Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 462 - 473

ПРОЛОЖНОТО ЖИТИЕ ЗА СВЕТИ КИРИЛ ФИЛОСОФ В РЪКОПИСНАТА СБИРКА НА ТРОИЦКО-СЕРГИЕВАТА ЛАВРА

Резюме:

Ключови думи:

Изясняването на нормите за писане на пространно житие е предмет на немалко разработки, но в това отношение проложните жития са ощетени. Те остават в сянката на пространните, но поради практическото си предназначение и функция в Средновековието са много по-използвани и разпространени. Всъщност по отношение на жанровото си развитие проложното житие като че ли не демонстрира големи промени, защото на практика е обвързано със службата, а тя е времево регламентирана и относително консервативна в това отношение. Спецификата на проложното житие, както е известно, произтича от прякото му участие в богослужебния ритуал (за разлика от пространното), съобразено е с ограничението във времетраенето на службата, което определя и обема на текста. В съдържателно отношение в проложното житие е предпочетена типологията пред конкретиката – предава се резултатът от дейността на светеца чрез общата представа за него, която в пространното житие се разказва подробно, съпътствано с библейски цитати и паралели, перифрази и т.н. Остава малко изследван въпросът за връзката на проложните жития със съответните им служби, със съдържанието на канона. Тази връзка например може да обясни защо авторът на Проложното житие за Кирил е използвал информация от неговата служба и се потвърждава правомерността на една аксиома: тъй като проложното житие се употребява съвместно със службата, то трябва да се разглежда именно във връзка с нея, а не отделно от нея. Това е може би отправната точка, от която трябва да се тръгне при анализирането на проложните жития, и обяснява някои от структурните им особености – липсата на уводи, бързо въвеждане на важните и представителни моменти от живота на светеца. Защото светецът вече е представен в предходната (литургическа) част от ритуала и не е необходимо това да става още веднъж и чрез уводна част в проложното житие. От тази особеност на проложното житие произтичат и останалите характеристики – почти пълното отсъствие на целия библейски пласт, чрез който в пространните жития се уподобява, възхвалява съпоставително светецът. Именно активирането на паметта за светеца, възхвалата и уподобяването му с библейски прототип е предмет на цялата служба, част от която е и проложното житие. Един от важните фактори, с които трябва да се съобрази авторът на проложните жития, е реалното време за произнасяне, което е ограничено в рамките на службата. Самата служба, както е известно, има мозаечен състав и представлява системна последователност от текстове – „библейски и светоотечески четива, молитви, проповеди, псалми, библейски песни, химни“ (Йовчева, 2003: 646). Потази причина в проложното житие почти липсва онзи словесен библейски апарат, чрез който в пространното житие се изгражда представата за християнския прототип на светителския образ. Ако присъства, то е в съвсем контрахиран, схематичен вид, а не в разгърната форма, както е в пространните жития. Съпоставителните библейски модели, аналогии, перифрази и т.н. са сведени до минимум и се акцентира върху целенасочено подбраната фактология за светеца. В проложното житие се отсява обикновено конкретната фактология, която потвърждава общия християнски поведенчески модел и причислява светеца към определен тип: мъченик, апостол, пророк, отшелник, църковен глава, мисионер, духовник, светска личност, учител. В проложното житие се маркират основните заслуги, с които трябва да се запомни и споменава светецът, т.е. емблематичните за неговия живот и достатъчно значимите за конкретната християнска аудитория. Активната употреба на проложните жития по време на служба всъщност създава теоретично и предпоставка за влиянието върху много по-голяма аудитория, отколкото пространните. Пространните жития разказват и показват пътя на светеца към Бога, а проложните само назозават неговите духовни подзвизи.

По отношение на проучването на Проложното житие за Кирил е извършена сериозна работа: разгадани са до голяма степен неясните сведения в съдържанието му, оповестени са множество преписи, част от коитоса издадени. От гледна точка на текстологичните проблеми обаче все още няма систематизация на различните преписи и варианти. По тази причина всеки нов препис може да допълни и обогати представата за разпространението и преработките на проложното житие. Най-богати на извори (преписи) за проучване на култа към Кирил и Методий безспорно са руските книгохранилища – тяхното проучване представя множество паметници в това отношение: преписи на житията им, техни преработки или откъси; редица текстове, в които книжовниците се позовават на авторитета на св. Кирил Философ или използването на личносттта му като критерий и символ на въплътена мъдрост. Откриват се перифрази от Пространното житие на Кирил в агиографски руски текстове, срещат се и отделни текстове, в които името на Кирил се използва – или като философ, разясняващ християнската вяра, или като съставител на славянската и руската азбука. Всичко това демонстрира популярността на св. Кирил в славянския средновековен свят.

Като източник на сведения за живота на Кирил, Проложното житие трябва да се използва изключително предпазливо, но като агиографски текст, то чудесно илюстрира спецификата на жарна. В някои изследвания, посветени на този паметник, се посочва, че Проложното житие за Кирил е съставено като „съкращение“ или като „извадки“ от Пространното житие на Кирил, което вероятно трябва да се коригира отчасти. Осип Бодянски например пише: „Прологи или коротенкия Жития, въ видя извлечения из больших; говорю в виде извлечения, по тому что в дошедших до нас печатных и рукописных списках можно замечать и явныя заимствования из пространных Житий и, с тем вместе, из других каких-то источников, оказывающися, большею частью, смешением исторически извястнаго с неизвястным. Такаво, например, в „Проложном Житии Кирилл“ уверение, как он молитвою уморил еретика Замбрия (или Замврия, по другим Замбья)...“ (Бодянский, 2007:65). Използването на едни и същи житийни факти в проложното и в пространното житие е неоспоримо. В случая пространното житие наистина служи като източник за проложното, но определението „извадки“ придава по-друг смисъл намеждутекстовата връзка (като точно копиране натекста) иводидо смесванеи объркване на Проложното житие с истинските извадки (като самостоятелни откъси) от Пространното житие, каквито се откриват немалко в ръкописната традиция. В проложното житие по принцип фактите са преосмислени, подбрани и подчинени на по-различната му функция в църковния ритуал – като част от службата за светеца, то трябва да допълва, потвърждава съдържанието на службата и да извлече и представи тези моменти от живота на светеца, които според автора са най-важни, актуални и емблематични. Това всъщност може да обясни защо Пространното житие за Кирил, въпреки богатото си събитийно съдържание, не е било достатъчно за съставителя на Проложното му житие, а е включил и още данни от допълнителни източници, откъдето се вмъкват и неясните моменти със Замбрий и смъртта на Кирил в гр. Канайот. От друга страна, това би могло да е свидетелство и за прекъсната ръкописна традиция по отношение на Пространното житие на Кирил (най-ранният препис на Пространното житие, стигнал до нас, засега е от началото на ХV век, а от Проложното житие – от втората половина на ХIV век).

По отношение на археографското проучване на Проложното житие на Кирил особена заслуга от българските изследователи има К. Куев (Куев, 1985). Той отбелязва голямото разпространение на житиетов Петербургските книгохранилища, като уточнява, че има археографски данни за около 70 преписа, които обаче не са проучени системно. Куев оповестява археографски данни за преписите на Проложното житие на Кирил в три от най-големите сбирки на ръкописи в Русия – Санкт Петербург: Руската национална библиотека, Библиотеката на Академията на науките и Литературния музей на Института за руска литература (Пушкински дом). Особено ценно е публикуването на текста по Прилуцкия пролог от ХІV – ХV век, в който е един от най-старите преписи на Проложното житие за Кирил (РНБ, ф. 573, СПб. Д. А. № А. І. 264). Другият ранен препис е в пролог от втората половина на ХІV в. (РГАДА, ф. 381, № 153) (Бабалиевска, 2003: 349 – 352). За времето на създаване на Проложното житие на Кирил С. Бабалиевска (Бабалиевска, 2003: 349 – 352) отбелязва, че специалистите са единодушни, че то е създадено след основните кирило-методиевски извори, въз основа на Пространното житие за Кирил и Службата за Кирил. Широкото разпространение на Проложното житие единствено в руската ръкописна традиция дава основание на някои учени да смятат, че то е възникнало в средновековна Русия. Бабалиевска представя Проложното житие като текст с неустановен по време и място произход, поместван в състава на руския Пролог под датата 14 февруари. Отбелязва и два от дискусионните моменти в текста – за Замбрий, когото Кирил убива с молитва, и за гр. Канаон, където Кирил като епископ написва 38 букви и където е погребан. „В жанрово отношение житието напълно се доближава до типа на проложните жития и най-вероятно е възникнало именно като проложно четиво. Подчертаното внимание към антиеретическите подвизи на Кирил, споменаването на учителстването му и създаването на азбуката оформят облика (в известно противоречие с ПЖК) на типичен светец, проповедник на християнството и борец за чистота на вярата“ (Бабалиевска, 2003: 351).

В последно време Георги Петков (Петков, 2005: 186 – 198) издава паметника с разночетения по изданието на К. Куев и оповестява данни за още преписи от Санкт Петербург, от Фонд 834 към Синода на Руската православна църква със седалище в Санкт Петербург, която се съхранява в момента в Руския държавен исторически архив (РГИА). От тази сбирка Петков проучва 50 ръкописни пролога, от които 13 стишни. От всички пролози Петков открива само в 11 Проложното житие за Кирил и го публикува по най-стария точно датиран препис от Стишния пролог в Новгородска редакция – 1467 – 1475 с разночетения по издадения от К. Куев Прилуцки препис от края на ХІV век. Авторът отбелязва, че с тези нови преписи се допълва представата за разпространението на проложното житие вРусия.

През 2010 г. С. Ю. Темчин (Темчин, 2010) предлага някои интересни допълнения към тълкуването на споменатите вече два проблемни момента от текста на Проложното житие за Кирил. Единият от тях е споменаването на Замбрий в житието. Темчин посочва, че Замбрий в кирило-методиевската книжнина се среща няколко пъти – в Службата за Кирил (2 тропар на 4 песен от канона); в Проложното житие за Кирил; Проложното житие за Методий и в по-късни славянски източници, които не носят нова информация, освен един детайл – в източнославянски текст от средата на ХVІІ век, преписан от по-стар ранносреднобългарски оригинал, Замбрий е назован хазарски каган. Авторът на книгата обобщава четири предположения за личността на Замбрий: като диво животно; старозаветен персонаж Замбрий (началник на израелското Симеоново поколение, когото синът на Елеазар пронизал с копие заради отлъчване от Господ и почитане на езически богове); равин Замбрий, който се противопоставил на римския папа Силвестър І и е споменат във византийската хроника на Георги Амартол; равин Исаак га-Сангри – хазарски мъдрец (Темчин, 2010: 28 – 29). Особено работещо за спецификата на агиографския текст е обобщението на Темчин: „Хронологическое развитие литературного образа таково: Пространное житие Константина–Кирилла: Замбрий – противник Сильвестра; Служба Кириллу: Замбрий – жертва Финееса; Проложные жития солунских братьев: Замбрий – противник Сильвестра. Очевидно, что проложные жития смыкаются с Пространным житием не на хронологическом основании, а благодаря жанра (агиография), в котором уместен образ именно агиографического Замбрия (подчертаното – мое – Г. С.)“ (Темчин, 2010: 44). По отношение на тълкуването и разбирането на агиографското претворяване и използване на определени факти Темчин адекватно отразява тяхната специфика. „Традиция соотнесения фактов биографии славянского первоучителя с историей папы Сильвестра возникла, как мы видели, до 882 года (т.е. еще при жизни Мефодия), но получила эксплицитное выражение лишь в друх проложных житиях солунских братьев. Их автор, обращаясь к Проложному чуду св. Сильвестра, следовал давней традиции использования агиографического образа Замбрия в кирилло-мефодиевском контексте, которую существенно видоизменил: в Пространном житии Кирилла Философа герой повествования не желает уподобиться иудейскому раввину Замбрию, тогда как в проложных житиях он показан активным противником и победителем последнего“ (Темчин, 2010: 49). Той отбелязва, че Проложното житие на Кирил и Проложното житие на Методий са възникнали по-късно от общото Проложно житие за Кирил и Методий (Темчин, 2010: 32). Съществува мнение, че двете жития са написани във връзка с оформянето на славянския Пролог, възникнал не порано от ХІ – ХІІ век. Проложното житие на Кирил, което се чете на 14 февруари, има повече от 80 преписа от ХІV – ХІХ в., понякога се датира във втората половина на ХІ век.

Множеството руски преписи на Проложното житие на Кирил свидетелстват с какво неговата личност е важна за руските книжовници. То представя св. Кирил като славянски учител и мисионер – съдържанието му акцентира върху избора на мъдростта по време на съня и бързото изучаване на различни езици, споменават се мисиите му при сарацините и хазарите като апостолска дейност, осуетяването на убийството му и победата му над Замбрий; мисията му сред моравци, българи и славяни, за които изнамира букви, превежда им книги и ги учи да вярват в Христос. Изгражда се образ на славянски светец. Проложното житие формира в съзнанието на руския християнин представата за св. Кирил като за мъдър учител и мисионер сред славяните (за разлика от Проложното житие в Пространното авторът не представя Кирил само като славянски светец, а като воин за Христовата вяра).

В електронно представената ръкописна сбирка на Троицко-Сергиевата лавра (http://old.stsl.ru/manuscripts/index.php) се откриват общо 14 пролога, датирани от ХІV до ХVІІ в. От тях само в половината се съдържат паметите за месец февруари и само в 4 от тях се открива Проложното житие за Кирил Философ: ркп. № 723 Пролог, ХVI в. (в описа има отпратка към изданието на Й. Добровски); ркп. № 725 Пролог за септемврийската половина, 1562 г.; ркп. № 726 Пролог за септемврийската половина от ХVІ в.; ркп. № 727 за септемврийската половина, 1632 г. Интересното е, че в Троицко-Сергиевата сбирка в по-рано датираните пролози (ХV – ХVІ в.) за този период на църковната година паметта за св. Кирил липсва.

Тук се коментират споменатите по-горе 4 преписа от Троицко-Сергиевата лавра, които не са публикувани и все още не са в активно научно обращение.

Текстът на Проложното житие на Кирил се представя тук по ръкопис № 726. (1727.) от Троицко-Сергиевата сбирка, който е описан в посочената интернет страница като „Пролог, сентябрская половина, полууст. четкий, ХVІ века, в лист, 607 листов“. Разночетенията са по останалите преписи в следните ръкописи: Тр.-Серг., № 723. (1734.) – „Пролог, с генваря по май, с прибавлениями, полууст. четкий, в два столбца, ХVІ века, в лист, 445 листов... л. 131. Февр. 14. Память иже в святых отца нашего Кирила философа, учителя словеньскаго и многыя языкы (см. И. Добровскаго стр. 103) и“ (в разночетенията = Тр 723); Тр.-Серг. № 727 (1726.) „Пролог, сентябрская половина, полууст., напис. 1632 года старцем Германом Тулуповым, в лист, 786 листов“, където на л. 723об – л. 725 е поместена паметта за св. Кирил на 14 февруари (в разночетенията = Тр 727); Тр.-Серг. № 725 (1562 г.), „Пролог, сентябрская половина, полууст., в два столбца, напис. 1562 года, в лист, 493 листа“, където паметта на 14 февруари и Проложното житие на Кирил е на „л. 460. Февр. 14. Препод. отца нашего Кюрила философа, учителя словенскаго. См. № 723.“ до л. 461. (в разночетенията = Тр 725). Посочени са разночетения и по най-стария засега препис – Прилуцкия препис от ХІV – ХV век по публикациата му от К. Куев: Проложно житие на Кирил от РНБ, ф. 573, СПб. Д. А. № А. І. 264 (в разночетенията = Прилуцки пр.).

Не се отбелязват фонетичните варианти, не се отбелязват вариациите в изписването на името Кирил, което се среща катоÊèðèë,ÊþðèëèÊvðèë.

Тр № 726 л. 551

ÂòîèæäЃíüïàìѧòü1) ïðïDáíàãî§öЃàíàøåC¡Êèðèëàôèëîñî»àó÷Ѓòëѧ2) ñëîâåO¡ñêàC¡:

ÂÑåë¹íüñòåìúãðàäý.áýåòåðúäîáðîðîäåíüìóF,èìåíåìúËåâú,ñàíîìúæå3)ñîòíèêú,§íåãîðîäèñѧ áëàæåí¥èÊèðèëú,åãäàæåá¥T¡ 4).çЃ, 5) ëUýwòðî÷èùü6)âèäýâúñíý,ÿêîíýл. 551об ê¥èâîåâîäàñúáðà7)âñѧäâЃöà.èïîâåëýÊèðèëîâè8) §âñýõúèçáðàòèñîáý9)èìåíåìúÑîôèþ.èâúñòàâú10 §ñЃíàñêàçàñè§öЃþèìòЃðå.èãЃëàñòàåìóðîäèòåëѧåãî,õðàíè÷àäî åæåâèäý,âîåâîäàáîàíЃãëúåT¡áЃæ·è,

àäâЃöàìðDîñòü11) åñòüáЃæ·è.íîäàòè
áóäåòü÷àäî12)ñåñòðà.ìðDúæåáý
wòðî÷àsýëî,èïîÿøà13)èâ±ïîëà
òóöðЃâó,èïðåäàíú14)á¥T¡öðЃìúëî
ãîôåòó15) ôèëîñ.èâúòðè16) ìý
ñåöèíàó÷èñѧ,17)âñåèõèòðîñòèè
ìðDîñòè.è÷åò¥ðìèÿç¥ê¥èôè

ëîñî»èèíà¹÷èâñѧ,18) åëëèíüñê¥, ðèìüñê¥.ñ¹ðüñê¥19)èæèäîâüñê¥è èá¥T¡ëþáèìúöðЃìú.èíåèçëîæè20) ÷òT¡èöðЃâ¥.íîïà÷åáЃæ·þâîçëþáè,

è§øåäúíàóñêîå21)ìîðåáT¡¥ìíèõú,
ðåâíîñòüæåèìýѧ ñòЃãîàïëT¡à22)Ïàâëà,
ò±ùàøå23)ñѧç Ѓà 24)ÕЃàïîñòðàäàòè,èïî
ñëàíúá¥T¡öðЃìúâúñðàöèí¥25)ñòѧ-
çàòèñѧ§âýðå.èwáëè÷èåðåñü

ìàõèåòîâó26) íå÷òT¡èâàãî.èâñѧâîë±õâ¥åðåñîñê¥àóêîðèâú27),èâúçâðàòèâñѧâåëèêîþ÷òT¡üþ.èïàл. 352 ꥧèäåíàãýâåðüñêóþ! 28)ñòðàíó âÊàçàð¥,èó÷àøåâýðîâàòèâú

ÕЃà,ñòâîðøåñîâñýòú! 29) æèäîâåõî
òýøàåãîóáèòè30),íîíåäàåãî31)ãý
ìîíúóáèòè. 32)ðå÷å33)äîèäåæå34)óïðè
òååãî.35)ðå÷åíåèìàòåâëàñòèïîãó
áèòèåãî.35)èñúáðàøàñѧ36)  ìíîçèæè
äîâüñò·èõ¥òðåöè.ñîàãàðѧí¥ íàO¡,
ÊèðèëúæååäèíúâøDåïîáýäèâñѧ,
àãàðíѧ¥ áîÿêîáýñîâüñê¥àñëó

ã¥óêîðèâú. 37)wáëè÷è38) æèäîâ¥æå ÿêîáæЃ·èïðåñòóïíèê¥39)ïîñðàìè, èwâè§íèaêðòT¡èøàñѧ,äðósè 40)

èæåèçãíàíèáå çèìýí·à.ïîñåìú èäåâ±Ìàðàâó.èìíîã¥41)íàó÷èâýðîâàòè42)ÕâT¡è,èÇàìúâðèàåðåòèêà ìîëèòâîþóìîðè.èæåíàóñòèëú 43)óáèòè44)ñòЃãî.ïîñåìúèäåâÁîëãàðûíàó÷è45)ÕâT¡ý46)âýðåèïîÄóíàþ èñòâîðèøà47)åïïT¡àâÊàíàwíýãðàäý,èìîëèøàèäà48)íàó÷èòüë49)ñâîèìúÿç¥êîNêíèãàìú,wíæåïîñòèâñѧ.ì  Ѓ, 50)äíЃèèêúáЃã¹ìîëѧñѧ, èíàïèñà51)èìú.ëЃ52)ñëîâú.è.èЃ. 53)è òàêîíàó÷èà54)ñëîâåíüñê¥ìú55) ÿç¥л. 352об êîìúêíèìú! 56),èñåãîðàäèñëîâåíüñê¥è57)ó÷Ѓòëü58),èòàêîâëîæèâú59)è ÷þäåñàñòâîðü60),âúñòàðîñòèäîáðýêîãЃó§èäå,èïîãðåáåíúá¥T¡ â61)Êàwíý62)ãðàäý63) :

РАЗНОЧЕТЕНИЯ

1. Липсва –Тр 725; в Тр 723 насловът продължава: èæåâúñЃòûawЃöàíàøåãî.Êvðèëà,ôèëîñîôà,ó÷èòåëѧñëîâåíüñêàC¡.èìíîãûÿçûêû{

2. Прилуцки пр. –ó÷èòåëü.

3. Липсва в Прилуцки пр.

4. áý – Тр 725.

5. Тр 723 – ñåäìè.

6. Добавено è в Прилуцкия пр.

7. Тр 723 - ñúáðàøà

8. Êþðèëó – Прилуцки пр.

9. ñåáý äâЃöó – Тр 727; ñåáý åäèíó wO¡ æå èçáðà ñîáý – Тр 725; Тр 723 - ñåáå åäèíówíúFèçáðàñåáý.;åäèíy– Прилуцки пр.

10. Тр 723 – âúñòà

11. ÷èñòà. íîäà òè÷àäî ñåñòðàáóäåòü– Тр 725; Тр 723 – ÷èñòàÿ;Прилуцки пр. –

÷Ѓòàÿи липсваåñòüáЃæ·è.

12. Липсва – Тр 727;инверсия в Прилуцки пр.

13. Тр 723 – ïîÿòúöЃðüâïîëàòóñåáý.

14. Тр 723 – ïðåäàåãî.

15. ãîëîôåòó–Тр 725.

16. Прилуцки пр. ãЃ

17 – 18. Липсва в Прилуцки пр.

18. Липсва – Тр 725; липсва – Тр 723.

19. ñóðîæüñêè–Тр 727;ñvðüñêè– Тр 723.

20.èçâîëè–Тр 727;èçâîëè–Тр 723; Прилуцки пр. – èçâîëè.

21. Тр 723 –óçñêîå;ðèìüñêîå–Прилуцки пр.

22. Липсва– Тр 725; липсва – Тр 723.

23. èñàìúïîäèçà– Прилуцки пр.

24. çà – Тр 727;çà– Тр 725.

25. ñðà÷èíû– Тр 723.

26. ìàõìåòîâó–Тр 727;ìàãèåO¡òîâó–Тр 725; ìàõ±íåòà – Тр 723.

27. §ãíàB¡ è¹êîðèB¡-Тр 725; §ãíàèóêîðèâú–Тр 723.

28. ñýâåðñêóþ – Тр 727; â ѹðüñê¹þ – Тр 725; â Ñvðüñê¹þ – Тр 723; Прилуцки пр. - ñýâåðñê¹þ.

29. ñîâUý– Тр 727;ñîâýñòü–Тр 725; ñúâýòú– Тр 723;ñâýòú – Прилуцки пр.

30. ¹áèòèåãî-Тр 723; óáèòè- Прилуцки пр.

31. äàñòüèìú – Тр 723.

32. Липсва – Тр 725; липсва – Тр 723; липсва в Прилуцки пр.

33. Липсва – Тр 725; липсва – Тр 723; липсва в Прилуцки пр.

34. íå – Прилуцки пр.

35 – 35.ðå÷åíåèìàòå âëàñòèïîãóáèòèåãî– Липсва в Тр 723.

36. Добавено åT¡–Тр 725.

37. óêîðè – Тр 723.

38. Липсва – Тр 725; липсва в Тр 723; инверсия в Прилуцки пр.: îáëè÷èâúóêîðèâú.

39. §ñòóïíèêè – Тр 725; §ñòóïíéêè–Тр 723;§ñòyïíèêè - Прилуцки пр. 40.§èìýO¡èçãîíè – Тр 725;§èìýOíüÿèçãíàíè – Тр 723.

41. ìíîãà – Прилуцки пр.

42. Добавено âî– Тр 725.

43. çàíà¹ñòè– Тр 725; íàó÷è–Тр 723; íàó÷è - Прилуцки пр.

44. èáèòè – Прилуцки пр.

45. ïðîïîâýäà – Тр 725; ïðîïîâýäà–Тр 723; липсва - Прилуцки пр.

46. ÕàT¡ òàL¡ æå è âî ñëîâåí¥ âøåD ïðîøåD âñѧ ãðàä¥ è íà¹÷è ïî Äóíàþ âýðå ÕâT¡å – Тр

725; ÕñЃà òàêà æå è âú ñëîâåí¥ ïðèøåD. âñѧ   ãðàä¥ íà¹÷è ïî Äóíàþ âýðý ÕâT¡ý – Тр

723; ÕàT¡ è ïðîïîâýäàÿ òàêîæå è âú ñëîâåíû ïðèåäú âñѧ ãðàä¥ íà¹÷è è ïî ÄyíàþâýðýÕðЃâý-Прилуцки пр.

47. ñòîðèøà – Прилуцки пр.

48. Добавено още един път äà– Тр 725.

49. íàó÷èòü – Прилуцки пр.

50. ÷åò¥ðåäåñUѧ –Тр 725; ÷åòûðåäåñѧòü  –Тр 723.

51. íàïèñàâú – Прилуцки пр.

52. òðè äåñѧU–Тр 725; òðèäåñѧU–Тр 723.

53. wñìü–Тр 725; âîñìü – Тр 723.

54. ÿ – Прилуцки пр.

55. ñëîâåñí¥N¡–Тр 725; ñëîâåíû– Тр 723.

56. В ръкописа явно е изпусната сричката –ãà-, докато в останалите два ръкописа разночетенията показват правилната лексема: êíèãàì – Тр 727; êíèãà ì¡ – Тр 725; ñâîèìúÿçûêîìúêíèãàì¡– Тр 723; êíèãàìú– Прилуцки пр.

57. ñëîâåñí¥J–Тр 725.

58. Добавено в Тр 723 – íàðå÷åíúáûT¡;íàðåc¡–добавено в Прилуцки пр.

59. ïîëîæèâú – Тр 727; ïîæèB¡ – Тр 725; ïîëîæèâú – Тр 723; ïîæèâú – Ïðèëóöêèïð.

60. ñòâîðèB¡–Тр 725; добавено è в Прилуцки пр.

61. òîìF¡ãðàäåâ - Тр 723.

62. Êàíàîíý–Тр 727; Êàíàwíý– Тр 723; Êàíîíý – Прилуцки пр.

63. Липсва в Тр 723.

Представените разночетения водят до някои от следните изводи: Тр 726 съдържа някои грешки, вероятно неразчетени думи и съответно с неразбран смисъл, които показват, че или копистът е по-неопитен, или е преписвано от повреден ръкопис. Това личи ясно в разночетенията 24, 28, 29 и 56. Най-голяма близост се наблюдава между Тр 727 (ХVII в.) и Тр 726 (ХVI в.), които представят най-малко разночетения помежду си (виж 46-о разночетене). Наблюдават се няколко разночетения (32, 33, 39 и 46), които показват по-голяма близост на най-ранния известен Прилуцки препис (ХIV – ХV в.) с преписите в Тр 725 (ХVI в.) и Тр 723 (ХVI в.). Интересно е разночетене 21, което показва различното лексикално предпочитание на по-късните преписи спрямо този в Прилуцкия пролог, в който намираме лексемата ðèìüñêîå, а в останалите използвани тук преписи на нейно място стои: Тр 723 – óçñêîå;Тр 725 (ХVI в.), Тр 727 (ХVII в.) и Тр 726 (ХVI в.) – óñêîå. Интересни са и разночетенията в 28 – страната, където отива да проповядва Кирил според Тр 727 (ХVII в.) и Прилуцки пр. (ХIV – ХV в.) е ñýâåðñêóþ/ñýâåðñê¹þ (в Тр 726, ХVI в.) има сгрешена/неразбрана буква – ãýâåðüñêóþ, която обаче не пречи на причисляването на този препис към предпочитането на лексемата „северна“), а според Тр 723 (ХVI в.) и Тр 725 (ХVI в.) е â Ñvðüñêóþ / Ñóðüñêóþ. Повечето от некоментираните разночетения представят в различна степен историческия развой на езика и индивидуалните предпочитания на преписвачите, които обаче не нарушават общата представа за относително устойчива традиция.

Представянето на преписите на Проложното житие за Кирил от Троицко-Сергиевата лавра ще допринесе за по-ясната представа за разпространението на този текст в руската ръкописна традиция и може да бъде база за сравнение с други ръкописни сбирки в това отношение.

ЛИТЕРАТУРА

Бабалиевска, С. (2003). Проложно житие на Кирил. – Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3, с. 349 – 352, София.

Бодянский, О. М. (2007). О времени происхождения славянских письмен. Москва.

Йовчева, М. (2003). Служба. – Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3, 2003, с. 646 – 648.

Куев К. (1985). Проложните жития за Кирил и Методий в ленинградските книгохранилища. – Palaeobulgarica, 9 (1), 1985, с. 8 – 36

Петков Г. (2005). Старобългарска литература. Кн. 33 – 34. В чест на Климентина Иванова. с. 186 – 198. София.

Темчин С. Ю. (2010). Исследования по кирилло-мефодиевистике и палеославистике. – In: Krakowsko-Wileńskie studia Slawistyczne. T. 5. Kraków. http://www.academia.edu/1785155/_-_

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.