Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/4, стр. 379 - 391

СТРУКТУРА НА НАРАТИВА В ПОВЕСТТА НА ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ „БАРИЕРАТА“

Резюме:

Ключови думи:

Повестта „Бариерата“, отнасяна към най-популярните произведения на Павел Вежинов, нееднократно е привличала към себе си вниманието на изследователите. Въпреки това някои аспекти на произведението, в частност спецификата на фантастичността му, а също особеностите на наративната структура, изискват по-нататъшно изучаване.

„Бариерата“ в светлината на теорията за фантастичното

На пръв поглед, повестта принадлежи към областта на условната фантастика, доколкото в нея е описано „небивалото“, „неслучилото се“: главната героиня умее да лети и притежава ред други свръхестествени способности. При това Л. Бугаева допуска възможността за двойната мотивировка на поведението на Доротея, посочвайки, че учените намират обяснения, например на особената музикална надареност като Доротеината. Изследователката отбелязва: „Бариерата“ е вход във фантастичното в този смисъл, в който го разбира Цветан Тодоров. Според него фантастичното съществува дотогава, докогато се съхранява неувереността в избора на мотивировка (реалистична или фантастична) и двойната интерпретация на фабулата“ (Bugaeva 2010, 15).

„Двойната интерпретация на фабулата“, от една страна, предполага фантастична мотивировка на събитията. В този случай способността героинята от по-вестта да лети, може да се възприeма като „метафора“ за изключителността ѝ, небесната ѝ (неземна) принадлежност, а ключовата сцена на полета като метафора представлява най-пълното приобщаване към тази неотсамност, отвъдност на главния герой, а също и най-дълбоките им единения и еуфорични преживявания по този повод. От друга страна, реалистичната мотивировка дава основание за допускане, че в повестта е описан случай на среща на мъж с психически нездраво или обсебено момиче, чиито частни прояви на болестта се проявяват като непроизволен наплив от мисли (в термините на психиатрията – „ментизъм“,1) телекинеза, раздвоение на личността и способност към преодоляване на земната гравитация (левитация). Православното богословие еднозначно тълкува такива свръхестествени способности като резултат от въздействието на падналите ангели върху хората. В социалистическия период обаче не се прави „различаване на духовете“ и съответно всичко свръхестествено обикновено се романтизира и възвишава и именно това намира място и в повестта на Вежинов. Ако се излезе извън пределите на системата от светогледни координати, актуални за времето на написването на повестта, и се оценят от православно-ортодоксална гледна точка описаните в нея събития като реални, то концепцията на произведението ще се представи в малко по-различна светлина от трактовката на тази повест като фантастична. Съблазнително изглежда да се направи анализ на произведението на Вежинов в светлината на възможността за двойна интерпретация на фабулата.

Фабула на повестта

Пределно обобщавайки, фабулата на повестта може да се сведе до последователност от такива събития: възрастен, обезпечен герой интелектуалец, със собствен драматичен опит зад гърба си, се среща с младо, беззащитно момиче и я „спасява“; героят открива за себе си изключителността ѝ; между тях възникват любовни отношения и интимна близост; той не се справя с това, че е длъжен да пусне в живота си друг човек, та нали за това е необходимо да се освободи пространство в душата за подобно приемане, а егоцентричният герой е зает изключително със себе си; по силата на това той захвърля героинята (дистанцира се от нея), след което тя се самоубива, а героят разбира, че е изпуснал главното в живота, и се разкайва за егоизма си. Важно място във фабулата заема нощният полет на героите. Това събитие става кулминационно. Ю. Лотман счита, че „сюжетът може винаги да се свие до основния епизод – пресичането на основните топологични граници в пространствената му структура“ (Lotman 1998, 288). Именно като такъв епизод в повестта се явява сцената на нощния полет.

Що се касае до пътищата за трансформация на фабулата в сюжет, то като най-важни сред тях следва да се проанализират външната композиция, фокализацията2), структурата на образите на персонажите, отношенията им; организацията на модално-времевия и пространствения план.

Композиция и фокализация

Композицията на повестта от Вежинов има, като цяло, линеен характер: тя започва със запознанството на героите и завършва с гибелта на героинята. При това в нея, след завръзката на историята периодично се срещат единични пролепсиси и аналепсиси3). Освен това, касателно „Бариерата“ има основания да се говори за променлива фокализация, тъй като два пъти повествованието от лицето на героя се прекъсва с разгърнати разкази на героинята за детския ѝ травматичен опит. Така, в повестта чуваме не един, а два гласа. Повестта не е разделена на глави и е с посвещение: „на Нина“ – любимата съпруга на писателя. По такъв начин, разказът, който се води от лицето на героя с предоставянето на думата и на героинята, от самия автор се оценява като приношение към любимата жена – и това е още един оттенък в общата лирическа гама на повестта.

Композицията на „Бариерата“ носи затворен характер. На финала героят тегли черта на разказа си със съвсем концептуално обобщение. У героя няма страстно желание да разбере какво все пак е произтекло, да стигне до истината: „Пък и досега не знаех какво е станало всъщност. Никой никога нямаше да разбере. Може би нарочно е прибрала крилете си. А може внезапно и за себе си да е загубила сили и е полетяла в бездната“ (Vezhinov 2000, 122). Прозренията му относно собствената му вина за самоубийството на героинята се сменят с опити да оправдае себе си – отначало: „Ако я бях погубил със своето нищожество или слабост…“, а после: „Но какъв смисъл да търся вина или да се оправдавам? Всичко това се отнасяше само до моята личност“ (Vezhinov 2000, 122). Заключителните думи на Антони звучат като диагноза за безрадостно „здраве“ и своего рода присъда за съществуване в пределите на „пространството, ограничено от бариерата“.

Особености на модално-времевия план

При анализа на особеностите по моделиране на художественото време е важно да се различават времето на историята и това на повествованието. В повестта на Вежинов нито темпът, нито продължителността на повествованието не се обговарят: ние не знаем в продължение на какво време и с какви паузи героят повествовател разказва историята си. В началото на произведението времето на повествованието е максимално приближено до времето на историята: дотолкова, че героят повествовател употребява спрямо себе си глаголи в сегашно време: „Усещането <…> Застига ме съвсем ненадейно, мъчи се да ме притисне в ъгъла <…> Едва намирам сили да се изплъзна и да изскоча през вратата, без да изгася зад себе си нито една светлина. Качвам се в асансьора, смъквам се със затаен дъх от четиринайсетия етаж до партера“ (Vezhinov 2000, 31). В резултат на което у читателя се създава впечатление, че събитията се разгръщат непосредствено пред очите му. Обаче тук липсва собствена въвлеченост на читателя в произтичащото, в качеството му на обвинител и съдия – художественият свят на повестта от Вежинов не е разгърнат нито в страната на читателя, нито по посока на автора.

При това още в първата сцена от запознанството на Антони с Доротея срещаме пролепсис4) (Genette 1998, 74): „Много по-късно, когато това немито и нескопосно момиче по един или друг начин стана част от живота ми, тая нейна примирена покорност щеше да къса из ден в ден сърцето и нервите ми“ (Vezhinov 2000, 36). Информацията, извлечена от читателя в резултат от този пролепсис, по силата на интимно-лиричния си характер, само го интригува и повишава интереса му към историята. Първото упоменаване за трагичния финал на взаимоотношенията между Антони и Доротея се среща вече след завръзката на историята. При което на читателя се съобщава, че оттогава е изминало определено време – повече от година. Непосредствената болка вече е притъпена и тонът по-скоро е тъжно медитативен, отколкото парещо объркан. Спомените се развиват последователно, времевите засечки са нанесени равномерно по целия текст: отминали са три дни, преминала е седмица. Достатъчно плавно се развива и темпът на повествованието: значително място е отделено на сцените с диалогичен характер и на наративните паузи, конкретно портретните характеристики на Доротея и пейзажите.

Като цяло, „Бариерата“ на Вежинов се възприема не като изповед на сърцето, изгарящо от мъка и чувство на вина, а като трогателен лирически спомен за любовта – любовта, изискваща за въплъщението си вярата в чудо. Главната задача на разказвача е да пресъздаде в цялата пълнота подробностите на света, преобразен от „истината на Доротея“. Важна роля в повествованието, водено от лицето на Антони, играе и гласът на героинята: в повествованието са включени диалозите на героите, а също и разказите ѝ за детството. Следва да се отбележи, че тези изповеди на героинята в никакъв случай не създават впечатление за прекъснатост на повествованието, доколкото важни са не единствено самите изповеди, а и пълнотата на възприемането им от Антони. Двете изповеди на Доротея – това са две решителни крачки на героите насреща един към друг. Показателна в този смисъл е реакцията на Антони спрямо разказа на Доротея: „…исках да задържа в себе си всичко, което бях придобил, да го нажежа до бяло, докато почне само да свети“ (Vezhinov 2000, 104). По такъв начин повествователят у Вежинов не пести спирането на миговете, с внимание ги преживява още веднъж във въображението, опитвайки се да осъзнае смисъла и значението им. При това той е съсредоточен преимуществено върху историята, а не върху момента на повествованието и съответно върху мислите и чувствата, които са го владеели по време на описваните събития. В този смисъл, повестта на Вежинов, сама по себе си, представлява произведение, продължаващо традициите на наратива от класическата проза.

Персонажите

Повествованието в повестта се води от лицето на героя, т.е. във фокус се оказва Неговата, а не Нейната визия за ситуацията. Тази перспектива е зададена и от названието на произведението – понятието „бариера“ е съотносимо със съдбата на героя, несъумяващ да я преодолее, макар на постъпките, думите и външния облик на героинята да е отделено значително внимание. Героят от повестта на Вежинов по природа е самотник и горделивец. Той е напълно благополучен: макар и да го е напуснала жена му, отнемайки сина му от него, това слабо го е травмирало. Антони Манев е успешен композитор, получаващ радост от творчеството си. Наистина, той пише музика предимно за филми. Авторът подчертава социалната ангажираност на героя, в частност, с упоменаването на това, че в настояще време той е длъжен да напише музика към филм за доячки. Като цяло впрочем, той има интересен живот, макар и в него да отсъства главното. Но до появата на Доротея в живота му той не се е досещал за това. Доротея в началото сякаш дори пречи на Антони, но после той се привързва към нея и животът му се преобразява. Той става щастлив, сам не забелязвайки го. Щастието му настъпва по-рано от преобразяването му и настъпва естествено – той не го планира, то се случва само, като гълъб, приютил се на покрива. Антони е типичен представител на времето си. Този период на развития социализъм и съответно на сравнителното материално благополучие, когато всички са „относително щастливи“ (или поне би трябвало да са), затова такова явление като нощното самотничество, „не гъсто и не лепкаво, то е остро и бляскаво като връх на кама“, стоварващо се върху героя в самото начало на повестта, се представя като неестествено и необяснимо. Изглежда, че героят не е наясно, че зад него се крие обикновената за човека тъга по Бога. Та нали героите живеят и действат в рамките на културата, от която е изгонен Бог, „творящ чудеса“ (както впрочем и неговият антагонист, подражаващ Му в чудотворенето). Именно затова всичко ужасно (точно толкова, колкото и всичко чудесно) се възприема като незаконно и необяснимо нарушение на обичайния порядък на живота.

Главната героиня в много отношения се явява като негова противоположност. Той е горд – тя е кротка, той е социализиран и успешен – тя е асоциална, той е на солидна възраст – тя още е много млада. Най-важната черта обаче на героинята на Вежинов е нейната орнитологичност. Сходството на Доротея с птица последователно се прокарва от автора през целия текст и неизменно се маркира положително: това е връзка с горния (небесния, отвъдния) свят, с чистотата, с детската беззащитност.

Сравнението с птица в повестта на Вежинов се буквализира и се превръща в художествен факт, основа на сюжетното построение: Доротея се оказва героиня, умееща да лети. След като разказва на Антони за травматичния си детски опит: демоничната майка, която „редовно му изсмукваше всичката кръв (на бащата – б.м., И.Г.). Нощем, докато спеше“. „Просто му забиваше една тръбичка отзад, точно под малкия мозък, и я изсмукваше. Не се стряскай, Антони, не съм луда. Тогава си мислех така, като бях малка“ (Vezhinov 2000, 83); трагичната гибел на баща ѝ пред очите ѝ; омерзителните подробности за втория брак на майката и понесените от момичето унижения; за домогванията на нейния чичо… Доротея, чувствайки дълбочината на състраданието на Антони, от благодарност и за облекчаване на неговата болка го увлича в съвместен полет…

Веднага след завръщането на земята Антони, както и читателят, започва да се съмнява в реалността на случилото се. Той не знае: било ли е това на сън, или наяве. Обаче, ако се допусне, че полетът е произтекъл наяве (а това се допуска и от доктор Юрукова), то произтеклото с героите следва да бъде охарактеризирано като случай на левитация или близък до това. Същността на това явление се състои в способността на човека да преодолява земното притегляне и да „плува“ във въздуха. Природата на този феномен е описана във физиката, обаче етиологията му остава неизяснена. Православните богослови обясняват способността за левитация, а също и всички други свръхестествени способности с въздействието на падналите ангели върху човека [„с изключение на тези случаи, когато подобни способности притежават светиите“ (Igumen N 2009, 141)]. Открити за такова въздействие се оказват хора, от които по силата на тяхната лична греховност или тази на предците им е отстъпила Божията благодат. При това сред тях има категория хора, които не по своя воля са се оказали във властта на контакта със СПМ. Т5) акива хора се наричат „медиуми“. Медиуми често стават хора възвишени и алтруистични, недаващи си сметка за това, че техните свръхспособности не са от Бога, и искрено стремящи се да ги употребяват за благото на ближните. Ярък пример в този смисъл се явява сънародницата на Доротея – предсказателката Ванга. Богословите, изследващи причините за нейната свръхспособност, са изяснили, че при нея още от раждането ѝ са се наблюдавали признаци на дегенерация, които традиционно се считали за знаци на Божия гняв, паднал върху някого от предците (Igumen N 2009, 267 – 268). Всичко това е напълно актуално и за историята на Доротея с нейната инфернална майка, чичо сладострастник и „жалък“ баща. Въздействието на СПМ и откриването на свръхспособности според наблюденията на изследователите често бива свързано с някакъв нещастен случай: падане, токов удар, автокатастрофа и прочие. Така е било и с Доротея: бидейки незащитена от Божията благодат, вследствие на духовното неблагополучие в семейството, след понесените травматични преживявания тя става отворена за въздействието на СПМ. В резултат героинята придобива способност за левитация и други свръхспособности. Така, още при първата среща, Доротея проявява телепатия, отгатвайки названието на мелодията, изпълнена от Манев. Тя не знае как ѝ се е отдало. Доротея владее също и телекинеза: когато възникват проблеми с двигателя на Антони, тя с усилие на мисълта му помага да тласка машината. При нея се наблюдава и синдром на алтерниращото съзнание или временно заместване на личността. Лекуващият доктор Юрукова разказва на Антони: „Въобразява си, че е някоя от героините на книгите, които чете… Да кажем — Ирина от „Тютюн“… Или Козета от „Клетниците“… Последния път се превъплъти в Таис и това трая доста дълго, за съжаление“ (Vezhinov 2000, 50). Самата Доротея в „изповедта“ пред Антони декларира не без предизвикателство: „Какво ли не съм била през живота си. И Таис, и Космодемянская, дори Сонечка Мармеладова. А те бяха и си останаха нищо“ (Vezhinov 2000, 93). Характерен е списъкът от персонажи, в ролята на които Доротея влиза. Всяка от тях несъмнено е героиня по рода си: хетерата Таис, подтикнала гърците да изгорят завладения от тях град; Зоя Космодемянска, чиято задача се състояла в запалването на населените пунктове на окупираните от немците територии; Соня, продала се заради сираците. Типично е, че именно историята с Таис продължила у Доротея сравнително дълго, а Таис е била посветена в древните мистерии. Показателен е и съставът от вещи на Доротея, които доктор Юрукова връчва на Манев: „златно кръстче, малка златна монета, зелено камъче за пръстен, яспис навярно. И една съвсем руса къдрица, почти прозрачна, като мъничък сърп на луната върху светло небе“ (Vezhinov 2000, 72). По-скоро всичко това е случайно съвпадение, обаче такива вещи често фигурират и в магията.

Естествено, че в условията на социализма свръхспособностите са се разглеждали само в медицинска плоскост, като психопатология, при това въпросът за източника им остава неразкрит. Така и доктор Юрукова от всички възможни версии на обяснение на тези явления избира най-примитивната (по думите на игумен N, съобразена за „хората с нисък интелект или с атрофиран духовен усет“ (Igumen N 2009, 254). Тя счита, че „паранормалните способности от самата природа изначално са заложени в човека“ (пак там). След разказа на Антони за нощния полет с Доротея докторката не бърза да го разубеди за случилото се (макар че героят би предпочел да бъде хипнотизиран), но с професионален апломб заявява: „Другарю Манев, научно е доказано, че има енергии, които са присъщи само на живата материя <…> И не могат да се обяснят с известните досега физически закони. <…> Не твърдя пред вас, че сте летели, наистина е невероятно. Но не е глупаво или страшно, както вие си мислите. Ние все още не знаем всички възможности на човешкото съзнание. Нито какво е заложено в развитието на мислещата материя“ (Vezhinov 2000, 112). Истината е, че авторът не дава на читателите поводи да направят извод за ниския интелект на Юрукова, както и за „атрофията на духовния усет“, независимо от това, че то е било едва ли не всеобщо в този период. Доктор Юрукова е несъмнено човек с духовни потребности. Важното е, че тя има не само медицинско, но и филологическо образование, а литературата в този период практически е замествала със себе си църквата, удовлетворявайки, доколкото е могла, духовната жажда на човека в атеистичното общество. Показателно в този смисъл е заключението на Юрукова: „Човешката душа е нещо много по-странно и невъобразимо, отколкото е могъл да си я представи дори писател като Достоевски. Сега-засега никой не познава ни нейната истинска сила, ни ужасяващата ѝ слабост. Може би писателите донякъде. И психиатрите“ (Vezhinov 2000, 72). Важно e (макар и напълно естествено), че от списъка на тези, пред които се разкриват тайните на човешката душа, са изключени представителите на Църквата Христова – единствената от всички институции, по силата на Божествения си произход, имаща ясно формулирано мнение по въпроса за източника на свръхестествените способности: в този случай, ако човек не ги е придобил в резултат от дълъг аскетически подвиг, те представляват ефект от въздействието на СПМ. Доротея, при все цялата си възвишеност, материална необвързаност и доброта, се явява обикновено (в смисъла на далечно от светостта) момиче: тя живее без Бог; свикнала е да се разплаща със себе си за предоставената ѝ нощувка; понякога я обхващат диви помисли и тя самата осъзнава техния ужас: „До смърт ми се искаше да промуша с нещо остро мекия търбух на мама, да бликне оттам цялата ѝ вътрешна мръсотия. Така ужасно исках, че ми се напукаха устните. Ето това е човекът, Антони, да не мислиш, че е нещо повече?“ (Vezhinov 2000, 87). При пълната индиферентност към Православието в този период, всякакви свръхспособности и проявления на „духовността“, по правило, са се романтизирали и превъзнасяли (неслучайно е масовото увлечение по окултизма сред интелигенцията по време на „перестройката“). Именно такъв род романтизация на паранормалните способности откриваме и при психиатъра филолог Юрукова. Тя с възхищение се отзовава за телепатията: „Тая хубава пъпчица се крие във всяка човешка душа. И все някой ден ще цъфне…“ (Vezhinov 2000, 71), и левитацията: „Това е една от нейните натрапчиви идеи… Или една от нейните мечти, които най-добре я характеризират. Вие никога ли не сте сънували, че летите? <…> А пък аз съм сънувала. Летяла съм свободно и спокойно като птица. Над езера и над гори“ (пак там). Изглежда, че и самият автор не е освободен от подобен род романтизации, описващи Доротея като светъл и необикновено притегателен в светоносността си персонаж. При това плодът на художественото му въображение – композиторът Антони Манев, отзовал се първоначално по неволя и неохотно, а после с цялото си сърце на това страдащо и беззащитно същество и после заобичал я, изпитва към нея първо чувство на неприязън: „…все пак имаше някаква преграда между нас <…> Може би вечната преграда на инстинкта към всяка болест, дори когато не е заразна“ (Vezhinov 2000, 60). След полета той откровено си признава: „Чувствувах към нея някаква непонятна враждебност. Та какво друго беше тя освен неканен гост, който е насилил грубо моята истинска човешка природа?“ (Vezhinov 2000, 113). По този начин Антони се оказва по-способен да различава духовете, отколкото доктор Юрукова, а изглежда и от самия автор. Той не е склонен да романтизира свръхспособностите на Доротея. Интуитивно прозрявайки източника им, той чувства объркване и страх в резултат на това, че се е оказал – чрез посредничеството на Доротея – открит за влиянието на СПС. Този страх се определя от това, че дейността на СПС, както и да се е маскирала, е прицелена към това да погуби този, който се е поддал на въздействието ѝ, както това се случва, в крайна сметка, и с Доротея. Вежинов, разбира се, не осъзнава причините за враждебното чувство на Антони към Доротея, обаче както това често бива с големите писатели, неволно разкрива възможността не за романтично, а за православно разбиране същността на описаните явления. Maкар че на самия писател му е по-близка, очевидно, гледната точка на Юрукова и с цялата логика на повествованието той отвежда читателя към извода за малодушието на Манев, при когото дребно-егоистичното начало е удържало победа над романтичното. Такава концепция на произведението кристализира, в случай че мислим света биполярно: в рамките на противопоставяне на високото – романтично и низкото – дребния, частен, личен интерес. Обаче светът е устроен другояче и подобен модел неизбежно води до примитивизацията му…

Художественото пространство

Пространството в повестта на Вежинов е принципно отворено и динамично. Забележително е, че първата среща на героите се случва в автомобила. По-голямата част от действието се развива в жилището на героя. Още първия път апартаментът на Антони поразява Доротея с изискаността и красотата на интериора. В този смисъл, жилището на Манев се явява антипод на стаята на Доротея в психиатричната болница, където тя преминава през лечение до запознанството с Антони, срв.: „Дълъг, чист коридор, бели болнични врати. Без дръжки. <…> най-обикновена болнична стая с две чисти легла. Решетки на прозореца“ (Vezhinov 2000, 73). По такъв начин жилището на Антони за Доротея е своего рода изход от „затвора“, придобиване на дом. Важното е, че Доротея остава при Антони сама: „Тя остана да живее при мен, без да сме говорили за това, така естествено, като гълъбите, които си бяха намерили дом на терасата“ (Vezhinov 2000, 60). Сравнението „като гълъб“ корелира с факта, че Антони живее „близо да небесата“: „Живеех на по-следния от тях, над мене имаше само облаци, небе и добре охранени, мързеливички музи…“ (Vezhinov 2000, 38), т.е. в непосредствена близост до пространството, естествено за Доротея, умееща да лети. Още преди запознаването на Антони с Доротея той обича да си почива на терасата: „Все по-често се качвах на терасата... От въздушната бездна я отделяше невисока преграда“ (Vezhinov 2000, 63). Колкото по-близка му става Доротея, толкова повече го тегли към „въздушната бездна“, естественото за нея пространство. Неслучайно в един от най-щастливите моменти на пътуването им до язовира на Антони му се струва, че „…по небето от застинали облаци, така ясно се отразяваше то в успокоеното езеро“ (Vezhinov 2000, 87).

Важна роля в организацията на сюжета на повестта „Бариерата“ играят придвижванията на героите в пространството: самотните пътувания на Манев из нощния град, техните извънградски пътешествия заедно и накрая нощният им полет. Ю. Лотман характеризира персонажите според тягата им към един или друг тип пространство: точково, затворено; линеарно; плоскостно или обемно (Lotman 1997, 622). Ако се използва терминологията му, то и двамата герои от повестта на Вежинов се явяват герои на откритото пространство. При това пространството на Манев преимуществено се представя плоскостно, а пространството на Доротея е обемно. Придвижванията на Манева в рамките на плоскостното хоризонтално пространство носят хаотичен характер – това са мятанията, люшканията на човек, който се е отклонил от пътя. До срещата с Доротея, Антони се стреми да бъде далеч дома си, в който нощем го застига ледения ужас на самотата. И само с появата на Доротея в живота на Антони, преместванията му в пространството придобиват предназначение.

Забележително е, че нощното пътуване до ресторанта, с което започва повестта, Л. Бугаева характеризира като въвеждане на героя в rite de passage, резултат на което се явява разкриването на „вътрешния човек“ у Манев (Bugaeva 2010, 349). Rite de passage е литературният обред на прехода. Л. Бугаева отделя няколко типа дискурс на преход, в частност „протокол на умирането“, т.е. прехода от живот към смърт; „протокол“ на психеделично възраждане и накрая, преход от живот „в друг живот и – в резултат на спиритуалната трансформация – към нова идентичност…“ (Bugaeva 2010, 4). Последният тип е намерил най-пълен израз в библейския сюжет за пътя на апостол Павел до Дамаск. Очевидно е, че именно този тип преход встъпва в качеството на сюжетна схема в дадената повест, макар и въпросът за това състоял ли се е преходът и придобиването на „нова идентичност“, се решава по-скоро отрицателно.

Rite de passage като преход на героя от едно състояние в друго на нивото на художественото пространство може да се изрази като преодоляване границите на реалния свят и преминаване във „фантастичната реалност“. В повестта „Бариерата“ такова преодоляване границите на реалността е осъществено в сцената на нощния полет, който се явява момент на най-дълбоко единение на героите и се възприема като най-щастливия в живота. Обаче при завръщането на земята Антони се усъмнява в реалността му и завинаги губи Доротея. Да си припомним последните редове на произведението: „Нямаше къде да отида, всяко кътче на земята сега за мен бе непоносимо <…> Късно вечерта се изкачих със свито сърце на терасата. Дори не посмях да погледна към небето, към невзрачните звезди, които едва забележимо мигаха над главата ми. Те никога вече нямаше да бъдат мои. Просто нямах криле за тях. Или пък нямах сили. Както веднага бе разбрала доктор Юрукова, аз никога нямаше да премина бариерата“ (Vejinov 2000, 121). Във филма, заснет по повестта на Вежинов, такава самодиагноза се потвърждава и от характерния жест на героя, затварящ над главата си покрива на люка, водещ на терасата. Освен това непреодолимостта на бариерата се профилира и от названието на произведението. Заключението на Л. Бугаева за това, че резултатът на лежащия в основата на сюжета на повестта от Вежинова rite de passage става разкриване на „вътрешния човек“ у Манев (Bugaeva 2010, 349), може да бъде прието само с определени ограничения. Мисли се, че става дума за разтърсване съзнанието на героя в резултат от rite de passage и пробуждане от съня на егоистичното съществуване, а също и за открилата се възможност за бъдещо преображение. При това, във връзка с него, твърдото решение в душата на Манев още не се е формирало. Наистина, ситуацията на Манев напълно се усложнява от това, че му е необходимо да влезе в борба не толкова против собствената си гордост и егоизъм, а „против духовете на злобата поднебесна“, от които е била обсебена Доротея (ако приемем реалистичната мотивировка на фабулата). Обаче за това от него биха се изисквали истински героизъм и правилно разбиране на етиологията на паранормалните явления. В условията на разцърковено социалистическо общество и при пълна лична индиферентност към въпросите на вярата, при Антони е очевидно, че е нямало откъде да ги почерпи. Съответно, интуитивно прозирайки източника на свръхспособността при Доротея, но подчинявайки се, преди всичко, на инстинкта за самосъхранение, той се отдръпва от нея, поне в първия момент. Този момент обаче се оказва достатъчен за тези, за чието съществуване той няма определено понятие и с които не се е решил да встъпи в борба, за да погубят Доротея. Като цяло, може да се заключи, че реалистичната версия не противоречи на „метафоричната“: при всеки случай, това е история за отказа (в последния случай – за отказа от чудото и щастието на споделената любов, в първия – за отказа от духовно търсене и рискована борба за спасение, което е, разбира се, не по-малко, а по-голямо чудо); за възможната, но неизвършила се духовна трансформация на героя.

БЕЛЕЖКИ

1. Ментизъм или мантизъм е непроизволен и неконтролируем наплив от мисли, представи. Разстройството се изразява в пристъпообразни и повтарящи се болезнени епизоди, продължаващи в най-продължителната си форма до часове или денонощия. Типични за този период са ускорената смяна на мисли и представи, а също несвързаността и безсмислеността им. Обикновено пациентите не са в състояние да съобщят някакви подробности за това, което са мислили или са си представяли, т.е. състоянието е несаморефлективно. Не са в състояние да се концентрират върху нещо друго – обсебени са от натрапчивия поток от мисли. Не могат да го контролират, а той ги владее напълно до безволие. Нарушава се способността им да разбират случващото се, а също да действат премислено и целесъобразно. Съзнанието обаче остава ясно. След приключване на болезнения епизод много пациенти чувстват или ясно осъзнават патологичния характер на явлението.

2. Терминът „фокализация“ е въведен в оборот в началото на 70-те гг. на XX век от френския структуралист Жерар Женет (1930 – 2018) като развитие на идеята на Ж. Пуйон и Ц. Тодоров (1939 – 2017) за индикиране на по-вествувателната перспектива и е станал ключов за наратологията.

3. По терминологията на Ж. Женет (Genette 1998).

4. Пролепсис – повествователен похват, състоящ се в изпреварваш разказ, въведен от Жерар Женет; виж. бел. 1 и 3 от настоящото изложение.

5. Падналите ангели в съвременния свят често се представят като инопланетяни, същества от паралелен свят (СПС) (Igumen N 2009).

ЛИТЕРАТУРА

Бугаева, Л., 2010. Литература и rite de passage. СПб.: ИД „Петрополис“.

Вежинов, П., 2000. Бариерата. София: Изд-во „Анубис“.

Женнет, Ж., 1998. Работы по поэтике. 1998. Москва: Издательство имени Сабашниковых.

Игумен N, 2009. Пришельцы: Новая культура. Новая религия. Новый человек. В: От чего нас хотят «СПАСТИ» НЛО, экстрасенсы, оккультисты, маги. М.: Даниловский благовестник. С.: Родное слово, 2009, с.5 – 365.

Лотман, Ю., 1997. Художественное пространство в прозе Гоголя. В: Лотман Ю. О русской литературе. Статьи и исследования (1958 – 1993). История русской прозы. Теория литературы. СанктПетербург: Искусство, 1997, с. 622 – 658.

Лотман, Ю., 1998. Структура художественного текста. В: Ю. Лотман. Об искусстве. СПб.: Искусство – СПБ, 1998, с. 14 – 285.

Сузи, В., 2016. Икона в повести Достоевского «Кроткая»: о доминантной и служебной детали. URL: http://litbook.ru/article/9746/ (дата на обращения: 12.01.2021)

REFERENCES

Bugaeva, L., 2010. Literatura i rite de passage. Sankt-Peterburg: Petropolis. [In Russian].

Vejinov, P., 2000. Barierata. Sofia: Аnubis. [in Bulgarian].

Genette, G.., 1998. Raboty po poetike. Moscow: Izdatelstvo ymeny Sabashnykovyx. [In Russian].

Igumen N, 2009. Prishel'cy: Novaja kul'tura. Novaja religija. Novyj chelovek. In: Ot chego nas hotjat «SPASTI» NLO, jekstrasensy, okkul'tisty, magi. Moscow: Danilovskij blagovestnik. S., Rodnoe slovo Publ., 5 – 365. [In Russian].

Lotman Ju., 1997. Hudozhestvennoe prostranstvo Gogolja. In: JU. LOTMAN. O russkoj literature. Stat'i i issledovanija (1958 – 1993). Istorija russkoj prozy. Teorija literatury. Sankt-Peterburg: Iskusstvo, 622 – 658. [In Russian].

Lotman Ju., 1998. Struktura hudozhestvennogo teksta. In: JU. LOTMAN. Ob iskusstve. Sankt-Peterburg: Iskusstvo, 14 – 85. [In Russian].

Suzi, V. Ikona v povesti Dostoevskogo «Krotkaja»: o dominantnoj i sluzhebnoj detali. Available at: http://litbook.ru/article/9746/ (last accessed: 12.01.2020) [In Russian].

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.