Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-6s -7MP

2024/6s, стр. 80 - 88

ЗА РАЗБИРАЕМОСТТА И РАЗБИРАНЕТО НА ЛИТЕРАТУРАТА

Мая Падешка
OrcID: 0000-0002-0220-7641
WoSID: AAY-4136-2021
E-mail: mpadeshka@unior.it
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: В настоящото изложение ще анализираме сегмент от мащабно анкетно проучване, проведено в рамките на проекта „Читателски практики на българските ученици (у нас и по света)“. Ще се спрем на въпроси от анкетата, свързани с отношението към четене на текстове, изучавани в училище – в България и в чужбина, както и нагласите към изучаване на литература, като цяло.

Ключови думи: анкета; българска литература; учебна програма; български училища в чужбина

В настоящия текст ще представим данни от социологическо проучване, проведено в рамките на проекта „Читателски практики на българските ученици (у нас и по света)“, като се спрем конкретно на въпрос 24 (Какво мислиш за последното изучавано произведение в училище?) и на въпрос 28, който изследва начините, по които се изучава литература в училище по отношение на: изисквания към предварителния прочит на произведението, възможност за изразяване на собствено мнение, умения за самостоятелна аналитична работа с текста, оценяване на знания (Какво от начина, по който учите литература в училище, харесваш и какво не харесваш?).

На въпросите са отговорили 177 деца от чужбина, което прави 1,6 процента от всички респонденти (вж. таблица 1). Анкетата беше разпространена със съдействието на Министерството на образованието и науката до българските училища в чужбина, ето защо допускаме, че става дума за деца и младежи от български произход, посещаващи именно тези училища.

Без да анализираме профила на тези ученици – възраст, пол, социални фактори, семейство, ще посочим единствено държавите, които участниците са посочили като страна на пребиваване. Най-голяма част от отговорилите са се отбелязали като пребиваващи или трайно живеещи в Украйна. Най-вероятно са деца, принадлежащи към българската историческа диаспора на територията на Украйна, а може би една част от тях са временно живеещи в България поради актуалната политическа ситуация в Украйна. Сред участниците в анкетата има ученици от Италия, Австрия, Великобритания, Испания, Румъния, Германия и др.

Таблица 1

Въпреки че въпросите, които ще анализираме, питат, като цяло, за разбирането на литературните текстове и за начините, по които те се изучават в училище, следва да имаме предвид двойния учебен контекст, в който са поставени учениците, участвали в анкетното проучване. От една страна, тези деца и младежи посещават редовно учебно заведение в съответната страна, от друга – посещават доброволно българско училище, в което изучават българска литература. Учебната дейност в тези училища е организирана по силата на Постановление № 90 на Министерския съвет от 29 май 2018 г. за българските неделни училища в чужбина, а допълнителни възможности за организиране на такава дейност се установяват чрез Националната програма „Роден език и култура зад граница“. Посочен е хорариум на учебния предмет български език и литература (БЕЛ) – от 102 до 120 ч. за V – VII клас и 72 – 90 ч. годишно за VIII – XII клас. За по-точно разбиране на контекста, в който се реализира обучението по литература в българските училища в чужбина (БУЧ), освен по-сочените документи е нужно да се познават и учебните програми по предмета български език и литература, които са от типа адаптирани учебни програми. Тече процес на приемане на нови, редактирани спрямо действащите, адаптирани учебни програми по български език и литература1. По отношение на обучението по български език се проявява по-голяма гъвкавост, възприема се двойна оптика, която позволява българският език да се приема и като първи, и като втори език. Предложените за обсъждане нови учебни програми отчитат няколко фактора: възраст, равнище на владеене на езика; поредност на българския език в езиковия репертоар (първи/втори).

Кое налага възприемането на термина адаптирана учебна програма, а не програма, специално създадена за целите на БУЧ? С цел да осигури плавен преход на процеса на реинтеграция на завръщащи се ученици от чужбина в България след определен престой, МОН не предприема драстични промени в учебните програми по литература, т.е. тяхната адаптация е сведена най-вече до съкращаване на компонента учебно съдържание, несвързан директно с българската литература (съкращават се например западноевропейска, руска и др. чужди литератури).

Въпросът с изучаването на българска литература в БУЧ има особеност, която не бива да бъде пренебрегвана, и тя се свежда до проблематичността на владеенето на български език, което би следвало да се приеме за минимално условие за достъп до литературния текст. Както все повече преподаватели от тези училища съобщават на научни конференции и форуми, българският език за голяма част от посещаващите БУЧ ученици е втори, а все по-често – чужд. Ако езикът е втори/чужд, то каква се явява българската литература за тези ученици? И при очевидния отговор на този въпрос – какво трябва да се добави/набави в дидактичен, методологически и концептуален план, за да се осигури минимален контекст и комфорт на възприемане на тази литература? За ученици, живели в България и получили там част от своето образование (ограмотени езиково и получили начална читателска култура в България), този контекст би бил поне частично достъпен чрез средата и фактори на неформалното и формалното учене, разбираем в част от своите основни реалии. Но немалка част от учениците от БУЧ са родени в чуждата държава или са се преместили там с родителите си в предограмотителна възраст. В този случай за тях българската литература е непозната/чужда литература, която се нуждае от допълнителна езикова, стилистична, семантична работа и работа, свързана с попълване на липсващия контекст – така, както едно дете в България учи Пушкин или Шекспир.

В помощ на учителя, преподаващ българска литература в БУЧ, би било от полза проучването на методики, представящи дадена национална литература на чужденци. Един такъв успешен модел, макар и разработен за студенти и възрастни обучаеми, предлага Паоло Балбони2, приложен в помагалото “Letteratura italiana per stranieri. B2 – C2”. Виждаме две предимства на този тип помагала, които в никакъв случай не биха нарушили изискването за съпоставимост на съдържание и резултати от обучението по литература в училищата във и извън България: 1) хронологичен принцип; 2) съобразяване с езиковото равнище. Този модел не би съкращавал нищо, а би добавил, 1) контексти, които да компенсират липсващото за учениците в чужбина „наше“ и родно като предзнание и пред-разбиране (исторически, географски, биографичен, литературен, европейски, културен); 2) езикова помощ („Посочихме равнище Б2 като минимално равнище, но ако все още не си достигнал това равнище, в края на учебника ще намериш помощ – различните форми на миналото време, които, дори да не ги използваш, да можеш да ги разпознаваш, за да четеш литературния текст (Balboni 2019, р. 3). Ето какво казва още авторът в предговора: Тази книга е „[...] история на италианската литература, но заедно с това история на изкуството, музиката, операта, киното, песенното изкуство“ (пак там).

Казаното от Балбони по никакъв начин не означава да третираме литературния текст като ресурс за учене на език. Това е съвсем друг дискурс – за ролята на текстовете, в това число литературни, за обогатяване на лексикалния запас и развиване на езикова компетентност чрез прилагане на традиционни методи като четене, превод, разбиране... В случая става дума за самата литература, за литературния текст, който би могъл да набави нужните елементи за по-пълно разбиране на култура, психоемоционални особености, манталитет, пряк път към набавяне на културни съдържания, хуманност и себепознание. В. Бернардини3 настоява да излезем от стереотипа за трудния литературен текст, за неразбираемостта на литературата. Всичко е въпрос на подбор, а в случая с БУЧ подборът е ключово понятие. И така, ако се завърнем към тезата, че българската литература в някои образователни контексти в чужбина би могла да се чете като „чужда“, това би било само и единствено в полза на обучавания, който ще обогати своята читателска култура и общохуманитарна – европейска, световна, глобална – идентичност.

След това въведение от теоретичен характер се връщаме към конкретните данни от социологическото проучване, като разглеждаме и въпроси, излизащи извън обсега на българското училище в чужбина, и анализираме, като цяло, отношението на учениците към изучаването на литература.

Четене на текстове, изучавани в училище

Данните от анкетното проучване относно възприятията на учениците в България и в чужбина за последното изучавано произведение в училище разкриват интересни разлики, но и сходства в нагласите към четенето. Въпрос 24 (Когато мислиш за последното изучавано от теб произведение в училище, би казал, че...) показва следното:

Таблица 2

БългарияДруга държава24. Когато мислиш за последното изучавано от тебпроизведение в училище,би казал/а, че:си го разбрал/а добре35,3%28,8%много ти е харесало26,6%19,8%е трудно за четенеи разбиране7,4%12,4%е лесно за четене14,6%19,2%е безинтересно16,0%19,8%

35.3% от учениците в България смятат, че са разбрали добре произведението, което е малко повече в сравнение с 28.8% от учениците в чужбина. Това може би е свързано именно с предположението, че учениците в България се чувстват по-уверени в разбирането на учебния материал, вероятно поради по-близката културна среда и език.

Що се отнася до удоволствието от четенето, 26.6% от учениците в България и 19.8% от тези в чужбина са заявили, че произведението много им е харесало. Едва ли по-високият процент сред българските ученици демонстрира по-положителна нагласа към литературните произведения, изучавани в училище. Възможна интерпретация на този процент би могла да бъде свързана с първия критерий – разбирането. Едва ли нещо може да бъде харесано, ако не е разбрано и четенето на един текст е било свързано с висока степен на тревожност от буквално неразбиране на значението. Показателен е и фак тът, че 12.4% от учениците в чужбина смятат, че произведението е било трудно за четене и разбиране, в сравнение със само 7.4% от учениците в България.

От друга страна, 19.2% от учениците в чужбина смятат, че произведението е било лесно за четене, докато в България този процент е 14.6%. Това може да се интерпретира като признак, че учениците в чужбина може да са били изложени в конкретния случай на по-прости текстове или са имали повече помощ при разбирането им.

Накрая, 19.8% от учениците в чужбина са намерили произведението за безинтересно, в сравнение с 16.0% от учениците в България. Това може да отразява различия в културните предпочитания или липса на свързаност с темите на произведенията, които се изучават в училище.

В обобщение, данните показват, че макар и да има сходства в нагласите на учениците към четенето на литературни произведения, има и значителни разлики в това как тези произведения се възприемат в зависимост от местоположението на учениците. Тези разлики могат да се дължат на разнообразни фактори, като културни влияния, езикови бариери, цялостна мотивация за изучаване на литература.

Нагласи към изучаването на литература сред ученици в България и в чужбина

Анализът на данните от анкетното проучване, свързано с нагласите към изучаването на литература сред ученици в България и в чужбина, разкрива интересни разлики и прилики в техните предпочитания и опит.

1. Изискването за прочитане на произведението

– 61,3% от учениците в България се отнасят позитивно към това изискване, в сравнение с 53,1% от учащите в чужбина. Обратно, по-голям процент ученици в чужбина (46,9%) не харесват изискването да са прочели произведението, в сравнение с 38,7% в България. Това може да разкрива различен подход към четенето на изучавани текстове и към учебния процес, като цяло, в различните страни, както и към различни очаквания и натиск върху учениците.

Таблица 3

БългарияДруга държава28. Какво от начина, по който учителитература в училище, харесваш икакво не харесваш? [Изискванетода съм прочел/а произведението.]Харесвам61,3%53,1%Не харесвам38,7%46,9%

2. Възможността за изразяване на собствено мнение

– Значително по-голям процент от учениците в България (79,2%) харесват възможността да изразяват собственото си мнение по проблемите в произведението, докато само 61,6% от учениците в чужбина споделят това мнение. Отново възможна интерпретация на това са конкретната образователна среда и предпочитаните методи в съответната държава. Литературното образование в България възприе литературнокритичния диалог, дискусиите, критическото мислене и четене. Не е възможно да се обобщят тенденции в преподаването на литература във всички представени в изследването страни. Това може да показва, че българските ученици са по-насърчавани да мислят критично и да участват в дискусии, докато в чужбина тези възможности могат да бъдат по-ограничени или по-малко акцентирани.

Таблица 4

БългарияДруга държава28. Какво от начина, по който учителитература в училище, харесваш и каквоне харесваш? [Възможността да изразясобственото си мнение по проблеми,за които се говори в произведението.]Харесвам79,2%61,6%Не харесвам20,8%38,4%

3. Откриване на сюжетни елементи и метафори

– Процентите са сравнително близки: 52,5% от учениците в България и 47,5% от тези в чужбина харесват изискването да откриват сюжетни елементи и метафори сами. Това говори за интерес към анализа на литературния текст. Тези резултати показват умерен интерес към анализиране на литературни произведения и в двете групи, въпреки че учениците в България са малко по-позитивно настроени.

Таблица 5

БългарияДруга държава28. Какво от начина, по който учителитература в училище, харесваш икакво не харесваш? [Изискването даоткривам сам/а неща като сюжетниелементи, метафори и под. в произве-дението.]Харесвам52,5%47,5%Не харесвам47,5%52,5%

4. Самостоятелно разсъждение върху сюжет, герои и метафори

– 67,0% от учениците в България харесват това изискване, докато в чужбина процентът е по-нисък (59,9%). Това показва, че учениците в България са по-склонни да оценят самостоятелната аналитична работа, което може да е отражение на по-силно подчертаваното значение на личното мнение и критичното мислене в българското училище.

Таблица 6

БългарияДруга държава28.Каквоотначина,покойтоучители-тературавучилище,харесвашикаквонехаресваш?[Изискванетодаразсъж-давамсамостоятелновърхунещакатосюжет,герои,метафориипод.впроиз-ведението.]Харесвам67,0%59,9%Не харесвам33,0%40,1%

5. Зависимост на оценката от наученото в учебника

– Процентите са почти еднакви: 51,8% от учениците в България и 51,4% от тези в чужбина харесват тази зависимост. Високият процент на ученици, които не харесват този аспект, показва общо недоволство от традиционния подход, при който оценката зависи от запаметяването на конкретни факти и интерпретации.

Таблица 7

БългарияДруга държава28.Каквоотначина,покойтоучителите-ратуравучилище,харесвашикаквонехаресваш?[Зависимосттанаоценкатамипо предмета оттова далисъм научил/а на-писаното в учебниказа произведението.]Харесвам51,8%51,4%Не харесвам48,2%48,6%

6. Диктуване на разсъждения и изводи

– Значително по-малко ученици в чужбина (45,8%) харесват диктуването на разсъждения и изводи в сравнение с 65,4% от учениците в България. Това може да показва, че учениците в чужбина предпочитат по-свободен подход към изучаването на литература, докато тези в България са свикнали в по-голяма степен и може би дори ценят повече структурираните насоки от страна на учителите.

Таблица 8

БългарияДруга държава28.Каквоотначина,покойтоучителите-ратуравучилище,харесвашикаквонехаресваш?[Диктуването,напримернаразсъжденияи изводиотносносмисъланапроизведението.]Харесвам65,4%45,8%Не харесвам34,6%54,2%

7. Дискусии върху проблемите и смисъла на произведението

– Дискусиите са високо ценени и от двете групи, но отново учениците в България показват по-висок процент (75,8%) на одобрение, в сравнение с тези в чужбина (62,1%). Това предполага, че учениците в България може да имат повече възможности за участие в дискусии или че тези дискусии са по-добре интегрирани в учебния процес.

Таблица 9

БългарияДруга държава28.Какво отначина,покойтоучителите-ратуравучилище,харесвашикаквонехаресваш?[Дискусиитевърху проблеми-те и смисъла на произведението.]Харесвам75,8%62,1%Не харесвам24,2%37,9%

Заключение

Проучването показва, че макар и да има прилики в нагласите на учениците в България и чужбина към изучаването на литература, има и значителни разлики. Учениците в България, изглежда, ценят повече самостоятелното разсъждение и възможността да изразяват личното си мнение. Обратно, учениците в чужбина са по-склонни да не харесват някои от традиционните аспекти на обучението по литература, като изискването за прочитане на произведенията и диктуването на разсъждения. Тези различия могат да отразяват различия в културните и образователните системи, както и в начините, по които литературата се преподава и възприема в различните държави.

Бъдещо изследване би следвало да проучи отношения между начините на възприемане и изучаване на литература от ученици от българските училища в чужбина в местното училище и БУЧ. Това изследване би било полезно както за преподавателите от БУЧ, така и при изготвяне на нормативната база, предназначена да обслужва обучението в тези образователни институции в чужбина.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgments and Funding

This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

БЕЛЕЖКИ

1. https://www.mon.bg/project-document/proekti-na-uchebni-programi-po-balgarskiezik-i-literatura-za-obuchenieto-organizirano-v-chuzhbina/

2. BALBONI, P. E., 2019. Letteratura italiana per stranieri. B2- C2. Edilingua.

3. VERONICA BERNARDINI, Il testo letterario per l’apprendimento dell’italiano come lingua straniera o seconda. Bolletino Itals, febbraio 2017, Numero 67, anno 15.

Accessibile https://www.itals.it/sites/default/files/pdf-bollettino/febbraio2017/ bernardini.pdf

REFERENCES

BALBONI, P. E., 2019. Letteratura italiana per stranieri. B2 – C2. Edilingua.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.