Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/1, стр. 46 - 53

СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ И МЕТОДИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КОНСТРУКТА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Кирил Димчев
E-mail: kirildimchev@abv.bg
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15 „Tsar Osvoboditel“ Blvd
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Необходимостта от изследвания на концепта български език като втори език се определя от научни, социокултурни, образователни и други нужди на обществото. Авторът разглежда връзката между втори език и чужд език като връзка между родово и видово понятие. Чуждият език е вид втори език, който се изучава в учебна среда, но не се използва в речевата среда на обучаемите. От друга страна, обучаемите са добре запознати с втория език чрез своето социокултурно обкръжение. В статията се обосновават някои предложения за оптимизиране на езиковата политика на България по отношение на използващите български език като втори както в страната, така и в чужбина.

Ключови думи: first language, second language, foreign language, person's ethnosociolinguistic identity, multilingualism, multicultural relations

1. Социокултурните реалности и постиженията на научната мисъл са условие да се търсят начини за обогатяване на картината на езиковата действителност. Отношенията между концептите български език (БЕ) като първи език, български език (БЕ) като втори език и български език (БЕ) като чужд език все още не са достатъчно изяснени в българския научен дискурс. Подтик за анализа им са научни, социокултурни, образователни и други потребности на обществото. Обикновено първият език е официалният език на страната; той е представител на стандартна форма на БЕ (Димчев, 2010: 101).

До средата на миналия век като актуални се разглеждаха единствено схващанията за дихотомията роден (майчин) език – чужд език (Хъдсън, 1995: 52). Днес обаче в ситуация на мултилингвизъм и мултикултурни отношения в първостепенен обект на анализ се превръща триадата първи език – втори език – чужд език.

Отношенията между втори език и чужд език се схващат като отношения между родово и видово понятие. Чуждият език е вид втори език, който се изучава в учебна за обучаваните обстановка, но не се използва в речевата им среда. Вторият език е познат на обучаваните от социокултурното им обкръжение. Най-често той не е официален език на страната, в която се изучава.

Кои са обединяващите признаци на разглежданите концепти? Предназначение и на трите типа е овладяването на информация за БЕ като език цел; усвояване на умения за комуникация, основни за които са психокултурните и речевокомуникативните аспекти (свързани стеми и ситуации на общуването, с функции на общуването и пр. ).

Безспорно в речевата практика явленията са много по-сложни, защото езиковата действителност е разнообразна и най-често – по-богата от теоретичните постановки.

2. Роден (майчин) език се говори в домашна среда. В училище децата постъпват с интуитивно изграден в предучилищна възраст модел на език – с формирана начална комуникативноречева компетентност. Този роден (майчин) език отразява особености в езика на различни социокултурни групи (родители, баби, дядовци, роднини и пр). За нуждите на битовото общуване се оказва достатъчен езикът на близкото обкръжение, тъй като наличният лексикален, граматичен и пр. запас служи за изпълняване на задачи, адекватни на комуникативните потребности.

Днес в социолингвистиката се предпочита названието първи език: (1) за да се избегне конотацията на майчин език, и (2) поради възникващи трудности при идентификация на майчиния език в смесени бракове. Синонимните термини на роден език – майчин и матерен език, предполагат емоционална конотацияи не представят многообразните обстоятелства, при които израства детето.

Освен терминологичните търсения се променя и отношението към рязкото противопоставяне на родноезиковото и чуждоезиковото обучение. Концепциите в ,, Обща европейска езикова рамка. Учене, преподаване, оценяване“ (Рамка, 2006) обясняват владеенето на първи, втори и др. езици като комуникативен континуум, в който първият език бележи най-висока степен във владеенето на език. Първият език е първи по време на усвояване, но не е задължително да е с най-висока степен на владеене. Например в семейство от смесен брак, живеещо в страна, в която не се говори един от езиците на родителите, първи език можеда е на майката, но да е на по-ниско равнище на овладяност от този, който се говори в съответната държава (срв. Ефтимова, 2010: 36). Голямо е закъснението, с които тези въпроси се поставят у нас (вж. Дюмортие, 2003).

В концепта първи език се проявява онтогенетичният подход към индивидуалното развитие на личността. Първият език играе изключителна роля при създаване на стратегия за формиране на езиковата личност. Етносоциолингвистичната идентичност на личността се формира предимно (а понякога и изцяло!) чрез овладяването на първия език.

Днес ситуацията на мултилингвизъм и мултикултурни отношения променя оптиката в триадата първи език – втори език – чужд език. Тя се превръща в първостепенен обект на етносоциолингвистична интерпретация: предназначение и на трите типа е овладяването на информация за езика цел; усвояването на умения за комуникация, най-важни за които са психосоциокултурните и речевокомуникативните аспекти (свързани с теми и ситуации на общуването, с функции на общуването и пр.).

3. Концептът втори език е сравнително нов за българския научен дискурс. Р. Бел приема за втори всеки език, който се усвоява след първия (Бел, 1980: 293 – 295). Подобни възгледи обаче днес претърпяват еволюция. Необходимостта от по-нови схващания по въпроса се осъзнава най-напред в страни като Франция, Канада, Швейцария, Германия, Испания и др.

Напредъкът в научния дискурс обогатява епистемологичните аспекти на разглеждания проблем както на информационно, така и на процедурно равнище. Протичащите в посочените страни процеси са актуални за целия свят: миграцията се засилва и научните постижения се прилагат с цел да се оптимизира общуването, да се подобрява резултатността на социалните, икономическите, личностните и пр. връзки. Обобщават се първите резултати и се дават насоки за иновационни практики (срв. Верделхан-Бургад, 2007).

Съществени етносоциолингвистични характеристики на БЕ като втори език са следните.

3.1. Онтогенетичните признаци на втория език са свързани с преход от монолингвизъм към мултилингвизъм (за разлика от първия език, който се характеризира с преход от нелингвизъм към монолингвизъм). Това не е езикът на езиковата общност, в която живеят подрастващите (китайци, араби, цигани, турци и др.) и техните близки.

3.2. От функционална гледна точка е важно, че изучаването на БЕ като втори език засилва възможността да се преодоляват цивилизационните бариери, които могат да възникнат между представители на приемащата страна и мигрантите. Често това е причина за противоречия и конфликти. Така обучението по БЕ като втори език, схващано като вид образователно взаимодействие, има за цел да промени нагласата за по-голяма информираност, за усвояването на културни образци и социален опит и пр. Крайна цел е да се подобри личностният модел на поведение.

3.3. Тълкуването на концепта за втория език разкрива тенденции в развитието на човечеството. Като главна функция се проявява прагматичната ориентация в речевите дейности при изпълняване на определена комуникативна задача (например – как да подам молба за работа, как да напиша документ за отпуск, как да попълня определени документи, как да ги оформя и т. н.). Така концептът БЕ като втори език придобива социални, етносоциолингвистични, икономически и други измерения. Решаването на прагматични задачи с адекватни социолингвистични средства включва осмисляне на лингвистични същности – предпоставка за успешност на общуването (например с глаголи се изразяват действия, със съществителни имена – предметност, с прилагателни имена – признаци на предмети, с наречия – признаци на действия, и т. н.). Като се използва понятийният апарат на когнитивната психология, може да се твърди, че в случая не става дума за декларативни знания за глаголи, съществителни, прилагателни, наречия и пр., а за процедурни знания, служещи като инструменти за решаване на конкретни комуникативни задачи.

3.4. От логиката на досегашното изложение следва, че изучаването на втория език е по-близо до изучаването на чуждия език – факт, който определя близостта в технологичните решения при осъществяване на функционално образователно взаимодействие.

БЕ като втори езиксе усвоява на рецептивно и на продуктивно равнище с цел да се постига разбирателство в процеса на речевото общуване. Това означава, че езикът на българските турци, цигани и др. не е чужд език за тях. Лингвистичната осведоменост, в съответствие с личностните, възрастовите, интелектуалните и др. качества на субекта на речта, е условие за формиране на стратегии за изпълняване на комуникативни задачи, т. е. изграждане на умения за създаване и възприемане на правилен и комуникативно уместен текст. Борави се с български езикови факти в съответствие с книжовните и стиловите норми.

3.5. Етносоциолингвистичните характеристики на БЕ като втори език се отличават с изключително разнообразие в зависимост от това:

– дали става дума за живеещи у нас в българска езикова среда и изпитващи влияние на социални, културни и други фактори;

– дали става дума за потомци на преселници от предишни години, които си служат с особености на диалекти на българския език, а книжовният български език за тях е втори език (Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Молдова, Украйна и пр.) (вж. Пенкова, 1999);

– дали става дума за наскоро преселили се временно или постоянно в други страни (САЩ, Канада, Австралия, Франция, Испания и др.) политически и икономически имигранти, за които изучаването на българския книжовен език има предимно емоционални подбуди;

– дали БЕ се преподава от носители на езика, или от лица, които са го изучавали като втори език (вж. Младенова, 2012, Пенкова, 1999).

Тези етносоциолингвистични признаци усложняват типологията на проявите на БЕ като втори език. Разликите до голяма степен предопределят особености в изработване на цялостна езикова политика за трайно въздействие с оглед на конкретните преследвани задачи и при обосновка на адекватни технологични решения (вж. по-подробно Димчев, 2002: 56).

4. Анализът на приложените текстове (вж. т. 7) откроява разнообразие от речеви прояви. Това разнообразие се дължи на разлики в индивидуалните и социокултурните особености на респондентите. То е повлияно от:

– първия им език;

– начините на мисленето им;

– различния статут на образователните структури (държавна – частна);

– формите на обучение;

– недостатъчния хорариум, предвиден за изучаване на БЕ;

– достатъчно (недостатъчно) снабдяване на образователната структура с учебници и учебни помагала.

Тези фактори създават трудности при изработване на езикова политика, определяща изучаването на БЕ като втори език.

5. Примери за езикови особености, срещани в текстовете на респондентите.

Фонетични особености:

– замяна на един звук с друг – бродàвам (вм. продавам), банаùри (вм. панаири), стратиджùчески (вм. стратегически), скùпо (вм. скъпо), синà ми (вм. синъ ми), бечàлби (вм. печалби) и др.;

– замяна на твърда съгласна с мека – завършил’ (вм. завършил), сùл’но (вм. силно);

– удвояване на съгласен звук в края на думата – вùдишш (вм. видиш);

– редуциране на неударени широки съгласни – бъдишти (вм. бъдеште), ùмами (вм. имаме), сизòните (вм. сезоните), Кòлида (вм. Коледа), брийàтели (вм. прийатели), иàдини (вм. йадене).

Словообразувателни особености:

– при образуване на словоформи – Велùкиден (вм. Великден), джòбата (вм. джоб), ученùца (вм. ученичка) състоù (вм. състои се), бùзнесът (вм. бизнеса), стòкита (вм. стоките) и др.;

Морфологични особености:

– членуване на именни форми – излишно членуване – учùлището № 1 (вм. училище № 1) Адриатùческото море (вм. Адриатическо море); липсваща членна форма – йàдини от българска кухн’a (вм. йадене от българската кухн’а);

– употреба на предлози – в дèсет годùни (вм. на десет години);

– употреба на глаголи – не б’ах вл’àзъл (вм. не б’ах влизал), магистрàла, койàто е строèна (вм. магистрала, койато е построена);

Синтактични особености:

– при съгласуване: мòйта годùни (вм. моите години), мòйта прийàтели (вм. моите прийатели), албàнска малцинствò (вм. албанско малцинство);

Лексикални особености:

– замяна на една лексема с друга, използване на думи под влияние на първия език – брицùни, тавалùк, òпшнос, койàто е вързана с дрỳга òпшнос (вм. обшнос, койато е свързана с друга обшнос), испълних шес годùни (вм. станах на шес години), да ùдвам (вм. да дойда) порàди н’аколко факти (вм. поради н’аколко причини) и др.

Фразеологични особености: да се рàжда бечàлбата (вм. да се печели), 6. Предложения във връзка с езиковата политика по отношение на изучаването на БЕ като втори.

От специално проучване се нуждаят:

– нагласите за изучаване на БЕ като втори език – прагматични, емоционални, стратегически (във връзка с бъдещата социална реализация на личността);

– учебните помагала, предпочитани и използвани от преподаващите БЕ по места.

Безспорна е нуждата от учебник по БЕ, който да представя инвариантни по-становки (под формата на книжовни и стилови норми на СБКЕ), както и система от учебни помагала, съобразени с нуждите на обучаваните, с възрастовите и социокултурните им особености, с допусканите от тях слабости и пр.

Тези и още много други предложения, които могат и трябва да се направят в рамките на едно по-обстойно изложение, се нуждаят от научен подход в интерпретирането на проблемите и от дългосрочна държавна езикова политика.

7. Текстове1)

Т1 Из моята биография Разказала: С. Д. , 19-годишна, студентка в Тараклийския държавен университет (Молдова).

Родèнасъмсена2февруàри1986годùна│вгратТараклùйа║Хòдихвградùнатанòмердве│слеттовà│когàтоиспълних6годùни│пòчнахдасеỳчавучùлиштетонòмереднò║Вдèсетгодùнипостъпихвмузикàлноучùлиштепоспециàлнос│пиàно║Слеткатòзавършихмузикàлнотоучùлиште│вчетиринàйсигодùнипостъпихвКишинèфвмузикàлноучùлиште║Слеткатòзавършихгимнàзийата│севърнахфТараклùйа║Мнòгомùслихзасвòетобъ-диште║Сегàсъмученùцанамолдòфскаанглùйскафилолòгийа│фтòрикурс║ДосегàнесъмбилàвБългàрийа│затовà ùмахгол’àможелàниедаùдвамтỳк║

Т2 Моето семейство и моят бизнес Разказал: С. И. , палестинец, 53-годишен, висше икономическо образование, завършено в България; 30 години живее в България.

Мòйтасемèйствосъстоùотчèтиридỳши│женàми│дъщер’àми│синàми│иас║Ассм’àтаммòйтасемèйствоинтелигèнтнасемèйство║Всùчкисмезаèти║Имаминàштарàботабобùзнесаивуниверситèти║Синàминадвàйсиисèдемгодùни│дъщер’àми│надвàйсиишес║Синàмизавършил’фил’осòфийавСофùйскийауниверситèтимипомàгавбùзнесът║Бùзнес│нàшийатмагазùн║Имамдèцкиигрàчки║Търговùйа║Бродàвамстòканадрèбноинаèдро║Асрабòт’ъстърговùйатаотКитàй. ║Внàс’амотКитàйиотдрỳгидържàви║Имамклиèнтибългаритъргòвциичỳждитъргòвци│Сърбийа│Македòнийа│Румàнийа║Мии│бон’àкогаùмами│рàботаàсùл’но│бон’àкогаслàбо│завùсиотбазàраиотсизòнити║МинùевбазàравБългàрийакатòнаèдроживèемв
трисизòна│бърво│заВилùкийъден│бòсле│засъбòрити│банаùритилисекàзва║Трèтийъсизòн│итовàнàй│вàжензамèнекатòдèцкитеигрàчки│наКòлида║Дрỳгибродàватскùпо║Шèфанафùрматабрицинù│вс’àкаборазлùчнибечàлби║Обàчеасвзèмамнештàтанетакà║АсоттрùйсигодùнивБългàрийа║Мàлкотакà│налù│бознàтнатèматаимòжебо│нормàл’но║Асùмамджòбатанабъл’гаринаибо│èфтинобродàвам│дамивървùстòкита│дасерàждабичàлбата║Штòтоазновогодùшнасизòнùскамдабатỳвам│давзèмакатòнабодàръциитовàмòйастратиджùческийабòглет

БЕЛЕЖКИ

1. Поради ограничения в обема не могат да бъдат приложени всички текстове на изследвани лица, с които авторът на статията разполага.

ЛИТЕРАТУРА

Бел , Р. Т. (1980). Социолингвистика. Москва: Международные отношения.

Верделхан-Бургад (2007). Michel Verdelhan – Bourgade (sous la direction de) Le français langue secondе: un concept et des pratiques en évolution Bruxelles. Ed. De Boeck Université.

Димчев, К. (2002). Типология на обучението по български език. Български език и литература, № 4 – 5.

Димчев, К. (2010а). Методика на обучението по български език. Реалности и тенденции. Велико Търново: Изд. ,, Знак’ 94“.

Димчев, К. (2010 б). Основи на методиката на обучението по български език. София: УИ ,, Св. Климент Охридски“.

Дюмортие (2003). Dumortier, J.-.Led. Didactique du français langue maternelle, langue étrangère et langue seconde: vers un nоuveau partage.

Ефтимова, А.(2010). Билингвизъм и диглосия на децата от етническите общности и проблеми в езиковото образование. Български език и литература, 2010, № 4.

Иванова, Ц. (2006) Българският език в европейското университетско образование – статус, проблеми, перспективи. Liter Net: 2006, 5 (78).

Младенова, О. (2012) Българските говори в Румъния: опит за създаване на електронен корпус на диалектната реч на двуезично население. Език и литература, кн. 3 – 4.

Пенкова, Р. (1999) Обучение по български език в чуждоезикова среда. София: Национален институт по образование, 1999.

Рамка (2006). Обща европейска езикова рамка. Учене, преподаване, оценяване. Варна, Релакса.

Хъдсън, Р. Д. (1995) Социолингвистика. София: УИ ,, Климент Охридски“.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.