Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/5, стр. 508 - 516

ХРИСТИЯНСКО СМИРЕНИЕ И ГРАЖДАНСКА НЕПРИМИРИМОСТ В ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО НА КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ

Огняна Георгиева-Тенева
E-mail: ognyana_georgieva@abv.bg
New Bulgarian University
21 Montevideo St.
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията разглежда две основни послания на детското творчество на Константин Величков: за християнско смирение и за гражданска непримиримост. Отчитайки факта, че и в живота, и в литературата тези ценности се съчетават сравнително рядко, изследването аргументира виждането за семантична проходимост на границата между стихотворенията с религиозна тематика, представящи човека в мълчалив диалог със себе си и с бог, и басните, чиито алегории се отнасят до нуждата от активна позиция спрямо общностноинституционалните „дадености“. Анализираните текстове са осмислени в парадигмата на модерната идея за православна теология на участието, според която истинската човечност предполага не само кротост, а и добротворство в публичното пространство и несъгласие с политическото самовластие.

Ключови думи: Константин Величков; детско творчество; християнско смирение; гражданска непримиримост; ценности; добротворство

Християнското смирение и гражданската непримиримост изглеждат несходни модели на поведение, които като че ли рядко съществуват под един и същ ценностен свод. Християнското смирение обикновено свързваме с кротост, отстояние от врявата на деня и благочестиво съсредоточаване в аскезата, докато гражданствеността – със силен интерес към публичния живот, с потапяне в буйния му водовъртеж и с активна дейност за усъвършенстване на социума. Всъщност двата ценностни модела не образуват непременно опозиция, не се изключват взаимно, не водят до някаква апория. Наистина, тяхното двуединство не се среща често, но появи ли се, ефектът за обществото е изключително благотворен – Новото време доказва това чрез Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Стоян Михайловски и мнозина други.

Сред тях е и Константин Величков – с басните си и с ред стихотворения от „Детска гусла“. Героите на тези художествени текстове може да живеят уединено и в смирение, обърнати към трансцендентното „отвъд“, което схващат като първоизточник на християнските нравствени норми; може да се намират в бързея на реалното „тук“ с неговите социални противоборства и политически разпри; може да са едновременно и християнски благонравни, и обществено активни. Така някои творби излъчват послания с нравствен характер, други – с граждански, а трети срещат двете ценностни нагласи и ги сливат органично.

Величковите стихотворения на религиозна тема се вписват в моралистичния дискурс на детската ни литература от края на ХІХ век. „Бащата наставник“, или възпитателят, имплициран в ранната детска поезия, преподава осветени от традицията нравствени устои, които се коренят в рода, християнството, отечеството и труда. Или погледнати през призмата на главните възпитателски интенции на детското четиво през Възраждането и първите десетилетия след Освобождението, Величковите „религиозни“ стихотворения се вплитат в гъсто изплетена интертекстуална мрежа на патриархално-християнската нравствена норма. В същото време, творбите на Величков притежават лирически суверенитет: първо, християнската образност в тях се оттласква от широко популярния тогава простонароден подход към религиозната тема, според който трансценденталноабстрактното се „доближава“ до детето чрез посредничеството на фолклора, а бог се представя не толкова като висша духовна субстанция – независима, неизменна и въплъщаваща християнката онтология, колкото като гарант на равновесието във всекидневния трудово-битов цикъл, като регулатор на нравствеността. Ако за стихотворения като „Връбница“ и „Дай ми, боже“ от Петко Р. Славейков; „Утрeнна молитва“, „Слънце“, „Нощ“ от Васил Попович; „Коледа“, „Селска черкова“, „Великден“, „Бъдни вечер“, „Песента на синчеца“, „Молитва“ от Вазов; „Военна песен за децата“ от Марко Балабанов и др. са характерни битовото приземяване на православната духовност, нейното приближаване към конкретно-предметното мислене на детето, то стихотворенията на К. Величков пазят дистанция от подобно одомашняване на християнското. Те съумяват да намерят баланс между сложния алегоричен код на библейските идеи и неговия своеобразен превод на разбираем „детски“ поетически език. Второ, възпитателската предпоставеност у К. Величков не е за сметка на художествеността, както често се случва в ранната ни детска поезия. Ред стихотворения от „Детска гусла“ обозначават прехода към една по-голяма художествена зрялост на българското лирическо говорене, където просветителския рационализъм и моралното наставничество ги има, но без да се превръщат в оголено и твърдо възпитателско попечителство – поетическото поучение отстъпва от амвона, за да даде път на идеята за ценността на детето и за неговото увличане в света на естетическото удоволствие. К. Величков създава стихове, в които християнското зазвучава в нежни лирически интонации, с ласкава гальовност, подобна на допир с кадифе:

Измина денят ясни,

дечицата заспиват.

Изгреят звезди красни

и ангели разкриват

невидимо крилцата

и слизат на земята,

па идат и се спрат

полека до леглата,

и будни въз децата

там до зори стоят.

(„Сънят на децата“)

Образите на смирението у К. Величков снемат в себе си изтъкнатите общи особености на християнския план на „Детска гусла“1). Към тези образи, които са централни за настоящото изследване, ще подходим по-отдалече – откъм смисъла на християнското понятие „смирение“. Да тръгнем от Библията: „...моля ви да постъпвате достойно ...с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов“ (Poslanie do efesiani, 1 – 2); „…облечете се в милосърдие, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение“ (Poslanie do kolosiani, 3: 12), защото „който се смирява, ще бъде въздигнат“ (Luka, 14: 11). В екзегетически план смирението се свързва с увереността на човека, че „не притежава нищо свое освен онова, което дарява на бог“ (Biblejskaia enciklopedia, 1991: 164). Търпение, кротост, любов към бога, великодушие и обич към човека – това са основните постулати на религиозния нравствен кодекс. Смирението в детските стихотворения на К. Величков представлява отглас на християнския морализъм:

Сутрин, кога стана,

пред иконостаса

мирно аз застана,

кръста си направя,

богу се помоля

здраве да ми дава.

Ум и разум, воля,

всякога да слушам

тате аз и мама.

(„Вечер кога лягам“)

Нравствените ценности, утвърждавани от Библията, у К. Величков се препотвърждават като поведенчески императив, от който зависят не само благополучието и редът, но и самият живот. В духа на библейското разбиране за смирение бог е единственият, който може да бъде възхваляван:

Всичко ти направи, Боже,

ти си всичко наредил...

Тебе славят на земята

(„Бог“)

Насочвайки детето към подражание на библейския образец, поезията на К. Величков задава нравствените ценности скромност, дълготърпение и богобоязливост. Всяка неблагочестива постъпка следва да предизвиква срам, защото

Грехота е Ангел Божи

сълзи зарад нас да рони.

(„Ангел“)

Библейски промислените поетически послания на „Детска гусла“ имат за своя поанта божията любов, дошла като заслужен дар за смиреното дете („Бог ни пази“), което скръства ръце, насочва поглед към небето и се моли („Молитва“). Смирението е предпоставка за хармонията в света; смирението извиква щедра благодат; човешкото усърдие се възнаграждава; следването на християнското „трябва“ и отхвърлянето на себелюбивото „искам“ дават духовна сила и надежда за богата морална отплата – това са основните внушения, които излъчват „религиозните“ детски стихотворения на К. Величков. Може да се каже, че техният общ поетически смисъл алюзира библейската сцена, в която Исус умива нозете на своите ученици.

В художествения свят на К. Величков редом до образа на смирението стои образът на модерната гражданственост, която по дефиниция означава критическо мислене за публичния живот и съзидателно действие за развитието на обществото. Широко разпространено днес е виждането на Юрген Хабермас, че гражданството се определя чрез активното отношение на личността към институционалните условия на съвместния живот (Habermas, 1995). К. Величков прави красноречиви граждански жестове – както в „реалното“ си битие на размирен поданик на Османската империя и на „строител на съвременна България“, така и в качеството си на писател. Фактът, че той е не просто свидетел на преломни исторически събития, а и активен сподвижник на модернизирането на българското общество, оставя отчетлив знак върху детското му творчество. Острите социални и политически колизии намират проекции в ред негови произведения, което ги превръща в едно от средоточията на гражданския дискурс на следосвобожденската ни детска поезия2).

Величковото детско творчество излъчва гражданските си послания основно чрез басните. Литературната ни история отдавна е посочила, че К. Величков е държал на басните си извъндредно много. Фактическото основание на това твърдение е неоспоримо – Величков включва свои басни в трите христоматии, които съставя – „Българска христоматия“, в съавторство с Вазов (Vazov, Velichkov, 1884), „Христоматия или сборник от избрани образци по всички родови съчинения за горните класове на градските училища и гимназиите“ (Velichkov, 1890-a) и „Христоматия за долните класове на средните училища и на гимназиите“ (Velichkov, 1890-b). Както е известно, някои от басните на К. Величков са оригинално негово творчество, а други представляват преработка на класически образци от Езоп, Лафонтен и Крилов. За настоящото изследване са важни и едните, и другите, още повече че общата жанрова история на баснята е немислима без пътуващите сюжети и образи.

Тук следва да подчертаем изрично, че повечето басни на К. Величков имат не просто моралистичен характер, а съвсем определен граждански профил. Това им придава специфичен облик, прави ги различими спрямо широко разпространените по онова време баснени текстове, които стъпват върху нравствената опозиция добро/зло, разглеждана в плана на междуличностните отношения. К. Величков поставя тази опозиция и в обществена перспектива. Впрочем ясното съзнание на писателя за потенциала на литературата да възпитава граждани, е експлицирано в множество негови педагогически и публицистични текстове, които тук ще представим през една знакова статия – „Българският език и литературното образование в нашите училища“. В нея се казва, че от училище младите хора може да излизат с по-малко знание, но задължително „с по-твърд и мощен характер, със съзнание на своите човешки и обществени длъжности, с доблест, с дух на самоотвержение и самопожертвование за общественото и народно благо“ (Velichkov, 1894-b: 25 – 34; 97 – 107;199 – 205).

Като дидактичен жанр, баснята притежава голям потенциал да съдейства за формиране на социалната идентичност на младия читател, и надали има съвременник на К. Величков, който да знае това по-добре от него самия: широката му култура и богатият му опит в образованието, трупан при биографичното му придвижване от учител по словесност до министър на просвещението, са залог за плодотворност на срещата в творческото му съзнание на литературни и на педагогически знания.

Величковите басни може да бъдат четени като цялостен интертекст. Тук ще проследим един възможен общ „сюжет“, който се получава при подреждането на текстовете в избрана от нас последователност. Идеята ни е да проследим вътрешната, неексплицирана логика на К. Величков при изграждане образа на модерната гражданственост. Къщата на мъдреца, според едноименната басня, е голяма не заради размерите си, а заради приятелите, които я обитават. В социална перспектива приятелството означава доверие, взаимно разбиране, уважение, сътрудничество при обсъждане и решаване на общ проблем и подкрепа в случай на криза. Идеята за ценността на съдружието се доразгръща в баснята „Приятели“, където каруцата, заседнала сред пропуканите ледове на реката, е повод за демаскиране на лъжливи обещания за помощ, т.е. на псевдоприятелство, на псевдоразбирателство. „Щука и котка“ разширява тематичния захват на въпроса за междуличностните взаимодействия, като ги отнася към професионалната структура на обществото. Социалното построение на К. Величков може да си представим схематично като концентрични кръгове, в чийто център стои Азът, първият „външен“ спрямо него кръг се очертава от приятелите, а следващият се формира по професионален признак. В този най-външен кръг ценността на науката е изключителна, но тъй като не всеки разбира това, съществуването ù е смъртно застрашено („Свиня под дъба“). Баснята „Вълк и куче“ се интересува вече не от заблудите, на които робува обществото, а от робуване при деспотични политически режими, които погубват личната свобода. Вълкът олицетворява гладния, но свободен човек, а кучето – охранения държавен службаш, разменил свободата и личната си неприкосновеност срещу сигурния кокал. „Гарван и лисица“ представя друго измерение на социалната безнравственост – ласкателството, което води до замогване. Социалният цинизъм градира в „Лъвът учреждава съвет“, където се изобличават политическото тъпоумие и симулацията на демократичен общностен живот. Кулминацията на гражданската критика откриваме в „Овца, коза, крава и лев“ – баснята, която заклеймява насилственото присвояване на общо благо.

Раздвоено ли е творчеството на К. Величков за деца между образите на християнското смирение и гражданската непримиримост? Непроходима ли е границата между стихотворенията с религиозна тематика, които представят човека в мълчалив диалог със своя Свръхаз, формиран чрез християнските табута и ограничения, и басните, които полагат човека в активна социална среда. Безусловни ли са разделителните линии, които преминават между уединението и публичността, тишината и врявата, монолога и диалога? Чужди ли са един на друг персонажите, които стоят изправени пред иконата и пред предизвикателствата на общностно-институционалния живот? Отговорът е отрицателен: защото в „Детска гусла“ има творби, които представляват своеобразен смислов мост между образите на християнската и на гражданската чувствителност. „Сънят на сирачето“, „Мисли за нещастните“, „Левът на сирачето“ разкриват християнска нравственост, която е обърната не навътре към себе си, а към страдалеца, който се нуждае от милостиня. Веднъж погледнал към Другите, Азът сам става друг – става част от общност. Ако първата крачка към нейното формиране може да е състраданието към бедняка, все още пасивно („Сънят на сирачето“), следващата е молитвата за неговото спасение – „О, Боже, щедър ти бъди... // Чуй всички тез, които страдат“ („На нова година“), а сетне идва и активният жест на благотворителност („Мисли за нещастните“). С тези стихотворения К. Величков разкрива християнското вече не като отшелничество, а като хуманност, съпричастност и действена загриженост за Другия. Оттук нататък пътят към гражданствеността е открит. Красноречив аргумент в подкрепа на виждането за органичното художествено единство на християнското смирение и гражданската непримиримост у Величков е поместването в „Детска гусла“ на четири басни, две от които с остро социално съдържание: „Овца, коза, крава и лев“ и „Вълк и куче“. Включването на тези текстове в детската книга на Величков свързва християнското интимнолирическо преживяване на света с лироепическото, бунтуващо се срещу политическата демагогия и поквара, срещу социалната тирания.

Детските произведения на Величков проблематизират различни измерения на общностния живот, които се намират във взаимна зависимост. Сред тях е и темата за отношенията на човека с властта, с държавата. Всъщност К. Величков не загърбва патриархалните, християнските и патриотичните ценности – те присъстват отчетливо в детското му творчество, но с променена функция, която може да бъде определена като фундамент на гражданствеността. Така читателят е приканен да бъде не само крепител на родовите традиции, добър християнин и горещ патриот, но и активен гражданин. Може да се каже, че К. Величков практически става сподвижник на модерната идея за православна теология на участието, според която съществуването на истинска човечност предполага доб ронамерено междуличностно общение и изключване от политическото управление на самовластието. Истинският живот в Бога според К. Величков далеч не се изчерпва с патернализма, затвореността и пасивността на миряните – истинският християнин не е безразличен към другите, той е чувствителен към страданието им, ангажиран е с благотворителност, защитава човечността в публичното пространство. Християнството ни задължава да отговаряме на живота с действие, всеки поотделно и всички заедно да сме отговорни за развитието на обществото, внушава Величковата детска поезия и с това значението ù се доближава до първоначалния смисъл на литургията като действие, чрез което група хора стават общност, обединени от идеята за служене на доброто.

БЕЛЕЖКИ

1. Стихотворенията с християнска тематика не намират място в петтомника на К. Величков, публикуван през 1986 г. Обяснението е, че тези текстове са „твърде остарели по съдържанието си“ (Todorov, 1986: 569). Настоящата разработка стъпва върху оригиналното издание на „Детска гусла“ (Velichkov, 1894).

2. Този дискурс разглеждам подробно в монографията си „Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878 – 1918)“ (Georgieva-Teneva, 2014).

ЛИТЕРАТУРА

Библейская энциклопедия. (1991). Т. 2. Москва: NB-press, Центурион, АПС.

Георгиева-Тенева (2014). Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши. София: Сепа-Инфома.

Хабермас, Ю.(1995) Структурни изменения на публичността. София: Св. Климент Охридски.

Лука 14: 11

Послание до ефесяни 1 – 2

Послание до колосяни 3: 12

Тодоров, И. (1986). Предговор. Във: Величков, К. Съчинения в 5 тома. София: Български писател.

Вазов, Ив. & К. Величков. (1884). Българска христоматия. Част ІІ. Поезия. Пловдив, Свищов, Солун.

Величков, К. Христоматия или сборник от избрани образци по всички родови съчинения за горните класове на градските училища и гимназиите. Солун.

Величков, К. (1890-b). Христоматия за долните класове на средните училища и на гимназиите. Солун.

Величков, К. (1894-а). Детска гусла. Пловдив.

Величков, К. (1894-b). Българский език и литературното образование в нашите училища. // Българска сбирка, І, № 1, № 2, № 3.

REFERENCES

Biblejskaia enciklopedia.(1991). T. 2. Moskva: NB-press, Centurion, APS.

Georgieva-Teneva, O. (2014). Grazhdanski idei na bylgarskata poezia za deca i junoshi (1878 – 1918)“.

Luka 14: 11.

Habermas, I. (1995). Strukturni izmenenia na publichnostta. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.[

Poslanie do efesiani 1 – 2.

Poslanie do kolosiani 3: 12.

Todorov, I. (1986). Predgovor. Vav: Velichkov, Konstantin. Sychinenia v 5 toma.Sofia: Bylgarski pisatel.

Vazov, Iv. & K. Velichkov. (1884). Bylgarska hristomatia. Chast ІІ. Poezia. Plovdiv, Svishtov, Solun.

Velichkov, K. (1890-a). Hristomatia ili sbornik ot izbrani obrazci po vsichki rodovi sychinenia za gornite klasove na gradskite uchilishta i gimnaziite Solun.

Velichkov, K. (1890-b). Hristomatia za dolnite klasove na srednite uchilishta i na gimnaziite.Solun.

Velichkov, K. (1894-a). K. Detska gusla. Plovdiv.

Velichkov, K. (1894-b). Bylgarskij ezik i literaturnoto obrazovanie v nashite uchilishta. // Bylgarska sbirka, І, № 1, № 2, № 3.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.