Български език и литература
Вход / Регистрация

2022/6, стр. 585 - 597

СЕРАПИОНОВА СЛЕДА В ПОСЛЕДНИЯ РАЗКАЗ НА ХОФМАН – „ЪГЛОВИЯТ ПРОЗОРЕЦ НА БРАТОВЧЕДА“

Резюме:

Ключови думи:

Един от последните разкази на Хофман (1776 – 1822) – „Ъгловият прозорец на братовчеда“ (1822 г.) – е знаменателен поне в две посоки. Първата е свързана с дълбокото трансформиране на поетиката на късния романтик, както това е коментирано в голяма част от критиката, а втората посока е резултираща от първата и е свързана с (привидното) отпадане на, така да я наречем, интериорната символична перспектива (в смисъл на преобразуване на външни стимули/дразнители във вътрешни психични преживявания с афективен характер), в която по принцип романтическият Хофман разгръща своите повествования. Именно от тази втора посока на творческа „еволюция“ произтичат интересни разсъждения и интерпретации в хофманистиката. Сякаш чрез този късен разказ се очертават контурите на друг тип творческо самосъзнание – по-реалистично и миметично, нетипично за автора на едни от най-ярките фантастични и диаболични фабули.

Разбира се, на тази реалистична основа доскоро се градеше рецепцията на Хофман и в България, когато критиката все още работеше с понятия като „реакционен“1) и „прогресивен“ романтизъм. Всъщност този рецептивен модел, макар и силно идеологизиран в оценъчните си практики през времето на социализма, не е далеч от същността на промяната, която се вижда в творческата еволюция на немския автор. Тази промяна действително носи в себе си качествените характеристики на прехода от „реакционно/регресивно“ към „прогресивно“, но не като избор на художественотворческия метод, не и като преход от фантастично-мистичен романтизъм към реализъм, колкото като преход от болезнено и патологично понасяне на света към хармоничното му преживяване, белязано от душевно здраве и просветление. Тоест, по един различен начин в късното си творчество, и особено в последните си разкази (не само в „Ъгловият прозорец“, но например и в „Изцелението“), Хофман по-ставя опозициите разум – безумие, здраве – болест, така характерни за романтическата естетика и за интересите на самия Хофман, в светлината на избора да се „оздрави“ въображението, за да произтекат от него „фабулите“ на едно ново възприемане на света – оздравително, изцелително и хармонизиращо болното тяло на човека.2)

Точно тук е мястото да се напомни, че тези две опозиции работят като крайъгълен камък и в събитийното изграждане на сборника с разкази „Серапионови братя“ (1819 – 1821), който е създаден в малко по-ранен период. Това, на свой ред, дава повод да се коментира, че творчеството на немския романтик наистина подлежи на вътрешни трансформации, трудни за дефиниране и типологизиране. Общият знаменател на всичките му творби, така или иначе, се търси в разбирането за очудненото представяне на света и явленията в него. Фантастичността – интроецирана в преживяванията на героите или проектирана навън, е винаги налична и е преобладаващ фокус в критическото разглеждане на Хофмановите творби. Действително, и в разказаните истории от сборника „Серапионови братя“, и в другите произведения на Хофман винаги сме изправени пред необяснимото, фантастичното, невъзможното, което по уникален начин се преплита с делничното и реалистичното, за да избухне от тази странна амалгама романтическата гротеска, с целия ѝ трагичен и ироничен потенциал.

В контекста на цялостното творчество на Хофман „Ъгловият прозорец“ наистина като че ли остава непринадлежащ към поетиката на фантастичното. В същото време обаче няма как да не се забележи, че и в тази последна творба отново на фокус е въображението като естетизиран и абсолютизиран принцип. В случая въображението е стимулирано не чрез разказване, както е в сборника, а чрез гледане през лорнет от ъглов прозорец.

Именно изхождайки от въображението като ключов концепт, може да се каже, че връзката между последния завършен разказ на Хофман – „Ъгловият прозорец на братовчеда“, и серапионовия принцип, изведен в сборника с разкази и новели „Серапионови братя“, е колкото очевидна, толкова и скрита зад рамката на ъгловия прозорец и зад увеличителното стъкло на лорнета, с който двама братовчеди наблюдават живота, кипящ на пазара. Тук ще се опитаме да проследим аспектите на сложната криволица на тази свързаност.

В сборника с разкази „Серапионови братя“ цялата поетологическа концепция е основана на принципа на релативизиране на времето и пространството – операция, която винаги работи само в полза на озарения от светлината на духа, в полза на този, който е преодолял „ада“ на отсамния свят и е оздравил чрез духа и въображението тялото си. Като пример, с който да се онагледи как точно работи принципът на релативизиране на времето и пространството чрез поетическото въображение, без да вреди, може да се посочи първият разказ от сборника „Серапионови братя“– „Отшелникът Серапион“, явяващ се и почти манифестен, доколкото дава име и на кръга „Серапионови братя“.3) В този разказ отшелникът Серапион всъщност е привидно дисоциирана личност, с проблемна идентификация, пребиваваща в съзнанието на „някакъв анахорет от древните времена на християнството“ (Hoffmann 1987, 5), от една страна, а от друга страна, разказвачът Киприан (един от членовете на Серапионовото братство) представя човешката му реалност преди отшелничеството като на духовит и образован интелектуалец с висок произход и поетична дарба, човек с големи перспективи, „определен за важен посланически пост“ (Hoffmann 1987, 6).

Зад така избраната фабула прозира несъмнено темата за внезапно изгубената нормалност, за всичко онова, което от Сервантес и Шекспир насам е повод за дискусии върху темата за лудостта в литературата. Опозицията разум – безумие се превръща и в смислоносещия център на разказа, а заедно с нея се активира и устойчивият романтически мотив за двойствеността. Обезумелият „нещастник“ е откаран в „лудницата“ от лекар с дълбоки „психически познания“, който обаче сам благоприятства бягството на пациента. Впрочем лекарят обявява Серапион за абсолютно неизлечим и най-сериозно се противопоставя на всеки опит да го спечелят отново за света и за предишните условия на светския му живот. На свой ред, разказвачът Киприан, едновременно и участник в тази история, решава да действа, подобно на лекар, опитвайки се да излекува Серапион от натрапчивата му идея за отшелничество и мъченичество. И точно тук е изненадата и за героя, и за читателя: „никаква следа от побърканост не личеше по лицето му, чиито меки черти свидетелстваха за рядък покой и вътрешна ведрина“ (Hoffmann 1987, 8). Героят, решил да излекува събеседника си, е въвлечен в разговор – беседа от софистичен тип, в която субективната истина се оказва по-реална и валидна от привидната обективност. Целият разказ се гради от наставнически пресъздадената „философия“ на отшелника, който от безумец се превръща в мъдрец с необорима логика и ясно изведени принципи на световъзприемане.

Принципите на отшелника ще получат и своята отвъдфикционална валидност в разбирането на Хофман за отменената дуалност на света, лудостта от обект на психиатричен интерес ще се превърне в провиденциален механизъм с власт върху времето и пространството. Двойникът, застрашаващ целостта на болния, ще се окаже добре интернализиран и хармонизиран аз, виждащ отвъд привидностите на суетния свят. В диалога между Киприан и Серапион отшелникът успява ловко да обезоръжи противника си с аргументи, достойни за самия Сократ. Аргументите са прицелени в разбирането за времето и пространството като неуловими и необективни стойности на и във човешкия живот.

Вие казвате, че мъченикът Серапион е живял преди много години и че следователно не мога да бъда същият онзи мъченик, навярно поради основанието, че хората не съществуват толкова дълго на земята. Първом времето е едно и също така относително понятие както числото и бих могъл да ви кажа, че според моето понятие за време не са минали и три часа или според както вие искате да определите хода на времето, откак император Деций нареди да ме погубят.(…) Казвате, че мястото, където се намираме, не било Тиванската пустиня, а една малко гора на два часа път от Б***, която ежедневно била кръстосвана от селяни, ловци и други люде. Докажете ми това! (Hoffmann, 11 – 12)

Фантазията на героя се е превърнала в неговата собствена реалност, която никой „разумен“ човек не може да оспори. Лудостта на Серапион е в „отнетото съзнание за двойственост, от която всъщност единствено е обусловено нашето земно битие…“ (Hoffmann, 46).

В подобна концепция за субективното преживяване на времето и пространството, която е едновременно и поетологическа, и философска, почти прозира бергсонианската идея за интуицията като принцип на битието и неговото по-знаване. В този смисъл Хофман отеква със своята модерност и романтическо разбиране далеч отвъд хоризонта на собственото си време.

По-важното обаче, към което отново трябва да се върнем, е, че в творческия път на немския романтик има едно екстрасистолно движение по кривата на романтизма, при което са очевидни прескачания между разумното и налудното, здравото и болестното във възприемането на света от страна на героите, като при това се запазва непокътната романтическата основа на произведенията независимо от кой творчески период на Хофман са.

Важен защитник на тезата за модифициран, но съхранен романтизъм в по-следния разказ на писателя е германистът и изследователят на Хофмановото творчество – Детлеф Кремер, който подкрепя тезата си през два ключови аргумента, към които настоящата статия е съпричастна. Първият аргумент Кремер извежда от субективността на романтическото въображение, превръщащо малката стая на болния братовчед в поднебесен свод на летящата фантазия:

„Ъгловият прозорец на братовчеда“ не бива да се разглежда като реалистично завещание на Хофман, с което едва ли не се прощава с фантастичната модерност, позната от другите му произведения. Преходът от карнавала на „Принцеса Брамбила“ към привидния панаир в стила на бидермайер от по-следния разказ в никакъв случай не е краят на маскарада на проблемна романтическа идентичност, а по-скоро го (маскарада) продължава, но под друг знак. Предпоставка за късното романтическо самонаблюдение на прозореца е отделянето от външния свят в частното вътрешно пространство, което се уплътнява до алегория на възвишено поетическо съзнание. Единият от двамата братовчеди в разказа на Хофман се чувства длъжен да акцентира на това:

„Не е излишно да се спомене, че братовчед ми живее в доста висока сграда, в малки схлупени стаи. Това е обичайно за писатели и за поети. Какво значение има ниският таван? Фантазията размахва криле и таванът се превръща във висок сияен свод до самото ведро, синьо небе.“ (Kremer 2009, 397)

Именно в аспекта на въображението работи и един от основните принципи в „Серапионови братя“, където времето и пространството, както стана ясно по-горе, подлежат на релативизиране от дълбокото и лично преживяване на субекта. В този смисъл аргументът на Кремер за съхранения романтизъм в последния разказ на Хофман, основаващ се на субективното преобразуване на пространството по пътя на въображението, е силно работещ.

Вторият важен аргумент е свързан с „живописния“ характер на разказа и с факта, че Хофман разказва като художник, рисуващ с думи в маниера на други художници, от което наблюдението започва да прилича на „серия от различни художнически жанрове“ (Ibid. 399).

Романтизмът по принцип основава своята поетика на разбирането за синтез на изкуствата. В цялостното си творчество Хофман не само остава съпричастен на този аспект, но и го дообогатява както на рефлексивно, така и на сюжетно ниво. Това донякъде се дължи и на личната му всестранна надареност, обхващаща различни сфери на изкуството – музиката, литературата (критическа и художествена), изобразителното изкуство.

Още тук става ясна връзката между програмните съчинения, формиращи цикъла „Серапионови братя“ и последния разказ на немския писател. Не би било, в този смисъл, пресилено твърдението, че Хофман е системен и последователен в своите възгледи, верен на вижданията си за синтеза, който се проектира безусловно и в „Ъгловият прозорец на братовчеда“ чрез въображението, отключено от наблюдението, а заедно с това и от порива да се погледне на света по нов, плодотворен и одухотворяващ начин.

Тоест, може да се каже, че ключът към разбиране и възприемане на по-следния разказ на Хофман е кодиран в така наречения серапионов принцип, доколкото самото наблюдение в „Ъгловият прозорец“ е основано на баланса между разум и въображение, реализъм и фикционалност. При това този баланс в разказа е двойно мотивиран – един път заради „гледането“ като феномен на връзката ни с реалността, втори път заради пространствения избор – „действието“, гледано от прозореца, да е на пазара. Самото въображение също е двойно мотивирано – както заради театъра, който се явява средоточие на „мизансцена“ на случващото се, така и заради прилагането на „изкуството да наблюдаваш“ (Hoffmann 1987, 546). Кремер говори за медиализиращия ефект на оптическия инструмент и чрез него за дублиране на рефлексивния ефект при романтическото въображение, при което става ясно, че отново субективността на възприятието е водеща:

Въпросите за възприятието и перспективата – от еротичния взор, който осъществява любовта и/или катастрофата, до оптическия инструмент, който технически опосредява и отчуждава погледа – заемат централно място в разказите на Хофман, както и в романтизма като цяло. Постоянният акцент върху субективността на романтическото въображение съответства на формата на двойното отражение, първото е отражението на света, а второто – саморефлексията. (Kremer 2009, 397)

По-интересен и допълнителен аспект, върху който се фокусира настоящата теза, е този за болестното и здравото начало, проектирано върху въображението. В разказите от сборника „Серапионови братя“ болестното начало присъства само във фикционалното пространство на разказваните истории. Хофман е структурирал тази своя творба (по подобие на „Декамерон“) чрез повествователния похват на разказ в разказа.4) В този смисъл, разказвачите, с тяхната метафикционална функция, са „спасени“ от проявата на болно въображение и нездрави проецирания. В „Ъгловият прозорец“ братовчедите привидно също са „остранени“ спрямо случващото се на пазара. Подобно на серапионовите братя, и братовчедите сякаш имат метафикционална роля спрямо персонажите, наблюдавани на пазара, като тази метафикционалност очевидно е инструментализирана и удвоена чрез прозореца и лорнета. Само че в почти безсюжетната история героите са именно те – (уж) пасивните наблюдатели на другите. На всичкото отгоре болестта е основен сюжетен ствол на разказа, доколкото представя още в началото болестното състояние на братовчеда – едновременно в аспекта на физическата безпомощност и в аспекта на емоцията – меланхолия и загуба на настроение, породени от физическата инвалидност.5) Само че трябва да се изведе една ключова разлика – болният братовчед от „Ъгловият прозорец“ не е подвластен на влиянието на фантастични и химерни образи, не е луд или раздвоен в смисъла на Хофмановото разбиране за лудост. Макар и прикован заради физическата си безпомощност, той е твърде нормален за сюжетния свят на немския романтик, твърде обективен и разсъдъчен. Именно затова може би в пределите на всяка интерпретация присъства указание за автобиографичния характер на този разказ, какъвто може би наистина е „Ъгловият прозорец“.

Ако трябва най-общо да се пресъздаде фабулата, то тя изглежда по следния начин: здравият братовчед отива на гости на болния си роднина, като го представя още с първите редове като писател с „вкус към шегата и закачките“, „надарен с особено жива фантазия“ (Hoffmann 1987, 543). Вследствие на паралича обаче, загубил вече възможностите за писане, братовчедът писател разполага единствено с възможността да разказва забавни истории на своя събеседник, или както е в случая с този разказ, да ги провокира като съчинителство в здравия си роднина.6) Това става посредством гледане с лорнет (das Glass) през ъгловия прозорец на жилището към площада, където се разкрива живописната гледка на пазара, заобиколен от най-красивите сгради, една от които е самият театър. (Още тук става ясно, че предстои нещо, което трябва да предизвиква въображението и съпреживяването, като напомня гледане на театър, а какъв по-подходящ инструмент за добро виждане от лорнета – този декоративен стилизиран бинокъл, измислен точно за по-добро възприемане/гледане на културното „блюдо“, наречено театър.) Открояват се два основни мотива, свързани с гледането – прозорецът и лорнета.

Първият мотив – мотивът за прозореца като рамкираща и естетизираща перспектива за наблюдение, започва да присъства в литературата настойчиво именно от времето на Романтизма (в живописта този мотив се появява доста по-рано и това е повод да се говори за системни влияния от изобразителното изкуство в творчеството на Хофман, още повече че самият Хофман, както стана ясно, в унисон с романтическата концепция за синтез на изкуствата се е занимавал както с рисуване, така и с музика). Връзката си с художническото изкуство Хофман демонстрира още със заглавието на цикъла по-ранни творби, назовани „Фантазии по маниера на Кало“, като в текста, посветен на френския художник, Хофман всъщност дава ясно да се разбере, че Кало е неговият извор на вдъхновение за иронията и гротесковите изображения, които се превръщат в основен механизъм за изображение в разказите му.

Вторият мотив е този за надграденото зрение, подсиленото от съответен оптичен инструмент виждане. В случая това е лорнетът. Думата лорнет е използвана в българския превод на разказа на Хофман от Елисавета Кузманова7). Всъщност думата в оригиналния немски текст, с която е означен бинокълът на братовчеда, е das Glass. В превода на по-късното двутомно издание на Хофман от 1987 г. същата преводачка използва в разказа думата далекоглед. С оглед на спецификата и различието между двата оптични уреда, смятам, че за „Ъгловият прозорец“ das Glass съответства повече на лорнета. И тук е мястото да се изтъкне, че в своето етимологично значение, изведено от френската дума lorgner, лорнетът се свързва със скришния поглед, тайното наблюдение, тоест допуска се воайористична семантика, каквато очевидно има в разказа на Хофман, макар според Кремер тя да е вторична:

Еротичният поглед през процепа на завесата очевидно играе за безсилния братовчед, в най-добрия случай, второстепенна роля. Реално той предпочита да наблюдава млади жени на пазара, но в неговите очи вече не гори искрата на страстта. Толкова по-очевидна става перспективната функция на прозореца (крсв. мой), която организира възприятието в (четириъгълната) рамка на една дистанцирана/отделена цялост, която може да бъде разбита на отделни части благодарение на техническото канализиране на виждането чрез (кръгъл) бинокъл (Kremer 2009, 398).

Често Хофман е представян като един от първите творци, открили метафизичния и психологическия потенциал на подобно наблюдение, подсилено с увеличителните стъкла на далекогледната техника, като на самата техника са придадени мистични и фантастични качества, което до голяма степен е свързано с ужаса и респекта от новия свят на възникващи технологии.

Но тук, от перспективата на ъгловия прозорец нищо не подсказва инструмента за далечно виждане да се използва като очудняващ или ужасяващ. Изглежда така, сякаш всичко, което братовчедите наблюдават, е самият живот в динамиката на делника и рутината на прозата. Дали наистина те гледат и възприемат света като реалистичен обект, с неговата пъстрота и човешко многообразие, каквито наистина могат да се срещнат на пазара – най-урбанистичното и жизнеутвърждаващо пространство в битието на градския човек.

В интензивния диалог между двамата братовчеди инициативата се по-ема от болния, който въвлича своя роднина в „изкуството да наблюдава“ (der Kunst zu schauen).

Въвлечен в това изкуство, братовчедът разказвач започва да се фокусира с по-мощта на лорнета върху отделни лица от пазара – клиенти и продавачи. Преобладаващо се наблюдават жени, като прави впечатление обрисуването им с ярки цветове, подпомагащи проследяването на движенията на съответната фигура, към която е насочен лорнетът. Докато единият наблюдава и проследява хода на млада жена, пазаруваща от някоя сергия, братовчедът писател разкрива пред своя събеседник възможната биография на съответната дама, като изхожда в предположенията си от дрехите, походката, маниера, движенията на ръцете и т.н.

Смята се, че този тип „рисуване“ на образите е повлиян от физиогномиката на Лафатер и характерния ейдетизъм за тази преднаучна парадигма, която по това време е в своя апогей. Тоест не обективното и миметично определено рисуване на света е в основата на повествованието, а самият акт на въображение и субективното представяне на наблюдаваните феномени. Разкрива се нещо като поетика на „възможността“ да се доизграждат животи, съдби, биографии. Доизграждането, разбира се, е изключително субективен акт, породен от въображението на гледащия.

Това предполагане или въобразяване на възможните „биографии“ на хората, които попадат във фокуса на двамата братовчеди, осцилира между двете форми на художествено представяне – реалистично-миметичната и фикционално-романтичната.8) Но това не е повод да се допуска, че Хофман се превръща от романтик в реалист. Напротив – докрай си остава романтичен, но преминава от сферата на мрачно мистичния, а това ще рече и на „болния“ романтизъм, към един, така да го наречем „здравословен“ романтизъм, превръщащ оптическия инструмент, извора на ужас, безпокойство, тревожност и самоубийствена рефлексия в по-ранното творчество на Хофман, в извор на естетическа наслада и терапевтично вглеждане в красотата и пълнокръвието на живота. Образцов пример за негативното представяне на далекогледната техника е новелата „Пясъчния човек“, където инструментът е демоничният двойник на очите, престанали да виждат същността. Бинокълът (респективно и далекогледът) присъства и в много други разкази на Хофман и дори да не поражда винаги ужас, най-малкото е обрамчен с ореола на фантастичното, чудното, нереалното. Лорнетът в разказа „Ъгловият прозорец на братовчеда“ обаче е като че ли за първи път медиатор между живия пълнокръвен живот и човека зад прозореца, който е лишен от възможността да преживява жизнеността на света и площада. Оптическият уред е инструментализиран много отвъд реалното си предназначение, за да се превърне в механизъм за обогатяване на интелектуалната перспектива, в създател на образи, в протеза на въображението, в крайна сметка – в „светогледен“ инструмент с огромен ейдетически потенциал, който парадоксално се разкрива не в трансцендиращото и идеализиращо съзнание, а в точката на едно специфично разбиране за болестта и здравето. Като контрапункт на почти цялото останало творчество на романтика „Ъгловият прозорец“ се оказва опит за постигане на „здравословна“ гледна точка, компенсираща болното тяло на писателя (респ. и на автобиографичния му персонаж – болния братовчед) и връщаща му радостта от живота. Подобна оздравяваща процедура, родена от стимулиране на въображението, много прилича на духовната трансформация на отшелника Серапион, презрял суетата на реалността и пренесъл се в един по-добър свят още тук на земята.

В някакъв смисъл ужасяващият свят на Хофман от предишните му произведения се „детрансцендира“ в тържество на човешката суета и препирня, тоест в свят, изпълнен с живот, преодолял и дуализма на света, и страха от автоматите и ужасяващите кукли. Дисоциираният свят на Хофман се е оцелостил през рамката на ъгловия прозорец, превърнал се е в своеобразен гещалт или по-скоро в метафора на physiognomic ‘windows to the soul’9) (Zocco 2013), където намират своето място и „яростната домакиня“, и „благородната красавица“, и „цветопродавачката“, „малката балерина“, „влюбеният студент“ и т.н.

Площадният театър, на който се наслаждават двамата братовчеди, е достигнал своята цел – катарзис за уморения дух на болния романтик, резултатът от което е засилване на естетическото чувство, респективно и на благотворното оздравително въздействие на въображението като основен гредиент на творческия процес. Инструментът за постигане на оздравителния ефект ще се окаже именно лорнетът/бинокълът/далекогледът, няма значение как ще го наречем/преведем. Оптичната техника „замества“ самото въображение, тоест префункционализира се в пределите на този последен разказ, за да се превърне в ирационален естетически образ, в механизъм за естетическо проглеждане. На свой ред, ефектът на „проглеждането“ се превръща в психологически обусловен процес, който трябва да ни подскаже, че травматичният опит и обсесивните симптоми вече са преодолени и единственото, което остава на отиващия си Хофман, е да ни въведе по най-приятен начин в изкуството да наблюдаваме, за да разбeрем, че както и да си играе въображението с образите на демоничното и божественото, винаги има смисъл животът да се изживее с удоволствие и добро настроение.

Да, „Ъгловият прозорец“ е повече автобиографичен, отколкото фикционално-романтичен разказ. Но верен на своите принципи, верен на мъченика Серапион, Хофман изпълнява чрез образа на болния братовчед, предаващ на възможния свой поетичен събрат (какъвто може да се каже, че е проектиран в образа на здравия братовчед) в пълна мяра завета на Серапионовото братство:

Всеки да се изпитва дали наистина е съзерцавал това, което се е наел да съобщи, преди да рискува прогласяването му. Или поне всеки нека се стреми усърдно да схваща правилно картината, възникнала във вътрешния му мир, с всичките нейни фигури, багри, светлини и сенки, а после, когато се почувства наистина възпламенен от нея, да изнесе повествованието наяве във външния живот. (Hoffmann 1987, 47 – 48)

Оказва се, че темата за болестното и здравото е с постоянна, макар и скрита валидност в творчеството на Хофман, като основата, върху която се градят рефлексиите му, е определена от парадигмата на настроението и въображението. Именно то – въображението – подпомага тази „здравословна“ гледна точка, която компенсира болното тяло на писателя, а в крайна сметка му връща радостта и копнежа по един нов живот – определен от здравето и щастието.

БЕЛЕЖКИ

1. За тази негативна оценъчност в рецепцията на Хофман говори и Светла Черпокова в статията си „Е. Т. А. Хофман в България: рецепция и политика“, като изследователката коментира подобно идеологизирано критическо поле като самостоятелен рецептивен етап: „от средата на 40-те години до края на 60-те години на ХХ век – период на игнориране на произведенията на Е. Т. А. Хофман и/или на тяхното идеологизиране (поставяне на етикети като „реакционен писател“, „пасивен романтик“, поделяне на творчеството му на реакционно и прогресивно, на романтическо и реалистично)“. (Вж.: Cherpokova 2011, 295).

2. Интересът на Хофман към медицината е автентичен и задълбочен и е определен както от самата романтическа естетика, така и от появата на месмеризма като своеобразна наука за флуидния магнетизъм при човека. В творчеството на Хофман теорията на Месмер е средоточие в изграждането на психологическия дискурс на едни от най-интересните и загадъчни творби на немския романтик, като е ясно, че ексцесивният характер на болестното е неизменно свързан с екстензивните възможности на въображението. (Повече за месмеризма в творбите на Хофман вж.: Milone 2013, 63 – 67.)

3. Всъщност серапионовият принцип е изведен експлицитно не в разказа „Отшелникът Серапион“, а по-скоро в разказа „Съветникът Креспел“, но по-водът е именно личността на лудия отшелник, преодолял „външния мир“ в полза на поетичния дух и превърнал се в художествено въплъщение на самия този принцип, епонимично назован по името на християнския мъченик Серапион, респ. на героя Серапион.

4. Повече за структурните подобия между „Декамерон и „Серапионови братя“: (вж.: Japp 2019).

5. Настроението е много важен концепт в творчеството на Хофман, свързан със самото въображение, с отношението на героите към заобикалящия ги свят. Подобряването на настроението задължително е последвано от духовно оздравяване и прозрение, като в същата мяра важи и обратното. Такъв е и примерът с единия от разказвачите, извеждащ и самия серапионов принцип в границите на разказа за съветника Креспел, след като подобрява настроението си.

6. В контекста на романтическата обсесия другият да се конструира като alterego на аза, напълно уместно би било здравият братовчед да се разгледа именно като второто „аз“ на болния. В такава перспектива корелацията болест – здраве придобива още по-ярка интерпретативна сигурност.

7. Става въпрос за сборното издание от 1980 г. на „Народна култура“ – „Немски романтици“, където разказът „Ъгловият прозорец на братовчеда“ е единственото отпечатано произведение на Хофман. Изданието е под редакцията на Недялка Попова, чийто предговор със заглавие „В търсене на хармонията“ е цитиран в следващата бележка.

8. Това е може би и поводът една от изследователките на немския романтизъм в България – Недялка Попова, в предговора към сборника „Немски романтици“ да констатира: „В края на живота си безспорният романтик Е. Т. А. Хофман пише във формата на диалог „Ъгловият прозорец на братовчеда“. Новелата е пронизана от предусещанията му за края, авторът е вече болен, когато я създава, но тя показва момент от прехода на романтизма към реалистични творчески похвати и е изява на предишно твърдение на Хофман, че литературата трябва да отразява живата реалност“ (Popova 1980, 12). (Подобен коментар за „ненасилен и убедителен реализъм“ в „Ъгловият прозорец“ прави и Красимира Михайлова в иначе прекрасния текст, включен в двутомното издание на Хофман – „Пророчества край люлката на модерния човек“ (Hoffmann 1987, 571 – 592).

9. Почти всички интерпретации на „Ъгловият прозорец на братовчеда“, включително и на Джана Дзоко, се свеждат до разбирането за метафикционалния потенциал на прозореца. Този остранен ефект на гледането през прозореца навън се коментира често в контекста на джендърно определения мъжки поглед, преобладаващо насочен към женски фигури. Подобна интерпретация е плодотворна, но ирелевантна на тезата в настоящия текст.

ЛИТЕРАТУРА

ХОФМАН, Е. Т. А., 1987. Новели. Капричио. Разкази. Т. 2. София: Народна култура.

ПОПОВА, Н., 1980. В търсене на хармонията. В: Немски романтици. Новели.

ЧЕРПОКОВА, С. 2011. Е. Т. А. Хофман в България: рецепция и политика. Научни трудове. Филология 49 (1), 286 – 300. Available from: https://lib.uni-plovdiv.net/handle/123456789/612.

REFERENCES

HOFMAN, E. T. A., 1987. Noveli. Kaprichio. Razkazi. T. 2. Sofia: Narodna kultura

POPOVA, N., 1980. V tarsene na harmoniyata. V: Nemski romantitsi. Noveli.

CHERPOKOVA, S. 2011. E. T. A. Hofman v Balgariya: retseptsiya i

politika. Nauchni trudove. Filologiya 49 (1), 286 – 300. Available from: https://lib.uni-plovdiv.net/handle/123456789/612.

HOFFMANN, E. T. A. 2019. Des Vetters Eckfenster. Projekt Gutenberg (27.05.2019).

https://www.projekt-gutenberg.org/etahoff/eckfenst/eckfens4.html

KREMER, D. 2009. E.T.A. Homann: Leben - Werk – Wirkung. Walter de Gruyter, 394 – 403.

FERRO MILONE, G. 2013. Mesmerismus und Wahnsinn in E.T.A. Hoffmanns Erz‰hlung „Das Gelübde“. In: Focus on German Studies 20 (2013), 63 – 77.

https://journals.uc.edu/index.php/fogs/article/view/40

ZOCCO, G. 2013. The Art of Watching. The literary Motif of the Window and its Potential for Metafiction in contemporary Literature, TRANS[Online], 16 | 2013, Online since 07 August 2013, connection on 26 September 2022.

http://journals.openedition.org/trans/833

JAPP, U. 2019. Die Reflexion der Erz‰hlung. Entwurf und Durchführung der Rahmen-Handlung. In: E.T.A. Homanns „Die Serapions-Brüder“. In: Goethezeitportal.

http://goethezeitportal.de/db/wiss/hoffmann/japp_serapionsbrueder.pdf

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.