Български език и литература
Вход / Регистрация

2016/4, стр. 394 - 403

СЪВРЕМЕННИ ЛЕКСИКАЛНИ РЕСУРСИ И ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 1)

Сия Колковска
E-mail: sia_btb@yahoo.com
Institute for Bulgarian Language BAS
52 Shipchenski prohod Bl. 17
Sofia Bulgaria
Диана Благоева
E-mail: diablag@mail.bg
Institute for Bulgarian Language BAS
52 Shipchenski prohod Bl. 17
Sofia Bulgaria
Ванина Сумрова
E-mail: primma@mail.bg
Institute for Bulgarian Language BAS
52 Shipchenski prohod Bl. 17
Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се представят два лексикални ресурса, разработени в Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език – онлайн версията на многотомния академичен Речник на българския език и ресурсът Инфолекс. Разглеждат се възможностите за тяхното приложение в лексикалното обучение по български език в училище.

Ключови думи: lexicography, lexical resources, Bulgarian language education

В дигиталната епоха езиковедите от Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН са изправени пред нови предизвикателства, свързани, от една страна, с необходимостта възможностите на информационните технологии да бъдат използвани пълноценно в лексикографската работа и в изследването и описанието на лексикалния състав на българския език, а от друга страна, с това създаваните лексикографски справочници и лексикални ресурси да достигнат по удобен и леснодостъпен начин до широк кръг ползватели. Тук ще насочим вниманието към някои от разработените в тази Секция съвременни електронни ресурси, до които е предоставен свободен достъп в интернет и които успешно може да намерят приложение в училищното обучение по български език в различни класове. Това са онлайн версията на многотомния академичен Речник на българския език (http://ibl.bas.bg/rbe/) и комплексът от лексикални ресурси Инфолекс (http://ibl.bas.bg/leksikalna-baza-danni/). Тези ресурси са подходяща основа за придобиване от учениците на знания за лексикалната система на българския език и за формиране у тях на лексикална компетентност като един от видовете езикова компетентност (Dimchev, 2007).

1. Речник на българския език (онлайн версия)

Многотомният академичен тълковен Речник на българския език (нататък – РБЕ) е един от основните проекти на Института за български език. До този момент са издадени 15 тома, обхващащи лексиката до буква Р включително, като същевременно след 2001 г. са публикувани в осъвременен и допълнен вид първите четири тома, чието първо издание датира отпреди 1990 г. От 2014 г. е предоставен свободен достъп до съдържанието на изработените томове на Речника с възможност за търсене по заглавна дума (вж. фигура 1).

Фигура 1. Търсене в онлайн версията на Речник на българския език по заглавна дума азбука

Издадените досега томове включват близо 120 000 заглавни думи, което прави РБЕ най-големия по обем тълковен речник на българския език. Специфика на този лексикографски труд, отличаваща го от съществуващите по-малки тълковни речници на българския език, е широкият хронологичен диапазон и разнообразният функционален обхват на представената в него лексика. Хронологичните граници на Речника обхващат времето от първата четвърт на XIX в. до наши дни, във връзка с което в него присъства не само съвременната лексика (включително и най-новата, появила се и утвърдила се в българския език през последните 25 години), но и думи, които са били в употреба в по-ранен период, но днес вече са остарели или са в процес на деактуализация. Същевременно Речникът отразява лексиката от всички функционални разновидности на българския език – книжовна, разговорна, терминологична, диалектна (с регистрирана употреба в публикуваното народно творчество и художествената литература), просторечна, жаргонна.

Изчерпателното представяне на лексикалните и фразеологичните единици в българския език, включително и на тези, които се отнасят към пасивния речников фонд (като историзми, остарели или остаряващи думи и пр.), обуславя ценността на Речника като достоверен (и в много случаи – единствен) източник на информация за семантиката, формоизменението, употребата, съчетаемостта, произхода и пр. на българската лексика. Значителна част от думите, които не са в активна

употреба, по правило остават извън по-малките тълковни речници (в това число и
тези, които присъстват като анонимни продукти в интернет). Такъв тип лексика
обаче се среща в редица литературни произведения, включително и в текстове,
изучавани в училище или използвани като илюстрация на определени езикови
явления, поради което е важно учениците да могат да намират информация за
нейното значение и употреба.

Онлайн версията на РБЕ прави възможно получаването на лексикална ин
формация по бърз и леснодостъпен начин. В Речника ползвателите може да
направят справка например за значението на историзми като каймакамин (или
каймакам), заптие, кърсердар (срещащи се в произведения на Ив. Вазов, Й.

Йовков и други автори), на остарели думи като прилагателното драголюбен
‘мил, обичлив, приятен’ (използвано в разказите на Ив. Вазов). В РБЕ е за
стъпена широко и диалектната лексика от цялата българска езикова терито
рия, което го превръща в единствения онлайн справочник за диалектни думи,
срещащи се в народното творчество и художествената литература. Например
от Речника може да се научи, че общоупотребимата дума пост има няколко
омонима, сред които е и диалектна дума със значение ‘калпак от кожа’.

Отражение в РБЕ намират и хронологично нови, но утвърдили употре
бата си думи и съчетания като глобализация, джиесем, промоция, евроин
теграция, клинична пътека, рекламно лице, човешки ресурси; нововъзник
нали значения на познати думи като това на прилагателното име виртуален
(срв. виртуално пространство, виртуална библиотека, виртуални общно
сти), на съществителното развод (срв. развод на политически партии) и
редица други. Във връзка с това Речникът е източник на информация и за
промените и актуалните тенденции в речниковия състав.

Характерна особеност на РБЕ, която определя уникалния му характер, е де
тайлното представяне на семантиката на тълкуваните думи. Семантичната
структура на многозначните думи се описва със значително по-голяма конкрет
ност и диференциация в сравнение с другите тълковни речници. Това се вижда от
съпоставката дори само на няколко заглавки с друг академичен тълковен речник
– тритомния Речник на съвременния български книжовен език (РСБКЕ 1954 –
1959). В РБЕ съществителното огън е представено с 16 значения (срещу 9 в РСБ
КЕ), прилагателното равен – с 12 (срещу 4 в РСБКЕ), глаголът поемам/поема – с
28 (срещу 6 в РСБКЕ), а предлогът на – с 38 (срещу 19 в РСБКЕ). Тази особеност
на РБЕ обуславя потенциала му да бъде използван пълноценно както при създа
ването на упражнения и тестови задачи, насочени към проверка на знанията на
учениците за различните значения на многозначни думи, така и при самостоятел
ната им подготовка за обогатяване на лексикалната им култура.

РБЕ предоставя детайлна информация и за стиловите и стилистичните
особености на думите чрез използване на разгърната система от квалифика
тори като книжно, разговорно, жаргонно; подигравателно, пренебрежител

но, гальовно, грубо и др. Чрез този тип информация може да се подпомогне развиването у учениците на усет за функционалните особености на думите и оценъчната окраска на стилистично маркираните лексикални единици, както и на уменията за адекватно използване на думите в съответствие с типа комуникативна ситуация (официално или неофициално общуване и пр.).

Речникът е също така източник на изчерпателни сведения за парадигматичните отношения (синонимия и антонимия) в българската лексика. Информацията за синонимните и антонимните връзки на думите (както от активния, така и от пасивния речников състав) е част от тяхното семантично представяне: синонимите на тълкуваната дума (в конкретно нейно значение) се посочват след точка и запетая в лексикографската дефиниция, а антонимите – след бележката противоположно след дефиницията, срв.: висок… 5. Който надминава средното равнище на нещо от същия вид по количество, брой, сила, степен; значителен, голям. Противоп. нисък.

По-подробното семантично описание на многозначните лексеми в Речника дава възможност и за по-диференцирано (в сравнение с други тълковни речници) отразяване на синонимните и антонимните връзки при отделните значения на тези лексеми, срв. прилагателното вълшебен със синоними съответно: чудотворен в първото значение (‘който притежава чудодейни свойства’); фантастичен във второто значение (‘в който стават чудеса’) и омаен в третото значение (‘който силно очарова, пленява’).

В Речника подробно се представят и устойчивите и фразеологичните съчетания, в състава на които влизат заглавните думи. Тези съчетания се включват и тълкуват в специални блокове в структурата на речниковата статия, като чрез съответни квалификатори се уточняват техните стилистични особености. Така например в речниковата статия на съществителното име крак присъстват над 130 фразеологични единици – както по-широко известни като краката ми се клатят; едва се държа на краката си; пиша с краката си, така и по-малко известни като умен в краката (Разг. Ирон. ‘много глупав’). По този начин ползвателите имат възможност да се запознаят в пълнота с фразеологичното богатство на езика.

Друга особеност на РБЕ, която го отличава от останалите тълковни речници на българския език, е привеждането на богат илюстративен материал от автентични текстове, чрез който се показват особеностите на употребата на тълкуваните лексикални единици в контекст. Материалът е извлечен от лексикалните картотеки на Секцията за българска лексикология и лексикография, попълвани в продължение на десетилетия и съдържащи повече от 7 млн. фиша с извадки от текстове от Възраждането до последното десетилетие на ХХ в., както и от голям по обем и непрекъснато попълван и обновяван електронен архив, който е част от Българския национален корпус.

Разгледаните накратко особености на РБЕ определят уникалността му като лексикографски труд, който съвместява особеностите на тълковен речник с характеристики на други типове речници: синонимен, антонимен, на остарелите думи, фразеологичен, терминологичен и пр., и обуславят неговия по-тенциал да намери пълноценно приложение при лексикалното обучение на учениците.

2. Лексикални ресурси „Инфолекс“

Комплексът от лексикални ресурси Инфолекс включва: База данни синоними, База данни антоними, Неологичен речник, Регистър на фразеологизмите и Библиографска система за българска лексикология, фразеология и лексикография (вж. подробно Благоева, Колковска, 2014). Особено полезни за лексикалното обучение по български език са първите два от посочените подресурси, чиито функционални особености и съдържание ще представим тук. Важно е да се подчертае, че тези ресурси са разработени от професионални лексикографи чрез анализ на богат лексикален материал и с прилагане на научно издържани принципи на лексикографско описание, което ги прави надежден и достоверен източник на информация за парадигматичните отношения на лексикалните единици в българския език и определя потенциала им за пълноценно приложение в училищното обучение по български език.

2.1. Базата данни синоними (http://ibl.bas.bg/infolex/synonyms.php) е създадена въз основа на информацията за синонимните отношения на включените в Речника на българския език лексикални единици, като са използвани и данни от синонимния архив на този речник, както и от издадения през 2003 г. Синонимен речник на българския език с автор Е. Пернишка (Пернишка, 2003). В този електронен ресурс е представено синонимното богатство на съвременния български книжовен език (не е включена диалектна и остаряла лексика).

Синонимите са обединени в синонимни редове въз основа на общото (еднакво или близко) значение на две или повече лексеми. Ресурсът съдържа 8783 синонимни реда с 35 800 думи от четири части на речта: съществителни имена – 3240 синонимни реда с общ брой думи – над 12 000; прилагателни имена – 2496 синонимни реда с общ брой думи – над 10 000; глаголи – 2137 синонимни реда с общ брой думи – над 10 000; наречия – 910 синонимни реда с общ брой думи – над 3800. Отразено е възможното участие на многозначните лексеми (в различните техни значения) в няколко синонимни реда.

Търсенето в базата данни се извършва по основна форма на думата с възможност за прилагане на филтър за част на речта. Синонимните редове, в които участва търсената дума, се извеждат един под друг с нарастваща номерация, вж. фигура 2.

При подредбата на лексемите в синонимните редове на първо място се по-сочва доминантният синоним, който изразява най-отчетливо общото значение на всички лексеми от реда. Мястото на останалите членове на реда се определя, от една страна, от степента на семантична близост с доминантния синоним. Например при различия в интензивността на означеното действие или признак подредбата е в посока от неутралния синоним към синонимите, изразяващи по-висока степен на действието или признака (срв. синонимен ред 1. на прилагателното име голям, представен на фигура 2 по-горе). От друга страна, мястото на съответните синоними в реда зависи и от техните функционално-стилистични особености, като стилистично или емоционално-експресивно маркираните единици се поставят след неутралните (срв. прилагателните ширен и крупен съответно в синонимен ред 3. и 4. в същата фигура).

Фигура 2. Синонимни редове на прилагателното голям в Базата данни синоними

Разглежданият ресурс не включва тълкувания на значенията, обединяващи съответните синонимни редове, но за улеснение на ползвателя при необходимост в скоби след даден член на синонимния ред се привеждат пояснения, които насочват към семи от значението на конкретната дума или към специфична нейна съчетаемост. Например в изведените във фигура 2 по-горе синонимни редове 5. и 6. различните значения на прилагателното голям са маркирани съответно чрез поясненията „за количество“ и „за предмет“. Важно е също така, че се уточняват функционално-стилистичните особености на отделните синоними с помощта на различни квалификатори като разговорно, книжно, пренебрежително, преносно и др., поставени в скоби след съответната дума. По този начин потребителят бива улеснен при избора на най-подходящ синоним за конкретна комуникативна ситуация.

2.2. Базата данни антоними (ibl.bas.bg/infolex/antonyms.php) е разработена въз основа на информация от многотомния Речник на българския език, както и от Речник на антонимите в българския език с автори Е. Пернишка и Ст. Василева (Pernishka, Vasileva, 1997). Концепцията се базира на схващането, че антонимията е „парадигматична семантична връзка на противопоставяне на две и повече различни лексеми от една част на речта по значения за напълно противоположни понятия за признаци, предмети, действия, явления или отношения“ (Pernishka, 2013: 565). Ресурсът представя антонимните отношения на общоупотребимата лексика в българския език и включва около 8500 думи от четири части на речта, разпределени в 3644 антонимни реда: съществителни имена – 1399 антонимни реда с общ брой думи – над 5600; прилагателни имена – 1092 антонимни реда с общ брой думи – над 4100; наречия – 582 антонимни реда с общ брой думи – над 2100; глаголи – 571 антонимни реда с общ брой думи – над 3000. Отразена е възможността многозначните думи в различните си значения да се включват в различни антонимни връзки, т.е. да образуват различни антонимни редове.

Търсенето в базата данни се извършва по основна форма, като също е възможно прилагането на филтър по част на речта, вж. фигура 3.

Фигура 3. Антонимни редове на прилагателното сух в Базата данни антоними

Както при синонимната база данни и тук при необходимост се представя насочваща информация за семантични, съчетателни или функционално-стилистични особености на членовете на антонимните редове, чрез което ползвателят се ориентира за правилната сфера на употреба на съответните антоними.

3. Възможности за приложение на съвременните лексикографски и лексикални ресурси в обучението по български език

К. Димчев (2016) формулира следните цели на лексикалното обучение, насочени към обогатяване на лексикалната култура на учениците: лингвопрагматични, лингвокогнитивни и лингвокултурологични. Според автора лингвопрагматичните цели „се отнасят до усвояването на комуникативно-речеви умения за подбор и съчетаване на думите в зависимост от речниковото им значение, от комуникативната ситуация и от индивидуалните предпочитания на участниците в общуването; разширяване и активизиране на речниковия запас на подрастващите чрез: (1) запознаване със значения на думи, предпочитани в нови за учениците социокултурни сфери, и (2) овладяване на нови значения на познати думи – развиване на езиковия усет за лексикална и синтактична съчетаемост“ и др.; лингвокогнитивните цели се свързват с овладяване на „декларативни знания за: думата като речникова единица и начините, по които тя функционира в речта; речниковото значение на думата; синонимията, антонимията и паронимията; думите с пряко и с преносно значение; многозначността на думите; домашните думи; лексикалните заемки; промените в речника“ и др.; и на „процедурни знания за: системата от последователни операции на лексикалния анализ и на редактирането; операциите при справки с речници“ и др.; а чрез лингвокултурологичните цели „вниманието се насочва към значението и употребата на думите, към богатството на българската лексикална система и към възможностите ѝ да бъде инструмент за отразяване на най-фини отсенки на мисълта; думите и различните им форми се осмислят като носители на културна информация, на елементи от националната ни култура и самобитност; у подрастващите се формира потребност за избор на подходящата дума с оглед на комуникативната задача и условията на общуване“ и пр. (Dimchev, 2016: 459 – 461).

Съвременните професионално разработени лексикографски и лексикални ресурси (като електронни лексикални бази от данни, речници с онлайн достъп и пр.) са подходящо средство за осъвременяване и оптимизиране на методите за преподаване на лексикални знания чрез прилагане на подходи, насочени към развиване на уменията на учениците за търсене, извличане и анализ на лексикална информация. Това е важно за постигане на посочените от К. Димчев цели на лексикалното обучение в следните насоки:

– формиране у учениците на процедурни знания (като част от лингвокогнитивните цели на лексикалното обучение) за дейностите, свързани с търсене на информация в електронни речници и бази от данни;

– създаване на комуникативно-речеви умения у учениците, разширяване на речниковия им запас (като част от лингвопрагматичните цели) и на знанията им за думите като носители на националнокултурна информация (като част от лингвокултурологичните цели);

– повишаване на лексикалната култура и придобиване на компетентност за прилагане на изследователски подходи като анализ и „декодиране“ на речникови дефиниции и съотнасянето им с конкретни лексеми или лексикални значения; формулиране на лексикографски дефиниции за конкретни думи въз основа на наблюдения върху употребата им в реални текстове; извличане на информация за съчетателните възможности, за синонимните и антонимните връзки на думите чрез анализ на контекстуалното им поведение и др.

Придобитите по този начин познания и умения ще дадат възможност за по-стигане на целите на лексикалното обучение по-ефективно и в съответствие с възможностите на съвременните информационни технологии, което е в синхрон както с интерактивните насоки на обучението, така и с нагласата на самите ученици от днешното интернет поколение. Затова се надяваме, че представените тук ресурси ще намерят място както по време на урочните занятия, така и при самостоятелната подготовка на учениците и при проверка на знанията.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е представен на Националния форум „Предизвикателства пред развитието и разпространението на българския език, литература и култура“, 12.04.2016 г., ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Съорганизатори: ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Филологически факултет, НИОН „Аз Буки“, Институт за български език – БАН, Асоциация на българските училища в чужбина.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

[Blagoeva, D. & S. Kolkovska (2014). „Infoleks“ – leksikalni resursi za balgarskiya ezik. – V: Ezikovi tehnologii i resursi za balgarski ezik. Sastav. Sv. Koeva. Sofia: „Prof. Marin Drinov“ s. 202 – 215 [Благоева, Д. & С. Колковска (2014). „Инфолекс“ – лексикални ресурси за българския език. – В: Езикови технологии и ресурси за български език. Състав. Св. Коева. София: „Проф. Марин Дринов“ с. 202 – 215].

Dimchev, K. (2007). Za otnosheniyata mezhdu ezikova kompetentnost i ezikovedska kompetentnost. – Sapostavitelno ezikoznanie, 2007, № 1, s. 20 – 24 [Димчев, К. (2007). За отношенията между езикова компетентност и езиковедска компетентност. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 20 – 24].

Dimchev, K. (2016). Izuchavane na leksika v srednoto uchilishte – metodologichni i tehnologichni vaprosi. – V: Za slovoto – novi tarseniya i podhodi. Sofia: „Prof. Marin Drinov“, s. 457 – 470 [Димчев, К. (2016). Изучаване на лексика в средното училище – методологични и технологични въпроси. – В: За словото – нови търсения и подходи. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, с. 457 – 470].

Pernishka, E. (2003). Sinonimen rechnik na balgarskiya ezik (s antonimi i blizkoznachni dumi). Plovdiv: Hermes [Пернишка, Е. (2003). Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи) . Пловдив: Хермес].

Pernishka, E. (2013). Leksikalna semantika. Strukturno-semantichni osobenosti na balgarskata leksika. – V: Balgarska leksikologiya i frazeologiya. T. 1. Balgarska leksikologiya. Sofia:Akademichno izdatelstvo „Prof. M. Drinov“, 395 – 592 [Пернишка, Е. (2013). Лексикална семантика. Структурно-семантични особености на българската лексика. – В: Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексикология. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов“, 395 – 592].

Pernishka, E. & S. Vasileva (1997). Rechnik na antonimite v balgarskiya ezik. Sofia: Petar Beron [Пернишка, Е. & С. Василева (1997). Речник на антонимите в българския език. София: Петър Берон].

Rechnik na savremenniya balgarski knizhoven ezik. T. I (1954), t. II (1957), t. III (1959). Sofiya: BAN [Речник на съвременния български книжовен език. Т. I (1954), т. II (1957), т. III (1959). София: БАН].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.