Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-4-2A

2023/4, стр. 369 - 375

КОВИД-19 В ЛИТЕРАТУРАТА: МЕЖДУ ФИКЦИЯТА, СРАВНЕНИЯТА И ДНЕВНИКОВОТО

Амелия Личева
OrcID: 0000-0003-4553-7998
E-mail: licheva@yahoo.com
Sofia University

Резюме: Текстът ще се опита да види различни по жанр текстове, които се стремят да осмислят преживяната пандемия. Част от тях ще бъдат в жанра на дневниците и ще залагат на документалното, други ще са в ключа на сравненията с испанския грип и чумата, трети ще отварят към преживяното като вид нравствен катарзис или антиутопични визии. Сред разглежданите автори ще бъдат Али Смит, Маги О’Фарел, Гонсало М. Тавареш, Захари Карабашлиев, Владимир Зарев, Теодора Димова. Литературните визии ще бъдат погледнати и откъм философията и футурологията.

Ключови думи: пандемия; съвременност; актуалност; политическо

За тази пандемия се подразбираше, че ще влезе в литературата. Нямаше нужда да се чака, прогнозите бяха ясни. Достатъчно беше да си припомним всички онези много текстове, които през вековете са тематизирали чумата или испанския грип. Ясен беше и ключът – смъртта, човешкото поведение в гранична ситуация, човешката солидарност, идеята за крехкостта и уязвимостта на човешкото. Какво обаче можеше да бъде по-различно? Може би обвързването на пандемията с бъдещето. В свят като днешния, който мечтае за безсмъртие, който е подвластен на всякакви прогнози, които обещават това безсмъртие в обозрими срокове, беше неизбежно да се наблегне върху футурологията. Така и стана. Нямаше нищо изненадващо в начина, по който започна да се осмисля КОВИД-19. Единствената изненада беше скоростта. Съвременната литература вече все по-малко се нуждае от дистанция и все по-уверено се впуска в коментиране на днешното. Пандемията провокира много писатели да не чакат „здравословна дистанция“, а да се опитат да я осмислят още докато е в процес. Една от първите беше Али Смит, която в „Лято“ вкара темата и я обвърза с политическите и природните катаклизми, които преобръщат съвременния свят и изискват ново отношение от страна на човека – и към природата, и към другите. През една от важните ѝ героини – бунтарката Айрис, прозвучаваха думите: „КОВИД-19 прави стените, границите и паспортите толкова безсмислени...“, което е в унисон с критиките на Смит към съвременното британско общество, белязано от Брекзит и нетолерантността.

Нещо подобно се опита да направи и Елиф Шафак, но не в роман, а в есеистична книга, посветена на проблема. И при нея пандемията е видяна като закономерна част от кризите, избуяващи днес. Интересен е акцентът, който Шафак поставя върху личните истории и върху факта, че единственият начин да се разберат другите, е като се имат предвид именно тези лични истории. В един контекст на числа и голи статистики, в каквито се беше превърнал светът по време на пандемията, тази идея звучи като противопоставяне на унификацията и удобното забравяне, че зад всяко число стои конкретна, специфична биография, изискваща емпатия.

И още една важна идея поставя Шафак, особено заострена чрез пандемията. Поколенията назад във времето, убедена е тя, са имали съзнанието, че децата им, стига да се образоват, ще живеят по-добре от родителите си. Тази вяра обаче сега е разколебана. И не само защото, само по себе си, образованието вече не гарантира успех, но и защото живеем в свят, в който проблемите са само отложени във времето – пандемии като днешната, климатичните промени, икономическата криза, изчезващите професии, изкуственият интелект... „Настъпила е криза на смисъла – казва Шафак. – А това генерира страх, осакатява, прави много кратък хоризонта и кара дори децата да се усещат преждевременно стари и сближени със смъртта“.

В периода 2022 – 2023 вече са факт и цели книги, посветени на отшумяващата пандемия – и по света, и у нас. Но да поговорим още малко за контекста, в който се вписват тези произведения.

Една от първите посоки, в които тръгнаха и критиката, и литературата през 2020 г., беше в търсене на сравнения и в откриването на предсказания. Актуални ставаха книги като „Декамерон“ и „Чумата“, доколкото се правеха опити за реконструкции и се търсеха модели за справяне и оцеляване. Много писатели признаха, че това са били настолните им четива в първите месеци на изолацията.

Критиците започнаха да се обръщат към романи, най-вече научнофантастични, както и към филми, в които вирус поразява и често унищожава човечеството. Във фикциите този вирус е изкуствено създаден, обикновено с почти 100-процентово поразяващ ефект. Но тъй като и в световен план циркулираше идеята, че КОВИД-19 е лабораторно създаден в Китай, и тъй като в първите месеци не се знаеше какви ще са пораженията от него, аналогиите още повече засилваха тези предсказания. Неслучайно се стигна и до ситуации, в които все повече творци бяха ангажирани в правенето на политики за бъдещето. Защото тази екстремна ситуация не пропусна да подчертае за пореден път връзката между усещането за криза и изхода, който хората виждат в силата на творческото въображение. Френското Министерство на отбраната например сформира екип от писатели, художници, сценаристи, които бяха поканени да споделят най-кошмарните си предчувствия и визии за бъдещето и заплахите срещу сигурността, които то носи. Този екип ще предлага сценарии, а военните ще обмислят стратегии за евентуалното им преодоляване. Министърката припомни, че научната фантастика първа е предвидила кацането на Луната, виртуалната реалност, клонирането и редица други предизвикателства пред съвременния свят. Затова по-сериозно от всякога авторите в този жанр са по-канени да влязат в действие; за пореден път изкуството е призвано да спасява.

Сред обсъжданите заглавия бяха „Очите на мрака“ на Дийн Кунц, „Орикс и Крейк“ на Маргарет Атууд, „Заразата“ на Стивън Содърбърг.

Втората посока, разбира се, бяха дневниците, които трябваше да съхранят гледната точка на очевидците. Тази линия прерасна и в писането на романи, тип дневници, като може би най-интересен и представителен е този на Гонсало М. Тавареш – „Дневник на чумата“.

Ще щрихирам два типа дневниково писане, преди да се спра на романа на Тавареш. Първият е този, който проследява човешкото поведение по време на криза, говори за страха, за лекарите и тяхната отдаденост, за благодарността на хората и култивирането на човешка солидарност. И най-вече за голямата липса – липсата на физически контакт, на докосване, липсата на прегръдките. Такъв тип писане и теми откриваме в дневника на британската писателка Дебора Леви. Оказва се, че според нея човешкото същество е най-подвластно на тактилното. Дори не толкова социалното общуване липсва, отбелязва тя, а точно тези докосвания с други същества, които гарантират усещането, че си жив, че те има, че не си сам. В този контекст Леви си дава сметка колко всъщност се е променил съвременният човек, колко по-уязвим е той и колко по-зависим е от другите. В миналото това не е било факт– и тя цитира книги, които говорят за това как хората са живели „на разстояние“, деца и родители са пазели строга дистанция, сдържаността на чувствата е била факт, а прегръдките и целувките са били почти непознати. „Този свят – казва тя – е описан например от Е.М. Форстър и засяга представителите на висшата, а и средната класа в началото на ХХ век. Но пандемията преобърна стереотипа, че англичаните са резервирана нация, която не обича физическия контакт“ заключава Леви.

Вторият акцент в дневници като този на Дебора Леви е критиката – социална, политическа, която извежда на преден план проблемите във всяко едно общество. Писателката говори за нископлатения труд на хората, които са се оказали ключови по време на пандемията – медицински сестри, шофьори, снабдители..., както и за ролята на политиците, които в такава ситуация демонстрират много показност и популизъм. Индиректно, споменавайки липсата на предпазни облекла и маски, визира и онова, което цяла Европа констатира – грешката да изнесе производствата си в страни като Китай и да се окаже тотално неподготвена за кризи.

На другата страна са дневниците, описващи самата болест, пораженията, които нанася, усилията за оцеляване и нормалност. Подобно писане откриваме при ирландската авторка Маги О`Фарел, концентрирала се върху отказа на тялото да служи, да изпълнява командите на мозъка. Тя сравнява състоянието си с годините в детството си, когато е прекарала енцефалит. И всичко това на фона на описание на типичните и атипичните случаи на болни с ковид и съответно симптомите им (литературата доста следва медицината, която през тези години говори точно за асимптоматиката и постковид ефектите); претоварените болници, липсата на легла за болните...

Но както и Дебора Леви, Маги О`Фарел също не минава без литературни аналогии. Докато лежи в болницата, тя слуша „Мисис Далауей“ и установява, че Клариса е прекарала грип, пандемичен по това време, от който трудно се възстановява. О`Фарел се спира на това свое прозрение, припомня си и едно есе на Улф по темата за болестта, защото си дава сметка, че въпреки многократните прочити на Улф, преди ковид не е забелязала, че темата с испанския грип присъства в този роман. Иначе казано, свидетели сме как точно както много нови текстове стават ключ, през който по-добре четем старите, точно така и днешната пандемия ни накара с други очи да погледнем световната литература и да си дадем сметка колко плътно в нея присъства темата за болестта. И може би активното тематизиране на болестта в литературата тепърва предстои, както и разговорът как тя променя хората.

На този фон интересно е да видим какво добавя към дневниковите визии един цял роман. Още повече от автор, който е известен с вкуса си към експеримента, какъвто е Гонсало Тавареш.

Романът на Тавареш е дневник на 2020 година. Целта му е да улови чрез дневниковото това „полуделнично наелектризиране на времето“, да отрази реалността на живо, като представи картина на болестта по света – починалите в Италия, Бразилия или САЩ, реакциите на някой конкретен лекар някъде по света или знаците на солидарност в определена държава или сред определена общност; приликите в поведението на хората във Франция или Португалия, общите моменти, когато всеки болен става чужденец; опитите, когато всички се правят, че излизат, за да симулират нормалност; статистиката със смъртните случаи, страха на възрастните, заплахата към младите, че и те могат да умрат, пустотата на местата, карантината, изолацията, самотните погребения, пейките, на които е забранено да се сяда, звукът на вируса, тишината на улиците, снишените гласове на хората… Като чрез всички тези фрагменти от ежедневието, от ескалирането на болестта и от промените в света се настоява върху нещо ключово – според Тавареш XXI век е разполовен, след ковид започва ново летоброене, нов век и идва ерата на уплашените хора, които очакват един Христос, облечен като лекар.

В същото време, въпреки усещането за уникалност на ситуацията и преживяванията, наситеността с цитати към литературни и философски произведения в „Дневник на чумата“ прави всички тези усещания откриваеми и в други векове, макар и белязани с различен смисъл и тълкувани по различен начин. Иначе казано, описваната пандемия хем е уникална, хем за самотата и за възприемането на другия като плашещ и варварин, независимо дали болен или просто различен, има много податки във вековете назад. По този начин свидетелствата на Тавареш показват как краткото време на 2020 е разширено в един много, много дълъг разказ и пандемията, попадайки в ключа на историята на човечеството, се оказва изпитание, плод на неусвоените уроци на миналото и на ненаученото. Затова и когато сега, през 2023 г. четем този дневник, можем да кажем, въпреки преживяното, че новата нормалност за пореден път не се състоя и човечеството бързо се завърна към старите си навици, които ще продължат до следващото изпитание.

А къде в този контекст е българската литература? Като че ли не бяхме свикнали тя да е свръхреактивна и да е в унисон със съвремието. Но е факт, че трима от знаковите съвременни български писатели я вплетоха в повествованията си, при това всеки я натовари с различни значения. По реда на излизане на книгите това бяха „Опашката“ на Захари Карабашлиев, „Объркани в свободата“ на Владимир Зарев и „Не ви познавам“ на Теодора Димова.

Романът на Захари Карабашлиев се появи в разгара на пандемията, като си позволи да я осмисли доста радикално. Той говори за втора, по-жестока пандемия, която е трансформирала света по-генерално – почти всички възрастни са починали, децата са изселени в провинцията, градовете са относително празни. Болестта все още се завръща, но като че ли вече е станала рутинна. Въпреки това обаче извънредността е факт – приетите закони са ограничили медиите, печатните издания, хартиените книги. Толерират се „безопасното съдържание“, скуката, равнодушието. В световен план Китай се е оказал доминиращата сила и всички държави имат сериозни, най-вече политически проблеми. И на целия този фон миналото като че ли не просто е забравено, а не го е имало. Паметта за нормалността, ако такава изобщо е съществувала, е изтрита.

В света днес при Карабашлиев се разпознава и този от утре. В същото време, антиутопичността не е традиционна – не става дума за моделирането на един свят, за който трансхуманизмът обича да ни говори. Антиутопичното тук си е своето и днешното, но със заострени недъзи. Интересното е, че хората не изглеждат особено променени. Те по-скоро са в режим на констатации или свикване, а не на потрес от преживяното, което кореспондира с друга от големите тези на романа, а именно – че външните катаклизми не упражняват катарзисен ефект. След тях човекът пак си остава със своята мяра. И на негласния въпрос променя ли към добро пандемията отделния човек, отговорът е – по-скоро не. Дори като че ли обратното, кара го да се пригажда към нея и да губи част от човешкия си облик.

В „Объркани в свободата“ също откриваме опит за очертаване на някаква картина за бъдещето, вкарвайки в него и елемента на дистопичното. Не е изненада, че последното се случва през желанието и на Зарев да осмисли ковид пандемията. И ако при Карабашлиев акцентът е по-скоро върху отражението на пандемията върху обществото и върху бъдещето на света, то при Зарев е върху човека и бъдещето на човешкото. Целият роман като че ли дълбае в душата, опитва да види какво е онова устойчиво, което се е предавало през поколенията, кое е онова, което настоящето е затлачило, променило или убило и липсата на което може би застрашава това бъдеще на човешкото. Защото – внушава романът – се оцелява, включително и по време на пандемии, но това е по-скоро само физическо оцеляване. Подобен род изпитания обострят отчуждеността, късат нишките между хората, и най-вече – и тук е новият ключ за тълкуване на пандемията при Зарев – обострят посредствеността, продукт на унификацията. И най-сетне, разболяват човешкото, обричат го на своеобразна лудост, или – бихме казали, лишавайки го от устои и изконни навици, правят го нечовешко.

В начина, по който Владимир Зарев представя последствията от пандемията, се налага още един паралел – и той е с действията на съвременния тероризъм. Точно както тероризмът – по думите на Жак Дерида – може да бъде сравнен със съдбата в Античността, защото не може да се предскаже, защото няма лице, защото поразява без причина и обяснения и затова и не може да му се противостои, точно така е и с тази превърната в символ на днешното пандемия, която кара хората да се страхуват постоянно (въвежда понятия като „насилието на страха“ и „насилието на неизвестността“), да се затварят и – както се спомена – да полудяват. Неслучайно ковид пандемията е назована „китайския бяс“.

Новото пък при Теодора Димова е ключът, в който пандемията е видяна като непрочетен и неосмислен урок. Онази неслучила се нова нормалност, за която загатнахме и при Гонсало Тавареш. В „Не ви познавам“ пандемията е знак, който ни е бил даден, но който българското общество не е успяло да разгадае и затова още повече потъва. Димова намесва вярата в конспиративните теории, чрез думите на главната си героиня определя отказа от ваксиниране като тероризъм, за да изгради сложния механизъм на личната и колективната свобода, които не се крепят на кухи фрази от типа „маските ни унифицират и ни запушват устата“, а на дълбоката вътрешна необходимост да се отстояват истини, да се постъпва според морала и принципите на доброто, да се избягват клишетата, етикетите, соченето с пръст и да се зачитат различията. Но точно този катарзис не се е състоял нито в обществен, нито в личен план.

И накрая. За разлика от литературата, която, както се вижда, е патетична и сериозна – хората реагираха на пандемията и с хумор, защото понякога той помага повече за понасянето на страха и страданието. Дали това ще е „Корона къш“ на Иво Димчев, или вицовете, които заляха социалните мрежи, важното е да могат да се родят фрази като Във Вашето CV липсва една година. С какво се занимавахте през 2020-а? – Мих си ръцете.

Благодарности. Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.