Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/6, стр. 648 - 654

ЕРОТИЗАЦИИ НА ЖЕНСКИТЕ КОСИ В ЦИКЪЛА „ЦАРИЦИ НА НОЩТА“ НА П. К. ЯВОРОВ

Боряна Владимирова
E-mail: borianna_vlad@abv.bg
Instistute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod Blvd. bl. 17 fl. 7-8
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията изследва образа на женските коси в поетичния цикъл на Яворов „Царици на нощта“. Фокусът е насочен върху поемите „Клеопатра“ и „Сафо“. В тях е анализиран еротичният символизъм, който косите притежават. В текста се щрихира и диалогизирането между Яворовия цикъл и цикъла „Царици на нощта“ на Кирил Христов, като са упоменати и прилики между двата поетически цикъла. Проследява се и в творчеството на кои други поети присъства образът на Клеопатра (Емануил Попдимитров и Людмил Стоянов). Статията маркира съвсем бегло и генезиса на българската еротична поезия, а също и апологизацията на женските коси в поезията на Яворов, които найярко са представени в поемата му „Сафо“.

Ключови думи: жена; коса; символизъм; Пейо Яворов; еротизъм

В настоящото изследване ще бъде разгледан Яворовият цикъл „Царици на нощта“, състоящ се от „Месалина“, „Клеопатра“ и „Сафо“. Акцентът ще падне върху първите две поеми, защото в тях образът на женските коси се откроява в своята символна натовареност именно по посока на еротизацията.

Във връзка със заглавието на този цикъл следва да се изтъкне, че изборът на автора да използва фигурата „царици“ – с целия понятийно-асоциативен спектър, свързан с нея, до голяма степен произтича от поетиката и идейния свод на символизма, който клони към понятия, образи, думи, свързани с представата за царственост и особено – за царската власт. Малка, но знакова част от примерите за тази специфика са: „царствен трон“ („Проклятие“, Яворов), „Легенда за разблудната царкиня“ (Дебелянов), „Regina mortua“ (Теодор Траянов), „Рицарски замък“ (Христо Ясенов).

Другата ключова дума в заглавието – „нощ“, е с високофреквентна употреба и символно натоварена осмисленост в творчеството на Яворов. Нощта в поезията на този автор е основна фигура – „израз на непрозирните тайни на света“.

Тук е добре да се отбележи, че в българската поезия съществува и друг известен поетически цикъл с името „Царици на нощта“, който е написан през 1937 г. от поета Кирил Христов и открито диалогизира с едноименната Яворова творба. Кирил-Христовият цикъл е изграден от дванадесет сонета и представлява поетизация на средновековната българска история.

Общото между двата цикъла е „мотивът за сластолюбието и страстта като същност на жената“. В този смисъл, а и поради редица други отявлени тематични податки, цикълът „Царици на нощта“ на Кирил Христов може да бъде разгледан и като „умножаване на образа на Месалина“ от Яворовото произведение (Nikolov, Tsanov, 1996: 12).

Другата особено запомняща се Яворова „царица на нощта“ – Клеопатра, пък е героиня на цяла серия символистични стихотворения в българската по-езия. (Поетите Людмил Стоянов и Емануил Попдимитров имат произведения, посветени на прословутата египетска царица.)

Образът на тази древна изкусителка вълнува и интригува поетите символисти и някои от тях пишат едноименни произведения. Те се насочват към нейния образ, защото е една от най-известните femme fatales на античния свят. От друга страна, нейният образ внася така обичания от символистите екзотизъм (наследство от романтическата чувствителност).

Людмил Стоянов също пише произведение, в което присъства името на древноегипетската царица. То е част от цикъла „Еолова арфа“ и се нарича „Смъртта на Клеопатра“.

В Яворовата „Клеопатра“ се наблюдава поведение на нарцистична царица с автоеротични елементи на преживяването. В конкретния случай (но това е типична, репрезентативна ситуация) медиатор между желанието и обекта на желание се явява огледалото, в което царицата с автоеротична наслада разглежда буйните си коси, символизиращи нейната полова мощ. Естетизираната гледка в огледалото, от своя страна, засища сладострастието на легендарната царица.

Клеопатра

Пред сребърното огледало тя

раздра лукаво – траурна одежда,

изтръпнала в съмнение и страх:

„Кажи, метал, на старостта ноктете

докоснаха ли царствен ствол? Крилете

на времето ли са навели с прах

златокоронна палма? Или есен,

дошла несетно, звездолистен клон

с увехнал плод накичи... и несвесен

сън още ме лелей на рухнал трон?“ –

И дигна тя глава. Талази смолни

низпаднаха в безредна красота

и мрамора на жадна голота

заляха светнали и волни.

Но да се върнем на Яворовите „Царици на нощта“, които зададоха отправната точка за проследяването на всички тези образи и значения и които до голяма степен са дали импулс за възникването на повечето от тях – ако не пряко, както е при Кирил Христов, то поне като атмосфера, дух, поетическа посока. Всяка една от героините в Яворовия цикъл е пример за „нарушаване на стереотипа на женското поведение“ (Licheva, 2000: 158). Те впрочем изобщо са „извън нормата“ – в духа на общата ценностна доминанта на романтизма, която много често се мери и с наличието на екзотизъм. И тук е мястото да обърнем внимание, макар и съвсем мимоходом, на особеното значение на имената на женските персонажи в ранното и късното поетическо творчество на Яворов – те притежават „характера на орнамент, носят екзотизъм, те или са фолклорно маркиран белег, или презентират екзотичността на наложили се културни пластове“. В един по-едър план в конкретния случай с „Царици на нощта“ самият избор на героините внушава другост, екзотика.

В този контекст цикълът „Царици на нощта“ е важен и с оголеното поетическо влечение към различното, и с това, че чрез него „поетът отваря хоризонтите към засиления интерес към еротичното и женската голота“ в българската поезия.

Българската лирика е подчертано свенлива по отношение на представянето на интимния свят на жената – на света, свързан с нейните сексуални въжделения. И както отбелязва изследователката Анна Алексиева, „до периода на Възраждането любовта, плътското удоволствие, сексуалността не се превръщат в тема на българската литература“ (Aleksieva, 2012: 39). Едва Петко Славейков разбива тази преграда от задръжки и предразсъдъци в българските представи за поетическите прояви на любовното. Той е „първият, който активира езиковия пробив, очертавайки границите на българското еротично пространство“ (Aleksieva, 2012: 17). В стиховете си старият Славейков дори стига до цинична непристойност към обекта на желанието си. Примери за това има в книгата му „Песнопойка“ (Песни, зети от Славейчето):

Между ненки да припадна, да умра.

Не ща остани сал на тебе този свят;

прецавтява и хубостта като цвете;

дай я мени да ся радвам дор съм млад

сал‘ ненките и двете.

Аз по мирджанени зрънца

с уста ще ги погладя.

Друг поет, който посяга към „забранената“ тема, е Кирил Христов, при когото открито се осъществява „поетизирането на усещанията за любовен екстаз“ (Benbasat, 1995: 32). Сред поетите символисти забележителни репрезентации на женската сексуалност оставят Димитър Бояджиев – в стихотворението си „Пантера“, и Димчо Дебелянов, който в „Лъст“ гравитира към темата за „хищно-разголената жена“. Но разбира се, водеща емблема на модернисткия поетически модел на еротичното са Яворовите „Царици на нощта“.

Важен мотив в цикъла „Царици на нощта“, и по-конкретно в стихотворението „Клеопатра“, е мотивът за съзерцаващата се пред огледалото жена. Той се среща още в поезията на Овидий, където е описана Сафо, която се оглежда в огледалото и се наслаждава на собствения си лик. Друг много известен пример в тази посока е мащехата на Снежанка, на която огледалото служи съвсем не само за да „шпионира“ алтернативата си (в образа на доведената дъщеря), но също – и преди всичко – за да задава и всеизвестния си нарцистичен въпрос: „Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята?“. Огледалото в „Клеопатра“ би могло да се тълкува като заместител на мъжкия поглед, който е търсен и желан от известната изкусителка. Чрез тази вещ тя иска да докаже валидността на прочутата си красота. Изправянето пред огледалото е акт на изправяне пред страха от остаряването и желанието за обективна истина, каквато може да ѝ даде само то. Тази оглеждаща се жена навлиза в териториите на автоеротизма през лукавото раздиране на траурната си одежда. Това действие е агресия и фаталност, насочени към самата нея, а траурът е вид маска и също действа съблазняващо. Така се натъкваме на друга знакова роля на женските коси (пак из спектъра на еротизацията) в българската лирика на ХХ в. И тя е свързана с функцията на косата като участник в „съблазняващия траур“.

Ключът към женската красота и в частност – към красотата на Клеопатра, се „крие“ в нейната коса, която по недвусмислен начин откроява доминацията ѝ в сферата на естетическите критерии. „Смолните талази“ (Талаз, тур. talaz от гр. thalassa „море“) символизират надигащата се сексуална вълна у изкусителката и валидизират нейната неувяхваща красота. Тя държи на женствеността си, с която е омайвала мъжете, защото, ако тя изчезне, сякаш част от нея ще липсва. Страхът от старостта у жената е всъщност страх от изчезване.

А ако се приеме, че разпуснатите коси принадлежат на един друг свят – на света на нощта и смъртта, то неслучайно Клеопатра разпуска тъмните си коси и това може да се интерпретира като податка, която води към предсмъртен акт.

Ако в разгледаните досега произведения косата присъства, за да отпрати към различни тълкувания, то в „Сафо“ е осъществена по своеобразен начин апология на женските коси. (Други български поети, които открито апологизират женските коси в произведенията си, са Емануил Попдимитров – „Косите ти“, и Христо Смирненски –„Рицари“, „На златните къдри“. А сред множеството примери из западноевропейската поезия бих отделила Шарл Бодлер и Стефан Маларме, всеки от които пише стихотворение, онасловено „Косата“.) И така, Яворовата „Сафо“ първа в българската лирика разгръща апологията на женските коси като своя тема.

Сафо

„И, Аттис, – ето, що ли,

кажи, що друго като твоята коса

би могъл смъртен от безсмъртните да моли?

Кълна се в тебе, нивга утренна ро

не е по-светли на зората отразила

припламналите къдри. И ръце кои

за покривало на богиня тая свила

тъй нежна са изпрели? Свилени струи

сред тях две бели гълъбици са заспали…“

В цикъла „Царици на нощта“ отчетливо се откроява и мотивът за еротизираните женски коси. Той е изразен най-вече в поемите „Клеопатра“ и „Сафо“.

В първата този мотив е свързан с акта на самооглеждане, с валидизирането на впечатляващата красота на египетската царица, която е описана като „талази смолни низпаднаха в безредна красота“. Елементите на еротизацията на женските коси са свързани още и с автоеротичността и самонаслаждението на царицата от собствения ѝ лик.

А в поемата „Сафо“ еротизмът, с който е пропита цялата поема, е изграден от цялостната визия на жената. Той е концентриран в образите на гърдите и косите на Атис, която е любимата на Сафо. Еротичността, която привнася образът на гърдите в поемата „Сафо“, е някак по-очевидна, докато образът на женските коси представлява едно второ равнище, закодирана форма на желанието, защото косата може да е натоварена със сексуална символика, но тя е неин завоалиран носител.

В Яворовото произведение косата е олицетворение на божествен дар и нищо по-безценно не може да бъде измолено. (Тук бих направила една свободна алюзия с индуисткото вярване, което свързва косата със света на боговете, учейки, че всички ние живеем в божествено пространство, тъй като косите на бог Шива изграждат Вселената (Gheerbrant, Chevalier, 1995: 522).

Светлите коси в стихотворението „Сафо“ са не просто дар, а аналог на творение на боговете, защото са представени като изпредени струи, които извеждат любимата до ранг на богиня. Нужно е да се зададе въпросът защо косата е толкова ценна? Това е така, защото тя в най-голяма степен символизира венеца на красотата на жените. Образът на женските коси подсилва естетическото преживяване, което жените отключват в сетивата на срещуположния пол. А това допринася за идеализацията им в своеобразно съкровище, което прониква в митологичното мислене на даден народ. (Друг митологичен пример за това е скандинавската богиня Сиф, чиято коса символизира съкровище, което става обект на похищение – отрязване.)

Свързващото звено между трите произведения от цикъла „Царици на нощта“ е женската сексуалност, която Яворов разкрива през различни перспективи – любовта на една жена към три различни типа мъже („Месалина“), хомоеротичната любов („Сафо“) и автоеротичните преживявания („Клеопатра“). Тези компоненти правят Яворовия цикъл без аналог в лириката ни сред съвременниците му.

В заключение може да се каже, че въпреки многообразните подстъпи на Яворов към осмислянето на женските коси в поезията му се наблюдава предпочитание към визията на жената със спуснати коси. Ключът на четенето им при този поет отвежда към най-различни символизации. Те могат да носят внушението за съблазън, за похищение/поругаване на жената, за различни емоции, сред които особено необичайна и запомняща се е гневът, за еротични апологизации. Яворов има афинитет към използването на клиширани форми на описание на женските коси, които той преобръща по новаторски начин, запазвайки в основата клишето. Така русокосата жена и нейната коса, която в поезията на повечето символисти е уподобена със злато или наречена златна, при Яворов е описана като „поток от злато“ („Маска“); косата като коприна е определена като „коприната на твоята коса“ („Песен на песента ми“); а близкият образ на свилената коса е „свилени струи“ („Сафо“). Също така при този поет се наблюдава сдвоеният образ на еротиката и женската коса. В произведенията, в които се появява образът на женските коси, те винаги са еротизирани. Това се наблюдава и в такива редки вариации на образа като например в стихотворението „Проклятие“, където фигурира мрачната еротика. Тук тя е внушена именно през образа на разметнатите женски коси.

ЛИТЕРАТУРА

Алексиева, А. (2012). Българската поезия от 40-те и 50-те години на ХIХ век. Роли на субекта. София: Кралица Маб.

Ангелова, С. (2013). Името на жената в поезията на П. К. Яворов// LiterNet, 21.03.2013 https://liternet.bg/publish8/sangelova-damianova/ javorov-zhenata.htm

Бенбасат, А. (1995). Еротиката у Кирил Христов. София: Св. Климент Охридски.

Личева, А. (2000). Яворов: Енциклопедия на различията. В: Българска литература – фигури на четенето, София: Фигура.

Николов Н. & С. Цанов, (1996). „Царици на нощта“ от Кирил Христов като поетизация на българската средновековна история. Български език и литература, кн. 6, стр. 12.

Панайотова, М. (2003). Аспекти на алиенацията в „Сенки“ на П.К. Яворов – В: LiterNet [онлайн] 16.05.2003 [прегледан 25.02.2019].

Шевалие, Ж. & А. Геербрант. (1995). Речник на символите. София: Издателска къща „Петриков“.

REFERENCES

Aleksieva, A. (2012). Bulgarskata poeziya ot 40-te i 50-te godini na ХIХ vek. Roli na subekta. Sofia: Kralica Mab.

Angelova, S. (2013). Imeto na zenata v poeziqta na P. K. Yavorov//LiterNet, 21.03.2013 https://liternet.bg/publish8/sangelova-damianova/javorovzhenata.htm

Benbasat, A. (1995). Erotikata u Kiril Hristov. Sofia: Sv. Kliment Ohridski

Chevalier, J. & A. Gheerbran (1995). Rechnik na simvolite. Sofia: Izdatelska kushta Petrikov.

Licheva, A. (2000). Yavorov: Entsiklopedia na razlichijata. – In: Bulgarskata literatura – figuri na cheteneto. Sofia: Figura.

Nikolov N. & S. Tsanov, (1996). „Tsaritsi na noshtta“ ot Kiril Hristov kato poetizatsiya na balgarskata srednovekovna istoria. Balgarski ezik i literatura-Bulgarian language and Literature, 6, p. 12.

Panayotova, M. (2003). Aspekti na alienatsiyata v „Senki“ na P.K. Yavorov – V: LiterNet [online] 16.05.2003 [pregledan 25.02.2019].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.