska originalnost. Rodna rech, 4, 24 – 27 [Матеева, Н. (1969). Елин Пелин. Литературни влияния и творческа оригиналност. Родна реч, 4, 24 – 27].

Georgieva, G. (2017). „Pod manastirskata loza“ i balgarskite folklorni legendi [Георгиева, Г. (2017). „Под манастирската лоза“ и архетипът на българските фолклорни легенди].

http://liternet.bg/publish8/ggeorgieva/epelin.htm (25.08.2017).

Mitov, D. (1936). Novata kniga na Elin Pelin. Balgarska missal, 3, 194 [Митов, Д. (1936). Новата книга на Елин Пелин. Българска мисъл. 3, 194].

Mitov, D. (1934). Poslednite raboti na Elin Pelin. V: Mitov, D. Pisateli I knigi, Sofia: Pechatnisha „Pravo“, 81 – 89 [Митов, Д. (1934). Последните работи на Елин Пелин. Митов, Д. Писатели и книги. София: Печатница „Право“, 81 – 89].

Nedelchev, M. (1987). „Pod manastirskata loza“ – vtorichni stilovi belezi pri vtorichen prochit. V: Nedelchev, M. Sotsialni stilove, kriticheski konteksti, Sofia: balgarski pisatel, 169 – 180 [Неделчев, М. (1987). „Под манастирската лоза“ – вторични стилови белези при вторичен прочит. B: Неделчев, М. Социални стилове, критически контексти. София: Български писател, 169 – 180].

Panova, I. (1978). „Pod manastirskata loza“ . V: Elin Pelin. Sto godini ot rozhdenieto mu. (Novi izsledvaniya), Sofia: Izdatelstvo na BAN [Панова, И. (1978). „Под манастирската лоза“. B: Елин Пелин. Сто години от рождението му. (Нови изследвания). София: Издателство на БАН].

Popvasilev, St. (1936). Edna ot knigite prez mesetsa e sbornikat razkazi ot Elin Pelin „Pod manastirskata loza“. Zaveti, 1, 16 [Попвасилев, Ст. (1936). Една от книгите през месеца е сборникът разкази от Елин Пелин „Под манастирската лоза“. Завети, 1, 16].

Rajnov, N. (1941). Vechnoto v nashata literature. Balgarski klasitsi. Elin Pelin, P. U. Todorov, Sofia: Stoyan Atanasov, Т. VIII [Райнов, Н. (1941). Вечното в нашата литература. Български класици. Елин Пелин, П.Ю. Тодоров. София: Стоян Атанасов, Т. VIII].

Sivriev, S. (2017). Psalom 142-ri v „Pod manastirskata loza“ na Elin Pelin. V: Literaturna arheologiya [Сивриев, С. (2017). Псалом 142-ри в „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин. B: Литературна археология. https:// literaturensviat.com/?p=6901 (24.08.2017)].

Frans, A. (1958). Prolog. Dostochtimoj otets Adone Doni. V: Frans, Anatol. Kolodez Svyatoj Klari. Sobranie sochinenij v vosmi tomah, Moskva: Hudozhestvennoj literaturii. Т.3, 355 [Франс, А. (1958). Пролог. Досточтимый отец Адоне Дони. B: Франс, Анатоль. Колодезь Святой Клары. Собрание сочинений в восьми томах. Москва: Изд. Художественной литературы. Т.3, 355].

France, A. (1900). La table sous le figuier. V: France, A. Le puits de sainte Claire. Paris: Calmann-Lvy, 1900, p. 154 – 157. https://fr.wikisource.org/ wiki/L%E2%80%99Humaine_Trag%C3%A9die#V_LA_TABLE_SOUS_ LE_FIGUIER (9.04.2018).

France, A. (1900). Prologue. V: France, A. Le puits de sainte Claire. Paris: Calmann-Lvy, 1900. (Traduction Robert Genaille, 1933).

https://fr.wikisource.org/wiki/Le_Puits_de_sainte_Claire_-_Prologue (9.04.2018).

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.