Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-1-9

2023/1, стр. 104 - 111

НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПОСВЕТЕНИ НА ОНТОЛОГИЯТА НА СИТУАЦИИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ И РУСКИЯ ЕЗИК

Красимира Алексова
OrcID: https://orcid.org/0000-0003-3205-9958
E-mail: krasimira_aleksova@slav.uni-sofia.bg
Department of Bulgarian Language
Sofia University

Резюме: В настоящата рецензия се представят резултатите от един българско-руски проект1 в областта на изследването на ситуациите за състояние в българския и руския език. Представя се и монографията, дело на научния екип, като се акцентира върху основните приноси на отделните студии.

Ключови думи: български език; руски език; онтология; ситуации за състояние; лингвистично моделиране

Проектът, по който е издадена монографията със заглавие, съвпадащо с наименованието на проекта, е посветен на съпоставителното българско-руско изследване на предикатно-аргументните структури, които изразяват ситуации на състояние. Учените от двата екипа представят семантично описание и типологизация на предикатите и предикативите за състояние, проучват моделите при синтактичната реализация на тези предикати, установяват набора от техните семантични и граматични характеристики, обуславящи реализацията на диатези и възможни техни редувания. Като един от водещите резултати от лингвистичното моделиране може да се изтъкне представената онтология на начините за изразяване на състояние и демонстрирането на особеностите на концептуализацията, лексикализацията и граматикализацията при изразяването на състояние в българския и в руския език.

Напълно реализирана е основната цел на проекта – абстрактно онтологично представяне на типовете значение за състояние на базата на съвкупност от семантични диференциращи признаци.

Основните задачи също последователно са осъществени въз основа на теоретичните и емпиричните изследвания по проекта: описание на семантичните и синтактичните модели на реализация на типовете състояния в българския и руския език, съпоставка на семантичните и синтактичните модели за реализация на типовете състояния в двата езика, описание на семантичните диференциращи признаци и техните параметри, в чиито рамки се реализират диатезите и алтернациите при изразяване на типове състояния в българския и руския език.

В различните доклади и публикации, както и в издадената монография е изследвано съвременното състояние при употреба на предикати и предикативи за състояние в различни тематични области в българския и руския език.

Тук се изтъкват някои основни резултати от извършените изследвания по проекта. Описани са поотделно за двата езика семантичните и синтактичните модели на реализация на типовете състояния; съпоставени са семантичните и синтактичните модели за реализация на типовете състояния в двата езика, като са анализирани сходствата, идентичността и различието на предикатите и предикативите за състояние и техните обкръжения в българския и руския език; описани са семантичните диференциращи признаци и техните параметри, в чиито рамки се реализират диатезите и алтернациите при изразяването на типовете състояния в българския и руския език; изследвано е съвременното състояние на употребата на предикати и предикативи за състояние в различни тематични области в двата езика, като са направени наблюдения, анализи и обобщения за честотата, дистрибуцията и преводните съответствия на предикатите и предикативите за състояние в българския и руския език; откроени са основните прилики и разлики при моделите на концептуализация, лексикализация и граматикализация при изразяването на значението състояние в двата езика.

Монографията „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“ съдържа 3 основни части, поделени на подчасти с автори от българския и руския екип. Общият брой страници е 596. Студиите са на английски, руски и български език. Това дава възможност на широк кръг изследователи да се запознаят с научните постижения по проекта.

В уводната част съавторките Светла Коева и Елена Иванова са описали основните цели на проекта, както и специфичните задачи. Освен това са аргументирали актуалността на изследването във връзка с необходимостта да се разработи обяснителна типология на семантичните отношения, която ще определи и езиковоспецифичните ограничения. В увода са представени и основни теоретични постановки, свързани с предикацията за състояние. Това е необходимо, защото задава теоретичната основа на всички изследвания. Основно място в уводната част е отделено на представянето на постиженията на студиите и статиите в колективната монография.

Първата част на монографията е озаглавена „Семантично описание на предикатите за състояние“. Тя се открива със студията на А. Цимерлинг „Предикаты состояния и семантические типы предикатов“. От тази работа проличава задълбочеността на теоретичните изследвания в една сложна област. Представени са основни понятия, които се използват при семантичната класификация на предикатите. Според мен един от важните приноси на това изследване е предложеното описание на основните типове предикати в рамките на формалната семантика. Разгледани са основни класификационни признаци при определянето на семантичните типове предикати от първи ред. Коментират се чужди виждания и се аргументират собствените позиции, напр. А. Цимерлинг предлага три критерия за разграничаване на външни от вътрешни дейвидсонови състояния. Напълно основателно тази студия е на първо място в колективната монография, защото задава важни теоретични основи на изследвания, налични в следващите трудове.

В студията на Галина Кустова „Семантические классы предикатов состояния (на материале русского языка)“ състоянията се разглеждат от позиция на типологията на предикатната лексика. Авторката последователно представя семантическите класове за състояния с одушевен субект, а след това се спира на семантико-синтактичите свойства на предикатите за експериенциални състояния. Разгледани и съпоставени са множество виждания, въз основа на които се отделят собствените постижения.

Студията “Stative Verbs: Conceptual structure and systemic relations“ на Светозара Лесева и Ивелина Стоянова разглежда стативните глаголи, представени в WordNet, като тези глаголи се анализират заедно със съответстващите им фреймове от „Фреймнет“. Принос в тази работа са представените класификации на тематичните класове стативни глаголи и предложеното концептуално описание въз основа на концептуалните фреймове от „Фреймнет“. Напълно приемам виждането на авторите, че е представена адекватно йерархичната структура на фреймовете за всеки тематичен клас.

Втората част се открива със студията “The System of Diatheses in Bulgarian Predicates” с автор Светла Коева. Налице е значим теоретичен принос към изясняване на диатезите в българския език. Авторката аргументирано разграничава граматическите и лексикалните диатези чрез прилагане на значими семантични критерии. Напълно приемам виждането на авторката, че граматичните диатези се характеризират чрез редуване на глаголната морфология и синтактичния статус на аргументите в изреченията, докато семантичните отношения на аргументите и предиката остават непроменени. Интересни и важни са наблюденията върху лексикалните диатези, промените при тях на глаголната морфология и синтактичния статус на аргументите.

Приносна е и студията на Мария Овсянникова „Диатезы русских глаголов эмоции“ не само защото е първа по рода си в славянското езикознание, но и поради качеството на работата. В студията специално внимание се обръща на диатетическите алтернации, като се разглеждат различията между отделни типове конструкции на преходни глаголи за емоция с допълнение в творителен падеж. Авторката представя и анализира употребата на глаголите за емоция от гледна точка на честотата на различните диатези. Изведени са важни заключения за диатезите на глаголите за емоция в руския език.

Третата студия от втори раздел е със заглавие “Syntactic realization of stative predicates in Bulgarin (In view of lexical meaning ontology)”, написана в съавторство от Йовка Тишева и Марина Джонова. Авторките търсят отговори на въпроса дали статичните предикати от една синтактична група имат подобно синтактично поведение. Разглеждат се глаголи с един, два или три аргумента, като се отчита синтактичната им функция. Отделя се внимание на степента на задължителност на аргументите, коментира се и редуването на предлози при различни видове предикати.

В студията „Аргументная структура ментальных предикатов в русском языке: взаимодействие семантических, синтаксических и коммуникативных факторов“ Александър Летучий изследва синтактичното поведение на актантите и връзката му със семантичния клас на фактивните и нефактивните предикати, както и комуникативните свойства на актантите. Авторът наблюдава в статията глаголите за знание и мнение.

Следващата студия е с автор Галина Кустова и е със заглавие „Семантические типы инфинитивных конструкций русских предикатов“. В нея се анализират основните свойства на актантната структура на менталните предикати – глаголи за знания и мнения и съответстващите предикативи. Доказва се и разликата между глаголите за знания и за мнения и се изясняват причините. В заключението в таблица се обобщават свойствата на основните групи предикати от менталния клас, а освен това се представя съотношение между свойствата на менталните предикати с глаголите за реч и емоция.

Галина Кустова участва в монографията с още едно изследване – „Семантические типы инфинитивных конструкций русских предикативов“. Разглеждат се сензитивите и техните групи, анализират се типове с подчинен инфинитив, коментират се т.нар. „семантические сдвиги“ в конструкциите със сензитиви. В отделна част първо се разглежда семантическата структура на емоциите, а след това се представят типове с подчинени инфинитиви. Внимание се обръща на семантическите процеси в инфинитивните конструкции с изразена емоция. Авторката представя интерпретацията като вид външна оценка, а след това се анализират семантичните процеси с инфинитивни конструкции за интерпретация.

Втората работа на Антон Цимерлинг, включена в монографията, е на тема „Дативно-инфинитивные структуры и синтаксические идиомы в русском языке“. В началото се представят модалните конструкции с инфинитив в съвременния руски език. След това вниманието на автора се спира върху дативноинфинитивните изречения, като се представят последователно няколко вида. Разглежда се въпросът за модалността и вида на глагола. В отделна подчаст се коментира семантическият субект и неодушевеността. Третата подчаст е посветена на синтактическите идиоми с н-думи. Авторът представя дефиниционните свойства на н-думите, състава на този клас, мястото на отрицанието, както и други важни свойства на н-думите.

Третата част е озаглавена „Съпоставителни изследвания на предикатите и предикативите за състояние в български и руски“. Тази част започва с изследването на Максим Стаменов и Антон Цимерлинг „Дативно-предикативные структуры и семантико-синтаксический интерфейс в русском и болгарском языках“. В тази студия задълбочено се разглежда мястото на дативно-предикативните структури в българския и в руския език, като акцентът е върху реализацията на семантико-синтактичния интерфейс. Приносно е извеждането на основните диференциални формални и семантични признаци на тези предикати. След като последователно се представят дативно-предикативните структури в руския език, се разглеждат предикативи и дателнопредикативни структури в българския език. Студията се отличава със задълбоченост, аргументираност и иновативност. Тя е принос не само в българското и руското езикознание, но и в световната лингвистика.

В студията „Предикативни конструкции за състояние: корпусно изследване върху български и руски“ авторките Цветана Димитрова, Валентина Стефанова и Мария Тодорова представят анализи, които се базират на колекция от предикативни конструкции за състояние в български и руски език, ексцерпирана от паралелни българо-руски и руско-български подкорпуси на Руския национален корпус. Авторките първо уговарят своето разбиране за предикативните конструкции за състояние, след това представят емпиричния материал – паралелните данни, а след това обстойно се спират на сравнението между реализациите на конструкциите в българския и в руския език. Сравнението се основава на първо на морфосинтактични признаци, а след това на семантични характеристики. Изследването има не само теоретичен принос, то би могло да служи на учени, изследователи, студенти и преводачи.

В Трета част е включена и студията на Мария Тодорова „Фразеологични и фразеологизирани предикативни конструкции (наблюдения върху българоруски паралели)“. Авторката е извлякла данните за предикативните структурни групи от различни езикови ресурси, за да се получи по-богата база данни. Разгледани са разновидностите на предикативните конструкции с фразеологична семантика.

Следващата студия в монографията е „Датив субъекта мнения и субъекта оценки в болгарском разговорном языке (на фоне русского)“ със съавтори Елена Иванова, Галина Кустова и Светлозара Лесева. Поставена е задачата да се определи в какви условия произтича появата на датива като маркер на субекта за мнение и с какви синтактически характеристики се отличава този случай. Акцент се поставя върху конструкциите в писмения разговорен език. Анализът на проявите на субекта на мнението и субекта на оценката се опира на български примери и на техните руски преводи, както и на примери от интернет общуването на руски език. Авторките акцентират, че конструкциите с датив за мнение и оценка предават недостоверно или изкривено възприятие, различни типове оценки в руския език. Употребата на дативното ми създава допълнителни семантически и прагматически нюанси, свързани с фигурата на субекта, изразяващ своята гледна точка.

В третата част се съдържа една студия, озаглавена „Предикаты желания в болгарском языке в сопоставлении с русским“ с автор Елена Иванова. Авторката първоначално разглежда специфичните особености на личните и безличните форми на глаголите за желание, след това се спира на семантичните особености и правилата на образуване на желателната конструкция. Специално внимание се обръща на руския рефлексивно-дативен модел Х-у Р-ся на фона на българските желателни конструкции. Не са пропуснати наблюдения върху преводаческите решения, съдържащи се в паралелните корпуси. Това придава на студията не само теоретичен, но и практико-приложен характер. Затова смятам, че приносите ѝ ще служат не само на изследователи, но и на студенти и преводачи.

Съпоставителен характер има и студията „Предикаты восприятия в болгарском и русском языках и из сентенциальные актанты“ с автори Мария Овсянникова и Христина Кукова. Изследването е посветено на употребите на базови неагентивни глаголи за зрително и слухово възприятие със сентенциално допълнение в българския и руския език. Авторките се опират на богата литература по въпроса, за да намерят мястото на собствените си наблюдения. Обръща се внимание на видовата и темпоралната принадлежност на предикатите. Наблюдава се поведението на съюзи след тези предикати. Авторките са потърсили и различията между глаголите за зрително и слухово възприятие.

Студията „Инфинитивные и финитные сентенциальные зависимые в русском языке и их соответствия с союзами че и да в болгарском языке“ с автори Александр Летучий и Марина Джонова е посветена на съпоставката на стратегиите за управление на сентенциалните актанти в руския и българския език. Авторите опират своите наблюдения върху множество примери, за да извлекат основните различия между двата езика. Това е първото според мене изследване, посветено на този проблем.

След краткия преглед на включените студии в колективната монография бих могла да заключа, че всяка от работите се отличава със задълбоченост и прецизност. Анализираните въпроси не са били досега във фокуса на българската и руската лингвистика, въпреки че не липсват проучвания в сферата на предикатите за състояние.

Монографията има несъмнено приносен характер. Включването на изтъкнати учени в българския и в руския екип е довело до създаването на значими изследвания, които са принос не само в българското и руското езикознание. Съвместната работа на българския и руския научен екип е довела до отлично изпълнение на целите и задачите на проекта и до създаването на монография, която ще служи на поколения изследователи.

Според мене е важно да бъдат изтъкнати индикаторите за успешно изпълнение на проекта, които убедително доказват, че са преизпълнени значително планираните научни дейности:

– вместо планираните три студии (минимум две в международни списания) във връзка със семантичната и синтактичната характеристика на предикатите за състояние в българския и руския език са публикувани пет студии, три от които в международни списания и една в съавторство с член на руския екип;

– вместо три доклада на конференции са публикувани пет статии в списания, като изнесените доклади са единайсет, от които два доклада в съавторство с член на руския екип;

– вместо три публикации в сборници с доклади от конференции са публикувани пет статии в списания и шест статии в сборници с доклади от конференции, като една е съвместна с представител на руския екип;

– при реализацията на научните задачи по проекта е изработена база данни с примери, илюстриращи предикати за състояние в българския и руския език, включваща 1663 паралелни изречения на български и руски вместо планираните 1000 изречения;

– вместо планираните три студии (минимум две в международни списания) за семантичната и синтактичната характеристика на предикативите за състояние в българския език са публикувани четири студии (две в международни списания);

– вместо планираните три публикации в сборници от конференции са публикувани пет статии и са изнесени пет доклада на конференции;

– създадена е база данни с примери, показателни за предикативите за състояние в българския и руския език, която включва 1078 паралелни изречения на двата езика вместо планираните 1000;

– вместо планираните пет глави в колективна монография е публикувана колективна монография с 16 глави;

– вместо планираните пет съвместни публикации с представители на руския екип в реферирани и индексирани списания са публикувани 7 публикации в съавторство с представителите на руския екип;

– вместо планираните четири съвместни доклада с представителите на руския екип и четири съвместни публикации в сборници с доклади от конференции общо са изнесени 21 доклада, от които 5 в съавторство с членове на руския екип, както и 18 публикации, от които 5 в съавторство с членове на руския екип.

Проследяването на публикациите по проекта във всеки пакет убеждава, че задачите по научния проект не само са изпълнени, но и значително преизпълнени. Няма нито една публикация или доклад, който да не е принос в българското и руското езикознание. Сериозно са разработени въпроси, които досега не са били обект на целенасочено проучване в българския и руския език.

БЕЛЕЖКИ

1. „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“, ред. Светла Коева, Елена Иванова, Йовка Тишева и Антон Цимерлинг, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022 г., 596 с., и проектът „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ в рамките на конкурса Проекти по програма за двустранно сътрудничество – България – Русия 2019 – 2020 г. (Договор № КП-06-РУСИЯ / 23 от 2020 г.) и от Руския фонд за фундаментални изследвания (Договор № 20-512-18005)

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.