Български език и литература
Вход / Регистрация

2016/2, стр. 204 - 209

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мая Горчева
E-mail: mayagorcheva@abv.bg
Plovdiv University – Kardjali Branch
26 Belomorski Blvd.
6600 Kardzhali Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре) прочити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016

Тези диалози, (пре) прочити и размишления са в периметъра на вдълбоченото четене както на избраните литературни творби, така и на литературнокритическите им интерпретации. Разгледани са автори и книги, които отключват цели блокове от естетическия опит и литературната история, каквато е, да речем, повестта „Лазар и Исус“ от Емилиян Станев, сдвоена с „Време за чудеса“ на Борислав Пекич. Изходната нагласа на четенето, но и на размишлението, е да „разкаже“ за тях: да очертае духовното съдържание и да го отпечата в читателското възприятие; да накара текстовете да покажат „своята истинска и истинна същност“ (58) – както е провокирана според авторовото тълкувание героинята Ева Моран от срещата с прозорливата маргиналност на твореца. Избран е изследователски подход, който се стреми да улови смисловите излъчвания на литературата – не смислите, като дискурсивно фиксирани, а именно аурата є, съпреживяването и схващането є през опорните точки на тематичното съдържание. А тези теми съдържат максимално обобщени човешки опит и ценности и затова свързват и сговарят различни езици, култури и времена.

Комуникативността е вложена в самия подход на четене през съпоставителния анализ и през тематиката – самият подход се разгръща като една ситуация, при която книгите „се срещат и (раз) познават взаимно“ (44), и осветляват. В това се откроява особената етична стойност на този подход и жестът на изследователката – да отвори литературния текст към разбирането и осветляването на съдържанията му.

Горния цитат взехме от съвсем различен контекст, а това е контекстът на разглеждането на литературното творчество на Дубравка Угрешич и ефектът му на комуникиращ балканския опит в европейската културна среда. Първият дял от книгата „Диалози“ е посветен на съпоставително разглеждане на южнобалканските автори Георги Райчев, Петар Кочич, Борисав Станкович, Йордан Йовков, Мирослав Кърлежа, Рачо Стоянов, Блага Димитрова, Емилиян Станев, Борислав Пекич, а завършва със съпоставка между авторските почерци на Дубравка Угрешич и Теодора Димова. Въвеждайки феминистката проблематика, изследването отчита засрещането в постмодернисткото фрагментаризиране и вкризяване на света, но разчита поетиката не като набор формалистични специфики, а именно като послание, като знак за балканската идиосинкразия, разпознаваем в отвъдбалканския европокултурен прочит. Темата за балканското е доразвита в проследяването на превъплъщенията на „балканобългарския човек“. Това название, вдъхновено от Найден Шейтанов, може да се отнесе към мисловността и сетивността, които носят героите и авторите на всички разглеждани от Владева творби. „ Българобалканското“ е иманентната сравнителнолитературна и културна перспектива, в която се схващат всички разглеждани творби и автори.

Друга страна от изследователския етос е аргументирането на съпоставителния подход, като се посочат изрично „основанията“ за събирането на разножанрови, разноезични и разновременни текстове в единно разглеждане. А тези опорни точки са теми, топоси, основни концепти, образи или проблемни ядра, които предават максимално обобщено съдържание, които са „места на засрещане на художествени концепции“ (47). Самият съпоставителен подход може да бъде описан като „типологични хомологии“ (6), културна топография (38) или чрез изпробвания от Гастон Башлар „топоанализ“ (69). Топосите са онези едри съдържания, които предопределят съпоставителните търсения и които извлича от историята на европейската литература първоучителят в съвременната компаративистика Ернст Курциус. Владева обаче тръгва не в посоката на историческото проучване на генеалогични връзки, а извлича от феноменологичния подход на Башлар една техника, която ще приложи към разчитането на нови аспекти в Емилиян-Станевата повест „Крадецът на праскови“.

Съпоставителният подход дава и нови пренареждания, в които се представят автори и творби от българската литература като възможна алтернатива за преексплоатираното и банализираното є историческихронологично и персоналистично подреждане. Тези възможности Владева показва във втория и третия дял на изследването, като поставя редом „Язовецът“ и „Тихик и Назарий“ на Емилиян Станев (втората повест е съпоставена и с Иво-Андричевия недовършен роман „Омер паша Латас“), „Чудак“ на Яворов и „Самотният човек“ на Б. Христов, около фигурата на маргинала и техниките на самомаргинализация при трима поети, устояли на натиска на тоталитарния контрол: Константин Павлов, Борис Христов и Петя Дубарова.

Но онова, което гарантира съпоставимостта на творби от българската литература помежду им, а и с небългарски творби, и което отваря съдържанията на българската литература към надбългарски универсални контексти, е по-лагането на универсално тематично съдържание. Книгата е хомогенно цяло въпреки многобройността на коментираните авторови почерци. На първо място, благодарение на естетическия избор на литературни творби с философска дълбочина и майсторска направа, с потенциал да генерират нови и нови тълкувания. Но опората е интересът на изследователката да открои значими проблеми, да не се залута в дребнотемие и конюнктурни детайли. Всъщност именно чрез избора на такива средищни теми тя прави възможно и осветляването на конюнктурното и съизмерването на авторовите възгледи и преценки с актуалния контекст – смразяващ за творческите усилия понякога, но преходен от дистанцията на едно общокултурно развитие. А съпоставителният подход развива тъкмо тази нагласа: да се открои общата тенденция и да изпъкнат конкретните є въплъщения в една среда.

Темите, около които се завърта разглеждането на отделните творби във всяка една от статиите, изглеждат странични за разбирането на явленията, доколкото те идват от покрайнините на колективното цяло. Именно със своята периферност маргиналното или чудачеството проблематизира и осветлява от неочаквана страна средищното и проправя пряк път за разбирането на същностното и за схващането на цялото. Тъкмо маргиналното трасира границите и осмисля средищното и общото. Владева е развила този мисловен евристичен подход до най-високата му точка, защото в маргиналността тя търси зародишите на творческото самосъзнание. Колкото до анонимния колектив, чиято надменност се осланя на непоклатимото право на традицията, той не се колебае да „остракира“ различието. Но и то след срока на прокуждането има своя реванш, защото, в крайна сметка, тъкмо от творческите постижения, колкото и погранични да са били те във времето и мястото на създаване, съдим за духовните предели на това време или място. В този смисъл, оставените следи от маргиналното в художествените творби са ценността отвъд актуалната конюнктура.

Тъкмо срещата на тези противодействащи сили на преходност и абсолютна ценност са обект на разглеждане в конкретни текстове, тъй като тя е знакова за балканския контекст, в които колективистичното е трайно насаждано, а винаги то е било враждебно към индивидуалното различие. Маргиналът се откроява от колективната общност: с изострената сензитивност, стигаща до животински неразумното (като при Димитрие от разказа „Първа сълза“ на Борисав Станкевич). Тъкмо сенсуалистичното е отличителна черта за балканския тип художник, отбелязана при Назарий или Рафе Клинче, а смиряването на това първично светоусещане с рационалността на европейската образованост е драма на завърналия се Филип Латинович. Или успешна адаптация за Антони Манев („Бариерата“), която обаче е заплатена със загубата на лудостта на творческите пробиви. А тъкмо чрез различието си проправя път новото. Маргиналността означава остранностен поглед, нестандартност на мисленето и възприятието (24). Тя е жадуваното преображение на битието. За Елисавета – героинята на Емилиян-Станевата повест „Крадецът на праскови“, чуждоземният пленник е това „друго“, което вдъхновява промяната на цялостната картина на света, установяването на нов свят на щастието (73). Маргиналното е отключване на творческа енергия, но маргиналното е бунт и неприемане. Маргиналното не е неутрално.

Централна фигура на маргиналното в авторовото разглеждане тук е творческата личност, създателят. Чудачеството е територия – и топос – на творческото различие и в това е абсолютната му безценност. Микрофабулата на твореца е онова, което привлича като магнит изследователския интерес. Така от романа „Лавина“ на Блага Димитрова ще се открои именно Скулпторът (темата може да се разшири, тъй като това творческо призвание романът размножава и в самосъзнанието на Поета, а и на останалите герои, макар и с призвания извън изкуството – те са създатели на свои светове).

Тази проблематика на универсалното, усилена в маргиналния пограничен контекст на балканското битие (64), има свои проявления в близкия политически контекст. Неслучайно тя привлича централни за националните си литератури автори като Емилиян Станев и Иво Андрич, които са представителни и в отвъднационалната картина на съответните литератури. От техните произведения „Тихик и Назарий“ и „Омер паша Латас“ е извлечен тъкмо актуалният за съвременността им в тоталитарното общество конфликт между творец и власт и е разгледана фигурата на художника, търсенето на самоопределяне спрямо колектива, властовата фигура в центъра на колектива, влеченията и императивите, които творческото призвание налага.

За темата за властта и свободата на творческата изява, както за маргиналността като художествен обект Владева говори през опита на средищни автори. Вглеждайки се в чудачеството, тя не търси чудачеството като литературно своеобразие, а тъкмо обратното – взира се в характерни литературни разкази за чудачеството. Това е подстъп и към построяването на единно литературнокритическо разбиране за алтернативната българска поезия през десетилетията на догматични предписания. Маргинализацията като отстраняване в периферията на допустимото от официалната санкция, а от дистанцията на историческия обрат днес това ще означава попадане в центъра на естетическото и на пределното доказване на ценности. В статията върху българската литература от втората половина на ХХ век Владева дава три нива в анализирането на маргиналното: като политически жест, като културен субект и като художествен обект. Така темата за твореца и маргиналното доказва още на едно ниво своята фундаментална и фундираща значимост в конципирането на литературата и нейната специфика, става ядро на едно цялостно описание, което може да привлече с енергиите си разнопосочни автори и естетически опит.

Други теми, център на сравнителното разчитане и раз-познаване, които кръжат около тази фигура на твореца, са „споменният дискурс“ – съизмерването със себе-си-от-преди, себенамирането и сложните пътища към самосъзнаването и себеопределянето. Отбелязва и личния опит („опитност“ в биографичното време) на автора, заден фон на литературните топоси.

В арсенала на литературната критика тематичният анализ съживява проблеми или мотиви, които прескачат от литературното поле и естетическата сфера в личната „опитност“ на четящите. Литературната критика споделя своя опит, изразява се чрез универсални категории, разбираеми за различни контексти, езици или култури, независещи от конюнктурата на теоретичните модели. Това е универсален език на интерпретация, намерил своя простор във възможността да обедини около тематичния център и разноезикови, и разновремеви творби. Към тази универсалност на разбирането критическото разглеждане добавя и топоси на собствено литературнокритическата интерпретация за отделни творби, какъвто е например човекът играч и/или играчка в историята на Вера Мутафчиева, вдъхновен от разбирането на Магда Карабелова за романаМутафчиева; нивата на маргиналното, осмислени през чувствителността към другото в анализа на Амелия Личева за Яворовата поезия; Валери-Стефановата наблюдателност за смисловата наситеност на пространствените означения в литературната творба... Тематичното разглеждане уплътнява прочита с облягането на интуитивното усещане за смисловия обхват на тематиката върху критическите „места“ в анализа. По естеството си тематичната литературна критика става прочит и размишление, което привлича в орбитата на темата и други творби, превръщайки се и в диалог. А с това и в пропедевтика. Това следващо преображение или ниво на въздействие Владева прави явно с препратка към теза на Румяна Йовева за съпоставителния метод, който позволява по-добро разбиране за отделни автори и творби чрез сходствата и различията помежду им (18). Самата изследователка изтъква нуждата от въвеждане на литературните типове като дидактичен модел в литературното образовение. Основанието е в излизането на проблематиката от специфично литературните рамки, тъй като „[т] ипизацията на литературния герой често е свързана с определени социални роли и е адекватна на съществуващи в нефикционалния свят общности от хора“ (77). Литературното образование дава „опитност“ за света, за историята и други култури. Темите на Владева генерират „мегатеми“, които отварят философското мислене. Отварят и нов социален и човешки опит. А такъв мост към актуалните измерения на всекидневието е тъкмо тази тема за маргиналното: „Проблемът за маргиналността е не само образователен, но и социален проблем, поставящ тежката задача за дефиниране на границите на личната свобода, за толерантността и уважението към чуждата различност. Един проблем, предизвикателство в глобалния свят, целеполагащ приоритета на персоналната субективност пред обезличаващата стихийност на тълпата, на „аза“ срещу колективното „ние“ (83).

Тематичната критика и съпоставителният подход са инструменти за опознаване на своя и различна литература, но и култура. Те гарантират и отваряне на литературния анализ към читателското разбиране, и то в една активна позиция да доразвиват културни концепции. Отворен и гостоприемен е за разнородни собственокритически виждания, които допринасят за улавянето на смисловите акценти. Четене, неразличимо от преподаване и дебатиране, чийто принцип е инклузивността (вместо критическото настървение в преследване на едно виждане за истинното). То прави възможно приемането и приемливостта на всяко виждане, колкото и маргинално да бъде то. То ще е и новата пропедевтика на литературата и нов анализ на литературата, отворена към общочовешкото.

Казано с прозренията на Емилиян-Станевия художник Тасо, изкуството свързва двата свята – този у нас, и този извън нас (цитиран на с. 66). Литературата ще прокара мостовете между социалното живеене и осмислянето на своя опит и своите дела. Това ще са открития, които не ще бъдат изложени в музеи, но които съставляват самото хуманизиране на света.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.