Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-2-K

2023/2, стр. 137 - 145

НАГЛАСИ КЪМ ОРГАНИЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ДИАСПОРАТА В ЧЕХИЯ

Елена Крейчова
OrcID: 0000-0001-5458-5305
WoSID: AAE-6494-2022
E-mail: ekrejcova@phil.muni.cz
Department of Slavonic Studies
Faculty of Arts
Masaryk university Brno Czechia

Резюме: Целта на текста е да посочи различните нагласи към владеенето на родния език в българската диаспора в Чехия и степента на осъзнаване нуждата от обучение по този език в обществото, където основният език е различен от българския. Представениса резултатите от лонгитюдно изследванe,включващо десетки респонденти от различни социални прослойки на диаспората, и се анализират техните езикови атитюди. Посочени за различни гледища относно двуезичието, двуезичното обучение и поддържането и развитието на родния български език в чуждоезична среда.

Ключови думи: български език; диаспора; организирано обучение по български език в чужбина; атитюди

Както е известно, етническата идентичност на всяка диаспора се изгражда както на ниво индивид, така и на ниво общност, въз основата на редица фактори, един от които е владеенето на родния, първия език1. Владеенето на родния език и неговото поддържане и обогатяване без съмнение са важни за изграждането както на комуникативноречева компетентност, така и на социокултурна компетентност с цел ориентация в социокултурна среда и социалните роли в обществото. Процесът на изграждане на положителна нагласа към владеенето на майчиния език в диаспората и осъзнаването на нуждата от обучение по родния език в обществото, където основният език е различен от българския, особено при деца, е комплексен проблем с много измерения. Насърчаването на интереса към обучението по майчин български език представлява предизвикателство от психолингвистичен и социологичен аспект. Осигуряването на достъп до такова обучение в диаспората е също комплексен въпрос с многопластови решения и възможности. В настоящия текст ще представим нагласите в българската диаспора към организираното обучение по български език в Чехия на базата на лонгитюдно изследване, включващо нагласите към владеенето на родния език в неговата цялост и в частност към изучаването му.

Безспорно постепенното овладяване на български език е важна част от възпитанието на децата в чуждоезична среда и е важен компонент от изграждането и съхранението и на персоналната идентичност (заедно с познаването на традициите, историята, културата, обичаите и т.н.). Ключова роля в този процес играят нагласите на родителите, на членовете на семейната и социалната среда. Осъзнаването на важността на владеенето на родния език и впоследствие мотивацията за обучение по майчин български език се постига по различен начин в зависимост от личностните специфики и особеностите на социалната среда. Мотивацията, като съвкупност от динамични фактори, определящи поведението на индивида, в този случай е сложен и труден за изследване процес, който не може изцяло да бъде изчерпателно описан в настоящото изследване. Тук ще посочим едни от основните аргументи, с които се срещаме при изследването на т. нар. атитюди към родния език и изучаването му в чуждоезикова среда.

Атитюдите представляват обективно-субективни същности, които детерминират поведението на личността, тъй като обединяват социалното и психологическото (Aleksova 2016, p. 78). В българската социална психология като синоним се използва понятието „нагласа“: „относително устойчива привична вътрешна насоченост или предразположение на човека към определен тип реагиране, която определя действията и преживяванията и най-общо може да се тълкува като звено посредник между стимула и реакцията“ (Rechnik po psihologia 1989, 300, цит. по Aleksova 2002). Трябва да се подчертае, че в атитюда „е налице само поведенческо намерение, предразположеност, а не концепция за строго определени действия“ (Dzhonev 1996, p. 213, цит. по Aleksova 2002).

Езиковите атитюди се определят още най-често като взаимни „поведенчески и оценъчни нагласи и предразположения на носителите на различни езици (или различни форми на съществуване на езика) както към чуждите, така и към техните собствени езици или езикови варианти“ (Pachev 1993, p. 81). Езиковият атитюд е психологически конструкт (Garrett 2010, p. 20) с решаващо значение за овладяването на първия и на втория език, и въобще за овладяването на кода за общуване. Атитюдите играят решаваща роля за напредъка или изоставането в езиковото развитие: статусът и значението на езика в обществото и за индивида водят началото си до голяма степен от приспособените или усвоени атитюди (Angelova 2008, 539). Oтношението към езика се явява основен фактор за запазването, възстановяването или дори загубата/забравянето на този език (Baker 1992, p. 9).

В контекста на запазване на родния български език в диаспората е важно да се подчертае и връзката между езика и идентичността. Езикът на социалната група често е ключов фактор при дефинирането ѝ, функциониращ много често като отличителен маркер (Edwards 2011), като всеки отделен език в чужда езикова среда е свързан със специфична култура и със съпътстващите го културни идентичности на ежедневно ниво, на ниво знание, на ниво битие, като цяло (Fishman 2001, p. 3). В резултат на това етнокултурните групи в чужда етнокултурна и езикова среда често се стремят да запазят своя език и по този начин своята етнокултурна идентичност. Разбира се, можем да говорим за различна степен на взаимозависимост и обвързаност между езика и идентичността, тъй като езикът на групата влияе върху изграждането на нейната идентичност, а идентичността на групата влияе върху езиковите нагласи и изборите на групата. Тази зависимост се проявява и в частност в атитюдите към изучаването на родния български език в чуждоезикова среда.

Kонтекстите, чрез които детето се социализира, структурно са стабилни – семейство, детска градина, училище, приятели (в тази група се включват както познатите възрастни хора, така и връстниците, приобщени към контекста в хода на упражняването на произволен вид дейност – игра, учене и др.) (Simeonova 2005), като е необходимо да добавим, че при диаспората контекстът на социализация е специфичен и многопластов.

Историята на българското малцинство в Чехия датира отпреди много години. На територията на днешна Чехия и Словакия към края на XIX век идват много градинари, като градинарството е било изцяло мъжка професия, градинарите обработвали взети под наем парцели около големите градове. Най-многобройни са групите градинари, които са от Северна България, от Великотърновския край. Според официалните статистики в началото на ХХ век от тази област на България заминават около хиляда работни групички (15 – 25 000 души) за работа в чужбина. В периода от 1931 – 1934 година тези българи работят в Румъния, Унгария, Австрия, Турция и Чехословакия. Към Чехословакия се насочват около една пета от имигрантите (Motejlová-Manolova 2006, 10). Масово български градинари се насочват към Чехословакия през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век. През 1931 година в областта Моравия съществуват около 40 български градини, на запад, в Бохемия, има още 20 и официално в тях работят повече от 400 българи (срв. Krejcova 2014). Българските градинари са били пословични със своето трудолюбие, затова и до днес в чешкия език съществува устойчивото сравнение „бъхти се, трепе се като българин“ („dře jako Bulhar“). За следващи вълни от български мигранти можем да говорим и сред студентите – напр. след основаването през 1899 г. в Бърно на Техническия университет много млади хора от България идват тук да следват технически специалности (Bočková & Pospíšilová 2006, p.121), за не много голяма, но постоянна миграция можем да говорим и за периода на социализма. След 1989 година и особено след влизането на България в Европейския съюз през 2007 година броят на българите, установили се в Чехия с цел работа, рязко нараства. Тази последна вълна миграция обогати социалния профил на диаспората (имаме много българи от всички социални прослойки), като тя стана много пъстра и що се отнася до нагласи относно дългосрочни или краткосрочни планове за пребиваване в Чехия, мотивация за бърза интеграция или приоритети относно изучаване на чешки език от страна на самите членове на диаспората и техните деца. Част от диаспората, разбира се, са и хората от смесени бракове. Следователно очаквана е и нееднородност по отношение на нагласите към необходимостта от системно овладяване на български език на децата в диаспората и в частност на необходимостта от организирано изучаване на български език.

При анализа на атитюдите и тяхното формиране трябва да се имат предвид редица психологични и социални фактори. Eмиграцията е променящо живота и често травматично събитие в живота на индивида. Оставяйки зад гърба си родната страна с нейната позната култура, език и ценности, имигрантите са изправени пред плашещата перспектива за „прераждане“ в непознатия и често плашещ свят на приемащата ги страна. Тяхното чувство за идентичност и емоционална привързаност към всичко „родно“ ще бъдат поставени на изпитание, както и способността им да овладеят нов език. Със своята смесена идентичност, те ще бъдат възприемани от другите и ще възприемат самите себе си като хора, намиращи се между две държави, два отделни живота и два езика (Isurin & Wilson 2022, p. 1320). Друга е ситуацията при смесените бракове, където има голяма разлика в ролите на майката и бащата в семейството, по отношение на атитюдите обикновено е важно дали бащата, или майката е носител на български език, дали семейството подкрепя съзнателно билингвизма на своите деца (т. нар. интенционален билингвизъм), фактор е и въпросът за (не)престижността на владеенето на български език в чешкото общество.

Без да имаме претенции за изчерпателност за всички атитюди към изучаването на майчиния език в българската диаспора по света, тук ще представим само някои от нагласите, с които често се срещаме в българската диаспора – в Прага и в Бърно, двата най-големи града в Чехия. Лонгитюдното изследване на базата на анкетни проучвания протече в рамките на 15 години (от 2007 година до 2022 година) на базата на анкети (теренно проучване) в писмен и устен вид (общ брой респонденти 68, 46 жени и 22 мъже). Самото изследване включваше много въпроси, отнасящи се до живота на българската диаспора в Чехия, като бяха включени въпросите и за езиковите атитюди на респондентите. Би могло да се предполага, че нагласите към организираното обучение2) са част от нагласите към владеенето на родния език, но този гледна точка е значително опростена, а и данните от нашите респонденти свидетелстват за редица разногласия и нееднозначни становища. Вземаме предвид и вероятността респондентите да оформят преднамерено своите отговори, така че представените от тях атитюди в интервютата и въпросниците да звучат по-приемливо, по-патриотично на аудиторията (Baker 1992, p.19). При такъв тип изследвания респондентите могат да бъдат и допълнително повлияни от изследователя и целта на изследването поради редица субективни причини. Следователно винаги трябва да се има предвид и сравняването между докладваните и наблюдаваните нагласи. От проведеното изследване можем да посочим, че нивото на емоционална връзка с родния език и страната при имигрантите често определя положителните нагласи и предаването на езика между поколенията, с което е свързано и осъзнатата нужда от обучение по роден език. Ролята на емоциите в отношението на имигрантите към поддържането на езика и последващата роля на отношението към родния език продължават да представляват предизвикателство за учените, изучаващи тези явления. Предстои тепърва да проучваме и да подложим на задълбочен анализ факторите, отговорни за успешния преход на езика като наследство между поколенията. За тази цел могат да ни послужат именно такъв тип теренни проучвания. Всички респонденти в нашето изследване имат силно изразено положително отношение към необходимостта да се владее и да се използва активно български език (от самите респонденти и от техните деца). Мотивите на респондентите относно владеенето на български обикновено са както емоционални (посочване на принадлежност към българския народ, любов към България и т.н.), така и чисто прагматични (комуникация с роднини в България и др.). При семейства, където и двамата родители са българи, комуникацията в битова среда протича главно на български език. При семействата от смесени бракове регистрираме различни ситуации в зависимост от атитюдите в семейството. Изненадващо, въпреки глобализирания свят, в който живеем, и лесния достъп до информация, основана на научни факти, все още регистрираме опасенията, че билингвизмът може да предизвика изоставане в менталното развитие на детето, затова в някои семейства (15 респонденти) съзнателно забавят или потискат усвояването на български език в най-ранна възраст. С отношението към владеенето и употребата на родния български език в чуждоезикова среда е свързана и нагласата към организираното обучение по български език в диаспората. Голям брой от респондентите (47) посочват, че смятат за много по-лезно организираното обучение по български език в Чехия, но на въпроса да конкретизират дали дават, или биха давали детето си да изучава български в (неделно) училище, отговорите не са толкова категорични – 32 респонденти посочват, че биха, но още не са го направили, без да посочват мотив за това, 12 смятат, че обучението по български ще товари допълнително детето, което вече ходи на чешко училище, 3 респонденти посочват, че приоритетно в момента за тях е възможно най-бързата интеграция в чешкото общество и отлагат организираното обучение по български език за в бъдеще. Останалите респонденти смятат, че организираното обучение няма да допринесе с нищо за развитието и образованието на детето, че комуникацията в семейна среда е напълно достатъчна.

От посочените отговори, които изразяват езиковите нагласи сред голяма част от българското малцинство в Чехия, се оформят няколко извода. В диаспората, която разполага с форми за организирано обучение по български език (неделни училища или др.), би трябвало на ниво междуличностна комуникация допълнително да се акцентират спецификите и предимствата на това организирано обучение. В диаспората има потребност от доизясняване и разрушаване на някои остарели предразсъдъци, отнасящи се до двуезичието и свързаното с него обучение по два езика. Необходимо е да се подчертава ролята на родителското отношение към постиженията на децата по езика, който представлява тяхно етнокултурно наследство в чуждоезикова среда, и то да бъде поощрявано. Важно е и осмислянето на редица фактори и убеждения, които битуват в диаспората – напр. че комуникацията на битово ниво не може да замени образованието по майчин език. Също така ключово е и осъзнаване на специфичното явление на проява на известна степен на забравяне на родния език3) в диаспората (особено при стремеж за бърза интеграция или при дългогодишно пребиваване в чуждоезикова среда). Разясняването на редица лингвистични и екстралингвистични фактори би могло да доведе до повишена осъзнатост на необходимостта от обучение по родния език.

В заключение бихме могли да посочим, че изследването на езиковите атитюди ще продължи да ни дава все по-ясна картина за нагласите към специфични социолингвистични проблеми на българската диаспора, които не са константи, а се развиват доста динамично в зависимост от много психологически, социални и други причини. Редица фактори могат да окажат влияние върху осъзнаването на потребността от опазването на етническата идентичност чрез майчиния език, като ролята на семейната среда в този процес е ключова. Идентичността и езиковите нагласи в контекста на имиграцията често представляват сложна картина, в която индивидите предефинират себе си и своето отношение към езика на фона на приемащата култура и език.

БЕЛЕЖКИ

1. Терминът „първи език“ (англ. first language, L1) обикновено се отнася до езика, който индивидът усвоява първи в последователността на усвояването на няколко езика. Това обаче може да означава и предпочитания език, т.е. този, който индивидът говори най-често, най-добре. Този термин навлиза в езиковедската литература, за да се избегнат неточности в широко използваното понятие „майчин език“ както в професионалната, така и в ежедневната практика. Терминът „майчин език“ предполага до известна степен, че типичната етнолингвистична общност е едноезична, както и че детето расте в семейна среда и се отглежда от биологичните си родители, като майката играе основна роля в този процес. Ето защо използваме предимно термина „първи език“, в съгласие с Ю. Стоянова, и когато става дума за българска терминология, използваме предимно „роден език“ и „първи език“ като синоними, само рядко и според конкретния контекст използваме „майчин език“ (Stoyanova 2014, p. 2).

2. В контекст на изследването ни в Прага и Бърно имаме предвид следните училища: Българското средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“ в Прага – средно общообразователно училище, посещавано от деца от български произход, живеещи постоянно или временно в Чешката република, както и деца от други националности, проявяващи интерес към българската образователна система. Другите две училища са неделни – Неделното училище към сдружение „Възраждане“, Прага, създадено през 2002 г., и Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Бърно, Чехия, съществуващо от май 2015 г.

3. Англ. first language attrition, срв. напр. Schmid 2011.

ЛИТЕРАТУРА

АЛЕКСОВА, К., 2002. Езикови атитюди, нормативни статуси и социолингвистични маркери. Ел. списание LiterNet, 24. 10. 2002, последно посетен на 19.2.2023.

АЛЕКСОВА, К., 2016. Социолингвистична перцепция, езикови нагласи и социална идентификация. София: Парадигма.

АНГЕЛОВА, Т., 2008. Прагматически аспекти на обучението по български език в средното училище. Bulgarica – studia et argumenta. Юбилеен сборник в чест на 65-ата годишнина на проф. д.ф.н. Руселина Ницолова. München, Verlag Otto Sagner, с. 539 – 550.

ДЖОНЕВ, С., 1996. Социална психология. София: Софи-Р.

КРЕЙЧОВА, Е., 2014. Българското малцинство в чешкия град Бърно. Славянски диалози, XI, 15, с. 57 – 63.

ПАЧЕВ, A., 1993. Малка енциклопедия по социолингвистика. Плевен: Евразия-Абагар.

РЕЧНИК ПО ПСИХОЛОГИЯ, 1989. София: Държавно издателство „Наука и изкуство“.

СИМЕОНОВА, С., 2005. Проблемът за социокултурната компетентност – предизвикателство пред методиката на обучение по български език. Ел. списание LiterNet, 25.03.2005, последно посетен на 19.2.2023.

СТОЯНОВА, Ю., 2014. Овладяване на втори език: проблеми на теорията и практиката. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

REFERENCES

ALEKSOVA, K., 2002. Ezikovi atityudi, normativni statusi i sotsiolingvistichni markeri. El. spisanie LiterNet [online], 24. 10. 2002 [viewed 19.2.2023]. Available from: https://liternet.bg/publish7/ kaleksova/atitudi.htm

ALEKSOVA, K., 2016. Sotsiolingvistichna pertseptsia, ezikovi naglasi i sotsialna identifikatsia. Sofia: Paradigma

ANGELOVA, T., 2008. Pragmaticheski aspekti na obuchenieto po balgarski ezik v srednoto uchilishte. Bulgarica – studia et argumenta. Yubileen sbornik v chest na 65-аta godishnina na prof. d.f.n. Ruselina Nitsolova. München, Verlag Otto Sagner, pp. 539 – 550.

BAKER, C., 1992. Attitudes and language. Clevedon: Multilingual matters.

BOČKOVÁ, H., POSPÍŠILOVÁ, J., 2006. Bulhaři v Brně: Proměny profesní a etnické minority. Český lid, 93, pp.126 – 130.

DZHONEV, S.,1996. Sotsialna psihologiya. Sofiya: Sofi-R.

EDWARDS, J., 2011. Challenges in the Social Life of Language. Basingstoke: Palgrave Macmillan.

FISHMAN, J. A., 2001. Why is it so hard to save a threatened language?, In: Fishman, J.A. (eds.) Can threatened languages be saved? Clevedon: Multilingual matters. pp. 1 – 22.

GARRETT, P., 2010. Attitudes to Language. Cambridge: Cambridge University Press.

ISURIN, L., WILSON, H., 2022. 63 First language attrition in bilingual immigrants. Volume 2, edited by Gesine Lenore Schiewer, Jeanette Altarriba and Bee Chin Ng, Berlin, Boston: De Gruyter Mouton, pp. 1320-1339. Available from: https://doi.org/10.1515/9783110670851031.

KREJCOVA, E., 2014. Balgarskoto maltsinstvo v cheshkia grad Barno. Slavyanski dialozi, XI, 15, pp. 57 – 63.

MOTEJLOVÁ-MANOLOVA, M. Uchováno v paměti. Praha: Bulharská kulturně osvětová organizace v ČR, 2006.

PACHEV, A., 1993. Malka entsiklopedia po sotsiolingvistika. Pleven: Evrazia-Abagar.

RECHNIK PO PSIHOLOGIA, 1989. Sofia: Nauka i izkustvo.

SIMEONOVA, S., 2005. Problemat za sotsiokulturnata kompetentnost – predizvikatelstvo pred metodikata na obuchenie po balgarski ezik. El. spisanie LiterNet [online], 25.03.2005, [viewed 19.2.2023]. Available from: https://liternet.bg/publish13/st_simeovova/problemyt.htm

SCHMID, M., 2011. Language attrition. Cambridge, UK: Cambridge University Press.

STOYANOVA, Yu., 2014. Ovladyavane na vtori ezik: problemi na teoriyata i praktikata. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.