Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/1, стр. 103 - 108

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Владимир Игнатов
E-mail: vladimir_ignatov@abv.bg
Sofia University
“Alphonse de Lamartine“ 9th High French School
35 Patriarch Evtimiy Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата.
София: Коралов и Сие, 2020

Нишките на времето последователно се преплитат в придошлите тъжносветли спомени за едно драматично минало. Непосредствено преживяното се възвръща за нов живот в изтерзаното човешко и творческо съзнание, което сега му придава една благородна патина. А това става чрез страданието, сякаш дълговечно, но извисяващо, и чрез категоричната като житейски избор и нравствен императив – и затова неоценима – жертва в името на оцелостения индивидуален вътрешен свят.

Отдалеч полосите на натрупания опит – съкровен и безутешен – могат да се съберат, отвеждайки неизменно към така нужната житейска равносметка, към самоналагащата се психологическа проникновеност спрямо рефлексиите на случилото се. Отделните обекти по тях трябва да се подредят и осмислят във взаимната им свързаност и обусловеност, а собственото място из тяхната несигурност и преломност – да се (пре)открие и съхрани.

Споменът е откъснат от времето, той е упорит, не заспива. Чрез него бавно се открехват драпериите на онова неотдавна, което привлича и плаши едновременно, но познанието за което е своеобразен пътеуказател за бъдещето.

В задъхания път през годините то поражда срам и мъка – заради неумолимия и безсмислен кошмар, наречен Война, властно и безскрупулно диктуващ всичко в него, – но и тиха надежда, стаен възторг – заради силата на човешкия дух и умението отвъд грохота и разрухата навред да се открият и ревностно да се опазят множество малки, съкровени радости.

Как може да стане това? Нима сред толкова загуби, някои от тях – зловещо непоправими, човек би могъл да мисли за придобиването на нещо такова?

Отговори на тези и други въпроси дава един български писател, отблизо видял и преживял екзистенциалните абсурди на своето време, тревожно проследил пренареждането на социалния ценностен ред, трагично приел загубата на хуманистичния идеал при постоянната изостреност на насилствено прекрояваните жизнени пространства. Затова и естествената реакция на изтерзаното творческо съзнание се открива в моралната присъда, в изстраданото нравствено-битийно предупреждение, в неотменимия духовен завет.

Думата е за Константин Константинов (1890 – 1970) – едно от знаковите имена в развитието на българската мемоаристика, а посочените житейски болезнено преживени и художествено изтънчено въплътени места на паметта могат да се открият в по-късна негова книга, в която горестта, разочарованието, възторгът и вярата в едно ново бъдеще провокират към спонтанен размисъл.

„Птица над пожарищата“ предхожда хронологично, идейно-съдържателно и поетологично забележителния мемоарен шедьовър „Път през годините“ – ценно свидетелство на една епоха, на съдбовните превратности в нея, на дирените и прилаганите стратегии за пребиваване и оцеляване сред тях на човека, на интелектуалеца. Но тъкмо в „Птица над пожарищата“ най-напред присъства онова, което сетне в спомените на писателя ще се превърне в основен, определящ подход при изобразяването и коментирането на ретроспективно възстановяваните събития, хора, явления: заличаването на автора, доколкото това е възможно.

С ясната цел за постигането на по-голяма обективност и достоверност.

С категоричното желание другите да бъдат откроени като водещите фигури в този тъжно-възторжен разказ за общите места в драматичното пътуване във времето.

С горчивата равносметка на отминалото и с тихите упования в предстоящото през универсалността на съпреживяното, посочила и наложила неотменимите ориентири в живота.

„Птица над пожарищата“ се появява за първи път през 1946 г. – само две години след онези преломни събития, белязали колективната човешка участ, разполовявайки я между объркаността и тревогата, от една страна, и смътните очаквания, от друга. Но значението на тази книга далеч не се изчерпва само в интензивния литературноисторически контекст на 40-те, в който мястото ѝ е неоспоримо. Или единствено като своего рода „свидетелствуване“ на епохата на повторно безжалостно преразпределение на силите в Европа и света: когато отделните човешки същества, сломени и обречени, са гротескно-изобличително видени като „уродливи подобия на хора“. Тя е важна и днес – заради нравствено-етичните си послания, които имат надвремева определеност и обобщеност, насочващи към представата за свободата, съвестта, честта и отговорността като висши битийни категории на човешкото осъществяване.

Сам К. Константинов още в предговора я характеризира като „бележник“, „сборник късове за 1944 г.“, като мемоарният разказ приключва до 9 септември1). И макар подобни позовавания да създават усещане за непоследователност, за известна аморфност и по-скоро механична, външна свързаност на тези „късове“, художественият свят на произведението е цялостен и монолитен. Повествованието е стройно организирано и независимо от отделното претворявано събитие стриктно се подчинява на основния мотив символ, изведен имплицитно още в заглавието – за съкровения полет на духа към необятните простори на свободата и безсмъртието.

Времепространствените означения в този социалнополитически отблъскващ, а човешки затрогващ разказ също са строго конкретизирани, с което още веднъж се подчертава липсата на „каквато и да е измислица“, придържането към документално-достоверния рисунък на лично преживяното, болезненото вглеждане в измеренията на общностния трагизъм...

Една непълна година, а такава наситена събитийност в нея... Поразените сетива трудно биха подредили в някаква последователност всичко онова, което е наложило своите противоречиви рефлексии върху тях. Ала то не е и нужно... Защото сред драматичната повтаряемост на битието кризис човек губи способността да различи делничното от необикновеното, всекидневието от събитието. Отдалеч, след като войната е станала делник, навик, когато съвсем спонтанните – напрегнати и болезнено изживявани – въпроси за нейния смисъл, значение и завършек биват заменени от примиреното смълчаване, нещата придобиват потискаща еднаквост.

Но – парадоксално – тъкмо при прекъснатия естествен ход на живота, сред пушеците от взривовете, гроздовете ослепителни ракети и трясъка на бомбите се отместват границите между реалност и фантазия, а пред обремененото човешко съзнание се откриват неочаквани възможности. „Тая година – пише К. Константинов, – хаотична, разлюшкана, изпълнена със страшно напрежение, имаше сама по себе си облика на недействителност и стигаше до халюцинация“, в която съвсем истинни обаче са многобройните и непоправими загуби: „хора, дом, лекомислие или вяра“. Но в живота и от всевладеещото зло би могло да се извлече някаква полза: в случая в замяна „мнозина трябваше да придобият много ценни неща: ново зрение, мъдрост, примесена с горчивина, и едно пълно очистване чрез простотата“. Затова и тази година не е просто поредният възел в нишката на времето, а горестен събирателен образ на травматични места в колективната памет.

Година, трудно уловима в цялост – заради обхвата и значението ѝ, през която животът показва „всичките си лица“, а отделният човек – неподозирани свои черти.

Отделният човек... това тъжно въплъщение на пренаредените жизнени определители и ценностни ориентири, чието несигурно съществувание преминава между потъналия в руини столичен град, малкото провинциално селище, приютило евакуираните, бедния пръстен дом без никакви удобства, но с неоткрита другаде, дори в мирновременния живот, топлина и споделеност – последен пристан и утеха, необятното поле – „черно от пролетната влага, с наболи вече тук-там стръкове“, пресечено от толкова много пътища, от толкова много съществувания. Орачи, работници към околните фабрики, случайно преминаващи – всички те понесли със себе си тежкия товар на грижите за оцеляването, на отчаянието и на назрелия бунт, но и някак съучастващи – по своему – в „тоя бликнал живот“, нов, силен, завладяващ, победил всяка смърт.

Времето и пространството през 1944 г. са еднакво „тъмни от студ и мъка“, сред които преминава човешкият живот – обруган, унизен, лишен от каквито и да са изначални оптимистични перспективи, станал равнозначен на „една постоянна изостреност“, на „напрегнато и мъчително очакване“. В него стоновете на отчаянието и на осъзнатата обреченост отчетливо се присъединяват към и без друго угнетително скръбната полифонична атмосфера на пряко видимото, в която особено пронизващи съзнанието са писъците на влаковете, ревът на сирените, подплашеният екот на селските камбани, тътенът на бомбите и зенитната артилерия...

Преките означители на непосредствено заобикалящото, което се е превърнало в „някакъв друг свят, непосетен и в най-мрачните ни сънища“.

Екстремалната ситуация на опита във и чрез болката и страданието по-ражда характерната неподправена предразположеност към себевглеждане, към дирене на основанията на индивидуалната присъственост в условията на неимоверно жизнено напрежение, към съкровен размисъл за непреходното в света, достигащ до знакови философски обобщения:

Човек е създаден за радостта. Тя е неговото право по всички земни и небесни закони. Ала въпреки неоспоримостта на това, банално вече, утвърждение, повече от радостта ние обичаме мъката си. Може би ние обичаме в нея онази голяма част от нас самите, която тя е изпепелила и която, струва ни се, още продължава да живее чрез нея. Или може би подсъзнателното очакване на едно малко чудо. Защото твърде отдавна е казано, че истинската радост се ражда от голямата скръб.

Истинската радост – тиха, светла, лелеяна като чиста, недосегната мечта, вълнуваща ума и сърцето, до която човек се приближава след толкова, безчетни сякаш изпитания, с които вече е привикнал. За да върне отново усещането за смисъл, за стойност, за принадлежност.

Сред грохота, огъня, цинизма и смъртта – другите имена на повсеместното прецизно и „образцово“ унищожение – ненадейно, осиян от ореола на светостта и чудото, се откроява, за да се наложи впоследствие, един особен образ, с който се извежда водещото нравствено-естетическо послание на сборника. Функциите и значенията на този образ се свързват с неотменимото ревизиране на определени световъзприемателни нагласи, на разбиранията за самия себе си и за собственото място сред противоречивостта на пряко зримото.

Във въздуха хвърчаха греди, камъни, пръст, мъжете отново бързаха по линията, отново слагаха взрив, продължавайки стъпка по стъпка своята зловеща работа, а зад стъпките им също така бързо вървяха огънят и смъртта. Това беше оргия на садизъм. Когато последната сграда се сгромоляса и гъст дим покри половината от екрана, съвсем неочаквано над пушека изхвръкна птица, като зашеметена, подвоуми се малко, после изведнъж се оправи, издигна се по-нагоре, изви в широка дъга и изчезна към чистата далечина.

Птицата – онзи универсален метафоричен образ, отвъд времена и пространства, с който се изразява вярата в несломимостта на духа, във възвръщането, преоткриването опорите в живота и света. Стига да са отворени сетивата за това.

Един „съвършен символ на безсмъртие“, явяващ се тук смислово и структурно-композиционно като лайтмотив, а философски и житейски обусловено – като категоричен нравствен императив.

Тази водеща тематична линия намира своеобразна реализация в една от най-конотативно издържаните части в „Птица над пожарищата“ – „Малките“, проблематизираща най-големия екзистенциален абсурд: детското страдание. Присъствието на „мълчаливите, безропотни кредитори на живота“ сред по-грома на войната е вид горестно-поучително изпитване – на човешките съвести, на моралните ценности, на устоите на общностното битие. Те, бивайки „нашите угризения за една огромна отговорност към хората“, със своята чистота и естествен стремеж към пълноценно възприемане и изживяване на даром получения живот, са натоварени с важно значение, с определяща роля.

На контрапункт – на безскрупулността и перфидността на силните на деня; на монотонизираните в устрема си унищожители на човешкото материално и духовно наследство.

На обновители – на новия, съграждан изпод развалините, свят, изпълван вече от хармоничните и възвисяващи клавирни звукове, в които е събрана „всичката земна радост, непобедима и безсмъртна“.

Сключеният кръг, краят и началото – последната победа на Живота, видяна като изстрадана истина и като духовен завет за утрешния ден.

БЕЛЕЖКИ

1. В издадения през 2011 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ том „Път през годините. Неиздадени спомени“ К. Константинов предлага подробно описание на случилото се в този ден и размисъл за „съдбоносния смисъл на тая дата“.

Konstantinov, K. (2020). Ptitsa nad pozharishtata. Sofia: Koralov i Sie

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.