Български език и литература

2013/5, стр. 499 - 502

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ (Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Кирил Димчев
E-mail: kirildimchev@abv.bg
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
1504 Sofia 15 „Tsar Osvoboditel“ Blvd

Резюме:

Ключови думи:

1. Нели Недялкова е доктор по филология. Защитила е дисертация по проблеми на неологизмите в българския език (,, Поетични неологизми в съвременната българска поезия“). През 1992 г. издава книгата си ,, Неологизми в съвременната българска поезия“.

Новоизлязлата є книга ,, Художествена неология“ е успешен опит за изследване на български неологизми и оказионализми, употребени в текстове на 51 автори – творци на словото, които в писма до Н. Недялкова изразяват отношението си към създадени от тях думи. Книгата привлича вниманието на читателя с достойнствата си на зряло научно проучване.

Н. Недялкова изследва богат емпиричен материал от произведения на по-ети, писатели, драматурзи, публицисти и пр., като използва писмата, в които се изяснява ,, биографията“ на сътворени от тях нови думи. Писмовната форма на анализираните текстове дава основание на авторката да определи книгата си като ,, епистоларна“. Според нея са оправдани твърденията на някои литературни критици, които говорят за ,, епистоларен бум“ в ,, съвременното българско културно пространство“. Тя привежда примериот Георги Господинов (,, Писма до Гаустин“), Константин Павлов (,, Писма до Светлин“), Хорхе Букай (,, Писма до Клаудия“). Подкрепа на това свое твърдение открива и във факта, че ,, през 2009 г. Музеят за комуникации в Берлин предоставя за изследователски цели 1200 войнишки писма от Втората световна война“ (с.13 – 14).

Анализът на авторката е професионален. Цитират се данни от съвременни библиографски източници. Проявява се много добрата є лингвистична подготовка. Социолингвистичният подход на филоложката дава възможност зад отделните факти да откроява особености на езика като функционираща система, като социопсихокултурно явление. Показателни в това отношение са някои нейни акценти, от които по-важни са следните.

– Разкриват се потенциалните възможности на българския език за създаване на нови думи и изрази, приемливи от гледище на нормативните книжовни изисквания.

– Детайлно се анализира индивидуалното в речевите изяви на авторите на писмата.

– Убедително се откроява евристичният потенциал на създателите на думите и владеенето на регистрите на съвременния български книжовен език. На много места авторката изтъква и естетическия усет на творците на художественото слово.

– Обръща се внимание и на изразяваните от авторите на думите смисли. Правят се изводи за културния кръгозор на творците, за емоционалнооценъчното им отношение към заобикалящата ги действителност.

2. Интерес представлява прилаганият похват – използват се разсъждения в писмата, за да се разкрият вижданията на изследователката по редица лингвистични проблеми.

Така например във връзка с разсъжденията на Бойко Ламбовски Н. Недялкова пише: ,, Във втората половина на ХХ век се наблюдава оказионален ,, бум“, но сътворяването на оказионализми зависи от характеристиките на самата епоха и от състоянието на общонационалния език. Някои автори почти не използват тези единици на речта, при други оказионалният словник е изключително обемен и се оформя поетика на оказионализмите“ (с. 26).

Авторката цитира Димитър Светлин и достига до обобщения за спецификата на психолингвистичните закономерности в процеса на художествената комуникация. Позовавайки се на Кр. Алексова, изследователката заключава, че е нужно да се проучва ,, корелацията между комплекс от социални, демографски, социалнопсихологични параметри (независими променливи) и езикови особености (зависими променливи)“ (с. 57).

Неслучайно след писмото на Евстати Бурнаски лексиколожката характеризира художественото общуване като процес на взаимодействие на автора с реципиента. Това взаимодействие е важен фактор за издигане на равнището на културата и за социализацията на личността. Разглеждат се ,, идеи на културологията“, като разсъжденията се подкрепят с тези от произведения на Алберт Швайцер, Андре Малро, Мишел Фуко, Юрген Хабермас (с. 65).

След всяко от писмата изследователката оформя кратки статии, в които по-казва завидна библиографска осведоменост и собствено виждане по лингвистични и културологични проблеми. Тези статии биха могли да бъдат публикувани в отделен труд, посветен на лингвистични и културологични проблеми.

3. Авторката представя неологията като раздел на лексикологията, ,, който изучава новите думи и има преки връзки с общата теория на езика, с лингводидактиката, социолингвистиката, компютърното моделиране и др.“ (с. 8). За целите на изследването неологизмите се определят като думи, които ,, имат номинативна функция и възникват от обществените потребности да се назовават нови предмети, понятия и явления“ (с. 9), а оказионализмите като ,, случайни единици или авторски конструкции, изразяващи чувства, оценки и др.“, но ,, не са възпроизводими и не се трансформират в системни езикови единици“ (с. 9).

В двете части на книгата (,, Писма на писатели за неологизми“ и ,, Из интервюта за неологизми в поезия и проза“) се анализират думи, регистрирани от авторката в поезия (29 писма), в проза (15 писма), в драматични произведения (5 писма). Творците сами ,, разказват“ за биографията на някои от новите си думи. Едни от авторите споделят, че думите са сътворени ,, спонтанно“ (есеннокръвени – Г. Данчев, с. 35), други – че са сътворени по логичен път (,, до самата дума Христофория стигнах по логичен път“ – Г. Константинов, с.39); трети – че ,, тези думи се раждат инстинктивно, те не са плод на умуване, а на щастливо хрумване“ (следварително О. Орлинов, с.113) или че случайно са се отронили ,, от върха на перото“ (лъжевъзраждане Г. Мишев, с.149); четвърти – че разглежданите думи нямат ,, биография“, т. е. ,, материализират някаква доловена (...) необходимост от точно такава дума“ (нелюбовСт. Пенчева, с. 134); пети – че в сътворяването на думи има и ,, фолклорни навеи“ (жици-камшици Н. Хайтов, с.199) и пр. Очевидно рецензираният труд предлага възможности за допълнително проучване и осмисляне на мотивите за ,, изковаване“ на нови думи и на моделите, по които тези думи се създават.

В книгата се анализират и оказионализми от интервюта с В. Петров (транзистерия, с.234), Г. Ивчев (киборгиня, с.240), Д. Симова (подприятели, с. 243), Е. Евтимов (болкопади, с.246) , Н. Вълчев (цветоборец, с. 255), Ст. Поптонев (звънкогласие, с.256) и Хр. Радевски (песносвирене, с. 262).

4. На много от оказионализмите е направен анализ, който включва: заглавната дума; контекста, в който е употребена; описание.

,, В повечето случаи описанието има две страни:

4.1. Езикова страна (словообразуване, езикови характеристики, езикови явления, илюстративен материал, фреквентни бележки).

4.2. Литературна страна (заглавия, пародия, графична оформеност, стиховедски бележки и др.)“ (с.18).

За изследователката контекстът може да бъде по-широко понятие (,, включва всички фактори, съпътстващи вербалната комуникация“) и по-тясно понятие (,, има се предвид лингвистичният контекст“). ,, Различават се: вербален, демонстративен, дистанционен, експлицитен, комуникативен, културен, линеен, операционен, паралингвистичен, психологичен, ситуативен, структурен и др. типове контексти.

В книгата контекстите са от творби на съвременната българска литература, различават се: микроконтекст (на изречението) и макроконтекст (в границите извън изречението). Контекстът, като съвкупност от условия за разбиране на изказванията, се свързва с фоновите знания, които са необходим фактор за коректно речево общуване. Особен вид на тези знания е филологическият аспект, свързан с адекватно възприятие на всички видове алюзии: образи, символи, тропи и др.“ (с.18).

5. Интерес предизвикват разсъжденията на Н. Недялкова за индивидуалния стил на авторите на писмата: стилът на някои от авторите є напомня стила на кореспонденцията на Марк Аврелий – обясненията им за неологизмите приличат на записки или фрагментарни бележки; стилът на други автори се отличава с деловитост, стилистична точност и напомня ,, писмовната култура на император Юлиан“; стилът на текстовете на трета група автори отвежда към Марк Цицерон (с.16). Определена група писатели ,, се представя с чисто славянски характер, писмата им са монологични или диалогични, наситени с психографски ремарки. Те се вписват в епистоларното изкуство на творци като Иван Тургенев или във възрожденската култура на автори като Васил Априлов, Неофит Рилски и Петко Славейков, които в кореспонденцията си изясняват граматични и литературни въпроси“ (с.17). Препратките, които авторката прави почти след всяко от писмата, отразяват нейната култура и много добрата є библиографска осведоменост.

6. Книгата съдържа и три словника, в два от които авторката е подредила анализираните думи – ,, Словник на неологизми“ (,, с бележки за по-силната изява на думите в определен стил“, с.263–266) и ,, Словник на оказионализми“ (с.267 – 272), който съдържа 173 авторови думи. Третият словник (,, Неологизми в словник, с. 205 – 207), придружаващ писмото на Р. Стоянов, представя около 53 сътворени от него думи и изрази. Включените в словниците думи и изрази биха могли да бъдат обект на допълнително проучване.

7. С ,, Писма на писатели за езика на майката“ (с.273) авторката поставя нова тема за изследване – за ,, мамините думи“ и за думите, ,, завещани ни от майките“. В почти всички публикувани писма се обосновава идеята, че за майчините думи се пише трудно. И в същото време, че темата е интересна, защото ,, всеки човек ги носи в сърцето си като Голгота“ (с.277).

8. Трудът на Нели Недялкова ,, Художествена неология“ е предназначен за лингвисти, литературоведи, учители, ученици и за всички, които се интересуват от проблемите на българската лексика. Книгата заема подобаващо място в изследванията на българската словесност с богатия емпиричен материал, с точните наблюдения и анализи, с разкритите модели на словотворчество, някои от които показват непознати страни от възможностите, които предлага българската езикова система и пр.

Висока оценка заслужава умението на Н. Недялкова успешно да използва разнообразни регистри на българския книжовен език. Впечатлява не само богатата езиковедска осведоменост, но и евристичният потециал на филоложката. Приятно впечатление оставя проявеният усет за важно и съществено; акцентите, с които авторката откроява значимостта на една или друга постановка.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,