Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/3, стр. 235 - 240

ОБРАЗИТЕ НА КРИЗАТА У МОДЕРНИЯ ЧОВЕК В ПОЕЗИЯТА НА АТАНАС ДАЛЧЕВ И ПРОЗАТА НА ЧАВДАР МУТАФОВ (първа награда, литературознание, секция за бакалаври)

Резюме:

Ключови думи:

XIV национална научна конференция за студенти, докторанти и средношколци
„Словото – (не)възможната мисия”
XIV National Scientific Conference for Students, Postgraduates and High School Students
“The Spoken Word – An (Im)Possible Mission”

През двайсетте години на ХХ век българската литература засяга отново темата за състоянието на личността и кризата на модерния човек, загубил кодовете за идентификация в еднообразието на съществуването. Възвратно личното местоимение себе си става трудно за дефиниране и статутът му отприщва метафизичния въпрос за смисъла на живота. Част от образите, които отразяват кризата в поезията на Атанас Далчев и прозата на Чавдар Мутафов, са тези на предметния заобикалящ ни свят – през вещите, улиците и помещенията; отделянето от реалността, съмнението в нея; отчуждението от самите нас – чрез безличните назовавания вместо лични имена; отнетите възможности за пълноценна екзистенция, времето, пространствата на пребиваване, смъртта, субектно-обектните отношения – ние и другите. Всички тези теми концентрират усещането за безперспективност и при двамата стрелци. Осезаемо е напрежението от отказаните възможности и невъзможните копнежи. От липса на контрол върху всичко.

Сюнгерно поела сривовете на иначе устойчиви до този момент модуси, модерната литература в дискурса на Далчев и Мутафов ражда разпокъсаните цялости, фрагментите и асоциативните форми. Чрез експериментите със словото и скептичните заключения в настоящето смъртта се преосмисля и осъзнава като единственото означаемо, означаващото на което е всичко останало.

Голяма потенция да търсим генератор на кризата във вътрешния свят на личността има в заключението на Далчев, че модерният човек знае малко за себе си, не се познава. Това непознаване и остраняване на мен от себе си отнема потенциалната възможност за изграждане на биография и трупане на опит като индивид, както и като активен и качествен социален субект с осъзната функция в обществото и света на хората. Докато, преодолял – най-общо казано – традиционното по отношение на битуването си и осмислянето на света, вече в качеството си на модерен човек, субектът не опознае себе си заедно с тази новост – модерността като нагласа, интереси, начин на живот и пр., неговият път по една очертана, обмислена траектория е обречен на провал, а движението му – на хаотично и нецелеустремено лутане. Модерен в такава ситуация на мнимо присъствие, лишено от стабилност и ясна визия за почти всичко както вън, така и вътре, става фригидно определение, а референтът, назоваван с него – неспособен да се разпознае в симулативната система на всекидневното пребиваване в света, както и да осъществи стабилни позиции в него.

Така титулуван, Модерният започва слепешката да се лута, докато лаически се самопроектира. Пулсира между конкретно-сетивното и универсалноналичното, между вътрешния си свят и овъншнения – този на другите, като панически се вкопчва хем в присъствието, хем в отсъствието им. Интуитивно усеща някакви възможни пътеки, по които може да излезе, ако не на улица с табелка и ясни указания, то поне на кръстопът, който да очертае бегло някакви варианти за действие и да редуцира безкрайния списък от невъзможности. Пътната карта на този субект е неефективна, защото измерваният столетия преди това свят е тотално преустроен. Опората за едно самоинициативно ново измерване липсва, то не може да бъде осъществено без минимална база и без личностно присъствие. Докато в собственото си случване не постига голям успех, обреченият в модерност кара изкуството да търси художествени възможности за тълкуването на аз в контекста на една нова ситуационна проблематика и зарежда с теми авангарда и експресионизма в българската литература на 20те.

Както Далчевият субект от Болница, Стаята, Къщата, Повест, Книгите, Балконът, Дяволско, Метафизически сонет и др., така и марионетките и Дилетанта на Мутафов, отключват за дебат парадигмата „деформация – обезличаване – унифициране – конкретност“. Последният й елемент остава фиктивен. Реформацията – превръщането на индивида в модерен с всичките неточности, с цялата недефинируемост на понятието, повече клони към деформация, с оглед на последиците от осъзнаването и осъществяването на промяната. А те са обезличаващи и унифициращи, и то в реалността на задънените пътеки и безизходицата, като дори липсва утехата от вярата в реинкарнация, а смъртта запазва категорични позиции на граница, която не е пропусклива, докато звънът на големия стенен часовник сякаш отмерва тежките є приближаващи стъпки. Героите са загубили дори физическото си присъствие в помещенията и сградите, където са спомен, сянка или някакъв лек полъх, напомнящ или наподобяващ присъствие, но много по-силно внушаващ отсъствие (Стаята, Повест, Къщата) или се разпадат по улиците („Дилетант“). Къщите и помещенията са празни, в тях всичко е отмряло след смъртта на обитателите, които липсват дори приживе.

Романът „Дилетант“ на Чавдар Мутафов работи с тази парадигма, като създава сложен лабиринт, в който Минотавъра е невъзможността за познание. Попадането в този лабиринт е налице, но ги няма средствата за успешно излизане – кълбото прежда и магическия меч. Задълбочено и усложнено е структурното напластяване, липсата на основи, устои, респективно градеж и съзиждане на такива. Подобно на романтическия герой, Дилетанта търси. Той иска да знае. Било чрез собственото си усилие, или/ипо силата на някакво посвещаване от друг. Романът прави аутопсия на познанието и себепознанието, а те се оказват хлъзгава серпентина с остри извивки. Героят е жертва на видимата баналност на нещата и болезнено страда от това. Получава скука от ежедневието и гротескния театър, наречен живот. Трите възможности, които благородно и безвъзмездно са му дадени от автора, също са импотентни, тъй като са всъщност квазивъзможности. В тях дори прозира един пародиен похват, чрез който романът добива черти на трагикомедия. Тези три възможности са в кавички по презумпция, което Дилетанта дори не подозира, бидейки марионетка в ръцете на автора. Те са практически невъзможности за себе си, другото и нищото, които водят до смъртта на социалния и житейски маргинал. Парадоксално е и че неживотът може да доведе до смърт. Нивата на едното и другото ту се разминават, ту се препокриват. Светът на романа е свят на антонимите, противоположностите и оксиморонните отношения.

Доближавайки се стилово до сборника „Марионетки“ най-вече по отношение на сноповете реалности, които изгражда, романът борави с кодовете за достъп до тези светове през идентични, но далеч по-експресионистични илюзии, за разлика от импресиите, с които си служи сборникът.

Тази вътрешна дискурсивна парадоксалност прави напълно адекватна на романовия свят на Мутафов идеята за героя-антигерой, реципрочен на Далчевия отсъстващ стопанин и обитател.

Представени чрез напълно обърната перспектива, героите наслояват в съзнанието на реципиента усещането и представата за субектната празнота, функционираща активно в модерната литература. Тя дори бива персонифицирана. Празнотата прелива отвъд същността на Дилетанта, като му отнема позициите и го кара да се чувства неестествено в заобикалящия го свят. При Далчев се настанява в стаите, къщите, помещенията, хижите. Бидейки антигерой, Дилетанта няма нужда от вещите и хората (за него те стоят на една плоскост), а само от себе си, докато осъзнава загубата си. Във физическото си отсъствие вещите при Далчевия обитател са необходими, за да го препотвърдят и подчертаят. Осъществява се своеобразно освобождаване на човешкото откъм традиционните маркери. То бива опразнено от психологически съдържания и социални ангажименти. Марионетката е съществен образ, символизиращ липсващата персоналност. Дилетанта е в контрапозиция спрямо заобикалящата го действителност, защото е на пружини и няма дори име. Той не иска и не може да се случи в този свят, в този град-чудовище, опитва се да осъществи бягство към природата, но и това завършва с неуспех.

Героят-антигерой на Мутафов се оказва своеобразна табула раса, върху която е нахвърлян планът на възможните сюжети, който няма да се осъществи на практика, защото е в едно друго измерение – това на разбитите илюзии, невъзможните копнежи, екзистенциалната липса, отказаното пълноценно съществуване. Той разрушава всички представи, апострофира всички претенции за истинност, докато литературният герой носи в себе си индивидуализиращи потенции за познаване, за лице, за биография. Залага на тях и бива разпознаваем чрез логиката на някакво причастие към света и действието. Литературният антигерой страда от липсата на характер.

Дилетанта е метафизически и физически затворен в монадата без прозорци, както определя Далчев душата си. Зад тях, макар и отворени, има стени – ограничена е визията му за света, докато е в затвореното пространство, където само и единствено е цял. Те репликират със зазидания Далчев балкон – метафора на човешката слепота. Човекът, който не може да види. В единия случай е загубена, в другия – нежелана визията за света отвъд и отвън личностния затвор. Стените го задушават с липсата си на живот, те не му трябват, както и камъните, стълбовете и хората. Дилетанта не иска да ги опознава, защото те искат да го вкаменят, да го фиксират в пространството и да му дадат място и име. Той се явява жертва на местата, ситуациите и пространствата и не иска да се отъждествява с тях. Не иска да е мястото, което заема, защото съществува в самодостатъчност, а в същото време е обречен да отмира в несъответствия. Егоцентрично позиционира себе си в пространството и времето, но не може да задържи тази позиция, както се разбира окончателно в самия край на романа, където застиналият му оголен и безполезен живот е асоцииран с циферблат, и то не какъв да е, а циферблатът на смъртта.

Действието в романа е калейдоскопично. Типично за стила на Мутафов, има разиграване на цветовете, но не с импресионистичен жест, както в „Марионетки“, а напротив – с неспокойни експресионистични движения и краски. Светът около Дилетанта, както и този вътре в него, природата, улицата са описани, сякаш гледани през калейдоскоп, с присъщите за уреда пречупени геометрични фигури, разбъркани цветове и движещи се, променящи се елементи и форми. Създава се една непостоянна и подвижна картина, в синхрон с динамичното светоусещане на Дилетанта, който става образ на творческата субективна интерпретация на видимото. Присъстващ в отсъстващото, през липсващия наратив, сюжетът на романа е проблематичен, дори в по-смело заключение може да се каже, че такъв липсва – героят-антигерой, който се движи, не създава ситуации и не се развива. Дори не оставя следа, полъх или спомен за себе си. Пълен отказ за личностна идентификация се постига чрез неименуването на героя – деперсонализиращ жест, отговарящ на актуалната ситуация на унифициране на идентичностите. Подобен отказ прави и Далчев в стихотворението Пролет със снемането на вси свои имена. Това е доброволно излизане от системата, жест на категорично невписване в нея, каквато именно е функцията на имената – да ни разположат и представляват в обществото като носители на нашите позиции и роли, ангажиращи ни със спазване на определено поведение, придържане към определени конвенции/изисквания, правила и норми, зададени от организирания град, държава, свят. Ние сме пленници на името си, а то е насилствено приписаният ни социален образ-маска. Следа и отпечатък върху нас, чрез който сме откриваеми и в услуга на нормата. Чрез него сме обекти, но то е и нашият белег за индивидуалност. Отказът от този белег ще ни направи статисти, част от масовката, от тълпата, неразличима и неразпознаваема, но ще снеме и всичките ни социални ангажименти. Така, чрез отхвърляне на бремето, с което ни натоварва личното име, ще олекне Далчевият аз. Ще бъде свободен и непознат, ще изчезне и ще се слее с масата, което ще му донесе простота в живота и съществуването.

Проблемът с името назовава проблемите с идентичността. Далчевият кипеж по анонимност е антипод на екзистенциалната травма на Мутафовия Дилетант, който страда от липсата на този конвенционален идентификатор, като става жертва на тълпата, сред която тялото му губи всичките си пружини – крепители на физическата му цялост. То бива подмятано, тласкано от природните стихии и минувачите. Експресионистична картина, в която вероятно дори името няма да му помогне да запази себе си цял. Той е разпръснат на части, на отделни фрагменти. Разчленен е като кукла, какъвто е всъщност и самият модерен индивид. Пръсва се, сякаш е жертва на катаклизъм, на Краят на света, когато вятърът отнася шапката му, която съществува само за да я търси, докато в търсенето й губи себе си. Това разчленяване е породено от множество фактори и няма обединяващ елемент. Дилетанта се събира единствено между четирите стени на стаята си – сандък, където стои дълго затворен, за да не се разпилее, излизайки на улицата. Противоречието в отношението между индивида и тълпата, в позицията въобще на отделния човек, се подсилва и от вещния свят в отделните дискурси. Далчевият лирически субект е обединяващият елемент на света около себе си. Той е централният стълб на предметната архитектоничност, поддържащ хармонията и заобикалящия го свят елемент. Дилетанта е роб на вещите, стихиите и предметите, доколкото завсиси от тяхното присъствие и позициониране в света. Той не ги контролира, а се превръща в тях. Името му става Вещ. Героят-антигерой на Чавдар Мутафов се превръща във вещ, съществуваща в предметния свят при липсата на себе си, а докато животът диша покрай него, той получава команди за движение, преминаване и пребиваване, живеейки декоративния живот на кукла.

Екзистенциалното човешко време е път към смъртта. Модерният човек няма самоличност и биография, защото не може да се самопроектира, което е идентификационен проблем и принципна невъзможност да бъдеш себе си, равностойно на смърт или липса на съществуване по презумпция. На модерния човек му е отказано съществуването като реална възможност, чрез изначалната лишеност от живот и индивидуалност, докато смъртта е опция и изход, съзиран на фона на проблематизираното всекидневно съществуване, като границата, която не можем да преминем. Фабулата на живота на модерния човек е лишена от сюжетни събития при Далчев и от чудеса при Мутафов, докато необходимостта от такива е заявена и препотвърдена. Не води до задълбочаване в съществуването, а остава на нивото на пребиваването в света. На нивото на дилетантството, повърхностното и декоративно съществуване. Модерният човек се оказва безпомощен дилетант по отношение на живота.

БИБЛИОГРАФИЯ

Александра Антонова. „Критическият текст на Чавдар Мутафов – от критика към белетристика“ – сп. Пламък 2009, 3 – 4

Чавдар Мутафов. „Дилетантъ – декоративен роман“. С., Стрелец, 1926

Александра Антонова. „Пластическите изображения в романа „Дилетант“ на Чавдар Мутафов“. сп. Литературна мисъл 2007, 2

Атанас Далчев. „Стихотворения“ том 1. С., Захарий Стоянов, УИ „Св. Климент Охридски“, 2004

Биляна Курташева. „Дилетант“ – Възможностите на кавичките – сп. Литературна мисъл, бр. 2, 1999 г.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.