Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/4, стр. 440 - 452

ФУНКЦИОНАЛНИТЕ СЕМАНТИКО- СТИЛИСТИЧНИ КАТЕГОРИИ АКСИОЛОГИЧНОСТ И ОЦЕНЪЧНОСТ*

Резюме:

Ключови думи:

Функционални семантико-стилистични категории за ценност и оценка1)

Съвременните лингвистични изследвания все по-често се обръщат към категории и термини, свързани с аксиологията, заради осъзнаването на езика като пространство, в което структурите на знанията, мненията, вярванията, въображението са свързани с оценяването. Оценъчността и ценностните характеристики се проявяват в езика и от техните проявления се интересуват аксиологически ориентирани дисциплини, като етнолингвистиката, еколингвистиката2), критическия анализ на дискурса, политическата лингвистика. Дори в журналистичес ката наука възниква направлението журналистическа аксиология (Antropova, 2013: 24). Анализът на ценностите на журналистиката, като професия, която формира общественото мнение, както и на медиакултурата, като феномен в координатите на ценностната система, е задача на журналистическата аксиология. В полето на лингвистиката интересът също се измества от структурализма към антропоцентризма и аксиологията. Аксиологическата лингвистика поставя въпросите за структурата и съдържанието на аксиосферите (съвкупности от същностни смисли на обществото), чрез които *Докладът не е представен по време на Третия форум „Българска граматика“.

Включваме го, тъй като съответства на темата на Форума.

биха се изяснили критериите за оценка на редица съвременни явления; за методологията за проучване на ценностната ориентация на личността и обществото по езикови данни; за съотношението между личностните и националните ценности.

Преди да пристъпя към изясняването на съдържанието на понятията ценност и оценка, е необходимо да обърна внимание на понятието за функционална семантико-стилистична категория. Разработките по този въпрос са повлияни от развитието на функционалното направление в езикознанието, по-конкретно на функционалната граматика и на теорията за функционалносемантичните категории и полета на А. Бондарко и школата му (вж. изследванията му от 1984, 2000, 2002, 2005).

Функционалната семантико-стилистична категория (ФССК) обозначава „система от езикови средства от различни равнища (включвайки текстовото), обединени функционално-семантично и стилистично в текстовата плоскост (в целия текст, в типове текстове от един функционален стил) (Stylistic encyclopedia russion language, 2003). Тези средства си взаимодействат заради общите си функции, заради общата семантична категория (например оценката) и са специализирани в изразяването на стиловите специфики на текста (вж. определението за ФССК на V. Marjanchik, 2011: 3). ФССК е организирана върху полевия принцип, като разнородните езикови средства, които изразяват едно и също значение, се групират около микрополетата на ядрото (центъра) и периферията. Тъй като все още ФССК са слабо проучени, засега се отбелязват няколко вида: за оценка, логичност, диалогичност, хипотетичност, абстрактност, акцентност, авторизация, тоналност, приемственост, експресивност, категоричност, предписателност и др. (Stylistic encyclopedia russion language, 2003).

Според В. Марянчик аксиологичността и оценъчността са тясно свързани, но самостоятелни функционални семантико-стилистични категории (Marjanchik, 2013: 2). Тяхното разграничение може да се извърши едва след като се изяснят основните термини в аксиологическата лингвистика – ценността и оценката.

Понятията за ценност и оценка

Ценността подпомага индивидите да направят социално приемлив избор на поведение в значими ситуации и по този начин способства за интеграцията им в обществото. Ценностите се характеризират по няколко начина: „а) обобщени представи на хората за целите и нормите на тяхното поведение; б) играещи ролята на фундаментални норми; в) изразяващи смисли в културата; г) влияещи върху интересите и мотивите на действие на хората; д) основани върху индивида и обществото“ (Serebrennikova, 2011: 28). Класификациите на ценностите по различни критерии са многобройни. Една от типологиите (на Ю. Вешнински) се осъществява според понятието за хронотоп и предлага тринадесет типа ценности: държавно-политически, военно-силови, гражданско-правови, историко-културни, „комунитарни“ (колективизъм), „натурални“, екологични, научно-когнитивни, персоналистки, религиозни, социално-стратификационни, художествено-естетически ценности, ценности на урбанизираните съобщества, икономически, етични и етнически ценности (Вешнински, цит. по Serebrennikova, 2011: 30 – 31). Ю. Малинович предлага комплексен модел на ценностната картина на света, като определя като външни ценности онтологическите ценностни обекти от външния свят, а вътрешни нарича социално значимите ценности в социума (Malinovich, 2011: 90). Тези ценности влизат в система и намират отражение в обществено-политическия дискурс. Въз основа на ценностната си ориентация3) индивидите формират и изразяват своите оценки. В. Карасик също предлага модел на ценностната картина на света, в който се открояват ценностни доминанти в езика. Тяхното лингвистично описание и класификация, на първо място, ни насочва към типовете оценъчни думи (Karasik, 2002: 166 – 167).

Би могло например да се проучат възможностите на езиковите средства за изразяване на оценка въз основа на ценностната опозиция толерантност – нетолерантност.

Интерпретациите на оценката се извършват от различни гледни точки – гносеологическа, логическа, лингвистична, които си взаимодействат (вж. по-подробно Andrjuhina, 2010: 54 – 55; Malinovich, 2011: 77 – 92). Н. Арутюнова определя оценката като „особен когнитивен акт4), в резултат на който се установява отношението на субекта към оценявания обект с цел определяне на значението му за живота и дейността на субекта“ (Арутюнова, цит. по Serebrennikova, 2011: 25). Следователно говорещият като субект е единственото „упълномощено лице при реализирането на оценката във всеки конкретен речев акт“ (Ilieva, 2004: 10). Класификациите на видовете оценки не са малко: обща, епистемичес ка, априорна, апостериорна, индивидуална, колективна, нестандартна, рационална, стереотипизирана, функционална, експресивна, емоционална, еталонна, хедонистична, инструментална и др. (вж. по-подробно Serebrennikova, 2011: 35 – 38; Andrjuhina, 2010: 56). Класификацията на оценъчните значения в аксиологическата семантика включва следните класове: утилитарни, телеологически, нормативни, естетически и смесени оценки, за изразяването на които са специализирани езикови средства от различните езикови равнища (лексикални в ядрото на полето и синтактични, морфологични, фонетични в периферията) (вж. Sretenskaja, 1994: 10 – 12). Много от изследванията в тази област работят с няколко оценъчни скали. В. Марянчик откроява следните:

– експлицитна/имплицитна оценка, които се осъществяват предимно на лексикално равнище. Експлицитна оценка има, когато еднозначната интерпретация от адресата намира потвърждение в елементите от текста. Имплицитната оценка не се изразява чрез преки вербални маркери и се интерпретира благодарение на аксиологическата картина на света на адресанта/адресата и на оценъчните „указания“, разпръснати от автора в текста. Косвените оценки имат манипулативна природа (вж. Marjanchik, 2011: 4). Евфемизмите и дисфемизмите могат да изразяват и експлицитно, но по-скоро имплицитно оценката на говорещия;

– субективна/обективна оценка, които се измерват чрез степента на участие на говорещия в процеса на оценката. Обективната оценка се свързва с прикриването на отношението на автора, с аргументация, която прехвърля оценката в обективното поле (например евфемизацията, и най-вече политичес ки коректната лексика могат да създадат стилистичен ефект за обективност на речта). Субективната оценка се реализира с оценъчни езикови средства и открито присъствие на автора. Например Т. Монова типологизира медийните текстове с политическа тематика като персонализирани и неперсонализирани текстове (Monova, 2000: 43 – 44);

– емоционална/рационална оценка по степента на участието на емоцията като мотивация за оценката. Въпросът за разграничението на тези два типа оценки е сложен (вж. преглед на постановките у Marjanchik, 2011: 4). Първата се реализира в непосредствената реакция към обекта и се характеризира с експресивност, а втората е резултат от задействането на социални стереотипи и се съдържа в оценъчни съждения (Marjanchik, 2013: 12 – 13). Евфемизмите и дисфемизмите са едни от средствата за изразяване на оценка по тези скали (например чрез евфемизмите се реализира максимата за скромност при самооценка, чрез дисфемизмите се сензационират заглавията чрез интензифициране на емоционалната оценка и др.).

В изследване на медийни политически текстове на руски език В. Марянчик съобщава, че „модална доминанта на текстовете става стихията от отрицателни емоции и ироничност“ (Marjanchik, 2013: 7). Ето защо е любопитно дали подобен вид оценъчност доминира в медийния дискурс и у нас. С такава цел в научните разработки се въвежда операционалният термин аксиологема, който обозначава „всяко изразяване на оценка в даден дискурсивен свят“ (Serebrenikova, 2011: 25). Независимо дали са явно или неявно изразени, аксиологемите позволяват да се придобие впечатление за създателя и за интерпретатора на текста/дискурса, защото „оценката не може да съществува извън субекта и извън обекта“ (Malinovich, 2011: 79). Затова аксиологическата структура е резултат най-вече „от авторската интерпретация на действителността и ценностната картина на света на адресата“ (Marjanchik , 2013: 2).

В настоящото изследване се вземат под внимание оценките на адресанта според ценностната му ориентация, които могат да бъдат: (1) оценка на денотатите и (2) самооценка. Отчитат се и оценките на адресата, които представляват комбинация от (1) оценката на денотатите, (2) оценката на текста и на конкретните номинации в него, (3) оценката на авторската личност и интерпретация, (4) самополагане в ценностната координатна система на текста. Според представителите на групата Мю „оценката зависи в голяма степен от получателя на съобщението“ (Duboa and co., 1986: 278).

В резултат на тези типологии могат да се оформят оценъчните полета на автора и интерпретатора, които влизат в сложни взаимоотношения на пълно съвпадане, частично припокриване или напълно разминаване. Например оценките за денотатите от автора и интерпретиращия текста може да съвпадат, но самооценката на автора и оценката за присъствието му в текста от читателя/зрителя биха могли да са различни. На базата на съотношението между оценките на адресанта и адресата, силно зависими от контекста (широк и тесен), от комуникативните умения на автора и от интерпретативната компетентност на адресата, се определя (или пък трудно се установява) ценностната ориентация на дискурса по скалата толерантност/нетолерантност.

Тя съдържа ценности/антиценности, представени чрез система от аксиологически компоненти – роли и маски, сценарии, оценъчни вектори (евфемизация/ дисфемизация), образите на автора и интерпретатора, персонажи (вж. инвариантния модел на аксиологическата структура у Marjanchik, 2013: 17), хронотоп (Malinovich, 2011: 79). В текстовете субектът на оценката може да се реализира индивидуално, като субект „общо мнение“, и скрито, като оценката се представя като истинно положение (вж. Sretenskaja, 1994: 12, както и Duboa and co., 1986: 328). Както установих в анализите на видовете евфемизми/дисфемизми в медиите, предпочитан начин за изразяване на оценка е представянето ѝ като общо мнение или като истинно положение – един манипулативен похват за избягване на отговорност за оценките, вложени в медийните текстове (Еftimova, 2016).

ФССК аксиологичност и оценъчност – поле, структура, стилистична организация

Вследствие на уточняването на понятията за ценност и оценка може да се обобщи, че става дума за две функционални семантико-стилистични категории, които се реализират и в съдържателния план на текста, и в плана на изразяването. Аксиологичността е функционална семантико-стилистична категория, която се организира около ценността като аксиологически концепт. Тя е „основание за оценка и сама се явява обект на оценяване“ (Marjanchik, 2013: 7). Оценъчността като функционална семантико-стилистична категория се реализира чрез „способността на езиковите единици да експлицират мястото на обекта върху оценъчната ос, в аксиологичното поле; оценката всъщност е актуалното ментално-вербално действие на приписване на положителни или отрицателни свойства на обекта“ (Marjanchik, 2013: 7). Аксиологичността на текста се изразява в стилистичната му организация (аксиологическата лексика например отразява ценностната ориентация на говорещите), аксиологическото поле (фрагмент от картината на света, съставена от ценности, които са експлицирани езиково в текста) и аксиологическата структура (съвкупност от ценностни значения). Оценъчността, като съвкупност от оценки и оценъчни отношения, формира аксиологическата модалност на текста и се осъществява на равнището на съдържанието и чрез конотативно-оценъчни езикови средства. (Например идеологическата модалност е съвкупност от оценъчни значения и отношения на базата на политически възгледи. Такава идеологическа модалност се конструира чрез политически коректната лексика.) Много трудно е да се определи кога става дума за оценъчен речев акт, защото често оценъчна единица може да се включи в изказване без оценъчно намерение. Оценката отразява социални норми и стереотипи, но и индивидуалност в процеса на оценъчна категоризация, т.е. в нея винаги присъстват субективни и обективни фактори5). И двете категории – аксиологичността и оценъчността – се разглеждат в система от опозиции, тъй като човешкото съзнание се нуждае винаги от координатна система, дори ако тя се състои от негативни ценности. Авторът и интерпретаторът на текста се ориентират според скалите на ценностите и на оценките (това са въображаеми оси на нарастване/намаляване на положителна или отрицателна оценка, измервани с помощта на операторите „добро – лошо“ и др., които Ч. Морис нарича аксиологични скали – вж. Ч. Морис, цит по Andrjuhina, 2010: 56). Разчленяването по скалата добро – лошо включва цяла поредица от характеристики, свързани с отношението на субекта, с нивото на общуване с адресата и пр. А М. Ретунска определя като най-ниски компоненти по тази скала оценките „презрително“ и „пренебрежително“, а като най-високи – „одобрително“ и „възхитено“ (Ретунска, цит. по Ilieva, 2004: 28).

В аксиологичния анализ на медийните текстове по опозицията толерантност/нетолерантност например речевите употреби могат да се регистрират според скала на оценките, в която ще се използват основните оператори по-ложителна/отрицателна. В техните полета се въвеждат детайлизиращи оценъчното отношение оператори като одобрителна, уважителна, пренебрежителна, иронична оценка и др. (вж. фиг. 1).

ТОЛЕРАНТНОСТ НЕТОЛЕРАНТНОСТ
положителна оценка отрицателна оценка

Фигура 1. Поле на аксиологемите в медийния текст

Типологизирането на речевите прояви (конкретно на евфемистичните и дисфемистичните употреби) зависи от отчитането на контекста, от способността на автора да кодира интенцията си и от способността на интерпретатора да разчита вложените оценъчни смисли в медийния текст. Известно е твърдението, че колкото читатели има един текст, толкова различни интерпретации съществуват, т.е. толкова картини на света се конструират. В настоящата статия се осъзнават сложните обстоятелства, при които се извършва извличането на оценъчни и ценностни смисли от медийния текст, и затова се препоръчва анализ, който се съобразява с факторите, усложняващи възприемането и интерпретацията на медийната реч.

Оценката присъства във всеки вид текст в един или друг вид (вж. Duboa and co., 1986: 278). Тъй като оценъчната позиция на общуващите се определя от нормите на съответното време, от оценъчните стереотипи на социума, от традициите, от нравствения кодекс, от правила за употреба на езиковите факти и етикета на поведение, то изследването на речевите единици, фиксиращи оценка, „позволява да се установи системата от ценности на индивида и социума“ (Andrjuhina, 2010: 54; подобно заключение у Ilieva, 2004: 16). Оценката се формира и върху модели, наследени от миналото или копирани по време на взаимодействието между различни социални групи (Lipman, 2001: 50 – 51). Изучаването на оценката в ценностната опозиция толерантност/нетолерантност ще помогне да се разкрие ценностната ориентация на българското общество в днес.

Езикови средства за изразяване на оценка

Голяма част от лексикалния фонд притежава потенциала за изразяване на оценка: „Оценъчността на думата е съсредоточена в оценъчния компонент на лексикалното значение, който притежава признака полилокализираност: той може да е част от денотата или конотата (емотивно-оценъчен, образнооценъчен, асоциативно-оценъчен)“ (Marjanchik, 2013: 13). Затова повечето изследвания съсредоточават вниманието си върху лексикалното равнище като ядрено микрополе за оценъчност. Проблемите, свързани с аксиологическото описание на лексиката, са следните: (1) за структурата на оценъчния компонент и мястото му в лексикалното значение; (2) за разграничаването на оценъчната и неутралната лексика; (3) за оценъчния статус на имената концепти; (4) за диференциацията на оценъчните думи, както и проблемите за взаимодействието на оценъчните и аксиологическите съставки в изказването, за експлицитните и имплицитните компоненти на изказването, за функциите на оценъчните изказвания и видове и др. (Marjanchik, 2011: 3). Изследванията на оценъчността на лексикално равнище биха подпомогнали по-ефективната „мимикрия“ на говорещия, който „може да овладее оценъчните способности на лексиката, ограниченията, които тя налага (резултат от изискванията на ситуацията, от възпитанието, от дълго налагани възбрани), водещи до стилистичната ѝ диференциация“ (Ilieva, 2004: 30). Под формата на избор на стилистично маркирана лексика може да се проявят косвените оценки в медийния текст, които са част от моделирането на ситуацията от говорещия. Т. ван Дайк дава пример с предпочитанието на лексемата хулигани вместо демонстратори във вестникарско съобщение, което „се явява израз на оценъчна пропозиция, влизаща в модела, с помощта на който журналистът описва демонстрация“ (Van Dajk, 1989: 87).

Анализът може да се основава на езиковия опит на получателя на съобщението, чиято памет работи, като отнася езиковата единица към среда, която тя обикновено „обитава“, и по този начин определя нейната оценъчна стойност (вж. т.нар. автономен етос у Duboa, J. and co. 1986: 270). И въпреки че „ние не можем с увереност да формализираме всички нюанси на употреба или локализация на езиковите единици“ (Duboa and co., 1986: 272), не бива да се отказваме поне от описанието на тези речеви употреби. Отчитането на контекста (микро- и макроконтекста според типологията на М. Рифатер) е показало в лингвистичната наука, че стилистичният похват е неотделим и невъзможен за идентифициране и тълкуване извън контекста (Рифатер, цит. по Duboa and co., 1986: 275). Акцентът върху функционалността на езиковите единици насочва към действителната комуникация, а оттам – към широкия, екстралингвистичния контекст, в който те реализират или не потенциалните си значения. Затова от значение е не само езиковото познание на комуникантите, но и познанието им върху света и ситуациите. Ако се възползваме от определението на М. Рифатер за макроконтекст, ще разберем, че много преди да се осъществи стилистичният похват, съществуват обстоятелства, които съставят един макроконтекст извън конкретното съобщение (Рифатер, цит. по Duboa and co., 1986: 276). Съставките на контекста са лингвистичните знания, знанията за употребата на езика и за принципите на речевото общуване, екстралингвистичните знания, знанията за ситуацията (Andrjuhina, 2010: 57). Тези знания се формализират като фреймове по М. Мински (или фреймове/сценарии по Т. ван Дайк), които обозначават „специфичното лексико-граматическо обезпечаване, с което разполага езикът за наименуване и описание на категории и отношения, съществуващи в концептуални структури“ (Andrjuhina, 2010: 57). Важно е да се разграничат оценъчността, разбирана като потенциал6) на езиковата единица, и оценката, като приписване на положителни или отрицателни свойства на обекта чрез употреба на определени езикови единици в речта. В контекста номинациите могат да изразят както положителна, така и отрицателна и иронична оценка въпреки потенциала, който притежават и с който се реализират най-често в речевата практика, т.е. текстовото оценъчно съдържание може да не съвпада с езиковото оценъчно значение и дори може да му противоречи. Затова оценъчната семантика „разчита на подкрепата на контекста, за да бъде разбрана адекватно от събеседника“ (Ilieva, 2004: 30 – 31). Аксиологическият контекст представлява заложената експлицитно или имплицитно в текста и съзнанието съвкупност от концепти и оценки. Той има лингвистично и когнитивно равнище. Лингвистичното равнище представлява парадигмата от оценъчно маркирани езикови средства (вж. по-подробно за равнищата на аксиологическия контекст у Marjanchik, 2013: 15 – 16). Стилистично маркираната лексика е тази, която придобива конотативни значения в текста. Евфемизмите и дисфемизмите например са начин да се изрази оценка в медийния текст. Тъй като контекстът играе ключова роля в определянето на номинациите като евфемистични или дисфемистични, няма как те да бъдат категорично разпределени в полето на аксиологемите (възможно е евфемизмите да се използват за изразяване на иронична оценка, а дисфемизмите – за смекчаване на негативната оценка). Затова и евфемистичните, и дисфемистичните номинации могат да изразяват и положителни, и отрицателни оценки.

След като „изразяването на оценка в дискурса логично се свързва с емоционално-смислова интензификация на изказването“, нормално е вниманието да се насочи към думи и изрази с конотативно-оценъчна семантика (Serebrennikova, 2011: 35). Така се подкрепя констатацията за семантичната и стилистичната природа на оценката, за връзката на гносеологичните и аксиологичните аспекти на речевата дейност.

Ценностната оценка е емоционално-интелектуално проявление на ценностното значение на преживяното, възприетото, осмисленото, което се обективира в речта на човека и отразява емоционално-когнитивното му състояние в ценностно измерение (дълг, воля, съмнение, признателност, състрадание и др.). Говорещият човек с посредничеството на езика ориентира останалите хора в света на създадените в обществото и възприетите от него самия ценности, като влияе върху тяхното мислене и поведение. Чрез оценката човекът се свързва с реалността и другите хора.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. В. Марянчик настоява върху разграничението на термините оценка и оценъчност. Оценката е „действието на субекта: приписване на положителни или отрицателни свойства на този или онзи обект, изразяване на отношение към даден обект, фиксиране на обекта върху оценъчната скала и в аксиологичното поле“, а оценъчността е „свойството на речевата единица, нейният потенциал, способността ѝ да експлицира положителни или отрицателни свойства на обекта, неговото място на оценъчната скала и в аксиологическото пространство“ (Marjanchik, 2011: 3). В настоящото изследване, имайки предвид навлязлото в лингвистичните изследвания терминологично словосъчетание ФССК за оценка, двата термина ще са взаимозаменяеми, като ще се дава предимство на термина оценъчност, когато се коментират речевите единици, изразяващи оценка.

2. В своята статия „(Еко)лингвистика и медиен език“ В. Попова и М. Димитрова очертават проблемите и обектите на еколингвистичните занимания: „Интралингвистичното (вътрешноезиковото) течение в еколингвистиката е свързано с културата на речта, стилистиката, риториката. [...] В това число, разбира се, се включва и цяло множество проучвания на екологичните проблеми на езика на съвременните български медии“ (Popova, Dimitrova, 2013).

3. Ценностната ориентация се разглежда като сбор от „най-важните елементи в личностовата структура“, основани върху жизнения опит, преживяванията и определянето на значимото, същественото за индивида (Serebrennikova, 2011: 33). Ценностната ориентация е компонент на съзнанието, но и на поведението. С възрастта ценностните ориентации се изменят.

4. Неслучайно Т. ван Дайк определя оценяването като когнитивен феномен, тъй като го разглежда като специфична форма на познание (Ван Дайк, цит. по Serebrennikova, 2011: 34).

5. „В оценката се съдържат субективен и обективен компонент, като субективният предполага положително или отрицателно отношение на субекта на оценка към нейния обект, а обективният (дескриптивният) се ориентира към свойствата на обектите и явленията, които се сравняват и оценяват (Волф, цит. по Ilieva, 2004: 29).

6. Потенциалът на лексикалните единици се описва въз основа на мястото на „оценъчните семи в структурата на значението на думата: 1) рационална собственооценъчна; 2) рационална дескриптивнооценъчна; 3) емоционално-експресивна с включено оценъчно значение; 4) емоционално-експресивна с прикрепено оценъчно значение; 5) лексика с културнооценъчна конотация“ (Marjanchik, 2013: 13).

REFERENCES/БИБЛИОГРАФИЯ

Andrjuhina, M.S. (2010). „Axiology valuation” as one of the base concepts in language culture and theory culture. Mir nauki, kulturji, obrazovanija, №3/2010, 54 – 58 [Андрюхина, М. С. (2010). „Аксиологическая оценка“ как один из базовых концептов лингвокультурологии и теории культуры. Мир науки, культуры, образования, Выпуск № 3/ 2010, 54 – 58].

Antropova, V.V. (2013). Tipology culture as a factor for type identification press in the context of language culture analysis texts: expansion of mass culture. Journal of Cheljabinskogo gossudarstvennogo universiteta, № 21 (312). Filology, Theory of Art, №80, 2013, 23 – 29 [Антропова, В. В. (2013). Типология культуры как фактор типологической идентификации прессы в контексте лингвокультурологического анализа медиатекстов: экспансия масскульта. Вестник Челябинского государственного университета, №21 (312). Филология, Искусствоведение. Вып. 80, 2013, 23 – 29].

Bondarko, A.V. (1984). Functional grammar. Leningrad, 1984 [Бондарко, А. В. (1984). Функциональная грамматика. Ленинград, 1984].

Bondarko, A.V. (2000). Functional analysis categories of grammar: subject and method. Problems functional grammar. Morphology and syntax categories in statement. Sankt-Peterburg: Nauka, 2000, 9-35 [Бондарко, А. В. (2000). Функциональный анализ категорий грамматики: предмет и метод. Проблемы функциональной грамматики. Категории морфологии и синтаксиса в высказывании. Санкт-Петербург: Наука, 2000, 9 – 35].

Bondarko, A.V. (2002). Theory of meaning in the system of functional grammar. Moskva: Languages of Slavic Culture, 2002 [Бондарко, А. В. (2002). Теория значения в системе функциональной грамматики. Москва: Языки славянской культуры, 2002].

Bondarko, A.V. (2005). Field structure in the system of functional grammar. Problems functional grammar. Field structure. Sankt-Peterburg: Nauka, 2005, 12 – 20 [Бондарко, А. В. (2005). Полевые структуры в системе функциональной грамматики. Проблемы функциональной грамматики. Полевые структуры. Санкт-Петербург: Наука, 2005, 12 – 20].

Van Dajk, T.A. (1989). Language, knowledge, communication. Ed. V.V.Petrov. Moskva: Progress, 1989 [Ван Дейк, Т. А. (1989). Язык, по-знание, коммуникация. Сост. В.В.Петров. Москва: Прогресс, 1989].

Duboa, J. and co. (1986). General rhetoric. Moskva: Progress, 1986 [Дюбоа, Ж. и кол. (1986). Общая риторика. Москва: Прогресс, 1986].

Eftimova, A. (2016). Doublespeak in Media: the Language of Political Correctness vs the Hate Speech // Available from: https://www.uni-sofia. bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_zhurnalistika_i_ masova_komunikaciya/specialnosti/doktoranturi/pridobivane_na_nauchna_ stepen_doktor_na_naukite/arhiv/doc_d_r_andreana_borisova_eftimova_ fakultet_po_zhurnalistika_i_masova_komunikaciya [Ефтимова, А. (2016): Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. Автореферат. // Available from: https://www.uni-sofia. bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/fakultet_po_zhurnalistika_i_masova_ komunikaciya/specialnosti/doktoranturi/pridobivane_na_nauchna_stepen_ doktor_na_naukite/arhiv/doc_d_r_andreana_borisova_eftimova_fakultet_ po_zhurnalistika_i_masova_komunikaciya]

Ilieva, M. (2004). Bulgarian in his pronouns. Veliko Tarnovo: St.st. Kiril and Metodij, 2004 [Илиева, М. (2004). Българинът в своите местоимения. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2004].

Karasik, V.I. (2002). Cultural dominants in the language. Language circle: personality, concepts, discurse. Volgograd: Peremena, 2002, 166 – 205 [Карасик, В. И. (2002). Культурные доминанты в языке. Языковой круг: личность, концепты, дискурс. Волгоград: Перемена, 2002, 166 – 205. Available from: http://philologos.narod.ru/ling/karasik.htm]

Lipman, W. (2001). Public opinion. Sofia: Lik, 2001 [Липман, У. (2001). Общественото мнение. София: Лик, 2001].

Malinovich, J.M. (2011). Semiomethry modus world conception. Linguistics and axiology: ethnosemiomethry value meanings. Moskva: Tesaurus, 2011, 77 – 93 [Малинович, Ю. М. (2011). Семиометрия модусов концептуализации мира. Лингвистика и аксиология: этносемиометрия ценностных смыслов. Москва: Тезаурус, 2011, 77 – 93].

Marjanchik, V. (2011). Valuation as a category of text. Journal of North Federal University. The humanities and social sciences, №1/ 2011. Available from: http://cyberleninka.ru/article/n/otsenka-kak-kategoriyateksta [Марьянчик, В. (2011). Оценка как категория текста. Вестник Северного (Арктического) федерального университета. Серия: Гуманитарные и социальные науки, Выпуск №1/ 2011. Available from: http://cyberleninka.ru/article/n/otsenka-kak-kategoriya-teksta]

Marjanchik, V. (2013). Axioligy structure media and political texts (language and style aspects). Avtoreferat. Arhangelsk, 2013. Available from: http://medialing.spbu.ru/upload/files/file_1410807658_9933.pdf (26.01.2016) [Марьянчик, В. (2013). Аксиологическая структура медиа-политического текста (лингвостилистический аспект). Автореферат. Архангельск, 2013. Available from: http://medialing.spbu.ru/ upload/files/file_1410807658_9933.pdf (26.01.2016)]

Monova, T. (2000). The words, which separated. Political discurse in the press. Sofia: Paradox, 2000 [Монова, Т. (2000). Думите, които разделят. Политическият дискурс в печата. София: Парадокс 2000].

Popova, V. & Dimitrova, M. (2013). (Eco)linguistics and media language. LiterNet, 14.10.2013, № 10 (167). Available from: http://liternet.bg/ publish10/velka_popova/ekolingvistika.htm [Попова, В. & Димитрова, М. (2013). (Еко)лингвистика и медиен език. Електронно списание LiterNet, 14.10.2013, № 10 (167). Available from: http://liternet.bg/ publish10/velka_popova/ekolingvistika.htm]

Serebrennikova, E. (2011). Ethnosemiomethry as a method of linguistic axiological analysis. Linguistics and axiology: ethnosemiomethry value meanings. Moskva: Tesaurus, 2011, 3-48 [Серебренникова, Е. (2011). Этносемиометрия как способ лингвистического аксиологического анализа. Лингвистика и аксиология: этносемиометрия ценностных смыслов: коллективная монография. Москва: Тезаурус, 2011, 3 – 48].

Sretenskaja, L. (1994). Functional semantic-stylistic category valuation in science texts from dierent genre. Sankt-Peterburg, 1994. Available from: http://cheloveknauka.com/v/520582/a?# [Сретенская, Л. (1994). Функциональная семантико-стилистическая категория оценки в научных текстах разных жанров (на материале текстов по строительной экологии). Автореферат, Санкт-Петербург, 1994. Available from: http://cheloveknauka.com/v/520582/a?#]

Stylistic encyclopedia russion language. (2003). Ed. M.N.Kozhna. Moskva: Nauka, 2003 [Стилистический энциклопедический словарь русского языка. (2003). Под ред. М.Н. Кожиной. Москва: Наука, 2003].

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.