Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/2, стр. 163 - 169

СПИСАНИЕ „КРЕСЧЕНДО“: ЕДНО КЪСЧЕ ОТ ПЪЗЕЛА НА ЕВРОПЕЙСКАТА АВАНГАРДНА КУЛТУРА

Олга Савеска
E-mail: olga_saveska@hotmail.com
https://publons.com/researcher/3509407/olga-saveska/
Faculty of Philology
University of Belgrade
Belgrade Serbia

Резюме: Текстът открива елементите на авангардното в списание „Кресчендо“ (1922) чрез представяне на някои от основните аспекти на авангардните списания и литература, които се появяват в Европа в началото на ХХ век. Целта на изследването не е да се изброяват и интерпретират отделни текстове и репродукции, публикувани в „Кресчендо“, а да се покажат и докажат смисълът и значимостта на това краткотрайно списание както за българската култура, така и за историята на европейския авангард, която и до днешни дни се струва като не изцяло подреден пъзел.

Ключови думи: български авангард; европейски авангард; списание „Кресчендо“; Ямболска група

Когато през 1922 година Кирил Кръстев – тогава гимназист и автор на статии във вестник „Тунджа“, посветени на съвременното изкуство, получава предложение от Николай Черняев да поеме редактирането и издаването на литературно-художественото списание „Лебед“, той веднага приема, защото претендира да извади ямболската група ученици, интелектуалци, писатели и художници от „нейния кръжочнически и вестникарски бит“ и да я „направи издател и сътрудник на най-авангардното списание“ в България (Krastev, 1988: 41). В следващия брой на „Лебед“ т.нар. редакционен комитет обявява, че списанието „започва своята трета година под нова редакция с редица по-добрения“ (1922, кн. 1, год. III, стр. 16). Сред тези подобрения е и отхвърлянето на почти всички материали за печат на новия брой, изпратени по-рано от Николай Черняев (Krastev, 1988: 42). Причината за това е, че естетическите търсения на ямболския кръг са различни от дотогавашното съдържание на „Лебед“. Всеки, който е чел книгата „Спомени за културния живот между двете световни войни“ на Кръстев, със сигурност ще се сети за любимия израз на автора: „ямболското щракане на идеите“, означаващ нещо „идентично на кипеж, ферментация, днес‚ борба на идеи‘“ (Krastev, 1988: 17). Интернационалните културно-художествени контакти, образованието в чужбина, възможността да се набави най-съвременната литература, стихосбирката „Жестокият пръстен“ и списанието „Везни“ на Гео Милев, Народният университет в Ямбол, където изнасят лекции най-изявените български писатели, художници и учени, „Белият салон“ и „Жълтият салон“ – всичко това позволява непосредно сътрудничество между писателите, художниците, изкуствоведите и обществеността и допринася за разпространяването на авангардни идеи и творчество. По това време ямболският кръг, подобно на югославските зенитисти, „започва да мечтае, от една страна, за промяна на стереотипните ценности, на естетическите критерии, за излизане от локалните граници чрез пробив към европейската културна сцена, а от друга – за сътрудничество с големите творци с международна известност“ (Subotić, 1986).

Тъй като позицията на авангарда в културната сфера е маргинална, списанията стават най-подходящи и ключови разпространители на новите идеи за живота и изкуството, завладели междувоенна Европа. Първият брой на новия „Лебед“, от литературна гледна точка, има някои „елементи и облик по инерция от сантиментално-романтичния стар ‚Лебед‘“ (Krastev, 1988: 42), но в него е публикуван и първият авангарден текст на Кирил Кръстев – дадаистичният манифест „Неблагодарност“, който предвестява настъпващата драстична промяна в насоката на списанието. От следващия брой нежният „Лебед“ е прегазен от смелото предизвикателно „Кресчендо“. Новото име е вдъхновено от италианския футуризъм, а изписано в естетиката на конструктивизма от интересния, любопитен и талантлив, но и до днес почти неизвестен ямболски художник Мирчо Качулев. Редакторите не променят само наименованието и съдържанието на списанието, а и оформлението му. Новият футуристичноконструктивистки вид на „Кресчендо“ усвоява умален формат, характерен за списание „Везни“ на Гео Милев, който освен че играе основна роля във вдъхновяването, информирането и сформирането на ямболските авангардисти, взема активно участие в списанието като преводач.

„Кресчендо“ изпълнява една от ключовите функции на авангардните списания, като става платформа за прокламиране на авангардните идеи и призив за нова художествена и житейска практика. Съдържанието на „Кресчендо“ показва, че редакторите му се стремят, от една страна, да представят цялата авангардна култура, а от друга – да вземат активно участие в нея. Това маргинално, но значимо списание излиза само в три броя (един двоен), но дори и краткотрайният му век е черта, присъща на повечето авангардни списания, например „Дада“, The Blind Man и др. Въпреки краткия си живот „Кресчендо“ има ясни цели. То „воюваше за нова обща художественопластична култура и бързаше да постави пръст в много от нейните проблеми, които щеше да развива – имаше информация, разбиране и интелектуални сили за това“ (Krastev, 1988: 52). Представяйки позицията на редакторите на „Кресчендо“, Кръстев добавя и че „то се стремеше да разшири още пергела на съзнанието за новия дух на епохата, но не с революционно-борческа програмност, а с философско-критична и иронична насоченост, с игрово предизвикателство“ (Krastev, 1988: 52).

Редакторите на „Кресчендо“ отправят такива „предизвикателства“, които се стремят да променят и разширят перцепцията на читателите и да я насочат към новите естетически и житейски ценности, както с подбор от значими интернационални теоретически текстове, така и с публикуване на авторски манифести. Една от трите основни функции на авангардните списания според Хуберт ван ден Берг – един от авторите на „Лексикон на авангарда“, е именно „самопредставяне чрез манифести, програмни текстове и критики, представяне на литературната и художествената продукция на движенията, документиране на активностите им“ (Berg & Fenders, 2013: 73). „Кресчендо“ съдържа всички споменати характеристики. Обаче ямболският кръг не успява да формира авангардно движение и оригинален „изъм“, което може би до голяма степен се дължи на привързаността към италианския футуризъм на Ф. Т. Маринети, но сигурно и на еклектичния вкус на главния редактор на списанието и желанието му да се изяви в различни естетики (например Кръстев първо пише дадаистичен манифест „Неблагодарност“, след което се обръща към футуризма във „Витрините“, за да се спре на хуманистичното светостроене на конструктивизма в „Началото на последното“). Важно е да се отбележи, че това, че Кирил Кръстев не е единствен в своите естетически търсения, е симптоматично за епохата – постоянната промяна на естетическите тенденции и художествената практика е част от флуктуиращия характер на авангарда. Ако се имат предвид естетическите стремежи, Кирил Кръстев се намира, условно казано, в компанията на много изявени авангардисти, които осъществяват принос в няколко авангардни „изъма“, експериментирайки с идеите, творчеството и стила си в различните фази на развитието на авангарда. Такива са например Тео ван Дузбург, Казимир Малевич, Любомир Мицич и др. Еклектичният дух, присъщ на „Кресчендо“, е нещо, което е част от характера и на най-известните авангардни списания. Например в списанията „Дер Щурм“, „Ма“ и „Зенит“ „съществува развитие от експресионизма до конструктивизма“, а в „Де Стайл“ и „Контимпоранул“ „конструктивизмът минава през няколко фази“ и под. (Berg & Fenders, 2013: 72).

В рубриката „Критичен преглед“ на „Кресчендо“ са публикувани преводи на текстове на ключови за европейския авангард личности: Тео ван Дузбург, Александър Таиров, Селин Арнолд, Амеде Озанфан, Льо Корбюзие, Ф. Т. Маринети, Тристан Цара, Никола Бодуен, Иля Еренбург, Франс Еленс и др. Внимателно и целенасочено подбраните текстове позволяват на читателите да се запознаят с широк спектър от нови и актуални идеи за изкуството и живота, а също така утвърждават решителната авангардна насока на „Кресчендо“ и показват склонностите на редакторите му. Кирил Кръстев така обяснява отзвука на тези нови идеи в списанието: „Скромното „Кресчендо“ имаше ясни позиции (…) – за първенството, „очовечаването“ и издигането на самия Човек и Живот – преди професионалното изкуство, естетизацията и административната култура, акции и „мероприятия“ (Krastev, 1988: 52).

Още една от основните функции на авангардните списания е, че те представляват „програмна платформа, която обединява художниците“, тоест функцията им е на осъществяване на „вътрешна комуникация, като същевременно се използват за свързване с други списания и кръгове около тях, при което имат ролята на визитка или циркулярно писмо“ (Berg & Fenders, 2013: 73). Споменахме, че „Кресчендо“ има функция на обединяване на художниците и че освен ямболски автори и преводни текстове на знаменити европейски авангардисти в списанието участват Гео Милев – като преводач и консултант, Чавдар Мутафов – като автор, и др. Също така, благодарение на ползването на „Кресчендо“ като визитка, ямболските авангардисти успяват да се свържат с Ф. Т. Маринети и да изпратят „Кресчендо“ на родоначалника на италианския футуризъм. Всеизвестно е, че Маринети е бил готов да „кокетира“ с всекиго, който проявява интерес към футуризма, но това в никакъв случай не намалява значението на факта, че той изпраща в Ямбол „десетина футуристични манифеста по всички отрасли на изкуството (…), книгите „Свободното футуристично слово“ и „Пентаграмна поезия“, каталог за футуристична изложба в Лондон (Krastev, 1988: 45) и писмо, в което хвали списание „Кресчендо“ и благодари за публикувания превод на „Български аероплан“ и „Геометрично великолепие“, „очарован, че в тяхно лице има истински Футуристи, защитници на това движение“ (Krastev, 1988: 48).

Третата функция на авангардните списания е, че те „частично са се използвали за комуникация с неавангардния външен свят, обръщайки се към обществеността само за еднократна реклама или с цел да я провокират“ (Berg & Fenders, 2013: 73). Може да се каже, че „Кресчендо“ изпълнява и тази роля, въпреки че излизат само две книжки, ако не броим последния брой на списание „Лебед“. В последния брой на „Лебед“ се рекламират статии и приложения, планирани за печата на следващия брой, а в „Кресчендо“ брой 3 – 4 съществува реклама за стихосбирката „Истерични вечери“ на Теодор Драганов, издание на „Кресчендо“. По-важно е обаче, че в известен смисъл всеки брой е „реклама“, тоест декларация на новото и дръзко отношение на ямболската група към културата и художествената традиция, която според тях чрез постоянно подражаване на онова, което се смята за „хубаво“ и „правилно“, се е превърнала в безсмислено клише. Активизмът на „Кресчендо“, който произлиза от масовото некритическо възпроизвеждане на традиционни форми и идеи, е насочен към читателя хуманистично и дидактично – целта му е да го разбуди, да го убеди и същевременно да го обучи.

Като става дума за провокиращия аспект на списание „Кресчендо“, можем да определим няколко пласта на провокация. За да стане ясна значимостта на съдържанието на „Кресчендо“, на първо място, е достатъчно да се изброят някои заглавия на внимателно подбраните текстове за функцията на съвременното изкуство, написани от изявени международни художници и интелектуалци (например „Състоянието на съвременното изкуство“ – Тео ван Десбург, „Съвременната архитектура“ – Льо Корбюзие, „Свойства на новата лирика“ – Иля Еренбург, „Литературата и кинематографа“ – Франц Еленс и т.н.). Тези статии представят същността, интернационализма и синкретичността на европейските авангардни идеи за изкуството и живота, които симултанно съществуват в един малък български град. Публикуването им е значимо, нужно и свидетелства за това, че ямболците съзнателно и усърдно се грижат да разпространят и покажат авангардната култура на сънародниците си. Тонът, формите и идеите за изкуството и живота, присъстващи в тези статии, са дръзки и модерни, съответно те провокират съзнанието и въображението на читателя. Авангардните текстове и репродукции, публикувани в „Кресчендо“, въплъщават абстракцията и гръмогласността на теорията в конкретна художествена практика – например „Вакханална песен“ на Рихард Демел, „Цветето Анна“ на Курт Швитерс или „Бал господен“ и „Есен“ на Мирчо Качулев и „Ф.Т. Маринети“ на Николай Кулбин.

На последно място, но не и по значимост, отправят се (често груби) провокации за състоянието на културата и изкуството на „домашен“ план. В „Критичен преглед“ в книжка 2 например дадаистът Васил Петков остро критикува състоянието на театралното изкуство в България: „Народен театър: артисти, режисура, творчество: пълен фалит. Стаматовци и Яковлевци подеха с победно тържество погребалния марш на театралното изкуство у нас“. Манифестните текстове в „Кресчендо“ изобилстват с гръмка риторика и естетични провокации, за което свидетелстват следните цитати от манифестите на Кирил Кръстев, публикувани в него:

(Душата) „отричаща всичко онова, което страхливият ум е наричал досега сериозно, изящно, постоянно, велико – в основата на което винаги е лежало несъвършенството…“ (Неблагодарност) (публикуван в Лебед, 1922, кн. 1, год. III)

„Даже когато едни обуща се возят на автомобил – стъклата усърдно събират колекции от парчета кал“ (Витрините) (публикуван в Crescendo, 1922 кн. 2, год. I)

„Даже оградата знае тъй мъдро да мълчи – когато трябва да бъде Изкуство, – а Душата ти трябва да бъде натискана с коляното на теориите, за да не говори за себе си.“ (Витрините) (публикуван в Crescendo, 1922 кн. 2, год. I)

„Синтезът на изкуството е неговото унищожение.“ (Началото на по-следното) (публикуван в Crescendo, 1922, кн. 3 – 4, год. I)

Този тон на естетична провокация, чиято цел е разрушаването на институционализма на традиционното изкуство и пробуждането на публиката чрез дързост и отричане на очакванията ѝ, е присъщ на авангардните манифести и литература от италианските и руските футуристи до френските сюрреалисти.

Ако по незнайни причини на „Кресчендо“ му е нужна апология, нека разгледаме отдалечената във времето позиция на редактора му Кирил Кръстев. В „Спомените“ си той убедено пише, че списанието „не изигра своята роля, но то съществуваше и я прокламира!“ (Krastev, 1988: 52). Вярно е, че на моменти авангардната теория изпреварва художествената практика, което най-добре се забелязва в публикуваните стихотворения на ямболските поети. От днешна гледна точка, благодарение на сведенията на редактора на това авангардно списание, знаем, че идеята зад „Кресчендо“ не е била то да стане „чисто литературно и естетизиращо явление“, а е планирано „да се развива в по-широк идейно-философски и жизнено-екологичен синтез“ (Krastev, 1988: 53). Оказва се, че това са твърде големи очакванията за едно малко и краткотрайно авангардно списание. Но дори и тези почти детински и искрени амбиции са вездесъщи, в синхрон с авангардния дух на епохата. Подобно на югославския „Зенит“, „Кресчендо“ не е много влиятелно списание по време на съществуването си, но днес, от отдалечена във времето перспектива, благодарение на разширяването на познанията за авангарда, ролята му би трябвало да се тълкува като на „предан информатор (…) в областта на литературата и изобразителните изкуства, киното и театъра във всички авангардистки европейски среди през двадесетте години на ХХ век“ (Subotić, 1986). С провокативния си маниер, авангардно съдържание и съвременен вид „Кресчендо“ е едно от интересните прогресивни европейски авангардни списания. То е ценно, защото, от една страна, допринася за прокламирането на авангардните идеи за изкуството и живота в България, а от друга – показва едно индивидуално и автентично отношение към авангарда.

ЛИТЕРАТУРА

(1922 кн. 2 год. I). Crescendo.

(1922 кн. 3 – 4 год. I). Crescendo.

(1922, кн. 1, год. III). Лебед. Литературно-художествено списание.

Berg, H. v. & Fenders, V. (2013). Leksikon avangarde. Beograd: Službeni glasnik.

Кръстев, К. (1988). Спомени за културния живот между двете световни войни. София: Български писател.

Суботич, И. (1986/3). Сътрудничеството на списание „Зенит“ с българските художници. Изкуство, 7-14.

REFERENCES

Crescendo. (1922/ 2 / I).

Crescendo. (1922 / 3 – 4 / I).

Lebed. Literaturno-hudozestveno spisanie. (1922 / 1 / III).

Berg, H. v., & Fenders, V. (2013). Leksikon avangarde. Beograd: Službeni glasnik.

Krastev, K. (1988). Spomeni za kulturnija zivot mezdu dvete svetovni voini. Sofia: Balgarski pisatel.

Subotić, I. (1986/3). Satrudnichestvoto na spisanie “Zenit” s balgarskite hudoznici. Izkustvo, 7 – 14.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.