Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/4, стр. 343 - 356

ЦЕННОСТИ И ПОВЕДЕНИЯ В НЯКОЛКО НОВЕЛИ ОТ „ДЕКАМЕРОН“ НА ДЖОВАНИ БОКАЧО

Резюме:

Ключови думи:

Изследователският ми интерес към „Декамерон“1) беше мотивиран от актуалната пандемия от вируса „Ковид-19“.2) В 1348 градът Флоренция се изправя пред зараза, която не познава. От последната чумна епидемия в Европа са минали столетия. Според едни сведения в Европа е имало чумни епидемии между VІ и VІІІ в., според други последната чума е била през VІ в. Обществото през ХІV в. няма знанието, нито средствата да се справи с вируса, който постепенно обхваща територията на целия континент и се превръща в пандемия. От този момент (1347 – 1349) населението в различни части от Европа ще понася до 1720 г. завръщането на чумни епидемии на всеки дванадесет-петнадесет години.3) Следващите епидемии на територията на Италия до края на века са в 1363, 1374, 1383, 1389. Чумата е описвана в хрониките от епохата като ужасяващо събитие. Не е могло подобно тежко преживяване да не въздейства върху възприемането на света, върху отношенията между хората; да не постави под съмнение съществуващи ценности и регулативи на социалното поведение4) и да не повиши ценността на живота.

Друго събитие, което има отношение към „Декамерон“, е гладът. Първият масов глад през ХІV в. е в 1315 – 1317, следващият е в 1346 – 1347. Гладът предшества с няколко месеца началото на чумната пандемия и я подпомага. Този фон също може да обясни честото споменаване на храната през четиринадесетте дни, в които десетимата разказвачи са заедно, както и социалното очакване в новелите – онези, които не живеят в лишение, да нахранят богато други, които нямат достатъчно за ядене. Присъствието на достатъчно храна (и особено – на добра храна) в делника съвсем не е подразбиращо се от само себе си; добрата храна е белег както на разкош, така и характеристика на земния рай, в който всички имат достатъчно за ядене.

По-общият въпрос, актуален и за съвременното ни общество, е: какво е чувството за сигурност, което имат жителите на града република Флоренция през 1340-те и в началото на 1350-те? От края на 1330-те икономическата и финансова стабилност на предишните десетилетия се разклаща и започва да проявява белези на криза. Историите на Италия посочват причините, сред които са фалитите на големи флорентински банки. Дали чувството за несигурност, усилено от актуалната вирусна пандемия, може да повиши способността ми да разбирам по-добре епохите, към която се обръщам като историк? Да разбера по-добре тяхното чувство за несигурност? Да разбера също и войните – непрестанен спътник на тогавашните политически отношения, не като нечий триумф, а откъм несигурността, в която „държат“ населението.

Смятам, че неудържимата жизненост в „Декамерон“, проявяваща се най-често като близост на телата, е свързана с чувството за несигурност и за паника, което владее умовете и сърцата на хората по време на чумната пандемия. Във „Въведение към Ден първи“ Бокачо описва общото състояние във Флоренция по време на чумата. Описанието не е хроника, в него има търсена и постигната реторическа сила. Когато авторът пише: „…от март до юли сред стените на град Флоренция измряха, както се твърди, над сто хиляди души“, това е реторическо преувеличение, числото сто въздейства по-силно, запомня се по-лесно. Общото население на града е 95 – 100 хиляди. Въведението обаче описва социални нагласи пред заплахата от възможна близка смърт. В предишни произведения на Бокачо (Филоколо, Комедия за флорентинските нимфи, Елегия за мадона Фиамета др.) любовта е основна тема, но не е представена като стремеж към наслада, която не познава морални ограничения.

„Декамерон“ е писан в среда, в която поне две концепции за смисъла на човешкия живот са в спор, макар спорът да не е пряк. „Просeщите и проповедническите ордени извикват с все по-сурови образи и примери презрение към тукашния живот в полза на отвъдния. Земните радости са най-сигурният път към вечните мъки“ (Wehle, 2016: 207). Разбирането на Бокачо за човешкия живот е светско, което не означава, че Бокачо не е религиозен. Неговата религиозност е вън от съмнение, за това свидетелства напр. коментарът в началото и в края към новела І, Ден първи.

Чумата променя отношението към живота, но това обяснение не е достатъчно. Разказването в „Декамерон“ следва и преобразува определена литературна линия, която представя сексуалните отношения без задръжки като карнавална разпуснатост и празнуване; представя ги чрез лексика, която обикновено не присъства в речниците. Това са най-вече френските фаблио5) от ХІІІ в. „Роман за розата“, създаден в 1225 – 1270, е написан в друг стилистичен регистър, но почти целият се състои от еротична метафорика. Сексуалният акт в края на романа е представен, не без ирония, като подвиг, чрез който героят достига до светините: „и пред статуя сам се видях./ Щом целунах я, аз пожелах/ във един доста малък отвор,/ който бойница беше без спор,/ и кривака си вътре да сложа,/ и дисагите, шити от кожа“ (Розата, 1997: 21610 – 21614). Тази линия е свързана с предишния век, тя е средновековна и няма връзка с Ренесанса; изобщо употребата на понятието „Ренесанс“ по отношение на „Декамерон“ е заблуждаваща и не допринася за разбирането на произведението.

В около седемдесет от стоте новели се разказва за любовни и/или за сексуални отношения. Сексуалността през ХІІІ и ХІV в. на Италийския полуостров е доста свободна. Не е необичайно свещеници и сановници на католическата църква да споделят делника и изобщо житейския си път с жени; връзката, както и децата от тях, не се легализират, но има начини децата да бъдат осигурени. Подобни връзки не пораждат неодобрение у вярващите. Неодобрение в онова общество поражда скъперничеството или несъответствието между висок сан и необразованост. „Човекът, за когото става дума, осмял месер Кане дела Скала — иначе щедър и благороден господар — за внезапно проявеното и необичайно за него скъперничество…“ (VІІ, Ден първи). В тази новела господарят не е на равнището на собственото си поведение, докато в следващата благородникът е представен като въплъщение на скъперничеството до мига на преобразяването. „…Ермино дей Грималди… притежавал огромни имения и много пари…, но ако по богатство надминавал всички италианци, той нямал равен на себе си сред скъперниците… фамилното му име Грималди се забравило и всички го наричали месер Ермино Скъперника“ (VІІІ, Ден първи). Промяната в поведението и на двамата благородници e предизвикана от придворни смехотворци, които са маргинални фигури и могат да посочат недостатъка на господаря по приемлив начин. Във втория случай смехотворецът (шутът) на въпроса на господаря коя дума да бъде изписана като мото в залата на новия дом, отговаря: благородство (la Cortesia). В кодекса на аристократите, на господарите се ценят качества като щедрост, великодушие, бляскав начин на живот (vivere splendido), разточителство, което включва да предложиш храна и качествено вино на хора, които не принадлежат към твоето съсловие и за които това се превръща в празник, защото тяхната храна е оскъдна. За глада стана дума по-горе. Аристократичното разточителство е противоположното на търговската пресметливост. Сановниците на църквата са аристократи и от тях се очаква да проявяват щедрост и великодушие.

Ако четейки новелите, имам предвид двете основни ценностни нагласи – аристократичната и търговската, разбирам повече за мотивацията на действащите лица и за начина, по който литературата обсъжда социални поведения и ценности. Пример за преход от аристократично към търговски тип поведение, а впоследствие и за съчетаване на ценностите на двете съсловия е ІХ, Ден пети: Федериго дели Албериги се разорява, защото разточително ухажва дамата на сърцето си, обеднява до крайност, но съдбата е благосклонна към него, той променя поведението си и се научава да стопанисва новото си богатство.

Градовете републики през първата половина на ХІV в. са динамична социална среда, в която съществуващите норми и социалният опит не остават за дълго в равновесие. Жанрът на новелата в „Декамерон“, но и преди това, представя този динамичен социален опит. Разказването не налага и не узаконява, но прави определени поведения привлекателни и създава възможности за отъждествяване на читатели и слушатели. „Разказването… е указание как да се създават жизнени ценности“ (Wehle, 2016: 209).

Желана ценност е създаване на закони, които да се отнасят еднакво за всички. В „Декамерон“ присъства, макар и в идеализирана форма, актуален опит от републиканското управление на Флоренция. Въведението към новела VІІ, Ден шести, казва, че в Прато (град, недалеч от Флоренция), „...съществувал колкото жесток, толкова и заслужаващ порицание закон, според който всяка жена без разлика, заварена от своя съпруг в прелюбодеяние, както и всяка жена, заловена, че се е отдала някому за пари, трябвало да бъде изгорена на клада“. Следва историята на мадона Филипа, заловена в спалнята си от своя съпруг, „както се намирала в прегръдките на прекрасен и благороден младеж от същия град. … Риналдо бил обзет от безумна ярост и едва се овладял да не се нахвърли върху тях и да ги убие; той сигурно щял така и да постъпи, следвайки поривите на своя гняв, ако не се боял за собствения си живот“. Съпругът обаче „не се въздържал да поиска съгласно законите на Прато онова, което самият той нямал право да причини — смъртта на собствената си съпруга. Поради това, тъй като разполагал с достатъчно доказателства за нейното прелюбодеяние, щом съмнало… обвинявайки жена си, той накарал да я извикат пред съда“. Поне част от тогавашните слушатели и читатели на „Декамерон“ са извикали в съзнанието си убийството по сходна причина на Паоло и на Франческа от V песен на „Ад“. Данте описва лично отмъщение, което тук, макар и след колебание, отстъпва място на съдебна процедура.

Мадона Филипа се защищава пред управителя на града, прилагайки две тактики. Чрез първата тя преценява какъв трябва да бъде един закон: „…законите трябва да бъдат всеобщи и да бъдат съставени със съгласието на тия, за които се отнасят; в случая обаче не е така, понеже тоя закон засяга предимно клетите жени, които – много повече от мъжете – биха могли да задоволят мнозина; освен това, когато са съставяли тоя закон, не само не са питали жените, ами не е присъствувала поне една жена; затуй имаме пълното основание да сметнем вашия закон за престъпен“. Втората тактика е личната ѝ защита. Тя предлага на управителя: „…да запитате моя съпруг принадлежала ли съм му изцяло всеки път и толкова пъти, колкото той е пожелал, или не“. „…Риналдо побързал да отговори, че жена му се е подчинявала на неговите желания винаги, когато той поисквал. Тогава жена му рекла: „Месер, в такъв случай аз искам да запитам: щом той винаги е могъл да взема от мен всичко, от което се е нуждаел и което е харесвал, какво е трябвало да правя аз с онова, дето ми оставаше в излишък? На кучетата ли да го хвърлям? Нима не съм постъпила добре, като вместо да го изгубя на вятъра или да го оставя да се развали, взех, че го дадох на тоя благороден човек, който при това ме обича повече и от себе си?“. На разпита на видната и благородна дама се били стекли почти всички жители на Прато; щом мадона Филипа задала своя духовит и остроумен въпрос, те прихнали да се смеят, а след това викнали в един глас, че дамата има право и че всичко, каквото казала, е вярно; а преди да се разотидат, изменили жестокия закон – за което били насърчени и от управителя – и постановили отсега нататък той да бъде в сила само за ония жени, които прелюбодействуват за пари“. Дали доводите на мадона Филипа са били убедителни за тогавашните читатели на „Декамерон“, това не зная. Новелата представя с очевидност едно идеално (и в този смисъл невъзможно) положение: че народното събрание в непосредното значение на думата – всички жители, мъже и жени, са в състояние да предизвикат законова промяна, и че властта в лицето на управителя на града ги подкрепя. Дори само защото жените не са част от какъвто и да е законодателен орган в ХІV в., разбираме, че разказът представя въображаема ситуация6). От значение навярно е и това, че Филипа е от висшето съсловие: „видна и благородна дама“. Все пак законът остава в сила „за ония жени, които прелюбодействуват за пари“. Това разграничение – прелюбодейство по любов и за пари – прави разказвачът Филострато. Същото разграничение прави и Неифила. „…аз твърдя, че всяка жена, отдаваща се за пари, е достойна да бъде пратена на кладата, докато жената, която върши това от любов (чиито могъщи сили познаваме), не бива да бъде съдена така строго, а заслужава прошка; това ни доказа преди няколко дни и Филострато с разказа си за мадона Филипа от Прато“ (І, Ден осми). Това е позицията на автора, който смята, че любовта е сила, която избликва от природата на човека, поради което не трябва да бъде наказвана, а законът, с други думи – социалната уредба, трябва да съответства на човешката природа. Трудностите тук биха започнали още с определяне на това какво е „природа на човека“.7)

В началото на повечето новели се изказва общо твърдение, за което новелата ще свидетелства. Дали всички тези общи положения трябва да бъдат определяни като exemplum, зависи от дефиницията на понятието. „Екземплум е изказване, факт, реална или фантастична история, която трябва да подкрепи определена теза, определена истина… той е доказателство, свидетелство, което удостоверява истинността на беседата, която се предлага“ (Exemplum). „Декамерон“ продължава съществуващ принцип да се обсъжда човешкото поведение чрез общи положения, но повечето общи положения не изглеждат задължителни, те подлежат на обсъждане. Но е възможен и обратният ход – новелата представя отделен случай (casus), чрез който се формулира след това общото положение. Преминаването на екземплума в новела се извършва в „Книга на седемте мъдреци“ и в „Новелино“; и двете са написани на народен език във втората половина на предишния ХІІІ в. 8)

Екземплумът е обичаен за агиографския жанр, особено много е използван в проповядването, при което има задължителни и установени ценности, към които вярващите биват приканвани и предупреждавани да се придържат. 9) Общите положения, които трябва да бъдат потвърдени чрез новелите, са много; те са както християнски, така и светски. Светските могат да се разделят на аристократични и на присъщи на новия социален слой – производители, търговци, финансисти. Елемент от използването на exemplum е и частичното разграничаване на автора от произведението му, защото при използването на екземплума „единственото важно е посланието“.

Един пример, при който разказът не предлага нормативно положение; той обаче свидетелства, че е настъпила социална промяна. Новела ІІІ, Ден трети премълчава имената на действащите лица, защото „някои от тях са още живи…“. Както е често в новелите, действието има ясни времеви и пространствени ориентири. „Не много отдавна в нашия град, където повече изобилствуват измамата и лъжата, отколкото любовта и верността, живяла дама от благороден произход, надарена от природата като никоя друга с красота, изящни обноски, възвишена душа и остър ум.“ Добродетелите – любов и вярност, са противопоставени на пороците – измама и лъжа, но са изречени заедно с произхода и с изключителните лични качества на дамата. При тази постановка мога да се запитам дали вярност и измама напр. ще са смесени в поведението на дамата. „…въпросната дама била омъжена за занаятчия – тъкач на вълнени платове; но тъй като била от знатен род, тя негодувала и не можела да се примири, загдето мъжът ѝ е занаятчия, смятайки, че никой, колкото и да е богат, щом е от по-долен произход, не е достоен за жена от благородно потекло.“ Дамата аристократка цени своя произход, което се проявява и като съсловно високомерие спрямо съпруга ѝ. Настъпила е социална промяна – обедняване на аристокрацията и забогатяване на производители и търговци; обеднели аристократи омъжват своите дъщери за богати младежи без аристократично потекло. От текста мога да направя извода, че съпругът е член на „Сдружение за вълната“ (L’Arte della lana), в което членуват и работят през първата половина на ХІV в. около една трета от населението на Флоренция, което означава, че съпругът е влиятелен човек и навярно заради това родителите са се споразумели с него или са се съгласили тяхната дъщеря да му стане жена. „А като разбрала, че въпреки всичкото му богатство той не умеел друго, освен да се разпорежда да изтъкат такъв, а не инакъв плат, да каже как да направят основата или да спори с предачките за преждата, тя решила да се отдава в обятията му само когато не може да му откаже; и за да се утеши, намислила да си потърси някой по-достоен за това от тъкача.“ Към разликата в произхода се добавя личната ограниченост на съпруга, чийто хоризонт не надхвърля професионалния му интерес.

По-голямата част новелата е съсредоточена върху начина, по който дамата измамва монаха, който неволно става средството, за да се осъществи връзката между нея и „достойния мъж“. Върху това се съсредоточава и коментарът на Филомена (тя разказва новелата), в който не се казва нищо за любовната история. Коментарът се състои от две „теми“ – саркастични забележки към монасите и възхвала на съобразителните жени. Ако ни интересува кои са ценностите, за които се разказва, то превръщането на монаха в неволно оръдие на любовната връзка е от второстепенна важност. Съществен ми се струва въпросът: добродетел ли е съобразителността сама по себе си, или е зависима от целта, на която служи?

В новелата не се казва какъв е социалният статус на мъжа, в когото се влюбва дамата; той също така не е представен с името си, а чрез нравствената характеристика „достойният мъж“. Той е почтен, красив, заможен, прилично облечен в тъмни дрехи; а средната му възраст не предполага лекомислено решение и търсене на мимолетна наслада. Все пак средната възраст не се оказва пречка, за да се изкатери по дървото, от което да влезе в стаята през прозореца 10). Има новели, в които само сексуалната наслада е мотивът за близостта. Тук между дамата и достойния мъж се установява разбирателство, повече от заедност на телата. То включва присмех към съсловието на съпруга, от което мога да заключа, че достойният мъж е принадлежал към аристократите, както и любимата му. „…наслаждавайки се един на друг, те си казали много неща и доста се смели на глупостта на простия монах; подигравали се и със совалките, гребените и кросната…“

Чрез изневярата и чрез споделеното чувство с мъж от своето съсловие дамата възвръща символно своя аристократичен статус. Това е изневяра, но е и утвърждаване на самостоятелност, вярност към себе си, каквато женитбата не е била. Наистина, изборът е предоставен на слушателите, но разказът „одобрява“ изобретателните действия на дамата, довели до щастлив любовен завършък. Любовната среща не е представена като карнавална сцена, както е напр. често в сексуалните сцени с монаси. В края на новелата Филомена изрича „молитва“: „…наслаждавайки се един на друг, те си казали много неща… и прекарали заедно още много такива нощи, с каквито аз моля милостивия Бог да дари скоро и мен, и всяка божия душица, която желае подобно нещо“. „Дионео похвалил сладкодумно както остроумието на дамата, така и молитвата, казана накрая от Филомена…“ Филомена не уточнява дали се моли за любовни нощи със съпруг или с любовник; това изглежда не е важно. Важна е споделената любов. Общото твърдение, което новелата би трябвало да потвърди – как не само мъжете, а понякога и жените могат да осмиват духовни лица, е второстепенно спрямо осъществената щастлива любовна връзка. Новелата не превръща разказания случай в общо твърдение. Съобразителността на дамата и острият ѝ ум се оказват добродетели, защото чрез тях е осъществено желанието ѝ. За тогавашните читателки способността да промениш едно неблагоприятно положение, установено без твоето съгласие, въпреки ограниченията (дамата няма възможност за пряк контакт с достойния мъж), изобщо способността да постигнеш желанието си, надмогвайки пречките, трябва да е било въодушевяващо преживяване. „Молитвата“ на Филомена свидетелства за това.

Красноречив пример за осъществяване на лично щастие срещу нормативно положение и срещу установени ценности, валидни не само за средата на ХІV в., е новела Х, Ден втори. „…с тази новела искам да ви докажа колко… по-голяма е глупостта на ония, които, мислейки се за по-силни от природата,… си въобразяват, че… могат да успяват в неща, дето… не са им по силите; не стига това, ами се мъчат да накарат и другите да постъпват като тях, макар тия люде по природа да не са такива.“ Бартоломеа избира да остане при любовника си и да не се върне при съпруга си. На въпроса за честта на родителите ѝ отговаря, че родителите ѝ е трябвало да мислят, когато са я дали за съпруга на такъв човек. И тук, както и в предишната анализирана новела, общото положение (екземплумът) се отнася само до едната от двете житейски линии, разказани в новелата. Тази линия – на съдията Рикардо, завършва с полудяване и смърт, другата, за която в общото положение не се говори, завършва със самоутвърждаване и с възхвала на любовната наслада. Както и в други новели, така и тук човешката природа се явява като последна инстанция, чиито доводи не могат да се оспорват. Под природа тук трябва да се разбира само anima vegetativa, затова и доводът е само един – заедност на телата. За друга близост между двамата не се говори. „…тук се работи и денем, и нощем и се чепка вълна; след като веднъж осъмнахме така, разбрах как ще продължи и по-нататък“ (Х, Ден втори). В центъра на разказа обаче е разговорът между Бартоломеа и съпруга ѝ, намерил я, след като е отвлечена, в дома на мъжа, когото тя вече обича; в този разговор истините на Бартоломеа и на съпруга ѝ Рикардо се противопоставят; истината на Бартоломеа е по-жизнена и поради това – по-въздействаща. Но тя също използва разговора със съпруга си, за да му отмъсти за преживяното при него: „…аз никога няма да се завърна при вас; та нали ако ви изстискат, от вас няма да излезе дори паничка сос; а след като веднъж съм била при вас и съм заплатила за това скъпо и прескъпо…“. Съпругът не е в състояние да се освободи от честолюбието си, „…побъркал се от мъка… и скоро след това умрял“. „Щом узнал за станалото, Паганино, знаейки колко много го обича дамата, я направил своя законна съпруга и двамата, без да спазват ни празници, ни предпразници, ни пости, работели, докато грохнат, и добре се забавлявали… Новелата предизвикала такъв смях у цялата дружина, че после всички ги болели устата.“ Реакцията на дружината е избирателна – към възприемания като глупав съпруг Рикардо няма снизходителност. Поведението му потвърждава общото положение (заради което привидно се разказва новелата), че е постъпил противоприродно. Наказанието е полудяване и смърт, нищо по-малко не заслужава сгрешилият против природата, смята авторът. Ще обърна внимание и на трети елемент, който също се отнася до природата – „ами се мъчат да накарат и другите да постъпват като тях, макар и тия люде по природа да не са такива“. Съпругът се опитва да промени природата на Бартоломеа, за което е наказан. Да се наложи власт над някого, която е против природата му, придобива характеристиката на престъпление, поради което разказвач и автор не изпитват, странно, каквото и да е съчувствие към провинилия се.

„Декамерон“ представя както в новелите, така и в рамката образи на желанието, въображаеми ситуации. Честата употреба на изрази като „когото тя обичала“; „който те обича най-много от всичко на тоя свят“; „който ме обича повече и от себе си“; „повече и от своя живот“ придобива почти характера на формула. Тези и подобни изрази са знаци за идеализирането на съответните отношения. Новелите не разказват митични истории или събития от историята на християнството, те са в отношение към една историческа реалност, но тази реалност е подложена на стилизация.

В новела Х, Ден пети, няма начално общо твърдение, а предположение как ще постъпят седемте дами, слушайки „не чак толкова пристойното съдържание“. „…ще оставите постигнатия от зла участ недостоен мъж да се пържи в собственото си безчестие, ще се смеете весело на любовните хитрини на неговата съпруга и ще изпитвате състрадание към чуждата мъка там, където е необходимо.“ Дионео разказва историята на Пиетро ди Винчоло – хомосексуалист, „който се оженил, може би по-скоро с цел да измами ближните си и да опровергае мнението, което имали за него съгражданите му, отколкото по вътрешно желание… тая, която избрал за жена, се оказала яка, червенокоса и пламенна девойка, предпочитаща да има не един, а двамина съпрузи…“ (Х, Ден пети). След като разбира, че не може да очаква сексуално удовлетворение от съпруга си, тя решава: „да живея истински, така както ми се ще… моят стремеж към наслада е достоен за похвала, а неговият — за най-голямо порицание; аз ще наруша единствено законите, а той отива и против законите, и против човешката природа“ (Х, Ден пети). Тя се сближава с една старица, която „почнала да ѝ води всички, на които оная хвърляла око…“. Една вечер съпругът се връща неочаквано и жената скрива любовника, който е при нея в този момент. Съпругът разказва, че се е върнал толкова скоро, защото не могъл да вечеря при приятеля си; приятелят му открил любовника на жена си в един килер. Последвалата сцена при приятеля напомня на сценарий за превъзходна комедийна ситуация.

Във втората част от новелата комедийните ситуации се редуват до неочаквания край. Жената на Пиетро изрича силни думи срещу невярната съпруга на приятеля на мъжа си. Междувременно съпругът открива любовника, захлупен под един кош. Любовникът се оказва обаче, че е онзи младеж, когото съпругът безуспешно ухажва отдавна. Вместо с опит за убийство (от което Пиетро е възпрял своя приятел малко преди това), сцената тук приключва миролюбиво, без каквато и да е проява на насилие и тримата сядат да вечерят. На сутринта „младежът бил изпратен чак до площада, недоумявайки какво повече е бил през изтеклата нощ – мъж или жена“ (Х, Ден пети).

Съпругата на Пиетро ди Винчоло няма собствено име; тя е анонимна по-требителка на сексуални наслади. В „Декамерон“ има ясно разграничение между изневяра поради влюбване и сексуални услуги с цел обогатяване. Пламенната девойка в тази новела не попада в нито една от двете категории. Нейната нужда от наслада не предполага влюбване, но тя не желае и насладата с цел заплащане. Просто изпитва потребност „да живее истински“, т.е. промискуитетно. Младежът, който изглежда е бисексуален, също няма име, той е един от многото, които ѝ води старицата. Поради комичните ситуации, както и поради наличието на сводница, допускам, че действащите лица принадлежат към нисък социален слой. Сравнението между тази новела и новела ІІІ, Ден трети, анализирана по-горе, показва разлика в стилистичния регистър.

Сексуалната наклонност на мъжа е осъдена: „недостоен мъж, безчестие, съпруг-негодник“. Разказвач и главно действащо лице са на едно мнение по отношение на съпруга: това, което той върши, е „безчестие“ (disonestà). Сравнението между поведението на жената и на мъжа е в полза на промискуитета срещу хомосексуалността: „…но моят стремеж към наслада е достоен за похвала, а неговият – за най-голямо порицание; аз ще наруша единствено законите, а той отива и против законите, и против човешката природа“. Не става съвсем ясно защо човешката природа предполага промискуитетни, а не предполага хомосексуални отношения? Човешката природа, тълкувам постановката на Бокачо, не включва хомосексуалността, поради което хомосексуалността подлежи на морална оценка, докато промискуитетът е част от природата и към него не трябва да се приложи морален критерий. Заключението на разказвача Дионео е: „Затова, мили мои дами, искам да ви кажа следното: направят ли ти нещо, и ти отвърни със същото; ако не можеш, не забравяй да си го върнеш при първата възможност, та да не оставаш длъжен никому“. Заключението е банално и се доближава до една от преценките на сводницата: „…ти ще постъпиш много добре, като го върнеш тъпкано на мъжа си, та по-сле, като остарееш, душата ти да няма за какво да се сърди на плътта“ .

Важно е обаче, че Бокачо включва и хомосексуалността в произведението си. За хомосексуалността са предвидени наказания, защото тя, макар и скривана, съществува. Въпреки ясното отрицателно отношение на разказвача, самият разказ, и защото е издържан в комичен тон, все пак не произнася присъда над поведението на мъжа. Последната част от обръщението на Дионео към дамите в началото на новелата е: „…ще изпитвате състрадание (compassione) към чуждата мъка там, където е необходимо“. Следователно новелата предполага и състрадание. С назоваването на това чувство започва „Декамерон“: „Човешко е да изпитваш съчувствие (compassione) към страдащите…“. Коя е чуждата мъка в тази новела, в която комичното преобладава? Можем да допуснем, че Дионео, а чрез него и авторът, изпитват съчувствие и към мъжа хомосексуалист, макар това да не се проявява в самия разказ. Именно съчувствието е причината, макар да не приема сексуалната ориентация на съпруга, авторът да не го осъжда.

В анализираните новели гледната точка на разказвача съвпада с тази на основното действащо лице. Разказът „преценява“ дали личните качества на действащите лица съответстват на целите, които те си поставят, а целите – на човешката природа, така както я разбира авторът. Тези лични качества са самостойни и не са свързани с нравствени ценности. Разбирането на Бокачо за човека утвърждава любовта като израз на върховната за него инстанция на природата, която създава свои закони. Любовта е „тази сила, която не познава морални или рационални граници“ (Sapegno, 1968). „…могъществото на Амур. Бидейки по-силен, той пренебрегва другите закони, унищожава ги и налага своя. Навсякъде силата му е една; където и да отидеш, ти пак ще бъдеш в неговите владения“ (Boccaccio, 1980: 42). Това разбиране косвено се противопоставя на господстващото религиозно разбиране, че този свят е само преход към отвъдния. Така обаче едно чувство се превръща в абсолютна ценност, в закон, който не може да бъде оспорван, и допуска всякакви действия именно защото е осъществяване на себе си. В „Декамерон“ откривам в зародиш основната, но и проблематична характеристика на модерността – създаването на индивидуалността, която е решена да осъществи себе си независимо от обстоятелствата.

БЕЛЕЖКИ

1. Съвсем наскоро Ив. Велчев предложи методическо тълкуване на новела III, Ден първи („Притчата за трите пръстена“) от гледна точка на актуалния въпрос за диалога или за сблъсъка между монотеистичните религии (Велчев, 2020: 9-18). Смятам, че и към драмата „Натан мъдрецът“ (в чиято основа е новелата на Бокачо) от Лесинг, 1779, може също успешно да се приложи подходът, който Велчев предлага. В гимназии с преподаване на немски език това би било съвсем уместно. Но новелата има и други „класически“ усвоявания в европейската литература, въпрос на избор.

2. А. Ангелов, Земният рай и чумната пандемия в „Декамерон“ на Джовани Бокачо – Литературна мисъл, 1/2020, 3 – 30.

3. Б. Клавел във „Вълче време“ създава разтърсваща картина на човешки съдби по време на една от чумните епидемии във Франция през ХVІ в.

4. Дали пандемията от Ковид-19 ще въздейства върху възприемането ни на света и ще доведе до преосмисляне на съществуващи ценности, предстои да видим.

5. Вж. Завещанието на магарето. Фаблио. Превод Павлина Райнова. Пловдив, 1984.

6. Същото смята и О. Ковачев: „В другата действителност, извън … общността на разказвачите и на света, който новелите градят, такова дръзко питане изглежда малко правдоподобно … (Ковачев 2017: 776) При своя анализ на новелата, Ковачев достига до убедителни изводи. Цитирам заключението му: „…питането [на мадона Филипа] и последиците от него се основават на тройна повествователна логика – на авторовото намерение да развлича и поучава, на Филостратовия замисъл да покаже с разказа силата на находчивото слово и на свободата на интерпретационните възможности, с която разполагат слушателите/читателите.“ (Ковачев 2017: 776).

7. Към анализ на тази новела бях подтикнат от студия на Паул Гайер; използвам някои от неговите аргументи (Geyer, 2013: 117 – 158).

8. Обстоен анализ на структурата, авторството и датирането на „Новелино“ – Петкова-Сталева, 2013.

9. Една от причините за разцвета му през ХІІ – ХІV в. е битката на католическата църква срещу тези, които тя нарича еретици.

10. Средна възраст за епохата означава около 35 г.

ЛИТЕРАТУРА

Бокачо, Дж. (1970). Декамерон. Превод Никола Иванов. София.

Boccaccio, G. (1056). Decameron. A cura di V. Branca. Torino.

Бокачо, Дж. (1980). Елегия за мадона Фиамета. Превод Никола Иванов. София.

Велчев, И. (2020). Превъзмогване на етнокултурните стереотипи в новелата за Саладин и Мелхиседек (І, 3) от Бокачовия сборник с новели „Декамерон“ (методически проект). Български език и литература, т. 62, 1/2020, 9 – 18.

Делюмо, Ж. (2002). Страхът в Западния свят ХІV – ХVІІІ век. Превод Нина Венова. София

Милза, П. (2007). История на Италия. Превод Албена Попова. София.

Петкова-Сталева, П. (2013). Зараждане на италианската ренесансова новела и основни тенденции в развитието ѝ през ХІІІ – ХІV век. http://eprints.nbu.bg/1940/8/Petia%20Petkova-Staleva_Novella%20 Italiana_Duecento-Trecento.doc

Роман (1997). Гийом дьо Лорис, Жан дьо Мьон, Роман за розата. Превод Паисий Христов. София.

Exemplum – https://doc.studenti.it/appunti/letteratura/exemplum.html

Geyer, P. (2013). Boccaccios Gesellschaft: „Decameron“ – In: P. Geyer, Von Dante zu Ionesco. Literaturgeschichte des modernen Menschen in Italien und Frankreich. B. І. Hildesheim: Georg Olms, 117 – 158.

Ковачев, О. (2017). Лъжец или светец? Повествователна ирония в „Декамерон“ – В: Камелия Спасова, Дарин Тенев, Мария Калинова (съст.). Парачовешкото: грация и гравитация. Юбилеен сборник в чест на проф. Миглена Николчина. София, 765 – 786.

Sapegno, N. (1968). Boccaccio, Giovanni – http://www.treccani.it/ enciclopedia/giovanni-boccaccio_(Dizionario-Biografico)

Wehle, W. (2016)л Boccaccios Decameron oder die Kunst des Lebens – In: H. Sauer, G. Seitschek, B. Teuber (hg.), Höhepunkte des mittelalterlichen Erz‰hlens: Heldenlieder, Romane und Novellen in ihrem kulturellen Kontext. Heidelberg, 207 – 223.

Exemplum (1969) Wilpert, Gero von: Sachwörterbuch der Literatur. 5. Aufl. Stuttgart.

REFERENCES

Bokacho, Dzh. (1970). Dekameron. Prevod Nikola Ivanov. Sofia.

Bokacho, Dzh. (1980). Elegiya za madona Fiameta. Prevod Nikola Ivanov. Sofia.

Velchev, I. (2020). Prevazmogvane na etnokulturnite stereotipi v novelata za Saladin i Melhisedek (І, 3) ot Bokachoviya sbornik s noveli „Dekameron“ (metodicheski proekt). Balgarski ezik i literatura, t. 62.

Delyumo, Zh. (2002). Strahat v Zapadniya svyat ІV – VІІІ vek. Prevod Nina Venova. Sofia.

Kovachev, O. (2017). Lazhets ili svetets? Povestvovatelna ironiya v „Dekameron“ – V: Kameliya Spasova, Darin Tenev, Mariya Kalinova (sast.). Parachoveshkoto: gratsiya i gravitatsiya. Yubileen sbornik v chest na prof. Miglena Nikolchina. Sofia, 765 – 786.

Milza, P. (2007). Istoriya na Italia. Prevod Albena Popova. Sofia.

Petkova-Staleva, P. (2013). Zarazhdane na italianskata renesansova novela i osnovni tendentsii v razvitiyeto y prez ІІІ – ІV vek. http://eprints.nbu.bg/1940/8/ Petia%20Petkova Staleva_Novella%20Italiana_Duecento-Trecento.doc

Roman (1997). Giyom de Loris, Zhan de Mon, Roman za rozata. Prevod Paisiy Hristov. Sofia.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.